Не вярвах, че ще се зарадвам на Батиста в WWE през 2019-а

Признавам им го на WWE, изненадаха ме. Не по начина, който да ме накара да марквам като бясно псе, тичайки от стая в стая, но достатъчно, че да си кажа "Хей, това е интересно...". И ей ме на, за пръв път от доста време изгледах цял RAW и причината за това е (чичо ви/дядо ви) Батиста. През 2019-а. What's up with that?

Краят на RAW обаче имаше два елемента, които ми липсват в кеча днес: истинска и интригуваща изненада и INTENSITY, brother! 

Трябва да го признаем на Батиста, актьорските начинания са му помогнали - имаше само една реплика, но я поднесе по отличен начин. А и забележете детайла с това как сам си замъкна оператор, а другият тичаше към "мястото на действието", за да улови случващото се. Така се създава усещане за реализъм. Този, който е продуцирал този сегмент, заслужава повишение на заплатата.



Иначе Батиста мрънка за WrestleMania мач с Triple H вече няколко години, но просто не искаха да му го дадат и това е разбираемо. Дали заради опасността AEW да го подпишат, дали заради слабия сезон, но ето, че все пак са се навили. Но ето как с един успешен сегмент успяха да събудят в мен и предполагам не само в мен интерес към мач, който по никакъв начин не исках да гледам до вчера. Не през 2019-а, а изобщо. 2005-а ми стигаше.

Роман. Ремисия. Рейнс.

Трябва да кажа нещо и за Роман, нали? Ами радвам се за Джо Аноа и това, че се е преборил с левкемията. Началото на шоуто беше наистина емоционално - от клипа с неприятната новина през октомври, през поздравите с фенове в публиката, промото (доказателство, че когато човек има свободата да импровизира, усещането е съвсем различно) до прегръдката с Ролинс. 

За завръщането на образа Роман Рейнс обаче съм раздвоен. Не ми се иска да го признавам, но WWE имат нужда от Рейнс преди Mania. Защо? Защото за 4 месеца не успяха да изградят някой като достатъчно "голям", а вместо това "дропнаха" топката с една камара народ. Абсурдното е, че в NXT успяват да градят нови и интересни персонажи, а в RAW и Smackdown очевидно им е невъзможно.

А и най-голямата ми тревога е, че голямото завръщане ще доведе до включването на Роман в мача Ролинс-Леснър и, ох... до спечелването на прокълнатата Universal титла.

KofiMania, brother!

Наложи се да пренаписвам частта от тази публикация, свързана с Кофи, защото само с един сегмент WWE завъртяха на 180 градуса ситуацията около него.

Едва преди месец никой не очакваше Кофи Кингстън да е в значима singles програма около WrestleMania, какво остава за такава за световната титла. WWE също не са го очаквали, бъдете сигурни. Кофи беше вкаран в последния момент в Elimination Chamber мача за WWE титлата заради контузията на Мустафа Али. Да повторят Gauntlet постижението на Ролинс от миналата година, но този път с него, беше на пръв поглед странно решение (Road Dogg го е питал дали ще се справи, по думите на Кофи в подкаста на Edge/Christian), но даде резултат - веднага се появиха хора, които да поискат Кофи да спечели титлата. Нещо абсурдно 2 месеца преди Mania за човек, добавен като резерва в мача.

Кофи не спечели, но отличните реакции доведоха до това да бъде букнат силно и в самия Chamber мач. Толкова силно, че да е последният елиминиран. WWE се пуснаха по инерцията и Кофи беше направен претендент за Fastlane. И бам!

Отново се прояви новия образ на Винс, базиран на истинския него - "фак лоджик, летс скрю сам гайс". Първо беше Беки, сега и Кофи го отнася, което обаче създава реалната възможност той да е претендентът (или поне един от претендентите) за титлата на WrestleMania.

Това би бил логичния в момента, но и наистина изненадващ план с оглед на това, че доскоро Кофи и цялото New Day бяха забутани в нищото. А като нищо и да спечели титлата. Все пак са се случвали и по-фрапантни неща в миналото, а най-малкото ще е шокиращо. Големият проблем? Кофи в мач за WWE титлата на WrestleMania в този момент е много далеч от моята лична представа за "големия мач" за нея, който би трябвало да получим на най-голямото шоу в годината.

Smackdown имаше още няколко силни момента. Завръщането на Мат и обединението с Джеф ме кара да се надявам на един по-солиден отборен мач за WrestleMania - Hardyz vs. Usos, но нищо чудно WWE да предпочетат multi tag team варианта.

Приятна изненада беше и Stunner-a от Оуенс и като цяло неговото фейс завръщане, макар да изпитвам съмнения, че ще се задържи на "страната на добрите".

В крайна сметка след SD станах доста по-оптимистичен за WrestleMania сезона. Все още не се усеща, че е тук напълно (а вече е март), но има някакви признаци, че нещата рязко могат да станат по-напрегнати, изненадващи и интересни. Ако ли не - имам си RAW-ове от 2003-а за гледане (в момента съм на април и враждата Голдбърг-Скалата). Come on, come on, come on, let's get it on!

Доста книги под завивките се насъбраха за два месеца...

2019-а започва доволно книжно в "С книги под завивките" (абонирайте се за канала тук и харесайте страницата ни тук! Сега!). Странно е, но някак намираме време за четене - през последната година отметнах стотици страници при пътувания с метрото, а Темз чете дори на велоаргометъра вкъщи. Въпреки това не остава време за писане за книги, както личи и от липсата на ревюта в блога в последно време. 

За сметка на това говорим наистина много за такива - както във влога, така и в радио-рубриката ни в "Дарик Радио" (в случай, че сте забравили - всеки понеделник, 08:40 ч. в сутрешния блок "Дарик Кафе").

Два месеца след началото на новата година е време за един малък обзор, в който на едно място да откриете всичко за гледане и слушане, което не сме споменавали тук до момента. И, разбира се, евентуално да си харесате някоя нова книга.





И стигаме до първото издание на BedReads (гениално име, знам)!

Иска ми се драсна няколко реда за него, тъй като е нещо ново за "С книги под завивките". Стигнахме до извода, че не е необходимо в канала да има само основни епизоди на шоуто в стандартния формат - Темз представя една книга и аз една. Освен това не винаги имаме възможност да запишем такова. И така стигнахме до идеята за нещо, което наистина е влог - читателски такъв, в който просто споделяме какво четем, записваме без подготовка и набързо, а вмъкваме и различни моменти от ежедневния ни живот, които искаме да споделим с всички вас.

Така се появи BedReads (епизод 1), който, както личи, е сниман с телефон. Лошото качество обаче май се дължи най-вече на мен и това как го експортвах, но техническите детайли по концепцията ще бъдат избистрени с времето. А определено ни се иска от време на време да правим подобни весели и шарени видеа. Все пак трябва да пея някъде, а Темз не ми дава в основното ни шоу.



И стигаме до Св. Валентинския брой, в който най-накрая стигнах до това да кажа нещичко за "Лъжите на Локи Ламора". Писането за фентъзито на Скот Линч ми е в "to do" списъка за блога, откакто съм го прочел. Но месеците минават ли, минават и така не стигам до него. И ето къде "С книги под завивките" е от полза:



Разбира се, всеки понеделник сме и в радиото. Нормално е там и в някои епизоди да говорим за едни и същи книги. Първо, защото е ясно, че няма пълно припокриване между хората, които ни слушат в радиото, и тези, които следят канала в YouTube. Второ, защото няма как да четем по две книги всяка седмица и всяка да си заслужава препоръката, нали така? Трето, всичко е напълно умишлено, защото форматите (радио и YouTube) са различни и позволяват по-различен поглед към книгите. 

Ето и броевете на радио-рубриката "С книги под завивките", които се натрупаха от последния път, в който писах по темата, и които можете да изгледате във Facebook:


И, между другото - даваме доста приятна награда чрез радио-рубриката и все още имате възможност да участвате за нея. Как? Е, ще трябва да гледате/слушате, за да разберетe. До следващия ни обзор!

Колко надъхващ беше WWE Raw през 2002-а

Носталгия. За това ще си говорим днес. За онези времена в WWE, в които безспорният (тогава) световен шампион присъстваше във всяко шоу, а не защитаваше титлата си веднъж на 3 месеца. Когато имаше по-ясно обособени main event и midcard дивизии. Когато отборните титли имаха малко по-голямо значение през цялото време, дори за тях да не се биеше сина на собственика.

Причината за този пост е подкастът "83 Weeks" с Ерик Бишов - бивш изпълнителен директор на WCW и изпълняващ ролята (без да има реална власт) на главен мениджър на WWE Raw в периода 2002-2005 г. Покрай слушането на подкаста и специално броя за първата му година в WWE ми се прииска да си припомня този период - от 15 август 2002 г. нататък, след като Бишоф получава (kayfabe) контрол над RAW, започва да прави шокиращи неща и да воюва със Smackdown и Стефани Макмеън за всеки кечист. 

Това е емоционален период за всеки фен на моите години - първите три шоута, в които Бишоф е на власт, са последните RAW-ове, излъчени по bTV преди кечът в българския телевизионен ефир да си вземе тригодишна почивка (и да загуби каквато и да е инерция). Днешните млади фенове няма как да разберат. Много от тях тогава дори не са били родени тогава и в техните сърца има място най-вече за сегашния продукт. За хора като Рейнс, Ролинс, Амброуз, Стайлс, Строумън и пр. 

В това няма нищо лошо. Напротив - всяко поколение кеч фенове има своите герои. Лицата, които са били големите звезди, когато е заобичал този атлетичен театър на простите емоции. Този комикс, оживял на ринга и телевизионния екран, който милиони хора по света следим години наред, колкото и неразбрани да сме от останалата част от човечеството.

Не знам дали пиша това за тези млади фенове, за които 2002-а е преди цяла вечност, или за феновете от "моето поколение" (и по-старите), които също помнят краят на "bTV ерата". Може би го пиша само за себе си, изненадан от нещата, които виждам.

А какво ми направи впечатление? 

Най-вече динамиката. Т.нар. intensity, което се усеща в мачовете, в енергията, която кечистите влагат в тях и в промотата си, и в публиката, която реагира подобаващо - не така лудо като в Attitude Era-та, но достатъчно емоционално с оглед на напрежението на ринга. Нещо, което в момента ми се струва, че липсва - както в голяма част от днешните кечисти, така и в публиката. А вероятно второто много зависи от първото.

Динамиката се усеща и в самата телевизионна продукция - в работата на операторите и режисьора, във формата и сценария на шоуто, в което почти нямаш усещането за пропиляни секунди, какво остава за минути. Днес тричасовите RAW-ове имат толкова много "пълнеж"... И нямам предвид мачове, а цялостното усещане, че не се бърза за никъде - твърде много внимание върху коментаторите, по-дълги, но и скучни сегменти, липса на логика, изоставяне на истории само след седмица, а понякога и тъпченето на едно място с такива и пр. 

Няма го напрежението, което да те държи на нокти и да не те пуска от началото до края.

Другото са самите мачове. Знам, че има хора, които не харесват 2002 г. заради кратките рейнове с титлите, "похабавяването" на first time ever мачове в седмични шоута и пр. Това обаче е монета с две страни, защото всяко шоу изглежда "голямо" - с мачове като The Rock vs. Ric Flair, The Rock vs. Triple H, Triple H vs. The Undertaker, Triple H vs. Ric Flair и пр. И това  са главните мачове само в няколко шоута от август-септември. 

Динамиката е налице и тук - всеки RAW има истории, които се развиват само в конкретното шоу (Шон Майкълс цяло шоу търси HHH, конфронтира се с няколко души, накрая е нападнат на паркинга). Днес това се случва рядко или поне не така интригуващо (чуденето на Беки дали да се извини на ННН и Стефани някак не ме трогна толкова, например). Същевременно големите истории се развиват в няколко поредни шоута, без излишно проточване, а преливането от една вражда в друга - дори в midcarda - е плавно и логично. О, да, и има midcard и lowcard, и сравнително ясно уточнени main event-ъри. Сега... знаете си.

Тогава нямаше и повторения на едни и същи мачове пет седмици подред като днес - имаше различни комбинации, залози, gimmick мачове, смени на титли в седмични шоута... Има разнообразие. 

Имаше и глупости, разбира се. Колкото и на сърце да ми е Кейн (първи любим кечист), никога не съм ОК с това един човек да победи отборните шампиони в хендикап мач (Кейн побеждава Крисчън и Ланс Сторм на 2 септември 2002 г.). Или история, в която Крис Новински иска да свали "девствената" Моли Холи. Но дори на хората в undercard-a се обръщаше много внимание. А и с ростър от 20-ина души, но въртяни в различни комбинации, се получава едно много по-лесно за следене шоу от днешните RAW-ове, в които с месеци може да не видим някой от препълнения ростър.

Женската дивизия няма да я коментираме, защото тогава просто бяха различни времена. И в света, и в WWE. Тогава бяха времена на боеве с възглавници, мачове в кал и "Ерик Бишоф представя HLA (хот... лезбиън... екшън!)". Да, със сигурност днес женският кеч е на много по-високо и сериозно ниво, но и тогава имаше какво да се гледа... буквално. 

Нищо няма да се промени от това, че пиша тези неща. Много фактори промениха WWE неколкократно през последните 17 години и променят компанията и до днес. Някои фенове (като мен) гледат с надежда към AEW и евентуална промяна в WWE към нещо като "онези времена". Други може би искат нещо ново, различно и може би по-добро. Трети сигурно са доволни и сега. Просто ми стана едно такова носталгично. И макар да гледам RAW-овете от 2002-а в момента, препоръчвам и Smackdown-ите, които към края на годината бяха дори по-добри, благодарение на хора като Енгъл, Беноа, Гереро, Острието и Мистерио.

Та ако ви е писнало от Барън Корбин, безумния буукинг на The Revival, AOP и цялата таг дивизия, липсващия Леснър и прочие, ето ви идея какво да гледате. Било то в WWE Network, или в XWT (има цял пакет от 2002-а, но не сте го чули от мен). Дори началото на The Reign of Terror на HHH не е толкова лошо, колкото липсващ шампион и една "универсално" безсмислена титла.

И ето ви, напълно легално и от WWE, един пример - TLC 4 мача от изданието на RAW от 7 октомври: 

Royal Rumble 2019 Прогнози


Само не Роман, само не Роман, само не Роман...

Сплел пръсти като за молитва тихо си нашепвам мантрата, която трябва да ни избави от това на WWE Royal Rumble 2019 да видим повторение на това, което се случи през 2008-а, но с тогавашния любимец на дедо ви Винс. 

И все пак по-големият въпрос според мен е дали този много добре изглеждащ кард ще може да отговори на очакванията, които създава:
  • 30-man Royal Rumble match
  • 30-woman Royal Rumble match
  • WWE Universal Championship: Brock Lesnar (c) vs. Finn Bálor
  • WWE Championship: Daniel Bryan (c) vs. AJ Styles
  • WWE SmackDown Women's Championship: Asuka (c) vs. Becky Lynch
  • WWE Raw Women's Championship: Ronda Rousey (c) vs. Sasha Banks
  • WWE SmackDown Tag Team Championship: The Bar (Cesaro and Sheamus) (c) vs. The Miz/Shane McMahon
  • WWE United States Championship: Rusev (c) vs. Shinsuke Nakamura (Preshow)
  • Fatal four-way WWE Cruiserweight Championship: Buddy Murphy (c) vs. Akira Tozawa vs. Hideo Itami vs. Kalisto (Preshow)
Едно от нещата, които за мен са едва ли не традиция на Royal Rumble, е по-свежият претендент за най-важните титли. Акцентът и без това пада върху самият Rumble мач. В подобна ситуация не е нужно някой продаваем и значим сблъсък за WWE или Universal титлата да бъде похабяван и така едно (или две) големи имена да пропуснат Rumble мача (колкото повече звезди в него - толкова по-добре). Вместо това подходящ е по-свеж претендент, който може да направи добър мач с шампиона, макар и да е почти сигурно, че ще загуби.

Фин Балър отговаря на това условие и се радвам, че замени Строумън. Повече от любопитно ми е как ще работи Леснър с него, но вече видяхме, че със Стайлс и Брайън му се получи. Единствено ми се искаше тези мачове да идваха след по-солидна история и build, а не почти от нищото, какъвто е случаят и сега. Победа за Балър ще е супер изненадваща. Ако се случи, ще раздвижи наистина много ситуацията около Mania (което понякога е за добро, понякога не толкова), но пък ще прецака възможността Ролинс да е този, който ще "кингслейне" Звяра.

За WWE титлата имаме другата добра опция за мач за главна титла на Royal Rumble - blow-off на вражда. И съм на мнение, че Брайън задължително трябва да победи Стайлс. Цялата тази история имаше за цел да изгради новия му heel образ и според мен успя. Същевременно рейнът трябва да е поне малко по-дълъг, за да е сериозен, а самият Стайлс има нужда за известно време да е далеч от титлата. 

Проблемът тук е кой ще е противник на Брайън на WrestleMania? Харди? Не, мерси. Мистерио? Още по-зле. Баче Ранди? Подкрепял съм Ортън години наред, но и той, и предните изброени вече отдавна нямат място в мачове за световни титли на Mania. Вариант остава RAW кечист, който да спечели Rumble-a и да избере да се бие за WWE титлата, но WWE, за съжаление, от години бягат от този иначе интересен вариант. Иначе Brian vs. Balor ще е велико нещо, когато се случи.

Undercard-ът тази година също е силен, което за мен винаги е било важно в RR. Съвсем леко претъпкан е, но така е с толкова много титли и два Rumble мача. Ето как най-важният за всеки патриот мач - този на Русев - е в preshow-то, като там е и потенциално страхотния четворен мач за Cruiserweight титлата. Но пък ето две причини човек да гледа едно preshow, нали така? Залагам на успешни защити и за двамата шампиони.

Смяна на титлата е по-възможна в мача за отборните титли на Smackdown. Не за друго, а защото WWE имат кофти навика да се гаврят с отборната си девизия, като дават титлите на двама кечисти, които скоро ще враждуват. И ако нещата наистина вървят към Шейн срещу Миз (сериозно ли някой иска да гледа това?) на Mania, шансовете те да спечелят тук не са малки. Залагам на тях, предпочитам The Bar да запазят.

Ронда със сигурност ще запази своята титла (сори, Саша), но интересното е как ще се развият нещата около мача между Асука и Беки. Очевидно гласят нещо с Ронда, Беки и може би Шарлът за Mania, което означава, че по-вероятно е Беки да загуби от Асука (може би заради Ронда или Шарлът?), а след това една измежду Беки/Шарлът да спечели Rumble-a. A защото не и двете, което ще улесни тройния мач? 

Не, че искам такъв. Оптималният вариант за мен е реванш между Асука и Шарлът и Ронда vs. Беки, но все ще намерят как да набутат малката Флеър в хубавата вражда...

И стигаме до Royal Rollins или Rollins Rumble. Както предпочитате. Ясно е кой трябва да е победителят тук и точно заради това няма да е той. Проблемът е, че в опита си отново да изненадат с победителя в Rumble мача, WWE ще ядосат много фенове, а реално не виждам кой друг кечист е в позицията да спечели без после да не искаме да се сещаме за този мач. Ако не е Ролинс, най-добрият вариант е Сами Зейн да се върне като фейс, да победи и да се изправи срещу Брайън на Mania (too much ROH фантазии, знам). Кое е най-страшното? Рейнс се връща и печели Rumble-a.

Треперете от тази идея... При мен лично притеснението е налице. И макар да имам интерес към Royal Rumble, отново ме гложди, че ще съм доста по-доволен след NXT Takeover-a.

Препоръчани песни - Част 94: Motionless in White, AFI, Adelitas Way, Ghost, Punyaso

Бърза проверка показа, че са минали повече от 3 години от последната доза "Препоръчани песни" в блога. Уау... Донякъде е нормално в ерата на Spotify, но спомняте ли си онези славни времена, в които с помощта на приятели откривахме непознати до момента ни банди, песни-съкровища, чийто блясък не сме забелязвали, и дори стилове, които не сме знаели колко ни допадат?


Ето защо "Препоръчани песни" - една от най-старите традиции в блога - се завръща с няколко предложения, които може би са ви известни, а може би не са. Това обаче са неща, които въртя упорито през последните дни/седмици/месеци и считам, че заслужават вашето внимание, особено ако и вашият музикален вкус е сходен с моя (т.е. забил е на жичките от първите години на новия век с малки "зрели" изключения). Но разнообразие в звученето има. Започваме с...

Motionless in White - Voices



Бях попадал на тези младежи още в най-венорежещия им период на прекомерно гримиране и грачене, поради което бяха подминати и донякъде забравени. И така до откриването на "Voices" - песен, която ми се струва доста различна от другите им неща и същевременно доста по вкуса ми. Хубав ритъм, лесен за запомняне текст и catchy припев. Миш-маш от най-доброто от някои банди от младостта ми. И новият theme song на Бирко, йей!

Adelitas Way - Notorius - Браво на Spotify за тази препоръка. Елементарен и даже слабичък текст, но отново чудесен ритъм, а това е нещото, на което обръщам повече внимание. Открих я преди ден (буквално), слушах я вече към 30-ина пъти... Чакам да ми писне до степен, в която да не мога да я понасям.

AFI - Break Angels - Заобичах AFI в славните времена на Sing The Sorrow и December Underground албумите. И макар да харесах някои неща от новите им тави (ужасен синоним, знам), така и не открих онова AFI звучене, с което всъщност бандата ме спечели. Това се промени с тази песен от последното им EP - The Missing Man, която е много близо до това, което искам като настроение от музиката на Дейви и компания.

Ghost - Dance Macabre - Новият албум на Ghost e смел експеримент със силно осемдесетарско звучене, който може да ви накара да си припявате и танцувате без задължително да е "вашето нещо". Нищо общо с предните им творения и може би първият албум от години, който наистина съм чакал след първия сингъл (Rats). Dance Macabre обаче се утвърди като още по-голям фаворит, макар да звучи като някакъв Bon Jovi-like guilty pleasure.

PUNYASO - Venom - Изненада, няма да са само жички. Не съм сигурен дори какво е - dubstep, trap... Жанровете са толкова объркващи. Но няма как да отблъснеш надъхващо парче, в което са вградени реплики от "Venom" с Том Харди, че дори ремикс на класическата музика на Спайдър-мен.

Слушайте "С книги под завивките" - всеки понеделник по "Дарик Радио"

Снимка: Дарик Радио

Здравейте, скъпи блоготчеци, и за много години! В духа на традициите ще започна с пожелание, което обаче ще е по-скоро нетрадиционно: и през 2019-а продължавайте да се радвате на своите нърдски/гийкски забавления и хобита, ценете ги, развивайте ги и трупайте нови! Не съдете другите, дискутирайте с тях, а не сейте омраза, и се трудете за популяризирането на своите любими неща.

Като например да пишете за книги, кеч и комикси (и филми по комикси) в блог в интернет.

След като отметнахме това, ред е на новината, която отдавна вече не е новина. Вече повече от месец YouTube шоуто/влог "С книги под завивките" вече е и рубрика в сутрешния блок на "Дарик Радио" - "Дарик Кафе". Можете да ни слушате всеки понеделник в ефира на "Дарик" от 08:40 ч. Тъкмо докато пътувате за работа, лекции, училище или се опитвате да подредите началото на работния ден.

В общи линии с Темз там правим това, което и в YouTube канала - препоръчваме ви книги, които са ни харесали, докоснали, впечатлили или всичко накуп, с надеждата, че така ще помогнем поне на няколко души да открият едно ново за тях четиво, което до момента им се е изплъзвало. 

Освен това понякога обсъждаме и палави детайли около съвместния си живот, но, хей, любовта е хубаво нещо и за нея трябва да се говори. Също и за предизвикателството, наречено "гледане на котка".

Тъй като "Дарик" са модерно радио, епизодите на рубриката се появяват и в сайта на радиото, както и във Facebook страницата на "Дарик Кафе" под формата на видео от студиото (с оглед на това, че сме там, ясно е, че има какво да се види, мерси). Двойно по-хубаво е - освен че ни слушате, можете и да ни гледате, което е почти като влога, но на живо и без монтаж. За пример - последния качен за момента брой:


На 24 декември си взехме заслужена празнична почивка (спойлер: аз обаче бях на работа), а епизодът от 31 декември се получи много приятен, но, за съжаление, не беше записан. Можете обаче да наваксате с останалите тук: 

- Сефтето! (19 ноември)

Някои от книгите вече сме коментирали в YouTube канала, други не. С времето ще се опитаме да балансираме още по-добре двете, за да може гледащите клиповете ни и следящите радио-рубриката да получават едно още по-пълно изживяване. А, разбира се, ще продължим и да раздаваме подаръци от време на време, защото е ясно, че всеки обича да му подаряват неща.

Радио-рубриката нямаше да е възможна без инициативността на любимата ми Темз, както и без готините хора от "Дарик Радио", така отворени към идеята. А за мен новият радио-формат на "С книги под завивките" е сред големите успехи на 2018-а, тъй като още от първите ми лекции на тема "Радио" във ФЖМК (магистратурата някой ден ще бъде завършена! Казах!) разбрах колко много ме привлича то. Вероятно заради предизвикателството да ангажираш слушателя само и единствено с глас, без да разчиташ на външен вид, мимики и жестове (и секси бирени усмивки). То така се стигна и до подкаста Birecast, който във всеки един момент може да се завърне в слушалките и тонколоните ви. Но всичко с времето си.

  • За момента е нужно да помните само, че ви чакат нови видео броеве на "С книги под завивките", така че се абонирайте в канала в YouTube и харесайте страницата във Facebook.
  • Всеки понеделник от 08:40 ч. ни слушайте по "Дарик Радио".
  • И от време на време проверявайте блога, моят дългогодишен интернет дом. С оглед на това, че работата ми е свързана с ежедневно писане, е нормално, че не пиша толкова редовно тук, но в никакъв случай не съм забравил блога, а и имам толкова много неща, които да ви препоръчвам. Най-вече книги, комикси и кеч, да, но това е повече от ясно.


Бъдете велики и през 2019-а!
С обич: Бире

Панаирно ни е

Зимният панаир на книгата в НДК вече е тук, армии от читатели всяка вечер се стичат натам като армиите на Саурон, а в тъпканицата човек не може да разгледа спокойно десетките щандове и хиляди книги. Дон'т ю факин уъри! В 30-ия брой на влога "С книги под завивките" с жената ви даваме нашите препоръки за неща, които да потърсите.

Тя залага на разнообразие - от романи до поезия, а аз... пак комикси. Охохохохо! Гледайте броя, водете си записки, абонирайте се за този пуст канал в YouTube и харесайте страницата:


ВАЖНО!

В събота от 16 ч. ще сме на щанда на издателство ICU (етаж 3, щанд 332) в НДК, така че елате да ни кажете "здрасти" и да си купите книга. Ето тук можете да разгледате сайта на ICU и да си харесате някое заглавие, а после само ще се правите, че ние сме ви убедили да го купите. Може и да снимам и да станете неволни участници в следващия брой на влога.

А в случай, че вече знаете кои книги искате да си купите, пак имаме нещо за вас - съвети за оцеляване на панаира! Можете да ги чуете гледате в последния брой на рубриката ни в сутрешния блок на "Дарик Радио" - "Дарик Кафе". Да, бе - редовни сме вече. Има хора, които не знаят, че сме там вече всеки понеделник от 08:40. Е, вече знаете.

Дотогава - чуйте препоръките за панаирно пазаруване на този линк. До събота на щанда, понеделник в ефира или следващия път в канала на влога! Хугсендкисес, Бирко ви обича.

Не вярвах, че ще се зарадвам на Батиста в WWE през 2019-а

Признавам им го на WWE, изненадаха ме. Не по начина, който да ме накара да марквам като бясно псе, тичайки от стая в стая, но достатъчно, ч...