A Dark Tale - Част 28

Място: таван на изоставен хотел, Западен Хевънспорт
Дата: 21 февруари 2007
Час: 21:17

Нощта вече се бе спуснала над Хевънспорт, когато Купър се събуди. В последно време нямаше кой знае колко задължения и прекарваше голяма част от времето си в спане. Нямаше значение дали е ден или нощ – той спеше постоянно. Така поне не мислеше за цигари или алкохол. Кашлянето обаче не рядко го събуждаше, както беше и в този случай. Кръвта сега бе малко. Мартин избърса устната си с ръкава на кафявия си шлифер и се замисли дали да продължи да спи. Една сянка обаче привлече вниманието му – изглежда за пръв път от доста време Дивайн се бе застоял на тавана. След концерта той рядко се задържаше там, но сега стоеше на едно малко дървено столче и гледаше в пода.

-Хей, мъртвецо, какво става? – провикна се Купър, надявайки се да привлече вниманието му.

Адам бавно обърна глава към него. Погледът му бе съсредоточен и пресметлив. За секунда Купър се запита дали трябва да се страхува, защото начина, по който го гледаше Дивайн, бе доста стряскащ. Думите на партньора му по неволя обаче го успокоиха, поне що се отнася до собственото му здраве:

-Бях в апартамента ти. Или каквото е останало от него...

-Някой се е опитал да влезе, а? – попита Купър.

-Двадесет и трима души. – каза студено Адам. Цифрата стресна Купър.

-Сигурен ли си?

-Ако не бях сигурен нямаше да ти го казвам, ченге. – каза още по-надменно Адам. –Има си начини да се разбира колко хора са загинали на дадено място.

-И все пак въпросът е как са свързали теб с мен. Да не би онова куче Трей да ни е издало?

-Не вярвам. – поклати глава Дивайн. –Той вече е в Рая.

-Какво? – стресна се Мартин. –Кога го уби?

-Не съм го убил аз. – в изказването на Адам имаше известна доза тъга. –Изглежда Джонатан е разбрал малката тайна, която той и Моника имаха.

-Откъде знаеш, че е мъртъв?

-От най-достоверния източник.

-Господ? – предположи Мартин.

-Не, от Вдовицата в бяло. Естествено, че от Господ.

Мартин се почувства зле, заради това, че не се бе досетил сам и бе задал глупав въпрос. Но Дивайн знаеше как да смачка самочувствието на човек и без това.

-И сега какво? Протежето на Кроуни е отишло в Рая?

-Хората се разпределят между Рая и Ада по доста интересен начин. – каза Адам. –Има едно странно нещо наречено саможертва, което автоматично ти печели място в Рая... За съжаление аз не съм способен на подобна глупост.

-Повечето хора са способни на подобна „глупост”, знаейки, че това ще им осигури място при Господ. – контрира го Купър.

-Аз не съм от „повечето хора”. Аз съм по-добър. – усмихна се самодоволно Адам.

Мартин не се издразни от самоувереността на Дивайн. Вече бе свикнал, но все пак реши да направи една злобна забележка:

-И защото си по-добър от тях не можеш да отидеш в Рая.

Адам се усмихна.

-Да не мислиш, че го искам? Да не мислиш, че толкова много желая да съм в онова място? Под нечий друг контрол? Не. – той поклати глава. –Просто такава е сделката. Аз убивам Месията, всичко свършва и отивам в Рая.

-Стискам ти палци. Ще ти е трудно.

-Да, особено с руснаците по петите ми. – промълви тихо Дивайн.

Мартин тъкмо бе решил да продължи да спи, когато чу думите на Адам и отново се обърна към него.

-Руснаците? Те ли са щурмували апартамента ми? – учудено попита той.

Дивайн кимна.

-Да не мислиш, че Джонатан ще прати обикновени ченгета да се справят с мен? Той не знае какво съм, но знае, че съм труден за побеждаване и най-вероятно се е възползвал от жаждата за вендета на руснаците.

-Руската мафия е опасна. Знаеш го по-добре от мен, имал си си работа с тях и преди. – понякога това, че бе чел досието на Дивайн, караше Купър да се чувства малко по-уверен.

-Те са хора като всички други. Убиването им е като детска игра... И мисля, че е време да си поиграя. – тук Адам се разсмя. Бурно и лудо, неконтролируемо и поглъщащо, както всеки път.

Мартин присви очи. Да не би Дивайн да замисляше да иде при руснаците?

-Ти... – започна той. -... нямаш намерение да се разкриваш пред тях, нали?

-Да се разкривам?! – ухили се Адам и се изправи, вдъхвайки страхопочитание у бившия полицай. –Не, аз имам намерението да ги избия. Всички до един!

-Това е лудост! – възпротиви се Купър. –Те са прекалено много и са прекалено опасни. Ако ги нападнеш ще те убият и скапаната ти божия мисия ще се провали...

-А с нея и шансовете ти за излекуване. – прекъсна го Дивайн, сякаш прочел мислите му. Мартин кимна. –Показваш егоизъм, ченге, това ми харесва. Но вече съм го решил. Няма да чакам руснаците да ме намерят. Аз ще ида при тях... А и те няма да са сами. – Адам леко наведе глава, извади от задния си джоб смачкана страница от вестник и я подхвърли на Купър. Той я разтвори набързо. Заглавието най-отгоре беше „Кметицата Кроуни на посещение при Володя Иванович”. В стаята отдолу се съобщаваше, че жената на Кроуни ще е гостенка в хотела на руснака, считан за наследник на Никола Петров, и двамата ще обсъждат как да бъде заловен убиецът.

-Звучи ми като капан. Но ако Кроуни е разбрал за връзката на Трей и Моника, не виждам защо тя ще му помага. – Мартин погледна Адам, който бе започнал нервно да се оглежда.

-Може би не й е оставил избор. – отговори Дивайн, не спирайки да се ослушва. Сякаш бе усетил нещо, неуловимо за сетивата на Купър.

-Ще я убиеш ли? – попита Мартин.

Адам спря да се оглежда и го погледна право в очите.

-Не... аз не съм такъв човек. – каза той с усмивка.

Мартин го погледна съмнително.

-И въпреки всичко си мисля, че идеята не е добра. Глупаво е да идеш сам... Нека помогна.

Адам се изсмя.

-Искаш да рискуваш живота си? Не те разбирам.

-Ако умреш аз няма да бъда излекуван. Следователно ако има кой да ти пази гърба шансът да живея е по-голям.

-Един бивш престъпник и един бивш полицай срещу цялата руска мафия.... ще е забавно. – Дивайн отново започна да се смее. –Приготви си играчките, ченге. Тази вечер ще си поиграем.

Мартин неусетно се усмихна, погълнат от адреналина, който го обзе, когато мисълта за предстоящата самоубийствена атака нахлу в главата му. Знаеше, че има голям шанс да бъде убит, но кураж му вдъхваше това, че до него щеше да е един на два пъти съживяван психопат, който на всичкото отгоре е подчинен на Господ. Мартин не бе сигурен какво точно иска да прави Дивайн, но предпочиташе да е до него и да се погрижи неговия билет към излекуване да не бъде убит.

Адам спря да се смее и отново започна да се оглежда, сякаш имаше нещо наоколо, което той искаше да открие. Гледаше най-вече нагоре, към покрива над тях, и се взираше така сякаш успяваше да види през самия покрив. Купър не му обърна кой знае какво внимание и се разрови из една от чантите, които бе взел от апартамента си. Отвътре извади четири пистолета и кобури за тях, след което набързо се екипира. Изведнъж нещо зад него сякаш се срути и той моментално се обърна. Дивайн го нямаше, а над мястото, на което бе стоял, сега зееше дупка в покрива. Мартин погледна и видя как Адам нервно обикаля отгоре, гледайки в една посока.

-Какво стана? – провикна се Купър.

Отговорът беше кратък:

-Някой ни наблюдаваше.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Едно DaDa Aniventure приключение

Няма как да не се сетя за въодушевения Билбо Бегинс на Мартин Фрийман, който подтичва, докато произнася "I'm going on an adve...