Какво чета... (11.01.18)


"Only yoooooou..."

Това е един от онези странни моменти, в които си изпил една бира след работа, но въпреки това разни стари песни с любовна тематика инатливо се борят за място в съзнанието ти. Но това може да е следствие и от присъствието на любимата, която вече сладко спи до мен.

Това е моят по-особен начин да ви кажа "За много години", скъпи блогочетци. Бъдете велики, напивайте се лесно, за да пестите пари и да избягвате главоболието; радвайте се еднакво много на малките и на големите неща в живота; не хейтвайте излишно новия "Star Wars: The Last Jedi", а си намерете нещо друго от новия канон, което да е повече по вкуса ви. За едно такова нещо ще ви споделя след малко.

Започваме обаче с най-прясното четиво - Клайв Баркър и петият том от неговите "Кървави книги". Чак сега започвам да осъзнавам, че колкото и да не харесвам хорър жанра при филмите, книжният му еквивалент определено ме привлича. Особено когато писателят успява да те уплаши или поне отврати в някаква степен. С два от общо четирите разказа в "Кървави книги", том 5, Баркър успя да постигне това при мен. 

В единия продажбата на порутен общински басейн се усложнява от голите момичета и другите, доста по-несимпатични неща, които го обитават. В другия млад мъж умишлено прави така, че да влезе в затвора, за да разменя сладки приказки с духа на дядо си, който определено е имал разни насилствени отклонения. Цяла седмица сънувах кошмари, тъй като заспивах с "Кървави книги", така че Баркър си е свършил работата доста прилично. По-подробно за него ще си говорим... другата седмица. Точно така. Нека да си дам срок, за да се опитам да го спазя. Дотогава можете да прегледате предложенията ми за хорър филми по негови произведения, които сглобих в Webcafe.

В същото време продължавам да чета и "Лед" на Яцек Дукай, но напредвам с по 10-ина страници на ден. До края на годината все ще изчета това хилядастранично томче. Не вярвах, че е възможно, но "Лед" се чете по-трудно и от "Други песни", за която вече съм ви разказвал - в блога и във влога. 

Разказва се за алтернативна времева линия, в която не е имало Първа световна война, не е имало и революция в Русия. Вместо това там са пристигнали странни извънземни, наречени лютите, които замразяват всичко около себе си. Много метафори, много философски отклонения на Дукай чрез героите му, изненади като появата на Никола Тесла и отново много оригинални фантастични идеи.

Дукай е специален тип автор, който ще ви поизмъчи, но съм убеден, че и тук накрая усилията ще са си стрували.

За финал завърших с нещото, което ми докарва най-голяма усмивка през последния месец - "Star Wars: Thrawn" на Тимъти Зан. Още преди няколко месеца писах на Егмонт, които издават новите книги по "Междузвездни войни" на български, за да ги попитам дали ще има превод точно на това заглавие. За съжаление, те ме превърнаха за кратко в МТБ (Много Тъжно Бире) със своето "не". Но така се случи, че в един момент (покрай "Последните джедаи") фенщината ми се разпали твърде много и захванах "Thrawn" в оригинал.

И, о, колко съм доволен! Книгата разказва за извънземния Траун, който някак става част от армията на Империята и с невиждани до момента скокове започва да се изкачва по командната стълбица. Гениалното му стратегическо мислене обаче е пригодено за бойното поле, а не за политиката, поради което се налага други да пазят гърба му. 

Повече ще си говорим за нея, когато я завърша, но определено съм много доволен от романа, който, разбира се, е ориентиран изцяло към почитатели на "Междузвездни войни". Дано някой ден се появи и на български, за да се докоснат повече родни фенове до него. А и Траун вече е познат на голяма част от тях, тъй като старите книги на Зан (които вече не са част от канона, т.е. все едно не са се случили) някога излязоха на български от "Труд" още преди десетина-петнайсет години.

Дори сега, вече задремващ пред компютъра, но доволен, че дадох старт на новата година в блога, ще се отдам на поне още една глава от този чудесен Star Wars роман. А на вас, скъпи блогочетци, желая през следващите 360+ дни с вас да са Силата и the high ground. Най-вече второто.

"Let the past die."


Връщайки се от второто ни гледане на "Междузвездни войни: Последните джедаи", с Темз обсъждахме две неща. Първо, безумния начин, по който Кайло Рен прикляка с лек ритник настрани, когато включва меча си. Все едно пали стар мотор. Поза, която доста забавлява жената и дори я накара да ме предизвика "на дуел" насред Бизнес парк.

Другото нещо бяха баща и неговия невръстен син, които стояха един ред над нас. Чудесно е, че родителите предават любовта към сагата на следващото поколение. А когато момчето възкликна "Уоу!" при първата поява на Рен с маската му, това някак стопли сърцето ми. Има надежда!

Кайло Рен, по мое мнение, се утвърди като основния персонаж на новата трилогия. Защитавам го още от "Силата се пробужда", защото и там беше комплексен и различен злодей. Нещо, от което всеки филм, всъщност, се нуждае. 

Едно от нещата, в които "Последните джедаи" успява, е именно това да доразработи този персонаж - да ни обясни (част от) мотивите, тласнали го към Тъмната страна, да ни подлъже с надеждата, че той може да бъде "спасен", и в един от най-изненадващите моменти във филма да ни покаже как той напълно се отдава на мрака и

ДОВЪРШВА ТОВА, КОЕТО ДЯДО МУ ЗАПОЧНА!

В крайна сметка Анакин Скайуокър беше този, който пръв заяви, че иска да властва над своята нова Империя (за справка: Епизод III) и впоследствие прикани сина си да му помогне, за да си поделят властта (Епизод VI). Но ето, че неговият внук направи това, въпреки цялата си вътрешна борба и тежестта на произхода си. Job well done, kid!

Да не пропускаме факта и че Адам Драйвър е способен актьор (на светлинни години от Хейдън "мразя пясък" Кристенсън), който с грозноватата си физиономия и талант успява да "даде живот" на своя персонаж.

Един Кайло пролет не прави. Въпреки клюна.

Именно със случващото се около Кайло ще запомня "Последните джедаи". В своя текст за филма в Webcafe (цък, цък) вече излях първоначалното си разочарование от бликащата от екрана политкоректност и сякаш умишления среден пръст за всички теории, появили се в Интернет през последните 2 години. Когато обаче филмът слегна в съзнанието ми, а и сега, след второто гледане, в никакъв случай не мога да кажа, че съм разочарован.

Хареса ми това, че не е пълно копие на "Империята..." или "Завръщането...", въпреки очевидни намигвания и към двата филма (не остана друго за копиране, така че Епизод 9 вероятно ще е доста свеж). Хареса ми, че Поу Дамерън също получи повече внимание и се разви като персонаж, макар бесния феминизъм на Кейтлин Кенеди и компания да се опита да го изкара "разгорещено пилотче, обичащо експлозиите". Хареса ми видимата доминация на Първия ред и почти пълното разгромяване на Съпротивата, което обаче беше помрачено... ммм, "осветлено" твърде много с цялата тази надежда за бъдещето.

ОК съм с Рей, но тя продължава да е твърде еднопластов и леко скучен персонаж. Винаги праволинейно добра, малко като Люк в оригиналната трилогия и Оби-Уан в прикуълите (Дейзи е сладка, но й липсват таланта и чара на МакГрегър. И трябва да хапва повече).

Ако Рей беше яла повече, Сноук нямаше така лесно да я размята наляво-надясно. Да, Ънкър Плът й даваше по "една четвърт порция", но след присъединяването към Съпротивата снабдяването с вкусна и питателна храна не би трябвало да е проблем.

Оставяйки настрана факта, че филмът е напомпан до предел с феминистично-дайвърсити анаболи, имаше чисто сюжетни елементи, които не харесах. Роуз, например, ми става все по-антипатичен персонаж, който е натоварен с твърде много драматични теми: за семейството, любовта, войната, парите, грижата за природата, свободата, имаме го отново и женско/расовия момент. Присъствието й натежава във филма и то не по добър начин. 

Не помага и това, че сцените с нея и Фин изглеждат като излезли от прикуъл трилогията. BB-8 управлява AT-ST, докато те пускат евтини реплики, по дяволите... Но вероятно идеята е да се угоди дори на тези зрители, които са фенове на Епизоди I-III. Чувал съм, че има и такива.

Феновете искат твърде много.

Ето, казах го. Нямам проблем с това, че не разбрах кой е Сноук. Има още един филм, все пак, а дори там пак да не стане ясно, отново няма проблем. Произходът му ще се разбере в някой друг формат - комикс, книга, анимационен/телевизионен сериал. 

Не можеш да разкриеш всичко в един филм, особено ако то не помага на неговата история. А в "Последните джедаи" Сноук е само средство, за да бъде развит още образа на Кайло Рен. Да, и на мен ми е много интересно кой всъщност е той, откъде идва и за кого се бори, но нека ви попитам нещо:

Когато преди няколко десетилетия се появява оригиналната трилогия, зрителите знаят ли кой е Императора? Или го разбират едва когато Лукас разказа историята на Шийв Палпатин в Епизоди I-III?

За отговорите на някои въпроси просто трябва да се почака. Интернет ни разглези и ни позволи да фантазираме твърде много и едни други да подкрепяме фантазиите си. Но понякога нещата не трябва да са чак толкова сложни.

Вече се примирих и с цялата "Остави миналото да умре" идея, която Disney започнаха да прокарват още с Епизод 7. Новата трилогия има за цел да грабне нови фенове, като малкото момче с киното, за което споменах, а не да глези феновете на оригиналните епизоди. За тях/нас са предвидени самостоятелните филми, чието действие се развива около онзи период.

Заради това приемам за добро, че Епизоди 7-9 не разказват за приключенията на пенсионираните Люк, Хан и Лея, а обръщат внимание на следващото поколение. Тези продължения се забавиха с 20-30 години и щеше да е абсурдно да гледаме Хамил, Форд и Фишър в главните роли. 

Големият плюс за мен е, че не знаем какво се е случвало с любимото ни трио в един доста обширен период от "Завръщането..." до "Силата се пробужда"; една неразкрита територия, изпълнена с потенциални приключения и нови врагове. А това са приключения, които могат да бъдат разказани, както вече казах, и в друг формат - книга или комикс. За много зрители важат само филмите, но аз се радвам на Star Wars в почти всичките му форми и дори съм някак надъхан от това да видя с какво ще бъде запълнен новия canon.

Не само унищожението на новия джедайски храм, но и основаването му са неща, които искам да прочета в книга/комикс. Потенциалът за истории с Люк, Лея и Хан в момента е огромен.

Мога да продължавам с размислите и страстите за филма до излизането на Епизод 9 или поне до "Solo: A Star Wars Story" догодина, но по-добре да спра. Всеки има мнение. Моето е, че макар The Last Jedi да има своите сериозни слабости, все пак има и силни, свежи страни, които го открояват в поредицата. Най-лошият Star Wars за мен си остава Епизод 1.

Сега продължавам с четенето на книгата "Star Wars: Thrawn" на Тимъти Зан, която започна страхотно и е част от новия canon. Отметнах и няколко броя на комиксите "Star Wars" и "Darth Vader" (Marvel се справят страхотно с новите поредици). Има много неща, които ще усетите като "вашите Междузвездни". Просто трябва да ги потърсите. And may the...  не, не, не:

The Supreme Leader is dead. Long live the Supreme Leader!

We were LIVE, baaay-baaay - на Панаира и в телевизията

Където не ни сееш, там никнем. Това важи в пълна сила за нас през последната седмица и нещо - няколко дни, които са предколедно препълнени със задачи. Някои от тях обаче бяха и доста приятни.

Такова беше гостуването ни с Темз в ефира на "България сутрин" - сутрешният блок на Bulgaria ON AIR, където поговорихме за създаването на влога ни "С книги под завивките" и някои от книгите, които ни направиха впечатление през годината. Бяха едни интересни, надявам се, 10 минути, в които имаше и доста усмивки. Така че гледайте ни, ако все още не сте.

Темз и тук е прекрасна, като внася някакво топло сияние в целия разговор. Аз, както виждате, в последно време старателно се опитвам да се превърна в Чубака. Това обяснява защо кадрите с мен са малко по-мрачни, но компенсирах с плямпане (ще прощавате).

Важното е, че продължаваме да разпространяваме любовта към четенето (и своята собствена) навсякъде! Блика, плиска, хвърчи... къпете се в любов, бе! Къпете се!

Спирам.

Благодарности на екипа за поканата, както и извинения на всички онези, които са били смутени от нашето друго начинание - живо включване в страницата на влога във Facebook (ударете Like сега!) от зимния Панаир на книгата в НДК.

Успяхме да направим книжната си обиколка едва в последния ден и решихме да опитаме нещо ново - един импровизиран брой на живо. В него обиколихме щандовете на част от издателствата и ви показахме няколко заглавия, които смятаме, че си струва да потърсите.



Да, казвам го във видеото, но ще го кажа пак - Панаирът свърши, но това не означава, че не можете да откриете която и да е от тези книги както онлайн, така и в някоя книжарница. 

Някои от хората по щандовете се възползваха от нашия ентусиазъм и също предложиха някои заглавия, но не го приемайте за наша препоръка. Каквото искахме да ви покажем - показахме ви го. Или поне се опитахме - НДК се оказа твърде голям и пропуснахме някои издателства, което е жалко, но ще продължим да ви насочваме и към техни книги.

Като цяло беше забавно - бързането, това да нацелиш горе-долу приличен кадър с телефон, да не млъкваш, защото в такива ситуации зрителят трябва постоянно да слуша нещо, ако в дадения момент ходиш и не можеш да му покажеш нещо любопитно... Хора ни гледаха странно, мръщеха ни се, други ни се радваха. 

Беше луд половин час, макар да очаквахме да е не повече от 10 минути. Но подобни живи включвания са трудни за планиране. Скоро може пак да опитаме, стига да има смислен повод.

По-традиционен брой на "С книги под завивките" би трябвало да има около празниците, така че сега е идеалният момент да се абонирате за канала ни в YouTube. Даааааа, няма да спра да ни правя нагла реклама, защото заслужавате няколко минути забавления и готини книжни препоръки, а ние ви даваме точно това. Нищо работа, пак заповядайте!

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслучайно най-масивните книги, които можете да откриете по рафтовете на книжарници или библиотеки, са фентъзи романите и учебници по право. True story.

Eто как читателските ми вкусове ме заредиха (проклеха?) с над 3000 страници за декември. Горе-долу толкова ми предлагат 5-те книги, които имам на разположение за четене в края на годината и към които насочих вниманието ви в осмия брой на "С книги под завивките".

О, все още не сте ни гледали? Да поправим това:



Както виждате, с Темз отново решихме да опитаме нещо различно. Все пак идва Панаир на книгата. Обръщайки внимание на всичко, което сами сме си предвидили за четене, ви даваме насоки какво можете да си потърсите в НДК (или всяка книжарница). Подчертавам - това са насоки, а не препоръки. Все пак още не сме прочели повечето от книгите.

Пределно ясно е, че аз няма и да успея да прочета над 3000 страници за по-малко от месец, макар че вече завърших "На западния фронт нищо ново" на Ремарк и "Петата купа" на Дан Симънс. 2 от 5, baaaay-baaaay! "Вещерът: Време на презрение" вероятно също ще бъде прочетена и дано ми хареса повече от третата. Виж, чудовищния том "Лед" на Дукай и "Заклеващия" на Брандън Сандърсън ще са предизвикателство с огромния си брой страници. Но хей, след декември идва цяла нова година! Време за четене все ще се намери. Дори да сложа очила заради новата си работа все някак ще успея да преборя тези книжни гиганти.

Другото интересно нещо около влога през последната седмица е гостуването ни в "Кой говори?" по "Дарик Радио". Разказахме малко за създаването на "С книги под завивките" и, разбира се, говорихме си за книги. Бидейки PR на издателство, прекрасната ми жена е свикнала да е пред микрофон. За мен обаче радио дебютът беше труден, тъй като през последните години свикнах аз да държа микрофона и да задавам въпросите (без мръсни асоциации, моля). 

Трябваше да ни видите преди ефир... Аз - скован и необичайно мълчалив, а тя - спокойна и забавляваща се с моето притеснение. Което, разбира се, напълно изчезна в ефир. Дотолкова, че да се наложи Темз да ме ритне леко веднъж-два пъти, защото се отплесвах и ставах твърде подробен. Като сега.

Така че чуйте предаването за още малка доза книги под/над завивките. Никога няма да ми омръзне да ви напомням и да се абонирате за канала на влога и да харесате страницата му във Facebook. Хранете ни с лайкове, че през зимата човек постоянно е гладен, мерси.

Абсурдната гениалност на "Събудения/счупен" Мат Харди


Вторник сутрин.

Вече готов за излизане и работа, лежа на леглото. Темз нанася последни щрихи, за да подсили още повече своята прекрасност, и обикаля из спалнята. От време на време ме поглежда смутено, чувайки странните реплики, които се носят от говорителя на телефона ми. Личи, че не разбира на какво се дължи широката ми усмивка.

В един момент от телефона се разнася дебилен смях, а самият аз също започвам да се смея. Темз ме поглежда още по-объркано и тихо казва: "Това е един от моментите, в които се чудя защо съм с теб".

Приемам го с усмивка, уверен в качествата си, които я държат в Биреното кралство. Объркването й се дължи на факта, че все още не съм я запознал с гениалността на Мат Харди.

Защото това, което правех в този момент, беше да гледам общото промо, което той и Брей Уаят имаха в последното издание на WWE RAW. Да, кеч, скъпи приятели. Но дори да не споделяте тази моя страст, вероятно е да си спомняте за братята Харди, които бяха доста популярни и у нас в кеч-бума около 2000-2001 г. Доста години по-късно Мат отново е в WWE и след няколко месеца на по-скоро безцелно лутане из шоутата най-накрая получи възможност да покаже бижуто, което сам създаде.

Представям ви WOKEN (Broken) Matt Hardy:



Странно, нали?

Някак нелепо, абсурдно, дори малко безумно, но все пак весело по свой собствен начин. А кечът, бидейки развлекателен спектакъл, понякога трябва да ни дава точно подобен тип различно забавление. Той не е само сериозни скандали и мачовски изпълнения, които да дадат повод на персонажите да решат проблемите си в мач на ринга. В себе си той има и доза комедия.

Чарът на персонажа, който Мат Харди създаде в TNA (доскоро втората най-голяма кеч-компания в САЩ, конкуренция на WWE), донякъде е именно в това, че той има добре прикрита комедийна нотка. Мат предлага нещо различно и оригинално - образът на психически нестабилен човек, чието поведение скача от абсурдното към маниакалното. И не само това - Харди играе толкова убедително и отдадено персонажа си, че след като си го видял веднъж, вече не можеш да го приемеш "не-счупен".

Историята на Broken Matt Hardy персонажа можете да прочетете и в Wikipedia, но все пак ще обясня накратко за мързеливите, но любопитни. Преди няколко години Мат беше в TNA. След мач срещу брат му Джеф, той обясни, че нещо в него се е "счупило". Започна да използва полу-британски, полу-идиотски акцент, както и да обяснява, че душата му е на хилядолетия и просто сменя смъртни тела - последното от които е това на кечиста Матю Харди

Последваха няколко мача/сегмента, които приличаха повече на телевизионен сериал, отколкото на живо кеч-предаване, а абсурдните елементи от историята се трупаха - градинар-убиец, братът с промит мозък, дронът, който следи хора и излъчва холограми с Мат, и още, и още. 

След като братята Харди се завърнаха в WWE през април т.г. Мат не можеше да използва образа заради съдебен спор с новите собственици на TNA. Но ето, че някакво решение изглежда е намерено и всички фенове можем да се радваме, че "счупеният" Мат Харди най-накрая се събуди в WWE. Това определено ще ни даде още доста запомнящи се сегменти в RAW и още една причина да гледаме шоуто.

А може да доведе и до още по-голямо чудо - интересна вражда с участието на Брей Уаят (другият от видеото). Който разбрал, разбрал.

Батман, Джак Изкормвача и газени лампи

Не се чудете какво, по дяволите, се крие зад подобно заглавие. Бирко е доста прямо същество. В случая ви предлагам точно това - история за Батман, който преследва Джак Изкормвача в края на XIX век. Под газени лампи.

Става дума за нов анимационен филм на DC, наречен Batman: Gotham by Gaslight, който ще излезе през 2018 г. А анимационните филми на DC им се получават малко по-добре в сравнение с игралните. Примери много - като се започне от епичния Batman: Mask of the Phantasm (1993) и стигнете до по-скорошни творения като Batman: Under the Red Hood, The Dark Knight Returns и дори The Flashpoint Paradox.

Ясно е, че съм голям фен на Човека-прилеп (както личи и от последния брой на влога ни С книги под завивките). В същото време не харесвам особено алтернативните истории, които DC толкова обичат да издават. Batman: Gotham by Gaslight обаче ми изглежда доста любопитно. Може би заради това, че в момента чета "Петата купа" на Дан Симънс - история за случай на Шерлок Холмс, но изпълнена с множество реални исторически личности и написана напълно в стила на времето.

Хубавото на анимации като тази е и това, че човек не подхожда към тях с чак такива големи очаквания, каквито би имал към филм с бюджет 300 милиона долара. Но за него след малко. Сега вижте трейлъра:



Както казах: изглежда любопитно. Догодина ще разберем какъв ще е цялостният резултат.

А иначе преди малко повече от седмица гледах игралния Justice League. Не мога да кажа, че останах впечатлен, но не мога да твърдя и че съм разочарован. След няколко крайно негативни ревюта за филма очакванията ми бяха сиииилно занижени, което може би помогна да преглътна много неща без мръщене и да съм ОК с цялостния филм (с изключение на един дигитално премахнат мустак). Вече му написах ревю в Webcafe, така че няма да се повтарям. Прочетете го тук.

Но така и така сме на Батман-тематика, а знам, че някои от вас със сигурност са фенове също като мен, държа да препоръчам и един комикс. The Batman Who Laughs #1 е единичен брой, който разказва за алтернативна вселена, в която Батман и Жокерът са едно. Обяснението на това безумие е повече от прилично, а резултатът е очаквано шокиращ. Много мрачен комикс, който обаче доста ми допадна с оглед на липсата на симпатии към подобни алтернативни истории.

Броят е tie-in към вървящата в момента история Dark Nights METAL, но спокойно - не е нужно да сте чели или да четете нищо от нея. Дори аз не съм я започнал. The Batman Who Laughs може да се чете самостоятелно и това става за 15-ина минути, но комиксът определено ще ви направи впечатление. Струва си да я потърсите по какъвто там начин намирате и четете комикси.

С книги назаем от новото ни студио/апартамент

Влогът се завърна, да живее влогът! Новото AntTemz Studio официално отвори врати с пускането на седмия брой на съвместния ни влог с Темз "С книги под завивките"

Естествено, че става дума за апартамента, в който се нанесохме. Тъй като сме готини ни, позволяваме ви да хвърлите един поглед в новата ни обща спалня и заглавията, които ви подбрахме този път:



Аз се завърнах в блога си, влогът ни се завърна... Абе, седмица на завръщания. Само ще кажа, че малко след пускането на седмия брой онлайн Григор Димитров спечели финала си, а в София заваля сняг (аз ви представям "Снежния човек"). Нищо не намеквам, но пак заповядайте.

А всъщност този брой беше записан цели две седмици преди да бъде пуснат, т.е. малко след като се нанесохме. Просто не ми оставаше време да го монтирам заради всичко ново в живота на един Бире (за тази одисея, макар и в сбит формат, четете тук).

Оказа се, че е доста готино да измисляш обща тема на клиповете, защото това им дава някаква завършеност. Избрахме "Книги назаем" за този клип, защото се случи така, че малко преди да се стигне до запис и двамата завършихме книги, които сме взели от някой друг. Един вид темата сама си се избра. 

Каквото имахме да ви казваме за книгите ви го казахме във видеото. Темз много харесва поезията на Елин Рахнев, а доколкото видях на премиерата на неговата "Зелда" - доста други хора също. Признавам - поезията като цяло продължава да ми е някак далечна, но докато подготвях кадрите за броя прочетох съвсем малко от "Зелда" и ми допадна. Може пък скоро да експериментирам. Със сигурност обаче мога да заявя, че визуално стихосбирката е страхотна.

Що се отнася до "Снежния човек", както сте разбрали и от влога, нямаше дори да си помисля да припаря до Несбьо, ако не беше трейлъра на едноименния филм. Все още не съм го гледал, не знам и кога ще стане. Шокиращи за мен са ниските му оценки, защото книгата е много добра и някои моменти определено можех да си ги представя на екран. 

Но по-важното може би е, че открих нов крими автор, чието писане ми допада, и с инспектор Хари Хуле може да си станем дружки занапред. Така и така не мога да смогна да се видя с истинските си приятели, поне да формирам книжни приятелства. Тъжно, тъжно.

Оправихме се и стряскащо бързо със снимките, като и този път монтажът отне много повече време. Дано ви допада. Аз лично харесвам как синьото на спалнята стои на екран, но ми се иска да оползотворим и други подходящи местенца из апартамента. За снимки, имам предвид, не за друго. Другото е отметнато вече.

Отмятайте и вие. А намерете време и да се абонирате за канала ни в YouTube и да харесате страницата на влога във Facebook, в която продължаваме с качването и на старите броеве за хората, които не обичат да излизат от социалната мрежа. Естествено, че нямаше да се разминете без cheap plug-ове, хохохо. И очаквайте новия брой. Може да дойде по-скоро от очакваното. 

Какво чета... (11.01.18)

"Only yoooooou..." Това е един от онези странни моменти, в които си изпил една бира след работа, но въпреки това разни ста...