Публикации

Показват се публикации от Юни, 2008

Моето творчество... Част 29

Изображение
Taкааа... обсебен от някаква странна bug мания наскоро се постарах да измисля две bug-оподобни alien-чета, които да ми послужат за упражнение на creature design уменията ми. Ако не сте разбрали нищо от казаното дотук: здраве да е. Ето ги Бъгчо Уно и Бъгчо Дуо.

FUW Stricken - 29.06.2008

Изображение
Дами и господа, момци и моми, добре дошли на първото ни шоу. Искрено се надяваме да не смените канала, а да останете с нас и нашите (полу)звезди. В началото на самото шоу на ринга виждаме Don Kurleone – главен мениджър на компанията, отговарящ за подготовката на залата и уреждането на мачовете. Дон Кур е облечен в стилен черен костюм и е с микрофон в ръка.-Така... добре дошли на всички в нашата публика! (публиката полудява – ръкопляскания, крясъци) Искам да ви се извиня за цената на билета (бел.автор: левче за най-забутаните места, а за най-предните 50 лв. или свирка – зависи от пола), но живеем в скъпи времена, а все пак и аз трябва да живея. Така... аз имам удоволствието да ви приветствам тук, в този ден, в тази зала, за да станете свидетели на първото ни шоу. Очакват ви няколко интересни мача, като за да е по-голямо нивото на реализъм мачовете ще ги назначавам в течение на шоуто. Всъщност го правя, защото ме мързи да ги мисля преди да сме започнали, но както и да е. Така... тази ве…

WWE Night of Champions 2008 - Preview

Изображение
Мда, този път ще има прогнози. Оказа се, че все пак има хора, които четат нещата ми относно WWE и затова и те заслужават нещо от време на време. Така, че този път на Night of Champions няма да му се размине. Само да спомена, че след изненадите на draft-a съм объркан в предположенията си и прогнозите ми на някои места ще са по-скоро предпочитания за победителя. Toзи път започваме от по-неважните мачове:

-WWE Tag Team Championship: The Miz & John Morrison (c) vs Finlay & Hornswoggle
Ъм... поредната простотия. Това, че пушват Финли и Хорни като отбор е огромна глупост. Повечето им мачове все едно са с хендикап. Миз и Морисън се доказаха като добри шампиони и не трябва да падат. Залагам за победа на шампионите.

-US Championship: Matt Hardy (c) vs Chavo Guerrero
Навсякъде слушам, че трябва да победи Чаво за да върне титлата в SD. Ехоооо, Чаво също е в ECW :D Но както и да е. Рейна на Мат като шампион е прекалено отскоро и мисля, че той заслужено ще запази. Само да не направят мача прек…

Diablo III - да, копелета, дааааааааа!

Доживях! Прибирам се аз вкъщи и гледам в моод-а на колегата Пекаж надпис Diablo 3 и линк към сайта на Blizzard. Побърках се от кеф! Ама побърках се ви казвам! Целия тежък и психически изтощителен ден, цялата злоба и агресия... всичко отиде на вятъра. Той се завърна! Той е отново с нас! Голямото ми червено приятелче! Любимата ми игра ще си има нова чааааст след 8 години чакане. Урааааааа! Ето ви и трейлъра, кефете се с мен:

Снежанка и седемта сводника

Имало едно време едно момиче на име Снежана. Името й не било случайно – тя имала бяла като порцелан кожа, която блестяла на фона на дългата й черна коса. Снежана била богаташка дъщеря. Баща й продавал оръжия на разни костюмирани типове, а майка й (бивша проститутка) допринасяла за семейното богатство чрез банкови измами.Самата Снежана била добро момиче. Ходела в най-престижното училище, излизала с едва 7 (мда, седем) момчета и пушела само в по-маловажните часове (всъщност само в тях влизала). Всички, от другите момичета до учителите, я мразели в дъното на душите си. На нея обаче не й пукало. Вярвала, че светът е в краката й и може да прави каквото и когато си поиска.Една вечер обаче тя решила да прекали. Било й писнало да слуша как родителите й се карат заради изневерите на баща й и затова откраднала малко пари (малко според нея) от портфейла му, след което се насочила към най-близкия клуб. Лепнали й се двама почти еднакво изглеждащи тъпанари, но тя с висша арогантност ги разкарала. Н…

Малко оправдания енд сам адър шитс

Така... чеда мои, знам, че не съм поствал нищо в блога от има-няма седмица, обаче ме е налегнал изключителен мързел. Жегата влияе адски зле на желанието ми за себеизява и затова любимото ми, моето единствено, неповторимо и изключително място в нета (мда, блога имам в предвид) беше леко позабравено. Факт е обаче, че това не е единствената причина. Обхванала ме е една тотална творческа криза, която ми пречи да мисля, пиша, рисувам, дишам, говоря.... Отвратително е! Чувствам се творчески изтощен. Искам една чаша студено мляко и няколко зелени ябълки, за да събера енергия за писане.

Сред причините за заебаването на блога можем да причислим и факта, че се занимавам с много други неща. Смених си адреса (вече съм гражданин на Пазарджик... fuck!), записах се в Бюрото по труда (което значи, че вече се водя и безработен), дадоха ми титлата Най-големия чехъл в класа (с това съм горд. Все пак... тя така е щастлива), търся си работа (хипер безуспешно) и прекарах един страхотен уикенд в Пещера.

Ето и…

Драскане по ръце?!? Оооо, да :) - Part 6

Изображение
Вчера си обещах да си припомня едно от най-любимите си и себеизразяващи ме хобита. Днес спазих обещанието си. Ето го и резултата:
Обичам ръцете ми да са надраскани... толкова е... завършващо :D

"Арсен Люпен - крадецът-джентълмен"

Уникално приятна за четене! Да, за книга става въпрос, деца мои. Френска при това. Няма да крия, че никога не съм изпитвал кой знае какво влечение към френската литература, но заглавието ми се стори интересно (защо ли всъщност...) и реших да я прочета. И останах поразен. Изключително приятна и разпускаща книга с изумителен главен герой. Мда, споменатият в заглавието Арсен Люпен. Той е изключително ловък крадец, който има доста весели философии за живота и за това кое е редно и кое не. Удоволствие е да се чете за обирите и интригите, които той извършва. Мога да сравня заплетеноста само с приключенията на Холмс. Шерлок Холмс. Той между другото се появява в един от разказите (мда, книгита е разделена на отделни неособено свързани разкази), но името му е сменено на Херлок Шолмс поради факта, че сър Артър Конън Дойл не е бил особено доволен Шерлок да бъде преметнат от един френски крадец.

Самите истории за Люпен са най-различни и са в различни периоди от живота му. Посещението му в затвора…

Hancock - a new breed of hero :D

На 2 юли излиза новият, порееееден филм за супергерой. Този път обаче става въпрос за една същинска пародия на такъв. Филмчето е с Уил Смит и се казва Hancock и имам странното усещане, че ще кърти. Никога не съм харесвал Смит кой знае колко, обаче тази роля му отива, мамка му :D Eто ви и втория трейлър за филма, за да видите за какво става въпрос:



Аз ще го чакам доста настървено, не знам за вас.

Моето творчество... Част 28

Изображение
Това тук всъщност е прерисувано... Става въпрос за рисунка, която Катето ми прати и която реших да претворя. Май са някакви герои от Наруто, обаче убийте ме не знам кои точно. Мисля, че има доста сходство с оригинала и съм доволен, че се получи.

A Dark Tale - Част 46 "Спасяването"

Място: тунелът към подземията на Докоснатите
Дата: 12 август 2007
Час: 23:48-Мамка му, тук въздухът е адски застоял! – измрънка Джей и продължи да крачи намусено заедно с останалите. Джери и Ийв не му обърнаха внимание, а единственото, което Мартин отсече бе:-Тихо! Не трябва да рискуваме да ни усетят.Повтаряше тази реплика за десети път откакто бяха тръгнали. По простите им сметки бяха изминали около 6 километра под земята, въпреки че ако питаха Джей той щеше да каже, че са минали 100. На няколко пъти бяха чули слаб шум за себе си, но при проверките не бяха открили нищо и затова продължаваха да се движат спокойно.Тунелът представляваше огромна тръба с диаметър около 15 метра. Четиримата можеха безпроблемно да се движат един до друг, но вместо това вървяха в колона. Мартин водеше, следван от Ийв, Джей и Джери. Единственото осветление бяха фенерчетата, които всеки един от тях носеше.Бяха минали няколко минути от последното мрънкане на Джей, когато той пак се обади:-Не, че съм недоволен ил…

Не очаквате нещо смислено, нали? Поредната доза простотия...

В настроение съм за простотии, драги госпожи и господа, момченца и момиченца, пилета и патки. И както се досещате имам лека муза за писане. В момента слушам леееееко депресиращите парченца на Danny Elfman, които ползвам за вдъхновение при писане на разкази и нещо... нещо не ми върви писането. Секунда да сменя с нещо по-весело. Така. Готово. Папа Роуч - Ту би лавд. И започваме: Уо-о-о, ай невър гив ин, ай невър гив ъп и т.н. По-надъхващо е за писане на простотии. Откъде обаче да започна? Предполагам с простотиите.

В петък, скъпи мои, е петък 13. При това петък 13 през юни, което по всички правила на скапаните суеверия и каръщината би трябвало да означава, че ще мрем като гниди благодарение на някоя изкъртваща жега. Или пък ще дойдат няк'ви скапани инопланетяни (извънземниииии, сладури такива!) и ще ни изпържат. Абе не знам какво би трябвало да стане, но щом сме в юни, значи ще е свързано с жега. Може и нищо да не стане и само изключително суеверните хора да си пръснат черепите след …

"Самите богове"

От доста време не бях чел нищо, но онзи ден незнайно защо се захванах с една книга на Айзък Азимов наречена "Самите богове". Спокойно, не заглавието ме накара да я започна. В тази книга няма божества. Както някои от вас са се досетили става въпрос за фантастика. Ето и кратко пояснение за историята преди да си дам оценката:

2100 и някоя си (може и по-късно да беше, не знам). Човечеството е открило нов енергиен източник. Чрез т.нар. Енергийна помпа се прехвърля материал от нашата вселена в друга вселена. Там той е радиоактивен и се ползва от другите същества за енергия. Те от своя страна пращат в нашата вселена плутоний 186, който при нас е радиоктивен и ние го ползваме за енергия. Така се получава огромно количество безплатна енергия и на Земята се свършва с енергийните проблеми. Един ден обаче млад учен открива, че поради обмяната на материя между Вселените те ще започнат да приличат една на друга. И докато за съществата от паравселената това няма да е проблем, за човечество…

Моето творчество... Част 27

Изображение
Maлка надежда, че ще се науча да рисувам хора :D Тук за модел съм ползвал... корица на тетрадка. Сканирането не стана кой знае колко добре, но поне ще видите за какво става въпрос. В даскалото направих скица, гледайки корицата на тетрадката си по английски, а вкъщи вече довърших за 2 часа (печейки се на слънце) финалната версия:

Препоръчани песни - Част 10

Поредната доза весели за слушане неща. Дано си харесате нещо:

1.Live - Deep Enough
Тази песен просто ме побърква. Едно благодарско на Паката, че ми каза за нея. Невероятен ритъм и завладяващ припев. Поклон! Чакам подходящ момент, за да я изпея с невероятна доза желание :D

2.Skillet - Comatose
Хубав текст, хубава музика... Намирам смисъл в тази песен. Предполагам това е достатъчно, за да я харесвам.

3.Shadows Fall - Another Hero Lost
Много приятна песен, макар по принцип бандата да свири доста тежка музика. Това е доста спокойна балада, която... абе, която си струва да се чуе.

4.Hollywood Undead - Sell your soul
Тази бандичка започна да ме радва все повече и повече. Новата им песничка не прави изключение. Разнообразна музика и стилове на пеене. Палци горе!

5.Scars on Broadway - They say
Слагам песничката по скоро от уважение към Дарън и Джон. Надявам се следващата им песен да е по-добра тъй като възлагам големи надежди на Scars, но за тази ще кажа само "става" :)

The finale...

Това, което ще видите... или по-скоро чуете в клипа долу е част от саундтрака на Batman Returns. Изцяло симофонична мелодия, написана от гениалния Дани Елфман. Намерих я в youtube, за да е по-лесно за всеки да я чуе. Адски много обичам първата половина от това музикално произведение и ми е трудно да го обясня, но за мен това е музика на емоцията. Музика, която най-добре описва какво е да си мен... Лично аз предпочитам само първата част от т.нар. Finale композиция, а в клипчето е цялата (т.е. и двете части) така че изслушайте я до 2:40 и после може да го спрете. Втората половина е ... гадна. И така... вече знаете малко повече за мен. Душевното ми състояние (отвратителен израз) може да се опише с композиция дълга 2 минути и 40 секунди. Благодаря за вниманието.

A Dark Tale - Част 45

Място: библиотеката на Хевънспорт, база на Съпротивата
Дата: 12 август 2007
Час: 18:36Мартин се озова в един от коридорите на приземния етаж на библиотеката. Тук отдавна вече нямаше книгии всичко лавици бяха превърнати в барикади за прозорците или в укрития за по-удобна стрелба в случай на вражеско проникване. Навън печеше слънце и Мартин озъзна, че е проспал половината следобяд. Това от една страна беше добре – щяха да проникнат в базата на Докоснатите вечерта, скрити в сянката на нощта.С уверена стъпка Купър влезе в неголямата столова (някогашна зала за лекции) и завари там голяма част от хората, с които искаше да говори. Тук се обсъждаха основна част от идеите за бъдещите действия на Съпротивата. Изглежда храната помагаше на мисловния процес. На Мартин винаги му се бе струвало забавно и винаги се шегуваше за това с хората тук, само и само да разведри обстановката, но сега не му бе до шеги. Той мълчаливо премести един стол и се качи първо на него, а после и наедна близкостояща маса. Т…

Тома - дъ ню мюзик айдъл ъф Би Джи

Такаааа... Music Idol свърши. Тома е победител, а краткото гласуване в блога показа с 17 на 2 гласа, че той бе по-предпочитан от Нора, дори от посетителите на малкия ми рай. Другите възможности (Деница и Ясен) така и не ги считахте за живи.

Btw аз не гледах това предаване, но просто ми беше интересно дали може да спечели един... ъм, метъл. И той успя. Много хора обвиниха момчето, че няма широк диапазон на гласа, че не пее кой знае колко добре... Обаче всички пренебрегват едно: той има харизма! За какво по-дяволите му е нужно да може да пее абсолютно всичко, като най-вероятно ще се насочи само към един стил. Нора можела да пее във всякакъв стил, Ясен имал по-силен глас... Е, ок, ама просто нямаха харизма. Не бяха толкова естествени, колкото беше пазарджишкият рошав колега. И затова спечели той. Имам малки надежди, че тази държава е тръгнала към по-добро, щом метъли печелят музикални рилити шоута. Та... да му е честита победата на Тома. Този петък предлагам да се съберем да пием за негов…

Искам ноооооож!

Изображение
Изключително много искам някой да ми подари нож. Сериозно. Някакъв готин. Не че не мога да си купя, но просто ако е подарък ще го чувствам по-ценен някак си... Обичам ножове, честно. С интересни дръжки и малко по-дълги и широки остриета. Както и да е... схванали сте какво имам в предвид. Aко някой ми изпълни желанието много ще го обичам :D

Доказателство за моята страст към ножовете:
Само да споделя (както направих и в MySpace), че нито имам намерение да ям ножа, нито да си режа езика (камо ли пък нещо друго :О). Просто му се радвам, а когато съм на кеф се плезя. Life is funny....