Хрониките на Мирчев - Един национал(-истически)ен празник

Мирчев баааавно отвори очи и погледна часовника до леглото си. 12 и 23 на обяд. Прекалено рано беше, за да става, но изглежда говедата навън не бяха на това мнение. Чуваха се крясъци и скандирания, които привлякоха вниманието му. Той погледна през прозореца си и видя група националисти да развяват трибагреника и да крещят: „Атака! България! Атака! България!”. Мирчев се издразни на глупостите им, отвори прозореца и с все сила изкрещя:

-На майка ви.... в п*****а! На майка ви... в п*****а! На майка ви... в п*****а!

Няколко от по-тъпите и млади нациналистчета си помислиха, че това е новата реплика за скандиране и взеха да му пригласят. Скоро целият квартал бе озарен от тази висока проява на култура. По-умните и възрастни националисти обаче бързо се усетиха и скоро камъни полетяха към Мирчевия прозорец, а след това и към цялата къща.

Половин час по-късно последната патрулка си тръгваше натъпкана с националисти, както и другите 5 преди нея, а Мирчев стоеше по халат на входната врата и се усмихваше злобно. Бе победил.

Тъкмо влезе и се насочи към банята, когато на вратата се позвъня. Той се върна и с мързеливо движение отвори. Пред вратата стоеше нещо... голямо. Масивен момък, с руси кичури и слънчеви очила. Ако не бяха наболата му брада и сериозните му габарити някой можеше да направи грешката да го помисли за гей. Мирчев го огледа с раздразнение и след около 2 минути зацепи кой е – неговият съученик Коцето.

-Малък, липсвах ли ти? – каза с весел глас Коц и влезе в къщата сякаш си беше у дома. Мирчев го проследи с поглед, промърмори едно „Ша ти еба и Коцювските номера...” и тръгна след него. Коцето се просна на дивана в хола и пусна телевизора. Даваха някакъв филм за освобождението.

Мирчев седна на една табуретка, погледна Коцето, погледна телевизора, пак погледна Коцето, пак телевизора и отсече:

-Пикае ми се.

Процедурата му отне цели 5 минути. Когато се върна се оказа, че идването на съученика му не е било лош сън – Коцето все още беше в хола и гледаше телевизия.

-Але... – започна Мирчев. –Можеш ли да ми кажеш, ти пазарджишки милюзино, какво аджеба правиш в хола ми?

-Дойдох да спя с теб. – каза Коцето със спокоен и мъжествен глас. Той не сваляше очи от телевизора. Бе превключил на СКАТ и гледаше някаква реч на Волен Сидеров за това как турците преди 5 века са минали групово баба му, а след това и дядо му.

Мирчев се чудеше на кое да се изуми повече – на изказването на пича пред него или на глупостите на Волен.

-Дошъл си за какво? – каза той и погледна с характерния си поглед „широко отворени очи от силните напъни”.

Коцето остави дистанционното, разположи се удобно на дивана и погледна Мирчев.

-Дойдох да спя с теб, бе малък. Това е.

-Ама... как така? – Мирчев не знаеше дали да тича за пушката или да се смее.

-Ми... поисках участие в някой от разказите за теб и авторът (слава на неговото име) не знаеше как да ме вмъкне и затова реши да ни накара да се изпраскаме. Нали знаеш – скандала води до по-високи рейтинги.

Мирчев тотално се обърка. Разкази за него, автор, скандали.... за какво говореше Коцето? Да не би да беше полудял? Мирчев все по-сериозно се замисли да изтича до стаята си, да вземе пушката и да гръмне човека пред себе си. Фактът, че беше от неговия клас не беше от значение. И без това Коцето не се вясваше кой знае колко в училище...

Все пак той реши да пробва по добрия начин:

-Виж са, Коц, няма да се разберем с теб така, палавнико. Първо – говориш несвързани глупости и второ – няма да спя с теб, ако ще да си последния изрусен и як мъжага на Земята.

-Ми виж, Малък, то и аз не искам да спя с теб, но както ти казвам онзи идиот авторът просто не може да измисли по-добро приложение на скромната ми личност. И тъй като не се нави да опише как спя със сестра си (тъй като е малка) реши да ме накара да спя с теб. – Коцето беше все така спокоен и искрен. Малкия се позамисли.

-Алеее... има ти нещо на теб, ша ти еба и номерата. Викам да пийнем по едно винце, от на дядката неговото, пък да видим дали ша се осъзнаеш.

-Сипи, нямам против. – от Коцето лъхаше на аристократизъм. Маниерите, рядката и прикрита усмивка, спокойствието. Мирчев леко потръпна докато ставаше, за да донесе алкохол. Той взе две чаши от кухнята и изрови от двора една от прикритите бутилки с червено вино, които дядо му се опитваше всеячески да опази. Когато се върна в хола, Коцето отново прехвърляше каналите. Попадна на Канал 1, където бяха пуснали химна. Коц на момента се изправи и сложи ръка на сърцето си, а Мирчев се тупна на една табуретка и започна да сипва вино.

-Стани бе, малък, това е химна. – каза Коцето с лек упрек.

-Каквото е трябвало да стане при мен стои изправено още от 9 сутринта. Стърчи като палавата Айфелова кула. Ти ми кажи сега защо пускат химна?

-Днес е 3-ти март.

Мирчев чак сега зацепи. Трябваше да ходи с техните на София, за да наблюдават честванията. Но защо не го бяха събудили? Беше предупредил сестра си да го... е да, досети се той, трябвало е да предупреди някой друг. Той си каза, че няма смисъл да съжалява и с Коцето започнаха да пият. Скоро бутилката бе празна, а Мирчев все още бе само по халат.

-И ся к’во? – каза той леко завлачено. –Ши се пориме с теб? По педалски... ай, ша ти еба и номерата.

-Не знЪм... – каза също завлачено Коцето. –Така иска автора... щяло да бъде забавно и разказа щял да се получи весел.

-Алеее, автор, разказ... ти си бил пиян преди да почнем да пием. Ама ако са верни тия простотии, които ги говориш, за вас с автора ми се върти само една дума в главата: шибаняци. Мъка е.

-Стига бе, малък... и аз не искам да спя с теб. Не съм педал. – каза Коцето и си допи последните капки вино.

Мирчев погледна под телевизора. Там имаше няколко броя на „Гей Мечти”... Все още беше абониран.

-Абе ти не си, ама аз с тия списания... кой знае докъде може да я докарам. Трябва ми женско.

-Куче? – опита се да допълни Коцето.

-Не, курве. Тип „пещерска разгонена”, по възможност малолетна.

-Ахъм, сори, баце, не мога да ти помогна. Мисля да тръгвам, че както сме я подкарали може наистина да стане нещо.

-Прав си. – съгласи се Мирчев и стана да изпрати госта си по неволя. Когато стигнаха до вратата беше време за довиждане. –Ами, Коц, това ще да е. Пийнахме, видяхме се... и така.

-Мда, баце. Ще се видим или в даскало, или когато онзи умник авторът реши да ме включи в някоя друга част. Дано дотогава ми е измислил по добра роля.

-Ъъъъ... да. Ок. Ясно. Чао. – каза Мирчев и трясна вратата. Тези неща за разкази, автори и гей истории леко го плашеха вече. Докато тръгваше към кухнята да си направи кафе (вече бе 3 следобяд между другото) той се замисли колко добре и спокойно е минал 3-ти март, за разлика от другите празници. Замисли се и за факта колко добронамерени един към друг са всички българи и как добре се разбират. В този момент се чу силен взрив и къщата се разтресе. Мирчев се обърна към хола. Стената липсваше, а откъм улицата се задаваха тълпа разярени националисти.

Той се усмихна палаво, свали халата и започна да им се дупи насреща. Голяма част от тях решиха да дезертират и се разбягаха надалеч, но много останаха. Носеха факли и ножове, и се спряха точно пред него. Мирчев ги огледа и отсече:

-Ахаааа, вас чаках. Палавници!

С всички сили той се затича към стаята си, за да вземе пушката си. Последва касапница. Поредната. И така този ден остана в историята с клането в Мирчевата къща, което щеше да отмести Санстефанския мирен договор по важност от историята като събитие, случило се на 3-ти март.

3 коментара:

  1. xD само едно ще кажа - БРУТАЛНО!! :D

    ОтговорИзтриване
  2. "Бе победил." <- А не уе..ша ва гледам :D Луд съм и в тази глава :P

    ОтговорИзтриване
  3. хахахаха :D :D :D

    евала, тази част ми хареса много :D

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Едно DaDa Aniventure приключение

Няма как да не се сетя за въодушевения Билбо Бегинс на Мартин Фрийман, който подтичва, докато произнася "I'm going on an adve...