неделя, 26 февруари 2017 г.

Подкаст: BIRECAST, Брой 4


Скъпи бирохолици, блогочетци и бирекастнати слушатели, четвъртият брой на "Birecast" вече е при вас! Централно място в него намира любимият на нърдовете от всякаква възраст жанр "фентъзи" и най-вече един от неговите млади и супер продуктивни автори - Брандън Сандърсън. Той идва в България в края на март и с госта ми ще опитаме да превърнем поне няколко от вас в негови фенове преди това. А кой е гостът ми? Блогърът, начинаещ писател и човекът, благодарение на когото и аз съм фен на Сандърсън сега - Флориан Пекаж (pekazh.com).

С него поговорихме за най-силните творби на Сандърсън, силните и слабите страни в писането му, предстоящото филмиране на неговите книги и още много. Освен това ви препоръчвам и още едно фентъзи четиво - "Град на стълби" на Робърт Джаксън Бенет. Много литература в този брой, много нещо... Разбира се, имаме и кеч на финала - превю на WWE Fastlane, както и кино-телевизионен новинарски обзор в началото, в който си говорим за плановете за филм за героя Nightwing (първия Робин) и завръщането на Рамзи Болтън на телевизионен екран.

Все нърдски нещица. Можете да изтеглите подкаста от archive.org или пък да го слушате директно в YouTube - както предпочитате и както ви е удобно. Приятно слушане!

ИЗТЕГЛЕТЕ ПОДКАСТА (Десен клик и "Save as...")

Отново припомням, че подкастът излиза веднъж на всеки две седмици. Меденият ми глас ще чуете отново на 12 март. Дотогава погледнете страницата "ПОДКАСТ" в блога, в която ще намерите пояснения що е то "подкаст", както и линкове за предните броеве на "Birecast".

Полезни връзки:

четвъртък, 23 февруари 2017 г.

Книги: "Град на стълби" на Робърт Джаксън Бенет


Ако мога да перифразирам мъдрите слова на Джоуи от "Приятели", ще се получи нещо от рода на:

"Фентъзи? Gooooood!
Крими? Goooood!
Фентъзи и крими в едно? Goooood!"

В случая това е напълно в реда на нещата, тъй като със своя роман "Град на стълби" Робърт Джаксън Бенет ни предлага поредния жанров хибрид, комбиниращ два мои любими жанра. При това добър хибрид, за мой късмет! Върви ми с тези авторски експерименти...

Книгата ни отвежда в града Баликов. Някога той е бил център на Континента и мястото, от което няколко божества са властвали над целия свят. Това обаче е било преди владетеля на един малък и поробен от Континента остров да си каже "F*ck this s*it!" и да изнамери начин да избива божества и всякакви видове техни отрочета. Действието в книгата се развива няколко десетилетия след похода на този блюстител на атеизма. Баликов вече е бледа сянка на онова, което някога е бил, а жителите на Континента от господари са се превърнали в (почти) роби. 

В тази атмосфера на постоянно тлеещо напрежение е извършено политическо убийство - ликвидирано е дипломатическо лице от народа на богоубиващия владетел. Смъртта му изисква бързо и задълбочено разследване, при което обаче ще бъдат преровени не само черните ризи на най-властните лица в Баликов, но и ще бъдат разровени въглените на вярата към изчезналите богове...

Убийството, стоящо в основата на много добри кримита, е налице и Бенет успешно завърта първата част на книгата именно около неговото разследване. Впоследствие обаче наяве излизат много по-мащабни проблеми, които тласкат "Град на стълби" в една баш фентъзи насока с подобаващата доза епичност към края. 

Светът, който авторът е създал, е доста любопитен. Действието се развива в епоха на ръба на индустриализацията. Налице са автомобили, тук-там и огнестрелни оръжия, но все още се разчита най-вече на хладното острие на стоманата. Не е стиймпънк, мисля, но пък мен никога не ме е бивало с жанровете. Важното е, че постепенно "Град на стълби" те завлича все по-навътре в себе си, благодарение и на любопитната, макар може би и недостатъчно развита митология. Други писатели, изглежда, са ми повлияли и дресирали да предпочитам нещата по-сложни от необходимото. 

Бенет има попадения на всички нива - митология, атмосфера, персонажи, екшън, драма и т.н. Нещо, което ми направи силно впечатление, е обилната доза феминизъм и политкоректност, пропила "Град на стълби" от корица до корица. Главният герой е жена, при това с по-тъмна кожа. Няколко от другите основни персонажи също са силни жени на различни властови позиции. Мъжете в романа имат някак по-второстепенна роля, като дори един от най-основните от тях предпочита по-скоро ласките на други двуглави. Логично в книга с толкова жени в нея, а? Не, не ме разбирайте погрешно - всичко това е чисто авторско решение и лично на мен не ми пречеше ни най-малко, не би трябвало да пречи и на вас. Най-малкото е разнообразно и създава предпоставки за една по-различна динамика в комуникацията между героите.

Аз съм обаче съм си old school guy и любимият ми персонаж от раз стана бодигарда на главната героиня - масивна грамада от покрити с белези мускули, простичка философия за живота ("Или съм жив, или мъртъв. Толкова.") и склонност към убийството на всеки появил се проблем, ходещ на два крака (и не само). Зигруд е от онези простички фентъзи персонажи, на които ти е трудно да не симпатизираш. Подобно на другите основни герои в книгата, Бенет не го е пренебрегнал и постепенно разкрива и неговата лична и доста драматична история. 

За финал ще обърна внимание на финала. След зрелищната развръзка следва един твърде обемен като брой страници епилог, който хем завършва историята, хем дава основите на следващата. Спокойно - "Град на стълби" е подходящо четиво и за самостоятелно четене. Пък ако ви хареса, винаги можете да продължите с "Град на остриета". Както смятам да направя и аз.

Брой страници: 496
Корици: меки (тъкмо щях да похваля "Бард", че веднъж са налучкали с визия и то се оказа, че корицата е взета от оригиналното издание...)
Издателство: Бард

вторник, 21 февруари 2017 г.

Guest Booker: След контузията на Сет Ролинс... - Част 2


По всичко личи, че контузията на Сет Ролинс не е толкова сериозна и той ще вземе участие на WrestleMania, където най-вероятно ще се изправи срещу Triple H. Започнатите неща обаче трябва да се довършват, какъвто е случая с краткия Guest Booker проект на тема "След контузията на Сет Ролинс...". По-забавното е, че в една или друга степен двата варианта, които ще разгледам по-накратко тук, вече стават реалност в някаква степен. WWE опитват да мислят като фенове, изглежда.

1. FALSE ALARM - Или вариантът, който е най-вероятно да се случи и Triple H и Ролинс да имат своя мач. По-интересното в случая е как ще се стигне до него. В интервю с Майкъл Коул за всичко случващо се в RAW, Triple H е попитан за Сет Ролинс. Той определя Сет като "човек, който е изгубил пътя си", "страдащ от деменция, щом смята, че може да свали Краля на кралете от трона му" и прочие. Хънтър заявява, че дори Сет да е искал мач с него, това вече няма как да се случи. Не само защото Джо е контузил Ролинс, но и защото самият HHH вече има по-големи и важни задачи от това да се занимава с "проваления си проект". И така малко до след Fastlane. Естествено, всичко зависи от възстановяването на Ролинс, но 13 март е примерна дата.

Фокусът на ННН през това време се изменя в друга посока. Фоли се връща от принудителния си отпуск и иска от Стефани обяснение - съпругът й е довел в компанията човек, който е контузил голяма звезда; съпругът й е накарал шампиона Кевин Оуенс да се държи като ненормален и да нападне най-добрия си приятел; съпругът й се държи сякаш контролира RAW. ННН и Стефани конфронтират Фоли на ринга и когато Стефани се готви да уволни главния мениджър, Ролинс изскача от публиката и напада Хънтър... с бухалка, може би? Трябва да има нещо в ръцете му, което да компенсира контузията. Джо тича на ринга, но също става жертва на побеснелия Ролинс. Това само дава време на Хънтър и Стефани да се измъкнат.

Следващият RAW, 20 март, започва пак с тях. Хънтър е необичайно мрачен и мълчалив. Стефани казва, че по нейна информация Ролинс е опитал да влезе в сградата, но няма да бъде допуснат. Намесва се Джо, който иска да "довърши започнатото". Настоява за мач с Ролинс. Казва на Хънтър: "Той иска да стигне до теб, но преди това ще трябва да мине през мен и това няма да стане". ННН премисля, а Стефани го увещава да не го прави. Намесва се Фоли, който ВСЕ ОЩЕ не е уволнен. Той обяснява, че е чул казаното от Джо и веднага е предприел необходимото. Идва асистент, който дава на Фоли току-що написана заповед, която Фоли подписва. Едва след това разкрива съдържанието й - като главен мениджър той назначава мач между Самоа Джо и Ролинс, който да започне веднага. Ако Ролинс спечели, получава мач срещу Triple H (който има договор и за кечист) на WrestleMania. Фоли заповядва охраната да вкара Ролинс в залата. Стефани започва да крещи, че Фоли е уволнен, но вече е късно - заповедта е подписана.

Сет идва, заобиколен от охранители. HHH го гледа от ринга мълчаливо, казва на Стефани да млъкне, след което обяснява на Архитекта, че дори контузен, Ролинс е "твърде голям проблем, който трябва да бъде решен по един или друг начин". Ще го реши Джо в мач 1-на-1. Ако той се провали, то на WrestleMania ННН ще реши проблемa "Сет Ролинс" сам. Стефани е в шок, но отново - няма какво да направи. Мачът започва веднага след това, а Ролинс печели след намеса на който-там-враждува-с-Джо-в-момента. Последният RAW е довършителен - припомняме на историята между ННН и Ролинс, а евентуално и един солиден въргал между двамата.

Вариант 3 - Triple H vs. Seth Rollins



4. ДОСТОЕН ЗАМЕСТНИК - Когато започнах да мисля тези варианти, все още не беше сигурно дали Сет ще се добере до Мания. То и сега не е напълно сигурно, но шансовете са големи. Заради това са и резервните варианти, в които той няма участие. Но има такъв, в който ННН също не участва пряко, за да може енергията на мача между тях да се запази за по-късно. Става дума за вариант, в който цялата история поема нова насока към Джо и четвърти човек. Насока, която в последните два RAW-а вече беше започната, макар и с не такива големи мащаби и само за "Fastlane", предполагам.

В този четвърти вариант Джо е контузил Ролинс, победил е Рейнс. Ще контузи още някого - Марк Хенри, който в момента е отлична храна за млади таланти (както беше ползван и срещу Строумън). Отново Фоли се връща от принудителния си отпуск, отново не е доволен от намесата на ННН в RAW и хаосът, сътворен от Samoa Joe. Отговорът на Triple H - да прати Джо срещу Фоли. GM-ът и без това напълно реално се нуждае от hip replacement операция, така че нека поне липсата му бъде оправдана чрез някаква история. Та Джо контузва Фоли. На помощ на GM-а не идва никой, освен... Сами Зейн! Той и Джо си разменят удари, но Хънтър чак сега праща охрана, която да ги разтървава. За Фоли е късно - вече е "контузен".

Следващата седмица Сами заявява в интервю, че Фоли го е провокирал да бъде по-добър, да опитва да надскочи себе си (историята със Строумън). Не е заслужил да бъде контузен, както Сет Ролинс и Хенри (в моя вариант) не са заслужавали това. Сами е ставал свидетел в други компании на разрухата, която Джо може да причини, и има намерение да го спре. За думите си той бива пребит от Джо, а Хънтър насочва вниманието си към него. Заявява, че Сами е бил сред най-талантливите "продукти" на The Creator в NXT, но за година и нещо в основния ростър не е показал и частица от потенциала си. Също като Ролинс, Зейн бил провал и също като Ролинс трябвало да бъде разкаран, заявява ННН. Хънтър определя, че чрез Зейн, той и Джо ще дадат урок на цялата компания кой всъщност командва RAW.

Така започва развитието на Samy Zayn vs. Samoa Joe за Mania, в който: а) ННН е просто в ъгъла на Джо; б) HHH е специален рефер. Ако Ролинс е възстановен до Мания, ще е отлична щриха да се намеси в даден момент. Като цяло целта на историята е неговата липса заради контузия да се използва, за да могат Джо и Сами да получат повече внимание, което да ги вдигне едно ниво нагоре.

Вариант 4 - Samoa Joe (w/Triple H) vs. Sami Zayn


С това този мега кратък Guest Booker проект приключва. За WrestleMania такъв няма да има, защото до момента съм изумен колко добре се оформя тя и колко няколкомесечни билдове ще получат своя blow off мач там. Това е страхотно и не виждам какво толкова мога да пипна по карда. Хайде със здраве и пожелания за солиден "Fastlane" и още по-солидна Мания!

сряда, 15 февруари 2017 г.

He's got the whole World (title) in his hands


Радвам се за Брей Уаят. Без съмнение е един от най-интересните и разчупени образи, появили се в PG ерата, рязко контрастиращ с масово срещаните по едно време клонинги с къси коси и черни гащета. През голяма част от престоя му в основния ростър WWE нямаха много ясна идея какво да правят с него и със "семейството" му. Сещам се само за епичната вражда със Shield, дебютната му история с Кейн, враждата покрай 'Mania 31 с Тейкър и май съм дотам. А образът на Брей има множество нюанси, които проличават само в промотата му (понякога), и които могат да бъдат използвани за множество различни и разнообразни истории.

След толкова години лутане из карда, Уаят най-накрая е на върха на хранителната верига в Smackdown и името му се нареди в краткия списък с WWE шампиони. Все повече си мисля, че Elimination Chamber наистина е едно от най-подходящите места за първото му коронуване - структура, описвана като дяволско творение; стая на ужаса и болката, където героите падат един по един, докато накрая оцелее само злодея. Дори когато победата на злодея бива посрещната с бурни аплодисменти и радост от публиката.

Получи се добър Elimination Chamber мач, въпреки модифицираната за добро или зло клетка. Омекотителите върху метала извън ринга отнемат от насилствения чар на тази конструкция, но пък предпазват кечистите от нежелани контузии, които месец и нещо преди WrestleMania WWE не могат да си позволят. Нямам никакъв проблем с това, че 16-ото царуване на Сина продължи само две седмици. То изпълни целта си - Сина беше междинен шампион, връзката между шампионствата на Стайлс и Уаят. Постигна рекорд, стига му толкова. Рано или късно ще мине Флеър и тогава ще царува по-дълго. Поне месец, ама хайде не повече от три, че още помня онази дъъъълга година от Unforgiven 2006 до No Mercy 2007. Клетката даде началото и на историята между Корбин и Амброуз, което е още една полза от нея. Единственото ми оплакване е в предвидимостта на главния мач. Брей беше фаворит за победител и това отне голяма част от чара на победата му. 

Самото PPV трябваше да дойде със седмица по-късно. Сега имаше лекото усещане за някакво второстепенно шоу, просто защото не е минало достатъчно време след Royal Rumble. Но е факт, че "Elimination Chamber" всъщност събра в себе си истории, които се развиват още от декември. Впечатляващо е колко силно място зае женската дивизия на синьото шоу в това PPV. Твърдях, че дивите на Smackdown изостават в сравнение с колежките си в RAW, но всеки един от тези три мача бе логичен и с история зад себе си. Въпросът е как ще постъпят сега. Най-логично изглежда да съберат Naomi, Becky Lynch, Alexa Bliss и Mickie James в четворен мач на Mania, да?

Люк Харпър блесна най-сериозно в целия undercard. Мачът с Ортън беше може би най-добрия singles мач на бившия Wyatt Family член, който си спомням. Двамата биха могли да сътворят страхотен No DQ въргал, но две неща пречат - това, че няма как да се рискува здравето на Ортън преди Мания, както и PG рейтинга. Без кабърки не е същото.

Зиглър отново печели симпатии чак когато започва да се държи като задник. За мен той трябваше да получи зверски пуш след враждата с Миз за ИК титлата, но може би в момента "високите етажи" в синьото шоу са препълнени. Дано с напредъка на годината и развитието на този нов push за него дойде време и за нова титла. American Alpha също попаднаха в кофти ситуация, след като не им се обръщаше достатъчно внимание покрай Rumble-a, но дори така Tag Team Turmoil беше от онези, които лъскат репутацията на даден отбор. Алфа излязоха герои, оцелявайки след побоя от Usos и финалния сблъсък с Ascension. За съжаление обаче не виждам шанс Smackdown Tag Team титлите да бъдат защитавани в основния кард на Мания...

Smackdown продължи добрата инерция и за поредна седмица всеки един сегмент имаше ясна цел - да придвижи напред някоя история, било то ситуацията около световната титла, Корбин срещу Амброуз, AA vs. The Usos, всички 3 (ТРИ!) истории при жените. Уаят определено стои много добре като шампион, а тройният мач бе страхотно начало на царуването му. Единственият минус бяха прекъсванията за реклами, които леко накъсаха този отличен сблъсък. Но по-интересното последва след това...

Доволен съм, че първо решиха казуса с мачовете-реванши на Стайлс и Сина и едва след това се появи Ортън. Така преди да бъде отворена нова глава в историята около WWE титлата, бива затворена предната. Всичко е някак по-завършено. Отказът на Ортън да се бие с Уаят дойде малко като гръм от ясно небе, а още по-изненадващо е продължението от Talking Smack - следващата седмица ще гледаме Battle Royal, който да определи противника на Брей за WrestleMania. Естествено, най-близкото до ума предположение е, че Ортън ще вземе участие и ще спечели и този мач. Шокираща и подходяща за историята обаче ще е и победа за Люк Харпър, която обаче да доведе до мач за титлата между него и Брей на следващ Smackdown, а Ортън да запази своя шот за Мания. Но това са просто факсове, които Guest Booker Bire праща в главата ми, така че ще понижа очакванията си за нещо по-вероятно.

Важното обаче е, че се случват наистина свежи неща, които разнообразяват пътя към Mania-та и го правят по-разчупен. Кара те не само да преглеждаш, но и да очакваш всеки Smackdown, защото и там са налице важни и интересни събития. 

неделя, 12 февруари 2017 г.

Подкаст: BIRECAST, Епизод 3


Третият епизод над подкаста е вече при вас! Най-краткият (едва 34 минути), но и най-добрият досега, честна Бирова! Гостува ми популярната блогърка Темз Арабаджиева, автор на "Книжно: На по книга, две". Точно така - поканих приятелката си за гост в подкаста и се получи отлично, особено когато тя започва да сипва на моята фенщина за Том Харди, хехехе. В подкаста двамата ви препоръчваме един отличен сериал, с който да запълвате вечерите си - "Peaky Blinders". Чуйте препоръката ни и гледайте сериала!

Освен това в този епизод е и в втората част от разговора ми с Данаил Найденов от PopcornMoviesBG, с когото поговорихме за Артлайн и издаването на комикси на български. Сам-самичък пък обръщам внимание на новината, че бъдещия филм за Батман вече има режисьор, както и на предстоящия мач между Кевин Оуенс и Голдбърг.

Можете да изтеглите новия епизод от archive.com или dox.bg, за да си го слушате когато решите, или пък да го слушате направо в YouTube. Изборът е изцяло ваш. Приятно слушане!


Подкастът излиза на всеки две седмици, така че следващия брой ще долети до вас на 26 февруари. Дотогава можете да чуете и предните епизоди, като в линковете ще откриете и по-подробна информация за това що е подкаст:


Песента от интрото: Michett - Lift-Off (FreeMusicArchive.org)

събота, 11 февруари 2017 г.

Книги: "Слейд Хаус" на Дейвид Мичъл


Сънували ли сте кошмар заради книга? На мен ми се случва рядко, защото гадните неща по принцип се появяват в главата ми през деня, ей така, за да ми е гадно. Но сигурно не е случайно, че точно в нощта между двата дни, в които четох "Слейд Хаус", ме посети едно класическо кошмарче. Карам си аз някакъв автомобил по междуградски път, навън е нощ, покрай мен дървета, единствената светлина е от фаровете. В един момент сякаш от нищото пред мен изскача силует на жена с дълга бяла нощница. Не прави нищо - стои си насред асфалта и чака някой да мине през нея с колата си. И тъй като това е моят кошмар, късметлията се оказвам аз. Дори не успявам да реагирам, докато се случва, но не колата преминава през жената, а обратното. Прелитам сякаш през холограма и веднага обръщам глава, за да видя жената в бяло, стояща на същото място насред асфалта. Когато поглеждам отново пътя се оказва, че предстои остър завой, от който аз напълно по кошмарски изхвърчах...

Да, леко клиширан сън с призрачен привкус, но изглежда мозъкът ми не е бил в особено креативно настроение в онази нощ. Авторът на "Слейд Хаус" Дейвид Мичъл е вложил маааалко повече старание, за да избегне клишето за призрачната къща. Хванал е тази популярна идея, поукрасил я е малко и на нейната основа е построил книга, която няма да ви уплаши чак толкова, защото е доста повече мистерия отколкото хорър. Но пък кой знае, аз след Лъвкрафт насам (велик!) трудно мога да бъда изплашен от текст.

"Слейд Хаус" започва с майка и син, които гостуват в прекрасната едноименна къща нейде из Англия. Докато майката е запленена от аристократичната красота на видяното, пред очите на малкия Нейтън тази картина лека-полека започва да се пропуква, за да разкрие гротескната реалност. Всичко това, както и последвалият жив кошмар (а не като моите) са ни разказани от шантавата гледна точка на детето. Нейтън и майка му обаче няма да са последните посетители на Слейд Хаус... Ще има и други.

Това е важна особеност на "Слейд Хаус" - книгата прилича на сборник от няколко разказа с почти сходна структура, но леко променен сюжет. Мичъл на косъм се измъква от това да започне да се повтаря, като за целта ни вкарва в главите на персонажи на различна възраст, с различни цели и виждания за живота. Постепенно в отделните порции от книгата научаваме все повече за мистерията около къщата... до момента, в който авторът решава да ни сервира всичко на тепсия. Точно така - мистерия, мистерия и накрая ударно в десетина страници бива обяснено всичко. ВСИЧКО! Това малко убива ентусиазма на човек, но вече си минал достатъчно страници, че да е абсурдно да не стигнеш до финала.

А това не е трудно. "Слейд Хаус" е книга, която можете да прочетете за един следобед. Или пък за няколко вечери преди сън, ако четете частите й като отделни разкази. Тъкмо може и вие да се вдъхновите за някой семпъл, но въздействащ кошмар. Разбирам, че Мичъл бил автор и на "Облакът Атлас", което, изглежда, кара някои читатели да са по-скоро разочаровани от тази му книга, но имайки предвид, че не съм чел нищо друго от него (и може и да не прочета) няма как да съм толкова критичен към "Слейд Хаус". Беше така нужната глътка художествена литература по време на сесия и за това определено съм й благодарен.

Издателство: "Прозорец"
Корици: меки, с твърде меки, ектоплазмени цветове. Опулената ми физиономия ще стои по-добре. Червеният надпис обаче е на място, точно червен трябва да е.
Брой страници: 256

неделя, 5 февруари 2017 г.

Guest Booker: След контузията на Сет Ролинс... - Част 1


Пътят и към тази WrestleMania не се размина без контузии. Вече оперираното коляно на Seth Rollins пострада във въргала му със Samoa Joe, а цялото отразяване на контузията намеква, че не става дума за work и че контузията е сериозна. Разбира се, WWE може да опитват да вкарват съспенс чрез реалистичното отразяване на неистински контузии, но по-вероятно е Ролинс наистина да е пострадал и очакваният му от повече от половин година мач с Triple H на WrestleMania 33 да не се състои. В такъв случай трябва да се мислят други варианти и малкият booking звяр в мен няма да ми даде мира, докато не споделя своите идеи по въпроса с вас.

1. РАЗМЯНА НА РОЛИТЕ: Обявено е, че Ролинс няма да се възстанови до WrestleMania. Хънтър заявява, че това се случва, когато се "изправяш срещу Краля на кралете" и Сет е бил наказан за непослушанието си. ННН вика Самоа Джо на ринга, обяснява на публиката що за чудовище имат пред очите си, бивш двукратен NXT шампион, световен шампион на много други места, Разрушител и прочие... след което застава лице в лице с Джо и го пита "Какво, по дяволите, направи?". Хънтър обяснява на учудения Джо, че неговата работа е била да пребие Ролинс, да сломи духа му и да го сложи на мястото му, а не да го контузва преди WrestleMania. ННН напомня, че при дебюта си в NXT Джо е контузил жестоко и Тайсън Кид, прекратявайки кариерата му, и, изглежда, не си е взел урок. Пояснява, че "поставянето на хора като Ролинс на мястото им е good for business", но контузването им не е и може би Джо няма място "сред големите". Джо изслушва всичко мълчаливо. Когато Хънтър тръгва да слиза от ринга, Джо го напада в гръб. Удря го в металните стълби, в колоните на ринга, а накрая му прави Muscle Buster на стълбите. Стефани изскача иззад кулисите, крещяща и придружена с охрана. Джо разхвърля охранителите, но идват и кечисти, които успяват да го усмирят. Хънтър пък е прибран на носилка с шина на врата.

WWE развиват историята в сайта си сякаш Triple H също е получил контузия на врата и трябва да се определи нейната сериозност. В следващия RAW Мик Фоли решава да поеме нещата в свои ръце. Той казва, че няма да suspend-не Джо. Вместо това му е намерил друго наказание - назначава мач между Джо и противник по избор на Фоли. Този противник се оказва Марк Хенри (почти неактивен е, но страшно масивен - т.е. може да бъде жертван). Джо обаче унищожава Хенри и печели мача. "Само това ли можеш, Фоли?", пита самоанецът и си тръгва. Последната седмица преди "Fastlane" Фоли е на ринга и обяснява, че тази ситуация е извън контрол и не вижда друг избор освен да отстрани Джо за неопределено време. Той е прекъснат от Ензо и Кас. Те обясняват, че са в WWE благодарение на Triple H, обръщат внимание на това как той се грижи за звездите на NXT и че Джо е проявил неблагодарност. Ензо и Кас не се страхуват от Разрушителя и искат да му дадат урок. Фоли се съгласява и обявява за "Fastlane" No DQ Match между Big Cass и Samoa Joe, подчертавайки пред Ензо, че в мача всичко ще е позволено. И това обаче не е достатъчно - Джо побеждава Кас на турнира, премазва и Ензо по пътя си. Само намесата на охраната предотвратява нова контузия (Кас е масивен фейс, свързан е с NXT и е подходящ за тази позиция, пък после ще си продължат към отборните титли).

В следващия RAW Джо излиза и чака следващ опонент. Фоли му казва, че няма повече да застрашава когото и да е от ростъра и го отстранява. Джо не реагира добре на това и зад кулисите напада няколко кечисти - първо Primo и Epico, след това Goldust и Sin Cara (могат да бъдат жертвани). Налага се отново други кечисти и охрана да го изкарат от залата. Джо се появява и в следващия RAW, влизайки на ринга през публиката. Казва, че години се е борил за този шанс и няма да позволи някой да го отстрани. Иска противник, в противен случай ще контузи още някого. Залата е огласена от "Time to play the game", Хънтър излиза с шина на врата, маха я, сваля сакото и щурмува ринга, където с Джо си спретват брутален въргал.

Следващите седмици няма да ги описвам толкова подробно - Хънтър е възстановен, иска мач между себе си и Joe на WrestleMania 33, за да го "сложи на мястото му", Стефани се съгласява, Джо прегазва още няколко души, заплашва дори самата Стефани и т.н. Цялата идея на този вариант е да се използва инерцията на Джо като контузващо всеки и неконтролируемо чудовище, а Хънтър да обърне фейс (и без това доста народ си го аплодира по default), за да спре отровата, която сам е вкарал в компанията. Пък след връщането на Ролинс ще се намери как отново да стане баш гаден. 

Вариант 1 - WrestleMania 33: Triple H vs. Samoa Joe




2. СБЛЪСЪК НА ШЕФОВЕ: Доста хора се вживяват в конкуренцията между RAW и Smackdown, сякаш тя е нещо реално. Няма нищо лошо в това - показва, че този аспект от историите работи и заблуждава феновете. Точно за тези фенове е вторият вариант, в който действията на Triple H и Samoa Joe ще дадат отзвук дори в Smackdown. Отново е обявено, че Сет ще пропусне WrestleMania 33 заради контузия. Това кара Шейн Макмеън да започне следващия Talking Smack с коментар за станалото. Той обяснява, че не разбира що за мениджмънт има RAW, щом сестра му и Мик Фоли позволяват на Triple H да прави каквото си пожелае. За Шейн е недопустимо ННН да използва кечисти от "своето" NXT, които да нападат и контузват голяма звезда като Сет Ролинс. Според Шейн това не е "добре за бизнеса", непрофесионално е и той с удоволствие ще подпише договор за идването на Сет Ролинс в Smackdown след неговото завръщане.

Коментарът, макар и в Talking Smack, не остава незабелязан. Хънтър го пуска в RAW и обяснява, че Шейн трябва да си знае мястото и да не се меси в случващото се в RAW. Отбелязва, че докато младият МакМеън се е правел на бизнесмен в Китай, в компанията са се случвали неща, които той не разбира. Едно от тях е, че ННН прави каквото и когато си поиска. Сет Ролинс пък щял да стои в RAW до края на живота си и щял да преживее още по-лоши неща, докато накрая не преклони глава пред Краля на кралете.

Размяната на вербални закани продължава в Smackdown, превръщайки историята в междубрандова. Шейн казва, че ННН се е взел твърде насериозно през последните години, но сега истински МакМеън е в компанията и ще се погрижи за нейното бъдеще. Тези, които са се издигнали "чрез брак", могат отново да минат назад в опашката. Хънтър не приема това изказване добре. На "Elimination Chamber 2017" Ники Бела е наранена сериозно в мача си с Наталия. Освен лекари и треньори, Сина също излиза, за да провери състоянието й. Тогава от публиката изскача Джо, който напада Сина в гръб. За секунди го разхвърля извън ринга и го тръшва през една от коментаторските маси преди да бъде изведен от охрана, командвана от вбесения Шейн Макмеън. Това дава своето отражение върху Сина и, макар да остава сред последните трима в Elimination Chamber мача, той е елиминиран и губи титлата.

В RAW Хънтър заявява: "Съжалявам, Джон - ти беше просто пример". ННН обяснява, че неговият Разрушител е контузил шампиона на Smackdown и е променил целия курс на шоуто, което показва, че ННН има власт дори на територията на Шейн и се надява да е станало ясно "кой командва наоколо". В Smackdown, очаквано, напрежението е голямо. Сина липсва заради всичко, което е понесъл в Chamber-a, Шейн е мълчалив и мрачен. Заявява, че няма да коментира ситуацията. Развитието идва на "Fastlane". Джо е получил мач за американската титла (примерно), но Сина го връхлита от публиката и му нанася Обичаният Сина Пердах TM. Мачът завършва с DQ, a Джо за пръв път е отнесъл побой след дебюта си в главния ростър. Сина е изкаран от охрана, този път доведена от бесния Triple H.

И ето как с няколко коментара и две намеси, скандалът между ННН и Шейн е налице, а защо не и мач между Сина и Джо (за какъвто се спекулираше), който също да е interbrand. Хънтър няма да приеме добре провокацията, Шейн ще му каже да направят нещо по въпроса, ще забъркат Стефани, брака й с Хънтър, ще се намеси и Винс, който да бъде разделен между сина си и зет си. Може би именно той е най-подходящият човек, който да вдигне отчаяно ръце и да каже "Решете го сами... на WrestleMania". И така получаваме Triple H vs. Shane McMahon. Вариант за самия мач (макар и непрепоръчителен) е Джо да се намеси в даден момент. Много по-добре обаче би било, ако например след мача Ролинс, дори да не е напълно възстановен, се появи и просне Хънтър с Педигри. Що се отнася до историята между Сина и Джо - тя не е задължителна и я вкарах за цвят. Друга опция е Джо просто да се намеси в някой мач на Chamber-a, за да бъде раздразнен Шейн.


Вариант 2 - WrestleMania 33: Triple H vs. Shane McMahon


Ох, че дълго стана, а това са само бележки върху първите два варианта, които имам на ум. Следващите два - скоро. Разбира се, не е ясно какво всъщност ще се окаже състоянието на Сет и в каква насока ще решат да продължат в реалния живот, но това не пречи да пофантазираме. Дори в такава лоша ситуация, опции за нещо интересно определено има.

вторник, 31 януари 2017 г.

За Royal Rumble '17, шкембето на Леснър, СуперСина и СуперРейнс


"Royal Rumble 2017" дойде и мина, повличайки ме обратно в тийнейджърските ми години и будуването посред нощ, за да гледам кеч. Живеем обаче в модерни времена и този път стриймът беше напълно легален, а качеството - HD (благодаря, Нед!). Точно така, скъпи блоготчетци, станах в 3 през нощта да гледам кеч на живо и си легнах в 5 и 40, за да стана отново в 7 сутринта. За феновете, които все още са ученици, това може да е ежеседмично занимание, но работещите хора в напреднала възраст (25+) като мен знаят колко луда е тази идея всъщност.

Получи се обаче, с помощта на няколко чаши Pepsi, един пакет чипс и голямото желание някой, било то фен или самите WWE, да не ми спойлне резултатите на следващия ден докато съм на работа. И след тази почти безсънна нощ е справедливо да отделя няколко реда, за да си поговорим за...

...шкембето на Брок Леснър. Holy shit, какво правят два месеца без работа! Брок, верен на мантрата си "Eat, sleep, conquer, repeat", яко е conquer-вал свински пържоли и бургери, борейки депресията след скандалната загуба от Голдбърг на "Survivor Series". Не знам дали това е най-добрата стратегия за човек, търсещ отмъщение. Но трябва да се обърне специално внимание на Брок, защото с неговата (позакъсняла) поява Rumble мачът стана наистина интересен. WWE отново бяха пуснали един-двама от фаворитите сред първите 20 (Джерико и Строумън), всички други бяха в последната десетка, което малко убива интригата от мача.

Неприятно се получава и когато можеш да засечеш гласенето при даването на номерата. В един момент на ринга се насъбраха 10+ човека, за да има кого да тупа-лупа Леснър, когато дойде на ринга. Той така и направи - магически закара шкембето си на ринга, German за един, F-5 за друг, German за трети и т.н. Разхвърля всички като кегли и тогава започна "Големият зимен сън" по време на Royal Rumble. Пет минути десет човека лежаха и чакаха Леснър и Голдбърг да "изиграят" поредния епизод от враждата си. Най-дългото в него май беше стигането на Голдбърг до ринга (с половин километър рампа така става). Последва... шок? Да, може би беше малко шокиращо, но в никакъв случай не ме скандализира и вбеси като главния "мач" на Survivor Series. Брок изглеждаше истински вбесен, напълно в реда на нещата, и това бързо изхвърляне наля необходимия огън на вражда, която за мен е твърде заредена с носталгия, че да бъде истински значима. Но ще ги гледаме на 'Mania, нищо против нямам.

Но, хей, конфронтацията Голдбърг-Тейкър вече беше нещо, което се зарадвах да видя. Леко настръхнах такова. Ако си фен, читателю, знаеш усещането. Това си е един специален момент, като дори шкембето на Тейкър не успя да развали. Да, по дяволите! Тейкър явно често е отскачал до Леснърови, за да яде от пържолите на Сейбъл, защото и той е позаприличал на баш хевиуейтър. Нова мода в кеча - навсякъде нацепен, в шкембето масивен. Кевин Оуенс е виновен.

Появата на Рейнс под номер 30 не ме разочарова, даже напротив - изправи ме на нокти. Гениален ход от страна на WWE да вкарат кошмара на голяма част от феновете си в Rumble мача и то в такъв момент. Неочаквано, неприятно и създаващо истинска интрига до последния момент. Елиминацията на Тейкър се получи добре и положи основите на WrestleMania мач, който не съм сигурен, че искам да гледам. Рейнс в рамките на една вечер завърши (надявам се) една вражда и се захвана с две нови - една за Fastlane и една за WrestleMania, което много рядко се случва. Това, че не се засече със Строумън в Rumble-а, за мен е плюс. Първият елемент от тяхната история започна буквално час по-рано, трябваше вторият да бъде оставен за RAW, за да може Рейнс да заеме мястото си и на други места - търкането с Тейкър и драмата на финала с Ортън и Уаят. Харесва ли ни или не, WWE разчитат на Рейнс супер много и го използват дори подвеждащо, за да изкарват реакция от публиката.

Не мога да разбера буукитата откъде получават вътрешно инфо, но няма как да е иначе, щом през деня бяха дали такъв огромен шанс за победа за Ортън. Беше едно от петте ми предположения за възможен победител, но не вярвах, че ще тръгнат по този път. Сега обаче изглежда твърде очевидно (но и нужно) Уаят да спечели титлата в Elimination Chamber мача (предположение: ако те се бият за WWE титлата, този мач няма да е главен на 'Mania). Иначе като цяло бе странен Rumble мач, на който му липсваше плавност. Имаше доста интересни моменти, но не бяха равномерно разпределени. С толкова големи имена в него нямаше нужда от изненади, когато дебютите и завръщанията могат да се запазят за някое седмично шоу и да са по-значими (без да спойлвам: вземете за пример случилото се в RAW). 

От PPV-то обаче се струва да се отбележат и мачовете за световните титли. Оуенс и Рейнс се раздадоха истински и направиха един от онези рядко срещани в днешно време мачове, в които No DQ стипулацията личи, усеща се, а не означава само, че я видим някой удар с кендо пръчка, я не. Беше си въргал със столове, маси, коментаторски маси, бокс... Отлично, отлично. Намесата на Строумън малко отне от магията, но: 1) положи основите на нова вражда за следващия месец; 2) гарантира, че Рейнс няма да е шампион, с което винаги съм ОК. Но какво всъщност е станало зад кулисите: отишъл традиционният Супермен Сина при новия Супермен Рейнс и му казал "Момче, стига ти толкова, искам си суперсилите обратно". И бам! Рейнс пада от единия indy darling, Сина най-накрая побеждава другия indy darling. Случаенос?

Сина и Стайлс наистина грабнаха титлата "мач на вечерта" с мача си, като те пък се опряха на друг прийом - финишър след финишър, false finish след false finish. В това няма проблем - вдига напрежението в наистина големите мачове, ако се ползва сравнително рядко. Царуването на Стайлс беше едно от най-добрите през последните години и той изобщо не губи от загубата на титлата. Напротив - изкараха го като едно мега кораво копеле, което до последно не се даваше. Стана дори от Супер Финишъра на Супер Сина. Малко очаквано след загубата на Рейнс по-рано вечерта, Сина все пак взе титлата с метода "Блокирам твоя финишър като ти правя моя финишър, последван отново от моя финишър". Звучи нелепо, но това е най-коректният начин да се опише финалът на сблъсъка им. Странно е, но победата на Сина не ме ядоса ни най-малко, за разлика от друг път. Първо, очакваше се вече, както казах. Второ, той е един от най-подходящите да вземе титлата от Стайлс, заради историята, която имат. Така кръгът се затваря. Трето, Smackdown получава малко свежест и да, колкото и да е странно, Сина като шампион е свежо, защото не сме го виждали от 2 години. И все пак искрено се надявам да загуби титлата още на Elimination Chamber.

Това беше краткото, мислено на момента излияние на впечатленията ми от "Royal Rumble 2017". С очакваните и правилни резултати от другите мачове, епичните сблъсъци за световни титли и ставащият Rumble мач мисля, че се получи едно много добро PPV. Дано инерцията се запази, че и засили за WrestleMania, защото това определено е един от най-разчупените, изненадващи и добре изградени 'Mania сезони в последно време.

неделя, 29 януари 2017 г.

Подкаст: BIRECAST, Епизод 2



Вторият брой на подкаста ми "Birecast" вече е готов и чака да бъде изслушан от всяка нърдска душа из милата ни родина. Този път малко по-стегнат, по-компактен като времетраене, но и с повече теми. Какво точно ще чуете във втория брой:

- Какво се крие зад заглавието на Епизод 8 на Star Wars - "The Last Jedi", и защо на феновете им пука толкова;
- Как ролята на Дуейн "Скалата" Джонсън във филмовата вселена на DC Comics изведнъж стана много по-значима;
- ИНТЕРВЮ: С госта ми Данаил Найденов от сайта PopcornMoviesBG.com говорим за доброто и лошото във филмовата вселена на Marvel, както и какви са очакванията ни от филмите, които ще излязат тази година - "Guardians of the Galaxy Vol. 2", "Thor: Ragnarok" и "Spider-Man: Homecoming";
- Какво да гледате? Малка насока към анимационното шашавост на "Rick and Morty";
- Какво да четете? Няколко думи за пълнещата един следобед мистерия "Слейд Хаус" на Дейвид Мичъл;
- За кеч-феновете: Кени Омега - неговият уж шествезден мач и евентуалното му пристигане в WWE... някой ден;

Чуйте "Birecast Е02":
ЛИНК ЗА СВАЛЯНЕ (десен клик и "Запишете връзката като...")

----

Благодарности отново на всички дали препоръки след първия брой (него можете да чуете тук). Дори да не са реалност сега, ще станат в бъдеще. Подкастът ще се появява всяка втора неделя, т.е. веднъж на всеки две седмици, така че следващият брой очаквайте на 12 февруари.

Повече за "Rick and Morty" научете от IMDB: ТУК
Още за "Слейд Хаус" вижте в сайта на издателство "Прозорец": ТУК
Песента от интрото: Michett - Lift-Off (FreeMusicArchive.org)

Какво е подкаст? Подкаст е асинхронно радио-предаване, включваща говор и/или музика, което е достъпно в дигитален формат (най-често .mp3) и може да бъде „изтеглено” автоматично от Интернет. То може да се прави както от професионални радиоводещи, така и от аматьори. След като бъде изтеглен веднъж от интернет, той може да бъде слушан на всякакви устройства – компютри, таблети, смартфони, MP3-плейъри. Подкастът може да бъде паузиран и повторен, а слушателят не е зависим от наличие на хубав радиосигнал или стабилна интернет-връзка.

Как да слушате? Основният начин е като изтеглите .mp3 файла от първия линк горе. След това можете да го слушате на компютъра си, на смартфона си, на плейъра си. Където и както решите, когато и както ви е удобно. Можете да го слушате докато тичате, чистите, разхождате се, шофирате и т.н. Има и друг вариант: да го слушате онлайн с втория линк. За тези, на които archive.org не допада, подкастът ще бъде качван под формата на клип в YouTube и Facebook, няколко дни след пускането му в блога.

четвъртък, 26 януари 2017 г.

Непредсказуемият Royal Rumble 2017


Непредвидимост! Възможности за изненади! За шок! За маркаутване, но и за големи разочарования. Това ни носи тазгодишният "Royal Rumble" и аз потърквам ръце не само защото температурите отново тръгнаха надолу, но и от задоволство, че по пътя към "WrestleMania 33" е ясно само, че нищо не е ясно.

Мъгла се е спуснала над двата мача за световни титли, където смяна на шампионите е напълно възможна. Ситуацията е сходна - в Smackdown имаме indy darling (със смешна прическа) срещу Супермена на компанията (класически модел), в RAW - друг indy darling (с шкембе) срещу Супермена на компанията Ver. 2.0. Мачовете са така изградени и идват в такъв ключов момент, че възможността Оуенс и/или Стайлс да загубят титлите си е напълно реална. Това е добрата страна на буукинга. Лошата е, че голяма част от феновете (включително и аз) симпатизира на хийловете заради умората от Сина и огорчението от наглия пуш на Рейнс.

"The Guy" бързо бе изстрелян от мидкарда отново към main event-а без да са ни питали искаме или не. Загубата на US титлата засили опасността той да вземе Universal Championship-а, а Оуенс и Джерико да започнат да враждуват за американската титла. Това не е чак толкова ужасен вариант, но търканията в отношенията между JeriKO бяха толкова добре градени през последната половин година, че е малък грях неизбежният мач между тях да не е за световна титла. А и кой ще е противник на Рейнс нататък (да се разбира WrestleMania)? Строумън? Твърде зелен е, може би. Тейкър? Не е изключен като вариант. Голдбърг и Леснър поне към момента изглежда вървят към сигурен мач на WrestleMania, така че може би отпадат като опции. Който и да си тръгне от Royal Rumble с грозния червен колан обаче, възможностите за следващите два месеца са налице. Аз лично с кеф бих гледал дори Owens vs. Goldberg или Owens vs. Lesnar, макар шансът това да стане да е минимален. Абе, опции много.

В Smackdown ситуацията е сходна, като вече обявеният Elimination Chamber прави нещата още по-несигурни. Сина може да вземе титлата на Стайлс и да я задържи само месец, след което да продължи в друга програма за Мания. Той като шампион ми е малко странен вариант, защото май единственият свеж (колкото и странно да е в случая) мач, който може да направи, е с Undertaker, а слуховете са, че този план е отпаднал. AJ от друга страна има опции - Ортън (ако е приключил историята си с Уаят дотогава), Undertaker, че дори Миз или Уаят в случай, че Стайлс отново търне. И тук възможности за нататък бол, без значение кой ще си тръгне с титла. Именно това прави прогнозирането така трудно (и това е страхотно).

Какво е първото нещо, което ми хрумва като изход? Сина печели WWE титлата (не, че го искам), а Оуенс запазва. След това Сина може да я загуби още следващия месец в Chamber-a (дори да е отново от Стайлс), а Оуенс или да оцелее като шампион до 'Mania за Джерико или да пусне титлата на Леснър/Голдбърг на Fastlane, в случай, че някой от тях двамата е спечелил Rumble-a и другият настървено иска да стигне до него. Важното е да има динамика, нещата да останат непредвидими. Ох, възможностите изскачат в главата ми като зайци от шапка на фокусник и само се опасявам WWE накрая да не изберат някой от най-скучните и еднообразни варианти.

Този Royal Rumble има и undercard, да не забравяме. Именно undercard-ът понякога вдига много нивото на турнира, популярен най-вече заради едноименния си главен мач. Тук имаме Neville vs. Rich Swann в може би най-смислената история при cruiserweight-ите до момента, Charlotte vs. Bailey в нещо ново (файнъли) в женската дивизия на RAW, както и един странен 3-на-3 мач при жените на Smackdown, който нямам идея какво прави в основния card при условие, че мачът за отборните титли на RAW е в kickoff-a... Може би е там, за да не бъде Smackdown напълно пренебрегнат. Вместо това обаче можеха да скалъпят една вражда за отборната титла на American Alpha. Прогнозите за победители накратко: Neville, Charlotte, жените фейсове в 3-на-3 мача. 

LET'S GET READY TO RUMBLEEEEEEEE!

Очаква ни, поне на хартия, отличен Royal Rumble мач. Има огромен звезден заряд и отново - много възможности за победител, които по един или друг начин да са логични и да се вържат дори с очакваните към момента мачове на Mania. Всеки от Goldberg и Lesnar може да спечели, както посочих по-горе, а другият след това да стане шампион на "Fastlane" в търсене на място в главния мач на 'Mania и отмъщение. Undertaker е в отлична позиция, в която ако спечели Rumble-a може да направи мач с всеки възможен шампион и от двата бранда, като мачове със Стайлс, Сина или Рейнс изглеждат най-вероятни. Пушът за Строумън се засили и може да доведе и до бързо издигане в карда, но отново повтарям, че според мен е зелен за нещо такова. Ортън също е с някакъв, макар и по-малък шанс, ако Стайлс остане шампион. За целта обаче историята на Ранди с The Wyatt Family трябва да приключи още на Elimination Chamber, а ме съмнява това да стане. Не е изключено и някой от Ортън/Уаят да вземе Rumble-a, а другият - WWE титлата в Elimination Chamber-a, но точно те като главен мач на 'Mania никак не ми се връзват. 

Малки шансове имат дори аутсайдери като Миз и Зиглър, но те ще са по-скоро голяма изненада. Пушовете им мисля, че ще продължат по-бавно и ще доведат до мачове за титли към средата на годината. Искате човек, който няма да спечели със сигурност? Е, казвам ви Амброуз. ИК шампион, върнат стабилно в upper midcard-a, където ще поработи с Корбин, вероятно, който също е зелен за Royal Rumble победа. Хвърлям в торбата с имена и едно леко откаченото предположение за възможен победител - Сами Зейн. Замислете се - Сами се опитва да се докаже от месец и нещо, вкарвайки си главата в торбата с мач срещу Строумън. Уреди си място в Rumble-a в последния момент, типичен бейбифейс е и едва ли някой очаква точно той да получи този шанс. Заради слуховете за backstage heat-a му едва ли това ще стане, но е любопитна опция. Леко ми напомня за 2004-та и историята около Беноа. 'member that guy?

Аз... не знам кого да избера, наистина. Именно това прави мачът толкова интересен. Защото все пак магията на кеча е в това да те изненадат, да те хванат неподготвен, да накарат сърцето ти да трепне с момент, който не си очаквал или фантазията ти не е успяла да предвиди. И дано изненадите на Royal Rumble 2017 са от добрите.