Сватбата (Част 2)

Докъде бях стигнал? А, да. Как Валето зададе наистина важния въпрос за двама ни - на чия сватба всъщност трябваше да отидем. След като ме попита постояхме няколко секунди гледайки се и мълчейки. Изглежда никой нямаше ни най-малка представа. Беше смущаващо. В смисъл... окей, не помним какво се е случило през последните няколко дни, но пък се очакваше да помним на чия сватба ще ходим. Или поне на чие ергенско парти сме били. За наше съжаление и това ни се изплъзваше.

-Предлагам следното: да прехвърлим имената на общите ни познати момчета, на чиято сватба биха ни поканили и на чиито ергенски партита бихме отишли. - каза Валето, като нервно ръкомахаше с ръце. А Слънцето не спираше да пече, мамка му!

-Добра идея. - отвърнах аз. -Добре... започваме с... с... Антоан!

-Той се ожени за Марти уе! Вече и деца имат. - секна ентусиазма ми Валето. -Асото?

-Не, нали изчезна преди няколко месеца.

-Да бе, вярно. Жо? Не, не. Жо го прибраха ченгетата, забравих. Кой по дяволите се жени?!? - Валето стана от пейката и злобно я изрита. Две грешки в едно. От рязкото ставане му се зави свят, от ритането на пейката го заболя крака. Така се получи, че вдигна наранения си крак, загуби равновесие и падна по гръб. Щях да му помогна, честно. Просто главата ме цепеше прекалено много и имах чувството, че и аз ще падна ако се изправя. Затова просто се загледах в опитите на другаря ми по пейка да се изправи. Няколко хлапета му се присмиваха от съседната пейка, но престанаха когато той успя да стане и направи няколко заплашителни крачки към тях.

-Щом е сватба трябва да подпишат някъде. - казах аз, хем разсъждавайки на глас, хем надявайки се да отвлека вниманието на Валето, за да не скочи на невръстните идиотчета. -Ние сме в Пазарджик. Къде хората подписват граждански брак тук?

Двамата се спогледахме за едва няколко секунди, след което погледите ни се отклониха към към средно голямата сграда, намираща се точно до Тортата - Младежкият дом. Не, не си мислете, че в Младежкия дом хората в Пазарджик подписват граждански брак. Щеше да е извратено ако е така. Просто от дясната страна на същата сграда се намираше ритуалната зала. Точно това място ни трябваше и незнайно как се оказахме достатъчно умни, за да се сетим за него. Пак се погледнахме и си кимнахме на взаимната идея да тръгнем натам. Лесно е да решиш подобно нещо обаче аз трябваше да стана. Направих го малко по-внимателно от Валето преди малко и не се замаях чак толкова, но на първата крачка в главата ми избуха ръчна граната. Главоболието ме връхлетя с нова сила. Стиснах очи, изпсувах наум себе си и алкохола, който най-вероятно ми бе причинил това, и продължих.

Преполовихме Тортата за около минута и се озовахме пред ритуалната зала. Бяхме налучкали - сватба определено щеше да има, защото имаше около четиридесет човека отвън. Солидна групичка, повечето от които най-вероятно зяпачи. Но поне знаеха на чия сватба отиват, докато на нас това ни се изплъзваше. Започнахме да се оглеждаме за някой познат, който да попитаме за това чия сватба ще се състои, но такъв не можехме да видим.

-Бире, мисля, че това не е нашата сватба. Така де, сватбата на нашите хора.

-Ние не знаем дори кои са нашите хора, така че няма как да сме сигурни, че не сме за тук. Просто трябва да попитаме някой...

-И к'во ще му кажем? "Ауе баче, трябваше да дойда на една сватба, но не си спомням на кой. Можеш ли да ми кажеш кой се жени?"

-Нещо подобно. - кимнах аз, а Валето поклати глава с явния намек, че идеята е глупава. Поне беше някаква идея. И в този момент едната половина от загадката се реши. Без да задаваме въпроси, без да търсим отговорите им. Отговорът дойде при нас. Сам. На два крака.

-Вие се сетихте да дойдете, уе! - мърморещият глас зад нас ми се стори невероятно познат, но не можах да се сетя на момента. Наложи се да се обърна и да зърна лицето на Тошо, за да осъзная, че ни говори той. Беше облечен в доста елегантен черен костюм, с черна риза и вратовръзка. Косата му бе леко рошава, което не беше ново, но разликата беше, че този път бе разрошена със стил. Тоест не от него, а от някой друг. Няколко секунди бяха нужни на гърчещият ми се мозък, за да осъзная, че си има солидна причина Тошо да изглежда така добре.

-Зото! Зото, копеле! Ти ще се жениш! - завика радостно Валето, сякаш току що бе открил решението на важна за човечеството загадка и стисна в силна прегръдка рошавия младоженец. Тошо се женеше... още не можех да го възприема. Как беше възможно? И за кого? И защо не можех да си спомня?

Тук е моментът да се отклоня за малко от разказа и да поясня - Тошо всъщност е доста странен човек и е трудно да повярва човек, че ще се жени, докато не го види с очите си. В онзи момент дори не знаех за чия сватба съм се подготвил, така че като го видях с костюма бях меко казано шокиран. Само главоболието ме спираше от това да се плесна по челото като по някое детско от осемдесетте. Но фактът си беше факт - очевидно Тошо щеше да се жени. И не само, че ми отбягваше името и лицето на булката, аз дори не помнех с кое момиче се е срещал в последно време и дали въобще я познавам. Край на отклонението.

-Ми имам такова намерение. - промърмори младоженеца в отговор на откритието на Валето. -Още не е сигурно. Тази работа не е за мен. Много нерви. Много.

-Луд ли си? - продължи въодушевено Валето. -Ти ще си страхотен съпруг. Не мога да си представя колко щастлива е... - и тук запецна, разкривайки бруталната загуба на памет, от която страдахме и аз и той. Беше забавно. Всъщност не, сега ми е забавно като се сетя. Тогава беше смущаващо.

-Добре ли си? - Тошо огледа Валето внимателно, тъй като той се бе вцепенил в опит да си спомни коя е булката. Изглежда младоженецът не бе разбрал, че млъкването на Валето се дължи на слаба памет. Това успокои двама ни, кимнахме си отново и аз реших да поема нещата в свои ръце.

-Тошо, на Валето нищо му няма. Аз обаче имам нечовешко главоболие и ще се радвам ако може да ми намериш един аспирин. Златен ще си, честно.

-Човек, днес се женя бе! - вдигна рамене Тошо. Имаше право.

-Добре, тогава викни булката, за да искам от нея. - да, чак сега осъзнавам колко тъпо е прозвучало. Но се опитвах да разбера на чия сватба съм, всичко бе позволено.

-Тя е много изнервена, така че по-добре не.

-Коя тя? - опитах аз отново.

-Бъдещата ми жена. - погледна ме учудено Тошо. Защо не каза име, дявол да го вземе!

-Ооо, да, колко съм глупав. - засмях се престорено аз, а Валето ме гледаше затъпяващо отстрани.

-ТОШОООООООО! - женски крясък се разнесе над тихото бърборене на гостите на сватбата, след което се понесе из целия център на Пазарджик. "Булката", предположих наум, но само с предположението си останах, защото не можах да позная гласа. Сигурно заради това, че рядко чувам познатите си да крещят. Обърнах се по посока на крясъка и забелязах как хората се отместват притеснено и правят път на някого. Между по-тъмните разцветки на дрехите на гостите започна да просветва нещо светло. Нещо бяло. Рокля. Булченска. И в този момент дойде изненада номер две.

Познавах булката и то дори от повече време отколкото познавах Тошо. Беше ни запознала бившата ми приятелка и то точно в същата вечер, в която тръгнахме. Бяха приятелки и доколкото си спомнях в онзи момент все още бяха. Та името на булката беше Мариета или накратко Ети. Буен характер, скрит под привидно тиха повърхност. Доста сериозна противоположност на Тошо, но изглежда любовта бе сляпа за такива неща. Или поне бракът, не знаех дали има любов. Но не това е важното. Важното е, че Ети се бе насочила към нас, облечена в прелестна бяла рокля (да, мога да оценя една красива булченска рокля по-добре отколкото някой псевдо-моден парцал), и с възможно най-намръщената физиономия, която солидно гримираното й лице бе способно да направи.

-Оооо, значи вие двамата се сетихте да дойдете най-накрая. - скастри тя мен и Валето, след което погледна към бъдещия си съпруг. -Помислих, че си ги забравил у вас.

-Не, докарахме ги преди половин час и ги оставихме на една от пейките, за да се посъвземат. - започна да ни защитава Тошо. Говореше повече от обикновено. С изнервена булка като Ети беше нужно да се говори повече ако не искаш да ти прегризе гърлото.

-Като гледам са се съвзели, наистина. - каза тя по-спокойно. -Добре ли сте? Сигурни ли сте, че ще всичко е наред с двама ви? - в гласът й прозвуча загриженост.

-Ами мен малко ме боли глава... - започнах аз.

-Не ме интересува какво те боли! - изкрещя тя в лицето ми с завърнала се ярост. -Това е моята сватба и искам да е перфектна! Така че по-добре и двамата да сте в състояние да се справите със задълженията си иначе... иначе... - започна да почервенява. Не й стигаше въздух.

-Успокой се, успокой се. - прегърна я Тошо. Тошо прегръщаше Ети, за да я успокои, минути преди сватбата им. Как по дяволите бе възможно? Погледнах към Валето, но той също като мен се чудеше за същото. Ети видимо се успокои, бутна Тошо с две ръце, пое си дълбоко въздух и се върна по същия път, по който бе дошла. -Не се издържа... - измърмори още по-тихо Тошо, но ние го чухме. -Ще се мре. Добре, Бире, Вале, отивам да видя някои гости, че нашите пак ще мрънкат, че не правя нищо дори на собствената си сватба. После ви чакам вътре, 'щото без кумове сватба едва ли ще има.

Кумове?!? Отворих широко очи, Валето направи същото, но бързо привикнахме с поредната изненада и закимахме.

-Всичко ще е наред. По-прекрасни кумове не можеше да избереш. - казах аз. -А кумите да се подготвят да бъдат заслепени от двама ни. И шаферките. И всички. - говорех глупости. Главоболието и старанието да се измъкнеш от неловка ситуация могат да те вкарат в още по-неловка ситуация, помнете ми думата.

Тошо ме погледна, засмя се с неговия смях, казващ "добро беше", и отиде към гостите. Ние с Валето най-накрая отдъхнахме след купищата нова, е, поне в онзи момент си беше нова информация. Но Тошо се обърна. Оооо, да, обърна се, господин Младоженеца. Защо трябваше да се обръща? Защо трябваше да си отваря устата? Защо трябваше да ни сервира и това? Защо?

-Абе халките са у вас, нали? - каза той, а ние вдигнахме главите си към него, спогледахме се, пак се обърнахме към него и задружно излъгахме:

-Естествено, че са у нас.

Тошо се усмихна и пак се насочи към гостите. Какво направихме ние ли? Започнахме да ровим като луди из джобовете си в търсене на халки, това направихме.

Следва продължение...

2 коментара:

  1. да съм главен герой в твоя история.. получих оргазъм xD

    а за женене ~ познаваш ме достатъчно добре за да знаеш че е невъзможно... дори и за Аврил


    Следва продължение...

    ОтговорИзтриване
  2. Знам, че са минали 2 месеца обаче чак сега сядам да прочета и просто не мога да се сдържа, хора 4 без 20 е, аз се заливам от смях на тази прекрасна история :D нашите спат в др стая и секи момент ще дойдат да ме попитат "защо подяволите се смееш сама в 4 през ноща" феноменално, след Gay Note имаше нужда от нещо такова, няма да се отървеш, само с 2 истории бире, като останеш свободен очакваме, поне аз очаквам др :D мале не, Л и Ети женени(rofl) ще се изкрива от смях, Анто има деца от марти(не че е мн странно), но все пак е някъде в бъдещето, Асото изчезнал, Жо в затвора хахахах не не Бире бивша приятелка? Какво подя...?

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...