A Dark Tale - Част 45

Място: библиотеката на Хевънспорт, база на Съпротивата
Дата: 12 август 2007
Час: 18:36

Мартин се озова в един от коридорите на приземния етаж на библиотеката. Тук отдавна вече нямаше книги и всичко лавици бяха превърнати в барикади за прозорците или в укрития за по-удобна стрелба в случай на вражеско проникване. Навън печеше слънце и Мартин озъзна, че е проспал половината следобяд. Това от една страна беше добре – щяха да проникнат в базата на Докоснатите вечерта, скрити в сянката на нощта.

С уверена стъпка Купър влезе в неголямата столова (някогашна зала за лекции) и завари там голяма част от хората, с които искаше да говори. Тук се обсъждаха основна част от идеите за бъдещите действия на Съпротивата. Изглежда храната помагаше на мисловния процес. На Мартин винаги му се бе струвало забавно и винаги се шегуваше за това с хората тук, само и само да разведри обстановката, но сега не му бе до шеги. Той мълчаливо премести един стол и се качи първо на него, а после и на една близкостояща маса. Това действие моментално привлече вниманието на всички в столовата. Повечето знаеха, че могат да очакват всичко от него, но това да се качи на маса бе ново дори за тях.

В залата имаше около 30-ина души, като за негова радост, повечето бяха сериозни хора, които се бяха отдали напълно на идеята да защитят домовете си. Бивши полицаи (като него), адвокати, хора от градската управа, напуснали доброволно, за да се включат в съпротивата, лекари, инженери и други. Ако не помислеха плана му за лудост може би щяха да се намерят желаещи да тръгнат с него. Въпреки всичко трябваше да опита:

-Извинявам се, че прекъсвам всички ви, но имам да направя важно съобщение. Получих задача... – тук той спря. Усети, че е по-добре да спести подробностите относно това чия е била идеята за спасението на Дивайн. –Всъщност ми дойде идея как може да вземем превес във войната. Рисковано е, но както знаете провизиите ни свършват, градът е застрашен от гладна смърт и рисковете са напълно оправдани. Трябва ми екип от трима души... – тук направи малка пауза, защото знаеше каква ще е реакцията. -... с които да проникна довечера в базата на Докоснатите.

Настана масов шум. Изрази от типа на „Той се е побъркал” и „Какво говори по дяволите” започнаха да прелитат от уста на уста. До този момент всички бяха мълчали и го бяха слушали внимателно, а сега обсъждаха дали му е останал здрав разум. И го правеха точно пред очите му.

-Тишина моля, тишина! – извиси се един мъжки глас над останалите. –Нека чуем какво г-н Купър има да ни каже още. – Купър се вгледа в мъжа. Съдия Доусън бе честен човек, който си бе вършил работата с удоволствие дълги години, но ситуацията около войната го бе изнервила и той набързо бе напуснал съда, за да помага както може на Съпротивата. Тъй като бе едър той не бе подходящ за военни действия, но винаги помагаше за разрешаването на междуличностни конфликти. Ако не беше той Съпротивата щеше да се е разпаднала много отдавна. Мартин се надяваше сега да получи подкрепата на съдията, колкото и невъзможно да изглеждаше. –Така, млади момко... знаеш, че винаги съм уважавал твоите смелост и професионализъм. – продължи съдията. –Но ти идваш тук и търсиш доброволци за самоубийствена мисия, за която дори не си ни дал информация. Мисля, че заслужаваш да ти дадем поне времето да ни разясниш за какво става въпрос.

„Дотук добре”, помисли си Купър и леко се изкашля. Забърса леко устните си – нямаше кръв.

-Ситуацията е следната: нашият главен враг Месията някога е направил сериозна грешка, обучавайки един човек. Този човек по-късно го е предал и е напуснал сектата по запомнящ се начин. Някои от вас сигурно си спомнят пожара, който унищожи имението на Докоснатите преди доста години. Този пожар е дело на човекът, за когото ви говоря. В последните месеци той се завърна в града с цел да убие Месията, но се провали поради причини, които сега не мога да кажа. Той бе заловен от Докоснатите и имам информация, че в момента е някъде в подземията под заводите за метал.

-Кой е този човек? Как се казва? – попита Андрю Мъри, млад адвокат и бивш колега на кмета Кроуни.

-Името му е Адам Дивайн.

Отново шум. Този път по-слаб, тъй като най-вече тези, които бяха бивши полицаи или част от съдебната система бяха чували името на Дивайн. За другите той бе непознат. Мартин огледа разтревожено стаята и съзря един познат поглед. Беше на Ийв. Самата доктор Блес, към която той се бе обърнал за помощ, за да усмири Дивайн. От момента на срещата й с Адам тя се бе променила изключително много. Постоянно бе разпитвала Купър за него и за миналото му, бе прегледала досието му милион пъти, а откакто бе част от Съпротивата постоянно очакваше новини дали Дивайн е бил забелязан. Макар Мартин да се бе примирил преди известно време, че Адам най-вероятно е мъртъв, тя не се бе отказала да вярва в Дивайн и способноста му да оцелее. Сякаш няколкото минути, които бяха прекарали заедно по пътя към заводите за метал, се бяха запечатали в съзнанието й като белег. Сега в очите й имаше сълзи, най-вероятно от вълнение. За пореден път Мартин се попита защо тя е толкова привързана към човек, който дори не познава добре.

-Тишинааа! Моля ви замълчете! – отново гласът на съдия Доусън успокои страстите. –Мартин, Адам Дивайн умря отдавна. Аз лично си спомням колко работа хвърли ти да го разследваш, така че е глупаво точно ти да твърдиш, че е жив.

-Повярвайте ми, господин съдия, Дивайн никога не е умирал. Не и по начина, по който ние разбираме смъртта.

-И така да е... – продължи съдията. -... много добре си спомняш какъв е прякорът му. – думичката „Психопатът” отекна в съзнанието на Купър, сякаш извикана от съдията. –Дивайн е психически нестабилен престъпник и ние не разбираме как би ни помогнал, дори и да е жив, че да рискуваме живота на четирима души, между които и ти, за да го спасим.

-Дивайн... – Мартин не можеше да им каже истината. Трябваше да импровизира. –Дивайн наистина е психически нестабилен престъпник, но има достатъчно знания за Месията, за да ни помогне да приключим тази война. Аз вярвам, че само неговото измъкване от металургичните заводи може да ни донесе така желаната победа. Затова питам: има ли доброволци, които да дойдат с мен?

Тишина. Никой не протегна ръка, никой не отговори на въпроса. Изведнъж една слаба, почти момчешка ръка се подаде над главите на другите. Пред групата хора излезе Джей, шофьорът на такси, когото съдбата бе свързала с Купър преди няколко месеца.

-Като гледам няма много желаещи, а аз съм виждал погледът в очите на този Дивайн веднъж и мисля, че мога да предположа на какво е способен... така че мисля, че може да съм от полза. – каза хлапето уверено.

Мартин се усмихна. Смелоста на Джей го вдъхновяваше. Трябваха им обаче още двама. Още една ръка се показа над тълпата. Младши-сержант Джери Тримейн, същият, към когото Мартин се бе обърнал за информация след като бе видял съживяването на Дивайн, сега стоеше сред другите от Съпротивата с гордо вдигната ръка и усмивка на лице.

-С теб съм, Мартин. Заради доброто старо време.

-Благодаря ти, приятелю. Добре, трябва ни само още един.

Този път нямаше вдигната ръка. Никой повече не посмя да се включи в екипа.

-Разбери, че искаш да поемем прекалено голям риск. – обади се съдия Доусън. –Прекалено голям...

Мартин наклони глава, след което махна с ръка на Джери и Джей да го последват извън залата. Нямаше повече работа сред тези хора. Един в повече или в по-малко бе без значение. В този момент един женски глас го спря:

-Аз ще дойда. Стига да не е проблем...

Мартин се обърна и видя лицето на Ийв. Бе изпълнено с решителност. Той сякаш бе предчувствал, че тя може да пожелае да дойде.

-Ийв, там ще е опасно. По-добре да останеш тук.

-Тази Съпротива започва да гние отвътре, Мартин. Нямам намерение да стоя тук и да чакам гладът да ме убие.

Купър нямаше сили да спори. Махна й с ръка и четиримата излязоха от столовата.

* * *

Час по-късно всички бяха екипирани с маскировъчни дрехи и се бяха въоръжили с кой каквото има – Джери бе със служебния си пистолет, който така и не бе върнал при напускане на полицията. Джей си избра една електрическа палка от склада, а Ийв взе нож и малък пистолет. Мартин сложи два полицейски револвера в кобурите си и даде на екипа кратко разяснение на планът за проникване. Бе прегледал картата на метрото и знаеше откъде да влязат в желания канал без да бъдат забелязани от СС.

Когато нощта се спусна над града четиримата тихо напуснаха библиотеката и се насочиха към метрото. Това, което не видяха обаче бе, че по едно време след тях тръгна шпионин, който се стараеше да информира Моро за всяка тяхна стъпка. СС вече знаеха, че малък екип се е насочил към заводите. Въпросът беше какво щяха да направят...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...