Сватбата (Част 5)

Животът понякога ни поднася изненади. Някои приятни, други не, а трети са трудни за определяне. Не знаеш нито дали да си доволен, нито дали да изпсуваш. Точно такава беше изненадата ми, когато видях бившата си приятелка, вече спомената Нели, да стои пред мен, оказвайки се, че заедно ще кумуваме на Тошо и Ети.

-Разбирайте се бързо и влизайте. – каза Тошо. –И не искам да се биете. Хайде, че Ети каза, че нямало време. Все няма време... – неусетно започна да си мрънка той и тръгна към вътрешността на ритуалната зала, а аз стоях и зяпах Нели. Усмихнах се леко. Реших, че така е правилно.

-Къде беше? – попита ме тя със студения си глас. Сега сигурно си мислите, че по принцип е някакъв тежък и дразнещ. Не, гласът й винаги е бил тънък и звънлив, особено когато ти говори мило. В онзи момент обаче сякаш умишлено се постара да каже тези две думи по-сериозно. Сигурно ми се сърдеше.

-Майката на Тошо беше припаднала, а след това Ети искаше да говори с мен. Преди това трябваше да свърша една работа...

-Като например да намериш халките? – попитя ме тя, а аз леко потръпнах.

-Не, не, те си бяха в мен. – усмихнах се по-широко и се постарах да излъжа възможно най-уверено.

-Не, не бяха. Може да не си спомняш, тъй като вече беше заспал дълбоко, но аз те облякох. Никъде не видях халки.

„Какво да излъжа?” е добър въпрос, когато имаш нужда да се измъкнеш от някоя ситуация. Но е хубаво да имаш повечко време за мислене, а не да казваш първото, което ти дойде наум. Като мен например

-Бяха в боксерките ми. – казах. Аз съм идиот, знам. –Мислех, че там е най-сигурното място.

-Не, не бяха там. Нито в тези, с които беше преди да те преоблека, нито в онези, които аз ти сложих.

Лъжата не мина. Замислих се само дали е била сама докато ме е преобличала, но това не беше от значение. След тази лъжа вече ме беше спипала и го знаеше. Нямах време да мисля повече глупости, защото всички вече бяха вътре и вероятно чакаха нас. Ети нямаше да реагира добре на още едно забавяне, затова реших да кажа истината.

-Добре, печелиш. Не знам къде са халките им. Не знам и какво е станало с тях. Не си спомням. Наложи се да отида до Милка, да взема всичкото злато, което имаше, и като най-големия глупак да го разменя за две халки от един циганин, просто защото нямах пари. Знам, че е глупаво и безотговорно, но го направих. Сега може ли да влезем, защото не искам да се дъня повече на тази сватба?

Тя се приближи до мен и ме огледа от глава до пети. Не изглеждаше особено изненадана от историята ми. Все пак ме познаваше добре. Сигурно бе очаквала подобни неща от мен.

-В последно време... – каза тя по-мило. -...се дъниш в доста неща.

Замислих се какво има предвид. Та ние бяхме скъсали преди доста време, едва ли говореше за това. Бях на път да попитам, когато тя ме подмина и влезе в залата. Да, нямаше време. Щях да питам после. Изглежда всичките въпроси, които имах щяха да получат отговор след края на тази сватба. Време беше и за нея.

Влязох в сградата и видях Нели да влиза през голямата врата, тичайки леко. Отстрани на вратата стояха Тошо, Ети и някакъв по-възрастен мъж, който не можах да позная. Ети ми хвърли един поглед тип „Аз, ти, ножици, скопяване”, а погледът на бъдещия й съпруг пък бе забит в земята. Ясно си спомням, че той се бе самопрегърнал (негов любим навик) и гледаше отнесено в пода. Побързах да вляза в самата зала. Видях Нели да се приближава до Валето. Стояха пред онази маса, която услужливо помага на всеки мъж да подпише сам присъдата си и на всяка жена да си осигури по-лек живот. Поне в повечето случаи. Останалите гости стърчаха наоколо, най-вероятно изнервени от забавянето. Стегнах се и стигнах до колегата-кум и кумата с възможно най-сериозната походка, която можех да докарам. Бръкнах във вътрешния си джоб и внимателно извадих халките, така че да не се разбере какво правя. Възрастният мъж от коридора подаде глава през вратата, за да провери дали вече съм на мястото си, и в залата влязоха Тошо и Ети, ръка за ръка. Той с гладкия черен костюм, тя с прелестната бяла рокля. Тя с грееща усмивка, казваща на всяко момиче в залата „Завиждай ми, кучко”, той... той... той с изключително притеснена физиономия. Оглеждаше се наляво и надясно, срещайки лицата на роднини и познати. Коремът ми се сви леко, предупреждавайки ме като един Нострадамус на стомасите, че нещо не е наред. И в този момент Тошо спря.

-Не, човек... не! – каза тихо Валето до мен, гледайки в Тошо. Всички млъкнаха на секундата, а аз се загледах в това как едри капки пот се появиха по лицето на младоженеца. Ети внимателно обърна глава към него, все още с онази широка усмивка. Тя има таланта да говори през зъби, между другото. И сега го направи, но малко по-силно от необходимото и дори аз го чух. Предполагам и много от гостите.

-Защо спираш? – каза тя. Не, по-скоро го изсъска. Усмивката й все още беше на мястото си. Погледнах свободната ръка на Тошо и видях как трепери. Потта продължаваше да се увеличава. –Тошо, защо спираш? – каза тя още по-силно, като вече не издържа и усмивката се пречупи. Лицето й стана сериозно.

-Не мога. – каза той, а няколко души ахнаха от изненада. Хората не могат да се сдържат. Аз го приех с мълчание. Никога не знаеш кога Тошо ще смени мнението си за нещо.

-Тошо, ще те убия! – продължи да съска Ети, а очите й се изцъклиха. –Не прави глупости. Предупреждавам те – ще те убия!

Той дръпна ръката си от нейната и започна нервно да клати глава. Захапа палеца си и продължаваше обилно да се поти. Успях да откъсна очи от тях двамата и да огледам набързо. Нели, Валето, всички гости и служители в залата, абсолютно всички бяха вперили погледи в Тошо, а това го притесни още повече. Той погледна Ети с поглед, изпълнен със страдание, след което се обърна и с палец между зъби изтича към вратата. Не го бях виждал да тича досега, но беше бърз. Оооо, беше много бърз. Ети стоеше като вцепенена. След като той излезе през вратата сега тя бе център на вниманието. Отвори уста от притеснение, огледа се неуверено, след което лицето й се напълни с кръв и изкрещя с всичка сила. Няколко секунди по-късно и тя бе вън от залата.

Гостите моментално започнаха да говорят, едни тихо и съобразително, други не чак толкова. Родителите на двамата започнаха да си разменят агресивни реплики, обвинявайки се едни други. Аз седнах на масата зад себе си и се замислих. Бях бил целия този път, бях захвърлил на вятъра толкова злато заради две сватбени халки... и за какво? За да видя как Тошо се отказва от съвместен живот с Ети минути преди да подпишат граждански брак. Беше прекалено много за един ден. Прекалено.

Валето седна до мен.

-Той си тръгна, човек... Избяга. – каза тихо той.

-Да. Изглежда промени решението си в последния момент.

Нели също седна от другата ми страна.

-Трябва да се обадим в ресторанта.

-Точно затова ли мислиш в момента? – попита я Валето.

-Ако мисля за друго ще убия някого. – отвърна най-спокойно тя. Погледнах я, все още осмисляйки случилото се преди малко. Нещо ме караше да кажа други думи, но ги преглътнах.

-Ние с Валето ще се погрижим за ресторанта. – казах. –Само ако може да ни припомниш кой е...

-И това ли не си спомняш? – начинът, по който го каза, ми подсказа, че нещо не е наред. Бях направил сериозен гаф. –Мислех си, че си забравил само къде са халките.

-Аз... аз... аз... – запелтечих. Много лошо в такъв момент. Валето, вероятно притеснен и за мен, и за себе си, ме хвана за рамото и леко се повдигна от масата. –Аз... ами да речем, че и на мен, както и на Валето... – чувствах някаква вина за това, че не помня нищо, трябваше да я разделя с някого. -....някои неща от последните два-три дни ни се губят.

-Например?

-Ъм... всичко. Хехе.

Не знам защо се засмях така нелепо. Нямах време и да мисля по въпроса. Последното, което си спомням преди черното петно, е стисната челюст на Нели и как бившата ми приятелка взима една ваза от масата и преди да успея да реагирам ме удря с нея в главата. Както споменах – последва тъмнина.

Не знам колко време съм бил в безсъзнание, но когато отворих очи главоболието се бе върнало. И не само то.

-Добре ли се бе, Бире? – Валето стоеше срещу мен, държейки кърпа. По нея имаше кръв, предполагам от главата ми. –Нели те удари доста силно.

-Не думай...

-Боли ли те?

-Там където ме е ударила не, но главоболието ми се е върнало. Искам хапче.

-Ето, пийни. Спокойно, няма за къде да бързаме. Все пак няма да има сватба.

-Значи Тошо не се е върнал? – попитах аз, преди да глътна хапчето за главобол. Чак сега се огледах. Стоях на стол в коридора, а около мен имаше още няколко разтревожени лица на гости. Не, че ми пукаше.

-Нито той, нито Ети. Нели също изчезна след като те удари с вазата. Доста от гостите си тръгнаха. Аз те чаках да се съвземеш и още не съм се обадил в ресторанта, за да кажа, че никой няма да ходи там. Разпитах в кой ресторант е трябвало да сме. В...

-„Авангард”. – казах аз, докосвайки леко с пръсти раната на главата си.

-Откъде знаеш? – отвори по-широко очи Валето.

-Да идем пеша до ресторанта, ще ти разкажа.

-Но откъде знаеш? – попита той по-настоятелно.

-Вале... спомних си всичко.

Следва завършекът...

4 коментара:

  1. O.O
    tfa mi be6e pogleda dokato 4etoh
    mn qko..


    p.s. poznava6 me prekaleno dobre o.O 4ak sega go osuznah... mai nqma 4ovek koito da me poznava po-dobre ot teb
    pla6e6to e =D

    ОтговорИзтриване
  2. dobre de...
    za6to vsi4ki ti komentirat samo ke4 postovete?
    predi ima6e hora koito komentiraha i drugite postove.. kade otidoha te?

    ОтговорИзтриване
  3. Aми домързя ги. Като се замислиш то няма какво да се каже освен "браво", "хареса ми" или "не ми хареса". И дори да кажат последното няма да променят нищо. Затова и няма смисъл да пишат. Около кеч постовете обаче могат и да станат дискусии и има повече логика да коментират, даже се радвам, че има такъв интерес защото блога в началото бе замислен като кеч-ориентиран.

    Но за какво са ми коментиращи щом имам теб? :D

    ОтговорИзтриване
  4. Сватбата е смърт за мъжа, доста ясно ти си го пояснил :D завиждай ми кучко, кастриране (rofl) ne ne ne hahahah Щях да питам съска ли като говори през зъби , но ти си дал отг :D Тошо, според мен тряа да те е страх от Бирето той сигурно е маниак тема теб щом теб познава тлкова добре а и с тва "щом имам теб" (rofl) леле, ама тя нели си изпълни обещанието, че ще убие някой или поне се опита, подяволите, а аз я мислех за душичка :Д жалко за златото :D добре че не е истинско щото шит, ети тряаше да пригризе сънната артерия на Л :D

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...