A Dark Tale - Част 52

Mясто: Улиците на Хевънспорт
Дата: 21 август 2007
Час: 16:12

Полицейската кола хвърчеше по улиците. Шофьорът не беше от най-предпазливите и отнесе няколко кофи за боклук, както и за малко не блъсна двама заблудени младежи, решили да си покажат носовете на улицата във време на гражданска война. За по-малко от 10 минути колата стигна до позициите на СС на площад „Блъдфилд”. Офицерът, чието име беше Лау, както бяха разбрали по време на пътуването, докладва на един от шефовете си. Той огледа Дивайн, Ийв и Купър и даже се усмихна леко на последния. Бивши колеги, помисли си Ийв. Тримата се качиха при двамата офицери на един танк (дори на Ийв и се стори прекалено да се намесват военни машини в битката с въоръжените с хладни оръжия Докоснати, но тя все още не беше видяла колко са). Когато стигнаха върха пред очите си видяха огромната тълпа от облечени в роби фигури. Стояха на едно място и не помръдваха. Най-вероятно чакаха заповед за атака.

Ийв хвърли поглед и наляво, и надясно. Тази част на площада, в която се намираха СС, беше заета от полицаи, войници и тежки бойни машини. Проблемът бе, че те бяха с пъти по-малобройни от Докоснатите. През главата на д-р Блес мина идеята, че може би и тук е възможна победа, както там откъдето току що бяха дошли, но след още един поглед към безкрайните редици на Докоснатите, тя силно се усъмни, че е възможно това да стане.

Дивайн стоеше и внимателно се взираше в бившите си братя-сектанти, а устните му трепереха леко в единия си край, оформяйки нещо като злорада усмивка. Кръвта по ръцете му, разкъсаните дрехи и раните по тялото му го превръщаха в животно в очите на останалите. Освен в очите на Ийв. Тя започна да го наблюдава внимателно и да чака някакво действие от негова страна, като дори не обръщаше внимание на разговора, който провеждаха Лау, Купър и висшият офицер. Дивайн постоя още малко загледан в далечината, след което се обърна към тях.

-Отивам там. Наредете на хората си да не стрелят при никакви обстоятелства.

-Това е лудост! – отсече висшият офицер. –От Мартин и Лау разбрах, че си добър в близкия бой, но който... – той погледна Мартин. -... и каквото и да си, не може да се изправиш сам срещу тях.

-Не отивам да се бия. Отивам, за да проведа един приятелски разговор с тях. – Адам се изхили, след което се насочи към ръба на танка. Ийв го хвана за ръката и нежно го стисна. Той се обърна и я погледна в очите, след което погали ръката й с пръсти и скочи от машината. Нито един от тримата мъже не се опита да го спре, а офицерът даде знак на подчинените си да го пуснат да мине напред.

Адам ходеше бавно. Няколко пъти си изпука врата. Най-спокойно се приближи до редицата, формирана от Докоснатите и застана на едва няколко метра от тях, след което започна да ходи наляво-надясно.

-Вие сте тук, защото вярвате в нещо. – той говореше високо, за да го чуят и тези отзад. –Вярвате, че има бог, който иска от вас да избиете онези хора от другата страна и да завладеете града, в който сте живяли до скоро. Е, аз не вярвам, че вашият бог иска това. – той ги изгледа с надсмешка. Никой не помръдваше, а под качулките в него се взираха уплашените погледи на жени и мъже. –Не казвам, че вие нямате право да вярвате в това, просто... просто ми се струва глупаво. Следователно считам всеки един от вас за глупак. Затова не съм дошъл да говоря с вас, а за да говоря с този, който ви е довел тук. – той спря на място. –Искам Месията да дойде и да се изправи лице в лице с мен иначе на всеки 30 секунди ще умира един от вас! – изкрещя това изречение силно, за да го чуят всички. Сред Докоснатите се усети леко раздвижване. Месията обаче не се появи. Адам изчака известно време и както стоеше на едно място изведнъж скочи към редицата и заби един от ножовете си в качулката на някаква жена. Тялото й моментално се свлече на земята, а Дивайн се отдръпна назад. Към него се насочиха мечове, но никой не посмя да пристъпи напред. Всички стояха на позиция и поддържаха редицата права.

-Бройката ви намаля с един човек. Така за няколко години ще избия всички ви. – Адам се разсмя на черната си шега и продължи да обикаля ту към единия край на редицата, ту към другия. Уби още двама. Това предизвика още по-солидно раздвижване сред Докоснатите и на края на втората минута, редицата се разтвори на едно място и една масивна фигура се показа там. Беше Месията. Зелените му очи се впиха в Адам, след което той заглади с ръка брадата си и тръгна към бившия си ученик. Държеше едната си ръка зад гърба.

-Ей Джей, стари приятелю, не сме се виждали от известно време. – изкуствена усмивка се появи на лицето му. Адам огледа Докоснатите до тях и с по-тих глас каза:

-Мисля, че ще е по-добре да се отдалечим малко.

Месията го погледна замислено, след което кимна и двамата се насочиха към центъра на площада. Ходеха бавно, както Адам бе дошъл.

-Не знаех, че си на страната на Кроуни и неговата полиция. Мислех, че между вас все още има омраза и ти работиш само за Господ.

-Работя за този, който има какво да предложи. И естествено е нужно да нямам нищо против него. Колкото до Кроуни... видяхме се наскоро и честно казано ще се изненадам ако е излизал от къщата си. Още повече ще се изненадам ако е в състояние да командва ченгетата си.

Месията кимна.

-Значи е заради теб... Разбрах от източниците си, че кметът от известно време стои заключен в къщата си. При това сам. Позволил е само на няколко души да изнесат тялото на мъртвата комисар Моро, но така и не им е дал информация кой я е убил. Предполагам си ти.

-Правилно предполагаш. – Адам се усмихна. Вече бяха спряли, тъй като се намираха горе долу в средата на площада – на еднакво разстояние и от Докоснатите, и от СС. –Знаеш, че те мразя, нали? – Дивайн зададе въпроса толкова искрено, че Месията изглежда леко се притесни.

-Знам го.

-Знаеш, че задачата ми е да те убия, нали?

-Знам го.

-Значи може би се досещаш, че смъртта ти ще ми осигури място в Рая?

-Предполагах, че е така.

-Предполагал си, браво. – Дивайн отново се изсмя. –Тази война... е толкова скучна. Убивам, убивам, убивам. Никой от твоите хора не е в състояние да ме спре. Дори те... – той посочи към полицаите от СС. -... няма да могат да ме спрат ако поискам да се бия с тях. И тук идва проблемът. Защо да си губя времето да се бия с твоите хора или със СС и по този начин да ставам част от тази глупава война, след като нито един от тях не е достоен противник. Нито една смърт няма да изпълни задачата ми и да ме прати в Рая. Нито една смърт... освен твоята.

-Това е факт. – Месията кимна. Ръката му все още стоеше зад гърба му.

-Ти си единствения човек в този град, който може да ми е реален противник. Единственият, който може да ме нарани, а от това, което разбирам, с онова нещо зад гърба ти дори можеш да ме убиеш. Копието на съдбата, нали така?

-Точно така. – студеното изражение върху лицето на водача на Докоснатите не подсказваше никаква емоция.

-Ето защо реших, че няма смисъл тази война да продължава докато и двамата сме живи. Докато аз съм жив ще съм пречка за твоите планове, докато ти си жив ще си пречка за моите, следователно си пречим взаимно.

-Има смисъл в думите ти...

-Да, и аз се изненадвам. – Адам поклати глава. –Просто е, дърто сектантско копеле. Мразя те и те искам мъртъв. Ти мразиш мен и ме искаш мъртъв. Да го направим. Един на един. Останалите нещастници не заслужават да участват. Само ти и аз. Какво ще кажеш?

Предложението бе дръзко и Месията се отдръпна леко назад. Не сваляше поглед от Дивайн докато го обмисляше.

-Съгласен съм. Ти и аз. Един на един. Край на проблемите ни.

-Ти ли ще го обявиш или аз?

-Позволи на мен... – Месията погледна първо към СС, после към своите хора и заговори с невероятно силен глас. Поредното фокусче, помисли си Адам. –Днес битки няма да има. Ако полицията на Хевънспорт се въздържи от атака, същото ще направим и ние. Ще преживеем нощта тук на този площад в един временен мир. Утре обаче всички сте поканени да наблюдавате началото на края. Аз ще се изправя в честен бой срещу този човек тук. Адам Дивайн. Името му сигурно говори най-различни неща на някои от вас. Той се прочу по един или друг начин. И все пак... за него всичко утре свършва. След като той падне мъртъв войната продължава и ние, Докоснатите, ще вземем това, което е наше.

Офицерът, който командваше СС се размърда върху танка си, а Купър прошепна нещо в ухото му. Полицаят взе един високоговорител и отговори:

-Ако не предприемете военни действия и ние ще се въздържим от такива... засега.

Месията се усмихна и отново погледна Дивайн.

-Утре, точно на обяд, те искам тук. Време е да приключим с това веднъж и завинаги.

-Време е. – Дивайн се усмихна предизвикателно, след което тръгна обратно към полицаите от СС. –И си носи чадър.

Месията направи раздразнена гримаса при последното изказване, след което се върна сред своите. Нито един от снайперистите на полицията не се опита да стреля по него.

Дивайн беше посрещнат от ударите на Ийв, която с насълзени очи изкрещя в лицето му, че е луд. Той я прегърна и я стисна до себе си, прошепвайки в ухото й „Знам”. Купър не каза нищо. Адам се приближи до командващия офицер.

-Утре по обяд с него ще се срещнем тук. Не искам никаква намеса от ваша страна, в противен случай може да реша да изпробвам ножовете си върху твоите хора. Когато приключи и както и да приключи боят ни... продължавайте с войната си както намерите за добре. Мен не ме интересува. – офицерът кимна. –И едно последно нещо... кметът Кроуни вкъщи ли си е?

-По наши данни не е излизал от дома си от няколко дни. Двама от моите хора стоят пред къщата, но не са сигнализирали за движение.

-Перфектно... – Адам се усмихна и погледна към Купър и Ийв. –Да се връщаме в библиотеката. Беше тежък ден. Време е за душ и нови дрехи... все пак довечера отивам на гости на доста важен човек. – той се изсмя, след което тримата тръгнаха нанякъде. Лау се приближи към командира си.

-Да пратя ли още хора пред дома на кмета, сър?

Офицерът се замисли.

-В последните няколко дни кметът показа колко загрижен е за нас и за този град. Не изпращай никого. Не вярвам някой да успее да го опази, дори и да искахме да го опазим.

Офицерът погледна към Докоснатите, които се подготвяха за лагеруване, а след това и към небето. Слънцето грееше силно. И все пак той усещаше как нощта приближава... за всички тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...