Сватбата (Част 4)

Костюмите и официалните обувки са създадени, за да пречат на всяко по-сериозно движение. А аз се опитвах да тичам, знаейки, че най-вероятно закъснявам за сватба. Но поне вече имах халки, купени от доста услужлив търговец на черно (черничък при това). Знаех и на чия сватба отивам, знаех също и че съм кум, т.е. трябваше да побързам. Все още не можех да си спомня какво ми се беше случило през последните няколко дни, но това можеше да почака. Сега трябваше да стигна до ритуалната зала навреме.

Тя не беше кой знае колко далеч и само за няколко минути се озовах отново пред нея. Все още голяма част от хората бяха отвън, така че може би не бях закъснял. Огледах се. Видях Валето и се втурнах към него, леко подбутвайки хората, които ми се пречкаха.

-Вале, Вале... къде са Тошо и Ети?

-О, Бире! Вътре са. Има малък проблем. Намери ли халки? - попита той. Бръкнах във вътрешния джоб на сакото си и му показах халките, които бях купил преди малко. -Ооо, добри са. Ще ги харесат.

-Дано. А какъв е проблемът?

-Майката на Тошо припадна. Станало й лошо, но не разбрах от какво. В момента е в някаква стая вътре и се опитват да я съвземат. Тошо реши да позабавят малко началото на церемонията докато се оправи.

-Добре, ще ида да проверя. - казах аз и тръгнах към вратата на залата.

-Аз ще наглеждам гостенките! - изкрещя зад мен Валето. Не че се интересувах, но изглежда искаше да сподели. Нека. Поне знаех, че с тази задача ще се справи добре.

Влязох в залата и по редицата от притеснени лелки се ориентирах къде са Тошо и майка му. Бедната жена. Да припадне на сватбата на сина си. Беше се облегнала на един стол, а Тошо стоеше притеснен отстрани. Някакъв мъж, предполагам лекар, й даваше вода и хапче в момента, в който застанах на вратата. Тя тъкмо ги отпи, когато някой ме блъсна вътре в стаята в опит да влезе. Беше булката. Беше Ети.

-Как може да припаднеш на сватбата ми? - разкрещя се тя на бъдещата си свекърва. -Ти нормална ли си? Заради теб глупавият ти син забави церемонията! Ставай веднага и вкарай задника си в залата, за да не те ритам дотам! Чуваш ли ме? Чуваш ли ме?

Ети сграбчи яката на бедната жена и започна да я тресе, крещейки в лицето й, а лекарят и Тошо я дръпнаха назад. Тя обаче ги разбута доста лесно и отново се нахвърли върху... хъм... жертвата си. Все пак успяха да я успокоят, а майката на Тошо, изглежда стресирана от случилото се, стана на крака и без да кажe и дума излезе в коридора.

-Какво ти става? - измрънка Тошо на Ети.

-Нервна съм. Тази сватба не се развива така както трябваше. Вече трябваше да сме женени и се дразня, че ме бавят глупости.

-Ти си побъркана! - отсече тихо Тошо и дори показа с ръка, че нещо в главата на Ети е развинтено, след което излезе от стаята.

-Мариета, всичко наред ли е? - познат глас се чу от вратата. Погледнах натам и видях познатото лице на друга приятелка на бившата ми. -Здравей, Антон! - изглежда Силвия също ме бе забелязала. Ети, вместо да й отговори, отиде до вратата, усмихна се толкова престорено, че дори бебе би разбрало неискреността й, след което тресна вратата пред лицето на Силвия. Обърна се към мен. Огледах се. Лекарят също бе излязал и сега бях затворен сам с нея. А погледът й не беше от най-спокойните.

-Ти... ти... - започна тя.

-Мир! - вдигнах два пръста в опит да я успокоя. Неуспешно. Ръцете й сега хванаха моята яка и ме блъснаха в стената зад мен. Откъде я вадеше тази сила?

-Слушай ме внимателно. Ти си единствената ми надежда.

Моля?!? Единствената й надежда? Какво по...

-Не те разбирам. - промълвих аз.

-Просто е. Ти си единственият човек от мъжки пол тук, на когото мога да разчитам, че няма да оплеска нещо. Бъдещият ми съпруг цял ден ми лази по нервите, а сега покрай майка му още повече. Другият кум, Валентин, е по-заинтересован от шаферките, отколкото от това да е кум. Ти го познаваш по-добре от мен, но аз останах с това впечатление. Така че оставаш ти. Затова те моля - грижи се всичко да е наред. Наблюдавай онези двамата и не се дъни. Последните няколко дни се издъни достатъчно пъти.

-Какво съм направил? - попитах аз с надежда да получа някакво обяснение.

-Ще ти кажа аз какво си направил. - тя отново се усмихна с онази усмивка, но май нямаше намерение да ми разясни. Мислеше си, че помня. -И отново те моля - постарай се да няма гафове на сватбата ми. Нито от твоя страна, нито от страна на Тошо или Валентин. Става ли?

-Става. - кимнах аз. Какво друго можех да кажа? Да се държа като мъж и да й кажа да си гледа работата? Да бе.

-Радвам се. - усмихна се по-нормално Ети. -Защото ако се издъниш ще те намеря и ще те скопя. - тя пусна яката ми и отвори вратата. Силвия все още стоеше отстрани, намръщена заради начина, по който се бяха отнесли с нея, и пушеше нервно. Друга тяхна приятелка, Адриана, стоеше до нея и гледаше злобно ту Ети, ту мен. Ети ги подмина с такава хладнина, че дори на мен ми стана студено. Бялата рокля спомагаше за ефекта. Аз излязох и само им кимнах.

-Кумата те търсеше. - каза ми Адриана. -Тошо каза на гостите да влизат в залата, защото майка му е по-добре и след малко ще започнем. Валето му помага.

-А аз трябва да намеря кумата?

-Ами струва ми се нормално. - каза ми Адриана. Мамка му, дори с най-простото изречение можеше да те затапи! А вече бях преживял прекалено много, за да бъда затапен отново. -Все пак ако не беше тя едва ли щеше да стигнеш дотук.

-Моля?

Адриана се дръпна от все още сърдитата Силвия и се приближи към мен.

-Ако не си спомняш тя ти облече костюма преди няколко часа, защото ти, господинчо, не бе в състояние.

Това беше ново. Ето защо нито телефона ми, нито портфейла или джобния часовник бяха в мен. Но оставаше един въпрос. Важен при това.

-А коя е... - преди да довърша въпроса си в коридора настана суматоха, защото гостите започнаха да влизат, а Валето крещеше наляво-надясно "Хайде на сватбата! Бързо, бързо!" и други подобни. Погледнах натам само за секунда и когато се обърнах Адриана отново бе отишла при Силвия, най-вероятно, за да я убеди да влязат. Погледна ме за последно и ми посочи вратата за навън. Предположих, че кумата, която и да беше, е там и ме чака. Изчаках част от гостите да влязат и успях да изляза през вратата, разминавайки се с две дребни момичета. Дори се загледах в едната. Не, нямаше време за това. Озовал се отново на чист въздух се огледах. Все още имаше доста хора, които не бяха успели да влязат в залата, но не можех да разбера коя е кумата. Усетих ръка на рамото си. Беше Тошо.

-Какво правиш тук? - попитах аз.

-Проверявам колко хора са отвън. Ети пак ми се развика и не ми се стои вътре, докато не почне основната част. 'Ми ти?

-Ади каза, че кумата ме е търсила, но не мога да я видя.

-Не можеш да я видиш? Ето я бе! - Тошо посочи с пръст зад мен и аз се обърнах, за да проследя кого ми показва. Челюстта ми се отпусна без да мога да спра, а очите ми се разшириха. В този момент осъзнах, че наистина ми е писнало от изненади.

-Радвам се, че се сети да се появиш. - каза кумата. Нели. Бившата ми.

Следва продължение...

Бел.автор: По някаква случайност днес булката (Ети) има рожден ден. Глупаво ще е да не го отбележа в този разказ. Таааа... ЧРД! Отново.

4 коментара:

  1. 1во ЧРД на Ети! днеска я видях на чешмичката на тракия докато бях на курмуване ;D

    таа.. защо "бившата" ???

    и къде е Катето??????????????

    ОтговорИзтриване
  2. Още в първата част съм го намекнал:

    "Познавах булката и то дори от повече време отколкото познавах Тошо. Беше ни запознала бившата ми приятелка и то точно в същата вечер, в която тръгнахме. Бяха приятелки и доколкото си спомнях в онзи момент все още бяха."

    С други думи: в разказа аз и Нели вече сме разделени. Все пак е няколко години напред в бъдещето :)

    Катето няма кой знае какво място тук като се замисля. Мога да я вкарам, но не е в първоначалните планове и не искам да насилвам нещата :)

    ОтговорИзтриване
  3. Бире няколко години напред, тва да го разбираме като, че след няколко години смятате да се разделите ли ц ц ... мале имам въпрос... Ети наистина ли е толкова, как да се изразя, опасна, злобна, ъъъ луда (think) :D :D Е Тошо случайни засечки с жена ти ли си правите срамота (rofl) тва за търговеца изкърти бара (rofl) е Бире поне е имало кой да те облече и да те занесе до тортата (rofl)

    ОтговорИзтриване
  4. Знаеш ли, така е по-добре като чета след време, щото поне няма да стоя в неведение :D

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...