A Dark Tale - Част 18

Място: Раят (на Дивайн)
Дата и час: неизвестни

-Това ли е раят? – попита повече от възторжено Адам. Той и Господ седяха в едно сепаре в стриптийз бар. Интересното беше, че в бара друг мъж нямаше. Само танцуващи жени и гледащи ги жени. В единия край на клуба имаше невероятно просторен бар с най-различни видове алкохол. Адам се оглеждаше като малко дете, а усмивката не слизаше от лицето му.

-Поне според твоите представи. – каза леко раздразнено Господ. До преди няколко минути бяха стояли в мрака на нищото, а след като Адам се бе съгласил да й помогне се бяха пренесли в неговата представа за вечна наслада.

-Имаш предвид, че Раят е различен за всеки човек?

-Рай, скъпи мой, е мястото, където се сбъдват желанията на човек. Мечтите му стават реалност и той забравя за живота, който е изживял.

Едно полуголо момиче остави пълна халба с бира пред Адам. Той се усмихна и я изпи на екс, след което се облегна на дивана и сложи краката си върху стъклената маса.

-Знаеш ли..., Господи. Тук ми харесва.

-Естествено. – погнусата по лицето на Господ не можеше да се скрие. –Ти си алкохолик и перверзник, скъпи мой. Самият факт, че това място е пълно с жени, гледащи други голи жени, и навсякъде има алкохол го доказва.

-Ами напий се и се присъедини към купона. – каза Адам ухилено.

-Шегите ти не ми влияят. И все пак... каза, че тук ти харесва, нали? Може би мога да уредя престоя ти, след като свършиш работата си там долу. Или по-точно след като Месията свърши неговата без проблем.

-Значи ще ме вземеш в Рая? Може, може... ще ми е приятно да прекарам вечността тук. Но въпреки всичко така и не ми каза каква е задачата на Месията. Мисля си, че трябва да знам.

-Спомняш ли си Иисус?

-Представи си не. Според Сатаната е бил пропадняк.

-Беше. – съгласи се Господ. –Но имаше нещо в него, което знаех, че ще ми е полезно. А именно - пораждаше състрадание в сърцата на хората. Неговата смърт и възкръсване бяха достатъчни, за да накарат хората да повярват... Но сега вярата си отива. Все по-малко хора се интересуват от религия. Католицизъм, християнство, протестантство... Никой не ги зачита. Скоро ще бъда забравена.

-Месията ще е новия Иисус, така ли?

-Нещо подобно. Неговият живот ще докаже моята сила, както някога възкръсването на Иисус го направи. Хората вече не се връзват на съживявания, защото понякога успяват и сами да ги направят. Но ако някой живее 200-300, че и повече години, не виждам как това ще може да бъде обяснено без да бъде намесено моето име.

-Ще държиш дъртакът жив толкова време, за да съживиш вярата в себе си? – попита Дивайн гледайки я в очите и същевременно размахвайки ръка за втора бира.

-Да. Братството на Докоснатите тотално ще заличи останалите религии. Ще накарам хората да разберат коя е истинскаа вяра. Бавно, но сигурно, сектата ще расте. Днес Хевънспорт, утре светът. – Господ също се облегна на дивана, на който седяха и махна с ръка. Едно от близкостоящите момичета дойде и седна до нея. Последва целувка между двете.

Адам стоеше и гледаше вцепенено. Изведнъж проговори:

-Ъм... значи аз съм бил перверзник, а? – налудничавия му смях за пръв път прехвърча из барът. Момичетата се стреснаха само за секунда и продължиха с предишните си занимания. Господ се усмихна на момичето до себе си:

-Кратките ми престои на Земята винаги са били забавни. Там научих много неща, от които не се бях ннтересувала. А и знам, че целувката ти е харесала.

-Определено, но малко ме разсея от темата на разгвора ни. – каза Адам и отпи от новопристигналата бира.

-Хаха, спокойно, скъпи мой, разговорът ни е почти към своя край.

-Добре тогава. Разбрах каква е работата на Месията, но какво може да издъни?

-Може да си навлече неприятности. Той бърза изключително много и скоро може да направи грешен ход. Новата ми дясна ръка ще ти разясни всичко, когато се върнеш на Земята. Предупреждавам те отново: има нужда от почивка. Изчакай две-три седмици да възвърнеш силите си и ще започнеш със забавата. Тъкмо ще имаш време да наваксаш с новините от времето на първата ти смърт, защото усещам, че не си особено запознат.

-Да, но мен ме интересува друго – ще имам ли силите, които имах преди Сатаната да ми ги отнеме.

-Ще направя всичко възможно да си пълен с енергия, която да използваш за възстановяването им. Не се тревожи. – Господ се усмихна отново на момичето до себе си и тя стана и се върна на предишното си място. И Адам, и Господ огледаха отдалечаващия се задник. Адам проговори пръв:

-Е, кога се връщам?

-Веднага след края на този разговор. Даже предлагам ако нямаш повече въпроси да приключваме и да те върна, където ти е мястото.

-Имам един въпрос. Доколкото знам, Бог уж е създал мъжът по свой образ и подобие. Ти обаче си жена. Не разбирам.

-Ами просто е, скъпи мой. Библията е просто приказка. Нека ти обясня как стоят нещата. Аз създадох мъжът, но по „Негов” образ и подобие.

-На... брат ти? – Адам бе почти сигурен, но все пак искаше да попита.

-Точно така. Колкото до жената – тя е негово творение, по мой образ и подобие.

-Ами еволюцията? – Дивайн си държеше на чистите факти.

-Ползвахме маймуни за първите прототипи, ако това питаш. След това развитието се получи от само себе си. Доволен ли си?

-Значи сте създали хората заедно? – смехът напираше в гърдите на Адам. Знаеше историите на вярващите на Земята, а сега чуваше истината от устата на Господ.

-Да. Но благодарение на успешните ми ходове на Земята, аз съм с пъти по-почитана там. Други въпроси?

Адам погледна отегченото й лице и поклати глава за не. Той огледа бара за последен път и каза:

-Готов съм.

-Знам, скъпи мой. – Господ се усмихна и всичко наоколо изчезна. Отново мрак... Адам отвори очи. Можеше само да различи, че е в някакъв апартамент. В този момент над него се провеси разтревоженото лице на Мартин Купър.

-Значи все пак оцеля? Това няма значение. Поспи малко. Може би имаш нужда.

Адам затвори очи и моментално заспа. Господ се върна в съня му и започна да му изяснява някои от нещата, които все още не му бяха ясни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Книги: "Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт

Ако в един момент се озовете в читателска криза и нямате никакво желание да продължите със сегашното си четиво, сменете книгата. Ако и т...