A Dark Tale - Част 3

Място: Полицейско управление, Хевънспорт
Дата: 3 септември 2005
Час: 15:32

Купър пушеше нервно и чакаше вратата на кабинета му да се отвори. Преди малко го бяха уведомили, че лейтанант Моро иска да се види с него. Тя бе новоназначена в управлението, но беше по-висшестоящ от него и бе решила, че трябва да прегледа случая, по който той работи. Причините му бяха неизвестни. Работеше по случая от два месеца, утре го чакаше тежък ден, защото знаеше какво ще се случи и че ще има работа. А сега трябваше да се обяснява пред някаква лейтанантка и да й обяснява за какво става въпрос. Вратата се отвори и Моро влезе в кабинета. Вързаната на кок дълга черна коса и светлосините очи я правеха някак си... страховито красива. По лицето й нямаше и следа от усмивка. Беше сериозна и това разтревожи детективът.

-Купър, добър ден!

-Добър ден! – поне беше учтива, помисли си той.

-Както знаеш идвам, за да ми докладваш всичко по случая, с който се занимаваш. Имена, случки, планове. Искам да науча всичко.

-Ок, ок... седнете. И може да ме наричате Мартин, лейтананте.

-Мога, но не го считам за необходимо. – отсече Моро и се разположи на неговия стол, докато той започна да подготвя материалите. Имаше проектор в кабинета си и щеше да му е лесно да й обясни всичко забързо. Въпросът беше защо тя се интересуваше... Подготви снимките и включи проектора. На бялото платно се появи снимка на млад мъж, в края на 20-те, облечен с дълго светлокафяво палто, гладко обръснат, с къса коса и ретро слънчеви очила с големи стъкла и тънки рамки. В конкретния кадър излизаше от някакъв жилищен блок. Купър започна да обяснява:

-Джонатан Кроуни. 28-годишен, неженен. Родителите му са загинали преди 10 години в автомобилна катастрофа. Има сестра, но тя е изчезнала по същото време. Тялото й не е било намерено. След като остава без семейство, започва да работи на различни места, като със спечелените пари плаща за университета си. Получава диплома за юрист и става един от най-добрите, и най-богати, адвокати в Хевънспорт.

Моро наблюдаваше без особен интерес. Купър забеляза това и смени снимката. Сега на мястото на Кроуни стоеше мъж на горе-долу неговата възраст, но с доста по-различен вид. Малко по-висок и по-слаб, с черна рошава коса и къса брада. Облечен с черен суичър с множество щампи. Снимката бе правена в някакъв нощен клуб, а лицето държеше в едната си ръка чаша за алкохол, а в другата – нож с дълго острие. Разговаряше с някаква жена.

-Интересен факт за Кроуни е, че след смъртта на семейството си се замесва с групата на Докоснатите. – продължи Купър, надявайки се Моро да обърне някакво внимание на случая, -По това време в групата им е този тук – Адам Джеймс Дивайн, наричан за по-кратко Адам Психопата или Ей Джей. Знам, Психопата е странен прякор, но той си го е заслужил! – шегата не мина. Моро си гледаше все така студено. Купър се разочарова от себе си, но продължи. –Дивайн и Кроуни се сприятеляват, и Ей Джей убеждава приятеля си, че Докоснатите са виновни за катастрофата отнела семейството му. Самият Дивайн също има причина да ги мрази – когато е бил на 16 тогава все още зараждащата се секта на Докоснатите обявява баща му за еретик и майка му за вещица и ги убива. Водачът на сектата... всеизвестният вече Месията, пък пръска черепа на сестрата на Дивайн пред собствените му очи. Полицията не желае да се занимава със случая, тъй като семейство Дивайн не са били особено богати. Сектантите взимат младия Адам при себе си, надявайки се да използват гнева му, за „великата” си цел – прочистване на света от неверници. Когато обаче Кроуни се присъединява към тях и се сприятелява с Адам, Дивайн решава да си отмъсти и подпалва къщата, в която всички Докоснати се подвизават. След това той и Кроуни бягат от сектата и пътищата им се разделят. Кроуни става адвокат, а Дивайн си изкарва прехраната като побойник. Работил е за почти всички престъпни босове в града, като най-близък е бил с руснаците. Там се запознава с тази жена, - снимката отново се сменя, показвайки красива руса жена на около 25, -Моника Прат, приятелка на Никола Петров, един от братята Петрови. Изглежда Ей Джей и Прат са имали тайна връзка и тя е предала руснаците на него и ... изненада, старата му дружка Кроуни. Не са ми ясни детайлите, нито защо адвокатчето се е замесило с престъпления, но знам, че той, Дивайн и Прат са откраднали голяма част пари от Петрови и Дивайн дори е убил по-малкият брат – Иван. След това триото е отговорно за още няколко обира в града, но нямам твърди доказателства, а Кроуни е голяма клечка и е трудно да бъде бутнат.

Моро гледаше съсредоточено в очите на Купър. Детективът се притесни да не би да е казал прекалено много, но реши да замълчи и да не предизвиква съдбата с въпроси. Лейтананта стана от стола и огледа папката с малкото доказателства и доста повечето теории, които Купър имаше. След като прехвърли съдържанието на папката, тя отново го погледна със сините си очи и попита:

-Предполагам имате някаква информация за следващия им удар. Или греша?

-Всъщност имам. Засякох телефонен разговор между Дивайн и един от охранителите в банката на града. Ако може да се вярва на това, което си казаха утре следобяд триото ще направи поредния си удар, този път обирайки банката.

-И ми казвате, че Дивайн е убил един от братята Петрови. Това значи ли, че по-големият – Никола, иска отмъщение?

-Да, по улиците се носят слухове, че давал 2 милиона на този, който му даде информация за местонахождението на Дивайн.

-Добра сума. – усмихна се лейтантката. Купър за пръв път я виждаше да се усмихва и по-интересното бе, че тази усмивка го притесни още повече, -Мисля, детективе, че можем да направим малка услуга на руснаците.

-Не разбирам. Имате предвид да кажем на Петров за предстоящия обир?

-Точно така. Той ще се погрижи за Дивайн, а ние няма да се намесваме. Аз ще се погрижа Петров да бъде информиран.

-Но това е лудост. – възпротиви се детектива. –Ами Прат и Кроуни? Ще разчитаме руснаците да убият и тях ли?

-Това вече не е Ваша грижа, Купър. Поемам случая. Свободен сте. – с тези думи Моро напусна кабинета.

Купър погледна отчаяно първо към нея, а после през прозореца на кабинета си. Загледа се в Хевънспорт. Полицията щеше да използва един престъпник, за да се справи с други трима. В какво се превръщаше този град?

A Dark Tale - Част 2

Място: Aпартамент в центъра на Хевънспорт
Дата: 3 септември 2005
Час: 11:48

Трясъкът от затварянето на входната врата стресна Адам. Не очакваше посетители, а пък и блажено се бе отдал на наблюдение на прелестите на Моника. Тя лежеше полугола в леглото им, а той я наблюдаваше от бюрото в хола. Бе оставил вратата на спалнята им отворена, за да се наслаждава на гледката вътре. Но звукът от шибаната врата прекъсна всичко. Беше Джонатан.

-Да не прекъсвам някакво важно занимание? – попита той на висок глас.

Адам му даде знак да говори по-тихо и отговори:

-Прекъсваш една от малкото спокойни минути в живота ми. Какви новини носиш?

-Нищо, което да не знаеш. Сигурно е, че утре нашият човек ще е на смяна. Потвърди, че в късния следобяд има най-малко хора, и че това е най-подходящото време за удар. Трябва само ти и принцесата да сте в кондикция, ако ме разбираш... Така че няма да е лошо да си пазите силите тази вечер.

-Какво имаш впредвид?

-Знаеш какво имам впредвид. От няколко месеца всяка вечер е едно и също: барове, дискотеки, алкохол, наркотици. Прибирате се рано сутрин и то в състояние, неподходящо за работа като нашата.

-Това какво правим в свободното си време е изцяло наш проблем. – в гласа на Адам се усещаше нотка на раздразнение.

-Там е проблемът. Вие не го правите в свободното си време. Правите го винаги. Помниш ли последния път? Имаше опрян пистолет в главата и реши да пийнеш малко водка, за да умреш с замъглена мисъл. Не знам как тъпия руснак се върза и ти позволи да го направиш.

-Водката беше хубава. – изречението изскочи искрено от устата на Адам. Тогава беше на мнение, че ако ще умира ще умре пиян. Е, планът не се бе развил както трябва и той се размина само с махмурлук, без куршум в главата.

-Точно това ти говоря. Ти гледаш на нещата прекалено несериозно. А тя, - Джонатан посочи лежащата в леглото Моника, - тя е по-несериозна и от теб. На няколко пъти вече я хващам да краде пари. Не знам ти какво мислиш, но според мен има шанс тя много скоро да ни предаде. Замисли се над това, приятелю!

-Тя не би ме предала. Никога.

-Любовта и пиенето замъгляват преценката ти. Не виждам смисъл да споря с теб по този въпрос. Но все пак помисли върху това, което казах.

Джонатан огледа хаоса из апартамента, сви недоволно вежди и тръгна да излиза.

-Утре ще дойда към 10. Бъдете будни и по възможност свежи. Трябва да обсъдим плана за последен път. А да, щях да забравя.... – той се спря пред входната врата и бръкна в джоба на палтото си. Извади сребърен револвер, изключително качествено изработен и перфектно полиран. Върне се, за да го остави го на бюрото и без да отлепя очи от него каза:

-Един от пистолетите на руснака. Никой не поиска да ги купи. Прекалено много хора знаят кой ги е притежавал и че някой може да дойде да търси отмъщение. Така че няма да е лошо да внимаваш. Така и така не можах да ги продам, реших да си ги разделим – един за теб и един за мен. – при тези думи той хвана нервно колана си. Револверът, който беше оставил за себе си стоеше окачен над дясното му бедро.

-Не обичам пушки. – Адам изфъфли. Още не беше изтрезнял напълно. –Аз обичам по-...остри неща.

-Да, знам. Ножове, саби, глупости... в кой век живееш? И това не е пушка, а е револвер. Щом не искаш да го носиш прибери го някъде за спомен. Това е твоята част от наградата.

Сега вече Джонатан се обърна и се насочи към вратата. Адам го погледна как се отдалечава. Неговият добър приятел бе лишен от всякакъв вкус, поне според неговите виждания за вкус. Джонатан се обличаше твърде официално. 28-годишен мъж, облечен с панаталон на райета, бяла риза и светлокафяво палто. Каква тотална липса на стил... Късата коса и перфектно обръснатата брада го правеха да изглежда още по-обикновен. Но едно бе сигурно – Джонатан си разбираше от работата.

След като той излезе, Адам бавно се надигна от стола си и взе в ръце револвера. Дори за човек като него, който не беше голям почитател на огнестрелните оръжия, това си беше малко сребърно богатство. Думата „богатство” го накара да се замисли върху думите на Джонатан за Моника. Дали партньорът му имаше право да се съмнява в нея. Дали тя нямаше да използва отново контактите си с руснаците, но този път, за да натопи тях двамата – сегашните си партньори. Едно нежно стенание, символизиращо краят на приятен сън, го накара да обърне поглед към спалнята. Моника се беше събудила и вече го гледаше с черните си очи. Усмивка грейна на лицето на Адам и всички предположения на партньора му изхвърчаха от главата му. Моника не би го предала. Както той не би предал нея. Тя отхвърли настрани завивката си и му даде знак да иде при нея. „Не е истина какво ангелче си имам”, помисли си Адам, след което отиде да прибере пистолета някъде наблизо. Нямаше намерение да се бави. Моника го чакаше.

A Dark Tale - Част 1 "Една дъждовна нощ..."

Място: Къщата на Джонатан Кроуни
Дата: 22 август 2007
Час: 00:27

Дъждът се усилваше. Капките блестяха все по-отчетливо на светлината на уличните лампи. Облаците бяха гъсти и правеха нощта още по-тъмна и неприветлива. Изведнъж светкавица озари небесата за секунда и в следващия момент уличното осветление угасна. Угасна осветлението навсякъде, тъй като изглежда мълнията бе поразила електроцентралата. Сега из целия град се стелеше само тъмнина. Дъждът продължаваше да се усилва и водата се стичаше по улиците, тъй като канализацията не беше в състояние да смогне на големия наплив.

Джонатан гледаше през прозореца на остъклената си тераса. Беше се отдал на тежък размисъл от няколко часа, а вече половин час гледаше безцелно навън, съзирайки гнева на природата. Намираше в кабинета си, неговото най-свято място в цялата къща. Стоеше изправен до прозореца и наблюдаваше как капките се стичат по стъклото, по същият начин по който капките пот се стичаха по челото му. Вече не бе в състояние да контролира дори потните си жлези. Вече не бе в състояние да контролира нищо...

Из кабинета цареше хаос. Разхвърляни документи по пода, съборени книги от лавицата до прозореца, няколко разбити стола... Преди да изпадне в сегашния си транс, Джонатан бе подивял на воля, изкарвайки всичките си стаени чувства върху интериора. В кабинета беше тъмно още преди да изгасне тока. В гнева си Джонатан дори не бе усетил как се бе смрачило и не обръщапе внимание на тъмнината около себе си. Нито на тази отвън, макар да я наблюдаваше от 30 минути. В този момент той се интересуваше единствено от мислите си. Но не можеше да се концентрира. Шумовете в главата му не спираха. Писък, заплаха срещу него, рев на автомобили, изстрел... и дъждът. Звук от падащи капки, удрящи земната твърд. По същият начин както и тези, които сега наблюдаваше. „Кога ли ще спре този порой...”. Ха, една единствена формулирана мисъл се зароди в главата му. И то не за проблемите му, а за дъждът, който не спираше. Валеше като из ведро и изглежда щеше да продължи да е така.

Джонатан присви очи. Лошото време в последно време се бе превърнало в предвестник на нечия смърт. Колкото и да му се искаше да живее, той предположи, че този път е време за неговото сбогуване с живота. Беше го страх... Не искаше да умира. Не искаше да бъде убит и нямаше намерение да чака, за да разбере дали това ще стане. Стисна юмруци и се насочи към бюрото си. В най-горното чекмедже отляво стоеше сребърният му револвер. Неговата половина от плячката от един стар удар. От времената, в които светът около него бе нормален. Джонатан стисна нервно револвера с две ръце и се свлече на земята. Потта вече се стичаше като река по цялото му лице и му пречеше дори да вижда. Светкавица отново разцепи тъмнината и сребърната повърхност на оръжието заискря за секунда. Погледът на Джонатан бе прикован от металния отблясък. Този револвер можеше да му да даде свобода веднъж завинаги. За секунда щеше да премахне шумът в главата му... Щеше да прати него и всичките му мъки в историята. Джонатан вдигна оръжието и го насочи към лявото си слепоочие.

Не можеше... Той отпусна ръката си и се провлачи до предната част на бюрото си. Огледа бъркотевицата, която сам бе причинил. Стискаше пистолета в лявата си ръка и продължаваше да се поти. Страхът вече обземаше цялото му тяло... Страхът от живота. Той погледна отново оръжието и заплака. Чувстваше се прекалено безсилен, за да дръпне спусъка. Чувстваше се слаб, но не искаше да умира. Искаше да живее, но да живее нечии друг живот. Спокоен живот...

Трясването на входната врата го изкара от състоянието му на пълно самосъжаление. Чуваше стъпките отчетливо. Чу изкачването по стълбите, чу как нарушителят на частната му собственост се приближи до вратата на кабинета. Знаеше, че е само един. Знаеше и кой е... За негово най-голямо съжаление единственото, което Джонатан не знаеше е в какво се бе превърнала наскоро личността, стояща отвън. Нарушителят учтиво почука. Страхът отново скова сърцето на Джонатан. Той отново заплака и стисна още по-здраво револвера. Отново почукване по вратата. Дъждът отвън се превърна в градушка. Ледени парчета заудряха стъклото, а нов гръм отвя тишината.

Трето почукване. Джонатан не бе в състояние да говори... Плачеше, трепереше и чакаше неизбежното. Бравата се наклони надолу и вратата се отвори. Пълните със сълзи очи на Джонатан фокусираха само неясен силует. Тъмнината му пречеше да види повече, но не беше и нужно. Той знаеше кой стои пред него. С трепереща ръка Джонатан вдигна пистолета и стреля. В същият момент нова мълния удари някъде наблизо и заглуши изстрела. Тялото се строполи и около пръснатия череп се разля вълна от кръв, мозък и кости. Очите на умрелия бяха широко отворени, а в погледа му се четяха страх и отчаяние. Те бяха накарали Джонатан да се самоубие пред лицето на най-големия си враг.

Фигурата на вратата огледа мъртвото тяло за секунда, след което се обърна и си тръгна. Дъждът вече бе по-спокоен. Нямаше и следа от градушката. Една последна светкавица освети стаята за секунда. Трупът на Джонатан вече го нямаше. Не и на мястото където бе паднал. Сега тялото стоеше заковано на една от стените, с висящи крака и разперени ръце. Трупът бе разположен под формата на кръст...

A Dark Tale - идеята

Малко след като започнах да пиша в блога, разбрах за идеята на моя приятел и съученик Draculas да пише свой собствен разказ, разделен на части, и да го публикува в блога си (http://www.draculas-bg.com/). Идеята си бе нарекъл Neverending Story и поне засега разказът се развива като едно много качествено крими и адски ми харесва. Тук може да следите кога има излязла нова част и ако ви е интересно да прочетете за какво става въпрос: Neverending Story. И така, след като прочетох първата част, тя ми подейства вдъхновяващо и си казах: Защо да не драсна нещо и аз?!? Така и така съм по цял ден вкъщи, а и все пак съм писал разказ по WarCraft, който е цели 43 страници... (има го категория Моето творчество, ако се интересува някой). Някак си писането ме успокоява, а и няколко души са ми казвали, че не съм пълен литературен инвалид.

Проблемът беше идеята... Но аз съм човек с развинтена фантазия и няколко разхвърляни идеи се завихриха в главата ми. В момента все още се опитвам да ги подредя и да си направя план какъв точно трябва да е разказа. Това обаче не ми попречи да напиша първата част за около половин час. Някак си дойде ми вдъхновението и имах идея какво искам да представлява. И днес най-вероятно ще я публикувам, но се налага да направя едно пояснение... Действието в първата част се развива през ноември 2007. Във втората ще се върна назад през септември 2005 и оттам ще продължа историята до момента от първата част, че и по-нататък. Надявам се разказа да се хареса на хората, които обичат да четат, въпреки че няма да има ясно поставени граници относно жанра. Абе, ще е мазало.

По примера на Draculas ще има нова част всяка седмица, а ако ми се пише и по-често, така че следете категорията. Приятно четене на тези на които им се чете и ако имате мнение за разказа ще се радвам на коментари. Приемам и критика, и похвали. Живи и здрави!

Хайде, моме, на хорото (Yo, bitch, shake your ass) - ТиКвЕнЯцИтЕ

Тиквеняците продължават да се множат. Представям новите два индивида на вашето внимание. Отляво - от най-тъмните улички на най-гангстерския град ever идва Негово рап височество Lil G. Бял, който си мисли, че е черен и най-интересното е, че другите му вярват. Всеки луд с номера си. Отдясно е.... ами всяко трето момче по улиците на родината. А именно - невероятно сексапилния гъзар. Леки метро и хомо елементи се преплитат в това изумително уникално нещо, което реших да кръстя Цоцко. Защо? Защото Цоцко е гъзаааар. Тъп въпрос, тъп отговор.













ПС:
Отново не става дума за бъзик с някого. По-скоро Lil G e подарък за един приятел, а Цоцко... ми Цоцко си е чиста подигравка с всички гъзари. "Обличай се като всички останали - бъди гъзар" :D

WWE Cyber Sunday 2007 - Preview

Тази неделя (28 октомври) е тазгодишното издание на рекламираното като "най-интерактивно" pay-per-view на WWE Cyber Sunday. Доколко е интерактивно е друг въпрос. Но както и да е, върху това ще мисля след като мине. Сега на дневен ред е представянето на мачовете. Тъй като всеки мач се избира от феновете чрез гласуване и резултатите стават ясни едва на турнира, аз ви предлагам възможностите за гласуване, както и линк, където може да гласувате за желан от вас мач.

WWE Championship - Феновете избират претендента
Randy Orton (c) vs Mr Kennedy or Shawn Michaels or Jeff Hardy

Първата защита на титлата за Ортън. Е, най-вероятно ще е успешна, който и да бъде избран за негов противник. Е-то подтикват феновете да гласуват за Шон Майкълс, тъй като се очаква да има сериозна вражда между двамата, но всеки един има шанс да спечели гласуването. Аз лично бих искал да гледам Кенеди срещу Ортън, но шансът е малък. Иначе прогноза: Ортън запазва.

World Heavyweight Championship: Batista (c) vs Undertaker
Феновете избират специалния съдия: Mick Foley or JBL or Stone Cold Steve Austin

Тези двамата съвсем неочаквано тази година направиха два страхотни мача заедно и един не чак толкова добър. Очаквам и този да е на ниво. Колкото до съдията: фаворит на всички (на мен дори) май е Остин. Все се надявам да има спречкване с Гробаря, което да доведе до един последен мач за Ледения на WrestleMania срещу Тейкър. Прогноза за мача: Батиста запазва.

ECW Championship - Феновете избират претендента
CM Punk vs The Miz or Big Daddy V or John Morrison

Честно казано не ми пука кой ще спечели гласуването. Морисън е най-добрия вариант ако искам качествен мач, но двамата с Пънк направиха вече 5 или 6 мача и тотално омръзнаха на всички. А и ако Морисън спечели гласуването, шансът да спечели титлата е голям. Така че бих заложил на Висера... опа, Big Daddy V. Да речем той печели гласуването и Пънк взима голяма победа надвивайки прасенцето. Прогноза: Ами... Пънк запазва.

Triple H vs Umaga
Феновете избират видът на мача: Steel Cage or Street Fight or First Blood

Уличен бой. Най-добрия вариант според мен. Тук победата на Хънтър май е сигурна, освен ако нямат намерение да продължават враждата. Така че залагам на ННН.

Rey Mysterio vs Finlay
Феновете избират видът на мача: Stretcher Match or Shillelagh on a Pole Match or No Disqualification
Линк за гласуване

Оказах се прав и ще има втори мач между тези двамата. Най-много ми харесва варианта за Strecher Match, защото тези мачове са изключителна рядкост, а дефакто в тях също няма правила. Залагам на Финли.

MVP vs Matt Hardy
Феновете избират тип на борбата:
Wrestling or Boxing or MMA
Линк за гласуване

За пореден път ще се гледа Харди срещу Портър и за пореден път мачът няма да е за US Championship-a. Вместо това ще се избира в какъв вид борба да се "състезават": кеч, бокс или смесени бойни изкуства. Предполагам двамата стават само за първото така че ще гласувам за него. И между другото - Мат побеждава.

Това са обявените засега мачове. Все ми се струва, че ако Майкълс спечели гласуването за мачът с Ортън, ще спретнат едно мачле Харди срещу Кенеди за IC Championship-a. Дано. Ами ще гледаме ще видим. Другата седмица ще коментирам резултатите, а ако някой мач си струва да се види адски много, то той веднага влиза в Favourite Маtches и ще получите линк. Живи и здрави до неделя!

BFM Eight Edition - Ultimate X 11 (TNA No Surrender 2006)

Правила: NWA Tag Team Championship Ultimate X Match
Продължителност: 15 минути и 29 секунди
Дата: 24 септември 2006
Проведен в: TNA No Surrender 2006
Размер на файловете: Maч - 147 mb

Линк:
Мач


Снимки:
Малко инфо: Този път ще започна с малко информация. ТNA e втората по големина wrestling промоция в Щатите след WWE. Успехът й се дължи главно на многото бивши звезди на Е-то (Кърт Енгъл, Крисчън Кейдж, Дъдли Бойз, Райно, Рон Килингс, Били Гън...), младите и перспективни кечисти (Самоа Джо, ЕйДжей Стайлс, Кристофър Даниелс, Каз, Алекс Шели, Крис Сейбин) и на уникалната X дивизия. Това са част от кечистите, които са отдадени на невероятно бързи, технични и рискови изпълнения. Идеята за Х дивизията води до създаването на Ultimate X мачът. Правилата са следните: от четири от ъглите на ринга (в TNA ринговете са шестоъгълни) стърчат четири колони, за които са вързани въжета. Въжетата се пресичат на няколко метра над земята, точно в средата на ринга, образувайки буквата Х. Когато в мачът е заложена титла тя виси окачена във свръзката, ако ли не в центъра на X има малък стереопорен Х и взимането му води до спечелване на мачът. Интересно е да се отбележи, че макар да няма дисквалификация в тези мачове е забранено да се ползва стълба, за да се стигне до центъра на Х. Кечистите трябва да изминат цялото разстояние по въжето.

Мачът, който ви предоставям е определен за мач на 2006 в TNA. В него отборът на AJ Styles и Christopher Daniels се опитва да си върне отборната титла, която са загубили от L.A.X. (Latin American eXchange) - отбор, съставен от Homicide & Hernandez, предвождани от лидера си Konnan. Нарочно съм оставил представянията преди мача, за да ви стане ясно кой кой е (и все пак да поясня - Даниелс и Стайлс са с лилави гащета. Даниелс е гологлавия, Стайлс е с черна коса. Homicide е по-дребния от L.A.X., якото напомпано говедо е Hernandez).

Божието мнение: Великолепен високоадреналинов мач. Бърз, без излишно размотаване... Абе удоволствие е да го гледаш. А и хубаво ако не знаете какво може да се гледа в TNA да изгледате това като пример. Не случайно това е мачът на 2006 за TNA.
Божията оценка: * * * *

ПС: Aко мачът Ви хареса и искате още от ТNA ме уведомете, за да го имам в предвид.

Раждането на тиквеняците (The Birth of the Pumpkinheads) - ТиКвЕнЯцИтЕ

Наскоро бях помолен да нарисувам нещо по свое усмотрение и аз естествено се отдадох на тежък размисъл. След като не измислих нищо за половин час реших да си убия времето със South Park. И докато си го гледах идеята се появи сама - моя поредица рисунки с големоглави изроди. Така се родиха "Тиквеняците". Отдолу са първите двама герои в тази "впечатляваща" поредица: този вляво е Винченцо, италиански мафиот-гъзар, отдаден на Фамилията. До него е Никълъс - отчаяно от живота псевдо-емо, търсещо утеха в... ножче за бръснене. (За вдъхновение при рисуването на първия ми послужи "Кръстникът", а при втория едно "момче" от Пазарджик, което ми направи впечатление с невероятния си стил и... впитата си тениска на Tokio Hotel).















Бел.Биров:
Рисунките са карикатури и не трябва да бъдат взимани насериозно. Не целят да обидят никого (абе и да се обиди някой, хич не ми дреме, ама да се направя на праведен). Приемам идеи за нови персонажчета.

BFM Seventh Edition - Triple H vs Ric Flair (Survivor Series 2005)

Правила: Last Man Standing Match
Продължителност: 27 минути и 1 секунда
Дата: 27 ноември 2005
Проведен в: WWE Survivor Series 2005
Размер на файловете: Maч - 333 mb

Линк:
Мач
Снимки:
Историята: Всичко започва в края на 2002. RAW и SMACKDOWN са вече две отделни шоута, като WWE шампионът Брок Леснър заявява, че няма да се появява в RAW и така оставя шоуто без световен шампион. Това кара главния мениджър Ерик Бишоф да създаде World Heavyweight Championship - шампионски пояс, предназначен специално за неговото шоу. Вярвайки, че Triple H e крайъгълния камък за успеха на RAW, Бишоф му подарява титлата. Същата вечер ННН я защитава успешно срещу Рик Флеър. Така започва тяхното приятелство. Флеър се превръща в ментор на Играта и негова дясна ръка.

В началото на 2003 двамата сформират групата Evolution, съставена от тях и новоизгряващите Батиста и Ранди Ортън. Целта на Evolution е да събере в едно най-голямата звезда на миналото (Флеър), най-голямата звезда в момента (Хънтър) и двете бъдещи звезди на компанията (Батиста и Ортън). Флеър и Играта служат като учители за протежетата си, а те от своя страна помагат на Хънтър да се задържи на върха за цели 2 години, през които той печели 5 световни титли. След като обаче Ортън успява да стане шампион, егоцентричния ННН решава, че е прекалено рано звездата на Ранди да изгрява и го изхвърля от Evolution. Малко по-късно Батиста сам се обръща срещу учителя си и печели от него World Heavyweight Championship-a на WrestleMania 21.

Скоро след това ННН е контузен след Hell in a Cell мач с Батиста и верният му Флеър остава сам в RAW. Така е до октомври 2005, когато Играта се завръща. В седмиците преди това развълнуваният Флеър (който междувременно е успял да спечели интерконтиненталната титла) постоянно напомня на всички, че Хънтър се завръща. И той го прави - на WWE Homecoming Edition-a на RAW Играта и Флеър се изправят срещу Карлито и Крис Мастърс и побеждават. След мача двамата празнуват на ринга, когато ННН решава да използва чука в ръцете си, за да просне най-добрия си приятел за последните 3 години. Следва брутален побой. По-късно Играта обяснява, че докато го е нямало Рик се е концентрирал прекалено много върху себе си, а не върху кариерата на Хънтър и това му пречи да е някогашното момче на природата. Флеър не му остава длъжен и го напада по време на няколко мача. Назначен е мач между двамата за Taboo Tuesday (сегашният Cyber Sunday) като феновете избират мачът да е в клетка. ИК титлата е заложена в мача, но Флеър запазва побеждавайки в един кървав и брутален мач. Играта решава, че това не може да остане така и иска реванш. Получава го - Last Man Standing Match на Survivor Series, като единствения начин един от двамата да победи е като пребие до такава степен противника си, че той да не може да се вдигне от земята за 20 секунди (10 отброявания на съдията)...

Божието мнение: Впечатляващ мач. Много кървав и насилствен. И двамата показват воля за победата и правят битката да изглежда реална. А и не знам преди това в мач в WWE за оръжие да е ползвана... отверка. Но както и да е, който реши да си изтегли мача ще види. Вижте края на враждата ННН/Флеър, струва си.
Божията оценка: * * * *

Снимки, на които... съм аз, редактирани... от мен с... к'вото падне

След като Нели ми редактира няколко снимки с Picasa-та, Вероника си упражни на няколко пъти уменията с Photoshop върху моята мутра, а аз направих един-единствен плах опит да работя също с Picasa, беше крайно време сам да си поиграя с няколко мои снимчици и да видя на какво съм способен. Не се получиха перфектни нещицата, но са правени за по 10 минути максимум, така че е нормално. Имам чувството, че както е тръгнало основното в блога ще са мои едитнати снимки, колекцията ми от любими мачове и обяснения в любов, които да са общодостъпни за четене и за масовата публика :D Отплеснах се... Двете снимки отляво са едитнати с Photoshop CS 3, а двете вдясно - с Picasa 2. Тази с очилата е специален поздрав за всички еднотипни хорица, снимащи се по еднакви еднотипни начини за сайтове като Flirt4e-то, че и по принцип. Без вас светът нямаше да е толкова... забавен >:D




Тrailer for [dts] Asoto Sampler 2007

За незапознатите пояснявам - в Пазарджик има група от доста умели пичове, занимаващи се с Free Run. Те са много мои хора и естествено мисля, че блог-а е добър начин да им помогна да се изявят пред поне още няколко души. Crew-то се нарича [DTS] и аз лично мога да гарантирам, че става въпрос за много сериозни и отдадени на free run-a хора. Един от тях, небезизвестният верен "бирохолик" (не става дума за алкохол, друг път ще обяснявам) Асото, в момента подготвя свой sampler, чрез който ще може да станете свидетели на уменията му. Засега е готов само trailer-a към бъдещото видео, като самия sampler ще бъде готов най-вероятно до един месец. В коментарите тук в блога, както и в vbox може да пишете вашите мнения за неговите умения.

За съжаление той изглежда е махнал трейлъра, така че, който го е видял-видял. Живи и здрави!

BFM Sixth Edition - Triple H (c) vs Shawn Michaels vs Chris Benoit (WrestleMania XX)

Правила: World Heavyweight Championship Triple Threat Match
Продължителност: 24 минути и 47 секунди
Дата: 14 март 2004
Проведен в: WWE WrestleMania XX
Размер на файловете: Клип относно враждата - 25 mb
Мач - 214 mb

Линкове:

Снимки:
Историята: В началото на 2004 Крис Беноа е в SMACKDOWN и противно на всички очаквания печели Royal Rumble мачът, влизайки на ринга под номер 1 и оцелявайки мач, в който 29 други души са елиминирани. Така той си печели правото да участва в главния мач на WrestleMania XX. Също на Royal Rumble, в поредната глава от враждата ННН / Шон Майкълс двамата се срещат в Last Man Standing Match за World Heavyweight Championship-a. Победител няма, тъй като и двамата не успяват да отговорят на отброяването до 10. Титлата остава в ННН.

В RAW-a след турнира Крис Беноа шокира всички, казвайки, че избира да се бие за World Heavyweight Championship-a, макар че е кечист на SMACKDOWN. Това води до преместването му в RAW. Той сформира временен отбор с Шон Майкълс, но HBK смята, че заслужава нов мач за титлата. На втората седмица на Беноа в RAW, в момента, в който той трябва да подпише договора си за мача за титлата срещу Triple H на WrestleMania XX, Крис е проснат от Майкълс с Sweet Chin Music, след което Майкълс подписва договора. След като главния мениджър Ерик Бишоф не знае какво да прави, се намесва Ледения Стив Остин, който решава мачът на турнира да е троен - Беноа срещу Играта срещу Майкълс. Въпреки атаките на Evolution НВК и Беноа не успяват да се обединят и се обръщат един срещу друг, като това води до Педигри и за двамата.

Така преди турнира шампионът ННН е този с предимството, надявайки се да победи в мача възползвайки се от факта, че Беноа и Майкълс няма да работят заедно. Беноа цели да оползотвори победата си в Royal Rumble мача и да спечели първата си световна титла, а Майкълс се стреми да получи отмъщение срещу ННН и да стане шампион за пореден път.

Божието мнение: Един от най-великите Triple Threat мачове в историята. И тримата дават всичко от себе си в главния мач на 20-то юбилейно издание на WrestleMania. В мачът има всичко - силови изпълнения, техника, кръв, скорост, напрежение. Едва ли не перфектния мач. Задължително трябва да се гледа.
Божията оценка: * * * * 1/2

ПС:
Изгледайте случващото се след мача. Струва си да се види.

Снимки на моята скромна личност - редактирани с Photoshop

Eто ги отново моите снимки, този път доукрасени с Photoshop от вещите ръчички на добрата ми приятелка (и моя дясна ръка) ^^BePoHuKa^^. Това е нейното виждане за това как трябва да изглеждат. Ви, стискам палци да продължиш да се занимаваш с програмката, защото определено ти се отдава. Благодаря за това, че се позанимава с моите снимчици.






Right here in my arms...

Ами чудех се дали да отбележим повода по някакъв начин и тъй като съм далеч от теб, мисля че блог-а е перфектен начин за това. Повода го знаеш. Благодаря ти отново, че продължаваш да търпиш глупостите ми и въпреки, че дългосрочните планове са "banned" се надявам да продължаваш да ме търпиш все така и занапред. В случай, че все още не си разбрала (то май всички вече го разбраха) искам да ти кажа, че те обичам. Ама адски много...

Ето и едно поздравче (струва ми се подходящо):



ПС(за всички останали): Няколко души искаха продължение. Е, това е един вид продължение, макар шанса да сте го разбрали е малък. Както и да е. Важното е любов да има...

BFM Fifth Edition - TLC 4 World Tag Team Championship Match (RAW 07.10.02)

Участници: Kane (co-champion) vs Chris Jericho & Christian vs RVD & Jeff Hardy vs Buba Ray & Spike Dudley
Правила: World Tag Team Championship
TLC (Tables, Ladders and Chairs) Match
Продължителност:
Дата: 7 октомври 2002
Проведен на: WWE RAW
Размер на файловете: Мач - 232 mb

Линк:
Мач

Снимки:
История: Кейн се завръща в RAW през септември 2002 след почти половингодишно отсъствие поради контузия. Той влиза във вражда с The Un-Americans (Тест, Крисчън и Ланс Сторм, подпомагани често от Крис Джерико). С помощта на Урагана (сега известен като Грегъри Хелмс), Кейн побеждава Сторм и Крисчън за титлата по двойки. Това води до разпада на The Un-Americans.

След този успех, голямата червена машина се насочва към Triple H. По това време той е в първото си царуване с World Heavyweight Championship-a и Кейн естествено пожелава титлата да бъде негова. Междувременно той печели и интерконтиненталната титла от Джерико. Така единствения колан в RAW, който да не е негов е този на Хънтър. Уреден е мач между двамата за No Mercy, но преди това Кейн става част от лудия план на главния мениджър на шоуто Ерик Бишоф.

На 7 октомври 2002 Бишоф използва рулетка, за да определи всички мачове за вечерта. Така се стига до мачът, който ви предоставям - четвъртият в историята TLC мач (маси, стълби и столове). Кейн и Урагана трябва да защитават отборната си титла срещу още 3 отбора - Крис Джерико и Крисчън, Бъба Рей и Спайк Дъдли, Роб Ван Дам и Джеф Харди. Преди мачът обаче ННН и неговото приятелче Рик Флеър пребиват Урагана зад кулисите и Кейн остава сам в мача срещу други 6 жадни за злато кечисти...

Божието мнение: Много див мач. Кръв няма, но за сметка на това е бърз и пълен с яки spot-ове. Името е много подходящо тъй като ще видите да се ползват и маси, и стълби и столове по всевъзможни начини. За незнаещите пояснявам - в мачовете със стълби шампионските колани висят окачени на кабел над ринга и за да бъде спечелен мачът някой трябва да ги свали от кабел, използвайки стълба, за да се добре до тях. Иначе специално за този - адски надъхано мачле с доста каскади. Приятно гледане!
Божията оценка: * * * *

BFM Fourth Edition - Kurt Angle vs Chris Benoit (Royal Rumble 2003)

Правила: WWE Championship
Продължителност: 19 минути и 48 секунди
Дата: 19 януари 2003
Проведен на: WWE Royal Rumble 2003
Размер на файловете: Клип за враждата - 30 mb
Maч (1 част) - 61 mb
Мач (2 част) - 122 mb

Линкове:
Клип за враждата
Мач - Част 1
Мач - Част 2

Снимки:
История: От идването си в WWE Kърт Енгъл започва вражда с Крис Беноа относно това кой от двамата е по-техничен борец. Това води до поредица от мачове между двамата, един от които на WrestleMania X-7. През август 2002 Беноа се премества в SMACKDOWN и подновява враждата си с Енгъл, побеждавайки го на Unforgiven през септември. Скоро обаче му се налага да обедини сили с някогашния си враг, след като главния мениджър Стефани МакМеън ги включва като отбор в турнир за определяне на първите в историята WWE Tag Team Champions. Макар да са невероятни като комбинация, двамата не могат да се понасят, но въпреки това на финала, провел се през октомври на No Mercy, те побеждават Острието и Рей Мистерио и печелят отборното злато. Няколко седмици по-късно те го губят от същия отбор. Скоро двамата се разделят и продължават със самостоятелните си изяви.

В началото на декември Енгъл печели четворен мач, в който участва и Беноа, и става главен претендент за WWE титлата. Тогавашния шампион е Грамадата, който е спечелил титлата в края на ноември от Брок Леснър. На Armageddon, провел се на 15 декември, Енгъл побеждава Грамадата с помощта на Леснър и става новия WWE шампион. Той обявява, че е наел бившия мениджър на Леснър - Пол Хеймън, за консултант и с негова помощ мисли да се задържи на върха. Хеймън докарва в WWE младият отбор на Чарли Хаас и Шелтън Бенджамин, и ги кръщава Team Angle. Двамата стават основни помощници на Енгъл в побоя и унижаването на новия главен претендент Крис Беноа. Беноа побеждава Грамадата, за да си спечели тази позиция и мач за титлата на Royal Rumble.

Божието мнение: Доста интересен мач. Изключително техничен, с множество обрати и драма. Най-хубавото е, че няма чужди намеси и двамата дават най-доброто от себе си. Ако предишните мачове, за които писах разчитаха най-вече на липсата на правила и имената на участниците, то тук става въпрос за съревнование и желание да се докажеш. Не знам кой от двамата е по-добър, но едно е сигурно - Крис Беноа и Кърт Енгъл завинаги ще останат в историята като едни от най-техничните борци, които светът е виждал.
Божията оценка: * * * *

Снимки на моята скромна личност - редактирани с Picasa

Вчера се вдъхнових за една малка фотосесийка... Само две снимки ми харесаха, а след редакция от приятелката ми станаха страхотни. Тя ми едит-на и една стара снимка, а после и аз се помъчих върху тази със скритото око (за пореден път - НЕ съм емо) и сега ги поствам, за да ми се порадвате. Всъщност аз да си се радвам, но както и да е... Ако ви интересува и имате желание да правите подобни редакции на снимки, за тези е използвана програмата Picasa 2. Иначе Photoshop също може да ви свърши добра работа. А ето ме и мен:

BFM Third Edition - Stone Cold Steve Austin vs The Rock (WrestleMania X-Seven)

Правила: WWE Championship No DQ Match
Продължителност: 28 минути и 6 секунди
Дата: 2 април 2001
Проведен на: WWE WrestleMania X-Seven
Размер на файловете: Клип за враждата - 26 mb
Мач - 210 mb

Линкове:
Клип за враждата
Мач

Снимки:
История: В началото на 2001 Стив Остин печели Royal Rumble мачът и получава гарантираното право да се бие за WWE Championship-a на WrestleMania X-7. Шампион по това време е Кърт Енгъл, но един месец преди Mania той губи титлата от Скалата. Така е насрочен main event-a за турнира: Ледения Стив Остин срещу Скалата. За да обтегне отношенията между тях Винс МакМеън назначава тогавашната съпруга на Остин - Дебра, за мениджър на Скалата. Това води до няколко мача, в които двамата си партнират и успяват да измъкнат победи. Дебра става един от основните камъни в развитието на враждата, тъй като трябва да избира чии интереси да защитава - тези на съпруга си или тези на клиента си. След като на няколко пъти двамата бъдещи опоненти се справят с бившия шампион Кърт Енгъл, Остин решава пръв да направи решителния ход и напада Скалата в гръб. Следва няколкоседмична поредица от размяна на атаки и нечестни удари развиващи враждата, чиято кулминация е на самата WrestleMania X-7. В последната минута преди началото на мача е обявено, че той ще е за No DQ Match и както ще се окаже това е изключително важно за изхода на мача.

Божието мнение: Един от най-надъхващите и интересни кеч мачове в историята. Двете може би най-големи имена в WWE за миналото десетилетие се срещат на най-голямото PPV за 2001. Мачът е изпълнен с толкова много напрежение, че ако се вживявате прекалено много може да получите инфаркт. Това е и мачът, който сложи края на една цяла ера за WWE. Значението му от историческа гледна точка е толкова голямо, колкото е и качеството на самия мач. Определено must-see мач.
Божията оценка: * * * * 1/2

BFM Second Edition - Shawn Michaels vs Undertaker (Bad Blood 1997)

Правила: First-Ever Hell in a Cell Match
Продължителност: 30 минути
Дата: 5 октомври 1997
Проведен на: WWF In Your House: Badd Blood
Размер на файловете: Мач - 291 mb

Линк: Мач

Снимки:
История: Датата е 3 август 1997, PPV-то e Summerslam. Главния мач - Гробаря срещу Брет Харт за титлата на WWE. Специален съдия: Шон Майкълс. По време на мача Харт се изплюва върху Майкълс и той решава да си го върне, удряйки Брет с метален стол. Вместо него обаче, Майкълс нацелва Гробаря и така му носи загуба в мача и му коства титлата. Въпреки че това става инцидентно, Майкълс започва да сипе поредица от нападки по адрес на Гробаря в RAW. Това води до мач между двамата на pay-per-view-то WWF In Your House 1: Ground Zero. Maчът приключва без победител, след като и двамата нападат съдии. Това води до втори мач между двамата като този път Гробаря измисля (според историята) специална клетка, наречена Hell in a Cell. Нейната цел е както да предотврати намеса от приятелчетата на Майкълс в DeGeneration-X, така и да е подходяща среда, в която Мъртвецът да нанесе повече поражения на Шон. Мачът между двамата в иновативната клетка се провежда на 5 октомври 1997 на турнира WWF In Your House: Badd Blood и остава в историята, след като е оценен от повечето авторитетни журналисти с максималната възможна оценка от 5 звезди.

Знам, че тук разказа не беше така подробен, но не съм бил свидетел на тези събития и не мога да дам по-детайлен разказ. Но ето малко инфо за незапознатите относно това що е Hell in a Cell: става въпрос за метална клетка с една единствена врата (която бива заключена в началото на мача) и без никакви други изходи. Тя огражда целия ринг. Използването на всякакви хватки, удари и оръжия е позволено. Победа има само при туш или предаване.

Божието мнение: Както казах този мач много отдавна е бил оценен от много по-вещи от мен хора с 5 звезди. Мачът като цяло е един продължителен побой (за Майкълс основно), но иначе е доста интересен, напрегнат на места и с няколко невероятни момента, които и до днес се помнят. А и по време на мача е дебюта на един мой друг личен фаворит, ако си изтеглите мача ще видите за кой говоря... Като цяло: отново по-физически и брутален мач, отколкото изпълнена с технически изпълнения борба.
Божията оценка: * * * * *

WWE No Mercy 2007 - резултати и коментари

Ето го и обещаното ревю на No Mercy. Aко Ви е интересно - четете. И така, шоуто започна с Винс МакМеън и Уилям Ригъл. Винс представи новия шампион на WWE - Ранди Ортън! Ортън дойде на ринга и МакМеън му подари титлата. Това ме накара да полудея от кеф. Имаше гласуване на WWE.com дали това да бъде направено, но не съм очаквал да се случи... И все пак стана. След като баче Ранди получи той трябваше да си избере противник срещу който да я защитава. Тогава се появи ННН и поиска мач за титлата. Разочарованието в очите ми се четеше изключително лесно. Писнало ми е да гледам Играта със световна титла, но поне не ми е писнал колкото Сина. Както и да е, ННН се побъзика с Винс и той му даде мач за титлата срещу Ортън.

Triple H победи Randy Orton и спечели WWE Championship-а (11:15)
Коментар: Бях в шок. Първото шампионство на Ортън с WWE титлата продължи около 25 минути... И за какво - за да може Хънтър да спечели 11-тата си световна титла. Иначе мачът не беше никак лош. Хареса ми. А и беше интересно, че победата дойде след Schoolboy (обикновен опит за туш), а не след Педигри. И въпреки всичко Ортън беше адски прецакан.

Mr. Kennedy, Lance Cade & Trevor Murdoch победиха Jeff Hardy, Paul London & Brian Kendrick (8:06)
Коментар: Това беше обявено като бонус мач. В началото малко се ядосах тъй като гледах почти същото в понеделник в RAW, но след като изгледах мача два пъти мога да кажа, че беше бърз и интересен. Имаше няколко издънки, но това не е толкова важно. Мога само да се надявам да започне вражда между Кенеди и Харди за ИК титлата.

Зад кулисите Винс каза на ННН, че обещания му мач срещу Умага ще се състои и ще е за WWE титлата. Изпитах смесени чувства. Надявах се Хънтър да загуби титлата още тази вечер, но не и срещу Умага... Предпочитам ННН да е шампион, тъй като никога на съм харесвал образа на Умага...

CM Punk победи Big Daddy V чрез дисквалификация, запазвайки ECW Championship-а (1:37)
Коментар: Мач за титла = 1 минута и 30 секунди?! И то в родния град на Пънк... Пълна простотия. Този мач по-добре да го нямаше. Изглежда градят враждата за втори мач на Cyber Sunday. Maчът приключи след като Мат Страйкър се намеси и нападна Пънк. Абе, пълна простотия...

Надяждане с пица между Мат Харди и MVP. Teзи сегменти ми писнаха, честно. Мат победи. И все пак се надявам скоро да ги видим в мач за титлата, а не в такива глупости...

Triple H победи Umaga, запазвайки WWE Championship-а (6:33)
Коментар: Умага преби Играта, но накрая загуби. Това и очаквах. Мачът естествено не беше интересен. Поне изтощи Хънтър...

Finlay срещу Rey Mysterio - без победител (9:08)
Коментар: За разлика от очакванията ми мачът не беше никак лош. Краят му обаче беше супер глупав. Финли се направи на контузен и докато го изнасяха се "съживи" и нападна Мистерио в гръб. Още една вражда, която ще продължи на Cyber Sunday.

Винс съобщи на ННН, че тази вечер ще участва в Last Man Standing мач срещу Ранди Ортън. Кеф!!!

Beth Phoenix победи Candice Michelle, за да спечели WWE Women's Championship-а (4:32)
Коментар: Не лош, но доста кратък мач. Очакваше се Финикс да победи. Айде жива и здрава. Чакам да загубиш от Мики Джеймс :D

Batista победи The Great Khali в Punjabi Prison Match, за да запази World Heavyweight Championship-а (14:47)
Коментар: Мачът беше слаб и бавен, поне в началото. Но към края стана доста... забавен. Кали се катереше върху металната клетка едва едва, а Батиста скочи от върха на едната структура до другата, на около 4 метра височина. В самия край дори повярвах, че е възможно Кали да спечели, но първоначалните ми очаквания се сбъднаха - Батиста излезе пръв от клетката.

Randy Orton победи Triple H в Last Man Standing Мatch, за да спечели WWE Championship-а (20:25)
Коментар: Да, Ортън победи след брутално RKO върху коментаторската маса. Мачът определено беше най-добрия за вечерта. Ортън играеше префектно ролята на вбесения хийл, а въпреки предните два мача Играта даде всичко от себе си мачът да стане интересен. Смяната на титлата беше правилното нещо според мен. И трябва кажа, че Хънтър не е чак толкова прецакан. Все пак той получи 11-та световна титла и беше шампион цели 2 часа и половина. Ортън пък беше шампион само 20 минути, но все пак накрая на вечерта той отново стана шампион... Май като се замисля Хънтър наистина е по-прецакан (мдааа, Падре, прав си...). Но както и да е. Той прави каквото е добро за бизнеса, а Ортън като шампион е нещо добро за бизнеса.

Обща оценка: Eдинственото слабо нещо на това PPV е, че освен WWE Championship мачовете и този между Кали и Батиста, другите бяха по-скоро за пълнеж. Но това, което стана с WWE титлата ще остане в историята. Имаше напрежение в турнира, беше ми адски интересен (за разлика от повечето тази година) и си струваше да се гледа. Още първото шоу след контузията на Сина и нещата около титлата вече са супер интересни. А и фенското в мен проговаря - все пак чаках 3 месеца Ортън да вземе титлата! Айде, жив и здрав, и дано на Cyber Sunday да я запази успешно срещу Играта.

BFM First Edition: Randy Orton vs Mick Foley (Backlash 2004)

Правила: No Holds Barred Match
Intercontinental Championship
Evolution Banned From Ringside
Продължителност: 23 минути и 6 секунди
Дата: 18 април 2004
Проведен в: WWE Backlash 2004
Размер на файловете: Клип относно враждата - 28 mb
Част 1 - 91 mb
Част 2 - 121 mb

Мач - Част 1
Мач - Част 2


Снимки:

Историята: Всичко започва на 14 декември 2003 година. Мик Фоли, тогавашен съ-главен мениджър на RAW, съдийства в мач между Ранди Ортън и Роб Ван Дам за интерконтиненталната титла. Ортън печели и става новия шампион. На следващата вечер Ерик Бишоф (другия съ-главен мениджър в RAW) измисля план как да се оттърве от колегата си. Той предизвиква Фоли да се върне за една вечер към кариерата си на кечист и да се бие с Ортън за интерконтиненталната титла. В случай, че спечeли взима титлата и остава главен мениджър. Но ако загуби - напуска компанията. Фоли се съгласява, но когато идва време за мача се обръща и си тръгва, напускайки поста си и WWE.

Toва вдига самочувствието на Ортън и той се самоопределя за новата Хардкор легенда (едно от названията, използвани за Фоли). Ранди отправя предизвикателство, за да върне Фоли на ринга в мач срещу себе си. Урежда му лимузина, когато едно от шоутата се провежда близо до дома на Фоли, но той не се появява. Скоро се намесва Стив Остин. Той казва, че ако Фоли не се появи на Royal Rumble, за да защити честта си и прозвището "Хардкор Легенда", то Остин ще го намери и ще го завлече до PPV-то. И Фоли се появява... Намесвайки се в главния мач, Кралския сблъсък, той елиминира Ортън, както и надеждите му за мач за световна титла на WrestleMania. На следващата вечер той определя самовъзхвалите на Ортън за "глупост" и успява да се защити срещу него и приятелчетата му от групата Evolution (Батиста и Рик Флеър) с помощта на метален стол.

Следват две седмици на обиди, през които Фоли коства победата на Ортън в мач срещу Шон Майкълс. На третата седмица Мик предизвиква Ранди на мач за WrestleMania XX, където да докаже, че има истина в думите му, че е новата Хардкор легенда. Ортън отказва и по-късно напада Фоли зад кулисите и с помощта на Батиста и Флеър го пребива брутално. На следващата седмица Ранди предизвиква Мик за несанкциониран бой. Батиста и Флеър отново се намесват и тримата отново пребиват Фоли, този път пращайки го в болнична стая.

Две седмици по-късно Мик се връща в RAW, водейки си помощ - стария си приятел и бивш партньор Скалата. Роки предизвиква тримата от Evolution за хендикап мач трима на двама за WrestleMania XX. Te приемат. На следващата седмица в RAW Ортън и компания прекъсват сегмент, посветен на Мик от Скалата, и пребиват опонентите си за турнира. На 14 март Evolution (Ранди Ортън, Батиста, Рик Флеър) побеждават Скалата и Мик Фоли, след като Ортън изненадва Фоли с RKO и успява да го тушира.

Няколко седмици по-късно Фоли тръгва да търси отмъщение и предизвиква Ортън на мач без правила за интерконтиненталната титла, в който Батиста и Флеър нямат право да се намесват. Ранди приема и мачът е назначен за следващото PPV Backlash. Така се стига до този мач - Мик Фоли срещу Ранди Ортън за интерконтиненталната титла. Батиста и Флеър не могат да се намесват, мачът НЯМА правила, т.е. двамата могат да ползват каквито си оръжия поискат в мачът сложил краят на четиримесечната им вражда.

Божието мнение: Страхотен мач. Кръв, няколко адски впечатляващи момента, множество оръжия и доста напрежение. Това според мен е може би един от най-добрите, ако не и най-добрия мач в кариерата на Ортън. Фоли пък е цар на Хардкор мачовете и го доказва и тук. В мачът определено няма много техника за наблюдаване, но за сметка на това брутализма е на високо ниво. Абе, мачът радва, гледайте го.
Божията оценка: * * * *

Резултати от анкетата "Подкрепяте ли учителската стачка?" + една голяма политическа излагация

Първата анкета, която проведох свърши. Цели 15 души гласуваха по въпроса подкрепят ли учителската стачка. 10 гласа "за", 5 гласа "против". 2/3 подкрепят учителите, както май е и в страната. Учениците нямат нищо против непредвидената ваканция, стига да не ги карат да отучват. Има недоволни родители, но кой ли ги чува. А да, и вече втори ден се водят преговори между министерството и синдикатите. Без успех... Ами какво да кажа - стискам палци... да прекратят учебната година ;)

A eто и какво се вихри по новините в момента - министрите Вълчев (на образованието) и Орешарски (на финансите) си лафят относно стачката:

Орешарски: Дай да разваляме седенката... Дай да разваляме седенката. Първо да мислим за числа и съкращения и после...
Вълчев: Аз предлагам така: теб и без това няма да те има сега известно време...
Орешарски: Да, три дни.
Вълчев: Два де, стига така.
Орешарски: Е, в сряда на обяд ще дойда.
Вълчев: И да видим дали е възможно в това време да направим някакви експертни разговори. Горе-долу по една-две сметки да направим, за да приказваме.
Орешарски: Не, не трябва да се прекъсва. От утре експертни разговори. Те ще размотаят.
Вълчев: Сега, уважаеми колеги, да продължим нашата работа...

Е, добре, обяснете ми - как като стана на 18 да отида да гласувам за подобни хора?!? Ами да го духат. Моя глас няма да го получат. Годината ни почти сигурно се провали, те ми говорят за "размотаване". Извинявайте за израза, ама да ядат дедовия...

BiroV's Favourite MatcheSsS - The Idea

Имам нова идея за блога. През определен период от време (да речем седмица) ще пускам постове за подбрани от мен WWE мачове. Ще има инфо за правилата на мача, история как се е стигнало дотам и естествено линк за сваляне.

Идеята е на хората, които им е интересно да видят някой от най-добрите мачове в историята (поне според мен), независимо дали става въпрос за невероятно технични мачове, кървави бани или масови мелета. Важното е да са интересни. Ако са ми направили впечатление ще имате възможност и вие да ги видите. Целта не е те да са само за хора, които се интересуват от WWE, ами и просто начин всеки да убие 30 минути на ден с малко шоу.

Мачовете ще бъдат качвани в 4storing.com или data.bg. Свалянето от data не е кой знае колко сложна задача, но за 4storing ще обясня: кликате на линка, който съм дал. Избирате "Безплатен трафик" (не розовия, а лилавия прозорец). След това въвеждате кода за сигурност, който ще Ви бъде показан. След това кликате върху свали файл, сваляте го и гледате.

Ако имате желание след като изгледате даден мач може да пишете коментари в пост-а за него: дали Ви е харесал или не, искате ли още подобни мачове или искате други мачове с някои от участниците в този и т.н. Коментарите са Вашето място за изява.

Бележка: Някой мачове ще са разделени в два файла. Да речем в името на единия файл ще има Part 1 (Част 1), а в другия - Part 2 (Част 2). Освен това ако преди мача е имало рекламно клипче (трейлър) ще го качвам, защото често тези клипчета са много добре направени и казват много за враждата. Клипчета ще имат Prematch.Video надпис в името си, последван от имената на участниците. Пример: Prematch.Video.Orton.vs.Foley.avi

Освен това - в понеделник вечерта, най-късно във вторник, ще има пълни резултати от No Mercy 2007, както и мнението ми за мачовете. Ae, живи и здрави!

ПС: Да живеят мармотите... :D

ЗА ИГРИТЕ И ХОРАТА Част 1: За пристрастяването и насилието

Преди няколко месеца с един приятел решихме да премерим сили на WarCraft и с огромна доза желание и не особено пълни джобове се насочихме към най-близкия интернет клуб. За незапознатите ще обясня, че WarCraft (WarCraft III The Frozen Throne, ако трябва да съм точен) е стратегия в реално време. За още по-незапознатите пояснявам, че „стратегия в реално време” е жанр при компютърните игри. Да, скъпи баби и дядовци, WarCraft e компютърна игра. Сега моля станете от компютъра на внука/внучка си и идете до магазина, за да купите една бутилка водка на детето. Не за друго, а за да има с какво да... хммм, „запълва” времето между гледането на порно и четенето на моите простотии.

Отплеснах се, за което се извинявам. Та както казах с един приятел решихме да спретнем няколко бързи мелета на WarCraft и се насочихме към един близък клуб.

Пристигаме ние в клуба и си мисля – мамка му, последния път, когато идвах тук беше преди около 3 години и някакъв 25-30 годишен изтърсак едва не ми скочи на бой, защото се усъмни да не би аз да съм тайнствения престъпник, опитал се да играе с героя му в WoW в негово отсъствие. Тогава аз, като изявен бивш представител на Братството на страхливите детски гъзове и естествено респектиран от размера на бицепсите на гореспоменатата издънка на природата, бях изтърсил нещо от рода на: „Извинявам се, че сте разстроен, но нямам нищо общо с това, че някой се е ебавал с героя ви във Ваше отсъствие.” Какъв финес, какъв изказ... Все пак уважението към по-възрастните е преди всичко. Тъпото парче мръвка насреща ми обаче не реагираше. Гледаше ме глуповато и бях готов да се закълна, че след няколко секунди щеше да се задави със слюнката си, тъй като дори не преглъщаше. Просто седеше и ме зяпаше. „Изглежда не ми вярва”, помислих си аз. Имайки предвид реакцията му спрямо моите думи със същия успех можех да му кажа нещо от рода на: „К’во искаш, тъпа мутро? Да, аз ти играх с героя, д**а виртуалната му мамица, и го сбих с някакъв с двайсетина левела отгоре, д**а и неговата мамица, и ако сега мислиш да ми създаваш проблеми ще ти строша гадните зъбки и ще е*а и твоята мамица!”

Последното може да съм го казал на глас, ‘щото животното пред мене реагира. Премигна с едното око, после и с другото, потупа ме приятелски по рамото и вика: „Как сме, пич?”. Не камък, а цяла планина падна от сърцето ми – значи все пак псувнята не ми се беше изплъзнала. Мутрягата се обърна, върна се пред един компютър и продължи зомбирано да праска World of Warcraft. Май беше забравил какво ме бе попитал. И по-добре, ако ме питате. Прекръстих се два пъти сам на себе си (нали съм Господ все пак), обещах си никога да не ползвам анаболи и седнах пред един от компютрите. Пуснах WoW. Тъкмо бе излязла и бе модерно да я играеш.

Пуснах се с паладинче, пошматках се малко, убих някакъв вълк, помислих си „колко хубава е тази игра” и я изключих. Да, изключих я. WoW не е игра, която да играеш в клуб, а и нивото на зарибявка, до което води, малко ме плашеше. Освен гореспоменатия Мр.Мускул бях чувал за един друг пич, тотално изперкал от играене на нея. Беше ми в класа, а от доста време не го бях виждал. Казаха ми, че по цял ден киснел в клуба и харчел всичките си пари, за да играе на WoW. Когато оставал без кинти стоял и гледал как другите играят... на WoW. Администраторите в клуба бяха започнали да го наричат Животното, защото стоял там по цели нощи без да се прибира и без видима нужда от сън, храна или вода.

За мой късмет в онзи далечен ден Животното го нямаше. Не исках и да виждам тъпата му физиономия... Не че беше лошо момчето, ама да се зарибиш така по една игра си е истински идиотизъм от трето ниво (вманиачаването по Хари Потър е второ ниво, а по чалгата – първо). Все пак по едно време вратата на тоалетната се отвори с трясък и т.нар. Животно се появи в целия си блясък. Изглеждаше зле. Ама много зле. Толкова зле, че ако го опиша дори клавиатурата ми ще повърне. Животното огледа терена в търсене на някой, играещ на WoW, фиксира Мр.Мускул и отиде да му трови живота със съветите и миризмата си. „Ха-ха, на ти сега, д**а мамицата ти анаболна!”, помислих си аз и погледнах монитора пред себе си. Изглежда се бях отдал на мисли за доста дълго време и сега KAIOWAS нежно ме информираше, че дължа 2 лева и 23 стотинки. Как пък ги изчисли, бе? Всъщност нямаше значение. Станах, отидох при админа, платих си и си тръгнах. На излизане теглих една майна на игрите и начина, по който оказват влияние върху социалния живот на хората. Не че го мислех сериозно, просто бях в настроение да ругая.

Пак се отплеснах от основното. Както и да е – сега 3 години по-късно седях на вратата на същия клуб. Огледах се – бяха го поразширили, в самата зала вече имаше повече светлина и въздух, но най-вече бе значително по-чисто. „Прогрес!”, възкликнах аз наум и тогава погледът ми се спря на компютрите. Все същите бракми със все същите скапани монитори. Нищо, преди години имаше WarCraft, значи и сега трябваше да има. Пичът, който беше с мен, седна на един компютър, извика на админката „Пусни ме с начално!” и стартира Frozen Throne. Между другото админката бе новичка. Ако преди години бе работила там със сигурност щях да съм запомнил тези красиви очи и тази златисто руса коса.

Следвайки примера на бойния ми другар се проснах пред един привидно чист компютър, с не особено замазан с боклуци монитор и се опитах да намеря иконката на така нужната ми игра. Неуспех. На този комп WarCraft нямаше. За сметка на това имаше WoW. И CS, и Diablo, дори Max Payne 1, мамка му. Изругах и се преместих на съседният компютър. И там нямаше WarCraft. На следващия също, и на по-следващия, и на по-следващия... Навсякъде обаче имаше WoW представете си.

С изражението на недоволен клиент изписано по лицето ми (или пък на разгонено псе, не съм сигурен) се приближих до админката и вежливо попитах: „Случайно на някой от компютрите да има WarCraft?”. Тя ме погледна с едни такива тъжни и леко неразбиращи очи и изръси: „Да, абсолютно навсякъде има WoW.”

„Не WoW, да ти го начукам в русите плитки, WarCraft III ми трябва!”. Това не й го казах. Преглътнах го, докато погледа ми се снижи надолу от очите й. Да, хубава гледка. Направи ме учтив отново. Усмихнах се със спокойствието на осъден на смърт изнасилвач, чакащ смъртоносната инжекция, и продължих: „Не ме разбра. Имах предвид WarCraft III, стратегията.” Замисленият й поглед ме накара да разбера тежката истина – тя не знаеше за какво говоря. Показах й монитора, пред който стоеше момчето, което дойде с мен и ръкомахайки изнервено към менюто на Frozen Throne успях да кажа: „Ето за тази игра говоря!”. Тя се надигна от столчето си, достатъчно, за да огледам изрязаните дънки, и се загледа в монитора. Докато аз разсъждавах по въпроса, че админката освен красота, има и готин стил на обличане, за сметка на мозъка естествено, тя огледа добре картинката на монитора и се отдаде на тежък размисъл. Погледнах пича пред компютъра. До преди няколко минути и той изглеждаше навит да попрактикува малко езда с нея, но сега, знаейки, че парите му се точат, очакваше с нетърпение тя да ми намери комп с играта... преди да беше окачил бесило на вратлето й. Мацката най-накрая спря да мисли и ми вика: „Огледай всички компютри, все някъде трябва да я има.”

Много изчерпателен отговор. Насочих се към компютрите в залата и продължих с търсенето. Хвърлих един поглед и на моя човек. Вече беше махнал повечето конци от раницата си и усърдно си подготвяше въже за бесило. За админката ли, за него ли, така и не разбрах, защото пред очите ми изскочи така бленуваната иконка. Клик. Нищо. Още веднъж. Пак нищо. Изпрасках няколко пъти Enter-a. Я напредък – вече имах едно голямо НИЩО. „Този е повреден, намери друг.”, провикна се сладката администраторка. Обърнах се и й хвърлих един кръвнишки поглед. Дори очите й не ме умилостивиха този път. Почуствала напрежението в погледа ми, тя се обърна към другия пич, но той вече привършваше с изплитането на въжето. Той също повдигна погледа си към нея и се усмихна загадъчно в стил „Фреди Крюгър ми е чичо, Дракула ми е по-голям брат, а Ханибал Лектър ме е учил да готвя”. Госпожичката се притесни, седна си и уж се зачете в някакво списание.

Поклатих тъжно глава. Такива индивиди като нея създаваха лошото име на блондинките. Все пак ми предстоеше работа и аз се върнах към търсенето. Най-накрая стигнах до една кутия, покрита с дебел слой прах. Приличаше на монитор. Вгледах се през праха и забелязах иконката на Frozen Throne. Ура, успях, успях, копелета, намерих Златното руно! Ъ-ъ-ъ, грешка, намерих Вкочаненото Столче.

Както и да е, кликнах на иконката и играта се стартира успешно. Свирнах на русата гъска и изкрещях: „Пускай ме с начално...”. Тя така и направи. Седнах пред компа. Монитора беше прекалено мръсен. Разрових се из огромния джоб на дънките си и извадих пакетче със салфетки. Сополивият ми нос винаги ми е помагал в тежки ситуации и слава на Мене, благодарение на него имах с какво да почистя монитора. Започнах да бърша. Бърсах, бърсах и накрая стигнах до извода, че шибания монитор не е мръсен, а просто няма никакъв фокус. Всичко се виждаше двойно или тройно и бе силно замазано. По принцип така гледам, когато съм на три-четири големи водки, но сега не бях пил и хвърлих вината на екрана пред себе си.

Примирих се и с пича започнахме играта. Решихме да не играем един срещу друг, а в отбор срещу компютърчета. Избрахме расите си и отборите бяха готови – „Тъпите Железарии” срещу „Алианса на пърдящо-летящите хуманоиди”. Ние бяхме във втория отбор. Ся да не кажете, че съм някакъв задръстен леймър (мале, тая дума много ми звучи като „лайнар”) и че в Warcraft не можеш да кръщаваш отбора си. Знам това, имената бяха просто за украса и само в съзнанията на мен и злощастния ми партньор.

Играхме около 20 минути и ни наритаха. Два Insane-a. Пичът вика: „Загубили сме тренинг, дай да се пуснем срещу Normal-и.” Речено-сторено. След още 20 минути се чувствах малко по-щастлив. Бяхме победили. „Още една игра?”. Усмихнах се доволно в знак на съгласие. Играхме, играхме. По едно време си викам: „Леле, к’ва армия имам, ще взема да ги нападна сам.” Да, обаче осъзнах съвсем късно, че разфокусираният кашон пред мен правеше така, че да виждам всеки войник три пъти. След пет минути армията ми я нямаше, барабар с базата, и затова станах, платих си сметката на админката (вече се беше поуспокоила, въпреки че като си бръкнах в джоба, за да извадя пари, я видях как се отдръпна леко стреснато. Кой знае какво е очаквала...) и си тръгнах. Успях да кажа едно „Чао!” на съученика ми и се насочих към вкъщи.

Влизайки вкъщи направих два row-a, едно предно салто и накрая с kong над масата се приземих в леглото си. Не бе, ебавам се. Проснах се върху леглото като 100 годишен дядка в прясно изкопан гроб. Огледах се и забелязах някъде по пода да се търкаля стар брой на някакво списание за игри. До преди 1-2 години давах пари за подобни глупости, но май поумнях. Пък и Gamers Workshop винаги е било единственото свястно списание за игри в нашата мила родина, а това, което държах в ръцете си бе PC Mania. Да е*а и манията и майка й, да е*а! (ето го пак ругаенето. Телевизията е виновна за всичко, но ще го обсъждаме друг път)

Отварям аз „списанието”. На първите страници ме посрещат новини: кореец закла най-добрия си приятел заради откраднат предмет в някаква игра; американче изпозастреляло половината си даскали, след което си пръснало черепа; двойка се ожени след като се запознали играейки CS в мулти... Абе, само извращения!

Прехвърлям нататък – статия за WoW, някъв шутър след това, пак WoW, пак шутър... Към края гледам рубрика с писма – хората се оплакват от насилието в игрите, хвалят пиратството, а някакъв гамен от списанието им отговаря, обяснявайки им колко са глупави да си мислят, че в игрите има насилие, и че пиратството е лошо нещо и ако искат да играят на поредния комерсиален боклук трябва да платят за него около 80 лева. Майка ти ша е*а! Скъсах страниците с писмата и си обещаха ритуално да ги изгоря при първия удобен случай. Черна магийка, туй-онуй, пък дано нещо го застигне тоя и поне да стане така, че жена му (ако въобще има такава) да не му пусне. Запрелиствах и малко преди края на списанието пак чета: тоя убил баща си под влиянието на игра, друг убил дядо си, трети бил изнасилен от по-малката си сестра... Хвърлих списанието, разочарован от глупостите в него, и неусетно съм задрямал. Сънувах малолетни убийци, пържени картофи и руси администраторки.

На другия ден отивайки към даскало реших да мина през клуба, в който бях изхабил толкова нерви, пот и сълзи предишния ден. Влизам аз и на входа едва не смачках някакъв плъх... А не бе, то било пинчер! Отнякъде се появи някаква адски нагримирана лелка и гушна помияра, след което бързо се изниза от отвратения ми поглед.

От лая на кучето, хората по компютрите се раздвижиха и за секунда ме погледнаха. Като се замисля хора е малко силно казано – залата бе пълна с хлапета, най-старото от които бе на около десет. Имаше и момиченца, сред очевидно преобладаващата „мъжка” част от клиентите. Докато хлапаците ме зяпаха се почуствах като девица в мъжки затвор. Дечурлигата искаха нещо от мен, но какво – не знаех. Едно от тях стана, не сваляйки очи от мен, и каза с тих и адски писклив глас: „Имаш ли пари да ни черпиш по един час?”. „К’во?”, промълвих аз, показвайки пред младото поколение завидната си интелигентност. „Дали имаш пари и желание да платиш на админката за няколко часа игра, ‘щото с приятелите ми скоро ще останем без пари, а пък контрата нещо е мнооо дива днес и не ни се спира.” Изглежда съм го изгледал доста недоверчиво, защото побърза да допълни: „Утре ще ти ги върнем, бе”. Сега откровенно ме лъжеше. Усмихнах се с онази топла усмивка на сериен убиец и промълвих през зъби: „Не!”. Хлапето седна разочаровано. Другите, изглежда също недоволни, ми хвърлиха по един злобен поглед и продължиха да се взират с малките си, почти сляпи оченца в мониторите. Бях доволен – току що бях разбил една детска мечта.

Видях любимия ми мърляв компютър с още по-любимия ми разфокусиран монитор да стоят самотни в ъгъла. Изкуших се да седна, но като помислих малко осъзнах, че няма смисъл. Пък и админката този път не бе онова русо пиле, а гримираната лелка с кучето. На тази също и личеше, че е глупава. Но за разлика от русата, нито бе млада, нито хубава.

Преди да си тръгна реших да погледам на какво играят хлапетата. CS, CS, CS, WoW, CS, CS, WoW, WoW, CS, Thief III… Я, браво на тоя. Попаднал е на добра игра. Първоначалните ми впечатления изчезнаха яко дим – хлапето осъзна, че е пуснало грешната игра, изключи Thief и пусна CS. Издъхнах с погнуса и продължих с огледа – CS, WoW, CS, CS, CS, CS. WoW, WoW, CS, WoWГледам как в CS някакво изглежда отракано хлапе пръсна главите на трима новаци и започна да се смее зловещо. Помислих си, че тази вечер това хлапе може да пръсне черепа на баба си с дръжка за метла и пак да се изсмее така злобно. Боят в реалния живот между две от децата ме откъсна от мислите ми. Изглежда не можеха да се разберат за някакъв предмет в WoW. Разлетяха се мишки, клавиатури и псувни, в сравнение, с които аз говоря по-праведно и от папата. Казах си едно „аман” и си тръгнах от клуба.

Оттогава не съм стъпвал там. Не съм стъпвал в нито един клуб. Нямам желание да наблюдавам как разни хлапета, че и задръстени чичковци, си губят времето с CS, или пък се опитват да станат „най-якия” в WoW, без да се опитат да се насладят на геймплея и дизайна на тази иначе прекрасна игра. Не искам да гледам и зомбирани маниаци, или пък да си късам нервите, опитвайки се да намеря стабилен компютър. Не искам да го правя и няма да го правя.

Целта на този текст, ако не сте разбрали, беше да покаже разочарованието ми от това как игрите влияят на хората в днешно време. Пристрастяване, насилие, пренесено от екрана в живота и липса на всякакво уважение и способност за нормална комуникация... Не ме разбирайте погрешно – и аз играя игри, макар и по-рядко от преди. Игрите са начин да се потопиш в един друг свят. Подобно на книгите. Само че не можеш да накараш днешните хлапета да прочетат „Кръстникът”, вместо да пръскат глави в някой шутър. И в книгите има насилие, но то е на съвсем друго ниво. Отново казвам, че против самото пръскане на глави нямам нищо напротив, нито към нормалните хора, които го практикуват във виртуалните светове. Но когато някое хлапе или още по-лошо – някой психически нестабилен възрастен, започне да играе на подобна игра и има опасност да се опита да повтори действията си от играта в реалния живот, то тогава говорим за един сериозен проблем.

Не че ми пука особено, де. Стига аз да не пострадам всичко е наред :D Просто реших да убия час-два и да се направя на загрижен. Сега отивам да помагам на Артас да се добере до Леденото кубче в последната мисия на Warcraft и заедно с него да освободим замръзналия задник на Нер’Зул от ледения му затвор... за пореден път. И, моля ви, не ме притеснявайте докато го правя, ‘щото мамицата ви ще еб.......

WWE Battleground '17 - поредна доза предвидимост или пълна торба с изненади?

Ето, че минаха две седмици от последното PPV на WWE и е време за следващото. С " WWE Battleground 2017 " обаче ще подходя раз...