Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи срещу Фин Балър в един Dream Match между двама бивши лидери на Bullet Club. Всичко това заради заушка/менингит/каквато там болест доведе до липсата на Уаят и Рейнс и оплекса билда на WWE TLC 2017.

Записах кратко видео с прогнозите си за шоуто. Доставя ми удоволствие да се гледам, дано достави удоволствие и на вас:

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме.

Шестият брой на книжния ни влог "С книги под завивките" беше записан за рекордно кратко време, сигурно под час. Естествено, след това отделих още час за снимане на кадрите за покритие (тези с книгите), а още поне два часа за монтаж и обработка. Мислехте, че е лесно? Не, скъпи приятели, не е лесно.

Този път ви говорихме за книги, в които по някакъв начин става дума за пътешествия. Вижте какво сътворихме:



Разбрахме се, че в Блога ще споделям личните си разсъждения от работата по Влога. Е, да започнем с това, че фотоапаратите (работим с нейния Canon SD600) не са предвидени за снимане в движение, както личи по интрото ни. Но пък се получи по-разчупено. Отново снимахме основната част в Пловдив, като се очертава това да е един от последните (ако не и последния) пъти, в които снимаме под тепетата. Скоро новите епизоди на "С книги под завивките" ще започнат да идват до вас почти изцяло от столицата. Живот.

Особено горд съм с някои доста сполучливи, според мен, външни кадри на книгите. Мисля, че по някакъв начин се вързаха с тематиката или заглавията им. Който ги е чел, ще разбере. Ако не сте - давайте, нали затова ги препоръчваме, хохохо. "Американски богове" ми допадна изненадващо много въпреки мудното си начало и след нея бях решил да прочета и други неща от Нийл Геймън. Сигурно година по-късно все още не съм го направил, но имам тооооолкова много други неща за четене.

Заглавието, което любимата ми Темз представи, взе, че привлече и моя интерес, което е необичайно с оглед на различния ни вкус за книги. Да, ние четем различни неща и това позволява да има разнообразие в това, което ви предлагаме. В случая обаче, докато подготвях кадрите за покритие на "Висока облачност" на Оля Стоянова, се зачетох в части от някои разкази. Стана ми любопитно и я минах сигурно за ден (доста кратка е). Така че скоро и аз ще кажа някоя-друга добра дума за книгата тук, в блога.

А иначе продължаваме с планирането на следващите броеве, така чееее абонирайте се за канала ни в YouTube и харесайте страницата във Facebook, защото това също ще е от голямо значение занапред. Там вече за втори път се случва да има ЕКСКЛУЗИВНО видео, а освен това решихме да качим и в самия Facebook досегашните броеве на "С книги под завивките". Ей го обявлението, съпътствано с порция "какво четем...":



Тревожа се, че Ремарк ще ме поизпоти. Предният ми опит да се докосна до творчеството му не завърши добре, но са минали вече 6-7 години, така че може би сега ще имаме успех. Дали ще е така ще разберете в някой от следващите броеве на... кое? Кое? КОЕ?

С КНИГИ.
ПОД ЗАВИВКИТЕ.
-тъм-тъм-тъм-тъъъъъъъъм-

Книги: "Вещерът: Меч на съдбата" от Анджей Сапковски


"И запяло Лютичето за Бирето, което чете,
Погълнато от страниците като малко дете.
За оная мастия Йенефер и Гералт балъка,
За таз‘ любов тежка, обречена на разлъка."

Поетичните ми напъни биха накарали всеки себеуважаващ се трубадур да си запали лютнята и да си тегли ножа, но се надявам, че ти, скъпи блогочетецо/скъпа блогочетке, все още не си се отчаян до такава степен от моята скромна особа.

Фактите обаче са си факти – хване ли се веднъж човек на хорото „Вещерът“, трудно се пуска. Така стана и с мен, след като преди по-малко от месец най-накрая дадох шанс на фентъзи поредицата на полския автор Анджей Сапковски, която бързо ме погълна. Толкова бързо, че още преди да съм споделил с вас задоволството си от първата книга – „Последното желание“ (похвалите ми за нея можете да прочетете ето тук), вече бях захванал продължението – „Меч на съдбата“.

И тук става дума за сборник от на пръв поглед несвързани помежду си разкази, проследяващи разнообразните приключения на белокосия вещер Гералт. Имаме поход за лов на дракон, съревнование за женско сърце, издирването на трансформиращ се измамник, "медиаторстване" между влюбени русалка и човек, и още, и още. Сапковски продължава да гребе вдъхновение от класическите приказки, завъртайки ги по свой си, малко по-мрачен, реалистичен и циничен начин, и намирайки им логично място в своя фентъзи свят.

Обогатява същият този свят и с нови раси. Като фен на Толкин ми стана драго да разбера, че хобитите съществуват и във "Вещерът", като са идентични с тези на любимия Професор. Сапковски ни среща по-отблизо и с джуджетата, представя ни дриадите, че дори и своята визия за споменатите вече дракони. А без да те ангажира с една голяма карта на света, авторът успява с разнообразието в историите си да те убеди колко голям е светът му.

Но не случващото се на преден план в разказите е истинският акцент във "Вещерът: Меч на съдбата". По-любопитното и ценното се крие в продължаващото развитие на главния герой Гералт и общуването му с основните поддържащи персонажи. Именно тези връзки служат за свързващо звено между иначе с нищо несвързаните истории.

На първо място, разбира се, трябва да посочим чернокосата магьосница Йенефер, в която вещерът е толкова отчайващо влюбен, че ти идва да му биеш шамари докато се осъзнае. Или не вземе да ти отвърне... Съдбите на двамата са преплетени още от края на първата книга, но като всяка истинска връзка и тук налице са проблеми. В един момент Гералт и Йенефер живеят заедно, в следващия се оказва, че в обмяната на телесни флуиди участват и трети лица, има разочарование, скандали, раздели, срещи, неприязън и любов. Любовно-драматично, та чак реалистично.

Останах с впечатлението, че Сапковски е имал някаква ужасна връзка в живота си, която е използвал като вдъхновение, за да опише така добре случващото се между вещера и магьосницата. Не можеш да пишеш за такива relationship мизерии, ако не си ги преживял. Не можеш!

Много повече от тази измъчена любов ми допадна типично мъжкото приятелство, което Гералт споделя с трубадура Лютичето. Техните случайни срещи и навик да се забъркват в общи неприятности са весел момент от разказите, а Лютичето е почти универсално симпатичен персонаж – верен, талантлив, шарен. Антипод на Гералт в много отношения, което пък го прави перфектния Робин за вещеровия Батман.

За финал имаме още една свързваща нишка не само между разказите в "Меч на съдбата", но и между тази книга, предходната и следващата - "Кръвта на елфите". Става дума за детето, което беше обещано на Гералт/което Гералт едва ли не си изпроси. Зависи от гледната точка. Докато считам Йенефер за дразнещ полу-парцал, а Лютичето за забавен sidekick, тук съм раздвоен. С детето Сапковски хем захваща темата за тежкото положение сред редиците на вещерите, хем не успява да се измъкне от клишето за Избрания, бащината фигура и съдбата на всичко и всички. 

Свързващи нишки или не, „Вещерът: Меч на истината“, струва ми се, с известни уговорки може да се чете самостоятелно. Но съветът ми що се отнася до фентъзито си остава: започвайте ги тези поредици от началото им, мили хора. Така изживяването определено е някак по-пълно, а героите наистина се развиват пред очите ви. В случая тази книга не само дава "повече от същото", но и надгражда над първата в много отношения. А аз слагам последната точка тук и се отдавам на оставащите ми страници от третата.

Брой страници: 383
Корици: меки (забележете колко прекрасно „мъртвата“ ми ръка приляга на красивата предна корица, дело на Живко Петров)
Издателство: Сиела

The New Day и The Usos съживиха славата на Hell in a Cell мачовете


О, богове на клетката! О, гробари! О, ейчове! О, уважаема госпожо Фоли!

Четирима (все още) младежи сътвориха може би най-добрия мач в кариерите си и оставиха Бирко и милиони фенове по света с широки усмивки от възхищение. Как? Като се възползваха от предоставения им шанс и ни напомниха защо "Hell in a Cell" мачовете се слагаха и трябва да се слагат за зрелищен и запомнящ се край на вражда. Последният (?) сблъсък The New Day vs. The Usos без съмнение беше най-добрият мач на тазгодишното #HIAC PPV. Ако не сте съгласни с мен, ще са ви нужни брутални аргументи, за да си направя труда дори да слушам.

Но защо да спираме с похвалите? Това беше един от най-добрите мачове в WWE за 2017 г., а освен това и един от най-интересните и качествените "Hell in a Cell" мачове, които сме гледали през последните години. От дребните детайли като скритите тромбони и Xavier Woods имитиращ Shang Tsung, за да даде старт на своята собствена "Смъртоносна битка" (велико!), през използването на белезници и едни от най-добрите побои с кендо стикове от много, много време, та до самия край и полета на The Usos - този мач за отборните титли на Smackdown е съкровище, което трябва да изгледате

Още по-доволен бях и от победата на The Usos, които заслужено станаха първият отбор, спечелил титли по двойки в HIAC. The New Day вече имат своя рекорд от миналата година, така че трябва да се градят и други големи тимове. Така този мач се превърна в една финална щриха, която затвърди страхотната трансформация на The Usos. От един от най-скучните отбори в компанията към края на самоанския им gimmick, те се превърнаха в едно от най-must see нещата в цялото WWE. 

Ако си намеря каскетът, който жената ми подари миналата зима, ще си го сложа и ще го сваля от главата си специално и за The New Day. Big E и Xavier Woods показаха една по-агресивна своя страна, която определено ми подейства освежаващо след вече поомръзналите им шарени дебилщини. Така вражда, която започна нередно според мен - с подаряване на title shot на новодошъл отбор - завърши зрелищно.

Благодарение най-вече на The Usos vs. The New Day, който за мен беше истински main event, Smackdown разби поредицата си от слаби PPV-та, която ни мъчеше през цялото лято. 4 от 7 мача бяха на ниво ОК и нагоре, като, за съжаление, най-слаби бяха сблъсъците за женската титла (мъчение не само за Шарлът, но и за зрителите) и WWE титлата (Джиндър f'n Махал продължава да е потресаващо зле...). Но за останалото, особено за огромния потенциал в историята Оуенс-Сами-Шейн, ще си говорим след вторник. Аз съм надъхан за Smackdown. За вас не знам.

Защо пък точно Оуенс срещу Шейн в Hell in a Cell


Това, че Hell in a Cell мачът, който ще гледаме тази година, е Kevin Owens vs. Shane McMahon говори за няколко неща, драги кечогледащи от всякакъв пол и възраст.

Първо, че цяло лято WWE не успяха да изградят достатъчно интересна и смислена вражда, която да завърши в най-подходящия мач за завършване на вражди. Героят на всички канадци от индийски произход Джиндър Махал отказва да спре да прави безумно тъпи мачове и да пусне пустата WWE титла. Не му се получаваше с Ортън, сега не му се получава с Накамура. Да го вкарат в Hell in a Cell ще е legit ад за нас, не kayfabe такъв за него. В мидкарда положението също не е цветущо. Колко висока беше Smack-a преди година, колко ниско падна...

Второ, мазохизмът на Шейн се е поразбудил и иска да си причини някоя безумна травма, скачайки от клетката. Фетишът на "младия" МакМеън към това сам да падна от разни места, все едно опонентите му са го бутнали, е добре известен на всички ни. След като се опита да направи същото с хеликоптер по-рано през годината, сега меракът му за втори път в живота си да скочи от Hell in a Cell явно пак е налице. Ей така, за да изкара акъла на жена си и децата, докато дебили като мен и вас пляскат на липсата на акъл в главата му.

Трето, че WWE все пак не са се отказали от Кевин Оуенс като "топ гай". Вкарат ли те във вражда с МакМеънци, шансът да намажеш нещо по-така е голям. В случая Оуенс най-вероятно ще "намаже" близка среща с чука на носоватия си ментор Triple H, но да се надяваме, че след това ще го докара и до мач за световна титла. 

Първото царуване на Оуенс с главна титла беше подарено именно от Triple H. Прекрасно развитие на историята ще е година и нещо по-късно Triple H да е този, върху когото Оуенс ще стъпи, за да се докопа до втора световна титла. 

Всички връзки започват бурно и щастливо...

Guest booker-ът в мен никога не спи и веднага наредих нещата в главата си - Оуенс унищожава Шейн в Адската клетка и насочва вниманието си към последния не-пребит МакМеън - Стефани. И тук геройски се завръща Triple H, който след загубата си от Сет Ролинс на WrestleMania се е излекувал от The Authority егото си и сега е просто доброто шефче от NXT. Той застава на пътя на един от най-успешните си проекти - демек самия Оуенс, но също става негова жертва... да речем на "Survivor Series", че от 4-те големи PPV-та това продължава да е най-пренебрегването. Там обаче Оуенс сразява и "създателя" си, след което насочва взора си и към WWE шампиона.

Който за целта обаче вече трябва да е друг, а не Джиндър. Макар че и така ще е забавно - канадец с френски произход срещу канадец с индийски произход. Направо да лепят един кленов лист на колана.

А знаете ли какво друго може да стане? В неделя Шейн да победи Оуенс в Hell in a Cell мача. Което ще е абсурдно, защото няма никаква друга смислена причина за това Шейн да участва в такива големи мачове освен да пада от противниците си. Но кога WWE са ни разочаровали, що се отнася до това да ни дадат нов повод да псуваме? Да ви напомням ли колко дълго продължи мача на Русев с Ортън на "SummerSlam"? Или кой си тръгна с титлата от мача Lesnar vs. Strowman?

Но това е разговор за друго време и място. Какво ще стане в тази поредна Адска клетка, пръкнала се от нищото, ще разберем в неделя. Прогнози за целия (не особено вдъхновяващ) кард от мен ще получите по-късно през седмицата. Може би на видео във Facebook.

Екшън (с книги) под завивките... вече и в Пловдив!

Провокативните заглавия въртят света в момента, но често те са просто нагъл clickbait без да предоставят каквото и да е съдържание. Е, горното заглавие също е умерено нагъл clickbait, но тук поне съдържание има, при това авторско. С приятелката ми смело продължаваме с плахите си, но стабилни стъпки във влогърството, като последните два броя за разнообразие заснехме в любимия Пловдив. Възползвахме се от втората спалня, тъй да се каже, докато все още тя е налице (yes, I’m goin’ through changes, changeeeees).

Влогът „С книги под завивките” (cheap FB plug!) говори достатъчно ясно за себе си и нас със звук и картина. Той е готов продукт, в създаването на който вкарваме време и старание. Прецених обаче, че в добрия ми стар блог мога освен линковете за видеата да ви споделям и някои свои лични пояснения и размисли върху епизодите. И тъй като тук изоставаме с тях, ето го и „Епизод 4”:



„Пътят на кралете” на Брандън Сандърсън определено е книгата, с която гига продуктивният фентъзи автор най-накрая ме спечели. Радвам се, че стигнахме дотам, че да я препоръчам на още хора, имайки предвид, че в идните месеци се очаква и третото заглавие от поредицата „Летописи за Светлината на Бурята” – „Заклеващият”. Интересно е да се отбележи, че за втората книга вече съм говорил в блога в едно експериментално видео ревю отпреди няколко години. Опит, който така и не повторих до създаването на „С книги под завивките”, но пък благодарение на който имах по-ясна представа как може да се реализира идеята за влога ни.

Книгата, която Темз препоръчва - „Дзен в изкуството да пишеш” на Рей Бредбъри – мина и през моите ръце и мога да я препоръчам чистосърдечно на всеки, чиято работа или хоби е свързана с писане. Практичните съвети в нея не са чак толкова много, но за сметка на това есетата на Бредбъри за писането са заредени с голямо количество енергия, която вдъхновява и кара човек да посегне към химикала/клавиатурата.

Иначе четвъртият брой на блога е може би най-сполучливият досега, но това не означава, че беше лесен за правене. Най-големият ни снимачен инцидент е част от него, макар да не намери място във финалното видео. Някой ден, може би, ще го видите, ако направим компилация с гафове (ще направим). В същото време докато снимахме книгите из Пловдив за пореден се убедих колко красиви места има из Стария град. Без да правя излишна реклама на града под тепетата, но си струва да го посетите и да усетите айляка, пък било то и за няколко часа.

Иначе закачките във финалните секунди на четвърти епизод послужиха отлично като основа за не-книжната част на „Епизод 5”:



Ето, че освен да ви препоръчваме допаднали ни книжни заглавия, можем да развиваме и семпла история между самите видеа. Надявам се, че е приятен и забавен бонус за абонатите ни (ако все още не сте се абонирали за нас в YouTube, сега е моментът – ето ви линк за канала). Същевременно е важно да не обърква зрителите, които за пръв път попадат на издание на нашия влог и се надявам случаят да не е такъв.

Тук Темз заложи на едно по-сериозно изследване в лицето (корицата по-скоро) на „Ефектът Луцифер” на Филип Зимбардо, която има вероятност някой ден и аз да прочета, макар репортерския занаят вече да ме е научил достатъчно добре колко лоши са хората. Оказахме се големи късметлии, че в един от шкафовете на приятелите ни от „Central Perk” в Капана имаше верига, която толкова добре подхождаше на тази книга. Чудесен кадър, може би един от най-хубавите досега.

Що се отнася до моята книга пък, аз заложих на политически трилър, ей така, за разнообразие. Става дума, разбира се, за "Къща от карти" на Майкъл Добс. Голям фен съм на сериала „House of Cards”, той ме накара да посегна към книгите, които са го вдъхновили, и изобщо не съжалявам. Мога само отново и отново да ви ги препоръчвам (четете тук писмените ревюта на „Къща от карти” и „Да изиграеш краля”). Което ме подсеща, че скоро в блога се задава ревю на третата и последна книга от трилогията на Майкъл Добс.

Дали следващият, шести брой също ще е от Пловдив предстои да разберете. Дотогава си знаете – споделете някое от видеата ни с приятели, кажете някоя блага дума за нас и книжното ни начинание, като не забравите и да се абонирате за канала ни. И бъдете креативни. Понякога дори на пръв поглед странни идеи се реализират що-годе успешно (и стигат до пети епизод!).

Книги: "Вещерът: Последното желание" на Анджей Сапковски


За пръв път чух за „The Witcher” (Вещерът) от свой колега в университета. Ще да е било нейде около 2010-та, може би 2011 г. Разказа ми с няколко думи за едноименната компютърна игра, но повечко за книгите на полския автор Анджей Сапковски, върху които тя е базирана. Тогава идеята не успя да завладее интереса на младото Бире, все още неприучено към това да цени любопитните фентъзи светове. Ако четеш това, Тео – все пак благодаря!

Години по-късно заглавието на книжната поредица отново започна да се чува около мен, след като „Сиела” решиха да я издадат отново. Междувременно още двама-трима души ми бяха препоръчали книгите (както и игрите), но аз все така странях. Имам този особен инат що се отнася до опитването на нови поредици, но съм инатлив за почти всичко, така че не е учудващо. Овен съм, за тези странни хора от вас, които вярват в астрологията. Все пак, незнайно как, моето отдавна лишило се от компанията на компютърни игри работохолизирано Аз реши да опита първата игра от далечната 2007 г. След готиното интро, редица фактори ме отказаха още на десетата минута геймплей. I’m too old for this shit, 'дет се вика.

Въпреки това някакво странно любопитство продължи да ме човърка. И ето, че след тези неуспехи и въпреки тях, все пак се стигна и до срещата ми с книгите. Една-единствена бройка на „Вещерът: Последното желание” се беше скрила из рафтовете на книжарницата, в която влязохме, за да задоволим този изненадващ интерес. Приемаме, че е било знак (сега пък за приятелите фаталисти). Рискът все пак остана до момента, в който не отгърнах корицата и не се впуснах в приключенията на Гералт.

„Вещерът: Последното желание” е първата книга на поляка Анджей Сапковски за Гералт от Ривия, който, представяте ли си, е вещер. Т.е. обикаля от градче на градче и избива всякакви видове чудовища, тормозещи бедното (и често тъпо) население – от обичайни и познати ни неща като върколаци и вампири, та до странни творения на фантазията на Сапковски, чиито имена дори не мога да произнеса. Гералт обаче следва максимата на един популярен филмово-комиксов злодей – „Ако си добър в нещо, никога не го прави безплатно”. Всеки решен чудовищен проблем си има цена и Гералт не се свени да иска заплащането си. Не се свени и да се възползва от прелестите на жените, с които го сблъсква този номадски начин на живот.

Едно от нещата, които ме караха да отбягвам поредицата толкова дълго време, беше това, че според познати първата книга, т.е. „Последното желание”, не е роман, а сборник с разкази. Струваше ми се някак несериозно и хаотично. Ако и вас ви тормозят подобни притеснения, нека ви успокоя. Да, първата книга наистина се състои от няколко въздълги разказа, но всички те са органично свързани посредством една обща нишка и няколко хитро вмъкнати интерлюди. Те разказват своя собствена история, в която големите разкази намират своето смислено място.

В разказите Сапковски ни представя своя фентъзи свят на раздробени кралства, царства, графства, градчета и селца, в който човекът е успял да се превърне в доминиращия вид. Намеква ни за залеза на елфите, разкрива пред нас вече познатата богата фауна от разнообразни изроди, изродченца и изродища, и, разбира се, ни показва как точно се бият с тях вещерите – специално обучени/създадени за това воини с известни магически способности.

Въпреки раздробената на отделни истории структура на разказа, Гералт постепенно се развива пред очите на читателя. От типичния badass образ, който е повече човек на действието, отколкото на думите, в течение на страниците той започва да придобива по-човешки черти. Става ясно, че не е алчен социопат, а има своите тревоги, съмнения и слабости. Една от които е чернокоса и използва мъжете по такъв начин, че би накарала всеки себеуважащ се женкар да се засрами от това колко тактичен е всъщност в отношенията си с другия пол.

„Вещерът: Последното желание” е като подготовка на почвата за засаждането на нещо ценно. Анджей Сапковски е наторил първата книга от поредицата си с множество плодотворни елементи, които те изкушават да проследиш и останалото. Сама по себе си книгата е достатъчно изкушение, въпреки че сякаш е съставена от разкази, първо публикувани по вестници, а след това слепени един за друг с лека обща сюжетна нишка. Полякът определено успя да ме спечели като свой читател. Нещо, което препоръките на доста хора не успяха да направят. Но все пак максимата „ухо да чуе, око да прочете” тук важи със силна степен. Надявам се поне няколко от вас да се изкушат от прочетеното тук и, подобно на мен, да се докоснат до приключенията на Гералт.

А споменах ли, че се задава и сериал от Netflix?

Издателство: Сиела
Корици: меки
Брой страници: 315

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...