Riot, а не Carnage, ще е злодея във филма Venom (SDCC'18)


Една от големите загадки около филма "Venom" с Том Харди вече има своя отговор. Симбиотът Riot ще е злодея в историята, стана ясно по време на San Diego Comic Con 2018. 

Така на спекулациите, че още в този филм ще видим другия популярен симбиот - Carnage, беше сложен край.

Riot за пръв път се появява в комикса Venom Lethal Protector от 1993 г. Той е един от общо пет симбиота (бел. Бире: извънземен паразит, който се прикрепя към друг жив организъм), които организацията Life Foundation извлича от оригиналния Venom-симбиот. Целта е те да бъдат използвани за богати клиенти на фондацията и чрез тях тези хора да преживеят някой грандиозен световен конфликт, който би заличил човечеството.

Част от тази история изглежда ще бъде запазена във филма. Карлтън Дрейк (Риз Ахмед от "Rogue One") е милиардер и собственик на Life Foundation, който е на мнение, че човечеството няма да просъществува още дълго. Той търси "спасението" в космоса и така попада на симбиотите. Идеята му е, че комбинацията от човек и симбиот е бъдещето на нашата раса.

Еди Брок (Харди) е журналист, който разследва дейността на Дрейк. Самият Брок няма да е кой знае колко позитивен персонаж - Харди го описва като журналист без скрупули, с проблеми в живота си, които се усложняват още повече след сливането му с един от извънземните паразити. Симбиотът в него е гладен за плът и Брок трябва да намери начин да го контролира, за да започнат двамата да функционират успешно заедно като Venom.

Режисьорът на филма Рубен Флечър също така обръща внимание на факта, че това не е филм за "герои". Единият основен персонаж има неконтролируемото желание да откъсва глави от телата на хората (Venom), а другият е маниак, който иска да контролира света (Карлтън Дрейк). 

Що се отнася до Riot, той ще е равностойния извънземен противник на Venom. Особеното при този симбиот е, че ще може да се прехвърля от човек на човек, така че "ще може да се появи отвсякъде", коментира още Флечър.  Т.е. във филма ще го видим с поне няколко различни "човешки домакини", между които и самия Дрейк. 


Комиксовият Riot и останалите четири полу-симбиота.

Аз лично съм доволен от това решение, защото публиката първо трябва да свикне с Venom и концепцията за симбиотите, преди да се стигне до големия сблъсък с Carnage. Предполагам, че е много възможно да видим Касиди (сбъркания убиец, с когото симбиотът Carnage се слива) в някаква малка роля, за да се намекне за продължението на филма. Има спекулации, че Уди Харелсън, който участва във "Venom", ще е именно Касиди. 

Но не е нужно да се бърза. В случая по-важното е дали самият Venom ще е сполучлив, тъй като все още тая тревоги за този проект.

И едно последно нещо - филмовият Venom няма да има големият бял паяк върху гърдите си, просто защото тази негова версия не произхожда от Spider-man както комиксовата.

Филмът тръгва по кината на 5 октомври, а засега си припомнете първия му трейлър:


Покрай San Diego Comic Con има и други любопитни филмови новини, но специализираните в тази насока сайтове ги отразяват, така че можете да погледнете в Operation Kino и PopcornMoviesBG. Аз тези дни ще ви информирам за по-любопитното на комиксовия (да се разбира Батман) фронт. 

Читателски истории: На "втора среща" с Монцаро Муркато (а Абъркромби ни свети)


Корицата е важна.

Това трябва да е основна мантра за всеки книжен издател у нас, но, за съжаление, все още не е, макар да се наблюдава един приятен прогрес в тази насока. Но позволете, скъпи блогочетци, да се аргументирам защо винаги съм бил на мнение, че при книгите е важно не само съдържанието, но и опаковката. За да не е скучно, ще го направя с кратка история, измъкната от томовете с почти две десетилетия бирови читателски истории.

Някъде през 2011-а обикалях из една от по-големите книжарници в Пловдив. Прескачах от рафт на рафт в търсене, а очите ми трескаво инспектираха заглавия и автори в търсене на онази книга, която ще привлече вниманието ми и ще заслужи част от и без това скромните студентски средства.

И тогава видях "Отмъщението на Монца" на Джо Абъркромби.

Казвам го сякаш е било любов от пръв поглед, но не беше. По това време Абъркромби - сега любимец - бе едно напълно непознато име за мен. Книгата привлече вниманието ми с по-скоро грозноватата си корица - отблъскващо кафяво и калпава картинка на някаква бойна, поразголена девойка, сякаш свалена от някой любителски сайт за фентъзи илюстрации.

Обяснимо е защо върнах книгата на рафта и реших, че която и да е тази Монца и за каквото и да си отмъщава, ще се оправи и без моята помощ.

Ей така една лоша корица можеше да ми отнеме всички бъдещи часове, прекарани в (изпълнени с насилие, но не особено славни) приключения из Кръга на света на Абъркромби. Малко по-късно все пак събрах смелост да прочета нещо от автора. Започнах с първата книга от трилогията му "Първия закон" - "Гласът на острието", както всички нови читатели трябва да правят според мен.

Знаех, че поемам ангажимент да прочета още поне две книги, но бях изкушен не само от първата глава, но и от откъса, публикуван онлайн. И, разбира се, от наистина чудесната корица. И нормално - трилогията беше дело на "Колибри", а БАРД някак се бяха добрали само до "Отмъщението на Монца" и не бяха вложили същото старание. Всъщност не бяха вложили кой знае какво старание като цяло. То не беше само корицата, а и хартията, имаше разлики в превода...

Преглъщаме едно клиширано "Случват се и такива неща". Но все пак съм се замислял колко ли хора са се отказвали от идеята да четат нещо на Абъркромби заради вида на тази книга. Трябваше да минат 7 години, за да получим едно много по-адекватно изглеждащо издание на първото самостоятелно творение на този шизофреничен майстор на перото. "Сиела", за моя радост, вдъхнаха нов живот на книгата с нова корица, дело на Дамян Дамянов.

И ей така, няколко лета по-късно, аз пак крача редом с Монцаро Муркато, Тръпката, Коска и Дружелюбния. С помощта на Абъркромби скачам от главата на единия в тази на другия, съпреживявам историята от различни ъгли и се ядосвам, че този автор не е толкова продуктивен, колкото е примерно подвижната пишеща машина Сандърсън.

За книгата съм писал и след първия прочит, но все пак се повтарям с надеждата, че някой все още незаразен със синдрома "циничен фен на Глокта и компания", може и да се тръшне в леглото, заобиколен от романите на Абъркромби. Лесно се почва...

Както казах, най-добре е това да стане с първата книга - "Гласът на острието". Но ако не ви се поема ангажимент за изчитането на цяла трилогия, "Отмъщението на Монца" е първата самостоятелна книга във фентъзи света на Първия закон и също е добър вариант да тествате дали писането на автора ви е по вкуса.

Монца, тази от заглавието, е доста кадърен наемник и военноначалник. Такива обаче не са радват на почитта на господарите си, защото са потенциална заплаха за властта. Така тя бива предадена - пребита, наръгана и оставена да умре, което, както се досещате, е достатъчно основание да стигнем до момента с "отмъщението на Монца". В него тя не е сама - пътят й я среща с индивиди с различни физически, умствени и морални качества, които не са част от социалните върхове. Не са и по средата. Да речем, че не са далеч от дъното...

Но именно това ги прави различни и интересни. Абъркромби отново разказва една история за амбиция, власт, отмъщение (е, дори в заглавието е... поне в българския му превод) и като цяло - грозната страна на живота.

Прави го обаче по онзи чудесен абъркромбски начин, който ме спечели преди години и който продължава да ме печели и до днес. След "Половин свят" вторият прочит на "Отмъщението на Монца" дойде като едно естествено завръщане в оригиналния фентъзи свят на автора. Разпали гладът ми за още от него, което накара изтормозените ми от херния черва да закъркорят. Хищно чакам "Половин война", а догодина, живи и здрави, и първата книга от новата трилогия.

Която, надявам се, ще е с хубави корици. Защото "корицата е важна".

Още за книгите на Джо Абъркромби:

Комикси: "Detective Comics" на Джеймс Тиниън или възходът на Батманите


Батман почти никога не е работил сам. До него в безумната, маскирана война с престъпността винаги е имало поне един Робин, а с годините Черният рицар се сдобива с все повече и повече съюзници. Някои от тях предпочитат да са постоянно около него (кой не би искал да работи с Батман?), а други - да действат и сами.

Но какво ще стане, ако Батман ги събере в един отбор с общ команден център и ръководство, който по-бързо и ефективно да се справя със заплахите в Готъм? Как би изглеждала една мини-Лига на справедливостта, обединена от едно - знакът на Прилепа и значението, което той носи?

На това отговори писателят Джеймс Тиниън IV след като оглави поредицата "Detective Comics", която запълва пътуванията ми с метро през последния месец. Гладът ми за още батмански истории покрай основната поредица - "Batman" на Том Кинг, ме кара да опитвам всичко друго с любимия ми Човек-прилеп, появило се откакто DC подеха своята Rebirth инициатива, даваща свежо начало на много от героите си. И тъй като съм добър Бирко и искам повече от вас да посегнат към тези комикси, дойде моментът да ви ги нахваля.

Напълно възможно е да четете тази история самостоятелно

Историята, за която ще си говорим, започва от Detective Comics #934. Нека голямата цифра накрая не ви плаши - не е нужно да сте чели нищо друго досега, това може преспокойно да ви е и първия комикс. Повечето злодеи, с които новият бат-отбор се сблъсква, са нови (и изненадващо сполучливи). Ще се запознаете с тяхната предистория от самото начало, а що се отнася до самия отбор на Батман - бързо ще се ориентирате кой какъв е. Колкото повече четете, толкова повече ще научавате за миналото на отделните персонажи.

Една нова ера за защитниците на Готъм

В първия том (Vol. 1 - Rise of the Batmen) Батман решава най-накрая да опита нещо ново - координиран тим от членове на т.нар. бат-семейство, които да патрулират из Готъм и да спират заплахите за гражданите му по-ефективно от всякога. Тази донякъде утопична идея всъщност е на Red Robin, Тим Дрейк, който, по един или друг начин, има основна роля в цялата история и нейното развитие.

Освен Тим в отбора влизат Стефани Браун (Spoiler) - дъщеря на покоен третостепенен злодей, която Батман се опитва да тласне в правия път; обучената от Лигата на убийците на Ра'с Ал-Гул Касандра Кейн, носеща кодово име Orphan; както и най-големият риск, поет от Батман - включването на злодея Clayface в групата.

Става дума за бившия актьор Базил Карло, който след инцидент се превръща в масивна и опасна камара от глина. Батман вярва, че в Базил все още има добро и му дава шанс да го докаже.

Приятелството на отхвърлените - отношенията между "злодея" Clayface и Orphan са един от примерите за чудесно описаните и развити връзки между героите в комикса.

Редом до Човека-прилеп като ръководител на "отбора" застава Batwoman - братовчедката на Брус Уейн Кейт Кейн. Нейната роля е особено важна, защото едно от първите предизвикателства пред групата супергерои е Колонията - паравоенна организация, ръководена от бившия военен, баща на Кейт и вуйчо на Брус - полковник Джейкъб Кейн.

Всеки един от героите в т.нар. Gotham Knights (или както те се обръщат към себе си - "the team") има своите собствени сили, слабости, стремежи и преследващи го кошмари. Историята, която Тиниън ни разказва в почти 50 броя, е посветена не само на Батман, но на всеки от тях.

Подобно на любимите ви сериали, към третия или четвъртия том на "Detective Comics" вече ще сте се привързали към някои от героите, а други откровено ще ви дразнят с решенията си.

Но за да се развиват едни супергерои, срещу тях трябва да има адекватна заплаха. Заплахите тук идват и отвътре - недоверието, съмненията и личните интереси носят раздор в групата в определени моменти. През останалото време задачата им да пазят Готъм се усложнява, защото враговете им също се обединяват.

Не е само Колонията. Насреща им застават The Victim Syndicate - група хора, чиито животи по злощастно стечение на обстоятелствата са били съсипани от Батман и неговите съюзници. Лигата на сенките, предвождана от майката на Касандра/Orphan, също има своите планове за Готъм. Сред опасностите се нарежда и набожен изкуствен интелект, който твърде буквално приема идеята за разпространение на Божията воля чрез "прочистване" на Готъм (и сякаш леко е изкопиран от Ultron, ама 'айде...).

Имаме и любимото на DC пътуване във времето, което по принцип не харесвам. Този път е изключение - Gotham Knights се сблъскват с Батман от едно възможно бъдеще, който не е Брус Уейн (няма да ви кажа кой е, ще разберете сами). Той е склонен да убива и знае кого от групата трябва да ликвидира, за да промени бъдещето към по-добро... по неговите критерии. Това, което той разказва на бат-отбора посява съмнение в самите тях, и може да е още по-гибелно за тях и за целия Готъм.

Един възможен Батман от бъдещето има своя версия за това как трябва да се бори престъпността - изкуствен интелект, който вижда и чува всичко, и е готов да прибегне до смъртоносна сила.

Как да четете?

Както казах, можете преспокойно да прочетете цялата сага за Батман, Batwoman и техният екип, написана от Джеймс Тиниън IV, без да четете каквото и да е друго комиксово. Историята е събрана в "Detective Comics" броеве от 934 до 981. По удобният вариант е да я четете, събрана в томове (Volumes) - книги от по 120-150 страници, събиращи няколко броя и една цяла история в едно. Излезлите до момента томове са пет:

Vol. 1 - Rise of the Batmen
Vol. 2 - The Victim Syndicate
Vol. 3 - The League of Shadows
Vol. 4 - Deus Ex Machina
Vol. 5 - A Lonely place of living

Скоро би трябвало да се появи и последният, шести том - Batmen Eternal, който слага край на историята и с който Джеймс Тиниън IV казва "сбогом" на поредицата, която продължава с други автори и сюжет.

Защо да четете?

Защото в тези общо над 700-800 страници Тиниън не разказва само отделни сюжети, а една мащабна, цяла история. Той развива чудесно второстепенни супергерои, които, ако продължат да се радват на подобно внимание, някой ден могат да са много повече от това. Освен това бяга и от прокобата "добрите винаги побеждават без проблеми".

Тук победата идва със загуби за бат-отбора - напускащи членове, скандали между останалите, че дори смърт. Е, комиксова такава, която, както може би знаете, рядко е перманентна, но все пак я има. А загубата на един персонаж, макар и за кратко, може сериозно да повреди останалите...

Тиниън пише така, че да гарантира едно - след края на неговата история Батман, Batwoman и оцелелите членове на групата вече няма да са същите. 

В заключение: ако харесвате Батман и социалната динамика, която комиксите за супергеройски отбори носят, тези шест тома ще ви харесат. Къде да ги четете - решавате сами, но за тези, които предпочитат хартията, споменавам, че комикси в София поне можете да намерите в Greenwich на "Витошa", Ciela в "Парадайз Център" и, струва ми се, в една от книжарниците Orange (не е тази на Графа). 

Може да има и другаде (ако знаете, пишете един коментар тук или във Facebook, за да е по-лесно да се ориентираме). А и винаги можете да си ги поръчате през Amazon, например.

Книги: "Половин свят" на Джо Абъркромби


Младеж, който отчаяно иска да е добър войн, но природата му го кара вместо това да е твърде добър човек. Момичето, което е твърде добро в това да е войн, но няма "правилните неща" между краката си, за да получи заслуженото уважение. Сакатият духовник, който някога е бил крал и отлично знае, че когато някой (като предните двама) има твърде много трески за дялане, някъде вътре се таи чудесна тояга.

И един Джо Абъркромби, който с писане и талант на персонажорезбар да помогне в издялването на тези персонажи.

След почти две години чакане доживяхме да видим на български "Половин свят" - втората книга от фентъзи трилогията на автора "Разбито море". Оставете малко греблата, които така бързо награбихте като чухте "продължение" в опит да отплавате надалеч от това ревю! Още ми е трудно да преценя със сигурност, но смея да твърдя, че с известни уговорки "Половин свят" може да се чете и самостоятелно. Макар че много трудно ще се ориентирате в света, титлите, старите герои и предисторията (тя не ви е чак толкова нужна), така че винаги е по-добре да започнете от първата книга - "Полукрал".

И въпреки това Абъркромби сякаш умишлено е оставил вратичка за нови читатели. За моя голяма изненада той поставя отец Ярви (главният герой в "Полукрал") на заден план и се фокусира върху две нови лица - несполучилия във войниклъка Бранд и опърничавата и опасна Трън. Ярви, макар и едва с няколко години по-голям от тях, получава по-скоро менторска роля по пътя на Бранд и Трън към тяхното развитие от нищо в нещо. А това е Абъркромби, така че такова определено има. Но на фона на какво се развиват тези двама пишлигари?

Ами на международен конфликт, при това сериозен. В центъра на книгата е съдбата на кралството Гетланд. То е застрашен от война и се намира в наистина неизгодна позиция. Може да се похвали с пари, но не и със съюзници, а Върховният крал (на почти всичко) е решил да изтрие малкото кралство от картата чрез помощта на всичките си васали.

Отец Ярви, съветник на гетландския крал, трябва да намери дипломатичен изход от ситуацията. За целта използва опита, натрупан в краткия му, но злощастен живот - събира група от нехранимайковци, отрепки и престъпници, с които да достигне до далечни земи, за да се опита да спечели поне един съюзник на Гетланд в задаващата се война.

Но за нея ще трябва да почакаме - "Половин свят" ни разкрива голяма част от света, създава усещането за мащабност, но зрелището остава за третата книга. За феновете на Абъркомби ще кажа, че в това отношение напомня на "Преди да увиснат на въжето" (Първият закон, кн. 2) - едно голямо пътешествие, събиращо различни характери по пътя към общата цел. Тук обаче промяна в персонажите е по-ясно забележима, може би защото опитът на автора си казва думата.

Абъркромби, писател-психолог, известен с това как влиза в главите на различните си герои, действа с още по-голям замах в промяната/съзряването на някои от персонажите. На места това развитие е леко клиширано, но в никакъв случай не е лошо - защо да променяш нещо, ако във всяка друга история, разказвана по света, то работи добре?

И все пак това е Абъркромби и няма как без изненади. Поне на две места в книгата ми се случи да си мисля: "Сега нещата ще се развият по начин 2, защото начин 1 е много по-традиционен и логичен". Британецът обаче тръгва в една трета посока, за която няколко страници преди това не си подозирал, че е възможна. Обратите са нещо похвално, а "Половин свят" ги има.

В книгата се появява и една не чак толкова оригинална идея, но ще ви оставя да я забележите сами, когато започне да се говори за Единственото божество или когато бъде използвано едно конкретно оръжие. Тази идея е по-глобална и се отнася за историята на света. Вероятно щеше да ме развълнува много повече, ако миналата година не бях попаднал на същата в друго, макар и не толкова добро фентъзи (няма да казвам кое е, но челите го ще направят връзката).

Най-важен в крайна сметка остава въпросът струва ли си да посегнете към "Половин свят" и отговорът за мен е цяло "да".

Книгата е по-добра от своя предшественик "Полукрал", което показва, че с нея Абъркромби вече е започнал да се чувства по-комфортно в своя втори, young adult свят (поредицата "Разбито море" няма общо с останалите книги на автора от поредицата "Първият закон"). "Половин свят" със своята суровост, мърлявост, политически интриги, страдание на героите, цинизъм и насилие е много повече Абъркромби от "Полукрал", но за пълно удоволствие и яснота препоръчвам да прочетете и двете книги.

А надеждата сега е да не чакаме още две години за българското издание на третата книга - "Half a War". Все пак оригиналът излезе през 2015-а... Стискаме палци да я видим у нас по-скоро, защото "Половин свят" определено оставя читателя жаден за края на тази история.

Издателство: "Колибри"
Корици: твърде меки, но поне са красиви
Брой страници: 489

Когато Джони Гаргано срещна Дявола - в себе си и срещу себе си (NXT Takeover: Chicago II)


Какво ще сториш на най-добрия си приятел, след като те е предал многократно? Когато човекът, когото си считал за свой брат, се превърне в най-големия ти кошмар? Когато се подиграе с кариерата, жена ти и брака ти? Ще успееш ли да запазиш хладнокръвие или ще зарежеш собствения си кодекс и ще се превърнеш в това, което презираш?

Това беше големият въпрос, на който Джони Гаргано трябваше да отговори на NXT Takeover: Chicago II. WWE не издържаха на изкушението да продължат най-добрата си вражда за годината, но няма как да се оплаквам, когато Гаргано и Томасо Чампа "произведоха" втори великолепен мач, изпълнен с невероятна история, обрати, психология и емоция. Отражение на това, което кечът е или поне трябва да бъде. 

Като бонус за тези, които искат кръв и зрелища, го имаше и "Street Fight" условието, което позволи стряскащи и болезнено изглеждащи маневри със столове, металните стълби, маси, белезници и патерици.

Поредната запомня се глава от една отлична вражда, в която всеки детайл си е на мястото. Погледнете дори облеклото на двамата. Ултимативният любимец на публиката Гаргано е с екип, подобен на униформата на Капитан Америка. От другата страна неговият личен Red Skull - Гаргано, е готов за война със своето милитъри облекло и потник с картина на неговата доминация. "You are the devil, Ciampa!", изкрещяно от един фен по време на мача, казва много за това колко мразен е Чампа в момента и колко ангажиращ беше този мач - сблъсък с повече от година история, който повлича емоционално всеки зрител.

Макар да считам предният им мач за по-добър, Johnny Gargano vs. Tomasso Ciampa (Street Fight) отново успя да "открадне вечерта". Но не бива да се прекалява - надявам се, че за кратко ще ги отделят един от друг, преди след още няколко Takeover-a да ги сблъскат в един трети, финален сблъсък. Който и да го спечели, ние, феновете, вече сме победители - Гаргано срещу Чампа е една от най-добрите вражди, които някога съм гледал - и откъм история, и откъм мачове. Заслужава всяка минута от вниманието на всеки фен. 

Очаквано, NXT Takeover: Chicago II беше поредното много добро шоу на бранда без нито един слаб елемент. Дори Лори Оркан и Дани Бърч, един по-скоро невзрачен отбор, показаха сърце и умения, за да спечелят уважението на зрителите в залата и пред телевизорите. В същото време The Undisputed Era продължават лека-полека да търсят своя облик, далеч от сравненията с nWo, Nexus и пр. И го правят с качествен мач след качествен мач. Roderick Strong/Kyle O'Rilley vs. Danny Burch/Oney Lorcan (NXT Tag Team Championship) е нещо, което всеки отбор (и booker/агент) в основния WWE ростър трябва да вземе под внимание.

Velveteen Dream vs. Ricochet пък е пример за това как две звезди могат да засияят още по-ярко. Дрийм успя да превърне типично WWEntertainment образа си в успех като този път отново ни даде поредния запомнящ се мач срещу доказан противник и то отново в различен стил. За разлика от шесторния мач със стълби, тук фокусът падна в много по-голяма степен върху Рикошет, който изглеждаше като ш***н супергерой. Той не просто разчита на въздушни атаки, а рисува великолепни с тялото си, побеждавайки гравитацията отново и отново. Добавяте и психологията, която Дрийм, един стряскащо "зелен" кечист, успява да вкара във всеки свой мач, и получавате магия. Гледайте!

И докато жените в основния ростър всеки месец биват принуждавани да "градят история", тези в NXT просто се стараят да разкажат една добра такава на ринга. Шейна Базлър е това, което Ронда Раузи можеше да е в основния ростър - бивш ММА боец, която троши крайници, премазва лица с лакти и всява страх в съблекалнята. Изненадан съм, че успяват да предложат нещо интересно в тази на пръв поглед скучновата, ала-Леснър ситуация, но ето, че може. Просто слагаш отсреща Ники Крос, чийто образ е на същество толкова сбъркано, че не може да изпита страх. Получава се Shyna Baszler vs. Nikki Cross (NXT Women's Championship), в който контраста между образите и разказаната история прикриват липсата на зрелище и каквито и слабости да има Базлър на ринга.

Алистър Блак се озова в неприятната ситуация царуването му като NXT шампион да се засече с конфликт като Чампа-Гаргано (към който той може да се присъедини в някаква степен). Въпреки това Aleistar Black vs. Lars Sullivan (NXT Championship) предложи нещо по-различно от главния мач - историята за несломимото чудовище, сякаш имунизирано срещу най-силното оръжие на "добрия" (което звучи като странно определение за Блак). Големият минус от изненадващо сполучливия мач беше вадещият очите botch, който след това беше компенсиран зрелищно, но все пак е труден за забравяне.

Тези два часа и половина са чисто удоволствие за всеки фен и причината вече да предпочитам NXT Takeover-ите пред PPV-тата на WWE - там, където уж entartainment-а е повече, но същевременно хич го няма. Единственият проблем на шоуто? Липсата на изненади. Но понякога това нещата да се развият по очаквания начин е за добро. Важното е, че с оглед на участието на NXT ростъра в WWE UK Championship Tournament-a (започва на 25 юни), може да получим още качествен кеч много, много скоро.

P.S. Чудесно е, между другото, на Money in the Bank да видиш, че най-накрая поне някои от кечистите от основния ростър са взели пример от "новаците".

Нашият 24 май - камери, телевизия, интервю и... деца

Има голяма вероятност да запомня този 24 май, за разлика от много други преди него. Не за друго, ами защото с Темз почти не се спряхме, въпреки че уж беше почивен ден. Вместо с почивка беше изпълнен с камери - дали нашите, дали чужди. 

Рано сутринта направихме едно бързо гостуване на чудесните хора от сутрешния блок на Bulgaria ON AIR "България сутрин". Разговорът беше за влога, за четене и за любов. За какво друго да говори човек с двойка, която им влог за книги, right? Умишлено оставих Темз да седне по-близо до водещите, за да може ако се отнеса в говорене, просто лекичко да завърти глава и да ми намигне. Намигането, по моя идея, щеше да е код за "Замълчи, любими!", защото знаем как мога да се отнасям. За щастие, плямпалото в мен все още спеше.


Между другото, гостуваме им заедно за втори път и аз отново бях в режим "мече" с излизащи извън контрол коса и брада. Извинявам се на всички, които не харесват горските животни.

Но нямаше как да красим само чужд ефир, трябваше да мислим и за собствената си продукция. Така втората ни задача за 24 май беше да запишем брой на влога, в който да съберем препоръките си за "Пролетен базар на книгата 2018". Естествено, Темз имаше много повече неща за предлагане, но едва ли някога ще достигна нейните нива на четене. Дори нямам намерение да се оправдавам с 1000+ страничните си тухли, жанровете сам съм си ги избрал и ми е ясно, че книгите в тях са обемни.

Важното е, че се получи най-дългият брой  на "С книги под завивките" до момента с най-голям брой препоръчани книги. И макар Панаирът да мина, този брой е полезен за всеки читател от страната, защото може да насочи вниманието ви към книги, които лесно да намерите в най-близката книжарница/библиотека.

Успях да го монтирам броя няколко дни по-късно и съм доволен от резултата, макар че на едно-две места има грешки при заглавията на книгите. Така става, когато монтираш в 1 ч. в леглото ("Монтажно под завивките" е идея за спиноф, но ще е брутално скучно...). Броят е дълъг към 20 минути. Изглежда се справяме и с по-дългите формати, но продължавам да се чудя кой е по-добрият вариант - кратки видеоклипове с по-сгъстено съдържание или по-дълго, не толкова детайлно монтирано, но по-задълбочено разглеждане на книгите. Ще се експериментира в тази насока, но важното е какво искат зрителите, така че, ако някой има мнение, пишете на "С книги под завивките" във Facebook. Обратната връзка е важна.

Ето го и броя:


И да не си мислите, че спряхме тук. Прекарахме около час пред камерата на Jasmin.bg за едно наистина просторно интервю. Достигна почти цял час, което трябва да убеди дори най-съмняващите се, че даде ли ни се възможност, можем да говорим много. Пак имах чувството, че нещо сме пропуснали, макар към края на интервюто вече да нямах глас.

Освен препоръки за Панаира (отново подчертавам, че тези книги можете да ги потърсите и сега), говорихме за котки, бебета, пеенето ми и си щраках с пръсти като Танос. Предварително се извинявам, ако е проработило и някой се е разпаднал на парчета. Ако ви е любопитно:


Има доста за гледане, определено... Все пак в този луд 24 май успяхме да си измъкнем час-два за малко сгушено четене край езерцето в "Бизнес парк", но нямаше как това четене да е спокойно, защото денят освен със снимки беше пълен и с деца. 

Като малкият, 4-5 годишен сладур с шапка на "Костенурките нинджа" и (по-важното) тениска на "Avengers", който се приближи до масата ни, докато пиехме кафе, и отсече "Аз ще седна при вас". Побутвайки багажа ни с ръка, той се самонастани за няколко секунди преди майка му дойде да го вземе и да го нахока леко за нахалството. Нямаше нужда - момчето все пак най-официално ни предупреди, че ще ни благослови с компанията си. Вселената ни дава знаци, скъпи блогочетци.

Що се отнася до Панаира - така и не успях да намина, но заглавията, които ме интересуват, ще ги намеря и по-късно. Темз беше на фестивал във Варна, а на мен прибирането в празен апартамент ми дойде в повече и се прибрах при нашите за презареждане на батериите. Проработи, че даже намерих време за четене (единствената полза от БДЖ). Все пак някак трябва да се наваксва.

Защо, бе, Marvel?!?

Скъпи блогочетци, разчитам на факта, че повечето от вас не живеят в пещера (не Пещера, там имам верни другари) и знаят, че това чудо "Avengers: Infinity War", което е като банкомат на анаболи, е базирано на чудесни книжки с картинки, aka комикси.

Бирко обича комиксите и всеки който някога през живота си е отварял този блог знае това. Бирко също така има явен сантимент към филмите по тях. Бирко сега ще спре да пише в трето лице и ще ви каже, че има проблем с компанията, която е роден дом на много от супергероите, които гледаме днес в кината - Marvel.

Защото Marvel са дебили. Обичам ги, както обичам DC и всеки творчески настроен писател/художник на този свят, осмелил се да твори комикси. Това обаче не променя факта, че Marvel са дебили.

Филмите по комиксите им правят милиарди, милиони хора по света се запознават с героите им и сякаш няма по-подходящ момент Marvel Comics да се стегнат и да направят комиксите си по-привлекателни за тази нова, потенциална публика. Те обаче са на мнение, че е достатъчно през година да си рестартират поредиците (брой #1 продава по-добре от брой #648, факт) и да са политкоректни до повръщане. Същевременно комиксите им са както посредствени като качество, така и объркващи дори за нърдове като мен, които знаят твърде много за това. Какво остава за Пешо/Питър/Пиер, който за пръв път посяга към комикс.

В последните седмици съм на сериозна комикс диета и реших да понаваксам с някои от нещата, които Marvel правят (през останалото време чета най-вече великолепния "Batman" на невероятния Tom King *сърчице*). Искаше ми се да видя, че покрай успеха на "Avengers: Infinity War" в кината, тепърва стартиращата лавина с "Deadpool 2" и идващия през октомври "Venom" и в комиксите им оживление и най-вече качество, тъй като последните им няколко event-а (големи истории, развиващи се в няколко поредици с много герои) дори не си ги спомням.

Ем... греда.

Предлагам ви кратките си впечатления от това, което изчетох:

AVENGERS #1-2 - Тук идеята в основата си е добра - да събереш Iron Man, Captain America и Тhor (приличаш повече на Крис Хемсуърт, разбира се) и да ги сложиш в основата на рестартирания (отново) екип на Отмъстителите. Но да е ясно - говорим за тези персонажи, които хората познават от филмите. Може би не знаете, но доскоро Железният човек беше чернокожо момиче, под името "Капитан Америка" се подвизаваше Falcon от филмите, а Тор беше... умиращата от рак приятелка на Тор - Джейн (във филма я играеше Натали Портман). PC Principal вероятно е бил много доволен...*

Но ето, че Тони Старк, Стив Роджърс и Тор Одинсон отново са в ролите си и стоят в един бар. Не, не е виц, това е част от комикса. Стоят си в бара и обсъждат нещо от рода на "трябва да се съберем отново и ние да сме в центъра на Отмъстителите, защото така (ще се изкарат повече пари) е редно". Едни буболечки изскачат нейде от земните недра, мъртви гиганти почват да валят от небето и тримата се събират, за да бранят Земята. Отново - концепцията не е лоша, но писането е мързеливо и неоригинално, а артът е леко детински. Нищо не те кара да посегнеш към втори брой, но аз посегнах. 

Не открих нещо по-добро. Вместо това политкоректността отново се показа - към новите Отмъстители ще се присъединяват НОВАТА She-Hulk, НОВИЯТ Ghost Rider, Dr. Strange, Black Panther и Captain Marvel (все така предпочитаща да докосва женска плът). И как да пропуснат последните трима покрай филмовите им участия, минали и предстоящи.

Стойте настрана. Наистина. Има по-добри истории с Avengers от последните години, които да прочетете. За момента съветът ми е да изгледате пак филмите и да потърсите някоя от тези стари истории. Толкова.

THE AMAZING SPIDER-MAN #797-799 - Питър Паркър отново е беден, отново има лични проблеми и по петите му отново е великият Норман Озборн, по-познат ви като Зеления Гоблин. Този път обаче цветът е различен - Озборн се съюзява със симбиота Carnage (без Клетъс Касиди) и двамата заедно се превръщат в... Червения гоблин. Нелоша идея, която обаче не впечатлява с изпълнение. 

Тези броеве на Спайдър-мен са изключително натоварващи дори за по-редовните читатели с огромния брой поддържащи персонажи - лелята на Паркър, бившия му шеф, настоящия му шеф, секретарката, бившата му, колегите, другата му бивша, най-добрия му приятел, жената на най-добрия му приятел, децата им... Ужасно натоварващо е, наистина. 


Всичко това превръща комикса в една обемна сапунена опера, в която ти е трудно да се фокусираш върху "добрия" и "лошия", а точно това би трябвало да е идеята преди "големия сблъсък" в #800. Ще прочета броя, но в предходните, които трябва да го изградят, не открих нищо, което да ме накара да искам да продължа нататък.


VENOMIZED #1 - Venom е третият ми по любимост комиксов злодей и съм развълнуван за филма, който се задава. Marvel обаче не знаят какво да го правят. Пращаха го в космоса, превърнаха го в специален агент, а накрая върнаха симбиота върху оригиналния му носител - Еди Брок. Последното може би не е лоша идея, когато искаш да започнеш на чисто, но те не се спряха там. Вместо това прекалиха с извънземните симбиоти. Така стигаме до историята, в която армия от супергерои, покрити от зли симбиоти, напада Земята в цел да превърне тукашните супергерои в такива. СИМБИОТ ПАРТИ!

Твърде много. Това са двете думи, с които ми е най-лесно да опиша Venomized. Колкото и да харесвам концепцията за симбиотите, сливащи се с хора и сеещи хаос, и с тях, като с всичко останало, не трябва да се прекалява, иначе готиното се губи.

VENOM #1 - И стигаме до единственото сравнително добро нещо, което прочетох скоро от Marvel. Естествено, в него се усеща опит да бъдат привлечени нови читатели покрай предстоящия филм с Том Харди. 


Акцентът отново е върху Еди Брок, по-дългокос и неподдържан, тъй да се каже. Живеейки мизерно и отшелнически, Еди се опитва да контролира симбиота си и да го накара да наранява само лоши хора. Да влияеш върху прищевките на хищен извънземен организъм обаче се оказва трудна задача, особено когато симбиотът започва да се побърква.

За това има обяснима причина. Marvel се осмеляват да доукрасят историята на вселената си като разкриват, че симбиоти и преди са бродили по Земята. Добавете към това намеците за симбиотска религия и нещата стават доста странни, но и любопитни. Достатъчни, че заедно с приятния арт да ме накарат да се оглеждам за втория брой.

Като цяло обаче досегът ми с Marvel ме разочарова и не ме зашлеви с нещо наистина добро, което да изтрие спомените за ужасно слабия Civil War 2 и да ме накара отново да искам да наваксам с всичките им важни поредици. Не, че DC са по-различни - Dark Knights: Metal се оказа едно мъчение, което въпреки някои готини мигове, представляваше надпревара по смукане на неща от пръстите, в което писателят Скот Снайдър се състезава със себе си и винаги успява да се надмине. 


Добре, че го има Том Кинг. Четете Batman.

* Който е хванал South Park намека, да се хай-файвне от мен.

Riot, а не Carnage, ще е злодея във филма Venom (SDCC'18)

Една от големите загадки около филма "Venom" с Том Харди вече има своя отговор. Симбиотът Riot ще е злодея в историята, стан...