Разни мисли в мрачен ден...

Колко странно, колко горчиви дни,
колко болка и мъка ти ми причини.
Бях готов, исках да ти простя,
ти закъсня ужасно,
ужасно закъсня.

Красиво... Сега, преди някой невероятен умник да е изцепил реплика от рода на "педераст" (научете се, че се пише и произнася с Т), ще е хубаво да спомена, че това е част от текста на една от малкото български песни, които някога съм харесвал. Осъзнах нейната значимост обаче едва преди няколко дни и докато другите ги тресе мания по песните от "Планета" или комерсиалната помия, която трябва да повярвам, че е хаус, то аз се кефя на българска песен и си я слушам по няколко пъти дневно (ако малоумниците не са спряли да четат очаквам и коментар "не разбираш от музика"). Знаете ли... дори не знам защо пиша това. Не, това няма да е просто прост пост, няма да е някой разказ или приказка, няма да ви препоръчвам тази песен. Който се е заинтересувал по текста ще си я намери сам, който не - ами жив и здрав. Тези, които я знаят - поклон. Идеята на този пост е, че няма идея.

Виждате ли... понякога има моменти, в които човек има нужда да спре да върши каквото и да било, да вдиша дълбоко въздух, да се замисли върху света около себе си иииииии да се заеме с хобито си. В моя случай писането. Хобитата успокояват и влияят невероятно добре върху нашата психика, така че ако нямате някакво по-добре си намерете (относно малоумниците: бъркането в носа не е хоби). Аз съм открил своето (своите) и съм изключително щастлив за това. Защо?

Просто е. Нервен съм. Отново. Тази безпричинна нервност, неспокойствие, раздразнителност. В краен случай се стига до гняв и омраза. И е малко... плашещо, мамка му. И дразнещо. Искам да съм спокоен, но просто... не се получава. Прекалено много вътрешни и външни фактори оказват влияние върху мен и съзнанието ми и трябва да огранича или променя това. Всъщност за какво ви говоря тези глупости като въобще не ви интересува? Предполагам искате някоя тъпотия или смешка, за да се похилите, да затворите блога и да съм спомогнал за оправянето на настроението ви. Е, newsflash, bitches: не ми пука за вашето настроение. Пука ми за по-важни неща, но не и за това.

Пак се разсеях... По дяволите. Наскоро все си мисля за красивите неща. Не хора, а неща. Небето например. Необятност, създаваща спокойствие. Адски малко от вас най-вероятно са обръщали внимание на залеза, изгрева или пък просто на небето над себе си, да речем в облачно време. Пробиващите си път през облаците слънчеви лъчи, отблясъците, масивността и застрашителния мрак на облаците. Говоря ви на непознат език, нали? Е, това е жалко. Не, не съм сдухан. Не, не съм се побъркал тотално. Просто... мисля. Чувствам. Пробвайте и вие. Не боли. Ииии вече не ми се пише. Но това бяха перфектно израходени няколко минути. Сори за загубеното време и... търсете красивото.

1 коментар:

  1. Не боли
    недей да лъжеш!!111 всеки път когато почна да мисля без да се лигавя главата ме боли... много

    сега сериозно... аз съм нервен често, защото... знаеш защо, става ми гандо, чувствам се емо, а емотата знаеш колко ги мразя... всичкия sadness се превръща в злоба... и т.н. , ама аз съм сдух в момента, а ти каза, че не си... тогава кво ти е???

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...