Guest Booker: Моят Survivor Series 2018 - Част 1: Мачовете на RAW

След посредственото Crown Jewel PPV и тази година за не-знам-кой-си път ще гледаме Survivor Series, посветен на темата RAW vs. Smackdown. Концепция, която според мен отдавна вече се изтърка, а и нека бъдем честни - тя по никакъв начин не придвижва напред историите в отделните шоута напред.

Заради това в духа на Пол И. Дейнджърсли и Винс-оn-a-pole Русо инатливо продължавам тазгодишния си Guest Booker проект. Предлагам ви своята версия за карда и случващото се на WWE Survivor Series 2018, като от чиста доза егоцентричност го базирам на моя вариант на случилото се на Crown Jewel (прочетете го сега!). А и нека бъдем честни (2) - моят вариант беше по-добър от истинското ППВ, но то не е кой знае колко трудно.

WWE Survivor Series 2018
"Когато не разчиташ на изтърканото RAW vs. SD, защото те мързи"

Основното тук е, че не предвиждам никакви interbrand мачове, защото те според мен могат да стоят само за WrestleMania и специални, но редки поводи. Вместо това предвиждам типичен кард с осем мача, плюс един на kickoff. Всяко шоу получава по един традиционен Survivor Series мач като дори се съобразявам с Divas революцията. Но ще видите. Започваме с...

Войната за надмощие в RAW




В моя вариант Браун е новият Universal шампион. Проблемите в червеното шоу обаче са доста разнообразни, тъй като имаме няколко активни вражди, които някак се преплитат. Рингът бързо се пълни в началото на шоуто - Енгъл иска реванш срещу Макентайър, Макентайър иска Строумън, Строумън иска да пребие Корбин заради атаката на Crown Jewel, Балър също иска мач за титлата.

Корбин излиза на ринга, но очевидно е притиснат от ситуацията. Първото нещо, което прави, е да уволни Енгъл. Да, обаче се появява Стефани и казва, че "очаквала по-добра работа" от Корбин. Обяснява му, че той няма право да уволни Енгъл и ако иска да го направи следващата седмица трябва да го победи в мач 1 на 1. Ако Корбин победи, Енгъл е уволнен от RAW (опция за него остава SD). Ако Енгъл победи, той ще има възможност да излезе от "отпуската си" и ще получи шанс да си върне работата като GM.

Но преди това Стефани назначава Universal Championship Match: Braun Strowman (c) vs. Baron Corbin като "възможност" (но всъщност наказание) за и.д. GM. Сегментът завършва с това как Макентайър поваля Строумън с Claymore.

А къде е Леснър? Той за момента е аут - в реалност мачът му на Crown Jewel е трябвало да бъде последния от досегашния му договор. Хеймън ще излезе в средата на първия RAW и ще предупреди, че когато Звярът реши, той ще се завърне за титлата си. Много добър вариант е Леснър да е претендент за титлата на Royal Rumble, защото така ще се създаде напрежение, че може да я вземе точно преди Мания. Но това е за друг Guest Booker...

Същевременно Корбин възнаграждава Макентайър за стореното по-рано с реванш за отборните титли - Raw Tag Team Championship: Dolph Ziggler/Drew McIntyre vs. Seth Rollins/Dean Ambrose. Ролинс чака Амброуз и той все пак се появява, макар да страни от партньора си. Качва се на ринга, колкото съдията да бие гонга, след което си тръгва през публиката, а Ролинс остава сам. Да, обаче Строумън се появява, за да отмъсти за Claymore-a. Макентайър също бяга, а Ролинс успява да победи Зиглър и сам да запази отборните титли. Засега.

С оглед на това, което се задава, много намеси са нещо неизбежно. Същият хаос е и в мача за титлата между Строумън и Корбин. Макентайър и Зиглър се намесват на страната на Корбин, Балър и Енгъл - на тази на Строумън. В крайна сметка шампионът запазва.

През втората седмица стигаме до Kurt Angle vs. Baron Corbin. Отново Макентайър, Зиглър, Строумън и Балър се намесват, но в крайна сметка Енгъл печели. Стефани е разочарована от Корбин и обявява, че на Survivor Series ще има 5-на-5 мач за това кой да остане GM на RAW. Енгъл и Корбин имат време дотогава да съберат отборите си.

Строумън се среща с Балър зад кулисите, благодари му за помощта през последните седмици, но му казва, че няма нужда от нея. Все пак ще му даде това, което иска - мач за Universal титлата следващата седмица, нищо, че и двамата са от Team Angle.

Още същата вечер става ясно, че Сет Ролинс ще се присъедини към Team Angle. Това от своя страна води дотам, че Амброуз да предложи услугите си на Корбин, но при едно условие - следващата седмица отборните титли отново да са заложени. Корбин е съгласен. По-късно същата вечер Корбин, Макентайър, Зиглър и Амброуз прекъсват опит за концерт на Elias и го пребиват групово. Корбин представя своя екип и казва, че победата им на Survivor Series е абсолютно сигурна. Енгъл, Строумън, Ролинс и Балър идват на ринга и получаваме кратко меле, което heel-овете печелят след като Лешли идва на помощ на Team Corbin.

Стигаме и до третия и последен RAW. Оказва се, че шоуто ще започне с Raw Tag Team Championship: Rollins/Ambrose (c) vs. Authors of Pain. Предните две седмици AOP са прегазили Titus Worldwide и Rhyno/Slater. Амброуз отново се опитва да направи предния номер - остава на ринга за гонга и се опитва да си тръгне, но Ролинс го спира и му дава шанс да поправи всичко. Амброуз се възползва от шанса - прави Dirty Deeds на партньора си край ринга и все пак си тръгва. Ролинс успява да се върне на ринга, но е премазан от Authors of Pain и в крайна сметка те стават новите шампиони. (предвидено беше още преди да се случи наистина, така че браво на WWE за това решение)

Главният мач е Universal Championship: Braun Strowman (c) vs. Finn Balor. Енгъл е ОК с това неговите хора да премерят сили, стига да са единни на Survivor Series. Дори остава край ринга, за да пази от намеси. Мачът обаче завършва с DQ след намеса на целия Team Corbin. Ролинс също идва на ринга, а накрая и Elias се намесва, просвайки Лешли с китара. Той официално става петият член на Team Angle и мачът за Survivor Series е готов.

RAW ще има още два мача за SS - Nia Jax ще бъде посочена като претендент за титлата на Ронда Раузи след победата си на WWE Evolution. Историята ще се завърти около това как Nia казва, че има недовършена работа с Раузи от лятото и този път Алекса Блис няма да им пречи.

В същото време още след спечелването на титлите Authors of Pain ще заявят, че обявяват Open Challenge за тях на Survivor Series.

Ето я и RAW порцията от карда на SS 2018:

- 5-on-5 Elimination Match за контрол над RAW: Team Angle (Angle, Strowman, Rollins, Balor, Elias) vs. Team Corbin (Corbin, McIntyre, Ambrose, Ziggler, Lashley)
- RAW Women's Championship: Ronday Rousey (c) vs. Nia Jax
- RAW Tag Team Championship - Open Challenge: Authors of Pain (c) vs. ???

Guest Booker: Ако WWE Crown Jewel ставаше...


Голям мач за овакантената Universal титла, при който е ясно, че ще има нов шампион. Първият (и може би единствен) мач на Шон Майкълс от пенсионирането му насам. На пръв поглед безсмислен турнир, който обаче може да предостави интересни мачове. И, разбира се, много, ама мноооого саудитски петролни долари.

Въпреки всичко това WWE успяха да предложат едно посредствено PPV и да сътворят поне няколко разочарования в тези почти четири часа. "WWE Crown Jewel" е нагледен пример за това защо в момента не гледам редовно RAW и Smackdown.

След като отметнахме тъжната реалност, да си дойда на приказката: кеч-феновете и кеч-фенките, които са се подвизавали из блога, знаят, че от време на време обичам да ви представям своите варианти за това как според мен дадено шоу или дадена история щеше да е по-интересна.

Цялото разочарование от това, което WWE ни предлагат в последно време, доведе до нов такъв. Заглавието май достатъчно ясно казва каква е идеята на този Guest Booker - какво бих променил, за да стане "WWE Crown Jewel" по-добрo. Естествено, това е моята гледна точка - вариантите са безброй спрямо вижданията на всеки фен. Моята идея в случая е с минимални промени по седмичните шоута и с МНОГО промени по самото PPV да получим по-малко разочарования и повече добър кеч.

Стига празни приказки. Започваме с...

Guest Booker Bire: WWE Crown Jewel 2018
("Нямаше как да го отменим, за да не убият и нас")

Първият проблем в истинското PPV според мен беше, че целият Best in the World турнир беше наблъскан в него. Това са цели седем мача без да броим останалото в карда. Не само, че кечистите се преуморяват, но и няма как всеки мач да е добър. Решението: първият елиминационен рунд да мине в последните RAW и Smackdown, a, както някога беше в King of the Ring, за самото PPV да останат полуфиналите и финала.

В RAW Сет Ролинс, надъхан и озлобен след предателството на Амброуз, успява да победи Лешли. Барън Корбин "моли" Зиглър да направи всичко възможно да елиминира Енгъл. Така и става с помощта на Дрю Макентайър. Някои хора ще са против и ги разбирам - аз също искам да видя Ролинс vs. Енгъл, но според мен това трябва да стане на по-голямо шоу след по-дълъг build, а не в някакъв случаен турнир и то на полуфинал. В моя вариант Енгъл е недоволен и иска обяснение от Корбин, който вместо това назначава мач между Енгъл и Макентайър за Crown Jewel.

В Smackdown запазваме нещата - Мистерио побеждава Ортън, който след това злобно го пребива и потенциално контузва. Миз успява да победи Джеф Харди и е почти сигурен в това, че ще е финалист с оглед на състоянието на Рей. Имаме и две дребни промени по другите мачове - The Bar vs. The New Day вече ще е No DQ мач, а Джо иска да върне унижението от Super Show-Down и така мачът му с AJ Styles става Submission Match. Защо? Защото и двата мача сами по себе си не са нещо ново и вече не са интересни, а в такива случаи един gimmick помага.

WWE Crown Jewel 2018 - Бирен кард:

* WWE Tag Team Championship - No DQ Match: The Bar (c) vs. The New Day
* Kurt Angle vs. Drew McIntyre
* Best in the World Semifinal: Dolph Ziggler vs. Seth Rollins
* Best in the World Semifinal: The Miz vs. Rey Mysterio
* Best in the World Final
* WWE Championship - Submission Match: AJ Styles (c) vs. Samoa Joe
* Degeneration X vs. Brothers of Destruction
* Universal Championship: Brock Lesnar vs. Braun Strowman

Хоган открива шоуто и обявява, че победителят от Best in the world турнира ще получи мач за титла по свой избор в бъдещ момент (не като MITB, по-рано ще трябва да предупреди). Хълк обаче е прекъснат от Зиглър и Макентайър. Зиглър обяснява, че ще спечели турнира, Макентайър казва, че ще се погрижи за Енгъл, а след това и за Браун Строумън.

Първият мач е полуфиналът на RAW, в който Ролинс побеждава Зиглър, въпреки опитите на Макентайър да се намеси. В следващия полуфинал - този на Smackdown - Миз подхожда арогантно като мисли, че ще победи контузения Рей, но това му изиграва лоша шега. Мистерио го побеждава бързо и запазва силите си за финала. Да, минаваме без Rollins vs. Angle, но вместо това имаме за финал Rollins vs. Mysterio - един също потенциално добър сблъсък според мен, който звучи много по-смислено като финал на Best in the world турнир от Долф Зиглър срещу Шейн Макмеън.

След бързия мач Мистерио-Миз е нужно нещо по-тежко - в случая мача между Енгъл и Макентайър, който също е с потенциал да е добър brawl. Макентайър печели след бъркане в очите и Claymore. Когато обаче измореният шотландец се прибира зад кулисите, той е нападнат от Браун Строумън, който го размята наляво-надясно и го остава да лежи в останките от кетъринга (примерно). Едната пречка пред Строумън за вечерта е премахната.

Бързо прескачаме през следващите два мача - The Bar побеждават в своя No DQ въргал The New Day, а Стайлс запазва титлата си срещу Джо. След мача обаче Джо отново го напада и го блъска в стълбите. Идеята ми е, че логичното продължение на историята е Стайлс, Джо и Браян да имат троен мач за титлата на следващото PPV.

Стигаме до финала на Best in the World - Seth Rollins vs. Rey Mysterio. Чист мач, без намеси, техничен и с възможно повече време. В крайна сметка Ролинс печели трофея и бъдещият шанс за титла. В общи линии Ролинс е The Man в RAW с две титли, трофей, шанс за още една и огромна инерция срещу "завистника" Дийн Амброуз.

Отборният мач BOD vs. DX няма какво да го коментирам. Преди 10-ина години щях да му се зарадвам, сега... meh. Важното е, че в моя вариант е едва 15-ина минути. И напук на всичко BOD печелят, защото съм им фен :D (а и няма значение).

Стигаме и до мачът, който трябваше да е main event - имаш вакантна световна (вселенска, хехе) титла, мачът за нея трябва да закрие шоуто! На мнение съм, че Леснър и Строумън могат да спретнат един зрелищен въргал, от особения тип, който Леснър прави в последно време, а не глупаво изреждане на финални хватки. Едно нещо остава непроменено - Корбин удря Строумън с титлата преди мача. Това и един F5 обаче не са достатъчни да сложат край. И тук променяме нещата - Фин Балър идва и напада Корбин край ринга, което разсейва Леснър и така БЕЗУМНОТО повтаряне на F-5 ни е спестено, защото Строумън живва и мачът става сравнително равнопоставен.

След като Макентайър е бил разкаран по-рано, а Балър се е погрижил за Корбин, мачът продължава без намеси. Да, няма да е петзвездна класика, но ще има две строшени коментаторски маси, още един неуспешен F-5 и някой зрелищен Powerslam от последното въже, който да сложи край на мача и да направи Строумън шампион, за да осмисли цялото това шоу. Да - в моя вариант Строумън печели титлата и ще продължим да я виждаме редовно.

След това...

Според мен, когато book-ваш едно шоу, винаги трябва да гледаш напред. Това се опитвам и да правя - Строумън vs. Макентайър е готова вражда за Universal титлата, за която най-важното е шампионът да е на всяко шоу и да се защитава по-често. Победата на Ролинс дава на Амброуз още причини да го мрази. Действията на Корбин през цялата вечер и намесата на Балър са логични продължения на случващото се през последните месеци и нагласяват това, което аз бих направил на Survivor Series.

Писнало ми е от RAW vs. Smackdown истории и вместо това си мисля за един 5-on-5 Elimination Match за контрол над RAW - Team Angle (Angle, Strowman, Rollins, Balor, Elias) vs. Team Corbin (Corbin, McIntyre, Ambrose, Ziggler, Lashley).

Хиче не ми звучи зле. Даже се изкушавам да взема и него да разкажа...

When you are a vampire you become very sexy (още повече с книга в ръка)

Този Хелоуин беше един от най-приятните, които съм имал - и то без планове, излизания, купони, напивания и дълго планиране на това "какво да съм". 

Тази част от вечерта, която мога да споделя с вас, можете да я изгледате под формата на 28-ия брой на "С книги под завивките". 

Брой, който беше и един от най-бързо правените някога, заради импровизационния му характер. От началото на снимките до качването си отне около 3 часа. Струва ви се много за едва 9-минутен клип? О, скъпи блогочетци, това значи, че не сте се потапали в снимачната атмосфера на гафове, дубли и задълбочен монтаж едва ли не секунда по секунда.

Тук всичко вървеше по вода (за Темз - малко по уиски). Тя, както ще видите, безпроблемно влезе в образа на Джесика Джоунс (яд ме е само, че не се сетих да я преследвам из апартамента, повтаряйки "Джесикааааа!" ала Килгрейв). Аз ударих дъното на хелоуинската фантазия, бидейки прост(о) вампир. 

Ама то си беше нормално - все пак ви препоръчвам класиката "Дракула", докато тя обръща вниманието ви към "Тайната история на Туин Пийкс", която също е много любопитна, но е само за фенове на сериала.

Гледайте: 


Между другото, този брой го обмисляхме още около миналия Хелоуин като дори тогава бях решил да препоръчам "Дракула". Но 31 октомври 2017-а мина и замина, а така и не успяхме да запишем видео. Това се оказа за добро - преди година нито снимките, нито монтажът щяха да минат така леко. 

Иначе от творческа гледна точка миналият месец беше слабичък, както личи от факта, че "Блогът на Бирето" за пръв път от 11-годишното си съществуване имаше цял месец без пост.

Тъп октомври, дано други като него няма. Все пак, въпреки че и двамата изкарахме един доста тежък грип, успяхме да запишем още един брой на влога. И докато тя препоръча класика за хора с големи сърца, аз реших да заложа на тези с усмивките:


Или както един колега каза: "Никога не записвай с такъв глас...". Факт - по-приятно е като чуруликам нормално, но ден преди снимките почти не можех да говоря. Жертвах се в името на писаното слово!

Скоро пак. И помнете: "Истинските вампири горят като факли на слънчице, а не блестят.", Блейд (специалист по тези въпроси).

Бел. Бире: Заглавието е цитат от филма "What We Do In The Shadows". Ако не сте го гледали, гледайте го.

Едно DaDa Aniventure приключение


Няма как да не се сетя за въодушевения Билбо Бегинс на Мартин Фрийман, който подтичва, докато произнася "I'm going on an adventure". Точно това ми идва на ум след един изненадващо изпъстрен с действие уикенд, в който помагах на любимата, направихме първия брой на живо на "С книги под завивките", изненадващо водихме представяне на комикс на Aniventure ComicCon, а на всичкото отгоре разговарях и с Исус. Но всичко по реда си...

Поне едно нещо беше планирано. Макар и малко късно, в понеделник започнахме да информираме всички, които следят страницата и канала на влога ни, че в събота, 15 септември, ще сме в Dada Cultural Bar, за да си говорим за книги. Тамошният властелин Любо и Темз, дейната ми жена, бяха решили групово да допринесем с нещо към програмата на фестивала "КвАРТала". В събота притеснението от изпълнението на живо и пред публика дойде в последните часове преди събитието, но нямаше много време да мислим за това.

Преди това криза от търговски характер наложи спешно да посетим първия ден на Aniventure ComicCon. Занесохме, забележете, един брой "малка масичка", а след това пренесохме и доста на брой комикси. Никога не знаеш накъде ще те отвее вятъра... 

Цялата одисея (и реално първото ми, макар и непланирано посещение на това любопитно събитие) завърши с разговор с косплейър, който или беше Исус (както аз мисля), или всички, включително и моя милост, го мислеха за Исус (както Темз мисли). Заедно с него благодарихме на "баща му" за жена ми, а след това оставихме някакви тийнейджъри да му целуват ръцете. Да не кажете после, че младите не са вярващи.

Веднага след това "зареждане" (включително и духовно), презаредихме и малко сили и се озовахме в Dada Cultural Bar за планираното ни публично излагане. Когато сте на една честота, макар и да свирите различни песни, както сме ние с Темз, подобни неща минават по-гладко от очакваното. Някой си беше забравил чашата с ром, която на мен, виден трезвеник от около 2 месеца, също ми помогна. Застанахме пред един микрофон и спретнахме брой на живо на "С книги под завивките" пред една скромна, но чаровна аудитория. С шегите, закачките, препоръките на книги и размислите на тема "Цири трябва да е бяла в екранизацията на "Вещерът"". 

Снимка: Евгени Димитров


Благодарности на всички, които ни приютиха, който дойдоха, които ни подкрепяха, смяха се, пиха и говориха с нас. За един период от време самата идея да го направим не пред обектив, а пред хора, беше стряскаща. Както казах и там - сега разбирам актьорите във филмовия жанр за възрастни. Има и някакъв видеоматериал от това начинание, който е възможно скоро да видите под някаква форма в канала на влога. Ако ли не, да сте дошли, когато е трябвало.

Минути след като приключихме с "шоуто" дойде и една не чак толкова приятна изненада. Оказа се, че човекът, който на следващия ден трябваше да представи Стен Дамянов на премиерата на комикса "Просто Спас" на Aniventure ComicCon, се е разболял и няма да може да отиде. И кой го замести? Познайте от три пъти. 

Тези, които познават Темз, са наясно, че при проблем жена ми намира решение, дори когато това означава повече работа и усилия за нея (което има и добра, и лоша страна). Аз, от своя страна, вярвам, че трябва да подкрепяш човека до себе си в предизвикателствата. И когато ми каза "Имам да ти кажа нещо", аз вече знаех, че ще последва "Ние ще трябва да представим Стен". Аз заспах в 1 през нощта, тя е останала още час, за да доизкусурява въпросите за следващия ден и да подготвя презентация за сцената.

И дойде неделята. Неделя, която започна с последни редакции, търсене на работеща книжарница с принтер, последни нерви и пътуване с шофьор на такси в София, който не знаеше как да стигне до "Интер експо център". Но ето, че и представянето мина, при това успешно. 


Снимка: Христо Блажев

За хартиения "Просто Спас" ще ви говоря скоро, за мъките му в интернет сигурно знаете. Но искам да отбележа само едно нещо от нещата, които авторът му Стен Дамянов каза в отговорите си на нашите горе-долу сносни въпроси - че иска България да има нейн собствен герой, защото реално си нямаме много такива. В голяма степен всички ние сме Спас, така че gj, Стен (а в комикса я има и мисията с хеликоптерчето от Vice City, което, надявам се, мнозина мои набори ще оценят).

Снимка: Антон Меляков

Трябва да вмъкна, че не си тръгнах с празни ръце от Aniventure ComicCon. След като на 4-те (!) места, на които се продаваха комикси на английски, не успях да открия томовете на "Batman", които ми трябват, си взех "Flashpoint". Осъзнах, че май съм го гледал само в анимационна форма, но така и не съм го чел...

Мислите си, че героите сигурно вече са били уморени? Един Monster по-късно вече бяхме отново в Dada, където Темз и Мартин Колев (бургаският автор на "Софийски магьосници") си говориха за писане, магия, вдъхновение и защо, по дяволите, онова нещо в Бургас го наричат "Мост". За пръв път чух едно сносно обяснение, но все пак продължавам да се бунтувам срещу масовото "защото свързва Бургас с морето"...

И така завърши един различен уикенд, в който планирано или не, трябваше да излизаме извън заоната ни на комфорт. И все пак намерихме начин пак да ни е комфортно. 

За довиждане ви оставям последния за момента брой на влога. В него решихме да използваме натрупания опит, за да ви дадем нашите съвети как да подбирате книгите, които взимате с вас, когато отивате на почивка или просто някъде на път:



Основна снимка: Антон Кръстев

Снощи гледах нелошия фен-филм "Соло". Днес не го помня.

"Show me your hands! Give me all your money!" (цитат от ръководството на Disney, след като ги попитали какво усещане искат да носи плаката на "Соло")

Знаете ли защо "Соло" се провали в боксофиса? Защото Бирко и други "предатели" като него така и не отидоха да го гледат на голям екран. Още от самото си обявяване този проект ме вълнуваше по-малко и от Rebels, тъй като не разбирах нито целта му (освен едни хора да спечелят пари, разбира се), нито с какво ще обогати вселената на "Междузвездни войни". 

Последното нещо, което истински ме отказа, бяха трейлърите за филма. За разлика от тези за новите Епизоди, рекламните клипове на "Соло" не предизвикаха в мен никаква тръпка, какво остава за бесен фенски ентусиазъм, слюноотделяне и подскачане в стола. Докараха ми само тъжна усмивка и едно "не искам да гледам това". Но пък се радвах за надъханите фенове на Хан, защото всеки заслужава повече от любимия си герой, стига това "повече" да е качествено.

Факт е, че подобно на мен доста хора отписаха "Соло" още преди излизането му на екран. Някои заради разочарованието от "Междузвездни войни: Последните джедаи", който според мен имаше своите сериозни слабости, но изобщо не е толкова лош, колкото се опитват да го изкарат (пак е въпрос на гледна точка). Други просто са отблъснати от алчността на Disney. Трети, като мен, просто не са били заинтригувани от концепцията на филма. Няколко месеца по-късно вече знам, че не е имало и защо.

"Соло: История от Междузвездни войни" е един ужасно забравим филм. Не ужасен, а ужасно забравим.

Справя се в опита си да отговори на редица въпроси, които някои фенове може би са имали през годините:

- Откъде идва Хан и как е станал контрабандист;
- Как Хан и Чуи са се запознали;
- Как Хан и Ландо са се запознали;
- Как Хан е спечелил "Хилядолетния сокол";
- Коя кучка е разбила сърцето на Хан, че да го превърне в такъв циник;

И т.н. Все неща, без които всеки фен може да живее. Лично аз никога не съм се интересувал толкова много от миналото на Хан. Според мен той е от онези любими на зрителите персонажи от филми/книги/пр., които работят най-добре в малки дози. Превърнеш ли ги в центъра на историята се получава пренасищане и губят нещо от чара си. Същият риск съществува и при филм за Вейдър, и при такъв за Боба Фет, и *допишетеиметук*.

Олдън не-мога-да-му-запомня-фамилията въобще не е толкова лош в ролята на Хан, колкото можеше да се предполага след информациите, че са му викали учител по актьорско майсторство на снимачната площадка. Не е и Харисън Форд, това е сигурно, тъй като ги делят няколко тона харизма. Уди Харелсън (Бекет) е стабилен както винаги, а за Пол Бетани знаем, че прави всичко за пари. С такава мотивация - толкова.

За "халисито" колкото по-малко се говори, толкова по-добре. Образът на Ки'ра като концепция е клиширан, но добър - тийнейджърската любов, която разбива сърцето на главния герой и го превръща в задник, но не разбирам защо Емилия Кларк получава роли в такива големи продукции. Актьорските й прояви извън виновника за другите й каствания "Game of Thrones" трябва да бъдат ограничени до реклами на пасти за съби. Но ако идеята е била актрисата за Ки'ра да е подбрана така, че да не харесваш персонажа - good job, Disney!

Доналд Глоувър (Ландо) обаче е национално богатство (дис ис Америка!). Изкефих се супер много в момента, в който усетих как завлачва думите по подобие на Били Дий Уилямс. Когато си гледал Глоувър няколко сезона в Community, няма как този детайл да ти убегне, а с него и старанието на актьора. В общи линии младият Ландо е най-големия успех на този филм.

Що се отнася до дразнещо либералния му дроид L3, той (тя, де) е чудесен пример за това как твърде многото политкоректност създава излишен хаос по света (или в минна колония). Радвам се, че беше ликвидиран така бързо. К2-SO от Rogue One беше много по-симпатичен тенекиен персонаж, който май може да бъде надминат само ако видим Chopper (Rebels) на голям екран.

Да, кастът лъкатуши откъм качество - от отличния избор за Ландо до ужасния за Ки'ра. Но не там е проблемът на филма. Проблемът е в това колко малко оставя в паметта ти този филм.

Концепцията да е филм за обир е добра, но изпълнението остава някак повърхностно без да задълбае в елементите, в които трябва. Носи усещането за няколко поредни сегмента, в които лицата X, Y и Z се придвижват от едно място на друго, вършат някакви неща като уж имат мотивация за това, но в края вече не си спомняш как и защо. И в крайна сметка резултатът напомня на фен-филм със стряскащо голям бюджет.

Да, има ги носталигичните намигания (всички военни моменти от ерата на Империята ме радват), както и тези към новия канон (макар отдавна да знаем, че е ТОЙ е жив, че дори и как наистина умира). Тези намигани обаче носят една усмивка и толкова. 

Въпросът, който ме тормози е, с какво ще запомня "Соло"? И отговорът за съжаление не е много дълъг. Това е филм, който съвсем спокойно може да не бъде гледан и зрителят няма да е изпуснал нещо важно от историята или вселената на "Междузвездни войни". А сам по себе си, просто като филм, той не е на такова ниво, че да заслужава самостоятелното си съществуване въпреки тази слабост.

Сигурен съм, че има "истински фенове" - онези, които се приемат за съдии на това какво означава да обичаш "Междузвездни войни" - за които подобно мнение за филма и това, че "не съм го подкрепил в кината", ме правят лош фен. 

Но след като най-накрая гледах "Соло" не мога да не се сетя за ревюто на ForPlay, което четох преди няколко месеца, и изводът им, че вина за всички слабости на поредицата имат именно онези хора, които наливат пари в гърлата на Disney без значение каква помия им се предлага.

Чакам Episode IX. А и на един "Kenobi" няма да кажа "не", стига да отговори на поне едно от условията:

- наистина да добави нещо значимо към историята на сагата;
- или поне да е добър филм сам по себе си.

Дотогава... I have a bad feeling about this "A Star Wars Story" thing.

Книги: "Вещерът VII: Господарката на езерото"


Всяко приключение има своя край. Ето, че по-малко от година след първата ни среща дойде моментът с вещера Гералт да си кажем "сбогом". Или "довиждане" - зависи от гледната точка.

Да вляза във фентъзи света на "Вещерът" ми отне много години. Дълго време се дърпах на препоръките от познати. Форматът на първите две книги (сборници със свързани разкази) също ме притесняваше, а накрая стана така, че точно това ми липсваше  Никога не съм играл игрите, базирани на книгите - имах един неуспешен опит с първата, но не ни се получи, а нахвалената трета ще се изсмее на лаптопа ми.

И все пак, когато моментът най-накрая дойде, взе, че ни се получи. Харесахме се и с Гералт, с Лютичето (най-вече), с Трис, Регис, Кахир, Милва, с Йенефер бяхме в love/hate отношения, а с Цири през повечето време си останахме изпълнени с неприязън непознати. 

За писането на създателя на всички тези (и още много) шарени персонажи - писателя Анджей Сапковски, не мога да заема твърдa позиция. Първите две книги (сборниците "Последното желание" и "Меч на съдбата") ми харесаха много, че да продължа и с общата история, която започва от третата книга нататък. И тук мнението ми започна да се вълнува като море при буря...

Продължавам да съм на мнение, че Сапковски изпитва огромни трудности да изгради един добре подреден роман с ясни начало и край. Писането му често е хаотично, а експериментите му в това как разказва историята невинаги са добри. Давам пример - една случка ти се разказва от трима различни души - един я преживява, друг си спомня за нея, трети чете в книга, на четвърти му разказват. Това раздробяване понякога е свежо и интересно, понякога е излишно и объркващо.

И така - третата книга (първият роман) лъкатушеше като качество, четвъртата беше пълно разочарование, петата беше приятна изненада и най-накрая приличаше на роман, шестата отново лъкатушеше като третата. И след всичко това стигаме най-накрая и до последната, седма книга - "Господарката на езерото".

Тя е от онези книги, които могат сериозно да те подведат с първите си страници. Заварваме Цири не къде да е, а в нашия свят, във времената на крал Артур. И още докато "уат ди екшуъл фак" емоциите те връхлитат, Сапковски ни запраща в бъдещето на своя собствен свят, където две жени се опитват да разгадаят какво се е случило с Гералт, Цири и компания отвъд легендата за тях. Да, толкова объркано е.

Недоволството от поредните експерименти на автора вече са на път да те накарат да хвърлиш книгата, да плюеш отрова, да съскаш на котката, да отвориш прозореца и да полетиш към по-постоянни в писането си автори. 

Номерът е да издържиш до втората глава, когато вече се връщаме в "настоящето" и продължава разказът за случващото се с Гералт и неговата необичайна дружина. И тогава "Господарката на езерото" най-накрая оправдава очакванията, с които последната книга от една подобна поредица неизбежно е натоварена. 

Войната между Нилфгард и Северните кралства най-накрая излиза извън рамките на преразкази за битки и тъжни картини на това, което е останало след мелетата. Вече получаваме самата битка - при това най-голямата и решителна. Тук разказването й чрез различни герои и от различни ъгли е плюс - повлече ли те действието, не можеш да спреш докато не стигнеш до края.

Освен това отново получаваме малко от класическия Гералт - онзи, който убива чудовища за пари. Преди, разбира се, да се сети пак за тежкия камък, който сам е провесил на врата си - съдбата на Цири, и не повлече дружината си на една потенциално самоубийствена мисия за спасяването й. Накрая стигаме и до самата Цири, която открива една своя нова способност и изведнъж странното начало на книгата придобива смисъл. 

"Господарката на езерото" успява да сложи край на историята, която Сапковски ни разказва от третата книга насам, като същевременно спазва правилото на истинския живот, че нищо никога не свършва наистина. Променят се просто героите, ролите им и предизвикателствата пред които се изправят.

Във финалните 100+ страници Сапковски малко мудно ни показва последствията от целия конфликт. От взетите решения, от направените грешки. Опитва се да ни изненада и за последно, че дори малко да ни натъжи, макар да оставя вратичка за още...

Цялата книга напомня на няколко отделни сегмента (битка, Гералт и компания, Цири), които жадно поглъщаш преди да стигнеш към малко по-трудния за четене финал. Но в крайна сметка последната книга от поредицата "Вещерът", въпреки някои свои слабости, те кара да се привържеш към героите и да искаш повече от техните приключения.

Стига да не се свързани със спасяване на Цири, разбира се.

Издателство: Сиела
Корици: меки
Брой страници: 576


Красота. Не знам дали сте разбрали, но това съкровище за всеки фен на игрите, която е в най-лявата част, скоро ще излезе на български. Благодарение на него разбрах как точно протичат военните действия в поредицата, хехехе.

Книги: "Половин война" на Джо Абъркромби


Внимавай какво си пожелаваш.

Няма как да не се сетя за тази всенародна мъдрост след като така ентусиазирано исках нова доза от творчеството на фентъзи писателя Джо Абъркромби. Тя дойде по-рано от очакваното с последната книга от страничната* му трилогия "Разбито море" - "Половин война"

Книга, която хем е нещо на Абъркромби, хем не е. Има ги циничните и склонни към интриги и насилие персонажи. Има ги и обратите, при които най-често планове се провалят по грандиозен начин. И въпреки всичко нещо сякаш липсва...

Да се разберем от самото начало - ако сте чели първите две книги ("Полукрал" и "Половин свят"), то знаете, че поредицата изобщо не е лоша. Напротив, добра е, макар да напомня на олекотена, по-младежка версия на романите на Абъркромби за Кръга на света. Лично аз останах със смесени чувства от "Полукрал" и бях приятно изненадан от "Половин свят". 

Третата книга не успя да даде наклони везните на нито една страна, с което мнението ми за трилогията сякаш ще остане в полето на "ОК е, но като за начало по-скоро прочетете другото от автора".

"Половин война" най-накрая ни доближава до края на конфликта между кралствата около Разбито море. Армиите на Върховния крал сеят смърт и разруха, а единственият шанс да бъдат спрени те се крие в крехкия съюз между доскорошните враждуващите кралства Гетланд и Ванстерланд. Нужен обаче е балансьор, който да уравновеси еготата на техните владетели. Сакатият с едната ръка, но все пак изключително талантлив кукловод отец Ярви, двигател на действието от първата книга насам, не може да изиграе тази роля, тъй като е твърде свързан с Гетланд. Но на сцената се появява една млада принцеса без кралство, която се оказва от изненадваща полза за плановете му.

Ако тя не свърши работа, винаги ги има "древните" оръжия на "елфите", които могат да засипят врага с олово.

Да, още във втората книга Абъркромби намекна (абе, направо си каза), че "Разбито море" всъщност е една постапокалиптична фентъзи трилогия. 

Тук това се потвърждава, но не ни се дават така желаните подробности за случилия се катаклизъм или нещо "уау" в тази насока, което да те остави без дъх. Можете да разчитате обаче на една фентъзи битка (или по-скоро клане), която ще се различава доста от представите ви за битките (кланетата) в този тъй кървав жанр.

Принцесата, която споменах по-горе, е един и от новите главни герои. Абъркромби продължава с традицията всяка книга от трилогията да има нови основни персонажи, от чиято гледна точка да бъде разказана историята. Тук обаче те не са толкова "симпатични" и запомнящи се. Основният проблем е твърде предвидимото им развитие от началото до края на книгата.

Бързо се предусеща, че принцесата трябва да се научи какво е да си истински владетел, че бесният младеж, обичащ насилието, ще трябва да стане нещо повече от придворно хапещо псе, както и че разкъсваният между любовта и обещаното му бляскаво бъдеще чирак на Ярви ще трябва да избира какъв път да поеме.

Плюс е, че и тримата са тийнейджъри, които твърде рано трябва да се справят с предизвикателствата в живота на възрастните. Подобни главни герои, мисля, биха се харесали на техните връстници, които преминават през сходни житейски мъки. Казвам "мисля", защото уважаемото Бире вече е по-близо до трийсетака, отколкото до тийнейджърските си лета. Може би и заради това новото трио главни герои не ми допадна толкова.

Същевременно отец Ярви продължава да е свързващото звено между трите книги и може би най-интересното нещо в тях. Това е персонажът, върху който се крепи цялата трилогия и който истински се развива от първата книга досега. Еволюцията му не е задължително към добро, но точно това я прави убедителна. Хитрите персонажи с физически недъг, които знаят как да постигнат своето напук на всички "здрави", са специалитете на Абъркромби (за справка: великолепният Глокта от "Първият закон").

Обратите в "Половин война" са налице, но тук някои от тях са твърде предвидими. Умират персонажите, които очакваш да умрат; случват се нещата, които очакваш да се случат; а дори когато някоя сцена (сексуална, например) би трябвало истински да те изненада, не успява, защото Абъркромби леко се повтаря и вече си чел същото в друг негов роман.

Финалният обрат (разбира се, че има такъв) също не завърта действието на достатъчно градуси - вече е имало твърде много трохи, които да ти помогнат да се досетиш какво ще ти кажат последните няколко страници.

Добри думи заслужава визуалното оформление на книгата. Кориците на "Разбито море" дават общ облик на трите книги и ги различават достатъчно от другите произведения на Абъркромби. За съжаление, усеща се бързината книгата да излезе толкова бързо след позабавилия се превод на "Половин война" - пропуснати точки, разместени букви и пр. грешки на някои страници се набиват твърде много на очи.

От всичко казано не трябва да излиза, че "Половин война" е лоша книга. Не, тя е приличен завършек на трилогията и вече знаете, че задължително трябва да я прочетете, ако сте чели предните две. Просто страда от "синдрома на третия филм" - вторият може и да е по-добър от оригинала, но третият не успява да вдигне нивото още повече.

Съветът ми остава - ако ще започвате да четете Абъркромби, направете го както си му е реда - от трилогията "Първият закон", а след това и самостоятелните книги за Кръга на света. Трилогията "Разбито море" е по-скоро за фенове, които искат да поддържат апетита си до следващото завръщане в основния свят на Абъкромби, както и за по-млади читатели, които с тази трилогия могат да се подготвят за останалото творчество на автора.

Издателство: "Колибри"
Брой страници: 394
Корици: меки

* Действието в "Разбито море" се развива в друг фентъзи свят, различен от Кръга на света от останалите книги на автора.

Guest Booker: Моят Survivor Series 2018 - Част 1: Мачовете на RAW

След посредственото Crown Jewel PPV и тази година за не-знам-кой-си път ще гледаме Survivor Series, посветен на темата RAW vs. Smackdown. К...