A Dark Tale - Част 43

Място: лабораторията на Леофрийк, подземията на Докоснатите
Дата: 12 август 2007
Час: 04:21

Леофрийк нахлу в лабораторията с гръм и трясък. Беше бесен. Единият от помощник-лаборантите понечи да каже нещо, но получи юмрук в зъбите, който го свали на земята. Другият помощник-лаборант, който беше по-възрастен, застана на пътя на Лео и се опитваше да го удържи, за да не продължи с побоя.

-Трябваше само да го държиш буден, копеле такова. Само да го държиш буден! Но ти и с това не се справи. Ще те убия, ще те убия! – крещеше Леофрийк и се опитваше да се пресегне до младия лаборант. По-възрастният обаче бе със силни ръце и държеше ръководителя им настрана. Лео се изтощи от викане и опити да се добере до младока и се поуспокои.

-По-спокоен ли си? – попита по-възрастният помощник-лаборант.

-Да, добре съм. Не се тревожи. Стани от пода, мизерник такъв! – той се обърна към поваления младок. Той се изправи и забърса кръвта от устните си с ръкава на бялата си престилка. Лео го бе ударил наистина силно. –Сега… искам да ми кажеш как по дяволите допусна Дивайн да заспи?

-Дори не разбрах как е станало.
– започна да се оправдава младокът. –Излязох за няколко минути. Системата със серума, който му инжектираме си бе на мястото. Когато се върнах очите му бяха затворени, а уредите отчитаха повишена мозъчна активност.

-Как го събуди?
– Лео се опитваше да говори колкото се може по-спокойно.

-Аварийната система. Електричеството го събуди на секундата. От тогава не е помръднал главата си.

Лео започна нервно да тропа с пръсти по бюрото, върху което бе седнал. Обмисляше какво да прави. Знаеше вътре в себе си, че докато Дивайн е бил в състояние на сън всичко може да се е провалило. Адам не се бе поддал на опитите за промиване на мозъка цели пет месеца. Лео бе казал много отдавна на Месията, че опитите им са безполезни, но той бе наредил да продължат. Сега с тази издънка и с неконтролируемото поведение на другия обект всичко можеше да се провали. Лео поклати глава от отчаяние и стана от бюрото. Тръгна към стената, където бе прикован Дивайн. Другите двама го последваха.

На мястото, където преди бе изправено тялото на Адам сега имаше солидна кръгла врата. Отваряше се чрез набиране на код на малък терминал от едната й страна. Отвътре бавно излизаше леглото-затвор, за което Дивайн бе прикован вече половин година. Ръцете му бяха здраво захванати с метални окови от двете му страни, а от кръста надолу бе покрит със система от уреди, грижещи се за поддръжката на нормалните жизнени процеси. Хранеха го чрез системи, като по същия начин и вкарваха серума, държащ го буден постоянно. Всичко това бе постигнато чрез познанията на някой от най-добрите техници на Хевънспорт, които сега бяха в подземията заради своята религия.

Леофрийк набързо въведе кода и процедурата по изкарването на леглото се изпълни. С натискането на още два бутона то се изправи във вертикална позиция и Адам и Лео бяха очи в очи. С тази разлика, че Адам гледаше надолу. Единствената му свобода бе фактът, че можеше да движи главата си.

-Погледни ме! – нареди ученият. Дивайн не реагира. –Погледни ме, мамка ти!

Адам бавно надигна глава. Вместо безразличието и отвращението, което Лео бе свикнал да вижда, сега в очите на Адам се четеше самодоволство и арогантност. Лека усмивка придаваше на лицето му онзи самоуверен вид, който бе избледнял за времето, в което бе прикован.

-Прекъсваш ме, лабораторна гнидо. – каза Адам спокойно. –Мислех си за първия си сън от много време насам, а ти ме прекъсна. Това не е хубаво.

Лео сви устни раздразнено. Едната му ръка трепереше.

-Какво стана в съня ти? Тя свърза ли се с теб? Трябва да знам! Отговори ми!

-Съмняваш ли се?
– изненадано каза Адам. –Естествено, че се свърза с мен. И сега големият въпрос е как ще постъпиш ти. Дали ще кажеш на Месията какво се е случило и ще рискуваш главата си или ще си замълчиш и ще се надяваш никой да не се опита да дойде за мен? Хммм… труден избор, а?

Лео не издържа и удари плесница на Дивайн. Сега той бе окован и нямаше как да отвърне. Погледа на учения се насочи към съседната на лабораторията стая. Тежко бронирана метална врата криеше голяма му тайна. Криеше нещото, за което само той знаеше. Ако Месията разбереше за заспиването на Дивайн щеше да дойде тук и щеше да разбере какво Леофрийк бе крил толкова дълго време от него. Това не трябваше да става…

-За твое добро е никой да не се опитва да се прави на твой спасител! – каза накрая Лео на Адам. –И се постарай повече да не заспиваш. Не ми се иска да се налага да ти причинявам болка.

-Хах, болка…
- засмя се Дивайн. Старата искра на налудничавост отново проблесна в очите му. –Болката е само предястие за страданието, драги ми професоре. Не ме е страх от нея. Теб обаче, както и всички паразити, били те мъже, жени или деца, пълзящи из тези подземия, трябва да ви е страх. Защото рано или късно болката ще дойде при вас. След нея ще дойде страданието. И накрая… смъртта. И всичко ще бъде сервирано от моята скромна личност. Животът е весел, но все някога умираш.

-Писна ми от филосовстването ти!
– изкрещя Леофрийк и натисна бутона за обратната процедура – леглото отново зае хоризонтална позиция и се прибра в стената. Леофрийк трепереше. Удари главата си в стената и затвори очи.

Помощник-лаборантите седяха отстрани и чакаха заповеди. Бяха станали свидетели на целия разговор. Лео ги погледна кръвнишки и махна с ръка на по-младия да дойде до него. Когато той се приближи ръката на Лео се стрелна и заби един скалпел в сърцето на младокът. За втори път кръв потече по устните на лаборанта и той се строполи мъртъв на земята. Другият лаборант, по-възрастния, този път не можа да реагира и сега стоеше и се взираше в мъртвото тяло в краката си.

-Ще кажем, че е полудял и ни е нападнал. – каза Лео спокойно. -Било е самозащита. Колкото до теб… Месията не трябва да разбира за случилото се с Дивайн, иначе и двамата можем да последваме този тук. – той ритна трупа. –Продължаваме с процедурите по план. Рано или късно Дивайн ще се пречупи и ще започне да ни се подчинява.

Лаборантът само кимна. Беше прекалено уплашен, за да направи каквото и да било друго. Никога не бе виждал тази страна на ръководителя си. Самият Леофрийк бавно излезе от лабораторията и започна да се разхожда из коридорите. Мислеше за всичко, което се бе случило. Не можеше да си позволи да се провали. Точно това щеше да стане обаче ако някой решеше да дойде да спасява Дивайн…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Книги: "Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт

Ако в един момент се озовете в читателска криза и нямате никакво желание да продължите със сегашното си четиво, сменете книгата. Ако и т...