A Dark Tale - Част 53 "Една дъждовна нощ..."

Дата: 22 август 2007
Място: нощен Хевънспорт
Час: 00:23

Kaпките дъжд бавно започнаха да се разбиват в Хевънспортските улици. Дъждът започна изненадващо и всички в библиотеката, които все още бяха будни, се загледаха през прозорците. Нощта бе паднала над града преди едва няколко часа и сега само уличните лампи осветяваха Хевънспорт. Дъждът започна бързо да се усилва и скоро заваля като из ведро. Такъв дъжд жителите на града виждаха рядко и то при по-специални ситуации, които едва ли имаха общо със самото време.

Тропането на капките събуди Ийв и тя вдигна глава от възглавницата, след което огледа тясното легло. Адам го нямаше. Нямаше ги нито дрехите, нито ножовете му. Тя огледа малката стая, след което отново си легна. Но не заспа. Грижи обсебиха съзнанието й и беше ясно, че докато не го види отново нищо няма да се промени.

На няколко километра от библиотеката една фигура вървеше най-спокойно под дъжда. Уличните лампи осветяваха черните дрехи и поддаващите се оттук-оттам метални остриета. В един момент човекът спря и надигна глава. Пред него беше домът на Джонатан Кроуни. Кметската резиденция в цялата й прелест. Дивайн се усмихна.

Пред вратата имаше двама полицаи, скрити с дъждобрани. Изглежда го бяха забелязали, защото ръцете им вече бяха върху кобурите. Бяха готови да стрелят. В този момент светкавица разкъса небето, а силен гръм разтърси прозорците на сградите. В следващия миг уличното осветление изгасна. Целият град бе останал без електричество. Внезапната тъмнина стресна двамата полицаи и те започнаха да се оглеждат нервно. Извадиха оръжията си и застанаха плътно пред вратата, сякаш надявайки се, че тя ще ги предпази от атака в гръб. Но атаката нямаше да дойде в гръб. Двамата бяха на едва метър и половина един от друг, но виждаха само силуетите си. Тъмнината беше всепоглъщаща, а силният дъжд ги объркваше още повече. Изведнъж се чу глас.

-Част от мен не иска да ви убия...

-Какво по дяволите... – промълви единият полицай, след което той и партньорът му започнаха да се оглеждат още по-трескаво. Гласът беше прекалено близо, но те просто не можеха да определят къде.

-...но от друга страна смъртта ви ще е тооооолкова забавна.

-Къде си? – каза тихо другия полицай, знаейки, че ще бъде чут.

-Тук. – втора светкавица освети небето и усмивката на Дивайн, който бе застанал точно между двамата полицаи. Ръцете му се вдигнаха към тях и във врата на всеки остана по едно парче заострен метал, преди телата им да се свлекат на земята.

Адам огледа двата трупа в краката си, след това и дъжда около себе си, и се обърна към вратата. Отвори я и най-спокойно влезе в къщата. Вътре беше тъмно, но това се очакваше. Все пак електричеството бе спряло. Дивайн трясна вратата след себе си и въздъхна доволно. Все още с усмивка на лице той се заизкачва по стълбите. Имаше ясна идея къде точно да иде. Качи се на втория етаж и погледна стената. Трупът на Моро не бе там, където го беше оставил, но това не го интересуваше. Беше дошъл за друго. Той учтиво почука на вратата. Нямаше отговор. Второ почукване, но пак никой не отговори. Това вече подразни Адам. Изведнъж из цялата къща се разнесе звука от монотонно тропане. Дъждът отвън бе преминал в градушка и ледените топчета удряха покрива. Още една мълния разтресе прозорците със силата си. Трето, последно почукване.

Отново никой не отговори. Дивайн внимателно хвана дръжката на вратата и я отвори. Можеше да почувства адреналина в кръвта си. Можеше да предвкуси удоволствието от предстоящото събитие. Вратата се открехна и очите на Адам се впиха в треперещия на пода на кабинета си Джонатан. Той държеше сребърния револвер, който бе останал след онази стара история с руснаците. Насочи оръжието напред... след което опря дулото в главата си и стреля. Самоуби се, а Дивайн го огледа с лека усмивка на лице. Само секунда му беше нужна да изпълни останалата част от плана си. Силите, които притежаваше му го позволиха. След като свърши той се обърна и тръгна обратно по стълбите. Мислеше си за всичко, което се бе случило. Едно приятелство, последвано от брутално предателство. Връщането му на Земята и срещата му с Джонатан. Представи си какви ужаси са минали през главата на Кроуни в последните няколко дни. И това го направи щастлив... доволен... получил отмъщението си.

Адам все така спокойно отвори вратата и излезе навън. Навън го посрещна нова мълния, а градушката отново се бе сменила с дъжд. Той излезе на улицата и тръгна на последната си разходка из Хевънспортските улици. В къщата, в кабинета на Кроуни, тялото на кмета стоеше закачено на стената във формата на кръст, а над главата му, със собствената му кръв бе написано „Бъди благословен, копеле... аз бях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

С книги назаем от новото ни студио/апартамент

Влогът се завърна, да живее влогът! Новото AntTemz Studio официално отвори врати с пускането на седмия брой на съвместния ни влог с Темз &...