A Dark Tale - Част 42

Място: къщата на Джонатан Кроуни
Дата: 11 август 2007
Час: 07:07

Джонатан бавно надигна чашата. Водката прогори гърлото му и го накара да направи злобна гримаса. Остави чашата с алкохола точно до тази с кафето. Глупавата му секретарка така и не бе разбрала, че когато градът ти е във военно положение само твърд алкохол може да те събуди. С бавно движение на ръката Кроуни отвори лаптопа си и започна да преглежда писмата. Проблем в този квартал, атака на Докоснатите в онзи, неподчинение в трети... Нищо изненадващо, нищо ново. Кметът затвори лаптопа си и се облегна назад. Трябваше добре да помисли как ще действа занапред. Докоснатите имаха отлични планове за нападение, а войната не можеше да продължи още дълго. Икономиката на града се сриваше. Провизиите и всякакъв вид стопанство бяха в застой. Отчаянието караше много хора да станат част от Съпротивата и да се пречкат в работата на СС отрядите. Кроуни така и не беше разбрал как тази „сбирщина говеда” (както той наричаше Съпротивата) действа. Нямаше ясно изявен лидер. Заповеди се даваха на принципа „това трябва да се свърши, иди ти”. Колкото и да беше странно изглежда се получаваше. В Съпротивата имаше няколко по-известни лица от някогашния елит на града, но от най-голяма важност за Кроуни бе Мартин Купър, бившето ченге, което някога бе разследвало него и Адам, и което бе простреляло сестра му. Моро се бе възстановила бързо, но все пак като нейн брат той се тревожеше. От 2 месеца тя ръководеше действията на СС и се справяше доста добре, но ако не намереха скоро изход от кризата войната щеше да свърши в полза на Докоснатите.

Кроуни стана от бюрото си и се насочи към остъклената си тераса. Гледката отвън го успокояваше, макар той въобще да не се интересуваше какво става там. Просто обичаше да стои на това място и да размишлява. Сега трябваше да реши как може да бъде прекратена войната. Може би ако предизвикаше Месията на една последна битка – армия срещу армия, тогава всичко щеше да се реши в полза на огнестрелите оръжия на СС. Проблемът беше, че Месията трудно щеше да се навие на подобен ход. Той най-вероятно осъзнаваше, че откритата война ще значи загуба за него и затова продължаваше с партизанските си атаки. Идеята за атака над заводите за метал също мина през главата на Джонатан, но ако се опиташе рискуваше да загуби много войници. Нищо не му идваше наум, а мислеше по този въпрос всяка сутрин вече цяла седмица.

Той отново се върна до бюрото и мързеливо се отпусна върху креслото си. Имаше поне една утеха – Дивайн бе мъртъв. Маркъс Хол, наемният убиец, бе донесъл снимки като доказателство, че е свършил работата и е убил Дивайн. На снимките ясно се виждаше простреляното на множество места тяло на Адам. Макар това да не убеждаваше напълно Кроуни в смъртта на някогашния му партньор, Хол не бе преставал да твърди, че работата е свършена. За съжаление боят между двамата се бе състоял на територия на Докоснатите и Хол не бе успял да върне част от тялото. Джонатан обаче не искаше подобно нещо. Беше му достатъчна надеждата, че Дивайн наистина е мъртъв и няма да възкръсне за трети път. Сега имаше важни проблеми за решаване, които щяха да са усложнени ако Адам бе по петите на кмета.

Вратата се отвори и привлече вниманието на Джонатан. Беше сестра му.

-Имаме малко работа на улицата. Някаква група скандира за повече провизии. Помощта ти ще ни е нужна, за да разрешим проблема.

Той се замисли над думите й. Моро търпеливо изчака отговор. Вместо да отговори брат й само кимна. Той стана от креслото, облече сакото си и с няколко глътки изпразни чашата с водка, след което тръгна след сестра си. Време бе пак да обяснява на група алчни глупаци особеностите на гражданската война и защо трябва да се пестят провизии.

1 коментар:

  1. Тази част звучи като "затишие пред буря" ..пък ще видим.

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...