A Dark Tale - Част 51

Mясто: краен квартал на Хевънспорт
Дата: 21 август 2007
Час: 13:09

Мартин стисна здраво пушката с две ръце и избърса потта от челото си в дясното си рамо. Сега трябваше да е по-сигурен в себе си от когато и да било, а се чувстваше смазан. Бе заел позиция на прозореца на една стара жилищна сграда, точно на края на града. С него имаше още около двеста души, всичките скрити някъде из близките постройки или прикрили се зад по-масивните камиони, които бяха открили в града. Целия отряд бе съставен от членове на Съпротивата. Обикновените граждани така и не се бяха осмелили да рискуват живота си и бяха предпочели да стоят в домовете си и да чакат сигурна смърт. Купър не ги обвиняваше. Радваше се, че поне имаше будни умове, които сега да стоят с пушки в ръка до него.

Всички те чакаха. Сградите, в които се бяха настанили отдавна бяха изоставени, а и много от тях бяха унищожени от самоубийствени атентати. Причината бе, че стояха на пътя към заводите, които сега служеха за дом на Докоснатите. Мартин се замисли за факта, че тази война се води само заради религията им. Заради твърдата им вяра в един Бог, който (която) желае техния водач мъртъв. Едва ли някой от Докоснатите съзнаваше лъжите на Месията. Те просто изпълняваха каквото им се нареди. Правеха го в името на религията.

Съпротивата бяха на пост от около два часа и в крайна сметка съобщението на разузнавачите се оказа вярно. Бавно, но сигурно, Докоснатите се появиха на пътя, въоръжени само с мечове и копия. Сякаш бяха тръгнали на кръстоносен поход, помисли си Мартин. Всички бяха облечени с евтините си роби и само оръжията им блестяха на горещото лятно слънце. Колкото повече приближаваха, толкова повече изглеждаха. Купър не можеше да не приеме факта, че Докоснатите превъзхождаха Съпротивата десотократно. А това беше само част от всичките... Голяма част от тях бе останала в подземията, незнайно защо. Купър се замисли, че амунициите на хората му няма да са достатъчни и когато свършат, Докоснатите ще ги нападнат с хладните си оръжия. Тази идея го плашеше най-много. Колкото и странно да звучеше, средновековната армия на Месията имаше големи шансове за победа поне в тази битка.

Когато армията на Докоснатите приближи на около километър от първите сгради, всички спряха. Изненадващо напред продължиха само малки фигурки, около 50 на брой, които продължиха пътя си уверено. Мартин не знаеше какво да мисли. Той вдигна бинокъла си. Някой от хората му изкрещя и изпревари мисълта му:

-Това са деца!

Неодобрителни възгласи се чуха отвсякъде. Омразата към Докоснатите бе станала голяма, но никой не искаше да убива деца. Мартин обаче знаеше какво носят те. Всички бяха самоубийци. Когато се окажеха достатъчно близо щяха да се взривят и да отнесат половината квартал, заедно с всички представители на Съпротивата. Така градът щеше да стане с една идея по-лесна плячка за Месията. Той точно на това се бе надявал: състраданието на хората и нежеланието им да убият децата.

Отрядът от хлапета приближаваше все повече и повече, но никой не смееше да стреля. Дори Мартин не бе способен да натисне спусъка на пушката, макар да знаеше, че трябва. Спомни си смъртта на онова хлапе Раян, точно поради това, че не бе убил подобно дете-самоубиец. Сега обаче съвестта връхлетя и Купър. Тази война бе безсмислена, деца не трябваше да умират. Но ако се приближеха още малко щяха да са опасност за всички. Никой не стреляше. Мартин се насили да стреля по най-близките две, но в последния момент отпусна спусъка. Отказа се... предаде се... не можеше да убие дете.

В този миг мещо метално прехвърча през улицата и се заби в гърлото на едното хлапе отхвърляйки го назад. Другите се панираха още повече и спряха, а хората от Съпротивата не знаеха какво се случва. Мартин стоеше неподвижно, вперил поглед в трупа не детето. И тогава се досети какво става. Тъкмо навреме.

Той се премести на друг прозорец, за да види другата част от улицата. Тази част от където бе долетял предмета. И го видя. С бавна уверена стъпка и самодоволно изражение Дивайн вървеше в средата на улицата и въртеше малки метални остриета в ръцете си. Приближаваше се все повече и повече към децата, а те бяха замръзнали и въпреки, че от редиците на Докоснатите се разнесоха викове с команди, нито едно от тях не смееше да продължи. А той не спираше. Бавно, но сигурно се приближаваше към тях. Мартин знаеше какво предстои... и не искаше да гледа. Той се свлече до прозореца и затвори очи. След около минута децата-самоубийци започнаха да пищят от неконтролируем ужас. Когато и последният детски глас замлъкна навън настана тишина. Докоснатите нямаше на кой да крещят заповеди. Някой от тях може би плачеха за децата си. Съпротивата бе потънала в мисли, свързани по един или друг с начин с Дивайн. Престъпникът, който бе най-силният им съюзник. Мартин просто нямаше сили да изкрещи или направи каквото и да било. Погади му се от самия него, че бе оставил Адам да направи това с децата, но знаеше, че така е правилно. Изхрачи се шумно на пода и кръвта му обагри килима. В този момент той осъзна, че се бори не за чуждите животи, а за своя собствен. Изправи се и отново зае позицията си на първия прозорец. Дивайн го нямаше на улицата, въпреки че телата на всички деца лежаха там. Сигурно той бе застанал на нова позиция и дебнеше.

След още няколко тягостни минути редиците на Докоснатите тръгнаха напред след някаква силно изкрещяна команда. Гледайки ги с бинокъла отдалеч Мартин позна много свои стари познати, дори бивши колеги. Сега обаче не му пукаше. Време беше да спечелят тази битка, тази безсмислена война и да сложат край на всичко... дори на болестта, която го мъчеше толкова много време. Той вдигна пушката си, прицели се и стреля. Един паднал. Втори изстрел. Трети. Другите от Съпротивата се включиха един след друг. Нямаше го вече притеснението, че убиват деца. Изстрел след изстрел огласяха улицата, а Докоснатите падаха един след друг. Оцелелите обаче не спираха. Тяхната маниакална вяра им даваше смелост и те продължиха напред. Амунициите на Съпротивата започнаха да свършват, а Докоснатите вече бяха в подножията на сградите служещи за укрития. Те навлязоха и започнаха да тършуват из апартаментите в търсене на враг за близък бой. Тези хора от Съпротивата, които бяха прикрити зад камиони долу на улицата бяха избити с невероятна жестокост. Мечовете на сектантите разкъсваха телата им без капка милост и скоро на самата улица останаха само Докоснати. Много при това...

След като патроните в пушката му свършиха, Мартин изскара два пистолета и се обърна към вратата в чакане на първия нападател. Той не закъсня. Беше мъж на около 50 години, въоръжен с дълъг и тежък меч. Разби вратата с един ритник и нахлу вътре, където Купър моментално му подари един куршум между очите. В момент започнаха сирените.

Мартин погледна през прозореца не знаейки какво да очаква. По улицата с бясна скорост се задаваха 12 бронирани коли на СС. Те спряха на няколко метра от тълпата Докоснати и от малките им прозорчета полетяха гранати. Купър веднага се прикри, а експлозиите започнаха само след няколко секунди. Сградите се разтресоха, а много от сектантите закрещяха от ужас. Не бяха очаквали подобно нещо. Никой не го бе очаквал. Когато взривовете приключиха имаше доста дупки сред тълпата, тама където бяха избухнали взривовете. Разкъсани тела и човешки останки лежаха в червени локви кръв. Бронираните коли вече бяха паркирали в защитна нишка по протежение на цялата улица и от тях слязоха множество полицаи от Синята смърт на Кроуни, заемайки защитни позиции зад и по колите. Те не чакаха дълго и откриха стрелба. Автоматите им пронизаха тълпата с дъжд от куршуми. Докоснатите моментално тръгнаха в яростна атака. Предните редици падаха, но те все пак приближаваха. Трябваше им половин минута да стигнат до колите и да започнат да замахват с мечовете си. Полицаите се защитаваха както можеха, но тълпата срещу тях започна да се катери по колите.

Купър наблюдаваше случващото се и знаеше, че не може да направи нищо. В този миг една черна сянка се залепи до прозореца и стреснат от това Мартин отскочи назад с насочени пистолети. Срещу него обаче беше ухиленото лице на Дивайн. Той отвори прозореца, но остана да виси от външната страна на сградата.

-Спокойно, пази си куршумите. – ухили се той. –Чувстваш се безполезен, нали?

-В момента всички сме такива. Не очаквахме помощ от СС, но сега, когато се появиха те, ние не можем да им помогнем.

-Можете. – поклати глава Дивайн и погледна надолу към улицата. На няколко метра под него беше тълпата сектанти и никой не го забелязваше. –Стрелбата ви и гранатите на СС намалиха драстично броя на побърканите ми бивши „братя” и все пак те все още ви превъзхождат. Сега обаче се едва около хиляда души.

-Едва? – промълви замислено Купър.

-Не преигравай. Цялата тълпа се премести надолу по улицата към бронираните коли на СС. Обади се по радиото си на останалите от Съпротивата, кажи им да намерят някакви, каквито и да е хладни оръжия из апартаментите, в които са в момента – ножове, вилици, чадъри... всичко! След това излезте от сградите и се групирайте в центъра на улицата. Ще нападнете Докоснатите в гръб. Като ги гледам... – Адам отново погледна надолу. -... никой от тях не очаква подобно нещо. Разбра ли ме?

-Разбрах. – Мартин кимна. Не можеше да отрече, че планът беше добър. Ако не много добър, то поне единствен. –И... благодаря ти, че ми спести срама да избивам деца.

Дивайн го погледна рязко и Купър за пръв път от много време забеляза онази налудничава светлинка в очите му.

-За мен беше удоволствие! – той се засмя и се пусна от прозореца. Купър се втурна натам и погледна надолу, виждайки как Адам се превъртя във въздуха, изкара два ножа от дрехите си и падна сред тълпата с Докоснати. Моментално започна да хвърчи кръв.

Радиото бе на едно легло близо до Мартин и той моментално даде нарежданията, както го бе инструктирал Дивайн. Докато обясняваше на всеки екип какво трябва да се направи, Мартин забеляза как навън бавно започна да вали. Първо само няколко капки паднаха от небето, а когато той излезе на улицата вече валеше като из ведро. Изгарящото слънце беше скрито зад гъсти черни облаци, а жегата бе прогонена от студения дъжд. Дивайн определено влияеше на времето...

За по-малко от 5 минути всички оцелели от Съпротивата бяха напуснали укритията си и сега бяха зад Купър. Стабилен отряд от около 140-150 души, помисли си той и погледна Докоснатите, които бяха на около 50 метра пред тях. Никой не се обръщаше, всички се бутаха към полицейските коли. Изненадата щеше да е пълна. Една ръка нежно докосна рамото на Купър и той се обърна. Беше Ийв. Беше усмихната и уверена. Такава беше откакто Дивайн беше с тях. Тя му кимна и Мартин вдигна ръката си, след което рязко я свали. Отрядът се затича по улицата. Бяха въоръжени с какво ли не, важното беше да става за близък бой. Преди Докоснатите да разберат, че нещо ги връхлита в гръб, хората от Съпротивата се забиха в тях и започнаха да замахват с оръжията си.

Мартин в едната си ръка държеше пистолет, а в другата кухненски нож. Стоеше близо до Ийв, защото тя беше просто психолог, който едва ли някога бе държал каквото и да е оръжие. Сега обаче тя се представяше повече от добре. В ръцете си имаше само един малък нож, а кълцаше всичко наред без никаква милост. Дружбата й с Дивайн и оказваше някакво странно влияние, помисли си за секунда Мартин, след което пръсна черепа на учителя си по математика от гимназията. Човекът бе Докоснат, нямаше начин. Незнайно как битката тръгна в полза на Съпротивата и СС. Те бързо поеха контрола и даваха много по-малко жертви, отколкото Докоснатите. Една черна сянка, изскачаща за секунди над тълпата Докоснати бе може би важна причина това да е така. Дивайн хвърляше ножове навсякъде и режеше с уникална скорост. Тялото му вече бе покрито с рани, но той като че ли не им обръщаше внимание. Дъждът му даваше сили. Мартин го мярна за няколко секунди по време на битката, след което стисна ножът и пистолетът и се отдаде на агресията си. Така и не усети как битката бе свършила. В един момент оцелелите Докоснати, едва около стотина души, оставиха оръжията си на земята и вдигнаха ръце. Стрелбата от страна на СС спря. Те обградиха Докоснатите и ги накараха да опрат ръце на стените на близките сгради. Дивайн стоеше облегнат на една врата, целия покрит в кръв и видимо изтощен. В погледът му не се четеше нищо. Той просто гледаше празно към оцелелите сектанти и стискаше два окървавени ножа в ръцете си.

Ийв и Купър се приближиха до него, както и един от командващите СС. Ийв прегърна Адам и вдигна ножа си срещу офицера, а той вдигна ръце:

-Не идвам с лоша умисъл. – Дивайн прошепна нещо в ухото на Ийв и тя свали ножа. Официерът продължи. –Не знам кой си или какво си, но вършиш прекрасна работа. Получих обаждане от центъра. Отрядите на СС там имат съмнения, че Докоснатите някакси са проникнали в града. Сега се събират на площад „Блъдфилд” и най-вероятно ще притиснат полицаите там. Трябва да се отидем възможно най-бързо. Мисля, че ще имаме нужда и от помощта ти в битката.

-Ъм... – Дивайн вдигна рамене. –Тежко е да те бива в нещо. Всеки ти иска услуги. – той се изсмя, а лицето на офицера беше изпълнено с напрежение. –Не се цупи. Идвам.

Полицаят кимна и тръгна към една от бронираните коли. Адам тръгна след него, а Ийв изглежда нямаше намерение да го оставя. Мартин също. С неуверена крачка той тръгна след тримата. Офицерът изрева по хората си:

-Искам възможно най-бързо да ги закопчаете и да им сложите колкото се може по-малка охрана. Трябват ми колкото се повече хора на центъра, възможно най-бързо. След като ги заключите, елате!

-Не. – Дивайн го каза силно и всички на улицата го погледнаха. Съпротива, полицаи, Докоснати. Той вече беше стигнал до една от бронираните коли и помагаше на Ийв да влезе. –Ако искате да спечелите тази битка няма време за арестувания. Избийте всички на тази улица, облечени в роби. Само така имате шансове за победа.

Офицерът не каза нищо. Погледна веднъж към хората си и влезе в бронираната кола. Мартин влезе последен. Транспортьорът напусна защитната нишка и тръгна надолу по улицата, ускорявайки възможно най-бързо. През един от малките му прозорци Мартин погледна назад... и видя как полицаите вдигнаха оръжията си и започнаха да избиват предалите се Докоснати.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...