A Dark Tale - Част 16

Място: Хотел „Хилтън”, близо до площад „Блъдфилд”
Дата: 18 януари 2007
Час: 12:26

Двамата бодигарди си вършеха работата перфектно. Докато единия оглеждаше коридорите за възможна опасност, другият помагаше на накуцващия Джонатан да се движи. Минаха по стълбите, тъй като охранителите прецениха, че асансьорът не е безопасно място. Скоро стигнаха до желания апартамент. Двама високи мъже бяха застанали пред вратата и в първия момент, в който ги видяха, изкараха оръжията си. Веднага обаче познаха Кроуни и пуснаха тримата да влязат.

В апартамента вече бе пълно. Трей седеше пред една малка масичка заедно с още един от охранителите. Никола Петров седеше зад бюрото си и пушеше пура, а няколко от хората му бяха на различни места из големия апартамент. На прозореца, който гледаше към сцената, стоеше Месията. Бе сложил монашеската си качулка и Кроуни не можеше да види изражението му. Двамата бодигардове оставиха кандидатът за кмет в едно кресло, близо до Трей. Един от руснаците измъкна малък пакет за първа помощ и веднага започна да се грижи за раната на крака на Кроуни, направена от Дивайн.

-Май целият този.... спектакъл се оказа провал. – проговори Петров замислено и погледна Джонатан. –Изглежда някой от другите кандидати вече е готов на всичко, за да те разкара от изборите, приятелю Кроуни.

Джонатан мълчеше и гледаше в пода. По лицето му се стичаха ситни капки пот. Трей се приближи и го хвана леко за рамото. Това стресна Джонатан и той подскочи. Хвърли по един уплашен поглед на всички и отново се върна към предишното си мълчаливо състояние.

-На теб говоря, Кроуни! – изкрещя руснакът. –Погледни ме! Какво ти става, дявол те взел?

Треперейки Кроуни се насили да се усмихне, продължавайки да гледа пода. Една полу-отчаяна, полу-луда усмивка се появи на лицето:

-Дяволът трябва наистина да има нещо общо... Той не може да е жив. Не може... – изричайки това той се облегна назад в креслото и заплака. –Не може да е жив... Не... Мъртъв е... Не може...

-Какво му става? Да не полудя? – Петров се бе изправил и сега говореше на Трей.

-Не знам, никога не съм го виждал така. Джонатан! - Трей раздруса тялото на Кроуни в опит да го накара да се осъзнае. –Стегни се, човече! Хайде!

Кроуни изведнъж спря да плаче и с прав десен юмрук свали съветника си на земята. В насълзените му очи вече имаше гняв. Без да усеща болка в крака той се изправи. Цялото му тяло бе настръхнало от напрежение:

-Той не е жив! Не може да е жив! Аз го предадох!– от злоба в краищата на устните му се появи пяна. –Ти го уби! – той посочи Петров. –Аз знам... ти го уби. Не може да е жив! Не може!

Все още треперейки той се насочи колкото можеше по бързо към вратата. Накуцването му пречеше, но той сякаш не го усещаше. Когато отвори едва не се блъсна в комисар Моро. Тя го погледна изплашено, а той се приближи до нея и прошепна:

-Той не може да е жив...

Кроуни излезе навън в коридора и се насочи към асансьора, а охранителите му побързаха да го последват макар той да ги буташе назад. Все още стресирана от случилото се, иначе сериозната Моро хвърли само един поглед на хората в стаята и последва Джонатан и охранителите му.

В кабинета настъпи тишина. Трей стана от пода, забърса разкървавената си устна и отново седна на мястото си. Петров също се бе облегнал в стола си и пиеше вече трета чаша с водка на екс. Той също трепереше. През цялото това време Месията не бе помръднал. Дори не се беше обърнал по време на избухването на Джонатан. Той си стоеше прав и гледаше през прозореца.

Петров проговори пръв:

-Ако продължава да се държи така, няма да спечели изборите...

-Надявам се няма да оттеглите подкрепата си, господин Петров. – каза колкото се може по дипломатично Трей. –Сигурен съм, че това беше кратък изблик на гняв. Единичен случай...

-Да се надяваме. Но бъди спокоен, приятелю, няма да оттегля подкрепата си за Кроуни. Прекалено много пари вложих в тази кампания, а и ние с него отдавна сме изяснили бизнес отношенията си, в случай, че не знаеш.

-Що се отнася до миналото, много неща не са ми ясни около вас и Джонатан.

-В общи линни той ми направи две услуги. Първо: спести ми болната съвест от убийството на онази курва Моника, взимайки я за своя жена. Още тогава му казах да се оттърве, но той не ме послуша. – при споменаването на думата „курва” Трей съвсем незабележимо сви юмрук. –Второто нещо, което той направи за мен е, че ми осигури на тепсия онова псе, което уби брат ми. И аз с удоволствие му пръснах черепа.

-Адам Дивайн... – Месията проговори за пръв път откакто бе дошъл. Петров го погледна изненадано и продължи:

-Да, същият. Пръснах черепа на този нещастник с най-голямо удоволствие. Този миг беше безценен. Виждайки в Кроуни успешен съюзник, аз не се поколебах да започна бизнес отношения с него. Аз може и да нямам шанс някога да стана кмет на този град, но що се отнася до твоя шеф – бивш уважаван адвокат, понастоящем влиятелен бизнесмен... е, той е почти сигурен градоначалник на Хевънспорт. И аз нямам намерение да губя един толкова влиятелен съюзник.

Трей кимна разбиращо. Петров наля нова чаша с водка и я глътна за секунди. Отново настъпи тишина, която най-неочаквано бе прекъсната от Месията:

-Някой от вас видя ли лицето на атентатора?

И Трей и Петров отговориха отрицателно и го гледаха с очакване.

-Аз обаче го видях... – продължи Месията. –И мисля, че знам за какво говореше някогашния ми послушник Джонатан. Трябваше ми време да помисля, но сега вече реших: съдружието ми с вас, господа, може да навреди на реномето на Братството на Докоснатите. Аз не мога да позволя това. Мисля, че трябва да поема нов курс, един... – тук той се замисли. -...по-самостоятелен курс. Затова ще посетя градския съвет и ще поискам отлагане на изборите.

-Отлагане?!? – изненада се Трей. –Но защо?

-За да имам време да подготвя своята кампания. Ще се кандидатирам за кмет на Хевънспорт. И имам намерението да победя.

Петров и Трей не знаеха какво да кажат. Двамата бяха стъписани. Месията се обърна към тях и свали качулката си. Небрежния вид на лицето му бе съчетан с решителен поглед. Той понечи да ги благослави, но в средата на прекръстването спря и свали ръката си.

-Вече няма смисъл... – той леко наведе глава, след което ги погледна отново и се престорена усмивка продължи: -Довиждане, господа, пожелавам ви успех в изборната надпревара... с мен.

Месията излезе от апартамента. Две облечени в мантии фигури го последваха. Трей и Петров досега не бяха забелязали, че има други Докоснати в помещението освен Месията. Двамата стояха и мълчаха. Изведнъж телефона на единия от руснаците-охранители звънна. Той вдигна и поговори малко с човека отсреща, след което се обърна към Петров:

-Шефе, преди малко ченгетата са затиснали атентатора в едно от мазетата на гимназията „Св.Антон”.

Трей и Петров надигнаха глави. Никола даде знак на руснакът да продължи:

-Ами изглежда е имало стрелба и са взривили газовата инсталация на училището. Всички до един са мъртви.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...