A Dark Tale - Част 47

Място: подземията на Докоснатите
Дата: 13 август 2007
Час: 01:57

Цялото тяло на Леофрийк трепереше. Тичаше с всичка сила към лабораторията, а военните на СС бяха навсякъде из коридорите. Стреляха на месо. Жени, мъже, деца... нямаше значение. Щом видеха някой за тях той беше Докоснат и трябваше да бъде ликвидиран. Невероятният късмет на Лео го бе запазил жив до този момент. Стреляха по него, но винаги пропускаха. Досега само един куршум бе одраскал дясното му рамо. Никой не се опитваше да го преследва. Той беше просто облечен в престилка доктор и не представляваше заплаха за никой. Не и физическа заплаха...

Минавайки през един от по-широките коридори на подземията той чу някакво стенание и това го накара да се скрие зад една циментова колона. Около него имаше множество трупове, а стените носеха белезите на всяка съвременна битка – дупки от куршуми. Едно черно петно на пода показваше, че тук е имало експлозия. Някой обаче бе оцелял и сега Леофрийк можеше да чуе стенанията му. Младият професор се добра до един пистолет на земята и нервно напусна прикритието си с насочено оръжие. На няколко метра от него лежеше познато лице – господин Хол.

-Не... не ме гледай така... помогни ми... – с мъка изрече наемния убиец. Лео свали оръжието и приклекна до него. Дрехите му бяха разкъсани и обгорени, както и на места беше кожата под тях. Лицето му бе покрито със сажди, като се забелязваха само очите и един кървящ белег разположен диагонално по цялото лице. Прилежно вързаната коса бе отрязана... Тук се бе водила интересна битка, помисли си Леофрийк.

-Кой ти причини това? – попита Лео.

-Познай... – едва продума Хол, хващайки с две ръце престилката на професора. Опитваше се да се изправи.

Ужасна мисъл мина през главата на Лео.

-Не, не може да е той. Кажи ми, че не са го освободили! Кажи ми го!

-Помогни ми... да се изправя... и ще ти кажа всичко.

Леофрийк повдигна Хол. Убиецът не беше тежък и въпреки собствените си малки килограми Лео не го вдигна кой знае колко трудно. Накуцвайки и държейки се за Лео, Хол се насочи към един от коридорите.

-Дойдоха оттук. Това... както знаеш... е пътя към лабораторията.

-Измъкнали са го... Загубен съм... – бълнуваше Лео. Помагаше на Хол несъзнателно. Самият той имаше нужда някой да го държи изправен.

-Не говори глупости. Трябва... трябва да проверим.

-Да проверим за какво? – изкрещя Лео и едва не пусна Хол на пода.

-Може... в лабораторията да има... нещо, което да ни помогне. А и... аз имам нужда... от помощ.

-Прав си. – отбеляза Лео по-спокойно. –Може да има нещо полезно. Трябва да проверим... Сигурен ли си, че това беше Дивайн? Убеден ли си?

-Виждал съм го и преди.. Той беше. – каза все така измъчено Хол.

-Не говоря за външен вид. Говоря за маниери, начин на държание... Имаше ли нещо странно, нещо... налудничаво?

-Доколкото съм информиран той е луд по принцип. Но иначе не... държеше се нормално. Беше с всичкия си.

-Значи е бил той... По дяволите. Дано поне не са се опитали да отворят вратата. – Лео сякаш говореше сам на себе си. Той отново тръгна по коридора, влачейки Хол със себе си.

-Каква... врата? За какво говориш?

-Имам си малка тайна, господин наемен убиец. И тя е скрита зад една бронирана врата в лабораторията ми. Тази тайна... трябва да си остане заключена там.

Двамата завиха вляво. Досега имаха късмет и не се бяха натъкнали на СС, но сега видяха пред входа на лабораторията да стои патрул на полицията на Кроуни и Моро. В този миг се чу слаба експлозия... Идваше от лабораторията!

-Не, опитват се да отворят вратата! – изкрещя Лео и пускайки тялото на Хол се затича към лабораторията. Охраната не знаеше как да реагира. Насочиха оръжията си към него, но в този момент отвътре започнаха да се чуват писъци и те се обърнаха. Една граната падна в краката им и два полицейски живота свършиха. Взривът от гранатата накара Лео да се отдръпне. Той знаеше какво става вътре.

Когато стигна до вратата успя само да види как една фигура се шмугва във старата вентилационна шахта. Там откъдето бяха дошли спасителите на Дивайн, а по-късно и всичките ченгета на СС. Лео си помисли да тръгне след фигурата, но се отказа... Знаеше, че е безсмислено. Обърна се назад и видя взривената бронирана врата. Видя и труповете на полицаите, които го бяха направили. Счупени кости, кръв... Сякаш се бяха били с диво животно, незнаещо що е милост.

Хол се появи на вратата в цялото си размазано „великолепие”.

-Май... тайната си е отишла. – каза той иронично.

-Да. Както ще направя и аз. – отговори сериозно Лео.

-Какво? Хей... професоре... имам нужда от медицинска помощ. Не... не виждам друг... с бяла престилка наоколо.

-Ако искаш ела с мен. Аз не мога да остана тук.

-И защо по дяволите?

-Просто е. Трябвах на Месията, за да експериментирам с Дивайн. Сега Дивайн го няма, а беше моя отговорност. Няма го и тайния ми проект, а само той можеше да ме спаси от гнева на Месията. Никога не съм бил част от Докоснатите, така че няма да ми е трудно да се махна. Ще имам нужда от трениран боец като теб занапред. В замяна на това сега ще ти помогна.

Хол мълча около минута. Изглежда доста мисли минаха през главата му. Накрая кимна.

-Ще дойда с теб, но да имаш идея... как ще се измъкнем без да ни забележат?

-През вентилационната шахта, през която са ни нападнали. Предполагам, че води в града.

-Ти... луд ли си? Там е пълно с хора от СС. – отсече Хол.

-Вече не. Тайната ми... се е погрижил. Да вървим.

Хол не разбираше, но болките в тялото му го караха и да не желае да разбира. Лео събра някакви медикаменти от шкафовете в лабораторията и му помогна да влезе през дупката на вентилацията. В тунела, в който се озоваха, вече имаше няколко трупа на хора от СС. Трябваше само да вървят напред и щяха да се измъкнат. Сътрудничеството им с Месията бе приключило.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...