Защо, бе, Marvel?!?

Скъпи блогочетци, разчитам на факта, че повечето от вас не живеят в пещера (не Пещера, там имам верни другари) и знаят, че това чудо "Avengers: Infinity War", което е като банкомат на анаболи, е базирано на чудесни книжки с картинки, aka комикси.

Бирко обича комиксите и всеки който някога през живота си е отварял този блог знае това. Бирко също така има явен сантимент към филмите по тях. Бирко сега ще спре да пише в трето лице и ще ви каже, че има проблем с компанията, която е роден дом на много от супергероите, които гледаме днес в кината - Marvel.

Защото Marvel са дебили. Обичам ги, както обичам DC и всеки творчески настроен писател/художник на този свят, осмелил се да твори комикси. Това обаче не променя факта, че Marvel са дебили.

Филмите по комиксите им правят милиарди, милиони хора по света се запознават с героите им и сякаш няма по-подходящ момент Marvel Comics да се стегнат и да направят комиксите си по-привлекателни за тази нова, потенциална публика. Те обаче са на мнение, че е достатъчно през година да си рестартират поредиците (брой #1 продава по-добре от брой #648, факт) и да са политкоректни до повръщане. Същевременно комиксите им са както посредствени като качество, така и объркващи дори за нърдове като мен, които знаят твърде много за това. Какво остава за Пешо/Питър/Пиер, който за пръв път посяга към комикс.

В последните седмици съм на сериозна комикс диета и реших да понаваксам с някои от нещата, които Marvel правят (през останалото време чета най-вече великолепния "Batman" на невероятния Tom King *сърчице*). Искаше ми се да видя, че покрай успеха на "Avengers: Infinity War" в кината, тепърва стартиращата лавина с "Deadpool 2" и идващия през октомври "Venom" и в комиксите им оживление и най-вече качество, тъй като последните им няколко event-а (големи истории, развиващи се в няколко поредици с много герои) дори не си ги спомням.

Ем... греда.

Предлагам ви кратките си впечатления от това, което изчетох:

AVENGERS #1-2 - Тук идеята в основата си е добра - да събереш Iron Man, Captain America и Тhor (приличаш повече на Крис Хемсуърт, разбира се) и да ги сложиш в основата на рестартирания (отново) екип на Отмъстителите. Но да е ясно - говорим за тези персонажи, които хората познават от филмите. Може би не знаете, но доскоро Железният човек беше чернокожо момиче, под името "Капитан Америка" се подвизаваше Falcon от филмите, а Тор беше... умиращата от рак приятелка на Тор - Джейн (във филма я играеше Натали Портман). PC Principal вероятно е бил много доволен...*

Но ето, че Тони Старк, Стив Роджърс и Тор Одинсон отново са в ролите си и стоят в един бар. Не, не е виц, това е част от комикса. Стоят си в бара и обсъждат нещо от рода на "трябва да се съберем отново и ние да сме в центъра на Отмъстителите, защото така (ще се изкарат повече пари) е редно". Едни буболечки изскачат нейде от земните недра, мъртви гиганти почват да валят от небето и тримата се събират, за да бранят Земята. Отново - концепцията не е лоша, но писането е мързеливо и неоригинално, а артът е леко детински. Нищо не те кара да посегнеш към втори брой, но аз посегнах. 

Не открих нещо по-добро. Вместо това политкоректността отново се показа - към новите Отмъстители ще се присъединяват НОВАТА She-Hulk, НОВИЯТ Ghost Rider, Dr. Strange, Black Panther и Captain Marvel (все така предпочитаща да докосва женска плът). И как да пропуснат последните трима покрай филмовите им участия, минали и предстоящи.

Стойте настрана. Наистина. Има по-добри истории с Avengers от последните години, които да прочетете. За момента съветът ми е да изгледате пак филмите и да потърсите някоя от тези стари истории. Толкова.

THE AMAZING SPIDER-MAN #797-799 - Питър Паркър отново е беден, отново има лични проблеми и по петите му отново е великият Норман Озборн, по-познат ви като Зеления Гоблин. Този път обаче цветът е различен - Озборн се съюзява със симбиота Carnage (без Клетъс Касиди) и двамата заедно се превръщат в... Червения гоблин. Нелоша идея, която обаче не впечатлява с изпълнение. 

Тези броеве на Спайдър-мен са изключително натоварващи дори за по-редовните читатели с огромния брой поддържащи персонажи - лелята на Паркър, бившия му шеф, настоящия му шеф, секретарката, бившата му, колегите, другата му бивша, най-добрия му приятел, жената на най-добрия му приятел, децата им... Ужасно натоварващо е, наистина. 


Всичко това превръща комикса в една обемна сапунена опера, в която ти е трудно да се фокусираш върху "добрия" и "лошия", а точно това би трябвало да е идеята преди "големия сблъсък" в #800. Ще прочета броя, но в предходните, които трябва да го изградят, не открих нищо, което да ме накара да искам да продължа нататък.


VENOMIZED #1 - Venom е третият ми по любимост комиксов злодей и съм развълнуван за филма, който се задава. Marvel обаче не знаят какво да го правят. Пращаха го в космоса, превърнаха го в специален агент, а накрая върнаха симбиота върху оригиналния му носител - Еди Брок. Последното може би не е лоша идея, когато искаш да започнеш на чисто, но те не се спряха там. Вместо това прекалиха с извънземните симбиоти. Така стигаме до историята, в която армия от супергерои, покрити от зли симбиоти, напада Земята в цел да превърне тукашните супергерои в такива. СИМБИОТ ПАРТИ!

Твърде много. Това са двете думи, с които ми е най-лесно да опиша Venomized. Колкото и да харесвам концепцията за симбиотите, сливащи се с хора и сеещи хаос, и с тях, като с всичко останало, не трябва да се прекалява, иначе готиното се губи.

VENOM #1 - И стигаме до единственото сравнително добро нещо, което прочетох скоро от Marvel. Естествено, в него се усеща опит да бъдат привлечени нови читатели покрай предстоящия филм с Том Харди. 


Акцентът отново е върху Еди Брок, по-дългокос и неподдържан, тъй да се каже. Живеейки мизерно и отшелнически, Еди се опитва да контролира симбиота си и да го накара да наранява само лоши хора. Да влияеш върху прищевките на хищен извънземен организъм обаче се оказва трудна задача, особено когато симбиотът започва да се побърква.

За това има обяснима причина. Marvel се осмеляват да доукрасят историята на вселената си като разкриват, че симбиоти и преди са бродили по Земята. Добавете към това намеците за симбиотска религия и нещата стават доста странни, но и любопитни. Достатъчни, че заедно с приятния арт да ме накарат да се оглеждам за втория брой.

Като цяло обаче досегът ми с Marvel ме разочарова и не ме зашлеви с нещо наистина добро, което да изтрие спомените за ужасно слабия Civil War 2 и да ме накара отново да искам да наваксам с всичките им важни поредици. Не, че DC са по-различни - Dark Knights: Metal се оказа едно мъчение, което въпреки някои готини мигове, представляваше надпревара по смукане на неща от пръстите, в което писателят Скот Снайдър се състезава със себе си и винаги успява да се надмине. 


Добре, че го има Том Кинг. Четете Batman.

* Който е хванал South Park намека, да се хай-файвне от мен.

Нейде из горските дебри на Благоевград с книги в ръце

"In time, you will know what it's like to lose", Танос.

Най-сполучливият филмов злодей (с логична мотивация) на Marvel е много прав. С годините човек все повече започва да губи... време. За едно или друго нещо. Работа, личен живот, достатъчно сън, време за хранене, сериали, влог, книги, кеч... Накрая все някое бива ощетено. Като например блогът ти.

Здравейте, скъпи блогочетци! Г-н Отново-се-оправдавам-че-не-съм-писал-отдавна е тук, за да вдъхнем един майски живот на най-свидното ми място в интернет и да започна лека-полека да изливам всички неща, които искам да ви кажа. Темите са натрупани, но когато по цял ден пишеш (за да си изкарваш прехраната), някак не ти се пише чак толкова, когато се прибереш вкъщи.

Но няма как да не вдигна отново завесата зад перипетиите около книжния ни влог "С книги под завивките", който трябва да започнете да следите, ако вече не го правите (АБОНИРАЙТЕ СЕ, БЕ!). В противен случай ще се съберат пак 15 броя, за които да трябва да ви пиша едновременно...

Последният към момента, 19-и брой, ни завари в Благоевград. Прекарахме почти цял уикенд там и дори носехме апарата с нас, но така и не съобразихме да вземем статив. И по-добре - само щяхме да го мъкнем.

Вместо това прибегнахме до телефона на Темз, който снима достатъчно прилично, а и от доста време ми се искаше да изкараме влога навън, сред природата и да експериментираме с повече с "мобилни кадри". Да, жертваш малко качество на продукцията, но й вдъхваш и малко непринуденост и живот.



Алеята "Бачиново" определено е хубава черта на Благоевград и страхотно място за разпускане. Тъжно е, че все нямаме време да прекараме един цял ден там.

Малко преди да се шмугнем сред дърветата, за да запишем броя, отметнах няколко страници от "Призракът на Александър Волф". Комбинацията от шумоленето на листата на дърветата и близката река, придружено с някоя друга пееща птичка и съвсем рядко с човешки гласове, е магическо допълнение към четенето. Препоръчвам. Да, на диван и под завивките също е хубаво, но сред природата четенето добива ново измерение и върви много по-гладко, особено ако около вас е спокойно.

Със снимането в гората може би смутихме някои от минувачите, особено с някои от абсурдните пози при снимките (по-мъчните кадри ги няма в крайния вариант, съжалявам). Но поне вече знам, че влогът се получава сполучливо и с телефон, което ще го направи по-мобилен и ще позволи да ви показваме доста повече неща. И не, не съм забравил, че трябва да запиша нова песен за интрото. Просто чакам изгодния момент.

В предходния брой опитахме и друго ново като поставихме пред камерата не конкретна книга, а авторът й. При това американец. За който е пропуснал - ето как Пиърс Браун избра победителя в първата ни игра, който си спечели копие на фантастиката "Червен изгрев" с автограф.



Вече ви е ясно, че освен всичките ми останали таланти и природни дадености, съм и доста удобно бюро. За зрителите го правим.

Играта беше приятна и доста лесна за организиране, надявам се, че победителката да е доволна. Някак неприятно е само чувството, че не можеш да раздадеш книги на всички. Но в крайна сметка зарадвахме някого, обърнахме внимание на поредицата (която може би ще продължа някой ден), на автора (от чието име Темз се умори след толкова ангажименти покрай него) и разчупихме броевете. Същото, за което ви говорих и предния път.

Снимахме частта с Пиърс Браун в една книжарница в София. Малко преди да започнем бяхме седнали в кафето отвън и той обясняваше как ще ходи да гледа Avengers: Infinity War в България, защото го е страх някой в Twitter да не му спойлне нещо. Тогава мина някакво момиче, май беше с майка си, което се осмели да дойде и да му поиска автограф. Темз им направи и снимка. Репликата на момичето "You made my day!" ми се заби в главата - как дори един млад писател може да повлияе с книгите си на други, доста по-млади от него хора. Да ги спечели на своя страна и на страната на четенето. И като се появи в родната им страна, да ги изненада случайно по улицата. Това е хубава мисъл.

А вие взимайте пример от това момиче и се осмелявайте да поздравявате хората, които ви вдъхновяват, когато ги видите. Така се създават спомени, а и разбирате дали някой е фул ъф шит или наистина е този, когото гледате/слушате/четете.

Отплеснах се. Задкулисни подробности трябваше да ви издавам. Монтирах 18-и брой на пода в хола ни, легнал върху две възглавници, докато Темз беше някъде навън. Оказа се, че софтуерът, с който монтирам, е с една версия по-ранен от този, който щеше да ми позволи лесно да сложа субтитри. Та не беше лесно и отне време. Трябва да сте ми благодарни, пак заповядайте. Следващият път, когато каним чужд автор, Темз ще пише и поставя субтитрите.

Вече мислим за следващия брой (макар и не толкова усилено, колкото ми се иска), трупаме идеи и за това как ще се възползваме от пътуването до Барселона, за да запишем нещо и там. Но дотогава трябва да понапреднем в испанския, защото домакините ни (airbnb, bay-bay!) не говорят английски, а само с "holla" няма да стигнем далеч.

Това беше за този път от задкулисната дневникоподобна поредица "Изпод завивките". Или "Откровенията на монтажистчето", още не съм се спрял на име. Но вие си знаете - абонирате се за влога, харесвате страницата във Facebook и пращате някой линк за наше видео на приятели с текст "Relationship goals!". Хехе.

За завръщането в Пловдив, влогърското вдъхновение и мечтата на всяка гимназистка Пиърс Браун

Уау, мина повече от месец, откакто за последно ви споделях някакви неща от кухнята на "С книги под завивките", но #БиретоЕЗаетЧовек. Пускам си "Thought Contagion" на Muse (вземи това соло) и се потапяме в разказ - за книги, снимки, монтаж и гостуващи автори...

Започваме с най-прясното и то е разнообразяването на съдържанието. Иска ми се влогът да се променя, да еволюира. От самото начало гледам на него като на кратко ТВ предаване и заради това влагам толкова старание във визията му. Темз споделя виждането, че трябва излизаме от наложените вече рамки и това е нещото, което се опитваме да правим. 

Спокойно, не сме се отказали от традиционния формат, в който всеки един от нас представя по една книга - все пак можем да разнообразим дори него с малко повече време и фантазия. 

Хубавото време обаче ни позволява да изкараме снимките навън и това е една от промените, които се забелязват в 17-и брой и "завръщането ни в Пловдив". Изкарахме един ден и една нощ в любимия Майна Таун, видяхме се с приятели, разходихме се и нагъвахме ябълков пай в "Central Perk" в Капана. Поизмъчихме Николета (женското ми BFF) да ни помогне със снимки и на открито, с което броят стана някак по-свеж. Вижте го, ако все още не сте:



Както виждате, има и други различни неща. Темз наистина от години се опитва да ми отвори очите за това, че четенето от електронен четец също е приятно. Аз обаче съм инатливо говедо (зодия овен, за вярващите в астрологията) и се дърпах. Две седмици по-късно трябва да призная, че с този PocketBook се разбрахме добре. Предвидил съм още няколко книги, които най-вероятно ще чета на него, а не на хартия. Кога в метрото, кога при пътуване... Защото, признавам, тегаво е да носиш 1000+ страничния "Заклеващия" на Сандърсън в раница. Не остава място за друго просто.

Радвам се, че в 17-и брой най-накрая успяхме да организираме и игра с награда. Както вие, блогочетците, представлявате обвивката на този блог вече над 10 години, така и зрителите на влога ти стават някак близки, макар и да познаваш малцина. Така решихме и да зарадваме някого с фантастиката "Червен изгрев" на Пиърс Браун с автограф. Той беше на посещение в България и напълни "Мазе" с ученички, които бяха готови на момента да му се отдадат доживот. Има полза да сте млад и симпатичен автор, момчета, учете се! 

Пиърс дори отиде да гледа "Avengers: Infinity War" в България, вместо да чака прибирането си в САЩ, защото се страхуваше от спойлери.  Да, наш човек е, нърд. Харесва Star Wars, Battlestar Galactica, цъка Warhammer, Resident Evil и т.н. Нави се без проблем и на това да направим кратко промо за играта, а вече помогна и за изтеглянето на победителя. Точно така - победителят е ясен и ще разберете кой е в новия брой, в който Пиърс Браун има по-голяма роля. 

Гостуването на автори (а защо не и читатели) е още един нов аспект, който ще залегне по-силно в "С книги под завивките" занапред. Не знам дали усещате ентусиазма ми, но дори като пиша от това в главата ми се върти едно "Какво ще направим следващия път...". Страхотно е - вдъхновение, родено от плодовете на собствения ти труд.

По-различен беше и 16-и брой (насладете му сега), в който говорихме за по 3 книги и това какво ще четем през април. Този формат позволява да обърнем внимание на повече заглавия, макар и без да навлизаме в подробности. Така има по-голямо разнообразие за читатели с различни вкусове, а и може да се обърне внимание на втората част на някоя поредица, например. Може да направим такова и за месец май или юни, кой знае... Сложно е с моите огромни фентъзи томове, които отнемат повече време.

Тук имаше и друга нова новост - втория план от допълнителната камера. Не изискваше много допълнителен труд, а позволява много по-динамичен монтаж и раздвижване на картината. Който е сядал пред Premiere сигурно ще ме разбере. Другите може и да не обръщате внимание на щастието ми от опитването на нови технически неща.

Брой 15 (гледайте го тук), който сякаш беше сниман преди цяла вечност, е по-традиционен като в него се спряхме на две по-специални книги. Харесах много "Великият бог Пан" на Артър Макън, защото ми допада този тип хорър - който те плаши със стил и намек, а не с детайлно описание на гнусотии. Мистерията от това да се чудиш какво има зад ъгъла смразява кръвта по-добре от това да видиш какво се крие там. Темз от своя страна напомни, че "Разказът на прислужницата" е базиран на книга, която при това е добра, особено ако харесвате анти-утопии.

Определено сме набрали инерция и снимаме повече през последния месец, колкото и усилия да коства това и на двама ни. Но е забавно, разнообразява ни е и наистина се гордея с това как изглежда влогът. Дано и на вас, гледащите го, ви допада, а препоръки никога не отказваме, дори когато поради една или друга причина не могат да бъдат осъществени.

И други интересни неща имаше през месеца. Гостувахме в предаването "Шоколад" по Радио София. Водещата Петя ни изненада с някои много весели въпроси и като цяло се получи едно чудесно и естествено гостуване. Може би най-добрата ни медийна изява досега. Лека-полека успяваме да намерим синхрон помежду си и когато трябва да говорим пред чужди камери или микрофон.


Написах го с големи букви, за да не го пропуснат дори тези, за които "tldr" е начин на живот. Та чуйте ни, наваксайте с броевете, ако не сте, харесайте страницата във Facebook и се абонирайте за канала. Да, отново го казвам, защото това е идеята - да ставате повече! Още искам! Препоръчвайте и на приятели. Мъжкото ми BFF, например, не е от особено четящите, но пък препоръчва наши клипове на свои колеги, които според него могат така да си харесат някоя книга. Взимайте пример, хехехе.

А ние ще разнообразяваме съдържанието, ще продължаваме да четем, снимаме, монтираме, качваме, пеем (колкото и Темз да се опитва да ме спира, истинският талант не подлежи на укротяване) и като цяло да се забавляваме - както себе си, така и вас.

Това беше "краткото" включване от мен. Бъдете велики!

Love, 
Бирко

Комикси: "Jack Eridon: Крадецът на спомени" от Константин Витков-Титис

Някои неща в този живот изискват топки. Едно от тях е да нарисуваш и да се опиташ да издадеш комикс в България. 

И ето, че пролетта на 2018-а ни донесе цяла, завършена графична новела - "Jack Eridon: Крадецът на спомени". Латиницата да не ви залъгва - комиксът е изцяло български, дело на художника Констатин Витков-Титис. 

Приятната изненада в случая е, че вместо да се (ни) мъчи с това да издава брой по брой, Титис ни дава една напълно завършена история, събрана в повече от 120 страници.

"Jack Eridon: Крадецът на спомени" ни изпраща повече от половин век напред в бъдещето, в т.нар. Мегаполис 6. Джак, същият от заглавието, работи като частен детектив. От онези, готините, които стоят с крака върху бюрото и чакат някоя изпаднала в беда красавица да дойде да търси помощта им. Такава се появява и в офиса на Джак - с красиво лице и сериозни смущения в паметта. Бидейки пич (и професионалист, разбира се), Джак се заема със случая. 

Тук обаче не говорим за една чейсово-чандлърска детективска история, защото Джак има една специфична характеристика, която го отличава от другите частни детективи. Той може да се превръща в масивен, син и почти неуязвим демон, който е способен да откъсне човешка глава с един-единствен удар. 

Това му предимство, ала Джекил и Хайд или Хълк, обаче няма да му е от кой знае каква полза в търсенето на "Крадецът на спомени". Освен физически стълкновения с противници от всякакъв размер и произход, Джак ще трябва да разчита и на малко old school детективска работа и помощта на най-разнообразни индивиди - от партньора му/домашен любимец до страдащ от психично разстройство дядка, който "познава едни хора" (любимият ми второстепенен персонаж).

Може би го карам да звучи някак наивно и весело, но "Jack Eridon" е по-скоро мрачна графична новела, за което много спомага арта. Константин Витков-Титис има свой характерен стил на рисуване, с който бях свикнал отдавна от рисунките, които публикува във Facebook. Стилът му е леко анимационен, но същевременно груб, което доста приляга на историята, която е написал.

И като съм почнал с визуалната част - много добро впечатление ми направи и оцветяването. Именно цветовете дават живота на един комикс, а Соня Анастосова тук се е справила много добре - в голяма степен залага на по-убити цветове, подходящи за тази особено смесица между cyberpunk и neo-noir бъдеще с азиатски мотиви. 

"Jack Eridon" не само визуално съчетава различни идеи. При писането Титис е черпил вдъхновение от свои различни страсти, което се усеща както в елементите и развитието на историята, така и в някои персонажи. Имаме неща, характерни за детективските романи; имаме митологичен мотив и исторически препратки; налице са малко "неприятности", сякаш изскочили от Малкия Китай, а за финал се усеща влиянието и на Hellboy (по-силно в началото, нататък вече не прави почти никакво впечатление).

Графичната новела обаче успява да е оригинална, въпреки смесването на толкова влияния, а може би и точно заради това. Най-големият й плюс (ще повтарям и потретвам) си остава това, че "Jack Eridon: Крадецът на спомени" разказва една цяла, завършена история. Около случая, който Джак разследва, научаваме отделни факти за неговото собствено минало - кой го е отгледал, как контролира демонската си страна, какви врагове си е спечелил. От тази гледна точка някои събития на пръв поглед изглеждат "залепени" към развитието на основната история около "Крадецът на спомени", но впоследствие става ясно, че Титис просто посява зърната за една по-мащабна история и евентуално продължение.

Но това не бива да ви притеснява - случващото се тук има достатъчно ясен финал и няма да ви се налага да чакате с години "следващ брой". Графичната новела може и да има своите малки недостатъци, но някои може дори да не ги забележат. А и по-важното в случая е подвигът и това, че резултатът е много добър.

Защото основната задача е изпълнена - в края на краищата за Джак Еридън ти пука. А именно това трябва да се постига с всеки главен персонаж във всяка художествена творба. За това помагат и дизайна му, и онова "не му пука, но всъщност ми пука" поведение на бунтарите, които винаги привличат симпатии. А, да, и фактът, че ако реши, може да започне да къса крайници.

Този петък, 13 декември, "Студио Арт Лайн" организират и премиера в Художествената академия, която ще се опитам да посетя. Защото продължавам да твърдя, че комиксите в България трябва да се подкрепят. Особено когато са си наши. 

Та може и да се видим там. И какъвто съм си филмар, ако нося ръкавица, молете се да не я свалям *insertcreepylaughterhere*

WrestleMania 34: Да те разочароват с това, което си искал


WWE знаят как възможно най-изкусно да разочароват интернет феновете, т.нар. "смаркове". Номерът е просто да им дадат това, което искат. Искате примери? Ето ги примерите:

  • От години пишехме как Undertaker vs. John Cena е един от последните "големи" мачове, които Гробаря може да има. Получихме си го.
  • Искахме Braun Strowman шампион. Шампион е.
  • Обяснявахме как Шинсуке Накамура vs. AJ Styles е "dream match", но никога няма да го видим на WrestleMania. Получихме и него.
  • Не искахме Роман Рейнс отново да става шампион. Е, не стана.

WWE отговориха и на трите желания, но по свой начин. Cena vs. Taker се случи след особен, едностранчив build и беше по-скоро сегмент, отколкото мач. Да са доволни феновете на Тейкър, че не си е отишъл завинаги след загубата от Рейнс, и да пируват хейтърите над Сина над неговата клада. Изненада и разочарование се редуваха около този "мач" като деня и нощта - от тичането на Сина зад кулисите през появата на Elias до може би най-неочаквания скуаш в историята.

Цялата отборна дивизия отнесе страхотна подигравка заради това, че Строумън и едно невръстно хлапе (син на съдия) спечелиха титлите в RAW от един от най-добрите отбори за последната година. Дори някой джобър щеше да е по-добра опция. Случилото се на Мания не беше развлекателно - беше една голяма гавра на WWE със собствения им продукт, титли и служители. WWE инатливо вредят на кечистите си, които публиката приема за свои идоли и подкрепя - за справка: Русев.

Накамура и Стайлс поднесоха такъв мач, какъвто му беше и градежът - разочароващ. Нямаше напрежение, нямаше истинска драма, а единственият запомнящ се момент дойде след края на мача. Жалко е, че hype-ът около японецът вече тотално се размива. За Махал, например, си знаеш от самото начало, че е разочарование. При Накамура това е неприятна изненада.

И стигаме до един от най-слабите главни мачове в историята на WrestleMania. Не мога да си обясня каква историята искаха да разкажат - че Рейнс е някакъв свръхчовек, по-супер и от Супермен, който не се отказва след пет (шест?) F5. Дори streak-ът на Тейкър си замина след три, но Роман трябваше да бъде по-силен... преди да падне. Ужасен мач с твърде много финишъри, който публиката досъсипа (но с право) чрез освирквания и скандирания "This is awful". Не разбирам накъде върви насоката с Universal титлата, Леснър и Рейнс, честно казано и не ми пука особено. Което е лошо, тъй като това трябва да е най-важната вражда в компанията.

Но най-важната вражда всъщност беше Gargano vs. Ciampa. Ангажираща вражда с най-истинския "добър герой" и най-противния "злодей", която получи чудесна кулминация на NXT Takeover: New Orleans - по-доброто кеч шоу в WrestleMania уикенда за поредна година

Е, WrestleMania 34 имаше и своите доста добри неща. Тройният мач за ИК титлата и победата на Сет Ролинс; емоционалния сблъсък между Шарлът и Асука, с чийто резултат се оказа, че нямам проблем, даже беше впечатляващ; Mixed Match мача, в който Ронда Раузи надскочи очакванията ми, а с помощта на публиката тя, Стефани, Енгъл и ННН направиха един развлекателен сблъсък с няколко паметни моменти. 

Но като цяло за трета поредна година след края на WrestleMania съм по-скоро разочарован. Тази година обаче съм умен - така се случи, че все още не съм гледал Cody vs. Kenny Omega от ROH Supercard of Honor. Сега се отдавам на тази кулминация на друга наистина грабваща история, защото по света има качествен кеч - макар и извън най-голямото кеч-шоу за годината.

Бирени пророкувания за WrestleMania (34): YES! YES! YES! Edition


Часовете до WrestleMania 34 сладко, сладко намаляват, a аз довършвам този текст докато гледам изумителния (за момента) NXT Takeover: New Orleans. Вече ви споделих прогнозите си за мачовете от RAW за най-голямото шоу, така че обръщаме поглед и на другата страна - към "The Sami and Kevin Show"!

Необятната Smackdown-ска шир тази година няма да е чак толкова необятна. Синьото шоу през последната година определено направи няколко крачки назад (Джиндър Махал беше WWE шампион, дяволите да го вземат) и това си личи и по карда. В него хем уж има големи мачове, хем те не се усещат точно като такива. Малко като със Сина - не би трябвало да го виждаме, ама го виждаме. Иди разбери...

Без съмнение най-завършената история за цялата Mania е тази около мача Daniel Bryan/Shane McMahon vs. Kevin Owens/Sami Zayn. Може би много хора го пропускат, но е впечатляващо, че това е мач с build от миналия SummerSlam. Тогава започнаха проблемите на Кевин Оуенс с Шейн, които доведоха до turn за Сами (отлично решение) и неразбирателството между Шейн и Браян. Но добрите шефове вече се разбраха и сега е време да набият лошите си (бивши) служители! Йей! Как са се променили времената от Остин vs. МакМеън досега...

Завръщането на Браян на ринг е нещо грандиозно, което щеше да е още по-специално, ако беше придружено с голям 1-on-1 мач с негово участие. Реалността обаче е такава, че не се налага да се бърза - Браян може първо да бъде тестван в отборна среда, където няма да е нужно да мачка тялото си нонстоп 20 минути, а освен това самият мач е логичен с оглед на историята. Още по-хубавото е, че е труден за предвиждане. Най-лесно е да кажем "Браян 100 про печели първия си мач от 3 години насам!". От друга страна условието за висящата работа на Зейн и Оуенс по принцип би трябвало да се разбира като знак за тяхна победа. Има го рискът и Шейн да се обърне срещу Браян. Аз лично ще заложа на победа на Браян/Шейн и преместване на Оуенс/Зейн в RAW.

Възможности много, което прави мача интересен. Някак не го усещам като голям WM мач, но това си е мой проблем. Вероятно само като видя entrance-а на Браян и това усещане ще се промени и ще йесвам лайк а мадарфакър.

Asuka vs. Charlotte ще е по-интересният женски мач на тази WM според мен. Стиловете на двете дами могат да се слеят по един интригуващ начин. Не смея да се надявам на бъдеща класика в историята на женския кеч, но все пак. Важното тук е Ас'ка да си тръгне с титлата. Около нейната серия от победи може да се изгради голяма история и в Smackdown, от която накрая да спечели някоя по-"зелена" кечистка. Шарлът вече е постигнала достатъчно и точно този успех не й е необходим.

В отборната дивизия имаме The Usos vs. The New Day vs. Bludgeon Brothers - мач с доста плюсове и минуси. Може да се превърне в чуден торнадо сблъсък, но може и да ни мъчат с глупави правила за смени - нещо, което сериозно осакатява мачовете с няколко отбора според мен. The Usos заслужават да са на Mania, но враждата им с The New Day трябваше да остане затворена глава от историите на двата тима още след Hell in a Cell. От друга страна съм съгласен, че мач The Usos vs. Bludgeon Brothers нямаше да е така зрелищен, а и вторите са с нелеп гимик, изваден от някой кеч учебник отпреди 30+ години. 

Хей, няма да се оплаквам от това, че получаваме още един отборен мач от по-добрата отборна дивизия в WWE в момента. The Usos, след невероятната си година, заслужават голямата победа тук, може би с туш над някой от The New Day, за да продължат след това да враждуват само с Харпър и Роуън.

Като сме започнали да говорим за запазването на титли, опасявам се, че Ранди Ортън ще си тръгне с наскоро придобитата си US титла. Четворният мач Randy Orton vs. Bobby Roode vs. Jinder Mahal vs. Rusev на хартия може да звучи като доста смахнат гювеч от хора, които WWE не са сигурни какво да правят в момента. Но този тип мачове имат една постоянна динамика поради по-големия брой хора в тях. Драмата и напрежението са съвсем различни, а има възможности и за spot-ове с повече хора.

Естествено, иска ми се Русев да удря и да мачка. Ще викам за това той да се окичи с поредна US титла, макар че е време да пращат пловдивския юнак към борбата за WWE титлата. Проблемът е, че WWE са инатливи и много мразят феновете да харесват някой, който не е "Избран".

И стигаме до dream match-а - WWE Championship: AJ Styles vs. Shinsuke Nakamura. Мечтан мач, наистина, но само на хартия. Подготовката му беше почти никаква. "Хей, искахте Стайлс-Накамура - ето ви ги, но няма да си мръднем пръста за тях", отсякоха WWE след като Шинсуке спечели Rumble-a. Цял месец те забравиха за него, не направиха нищо, за да го изградят като сериозен претендент (една победа над Сина на Fastlane, примерно, щеше да е от огромна полза). Самият build също липсваше. WWE и преди са правили същото преди мач на Мания, когато смятат да продължат да развиват враждата и след това. Но, хей, говорим за мач за WWE титлата между две световни величия - дайте им добра история, дайте им злоба, дайте малко искра в този мач!

Няма я, което сериозно смъква и очакванията ми за него. В едно нещо съм почти убеден - след този build Стайлс ще запази. Победата на Накамура ще е някак от нищото, защото той изглежда сякаш дори не заслужава да е в подобен мач.

Но почакайте... има и още!

Kickoff-a, разбира се! Защо да не завършим с най-пренебрегнатите. Там все пак е сигурно, че ще получим нов шампион. Mustafa Ali vs. Cedric Alexander е сблъсъкът за Cruiserweight титлата, който може да се окаже един от най-добрите мачове за цялата вечер (ден?). Подобно на Aries vs. Neville миналата година. Жалкото е, че едва ли много хора ще го видят. 205 Live има още много път да извърви след рестарта си, но поне посоката е добра. А Седрик се очертава като нов шампион, макар че винаги подобни коронясвания имат леко сладко-горчив привкус, когато не са дошли след победа над шампиона.

Двете кралски битки пък събират в себе си не само джобъри и lower midcard-ъри, но и хора с успехи през изминалата година. Това ги прави поне любопитни. При женския Battle Royal имаме "вградена" постепенно развиващата се прото-вражда между Бейли и Саша Бенкс, така че и двете са опции за победител. Това само ще добави нов елемент към историята им. Друг вариант за мен е Кармела, защото ми се струва редно всеки MITB победител да бъде граден със значими победи. Между другото, очаквам накрая тя да кашира куфарчето си срещу шампионката на RAW, но може би няма да го направи още на WM.

В мъжкия Battle Royal имаме Барън Корбин, Долф Зиглър, Мат Харди, вероятно и Брей Уаят - хора, които получиха доста внимание през годината, но накрая пропаднаха до дъното заради огромния ростър и препълнения кард. Това е шансът им за изкупление, но само един ще може да се облажи с победа. Опасявам се, че WWE отново ще заложат на някоя неприятна изненада, ала Моджо Райли (какво стана с него, FFS). Друг, по-добър вариант за мен би бил някой завръщащ се след контузия кечист да спечели трофея. Кхъм, Джо, кхъм. Или любимецът ми от детството Кейн! Ако не стане кмет на Knox County, поне ще има утешителна награда. В общи линии мачовете в Kickoff-a изобщо не са "лошите мачове", а най-незначителните в очите на WWE (а вероятно и на феновете). Но и те ще добавят към магията на Мания по свой си начин.

Аз ви желая приятно гледане и продължавам с ROH Supercard of Honor и NXT Takeover. А може и да споделя (видео?) мнение за тях, ако ми остане някакво време. Ако ли не - приятно гледане на WrestleMania 34! И не забравяйте да си направите великденско кечаджийска трапеза.

Бирени пророкувания за WrestleMania (34!): Part timer-и и рокенрол

Човек дори зле да живее накрая идва нова WrestleMania.

Ето, че сме на прага най-голямото шоу на WWE за 2018-а и е време да започнем да планираме как и къде ще го гледаме. Аз за поредна година ще се отдам на тихата атмосфера на родния дом, ще се възползвам от огромния телевизор на баща му и ще си скалъпя поредната трапеза - закуска и обяд в едно, придружени с питие и обичайните боклуци за чопкане.

Но ние, кеч-феновете, освен да планираме подобни неща, имаме и вредния навик да правим прогнози за изхода на мачовете на големите шоута. Ще се отдам на този вреден навик и тази година, като поради склонността ми към словоблудство, "Прогнозите на Бирето" този път ще дойдат при вас поне в 2 части. Но това е хубаво нещо - значи, че имам какво да кажа.

Преди да започнем, държа да отбележа, че през последните седмици следях и чаках с много по-голям интерес на шоуто "Being the Elite" на Bullet Club в YouTube, отколкото епизодите на RAW и Smackdown. Това показва две неща: колко грабващ е продукта на WWE за мен в този момент; как кечът придобива нови форми за достигане, привличане и задържане на фенове.

Няма да крия: двата мача, за които съм най-развълнуван за натоварения с големи кеч събития уикенд, са Tomasio Ciampa vs. Johnny Gargano (NXT Takeover) и Kenny Omega vs. Cody (ROH Supercard of Honor). За мен това са сблъсъци с по-добра история, изграждане и герои от всичко в карда на WrestleMania, което малко ме натъжава, но същевременно е повод за радост, че кечът се "разширява". Препоръчвам ви да се докоснете до тези шоута, а да не се ограничавате само до голямото W и голямото М.


На Червената планета: Големи мачове с липсващи звезди

За по-голямо удобство ще разгледам мачовете спрямо двете седмични шоута. Започваме по ред на номерата с RAW, където положението и тази година е такова, че в най-важните истории са замесени part-timer-и, сиреч кечисти, които се бият веднъж на три месеца/шест месеца/година.

Започвам с единственото нещо, което успя да ме надъха истински за WrestleMania преди няколко седмици - John Cena vs. Undertaker. Мач, който дни преди шоуто не е сигурно дали ще получим. WWE подходиха по много странен начин тук. Брилянтно ни заблудиха, че подобен сблъсък е невъзможен, въртяха Сина из какви ли не опити за "достигане до Мания", за да се върне накрая той пак на предизвикателството към Тейкър.

Отплата на този не чак толкова лош build обаче нямаше. Гробаря така и не се появи - нито в "мъртвата" си версия, нито в рокерската си такава. За мнозина това все още е dream мач, а и нека го признаем - един от големите сблъсъци, които WWE могат да ни дадат на Mania. Проблемите са два. Първо, може би наистина е позакъснял. Сина вече си взима дълги почивки, ала Скалата 2001-2002. За Тейкър пък и самите ние се чудим пенсиониран ли е, или не.

Вторият и по-голям проблем е, че това чудене не получава ясен отговор. Да, мачът е голям, но той дори не е обявен официално. Според мен има възможност дори да не видим такъв, а най-много да се разминем с някаква конфронтация на ринга и намек "очаквайте следващата година". Ако все пак Гробарят се появи и се стигне до някакъв изненадващ мач на момента (имам своите съмнения), залагам твърдо на негова победа. Аурата на Тейкър се позагуби с вече две загуби на Mania, такава от Сина след цялата драма около "пенсионирането" ще е прекалена. Това е мач без последствия, само за забавление. Нека поне не ни ядосват с него.

А колко, ох, колко ще маркна, ако Тейкър излезе под звуците на Rollin'. Маркска му работа.

Помните ли вие, че имаме и Universal Champion и той се казва Брок Леснър? I 'member, макар че самият Леснър може и да е забравил. За Roman Reigns vs. Brock Lesnar нямам много за казване. За този мач се спекулира от една година, за съжаление, спекулациите се оказаха верни. Царуването на Брок с титлата имаше един два ярки момента (SummerSlam и мача с Джо), но като цяло беше разочарование, обида за титлата и останалите кечисти. Радвам се, че на този насилствен reign ще бъде сложен край, макар да не мога да се зарадвам, че отново ни пробутват Роман като голямата си звезда.

Изграждането на враждата не беше особено ангажиращо. Брок го нямаше и Роман ни казваше това, сякаш не го знаем. Направиха номера с белезниците и изненадващо появилия се хийл, който сме гледали доста пъти през годините. Дори тези неща не направиха Рейнс по-симпатичен, но все пак в бъдещето виждам нов шампион. Дори това, че е братовчед на Скалата обаче не може да ме накара да го харесвам повече.

Ако трябва да бъдем оптимисти, можем да се надяваме на истинска изненада - трети човек (макар че е неоправдано от гледна точка на историята), а не на това Брок да запази. Време е това мъчение с царуването му да свърши, колкото и да го предпочитам пред Роман.

Преди да достигнем до третия "голям" мач с участието, разбира се, на part-timer-и, нека погледнем червения undercard. Там имаме мач за женската титла - Alexa Bliss vs. Nia Jax. По принцип съм "за" бърз скуош от страна на Джакс, но ми се струва малко вероятно и двете женски титли да сменят притежателите си.

Още повече, че отборните трябва да ги сменят. Браун Строуман изобщо не беше за мач за отборната титла и сякаш в последния момент му намериха място. The Bar станаха доста добър отбор за последната година, но вече доскучават. Строуман и партньорът му ще освежат отборната дивизия на RAW, която взе да изостава. Но и тук налице са проблеми: толкова ли не успяха да изградят истински отбор за 1 година, който да предизвика шампионите на Mania? Защо трябваше да крият партньора на Строуман? Най-големият проблем ще е, ако Браун няма партньор и вземе титлите сам, което ще е подигравка с всички тимове в компанията. Що се отнася до партньора му: залагам на Elias.

Тройният мач за интерконтиненталната титла - The Miz vs. Seth Rollins vs. Finn Balor, е нещо, което ще гледам с интерес и има потенциала да е един от най-добрите мачове на WM34, ако му се даде достатъчно време. Миз е достатъчно кадърен с качествени противници, а Балър и Ролинс са точно такива. Всъщност развитието на тази история беше доста прилично, а мачът също не би трябвало да разочарова. Ще се радвам на победа и на Ролинс, и на Балър, като залагам на първия заради впечатлението, което ми прави от Rumble-a насам и новата му целеустременост. Но доколкото познаваме WWE, шансовете Миз да запази изобщо не са малки.

Стигаме и до Triple H/Stephanie McMahon vs. Kurt Angle/Ronda Rousey. От една страна съм ОК, че вързаха истории от предходна Mania и последния Survivor Series с подписването на Ронда и търканията между Стефани и Енгъл. От друга - Трите Хикса срещу Кърт Енгъл на "Кечмания" през 2018-а?!? Осъзнавате колко нелепо звучи, надявам се. Да, носи носталгия към времената на висенето пред bTV, но това беше преди 18 години. Цяло едно пълнолетие WWE сякаш не са изградили други двама, които да са подходящи за участие в този мач.

Ясно е едно - всички ще "носят" Ронда и ще се опитат да направят така, че тя да изглежда поне прилично на ринга. Очаквания към качеството на мача нямам, само се надявам да не е огромен провал с оглед на това колко много разчитат на бившата ММА fighter-ка. Победата, естествено, отива при нея и "завръщащия се" на голямата сцена Енгъл.

С това прогнозите ми за "червените" мачове на WrestleMania 34 завършва. Може би съм ви звучал твърде песимистично, но реално не е така - оптимист съм, че дори без да ме е грижа за изхода на повечето мачове, те ще се получат добре и ще се забавлявам. Просто когато тръгнеш да мислиш за тях, първо в главата ти изскачат негативите и какво можеше да е бъде.

До следващия път, когато ще разгледаме и синята порция от WM34!

Защо, бе, Marvel?!?

Скъпи блогочетци, разчитам на факта, че повечето от вас не живеят в пещера (не Пещера, там имам верни другари) и знаят, че това чудо "...