A Dark Tale - Част 44

Място: неизяснено
Дата: неизвестна
Час: неизвестен

Мартин бавно надигна глава. Беше в същата проклета дупка, в която преди няколко месеца се наливаше редовно - бар „Кръкнис”. Опита се да си спомни как по дяволите е стигнал сега дотук, но опитът му донесе само главоболие. Той погледна халбата с бира пред себе си, надигна я и отпи. Огледа се и не видя нищо кой знае колко различно – стара разбита кръчма, пълна с около 20-ина души, наливащи се с некачествен алкохол. Изведнъж тъмната и задушена обстановка на мястото бе осветена от една фигура. Погледът на Купър се бе концентрирал в едно идеално женско тяло, което с плавни движения се насочваше към неговата маса. Голата женска плът бе съвсем леко покрита от тънък бял воал, прилежно увит около цялото тяло. Жената дойде до масата на Мартин, придърпа един стол и седна.

-Помниш ли ме, Мартин? – каза тя с нежен глас.

Една секунда бе достатъчна на Купър да разтърси глава и да премахне хормоналната магия, която го бе опиянила. Той много добре си спомни кой седи срещу него.

-Господи... – промълвиха устните му от самосебе си.

-Точно така. – усмихна се Господ. Тя щракна с пръсти и един сервитьор донесе още една халба с бира за Мартин. В старата халба все още имаше малко бира и Купър я глътна на екс, за да даде чашата на сервитьора. Бирата му се отрази освежаващо и той зачака Господ да проговори. –Няма ли да кажеш нещо? – попита най-накрая тя с усмивка.

-Чувствам се странно, когато ми се налага да заговарям... да заговарям... теб... Вас... да заговарям божество. – той се почувства леко притеснен от несигурноста си. Нежният и спокоен поглед на Господ обаче му действаше релаксиращо.

-Разбирам те. Всички са така, но в един определен момент се свиква. Нали знаеш, че това е сън?

-Предположих. Винаги си ме посещавала... сте ме посещавали само в сънищата ми, госпожо.

-Не е нужно да ми говориш на Вие, Мартин. Аз съм твой приятел. – тя докосна дясната му ръка. Той почувства странна топлина в себе си и това леко го притесни. Посегна за бирата, но се отказа преди да повдигне халбата. Господ продължи: -Както вече се изяснихме това е сън, който в твоя свят няма да трае повече от няколко секунди. Тук обаче той може да е цяла вечност. И все пак съм прекалено заета да ти отделя толкова време, макар въпросът, по който ще говорим да е важен и за двама ни.

-За какво става въпрос? – попита Мартин.

-Става въпрос за Адам Дивайн. – каза Господ и очите й леко се присвиха. Цялото тяло на Купър се стегна. –Той е жив.

-Но... – понечи да проговори Мартин. В него за миг се зароди надеждата, че ще може да бъде излекуван. Не му пукаше, че Дивайн е жив, пукаше му, че ако Дивайн все някога свършеше работата си то Мартин щеше да получи изцеление.

-Тихо. Знам какво си мислиш. Няма да се отметна от думата си. Ако Адам изпълни задачата си ти ще бъдеш излекуван. Но ние трябва да му помогнем.

-Но как? Той... нямаше го толкова време. Къде е бил? Мислех, че е мъртъв...

-Ако беше мъртъв мислиш ли, че нямаше да дойде при мен? Неее, откакто проникна в базата на Докоснатите той не е бил убиван. Просто бе заловен. Не знам как, но е бил заловен и са го държали буден през цялото това време, за да не мога да се свържа с него. Но направиха грешка и той заспа... И за няколко секунди в реалния свят, и много повече в неговия сън, аз бях с него. Разбрах каквото имаше да ми казва. Той все още може да изпълни задачата си, Мартин. И ако искаш да бъдеш излекуван ти все още можеш да му помогнеш.

-Как?

-Като го спасиш. Мислиш ли, че ще се справиш?

-Колкото и мизерен да е животът ми, колко и жалък да съм, аз искам да живея. И ще направя всичко възможно да се излекувам. Дори това да значи да рискувам живота си за спасението на Дивайн... с надежда за моето спасение. – Купър говореше открито и естествено това бе усетено от Господ.

-Така да бъде. Ще имаш нужда от информация обаче. Като за начало е добре да знаеш, че Дивайн е затворен в подземията в заводите за метал и не е местен оттам. Помещението, в което се намира е било пригодено за лаборатория и сега правят с него експерименти, които не успя (или по-скоро не пожела) да ми разясни. Ще се наложи ти и екипът ти да проникнете в бърлогата на звяра и да измъкнете ценния ни съюзник оттам.

-Откъде ти знаеш това? Все пак... криели са го от теб толкова време, а сега знаеш толкова детайли? – попита Купър.

-Дивайн ми ги разясни. Изглежда са намерили начин да прикрият леговището си от мен и не мога да ги наблюдавам, иначе всичко щеше да е с пъти по-лесно.

-Как обаче се очаква да проникна с 50 души в базата на Докоснатите, където дори частите на СС не са опитвали да влязат все още?

-Не съм споменавала нищо за 50 души. – каза Господ. –За да успеете трябва да сте малко и да действате бързо. Предлагам ти да няма повече от двама-трима с теб. Но ги избери добре.

-Как ще влезем? – попита Купър, като премълча мнението си, че да влезеш в заводите за метал с 4-ма души си е самоубийство. Господ улови мисълта му, но не го показа, а само леко се усмихна.

-Дивайн е обикалял доста из тези заводи като е бил хлапе. Знае доста скришни места. Някога е имало няколко подземни канала, който са служили за пряк достъп от подземията до града. Почти всички обаче са се срутили поради некадърно строителство. Един обаче е здрав, само входът му е запушен от неголямо количество камъни. Оттам ще проникнете и оттам ще се измъкнете. Проучи картата на метрото и ще намериш затворена отсечка. Оттам започва каналът към подземията на завода за метал.

-А как ще открием Дивайн?

-В помещението, в което е той има две различни вентилации. Едната е работеща, другата не. Неработещата е всъщност част от тунела. Ще го откриете лесно, ако проверявате дупките в стената по пътя си.

-Кога да го направя? – Мартин задаваше въпросите си рязко. Отново се чувстваше сякаш го инструктират за полицейска операция.

-Възможно най-скоро. Дивайн ми каза, че ще сплаши доктора, който ръководи изследванията, и той няма да посмее да увеличи охраната. Това обаче не означава, че всичко ще е наред за дълго.

-Ясно. – Мартин най-накрая посегна към бирата си. Жадно преглътна от течността, макар да знаеше, че това е само сън. Беше странно... да сънуваш и да осъзнаваш, че всичко е сън. Докато пиеше отвори очи и погледна Господ. Тя му се усмихна леко. В момента, в който дъното на халбата докосна масата, Господ изчезна. Както и целият бар. Мартин гледаше тавана. Вече бе буден. Намираше се в една малка стая в обществената библиотека, база на Съпротивата.

Той стана от неудобния диван и се стрелна навън. Време бе да подготви спасяването на Дивайн.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...