A Dark Tale - Част 21

Място: Кабинетът на Джонатан Кроуни
Дата: 15
февруари 2007
Час: 13:16

Трей седеше в кабинета и нервно чакаше. Хиляди мисли минаваха през съзнанието му и му беше трудно да се концентрира. Бе раздвоен между собствените си проблеми и проблемите на цял Хевънспорт. Сега обаче щеше да прехвърли част от отговорноста в ръцете на Кроуни. Мисълта за кмета сякаш го повика и той влезе в кабинета. Трей го погледна изпод очилата си и се усмихна нервно.

-Реши ли?

-Реших отдавна. – каза Джонатан. –Просто исках да съм сигурен в решението си.

Кроуни замълча за секунда, докато сядаше зад бюрото си. Трей беше прекалено изнервен и го подкани да продължи.

-Ще действаме. Уведоми Моро да започне набиране на доброволци. Кажи й, че ще уредим оръжие и се обади на Петров да се погрижи. Искам целия град да е в бойна готовност в случай, че Месията замисля нещо. Ако те не нападнат до края на месеца, ще нападнем ние. – Джонатан говореше бързо, личеше си, че предварително е обмислил всичко. –Колкото до петък, тъй като знам, че ще попиташ рано или късно... – Трей кимна. –Искам възможно най-много охрана. Не искам концертът да бъде провален.

-Това ми е ясно. Ще подготвя всичко до края на деня. – макар да не го показваше Трей бе доволен, че не трябва той да решава ще има ли военно положение или не.

-Подготви ли ложата?

-Да, там ще сме аз, ти, Моника, Моро, Петров и няколко охранителя. Ако искаш можем да поканим и някой друг.

-Засега не. По време на речта ми Петров ще трябва да остане там сам, но съм сигурен, че няма да има нищо против. – Трей кимна отново, а Джонатан забеляза малките капчици пот по лицето му. –Изглеждаш ми разтревожен. В последно време нямахме много време да говорим.

-Спокойно. Имам някои... лични проблеми, освен случващото се в Хевънспорт. Ще се справя с всичко. – това, че Джонатан бе забелязал неспокойството му, разтревожи Трей още повече.

-Сигурен ли си? Мога да се опитам да помогна ако е нужно.

-Не, не, няма нужда. – престорена усмивка се появи на лицето на Трей. –И ти имаш доста проблеми. Все пак си кметът на града, има хора, за които да се грижиш....

-Има хора, чиито очи трябва да замажа, преди да се възползвам от превилегиите от това да бъда кмет. Аз благодарих ли ти за онова, което измисли с вероизповеданията, с което се оттървахме от Докоснатите? – Трей поклати глава в знак на отрицание. –Е, благодаря ти! Ако не беше ти, едва ли щях да съм кмет, приятелю. Пиши си още 20 000 отгоре в чека за месеца. Може да понапазаруваш, това ще те успокои. Вземи и Моника с теб, тя обожава да пазарува, знаеш.

Споменаването на Моника накара Трей да потръпне леко, но за негово щастие Кроуни не забеляза. Съветникът знаеше, че може да се издъни ако не сменеше темата веднага.

-Това е нелоша идея. – каза той. –Но стига сме говорили за мен. Ти как си? След всичките нерви, които имахме покрай изборите, след случилото се с Дивайн...

-Не споменавай това име! – изкрещя Джонатан. Беше избухнал за секунда. –Адам Дивайн е мъртъв! Точка! – той се бе изправил, гледаше Трей право в очите, а долната му устна трепереше. Съветникът му стоеше като препариран и не знаеше как да реагира. След минута мълчание, Джонатан се просна в креслото си и видимо се успокои. –Това, което видяхме в моргата беше доказателството. Дори да е бил жив, дори Петров да не го е убил в банката, сега Дивайн е мъртъв. Аз видях трупът му, ти също. Темата е приключена.

Трей реши, че е най-добре да се съгласи и се усмихна невинно. Джонатан стана отново от креслото си и се насочи към вратата. Вече не бе в добро настроение и Трей знаеше, че той има вина за това.

-Трей... погрижи се всичко за концерта да е наред. Ще ми направиш тази услуга, нали? – Кроуни почти шептеше, гледайки към вратата, а не към съветникът си.

-Не се тревожи, приятелю. Това ми е работата. Ще се погрижа за всичко.

Джонатан излезе без да каже нищо повече и Трей отново остана сам в кабинета. Известно време той мисли за реакцията на Кроуни при споменаването на Дивайн. Не беше наясно с отношенията, които Адам и Джонатан са имали, но сега в момента знаеше нещо повече от кметът. Според Кроуни трупът на Дивайн, който бяха видяли в моргата е бил кремиран още същата вечер, но всъщност малко след излизането им той беше откраднат и Трей се бе погрижил хората му да разберат от кого. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади мобилния си. Избра едно от имената в указателя и зачака.

-Кажи, шефе? – гласът от отсреща беше плътен и басов, изглежда принадлежеше на едър мъж.

-Погрижи ли се специалиста да провери записа от камерите? – Трей придаде сериозност на гласът си. Не искаше и подчинените му да знаят, че е разтревожен.

-Да, прегледа го и успя да ни даде горе-долу добър кадър с лицето на извратеняка, който е откраднал трупа. Даже вече успяхме да го идентифицираме. Тъкмо щях да пращам момчетата...

-Не пращай никого! – отсече Трей. –Кажи ми името му!

-Мартин Купър, бившо ченге от полицията на Хевънспорт. Има слухове, че преди година и няколко месеца е водил разследване срещу този Дивайн и някакъв негов приятел, но името на другия се губи някъде из миналото. Сега Купър живее сам. Не знам за какво му е притрябвало тялото.

-Добра работа. Прати ми съобщение с точния адрес на ченгето и не пращай никого. Аз ще се оправя сам.

-Ясно. – човекът отсреща затвори и Трей прибра телефона си. Отново се загледа в една точка и се замисли какво да прави. Чу сигналът за получено текстово съобщение – вече знаеше и адресът. Облягайки се в креслото той проговори сам на себе си:

-Ще се погрижа за всичко....

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Книги: "Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт

Ако в един момент се озовете в читателска криза и нямате никакво желание да продължите със сегашното си четиво, сменете книгата. Ако и т...