Моето творчество... Част 29

Taкааа... обсебен от някаква странна bug мания наскоро се постарах да измисля две bug-оподобни alien-чета, които да ми послужат за упражнение на creature design уменията ми. Ако не сте разбрали нищо от казаното дотук: здраве да е. Ето ги Бъгчо Уно и Бъгчо Дуо.

FUW Stricken - 29.06.2008

Дами и господа, момци и моми, добре дошли на първото ни шоу. Искрено се надяваме да не смените канала, а да останете с нас и нашите (полу)звезди. В началото на самото шоу на ринга виждаме Don Kurleone – главен мениджър на компанията, отговарящ за подготовката на залата и уреждането на мачовете. Дон Кур е облечен в стилен черен костюм и е с микрофон в ръка.

-Така... добре дошли на всички в нашата публика! (публиката полудява – ръкопляскания, крясъци) Искам да ви се извиня за цената на билета (бел.автор: левче за най-забутаните места, а за най-предните 50 лв. или свирка – зависи от пола), но живеем в скъпи времена, а все пак и аз трябва да живея. Така... аз имам удоволствието да ви приветствам тук, в този ден, в тази зала, за да станете свидетели на първото ни шоу. Очакват ви няколко интересни мача, като за да е по-голямо нивото на реализъм мачовете ще ги назначавам в течение на шоуто. Всъщност го правя, защото ме мързи да ги мисля преди да сме започнали, но както и да е. Така... тази вечер...

Тук той е прекъснат от силна музика. Adema - Immortal зазвучава в залата, а към ринга с бавна стъпка и надменна полу-усмивка пристъпва друг човек. Рошава коса, забавно оформена брадичка, широки черни дънки и черна тениска, на която е написано просто „BORN 2B GOD”. Той се качва на ринга, а отстрани му подават един микрофон.

-Така... имаме си гост, а? – започва Дон Кур. –Дами и господа, позволете ми да ви представя един от нашите кечисти... – другият слага ръка на микрофона му и го поглежда с лицемерна усмивка.

-Виж... „шефе”, не си прави труда. Рано или късно те ще разберат кой съм аз и защо съм тук. Всичко с времето си.

-Биров, не ми философствай! – отсича Дон Кур. –Така... интересно ми е защо ме прекъсна? Искам хубава причина, която да ме спре да уволня самовлюбения ти задник още сега.

-Спокойно, спокойно! Просто е. Това е организация за кеч. А всяка организация за кеч си има своя собствена титла. Предполагам, че и ние имаме. И ми се струва съвсем нормално да дойда тук и да поискам тази титла.

-Да я поискаш? Така... няма да ти я дам. Яд ли те е? Ами ще те е яд. Титлата ще бъде дадена на този, който си я заслужи. За целта трябва да има мач.

-Добре де... – казва Биров. –Включи ме в мача. Независимо срещу кой. Напълно ясно е, че ще го спечеля. Щом трябва да се бия, за да получа златото – така да бъде. Само ми кажи срещу кого.

-Така... чакай да помисля. А да, може би...

Отново силна музика прекъсва Дон Кур. Toзи път парчето е Burn Burn на Lostprophets. Под бурните аплодисменти на ринга излиза BK. Облечен е със светло сини дънки и зелена тениска, Късата му коса и гладко обръснатото лице създават впечатлението, че той буквално блести.

-Така... – започва отново Дон Кур. –Не ви ли писна да ме прекъсвате бе? Защото на мен ми писна! Ти какво искаш, пънкарче такова?

-Каквото искам, аз го получавам. – усмихва се ВК. Няколко момичета в публиката припадат. Започват скандирания: ВК, ВК, ВК! Той се усмихва, Дон Кур се радва за добрата реакция на публиката (защото значи парииии), а Биров ги гледа с отвращение. –Дойдох тук при моите хора (публиката крещи), защото подобно на този тук (посочва Биров) искам титлата на FUW. И мисля, че ако някой трябва да получава мач за нея, то това трябва да съм аз!

-Абе вие и двамата сте много нахални, знаете ли? Ами за ваше съжаление нямам намерение да ви дам титлата или мач за нея току така.

-На мен можеш да дадеш участие в мача – намесва се Биров. –Но не виждам причина малкият про-американски оръфляк да получава каквото и да било.

-Кой наричаш оръфляк, ти гадна сектантска грешка на природата? – озъбва се ВК.

-Първо: аз съм най-успешното творение на природата евъррррррр. И второ: не съм сектант. Аз съм направо бог. Life is funny…

Двамата се изправят един срещу друг, но Дон Кур ги прекъсва.

-Ако искате мач за титлата, ще трябва да ми покажете, че го заслужавате. Тази вече вие двамата ще се изправите срещу един от нашите отбори. И да, това означава, че ще сте партньори. Така... надявам се, че съм бил ясен. Приятна вечер!

Дон Кур си тръгва. Биров мисли известно време, след което си тръгва и той. Само ВК остава на ринга, за да получи малко от аплодисментите на публиката и даде няколко автографа.

Време е за първия мач тази вечер. Съдията е на ринга, заедно с човекът обявяващ имената на кечистите. Една петолъчка се появява на големия екран, а от тонколоните започва силна музика: „Нас червеното знаме роди ни и не ще ни уплаши смъртта! Ние сме на всеки километър, ние сме на всеки километър, а ето го и Имоушънааааа!”. На рампата се появява млад късо подстриган мъж, с атлетично тяло и сериозен поглед. Облечен е в червено-жълт анцуг и е преметнал на гърба си знамето на СССР. В погледа и леката му усмивка се чете пренебрежение към публиката, която естествено започва да го освирква. Анонсърът започва с представянето:

-Дами и господа, следващият мач ще се води до 1 туш. Представяме ви първо, идващ от „там някъде зад МГ-то”, борецът за комунизъм, героят на социалистическия строй: Другаря Дмитрий Ангелоооов!

Ангелов се качва на ринга и вдига гордо знамето над главата си. Прехвърчат няколко дума хвърлени от публиката, но не го улучват. Неговата музика вече е спряна и осветлението в залата намалява. Започва ферия от светлинни ефекти и бърз хаус ритъм. Точно пред големия екран, зад един DJ пулт, стои ефектно облечено момче с коса на иглички и стилни очила. Той сам самичък прави собствената си entrance музика! На живо при това. Миксът му... продължава около час. През това време половината публика е заподскачала наляво-надясно, а другата половина (тези, които не харесват хаус) най-спокойно са си заспали по столовете. Съдията отива и казва нещо в ухото на DJ-a и той тръгва към ринга. Ураааа, осъзнал е, че е дошъл да се бие!

-Втори на ринга пристига от дълбоките дебри на душата на всеки хаусър, негово скреч височество, човекът, който може да миксира дори заспал: Терзооооов!

Публиката (хаус половинката) полудява и започват към сцената да хвърчат амфети, за да бъде приветстван втория участник в мача. Другата половина от публиката се събужда и е време мачът да започне:

Comrade Dmitri Angelov vs Terzov

Мачът започва с атака на Ангелов, който започва да налага със силни удари бодливата глава на противника си. За направата на игличките обаче е използван толкова гел, че Ангелов де факто наранява собствените си ръце. Когато го осъзнава е вече късно – Терзов е преминал в контра атака и нанася силни удари в коремната област. Мачът известно време е под контрола на Терзов, който използва най-вече силови методи – удари по лицето и тялото с крака и ръце. Просто, нали? Да, но и ефикасноооо!

Другарят обаче успява да се съвземе. Удар с глава в бодлива глава на Терзов, след което Ангелов го поваля на ринга и му прилага кръстосаните ръце. Натискът за врата на Терзов е голям, но той не се предава. С мъка се добира до въжетата. Ангелов отново го издърпва в средата на ринга и този път прави ключ на дясната му ръка. Публиката освирква Дмитрий и дава кураж на Терзов. Той се надъхва и успява да се измъкне от хватката с едно перфектно кълбо напред, но противникът му го поваля отново със страхотен ритник в лицето. Опит за туш. 1-2-... не, DJ-a се повдига.

Ангелов отново пробва с ключ на ръката. Публиката вече е видимо отегчена и започва да крещи: „Демокрация! Демокрация! Демокрация!”. Това вбесява Дмитрий и той пуска Терзов и започва да псува хората около ринга. Това дава възможност на Терзов да се съвземе. Той се засилва във въжетата и удря тила на Другаря. Ангелов е изненадан и не знае откъде му е дошло. Главата му е поставена между краката на Терзов, след което е вдигнат във въздуха и получава „Тhe Last Set” (Tерзовия вариант на Последно причастие). Опит за туш – 1,2,3. Терзов взима победата и бърза да си тръгне от ринга. Публиката го изпраща с аплодисменти, а той им дава скромна усмивка.

Winner: Terzov

НикитУ ЛазарУв е зад кулисите с микрофон в ръка и е решил да интервюира Xtreme, който е втренчил искрящия си поглед някъде в небесата.

-Ъм... ъм... притеснявам се бе, човек. – Лазаров гледа изнервено камерата.

-Задавай му въпроси, маааму деба. – отсича операторът Пекаж. –Айде, че ми се пикае.

-Добре, добре. Така... ъм... здравей, Антоане... така де, здравей, Xtreme. Исках да попитам как си преди тазвечершния ти мач, който ще ти е пръв за компанията? Притеснен ли си? Нервен ли си?

-Да съм нервен?!?Xtreme го поглежда изпод вежди. -Да съм притеснен?!? Аз?!? Заради един мач? Никога. Ама никогааааа! Знаеш ли за какво съм притеснен? Че трябва да се бия с ня’къв малоумник пред стадо малоумници, като преди това ти, малоумник такъв, ме потиш задавайки ми малоумните си въпроси! Мама ти деба!

-Ей... недей да говориш за майка ми бе! Какво съм ти казал бе, Анто? Така де... Xtreme. Работата ми е да питам.

-Ама няма да питаш бе. Писна ми! Писна ми бееее! Мама ви деба на всички! Малоумници прости!

Xtreme взима камерата от ръцете на Пекаж и удря с нея първо него, после и ЛазарУв. След като двамата са повалени той поглежда обектива. Усмихва се невинно, след което изражението му става сериозно и показва среден пръст.

-Мама ви деба!

По рампата се задава НикитУ ЛазарУв, който е видимо разстроен от факта, че е бил ударен от Xtreme преди малко. Той се качва на ринга и взима микрофон, изглежда с цел да изплаче мъката си:

-Няма повече да работя тук! Ясно ли ви е? Няма! Не получавам добра заплата, не ми дават пари за гел, карат ме да обличам глупави костюми и най-важното: не съм защитен от атаки на някакви постоянно вбесени идиоти. Това не е честно...

НикитУ е заглушен от палав ритъм: Notorius B.I.G. feat. Cash Money – Hope you niggas sleep. На ринга идва NMP, облечен в дълъг зелено-бял shirt и носещ шапка, сложена на главата му под невъзможен за поставяне ъгъл.

-Оооо, палавнико... – започва NMP, измъквайки микрофона от ръцете на НикитУ. –Идваш тук и започваш да мрънкаш. В нашия квартал, мааа фака, не разрешаваме проблемите си така. В нашия квартал... ти спукваме гъза от ритане!

NMP най-неочаквано удря НикитУ ЛазарУв право в лицето с юмрук. Съдията казва да бият гонга. Имаме импровизиран мач между кечист и репортер!

NMP vs НикитУ ЛазарУв

В началото всичко е под контрола на NMP и това е естествено. Той бързо затиска НикитУ в ъгъла, където със злобни ритници в корема му изкарва въздуха. ЛазарУв отчаяно се стреми да избяга от ринга, но NMP постоянно го връща в ъгъла и го рита, и рита, и рита... Съдията се опитва да спре рапъра, но NMP го бута встрани. НикитУ се възползва от това, че съдията не гледа и нанася удар под пояса на противника си. NMP пада в средата на ринга и НикитУ пробва туш. 1-2.. повдигане! НикитУ пробва отново, но NMP пак се повдига. ЛазарУв решава, че няма смисъл да продължава мача и с мъка излиза от ринга и тръгва по рампата. Държейки се в областта под пояса NMP се изправя и със злоба в очите тръгва след противника си. Настига го на рампата и го поваля с удар в тила. Главата на НикитУ на няколко пъти е ударена в рампата и NMP го връща на ринга. НикитУ се повдига, но получава саблен удар. Докато лежи NMP се отблъсква от въжетата и му прави Крак-брадва (Axe Kick). Неуспешен опит за туш. ЛазарУв с последни сили се опитва да се изправи, а стоящия над него Мирчев злобно го дебне. НикитУ е на крака, но получава МFer (Зашеметител). 1, 2, 3. Мачът приключва.

Winner: NMP

Победителят взима микрофон.

-Видяхте ли как става, шибаняци? Много скоро ще е дебютът на моето hommie, на моя партньор... И когато той дойде тук ние ще се погрижим да запомните who’s actually ballin’!

Освирквания от публиката, на който NMP не обръща внимание. Той слиза от ринга, прави няколко крачки и сменя решението си. Връща се обратно и хваща палците на ръцете на НикитУ, след което ги извива болезнено. Боже мили, това е Thumbcracker! НикитУ крещи, а няколко съдии идват, за да спрат Мирчев. С големи усилия те измъкват палците на ЛазарУв от ръцете на рапъра и успяват да го приберат зад кулисите.

„Тъпа овца, тъпа овца, тъпа овца... такава си и такава ще си останеш”... Музиката на Xtreme оглася залата и той се появява на рампата с намусено изражение. Дава знак да спрат музиката и вдига микрофона, който държи:

-Вие очаквате да се бия тази вечер за вас... Е няма да стане! – избухва той. –Мама ви шеба тъпа на всичките! Малоумници гадни! Няма да се бия за вас, нито сега, нито, когато и да било. Ясно ли ви е? Мама ви деба!

Публиката освирква мощно, а Xtreme им показва един среден пръст и с усмивка напуска залата. Негов мач няма да се състои.

Анонсърът е в средата на ринга.

-Дами и господа, време е за главния мач на нашето първо шоу! (аплодисменти от публиката) Следващия мач е отборен мач по двойки. Туш или предаване са нужни за победа.

Той млъква, а от тонколоните в залата отново зазвучава Burn Burn. Под бурните скандирания на публиката „Punk’s not dead! Punk’s not dead!” към ринга се насочва BK, облечен в други светло-сини дънки и с прилепнала тениска, на която я има същата реплика, която скандират феновете.

-Представяме ви първо представител на първия отбор. От Пънксвил, Пазарджишко, китарата за вашата душа, рушителят на правилата: BK!

Оглушителни овации за перещия се на ринга BK. Постепенно музиката му отслабва. Чува се оглушително „Let's fight!”. Анонсърът продължава:

-И неговия партньор. От самите адски дебри на Рая, роденият да бъде бог Бироооов!

На рампата със пренебрежително изражение на лицето се появява партньорът на BK. Черният му панталон е покрит с бели tribal-и, а ръцете му са изрисувани с най-разнообразни фигури. Той поглежда изпитателно BK, след което с усмивка на лице предлага ръка. Двамата се здрависват, а залата е оглушена от Shapeshifter на Celldweller.

-A ето ги и техните противници: идващи направо от масата за белот, където събраха достатъчно пари, за да идат до Париж и да се пробват да прескочат Айфеловата кула: Валето и Асотоооооо!

Отобрът се втурва към ринга и с двоен Springboard (качване на въжетата и отскок оттам) се нахвърля върху противниците си.

BK & Birov vs Asoto & Valeto

Мачът започват BK и Асото. Вторият веднага се възползва от бързината си и нанася няколко леки удари в областта на корема на BK, след което му прави jawbreaker (челюстотрошача на Джеф Харди или както там се води на BG) и се сменя с Валето. Валето продължава с бързите атаки. BK е повален със standing dropkick (ритник в зъбите с двата крака от място) и Валето се качва на въжетата в опит за Moonsault. BK обаче се подмества и Валето се удря в ринга. Той се изправя държейки се за корема, но получава саблен удар. Пънкарчето се сменя с Биров. Той влиза на ринга с неособено голямо желание и затиска Валето в единия ъгъл. Започва да го налага с удари в лицето, след което го засилва към другия ъгъл. Валето обаче успява да се покатери по сглобката и прави заедно салто, поваляйки с тяло Биров. Валето отскача до своя ъгъл и се сменя с Асото, който прави Liontammer (задно салто с отскок от второто въже) върху Биров и пробва туш. 1, 2... повдигане. Асото вдига противника си, но арогантното копеле му бърка в очите, след което му прави DDT. Смяна и на ринга е отново BK. Той започва да рита Асото, докато е на земята, след което удря един юмрук на стоящия край ринга Вале. Саблен удар за Асото, след което получава коляно в лицето. Опит за туш, но той се повдига. BK го изправя и се сменя с Биров. Той от своя страна прави neckbreaker на Асото и пробва туш. Отново неуспешен, тъй като Валето влиза на ринга и прекъсва броенето. Биров изправя Асото, който се опитва да се съвземе и започва да удря противника си в корема, но получава ъперкът и е на земята. Смяна с BK. BK отново удря с коляното си лицето на Асото и го засилва към въжетата. Пробва саблен удар, но Асото прави същото. Двамата са повалени и пълзят към ъглите си. Едновременни смени – на ринга са Валето срещу Биров. Двамата започват да си разменят удари, а другите двама също се връщат на ринга. Започва меле. Съдията отнася един dropkick от Асото и е аут. Биров е изхвърлен от ринга, а BK остава сам срещу двама. Той обаче съумява да издържи – DDT за Валето и няколко удара в лицето на Асото. BK се отблъсква от въжетата и... в този момент е ударен със стол в гърба от извън ринга. Биров държи стола и гледа как партньора му се превива. Асото се съвзема и прави Liontammer на BK. Валето е на най-горното въже и следва Senton Bomb. Идва нов съдия. 1, 2, 3! Асото и Валето печелят! Съдията вдига ръцете им и двамата си тръгват по рампата под аплодисментите на публиката.

Winners: Asoto & Valeto

BK лежи на ринга, a изправения до него Биров го гледа безчувствено със столът в ръце. Той захвърля стола, поглежда освиркващата го публика и самодоволно се усмихва.

WWE Night of Champions 2008 - Preview

Мда, този път ще има прогнози. Оказа се, че все пак има хора, които четат нещата ми относно WWE и затова и те заслужават нещо от време на време. Така, че този път на Night of Champions няма да му се размине. Само да спомена, че след изненадите на draft-a съм объркан в предположенията си и прогнозите ми на някои места ще са по-скоро предпочитания за победителя. Toзи път започваме от по-неважните мачове:

-WWE Tag Team Championship: The Miz & John Morrison (c) vs Finlay & Hornswoggle
Ъм... поредната простотия. Това, че пушват Финли и Хорни като отбор е огромна глупост. Повечето им мачове все едно са с хендикап. Миз и Морисън се доказаха като добри шампиони и не трябва да падат. Залагам за победа на шампионите.

-US Championship: Matt Hardy (c) vs Chavo Guerrero
Навсякъде слушам, че трябва да победи Чаво за да върне титлата в SD. Ехоооо, Чаво също е в ECW :D Но както и да е. Рейна на Мат като шампион е прекалено отскоро и мисля, че той заслужено ще запази. Само да не направят мача прекалено дълъг.

-Women's Championship: Mickie James (c) vs Katie Lea Burchill
Ето един интересен женски мач. И двете са талантливи (едната вече се е доказала в E-то, а другата съм имал удоволствието да гледам в OVW) и мисля, че ще направят мач, който да е по-интересен от някои от тези при мъжете. Която и да победи съм ОК, но предпочитанията ми са за Кейти Лий.

-World Tag Team Championship: Hardcore Holly & Cody Rhodes (c) vs Ted Dibiase & ?
След преместването на DH Smith в SD си нямам никаква идея кой ще е партньор на Дибиази. Може би Рон Килингс или Крис Харис... не знам. Който и да е си мисля, че ще спечелят титлите. Холи и Роудс яко смучат.

-Triple Threat ECW Championship: Kane (c) vs Big Show vs Mark Henry
Напук на всички съм на мнение, че Кейн ще спечели. Всичко изглежда прекалено нагласено за победа на Хенри, но според мен е за заблуда. Ако Кейн запази ще е голяма изненада и се надявам от WWE да постъпят правилно и да оставят титлата в него. И между другото: ако мачът беше Кейн vs Big Show щеше да е по-добре.

-World Heavyweight Championship: Edge (c) vs Batista
Хаха, тук става забавно. Така... за да има по една световна във всяко шоу или Батиста или Сина трябва да спечелят мач. Тук вече съм адски объркан кое от двете ще стане, но личните ми предпочитания клонят към Батиста. Не, че го харесвам като шампион, просто ако вземе титлата ще я загуби по-рано отколкото Сина би загубил своята. И така. Залагам на Батиста, колкото и смело да изглежда предположението.

-WWE Championship: Triple H (c) vs John Cena
Иииии Хънтър бие. По логиката, която описах в предишния мач. И той не ме кефи, но просто Сина... Сина в близката година не трябва да помирисва титла. Писна ми от него и не искам пак да скипвам мачовете за WWE Championship. ННН FTW!!!

Изглежда ще има мач и за новата женска титла в SD между Наталия Нейдхарт и още необявена кечистка, а се чуват и слухове за мач за ИК титлата (който за съжаление едва ли ще е между Джерико и Майкълс). Утре ще разберем. Ако решите да го гледате: приятно гледане! :)

Diablo III - да, копелета, дааааааааа!

Доживях! Прибирам се аз вкъщи и гледам в моод-а на колегата Пекаж надпис Diablo 3 и линк към сайта на Blizzard. Побърках се от кеф! Ама побърках се ви казвам! Целия тежък и психически изтощителен ден, цялата злоба и агресия... всичко отиде на вятъра. Той се завърна! Той е отново с нас! Голямото ми червено приятелче! Любимата ми игра ще си има нова чааааст след 8 години чакане. Урааааааа! Ето ви и трейлъра, кефете се с мен:

Снежанка и седемта сводника

Имало едно време едно момиче на име Снежана. Името й не било случайно – тя имала бяла като порцелан кожа, която блестяла на фона на дългата й черна коса. Снежана била богаташка дъщеря. Баща й продавал оръжия на разни костюмирани типове, а майка й (бивша проститутка) допринасяла за семейното богатство чрез банкови измами.

Самата Снежана била добро момиче. Ходела в най-престижното училище, излизала с едва 7 (мда, седем) момчета и пушела само в по-маловажните часове (всъщност само в тях влизала). Всички, от другите момичета до учителите, я мразели в дъното на душите си. На нея обаче не й пукало. Вярвала, че светът е в краката й и може да прави каквото и когато си поиска.

Една вечер обаче тя решила да прекали. Било й писнало да слуша как родителите й се карат заради изневерите на баща й и затова откраднала малко пари (малко според нея) от портфейла му, след което се насочила към най-близкия клуб. Лепнали й се двама почти еднакво изглеждащи тъпанари, но тя с висша арогантност ги разкарала. Не били минали и 30 минути, когато тя видяла една своя стара позната, която на добра цена я уредила с кокаин. Снежана обичала скъпите удоволствия и се постарала не само да се надруса, но и буквално да се зарови в дрога. Загубила представа за света до такава степен, че покрила цялото си лице с белия прашец и излязла на улицата, размахвайки ръце и крещейки, че тя е Снежанка от приказките.

Неусетно достигнала до циганската махала. Там естествено бързо била забелязана от почти всички, но първи до нея се добрали седем млади братя. Били почти на нейните години, но телата им били изключително набити и създавали впечатлението, че са още деца. Седмината я прибрали в колибата, която се водела техен дом и след като по възможно най-гнусния начин изшмъркали коката от лицето и тялото й, седнали на семейно съвещание. Имали красиво бяло момиче, което твърдяло, че е Снежанка и било брутално надрусано. Възможностите не били кой знае колко.

Няколко обаждания по-късно и пред колибата се наредила редица от скъпи коли. Един по един едри, добре облечени господа влизали в малката къщурка, за да прекарат малко време с малката Снежанка. Така били първата вечер. С течение на време (и на други по-евтини наркотици) и с помощта на седмината братя роми Снежанка се превърнала в чиста курва. Нямала представа какво става около нея, а и не й пукало особено.

Майка й се оказала крешка психически и изчезването на дъщеря й я довело до лудницата. Бащата не губил време и се оженил повторно. Новата му жена била бивша съученичка на дъщеря му и знаела, че ако Снежанка се появи някога отново то двете ще трябва да си разделят наследството на бащата/съпругът. Затова мащехата пратила свои хора да намерят Снежанка (ако е жива) и да я убият. Стигнали те до седмината роми и когато им казали, че искат да купят Снежанка били изгонени с хвърчащи бутилки и метли. Мащехата се отчаяла, но решила, че Снежанка едва ли някога ще се измъкне от дупката, в която била пропаднала. Всичко останало както преди.

Един ден обаче бащата на Снежанка решил, че има нужда от нещо ново. Един негов приятел му бил споменал за седем циганина, които имали под свой контрол едно много красиво момиче. Бащата звъннал и си уредил час. Когато отишъл с ужас разпознал собствената си дъщеря, въпреки извращенията и мизерията, през които била преминала. Когато се опитал да я съвземе осъзнал, че вече е прекалено късно... Тя била загубена. Извадил личния си пистолет и прострелял някога снежнобялото й лице. В гнева си буквално започнал война в колибата на циганите. Един по един братята паднали мъртви.

Когато бащата се прибрал вкъщи разказал всичко на мащехата. В опит да се възползва от ситуацията тя постъпила глупаво и му казала, че знаела за Снежанка и мислела как да я измъкне. Бащата се почувствал излъган и тъй като все още имал един патрон решил да го използва рационално. Бум! И вече нямало мащеха...

Патрони нямало. Бащата на Снежанка все пак бил търговец на оръжие, но в къщата си не държал нищо от стоката. Нямал много възможности. Сложил един парцал в дупката на резервоара на една от колите си, запалил го и влязъл в колата. Експлозията сложила край на всичко. Нямало я майката, нито него, нито мащехата, нито Снежанка и седемта й сводника. И така приключва нашата приказка...

Малко оправдания енд сам адър шитс

Така... чеда мои, знам, че не съм поствал нищо в блога от има-няма седмица, обаче ме е налегнал изключителен мързел. Жегата влияе адски зле на желанието ми за себеизява и затова любимото ми, моето единствено, неповторимо и изключително място в нета (мда, блога имам в предвид) беше леко позабравено. Факт е обаче, че това не е единствената причина. Обхванала ме е една тотална творческа криза, която ми пречи да мисля, пиша, рисувам, дишам, говоря.... Отвратително е! Чувствам се творчески изтощен. Искам една чаша студено мляко и няколко зелени ябълки, за да събера енергия за писане.

Сред причините за заебаването на блога можем да причислим и факта, че се занимавам с много други неща. Смених си адреса (вече съм гражданин на Пазарджик... fuck!), записах се в Бюрото по труда (което значи, че вече се водя и безработен), дадоха ми титлата Най-големия чехъл в класа (с това съм горд. Все пак... тя така е щастлива), търся си работа (хипер безуспешно) и прекарах един страхотен уикенд в Пещера.

Ето и кратката версия: бяхме в прекрасната къща на NMP заради рождения ден на Дидко. Събрахме се цели 8 (осЪм) души от класа (евала на дошлите!) с намерението да прекараме добре. Отиваме там и гледам аз Дидко купил СПИРТ... опа, грешка на езика, имах предвид ФЛИРТ Зелена ябълка. Това е възможно най-гадното нещо евъррррр (енд ай риъли мийн евърррр) и затова, когато с Мирчев и Бож тръгнахме на обиколка из града аз се забих в един денонощен и се снабдих с амуниции. Патрончето Savoy бе каширано в джоба и си го изпих най-доволно в тамошната Градска градина. Последваха уискита на екс (Бож, душко, големи сме!) иииии... бях готов :D Не си спомням половината вечер и от 15-ина човека само аз не отидох в Heat, а си спах най-спокойно. Както каза Дидко: "Антончо, ти си най-големия!" (sun) На другия ден: плаж. Рай. Искам пак в Пещера. Обичам Пещера. А да, мерси на Дидко за алкохола и на Мирчев за прекрасното гостоприемство. Бичам ви!

И така... весело ми беше. Сега както споменах си търся работа. И го правя поради няколко причини, основната от които дори на мен ми звучи малко странно, но е факт, че ми е най-големия стимул. Ц, няма да ви кажа каква е основната причина.

Ще се постарая през този уикенд, ако не е толкова топло и ако музата ми се завърне да има нови неща за блога и от другата седмица да поствам по-често. Просто сега искам да се порадвам изцяло на края на учебната година (свършииии ;( ) и тогава вече ще се отдам на по-весели занимания. Като например това, че загубих си 10-ина минути с този пост, но се чувствам добре, че го написах. До скоро виждане/чуване/говорене/викане/пиене.

Драскане по ръце?!? Оооо, да :) - Part 6

Вчера си обещах да си припомня едно от най-любимите си и себеизразяващи ме хобита. Днес спазих обещанието си. Ето го и резултата:
Обичам ръцете ми да са надраскани... толкова е... завършващо :D

"Арсен Люпен - крадецът-джентълмен"

Уникално приятна за четене! Да, за книга става въпрос, деца мои. Френска при това. Няма да крия, че никога не съм изпитвал кой знае какво влечение към френската литература, но заглавието ми се стори интересно (защо ли всъщност...) и реших да я прочета. И останах поразен. Изключително приятна и разпускаща книга с изумителен главен герой. Мда, споменатият в заглавието Арсен Люпен. Той е изключително ловък крадец, който има доста весели философии за живота и за това кое е редно и кое не. Удоволствие е да се чете за обирите и интригите, които той извършва. Мога да сравня заплетеноста само с приключенията на Холмс. Шерлок Холмс. Той между другото се появява в един от разказите (мда, книгита е разделена на отделни неособено свързани разкази), но името му е сменено на Херлок Шолмс поради факта, че сър Артър Конън Дойл не е бил особено доволен Шерлок да бъде преметнат от един френски крадец.

Самите истории за Люпен са най-различни и са в различни периоди от живота му. Посещението му в затвора, кражби от замъци, измами и т.н. Доста интересни истории, в които до определен момент не знаете кой точно е Люпен (тъй като той е майстор на дегизировката).

Какво да ви кажа... ако имате тази книга в домашната си библиотека започнете да я четете възможно най-скоро. Няма да съжалявате ни най-малко. Аз сега си издирвам в книжен вариант останалите книги (а те са доста), така че ако някой има някоя от тях да пише. Не ми се четат от компа ;) Това е. До следващата книга ;)

Hancock - a new breed of hero :D

На 2 юли излиза новият, порееееден филм за супергерой. Този път обаче става въпрос за една същинска пародия на такъв. Филмчето е с Уил Смит и се казва Hancock и имам странното усещане, че ще кърти. Никога не съм харесвал Смит кой знае колко, обаче тази роля му отива, мамка му :D Eто ви и втория трейлър за филма, за да видите за какво става въпрос:



Аз ще го чакам доста настървено, не знам за вас.

Моето творчество... Част 28

Това тук всъщност е прерисувано... Става въпрос за рисунка, която Катето ми прати и която реших да претворя. Май са някакви герои от Наруто, обаче убийте ме не знам кои точно. Мисля, че има доста сходство с оригинала и съм доволен, че се получи.

A Dark Tale - Част 46 "Спасяването"

Място: тунелът към подземията на Докоснатите
Дата: 12 август 2007
Час: 23:48

-Мамка му, тук въздухът е адски застоял! – измрънка Джей и продължи да крачи намусено заедно с останалите. Джери и Ийв не му обърнаха внимание, а единственото, което Мартин отсече бе:

-Тихо! Не трябва да рискуваме да ни усетят.

Повтаряше тази реплика за десети път откакто бяха тръгнали. По простите им сметки бяха изминали около 6 километра под земята, въпреки че ако питаха Джей той щеше да каже, че са минали 100. На няколко пъти бяха чули слаб шум за себе си, но при проверките не бяха открили нищо и затова продължаваха да се движат спокойно.

Тунелът представляваше огромна тръба с диаметър около 15 метра. Четиримата можеха безпроблемно да се движат един до друг, но вместо това вървяха в колона. Мартин водеше, следван от Ийв, Джей и Джери. Единственото осветление бяха фенерчетата, които всеки един от тях носеше.

Бяха минали няколко минути от последното мрънкане на Джей, когато той пак се обади:

-Не, че съм недоволен или нещо подобно, но ако бях взел таксито си щяхме да стигнем за нула време. Ходим цяла вечност.

Джери погледна часовника си, осветявайки го с фенерчето си.

-Минали са едва два часа откакто влязохме в тунела. Не разбирам за какво се оплакваш. Таксито ти щеше да вдигне прекалено мно...

Тук той млъкна и се обърна назад с изваден пистолет. Мартин веднага дотича до него.

-Какво има? – попита Купър.

-Чух стъпки. – отговори Джери. –Някой ни следи.

-Сигурен ли си?

-Абсолютно.

Мартин също бе извадил един от пистолетите си и осветявйки пътя си с фенерчето се насочи назад. На места из тунелът имаше стари работни материали, купчини камъни и други удобни укрития. Най-близкото бе една подобна купчина със строителни отпадъци. Купър бе на два метра от нея, когато една фигура изскочи оттам с пистолет в ръка. Мартин бе по-бърз и с няколко изстрела превърна нападателят в безобиден труп. Приближи се бавно и взе оръжието му. Човекът бе млад мъж в униформа на Синята смърт. С нескрита ярост Купър откри в него радиопредавател. Сигурно бе, че Моро вече знае, че някой е тръгнал през тунела към заводите. Най-вероятно скоро тук щяха да се появят още много от СС.

Другите също осъзнаха каква е ситуацията и без да се налага Мартин да казва каквото и да било всички ускориха ход. След около половин час той им даде знак да спрат. Без да казва и думичка той им посочи малка дупка в долния десен ръб на тунела, от която се процеждаше светлина. Приближиха се тихо и погледнаха. Светлината идваше от неголяма стая, в която имаше няколко спални чувала и няколко души, които си говореха тихо. През дупката можеха да бъдат наблюдавани от високо, тъй като подът на тунелът се падаше на височината на тавана на подземията.

Джери им махна да продължат надолу и те преустановиха наблюдаването на няколкото разговарящи Докоснати. Не за това бяха дошли. Малко по надолу откриха вече цели вентилационни решетки, които си бяха прав път към помещенията на подземията. Решетките бяха достатъчно широки, за да премине човек от тунела в някоя от стаите. Помещенията, които четиримата виждаха през тези решетки обаче не бяха това, което им трябваше. С малко търпение обаче стигнаха до желаното място или поне така предполагаха.

През решетката на вентилацията можеше да се види доста изчистено помещение с много апаратура и материали, които подхождат на една лаборатория – епруветки, малки масички, една голяма хирургическа маса и естествено един облечен в бяло лаборант. Най-вероятно бе просто асистент, защото най-спокойно си прелистваше някакво доста старо списание (най-вероятно купено преди отделянето на Докоснатите от Хевънспорт) и се бе излегнал доста неудобно на два стола.

Купър леко почука по решетката с пистолета си, след което се махна от нея. Другите бяха заели позиции встрани. Джей подаде на Мартин електрическата палка, която носеше, и сега се надяваха само лаборантът да не извика охраната, а да провери сам от какво е бил шумът при решетката. Той така и направи. Огледа се съвсем спокойно из лабораторията, стана бавно и с мързелива крачка стигна до решетката. Бе високо и затова се качи на един стол и се опита да погледне какво има вътре. В този миг през решетката изскочи върхът на елетрическата палка и докосна лявото рамо на лаборанта. Чу се лек свистящ звук, а тялото му конвулсира няколко пъти преди той да се свлече на земята в безсъзнание. При падането шумът не бе силен, а и той не бе успял да извика.

С малко усилие Джери и Мартин успяха да разбият решетката и да я приберат в тунела. Пръв в лабораторията влезе Купър, последван от Джери, Ийв и Джей. Провериха входа на помещението – отвън имаше двама души охрана, облечени с традиционните за Докоснатите монашески роби. В самата лаборатория имаше нямаше никой друг освен тях и изпадналия в безсъзнание лаборант.

-Мисля, че имаме проблем. – каза Ийв. –Има две места, където може да го държат. Тук и тук.

Тя посочи една тежко бронирана врата от едната страна на лабораторията и една кръгла врата, изградена в отсрещната стена. Джей застана пред втората и започна да оглежда малкия терминал до нея, който най-вероятно я отваряше, а Джери и Мартин опитаха да отворят бронираната врата. Опитът им бе неуспешен.

-Мисля си... – продължи Ийв. –Дивайн е бил държан тук в продължение на няколко месеца. Прекалено слаб е, за да го държат зад бронирана врата. Защо не пробваме първо с кръглата, управлявана от терминала?

-Имаш ли идея как да я отвориш? – каза Мартин.

-Аз имам. – усмихна се Джей, взе електрическата си палка от Купър и я допря до терминала. Терминала изпращя няколко пъти и прехвърчаха искри. Джери застана с насочен към входната врата пистолет в случай, че охраната чуеше нещо и решеше да влезе.

Кръглата врата бавно се отвори и отвътре започна да излиза едно болнично легло, обгърнато от солидно количество метал. Опитът на Джей бе успял. Леглото се изправи вертикално и те застанаха очи в очи с този, когото търсеха. Мартин бавно огледа мъжа пред себе си. Зле обръснат и с по-дълга от обикновено коса, с изтощен поглед, но все така самоуверена и злобна усмивка.

-Липсвах ли ви? – процеди Дивайн през зъби.

Джей гледаше със страхопочитание окования Адам, а Джери го изучаваше с неизчезващата си полицейска бдителност. Ийв бе отворила леко уста и една сълза се отрони от втренчените си очи. Макар да го познаваше толкова малко тя изглежда бе най-щастлива да го види.

Леко издразнен от въпроса на Адам, Мартин му отговори отсечено:

-Как да те измъкнем от това... легло?

Дивайн се огледа, доколкото му бе възможно и каза:

-Скобите на ръцете май имат ключалки. Същото се отнася и за този импровизиран пояс, който крие най-голямото ми богатство.

Джей се изсмя.

-Той за какво е?

-Тялото ми си функционираше нормално през това време... което е минало. – Дивайн се замисли. Купър се досети, че Адам няма как да знае от колко време е тук. –Трябваше да измислят начин да пречистват организма ми. Това проклето легло има и вграден душ, мамка му.

-Това не е от значение сега. – прекъсна го строго Купър. –Къде да намерим ключовете?

-Носи ги само един човек, а не го виждам тук. Ще се наложи вие да импровизирате с отварянето. Пробвал съм със сила, но при натиск отвътре леглото се... наелектризира така да се каже. И доста боли. – Дивайн се изсмя. Смехът му накара и четиримата да изтръпнат.

-Аз може да се пробвам. – обади се Джей и клекна, за да огледа скобите. –Преди да стана шофьор имах друга професия. – той извади малък шперц и започна да бърка из една от ключалките.

-Хлапето е скрит талант. – усмихна се Адам. –Това не е ли таксиметровото шофьорче, което бе хванал, за да те докара при мен, когато ми дойде глупавата идея да тръгна към заводите?

-Той е. – отговори Мартин сухо. Сега след като бяха намерили Дивайн той изпитваше някаква неприязън към него. Джери наблюдаваше мълчаливо, а пистолетът му все още сочеше към вратата. Ийв оглеждаше с някакво странно любопитство Адам, въпреки че той все още не я бе забелязъл или поне не й бе обърнал внимание.

След около две минути на усилено ровене с шперца от страна на Джей ключалката изщрака и скобата бе махната. Дивайн се опита да вдигне ръката си, но опитът му се провали. Джей се зае с другите две ключалки – на пояса и другата скоба, а Адам небрежно констатира:

-Изглежда мускулите ми са атрофирали. Животът е весел...Докторе, бихте ли ми помогнали? – той изведнъж бе погледнал Ийв и тя изтръпна от изненада. –Да, спомням си коя сте. – усмихна се той. Странното бе, че усмивката му бе някак по-нормална. –Бихте ли потърсили някакъв подходящ стимулант, за да мога по-лесно да се раздвижа?

-Да, разбира се. – каза Ийв и започна да се рови из шкафовете наоколо. Скоро откри това, което й трябваше и започна да приготвя една инжекция. Джей вече бе приключил и с ключалката на втората скоба. Оставаше му само пояса, а ръцете на Дивайн вече бяха свободни.

Д-р Блес се приближи до Дивайн с готовата инжекция.

-Това ми изглежда подходящо за мускулен стимулант, но не знам ...

-На ръката ми е закачена система. Махнете я и и оттам вкарайте съдържанието на инжекцията. Аз през това време може да дремна.

Ийв само кимна и се захвана да изпълнява каквото й бе казано. Само няколко секунди след като бе изкарала системата от ръката на Дивайн главата му се отпусна и той заспа. Събуди го гласът на Мартин:

-А какво има зад тази врата? – той оглеждаше голямата бронирана врата в другата страна на лабораторията.

Дивайн отвори очи. Погледът му бе избистрен и озлобен.

-Не знам. Така и не разбрах. Мисля, че е човек или нещо подобно. Странното е, че мога да го усетя.

-Усещаш го? – учуди се Купър. –Как?

-Сякаш е част от мен.

-Готово. – каза Джей и ги прекъсна неволно. –Поясът е отключен.

-Не го махай, срамежлив съм. – ухили се Дивайн. –След малко ще се погрижа за него. Инжекцията? – попита той Ийв.

-Инжектирана. Скоро трябва да подейства може да имаш мускулни спазми.

-Мисля, че ми го казваш точно навреме. – усмихна й се Дивайн и се преви от болка. Тялото му започна да се движи неудържимо, като само пояса и скобите на краката му го държаха изправен и закрепен за леглото. След малко спазмите спряха и той с няколко движения раздвижи ръцете си.

-Така е по-добре. Бихте ли се обърнали? Казах, че съм срамежлив.

Ийв се обърна назад притеснено, Джей направи същото. Джери се беше присъединил към Мартин в оглеждането на вратата.

-Готов съм. – каза Дивайн и всички го погледнага изненадано. Бе махнал скобите на краката си и пояса, и се бе облякъл с една роба, която допреди малко бе висяла на една закачалка. –Сега трябва да намеря дрехите и ножовете си.

-Нямаме време за това. – намеси се Купър. –Най-вероятно през тунела, от който дойдохме ще ни последват отряди на СС, за да нападнат Докоснатите. Трябва да се махаме веднага.

-СС?

-Синята смърт. Полицията на Кроуни и Моро. Доста неща изпусна, мъртвецо.

-Изглежда. И все пак щом идват по тунела ако тръгнем по него ще ги пресрещнем. Така че е по-добре да чакаме тук.

Мартин не можеше да отрече, че Дивайн е прав. Единия им изход минаваше през СС, другият – през Докоснатите. Докато той обмисляше как да постъпят Адам най-спокойно се зае с търсенето на дрехите и ножовете си. Когато ги намери побърза да се преоблече (забравяйки за момент, че е срамежлив) и да се екипира. Черното му облекло блестеше на места от дръжките и остриетата на ножовете му. Адам започна да върти едно малко острие с метална дръжка из ръцете си.

-Бях забравил колко е приятно.Решихте ли откъде искате да излезем?

-Право на избор ли имаме? – попита Джери.

-Да. Мога да ви преведа и през базата на Докоснатите, мога да ви преведа и през тези... СС. Вие избирате.

В този миг се чу стрелба. През дупката останала от решетката в лабораторията бе хвърлена димна граната и петимата се озоваха в непроницаема димна завеса. Ийв се блъсна без да иска в нещо. Когато се обърна видя, че е полицай от СС, който бе насочил автомата си към нея. Преди да успее да стреля един нож преряза гърлото му.

-Вземете оръжията им и излезте през вратата. – изкрещя Дивайн и проби гръдните кошове на още двама полицаи. Ийв и останалите го послушаха. Когато излязоха в коридора охраната пред вратата я нямаше. Най-вероятно се бяха насочили към стрелбата. Надолу по коридора се водеше битка. Мечовете на Докоснатите и куршумите на СС за пореден път се изправяха едни срещу други. Изглежда полицаите бяха решили да проникват във всяко помещение, до което им даваше достъп тунелът.

Мартин извика да го последват и другите трима тръгнаха след него. Зад тях изскочи едно ченге. Дивайн се бе увил около него като змия и с нескрито задоволство счупи врата му, след което тръгна по тях. Черните му дрехи и техните маскировъчни ги различаваха и от ченгетата, и от Докоснатите, и това ги превръщаше в желана цел за всички. Сега обаче бяха по-добре въоръжени (в лабораторията Дивайн бе заклал достатъчно полицаи преди да тръгнат и сега за всеки имаше автомат) и това им даваше увереност. Няколко от Докоснатите, невинни хора или обучени войници, паднаха от изстрелите на Купър, който водеше колоната. Дивайн ги прикриваше отзад и крещеше, давайки напътствия накъде да вървят. Детските му спомени за подземията изглежда все още бяха живи.

Бяха изминали вече поне двеста метра из коридорите, когато стигнаха до един по-широк от останалите. Поддържаха го осем циментови подпори и освен мястото от където идваха имаше още три разклонения. Пред едно от тях бе застанал мъж с дълга вързана коса, облечен в черен костюм и с очила с кръгли стъкла и тънки рамки. В лявата си ръка държеше бокс с метални шипове на кокалчетата, а в другата пистолет с заглушител. Той изглеждаше изненадан, че ги среща. Изглежда бързаше към мястото на битката между Докоснатите и СС и срещата с тях бе напълно случайна.

Дивайн стисна зъби, когато видя познатото лице.

-Вие вървете. – изсъска той на останалите. –Тръгвате по коридора вляво и когато стигнете до една стара дървена врата останете там и ме чакайте.

-Какво по дяволите мислиш да правиш? – извика Купър.

-Имам сметки за уреждане. – отвърна Адам без дори го погледне.

Купър се вбеси и посегна да го улови за яката на коженото късо яке, но едно допряло се до гърлото му острие го разубеди.

-Прекалено много си започнал да си позволяваш. Казах, че имам сметки за уреждане.

-Така да бъде, мъртвецо. – изсумтя Мартин и даде знак на останалите да го последват. Последна тръгна Ийв, която разтревожено бе наблюдавала конфронтацията. Преди да тръгне тя докосна нежно рамото на Дивайн, след което погледна със страх мъжа с костюма. Дивайн не даде признак да е усетил докосването й. Беше се втренчил в новия си противник, който дори не направи опит да спре Мартин и останалите. Очите му се взираха през стъклата на очилата само и единствено в Дивайн.

-Господин Хол, предполагам? – каза Адам с усмивка. –Спомням си как ме надхитрихте с Месията, а малко по-късно, докато насила ме държаха буден имах... съмнителното удоволствие да науча името Ви. – в учтивоста му имаше солидна доза присмех и надменност.

-Бях разочарован от първата ни среща, Дивайн. Беше прекалено лесно. А всички ми казваха, че си сериозен противник.

-Всички? Например Месията?

-И кметът Кроуни също.

-Оооо, играли сме двойна игра. Предполагам работиш за Месията, а мамиш Джонатан, иначе сега едва ли щях да съм жив. – засмя се Дивайн.

-Правилно предполагаш. Въпреки че сега съм доста изкушен да те ликвидирам.

-Ликвидираш? Не можеш ли да кажеш нещо от рода на „застрелям”, „заколя”, „пречукам”, ами използваш дума като „ликвидирам”? Ликвидира се някоя лесна плячка. Аз... съм нещо много повече. – усмивката не слизаше от лицето на Дивайн.

-Сега ще проверим. – каза спокойно Хол и стреля с пистолета.

Куршумът прониза гръдния кош на Дивайн, но той само се олюля и се засмя още по-силно.

-Казах тииии... по-добър съм. Дори от теб.

В този момент един малък нож полетя от ръката му към Хол и сряза палеца на онази ръка на убиеца, която държеше пистолета. Хол извика гневно, а оръжието му се изплъзна от ръката. От срязания пръст потече кръв, а Дивайн вече си бе приготвил два по-дълги ножа за близък бой.

Хол нямаше намерение да чака. Нападна яростно, посягайки с ранената ръка за примамка, последвана от изстрелването на юмрука с бокса напред. Дивайн обаче бе прекалено бърз и безпроблемно контрира атаката. Единия нож парира бокса, другия извистя и пресече лицето на Хол. Той изкрещя от болка, но опита да повтори атаката. Този път Адам се отмести от пътя на бокса и Хол загуби равновесие. Дивайн го издърпа за косата и с нескрито задоволство я отряза почти предизвикателно. От гладко вързаната коса на убиецът не остана и следа. Сега неравномерно нарязани кичури се спускаха над белязаното му лице, а Дивайн се смееше с неговия умопобъркан и самодоволен смях. Гневът на Хол бе достигнал нова граница. Преди да атакува за трети път обаче двамата с Дивайн чуха стрелба. Идваше от коридора, от който бяха дошли Адам и останалите. За секунди там се появиха група полицаи от СС и откриха стрелба. Хол и Дивайн моментално се скриха зад две от подпорните колони, докато куршумите разбиваха цимента.

-Изглежда... – изкрещя Адам в шумната среда. –Ще се наложи да изчакаме третата ни среща, за да забия ножовете си в костюмираното ти телце.

Той се изсмя и се хвърли вляво към коридора, по който бяха тръгнали Мартин, Ийв, Джей и Джери. Можеше да се справи със СС, но дори не се опита. Разгневен и искаш отмъщение Хол изкрещя гърлено и се втурна към него, напускайки укритието на колоната. В този миг една граната падна на 3 метра пред него, хвърлена от някое от ченгетата. В следващия миг тя се взриви, а тялото на Хол бе хвърлено назад от взрива като парцалена кукла. Войниците на СС го приближиха с насочени оръжия, но от средния коридор се зададоха Докоснати и битката продължи натам, отминавайки Хол. Тялото му бе обгорено на места и покрито с множество рани. Едното му око обаче бе широко отворено и гледаше към коридора, по който бе тръгнал Дивайн.

Самият Адам тичаше със завидна лекота, смеейки се. Контролираше почти перфектно тялото си, сякаш времето, през което бе стоял неподвижно не му се беше отразило кой знае колко сериозно. Скоро пред очите му се появиха Мартин и останалите, които бяха седнали с оръжия в ръце пред дървената врата, за която им бе казал. Той дори не се опита да намали. Продължаваше да тича. Изпъна лявата си длан напред и дървената врата се разлетя на парчета от невидимата сила, с която бе надарен.

-Джеронимоооо! – изкрещя той, подминавайки групата и скачайки през вратата. Последва свободно падане от около 7 метра в края на което той падна във водата на малко езеро, обградено от скали.

-Изход... – промълви Мартин гледайки през вратата. Тя беше част от една от скалите обграждащи езерото. Тунелите не бяха завършени заради това езеро. Нощното небе бе покрито с гъсти облаци, от които се изсипваше пороен дъжд.

-Предлагам ви да скочите при мен колкото се може по-бързо. – изскрещя им от езерото Дивайн. Само няколко секунди му бяха нужни, за да стигне по-плитка част и да се изправи почти в цял ръст над водата.

Един по един другите скочиха във водата, след което стигнаха до него. Дъждът не спираше, както и усмивката на Дивайн не слизаше от лицето му.

-Голямо спасяване беше. Трябва да го повторим някой път. – отсъди той и се засмя, при което светкавица освети небето и побърканата гримаса на лицето му.

Не очаквате нещо смислено, нали? Поредната доза простотия...

В настроение съм за простотии, драги госпожи и господа, момченца и момиченца, пилета и патки. И както се досещате имам лека муза за писане. В момента слушам леееееко депресиращите парченца на Danny Elfman, които ползвам за вдъхновение при писане на разкази и нещо... нещо не ми върви писането. Секунда да сменя с нещо по-весело. Така. Готово. Папа Роуч - Ту би лавд. И започваме: Уо-о-о, ай невър гив ин, ай невър гив ъп и т.н. По-надъхващо е за писане на простотии. Откъде обаче да започна? Предполагам с простотиите.

В петък, скъпи мои, е петък 13. При това петък 13 през юни, което по всички правила на скапаните суеверия и каръщината би трябвало да означава, че ще мрем като гниди благодарение на някоя изкъртваща жега. Или пък ще дойдат няк'ви скапани инопланетяни (извънземниииии, сладури такива!) и ще ни изпържат. Абе не знам какво би трябвало да стане, но щом сме в юни, значи ще е свързано с жега. Може и нищо да не стане и само изключително суеверните хора да си пръснат черепите след като осъзнаят, че вярват в пълни простотии. I don't care! Life is funny...

Като споменах инопланетяни (дааа, отново става въпрос за извънземни) се сетих, че War of the worlds е един изключително скучен, тъп, прост, малоумен, глупав и некадърно заснет филм, който вие в никакъв случай и никога не трябва да гледате. Ако сте направили тази грешка (както и аз много отдавна) - моите съболезнования. Нито Спилбърг в последните години става за режисьор, нито Том Круз става за нещо. Tой Е и ще продължава да бъде скапано сциентоложко копеле. I hate Tom Cruise. Life is funny...

Почна няк'ъв гнусен хаус. Не, че не харесвам някои хаус сетове и тракове, просто този ми лази по нервите. Секунда да сменя отново... Кели - Тоя Тоинг. По-здрав за оул май бичес! Продължавам. Остават ни някакви мизерни 12 дни до края на учебната година. Някои вече са във ваканция, на други тепърва ще им разпорват задниците по 5-6-7-8... предмета. Важното е да не ви пука. Никой не е умрял от 2-ка за срока (всъщност зависи от родителите... :D ), така че бъдете спокойни. От другата седмица официално сме в сезона на пиенето, което означава, че ще направим максимално количество простотии за минимално време. Ако някой минава край МГ да свирне, за да го залея с прилично количество вода. Това винаги е било и винаги ще бъде може би най-лигавата част от учебната година и малко ми е кофти, че ми остава едва още 1 година в даскало... Не, че съм тръгнал да се съдирам от рев, но исках да отбележа, че ми е кофти. I love my school. Life is funny...

Тъй като в момента пишейки тук се опитвам да потя и един познат в Скайп се замислих как по дяволите се нарича човек, който поти другите в Скайп, ИРК и т.н. Потяч? Потещ? Потник? Ако някой знае да ме информира. Това е нещо, което не знам. Нещата, които не знам ме карат да се чувствам глупав. Когато се чувствам глупав си го изкарвам върху другите. And then you all die. Life is funny...

A нова песен. Форт Майнър (аеахеаха) - Римембър дъ нейм. Или тези песни са супер кратки или моята нескромна, но полу-малоумна персона пише прекалено бавно. Залагам на второто. Важното е да се получи интересно четиво, което да накара редовия читател на блога ми да си изкара левия показалец от носа (или където там го е наврял/навряла) и да се замисли върху значимоста на живота, науката, образованието и алкохола. Всъщност... говоря глупости. Продължавайте да бъркате там където си бъркахте досега, а с другата ръка скролирайте надолу, за да следите този ненормален текст. Като се замисли човек, че в момента пиша пълни простотии, които са напълно незначими за всички, е малко депресиращо. Но има светлина в тунела: ако поне няколко души се усмихнат докато четат "дис гаргантюан шит" то значи ще съм направил добро за света. Нали знаете, че по принцип усмивката прави човек по-красив (мамка му, познавам хора, които имат нужда да се усмихват мноооого... ама мнооооооооооого). Така че сега отделете секунда да се ухилите пред монитора и се замислете, че един вид съм направил нещо добро за вас :) Ок, няма нужда от благодарности. Повече добрини ще искате от Българската коледа. 'Cause Santa still sucks! Life is funny...

Саааааамдей уи гона райз уп он дъ уинд, ю ноу, сааамдей уи гона денс уит доус лайънс... Споко, на живо пея по-хубаво (предполагам). В следващите две седмици някои от вас може да се убедят в това... по няколко пъти. Сега е време да приключа с писането на това уникално произведение на моята мисъл и свободно време и да се заема с нещо по-стойностно (ще псувам някой в скайп... желаещи?). Мерси за отделеното време, дано ви е било приятно (а и да не е било приятно за вас, беше за мен, така че какво ми пука? :D ). До скоро виждане... ъъъъ, постване. ЦИлуФчиЦиииии! {}{}{} And now go fuck yourself. Life is funny... (sun)

"Самите богове"

От доста време не бях чел нищо, но онзи ден незнайно защо се захванах с една книга на Айзък Азимов наречена "Самите богове". Спокойно, не заглавието ме накара да я започна. В тази книга няма божества. Както някои от вас са се досетили става въпрос за фантастика. Ето и кратко пояснение за историята преди да си дам оценката:

2100 и някоя си (може и по-късно да беше, не знам). Човечеството е открило нов енергиен източник. Чрез т.нар. Енергийна помпа се прехвърля материал от нашата вселена в друга вселена. Там той е радиоактивен и се ползва от другите същества за енергия. Те от своя страна пращат в нашата вселена плутоний 186, който при нас е радиоктивен и ние го ползваме за енергия. Така се получава огромно количество безплатна енергия и на Земята се свършва с енергийните проблеми. Един ден обаче млад учен открива, че поради обмяната на материя между Вселените те ще започнат да приличат една на друга. И докато за съществата от паравселената това няма да е проблем, за човечеството ще значи едно - избухване на Слънцето и гибел. Проблемът е, че никой не иска да му повярва.

Това е. Ако моето резюме ви се е сторило сложно просто погледнете самата книга! Толкова физични термини, теории, факти, догадки... По едно време ме заболя глава. Рядко ми се случва да чета задълбочено и да ми се налага да си обяснявам по няколко минути за какво става въпрос. От тази гледна точка Азимов е прекалил с физиката, но така идеята на романа е по-достоверна. Отделно освен доброто представяне на човешките нрави имаме и перфектно изградени и описани лунни хора (homo sapiens, обаче родени на Луната) и раса на съществата от паравселената.

Типично по Азимовски действие почти няма. Само разговори, и разговори, и пак разговори... И тук там някоя случка. Но мамка му интересно е. Краят на книгата е малко неочакван (поне за мен беше, очаквах нещо различно), но си струва тя да бъде прочетена, стига да ви се занимава с нещо "по-тежко" за четене. И така... исках да си споделя впечатленията от книгата споделих ги. Който не знае какво да чете и харесва фантастика да се пробва ;)

Моето творчество... Част 27

Maлка надежда, че ще се науча да рисувам хора :D Тук за модел съм ползвал... корица на тетрадка. Сканирането не стана кой знае колко добре, но поне ще видите за какво става въпрос. В даскалото направих скица, гледайки корицата на тетрадката си по английски, а вкъщи вече довърших за 2 часа (печейки се на слънце) финалната версия:

Препоръчани песни - Част 10

Поредната доза весели за слушане неща. Дано си харесате нещо:

1.Live - Deep Enough
Тази песен просто ме побърква. Едно благодарско на Паката, че ми каза за нея. Невероятен ритъм и завладяващ припев. Поклон! Чакам подходящ момент, за да я изпея с невероятна доза желание :D

2.Skillet - Comatose
Хубав текст, хубава музика... Намирам смисъл в тази песен. Предполагам това е достатъчно, за да я харесвам.

3.Shadows Fall - Another Hero Lost
Много приятна песен, макар по принцип бандата да свири доста тежка музика. Това е доста спокойна балада, която... абе, която си струва да се чуе.

4.Hollywood Undead - Sell your soul
Тази бандичка започна да ме радва все повече и повече. Новата им песничка не прави изключение. Разнообразна музика и стилове на пеене. Палци горе!

5.Scars on Broadway - They say
Слагам песничката по скоро от уважение към Дарън и Джон. Надявам се следващата им песен да е по-добра тъй като възлагам големи надежди на Scars, но за тази ще кажа само "става" :)

The finale...

Това, което ще видите... или по-скоро чуете в клипа долу е част от саундтрака на Batman Returns. Изцяло симофонична мелодия, написана от гениалния Дани Елфман. Намерих я в youtube, за да е по-лесно за всеки да я чуе. Адски много обичам първата половина от това музикално произведение и ми е трудно да го обясня, но за мен това е музика на емоцията. Музика, която най-добре описва какво е да си мен... Лично аз предпочитам само първата част от т.нар. Finale композиция, а в клипчето е цялата (т.е. и двете части) така че изслушайте я до 2:40 и после може да го спрете. Втората половина е ... гадна. И така... вече знаете малко повече за мен. Душевното ми състояние (отвратителен израз) може да се опише с композиция дълга 2 минути и 40 секунди. Благодаря за вниманието.

A Dark Tale - Част 45

Място: библиотеката на Хевънспорт, база на Съпротивата
Дата: 12 август 2007
Час: 18:36

Мартин се озова в един от коридорите на приземния етаж на библиотеката. Тук отдавна вече нямаше книги и всичко лавици бяха превърнати в барикади за прозорците или в укрития за по-удобна стрелба в случай на вражеско проникване. Навън печеше слънце и Мартин озъзна, че е проспал половината следобяд. Това от една страна беше добре – щяха да проникнат в базата на Докоснатите вечерта, скрити в сянката на нощта.

С уверена стъпка Купър влезе в неголямата столова (някогашна зала за лекции) и завари там голяма част от хората, с които искаше да говори. Тук се обсъждаха основна част от идеите за бъдещите действия на Съпротивата. Изглежда храната помагаше на мисловния процес. На Мартин винаги му се бе струвало забавно и винаги се шегуваше за това с хората тук, само и само да разведри обстановката, но сега не му бе до шеги. Той мълчаливо премести един стол и се качи първо на него, а после и на една близкостояща маса. Това действие моментално привлече вниманието на всички в столовата. Повечето знаеха, че могат да очакват всичко от него, но това да се качи на маса бе ново дори за тях.

В залата имаше около 30-ина души, като за негова радост, повечето бяха сериозни хора, които се бяха отдали напълно на идеята да защитят домовете си. Бивши полицаи (като него), адвокати, хора от градската управа, напуснали доброволно, за да се включат в съпротивата, лекари, инженери и други. Ако не помислеха плана му за лудост може би щяха да се намерят желаещи да тръгнат с него. Въпреки всичко трябваше да опита:

-Извинявам се, че прекъсвам всички ви, но имам да направя важно съобщение. Получих задача... – тук той спря. Усети, че е по-добре да спести подробностите относно това чия е била идеята за спасението на Дивайн. –Всъщност ми дойде идея как може да вземем превес във войната. Рисковано е, но както знаете провизиите ни свършват, градът е застрашен от гладна смърт и рисковете са напълно оправдани. Трябва ми екип от трима души... – тук направи малка пауза, защото знаеше каква ще е реакцията. -... с които да проникна довечера в базата на Докоснатите.

Настана масов шум. Изрази от типа на „Той се е побъркал” и „Какво говори по дяволите” започнаха да прелитат от уста на уста. До този момент всички бяха мълчали и го бяха слушали внимателно, а сега обсъждаха дали му е останал здрав разум. И го правеха точно пред очите му.

-Тишина моля, тишина! – извиси се един мъжки глас над останалите. –Нека чуем какво г-н Купър има да ни каже още. – Купър се вгледа в мъжа. Съдия Доусън бе честен човек, който си бе вършил работата с удоволствие дълги години, но ситуацията около войната го бе изнервила и той набързо бе напуснал съда, за да помага както може на Съпротивата. Тъй като бе едър той не бе подходящ за военни действия, но винаги помагаше за разрешаването на междуличностни конфликти. Ако не беше той Съпротивата щеше да се е разпаднала много отдавна. Мартин се надяваше сега да получи подкрепата на съдията, колкото и невъзможно да изглеждаше. –Така, млади момко... знаеш, че винаги съм уважавал твоите смелост и професионализъм. – продължи съдията. –Но ти идваш тук и търсиш доброволци за самоубийствена мисия, за която дори не си ни дал информация. Мисля, че заслужаваш да ти дадем поне времето да ни разясниш за какво става въпрос.

„Дотук добре”, помисли си Купър и леко се изкашля. Забърса леко устните си – нямаше кръв.

-Ситуацията е следната: нашият главен враг Месията някога е направил сериозна грешка, обучавайки един човек. Този човек по-късно го е предал и е напуснал сектата по запомнящ се начин. Някои от вас сигурно си спомнят пожара, който унищожи имението на Докоснатите преди доста години. Този пожар е дело на човекът, за когото ви говоря. В последните месеци той се завърна в града с цел да убие Месията, но се провали поради причини, които сега не мога да кажа. Той бе заловен от Докоснатите и имам информация, че в момента е някъде в подземията под заводите за метал.

-Кой е този човек? Как се казва? – попита Андрю Мъри, млад адвокат и бивш колега на кмета Кроуни.

-Името му е Адам Дивайн.

Отново шум. Този път по-слаб, тъй като най-вече тези, които бяха бивши полицаи или част от съдебната система бяха чували името на Дивайн. За другите той бе непознат. Мартин огледа разтревожено стаята и съзря един познат поглед. Беше на Ийв. Самата доктор Блес, към която той се бе обърнал за помощ, за да усмири Дивайн. От момента на срещата й с Адам тя се бе променила изключително много. Постоянно бе разпитвала Купър за него и за миналото му, бе прегледала досието му милион пъти, а откакто бе част от Съпротивата постоянно очакваше новини дали Дивайн е бил забелязан. Макар Мартин да се бе примирил преди известно време, че Адам най-вероятно е мъртъв, тя не се бе отказала да вярва в Дивайн и способноста му да оцелее. Сякаш няколкото минути, които бяха прекарали заедно по пътя към заводите за метал, се бяха запечатали в съзнанието й като белег. Сега в очите й имаше сълзи, най-вероятно от вълнение. За пореден път Мартин се попита защо тя е толкова привързана към човек, който дори не познава добре.

-Тишинааа! Моля ви замълчете! – отново гласът на съдия Доусън успокои страстите. –Мартин, Адам Дивайн умря отдавна. Аз лично си спомням колко работа хвърли ти да го разследваш, така че е глупаво точно ти да твърдиш, че е жив.

-Повярвайте ми, господин съдия, Дивайн никога не е умирал. Не и по начина, по който ние разбираме смъртта.

-И така да е... – продължи съдията. -... много добре си спомняш какъв е прякорът му. – думичката „Психопатът” отекна в съзнанието на Купър, сякаш извикана от съдията. –Дивайн е психически нестабилен престъпник и ние не разбираме как би ни помогнал, дори и да е жив, че да рискуваме живота на четирима души, между които и ти, за да го спасим.

-Дивайн... – Мартин не можеше да им каже истината. Трябваше да импровизира. –Дивайн наистина е психически нестабилен престъпник, но има достатъчно знания за Месията, за да ни помогне да приключим тази война. Аз вярвам, че само неговото измъкване от металургичните заводи може да ни донесе така желаната победа. Затова питам: има ли доброволци, които да дойдат с мен?

Тишина. Никой не протегна ръка, никой не отговори на въпроса. Изведнъж една слаба, почти момчешка ръка се подаде над главите на другите. Пред групата хора излезе Джей, шофьорът на такси, когото съдбата бе свързала с Купър преди няколко месеца.

-Като гледам няма много желаещи, а аз съм виждал погледът в очите на този Дивайн веднъж и мисля, че мога да предположа на какво е способен... така че мисля, че може да съм от полза. – каза хлапето уверено.

Мартин се усмихна. Смелоста на Джей го вдъхновяваше. Трябваха им обаче още двама. Още една ръка се показа над тълпата. Младши-сержант Джери Тримейн, същият, към когото Мартин се бе обърнал за информация след като бе видял съживяването на Дивайн, сега стоеше сред другите от Съпротивата с гордо вдигната ръка и усмивка на лице.

-С теб съм, Мартин. Заради доброто старо време.

-Благодаря ти, приятелю. Добре, трябва ни само още един.

Този път нямаше вдигната ръка. Никой повече не посмя да се включи в екипа.

-Разбери, че искаш да поемем прекалено голям риск. – обади се съдия Доусън. –Прекалено голям...

Мартин наклони глава, след което махна с ръка на Джери и Джей да го последват извън залата. Нямаше повече работа сред тези хора. Един в повече или в по-малко бе без значение. В този момент един женски глас го спря:

-Аз ще дойда. Стига да не е проблем...

Мартин се обърна и видя лицето на Ийв. Бе изпълнено с решителност. Той сякаш бе предчувствал, че тя може да пожелае да дойде.

-Ийв, там ще е опасно. По-добре да останеш тук.

-Тази Съпротива започва да гние отвътре, Мартин. Нямам намерение да стоя тук и да чакам гладът да ме убие.

Купър нямаше сили да спори. Махна й с ръка и четиримата излязоха от столовата.

* * *

Час по-късно всички бяха екипирани с маскировъчни дрехи и се бяха въоръжили с кой каквото има – Джери бе със служебния си пистолет, който така и не бе върнал при напускане на полицията. Джей си избра една електрическа палка от склада, а Ийв взе нож и малък пистолет. Мартин сложи два полицейски револвера в кобурите си и даде на екипа кратко разяснение на планът за проникване. Бе прегледал картата на метрото и знаеше откъде да влязат в желания канал без да бъдат забелязани от СС.

Когато нощта се спусна над града четиримата тихо напуснаха библиотеката и се насочиха към метрото. Това, което не видяха обаче бе, че по едно време след тях тръгна шпионин, който се стараеше да информира Моро за всяка тяхна стъпка. СС вече знаеха, че малък екип се е насочил към заводите. Въпросът беше какво щяха да направят...

Тома - дъ ню мюзик айдъл ъф Би Джи

Такаааа... Music Idol свърши. Тома е победител, а краткото гласуване в блога показа с 17 на 2 гласа, че той бе по-предпочитан от Нора, дори от посетителите на малкия ми рай. Другите възможности (Деница и Ясен) така и не ги считахте за живи.

Btw аз не гледах това предаване, но просто ми беше интересно дали може да спечели един... ъм, метъл. И той успя. Много хора обвиниха момчето, че няма широк диапазон на гласа, че не пее кой знае колко добре... Обаче всички пренебрегват едно: той има харизма! За какво по-дяволите му е нужно да може да пее абсолютно всичко, като най-вероятно ще се насочи само към един стил. Нора можела да пее във всякакъв стил, Ясен имал по-силен глас... Е, ок, ама просто нямаха харизма. Не бяха толкова естествени, колкото беше пазарджишкият рошав колега. И затова спечели той. Имам малки надежди, че тази държава е тръгнала към по-добро, щом метъли печелят музикални рилити шоута. Та... да му е честита победата на Тома. Този петък предлагам да се съберем да пием за негово здраве :D

ПП: Заради това момче започнах да харесвам "Обичам те"... Eвала!

Искам ноооооож!

Изключително много искам някой да ми подари нож. Сериозно. Някакъв готин. Не че не мога да си купя, но просто ако е подарък ще го чувствам по-ценен някак си... Обичам ножове, честно. С интересни дръжки и малко по-дълги и широки остриета. Както и да е... схванали сте какво имам в предвид. Aко някой ми изпълни желанието много ще го обичам :D

Доказателство за моята страст към ножовете:
Само да споделя (както направих и в MySpace), че нито имам намерение да ям ножа, нито да си режа езика (камо ли пък нещо друго :О). Просто му се радвам, а когато съм на кеф се плезя. Life is funny....

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...