A Dark Tale - Част 39

Място: покоите на Месията
Дата: 1 март 2008
Час: 18:39

-Ти... – устните на Адам се движеха сякаш от само себе си, а лицето му бе покрито от пелената на объркването. –Аз току що те убих.

Месията се усмихна невинно и пристъпи напред. Той бавно се приближи до Дивайн и се загледа в трупа в краката му.

-Дори мъртъв изглеждам мъдър.

-Дори мъртъв изглеждаш мъртъв, копеле! – изкрещя Адам и насочи ножа си към гърлото на новопристигналия Месия.

-Много смислено, Ей Джей. Мноооого смислено. – каза със суров поглед Месията. Той дори не помръдваше. Просто се взираше в някогашния си ученик.

-В момента не съм в настроение и състояние да кажа каквото и да било смислено. Знам, че е възможно човек да бъде съживен... но това... Тук има някаква уловка.

-Има. – усмивката отново се върна на лицето на Месията. –Но не мисля да ти издавам малката си тайна. Вместо това искам да поговорим.

-Нямам за какво да говоря с теб. Предпочитам да те убия. – ръката на Дивайн потрепваше нервно.

-И какво? Мислиш си, че аз няма да се появя отново. Колко пъти ще ме убиеш преди да се съгласиш да ме изслушаш? С колко мои трупа трябва да се напълни стаята преди да чуеш какво имам да ти кажа? Не бъди глупак, Ей Джей! – в гласa на Месията се усети заповедна нотка. Той първо бавно се размърда, а след това започна да се разхожда из стаята. –Преди да предприемаш каквото и да било ме изслушай. Ти си един от малкото хора, способни да разберат ситуацията, а аз трябва да споделя всичко, което ме тормози с някого.

Дивайн свали ножа. Той тръгна внимателно назад докато гърбът му не се удари в стената. Започна да мисли за това, което се бе случило току що. Актьор ли бе убил или пък Месията през цялото това време е имал брат-близнак? Колко още имаше? Може би ако изслушаше стария си ментор щеше да разбере. Любопитството му постепенно надделя над раздразнението му и след минута мълчание той кимна на Месията. Бе готов да слуша. Ако дори една дума или движение не му харесаше щеше да го разпори.

-Благодаря ти за това, че ще ме изслушаш. - каза водачът на Докоснатите. –Значи все пак някога сме тренирали в теб някакво смирение. – на това Адам отговори със среден пръст и отегчен поглед. Нямаше намерение да слуша дълго подобни глупости. Месията смутено продължи: –Извинявам се, изглежда съм сбъркал. Така... откъде да започна. Както може би знаеш създаването на тази организация, на това братство или както го наричат непросветените – Секта, бе по заръка на Господ. Тя изглежда бе стигнала до извода, че нашето общество има нужда от прераждане, от едно ново начало, и за това й трябваше праведен човек, чрез който да върне вярата в себе си в човешките сърца. И избра мен. Сега ще ти издам малък факт от моето неизвестно за почти всички минало – някога аз бях обикновен свещеник в този град. Но с подкрепата на самата Нея се сдобих с умението да накарам хората да ми вярват. И така бе създадено братстовото на Докоснатите от Бог. Първоначално разчитах само на отрепки, за да набирам членове за сектата, по-късно се обърнах към жадните за нови неща влиятелни хора в града. Имаше и пречки разбира се. Като например глупавите изследвания на баща ти, които доведоха до смъртта на цялото ти семейство. – Дивайн стисна ножът си и погледна Месията с цялата омраза, на която бе способен. Поглед, който можеше да убива... Месията обаче бе подготвен и не се пречупи пред невидимата сила на Адам. –Да, Ей Джей, помня кой си и откъде идваш. Помня какво сторих със семейството ти, а след това и с теб. Имах големи надежди за теб, моето момче, но ако знаех, че ще стигнем до този момент щях да те убия още тогава.

Месията стигна до бюрото си. Обърна креслото към Дивайн и седна. Адам наблюдаваше внимателно, тъй като очакваше заплаха във всеки един момент. Но не се случи нищо. Месията просто седна и продължи с разказа си:

-След като се справих с пречките си братството започна да се разраства. С тези темпове до 5 години градът щеше да е мой. След 10 и околните градове. До 15 цялата страна. И оттам... ние щяхме да станем доминираща религия. Това искаше Господ. Аз бях предопределен за новия Исус. Аз трябваше да поведа хората към изцеление за съгрешилите им души. И тогава се появи ти. Изпратен със задачата да ме убиеш. За моя радост направи грешката да ме пренебрегнеш заради малкото си глупаво отмъщение. За сметка на това обаче разбрах повечко неща за това докъде се простират силите на Сатаната, а това Господ се бе постарала да скрие от мен. Реших... че е крайно време да действам сам. И го направих! – в зеленикавите очи на Месията светна пламък. –Станах самостоятелен и започнах да следвам своя собствен път към величието. Отхвърлих покровителството на Господ и сега сам решавам какво да правя с живота си, с братството си, със светът си...

Ръцете му вече трепереха. Той сякаш изживяваше фантазиите си за безгранично могъщество. Адам го гледаше безизразно. Устните му бавно се отвориха:

-А хората казват, че аз съм луд. – Месията го погледна злобно. –Ти... стари човече, си по-побъркан отколкото си мислех.

-Да, но все още съм жив. Виж докъде стигнах! От предначертания ми път на нов Исус до ситуация, в която Господ праща теб да ме убиеш. Но го постигнах с воля. Промених съдбата си. И сега мисля да го направя отново.

-А сега аз си мисля... – започна Адам. -... че е крайно време да замълчиш веднъж завинаги. Убих едното ти аз... – той посочи трупа на пода. -... ще убия и второто. Защото така трябва. Защото това се иска от мен. И защото това искам аз. Животът е весел... – започна Дивайн и се отблъсна от стената, вдигайки ножа си.

-... но все някога умираш. – довърши Месията със самодоволен поглед в очите. Дивайн замръзна. За само една секунда той не можеше да помръдне. Ръцете му, краката му, главата... всичко бе вцепенено за една проклета секунда. Достатъчна на една фигура да се втурне в стаята и да стреля по него. Дивайн почувства пробождане в дясната част на врата си. Стрелецът бе точен, но това не бе куршум. Бе игла.

Адам си върна контрол над крайниците, но ги почувства изключително тежки. Зави му се свят и падна на колене. Видя нападателя. Висок мъж, с очила и дълга черна коса, вързана на конска опашка. Месията стана от креслото си и отиде до него, а зад тях се появи още един Месия. Адам не можеше да разбере какво става. Нямаше и сили да се опита. Той просто затвори очи и се предаде. Тялото му рязко се строполи на земята, а той изгуби съзнание. Последното, което чу бе гласът на Месията, който и от двамата да беше, да казва:

-Добра работа, господин Хол. Сега той е наш...

1 коментар:

  1. интересно защо 38 част се развива на 1 март 2007, а 39 на 1 март 2008 о.О ;]

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...