Guest Booker: Birov rebooking WWF 2002 (February 2002)

Royal Rumble е минал. Ясен е победителят, има нов WWE шампион (HHH, който е набрал огромна инерция след завръщането си), а самият Rumble мач е дал възможност за развитие на бъдещи истории. Реших, за да не губя връзка с предишния месец в началото на всеки следващ да записвам шампионите, така че:

Настоящи шампиони:
-WWF Undisputed Champion: Triple H (NEW)
-Intercontinental Champion: William Regal (NEW)
-Hardcore Champion: Undertaker
-WWF Tag Team Champions: The Dudley Boyz
-European Champion: Christian
-Women's Champion: Trish
-WWF Cruiserweight Champion: Tajiri

Двама нови, при останалите ситуацията си е същата. Малко разяснение за Cruiserweight Championship-a: X-pac е контузен по време на Survivor Series 2001-ва и затова не се състои мача между него и Таджири за обединяване на двете титли. След малко объркване в WWE титлата в лека категория (държана от X-pac) е премахната и на нейно място остава тази на Таджири (останала от WCW). При мен за момента обаче той не я защитава и де факто WWE е без изяснена "лека титла". Сега останалото, веднага след 20 януари 2002 (Royal Rumble)...


Guest Booker: Birov rebooking WWF 2002

FEBRUARY 2002

Midcard Situation: Започваме с интерконтинталната титла. Уилям Ригъл обявява, че е контузил китката си в мача на Royal Rumble и по този начин отрязва желанието на Острието за мач реванш. Острието обаче казва, че няма проблем да изчака до No Way Out, за да получи реванша си. Тук се намесва другият претендент от Royal Rumble - Рикиши, който казва, че няма против Острието да получи мач-реванш, но щом мача ще е чак след около месец той също иска да е в него. Ригъл казва, че няма да защитава титлата си в троен мач и се оплаква на Рик Флеър, който назначава мач между Рикиши и Острието. Ако самоанецът победи ще получи място в мача-реванш на Острието. Острието обаче побеждава и мачът за No Way Out остава 1 на 1. След мача е проснат от Ригъл с бокс, въпреки ПРЕДПОЛАГАЕМАТА контузия в китката (която е на същата ръка, която Ригъл ползва за бокса). През оставащите 2-3 шоута до турнира отново има размяна на атаки зад кулисите и по време на мачове на Острието, както от страна на Ригъл, така и от страна на претендента. Така се стига до това мачът им на No Way Out да е Brass Knuckles on a Pole, за да е така използвания бокс легален в битката. Мачът на WWF за ИК титлата на NWO е абсолютно същия, само build-ът е малко по-различен.

Нещата около Hardcore титлата получават още повече ефирно време. След Royal Rumble Гробарят обвинява Скалата, че не знае какво значи уважение и скоро ще трябва да бъде научен. Причината е фактът, че Скалата и Кейн елиминират Тейкър от Rumble-a. Keйн също става обект на заяждане от страна на "брат" си. Според Гробаря Кейн също е изгубил уважението си към него и сега трябва да бъде набит от по-големия си брат, за да си припомни "как стоят нещата". В SMACKDOWN Тейкър кара Кейн да излезе на ринга, за да бъде набит с кендо стик. Кейн излиза и коленичи, но става в последния момент, отказвайки да се подчини на брат си. Все пак отново коленичи, явно от респект към Тейкър, но тогава се появява Скалата и разменя удари с Гробаря. Тейкър все пак го изхвърля от ринга, но когато се обръща Кейн вече е придобил някаква смелост и просва брат си с chokeslam. Взима микрофон и процежда през маската си "NO MORE RESPECT FOR YOU.". На следващата седмица бесният Тейкър обявява, че ще научи брат си на урок на No Way Out, като дори ще заложи своята Hardcore титла, за да не е нужно да се съобразява с правила. Следват няколко конфронтации с Кейн, изцяло физически, като в едно от последните шоута Скалата за кратко е нещо като говорител на Кейн и казва на Тейкър, че Голямата червена машина не само ще отстои себе си в мача на No Way Out, но и ще покаже, че заслужава повече Hardcore титлата.

DDP за момента остава забит ниско в ростъра, тъй като Винс му казва, че мотивационните глупости (гимика на DDP в момента) са ужасно скучни и никой не иска да ги гледа. Това води до още един спор между Рик Флеър и МакМеън. Проблемите между тях зачестяват още повече в седмиците преди No Way Out, най-вече що се отнася до назначаване на мачове и вземане на важни решения. Около европейската титла има известно раздвижване, след като Джеф Харди и Лита убеждават Мат Харди, че трябва да се опита да си я върне. Това е част от опитите им да усмирят Мат и да се стигне до помирение между братята. Мат предизвиква Крисчън, който му обяснява, че е европейците биха се гордяли много повече с шампион от Канада, отколкото с шампион американец. Мат все пак настоява за мач и това води до побой от Тест и Крисчън. Джеф и Лита убеждават Мат да не се отказва и той отново предизвиква Крисчън. Шампионът и Тест отново го нападат, но този път Джеф се притичва на помощ и Харди изхвърлят Тест и Крисчън от ринга. Ядосаният Крисчън казва, че щом Харди толкова иска мач за титлата ще го получи на No Way Out.

Внимание получава и non-title вражда - завърналият се на Royal Rumble Голдъст започва вражда с елиминиралия го от мача Роб Ван Дам. В няколко промота Голдъст казва, че е по-"hardcore" от Ван Дам и предишният му престой в компанията е доказателство за това. Ван Дам отвръща, че остава човекът, направил едни от най-добрите мачове за Hardcore титлата за миналата година и изказването на Голдъст е чиста проба завист за това, че феновете обичат РВД повече отколкото някога са харесвали Голдъст. Оттук нататък фюда се развива по-обичаен начин, с назначен PPV мач между двамата.

Oсвен този с Ригъл върви и втори injury angle, в който Биг Шоу съобщава, че има проблеми с кръста си след мача с Кейн на Royal Rumble. Това става посредством видео съобщение от дома му. Видеота с Грамадата, съобщаващ за състоянието си и за това как след като се върне на ринга ще направи сериозен impact продължават да се излъчват през целия февруари.

Tag Team Division: Проблемите между Крисчън/Тест и Харди Бойз донякъде може да се считат за част от отборната девизия, но пък до мач между отборите не се стига, а и през месеца се набляга на Крисчън/Мат, така че не ги включвам тук. Февруари е месецът, в който изгрява звездата на Били и Чък. Идеята за гей отбор като цяло е отвратителна, но това я прави и потенциално успешна. Така че да - двамата бавно се сближават, намират правилната химия помежду си (буквално дори) и стават един добър отбор. Двамата печелят четворен мач за претендентското място, включващ тях, Скоти/Албърт, APA и малко странната комбинация от Спайк Дъдли/Таз (които при мен не получават чак такова внимание). Вече е ясно, че ще получат мач за отборното злато на No Way Out и затова те започват с подигравките относно Дъдли Бойз - видът им, начинът им на обличане и държанието им. Дори правят in-ring интервю със Стейси Киблър, в което тя обяснява колко ужасно е било да е около Дъдли и как се радва, че е далеч от тях. Това води до сблъсък между двата отбора, като никой не взима явен превес. Сериозно неприятните на публиката Били и Чък обаче довършват фейс търна на Дъдли Бойз.

Main Event: През февруари тук нещата са най-сериозни. Започваме с това, че Винс иска обяснение от Енгъл защо Кърт е спрял да се радва на подкрепата на МакМеън. Енгъл обяснява, че не е доволен от присъствието на Букър Ти (който се е превърнал буквално в придружител на Винс и негово основно оръжие в прецакванията на Остин). Кърт казва, че се чувства пренебрегнат въпреки всичко, което е направил за WWF през последните месеци, и то заради човек от WCW. Винс го убеждава, че ще му се реваншира и затова му назначава мач срещу Джерико, който освен, че е спечелил Rumble-a, има и свой сигурен мач реванш срещу Triple H след загубата на RR. В мачът е заложен точно този мач реванш на Джерико, като наказание за това, че е взел участие в Rumble-a без да е предвиден за участие. Енгъл успява да спечели мача след намеса на новия шампион Triple H и също така печели мача реванш, който по право е на Джерико. Y2J обаче ЗАПАЗВА шанса за титлата за WrestleMania. Следващата седмица ННН казва, че не счита Енгъл за сериозен противник, а за една цивреща кучка и разговорът му с Винс го е доказал. Кърт е бесен и моли Винс за още една услуга. МакМеън се съгласява и в следващото шоу Стефани се завръща на WWF ринг, придружена от Енгъл. Той й се извинява публично за това, че е измамил нея и Алианса, но я убеждава, че това е по-малко предателство от това, сторено от мъжа й ННН. Стефани се връзва и обвинява ННН, че не се е възстановил на време, за да помогне на нея и Алианса. ННН обявява, че това са глупости и дори да е можел да се върне по-рано на ринга е нямало да подкрепи налудничавата й идея да разкара WWF от бизнеса. Стига се до скандал между двамата. Стефани става придружител на Енгъл в мачовете му и той я използва като психическо оръжие срещу Играта, затова Хънтър моли Рик Флеър да добави още едно правило в мача за No Way Out - ако ННН победи Енгъл Стефани отново ще получи забрана да се появява на WWF шоута. Хънтър обяснява това с факта, че личният живот и бизнесът трябва да бъдат разделени и да не се смесват.

Отново се прехвърляме на Джерико, който първоначално се хвали, че има не един, но два гарантирани шанса за титлата и загубата й не е толкова важна, защото тя със сигурност ще се върне в ръцете му. Първият го губи още на същия RAW (мачът-реванш, който има по договор) в мач срещу Кърт Енгъл, а другият също не остава незастрашен - Скалата конфронтира Джерико заради това, че Y2J го елиминирал от Rumble мача. Роки, който същевременно води вербална война и с Тейкър, се подиграва на Джерико за това, че не е успял да запази титлата по-дълго и му казва, че трябва да докаже, че заслужава да е в main event-a на Мания, като за целта заложи останалия си гарантиран мач за титлата. Т.е. Роки иска мач за гарантирания мач на Джерико за WrestleMania. Джерико обаче отказва. Това води до скандирания от публиката "страхливец", провокирани от Скалата. Роки и Кейн се изправят в мач срещу Гробаря и Джерико, който Скалата печели след Rock Bottom върху Y2J. Това разярява Джерико и той приема предизвикателството. В последния сегмент от фюда преди PPV-то Джерико вика Скалата на ринга, само и само, за да го примами в капан. Тейкър напада Роки в гръб и просва го с Last Ride, а Джерико го довършва с Lionsault, след което казва, че той е звездата на тази компания сега.

Според обявеното преди Royal Rumble мача правило Стив Остин, като последен елиминиран, трябва да получи мач за Undisputed титлата на No Way Out. Винс обаче казва, че е обещал Остин да не получава мач за титлата докато Винс има власт в компанията и отменя това правило. Стига се до бой между двамата, като Букър Ти се притичва на помощ на Винс. На помощ на Остин обаче идва Флеър и двамата изхвърлят от ринга негъра и съ-собственика. По-късно Рик обявява, че не е доволен, че МакМеън е отменил идеята му. В отговор Винс казва, че компанията все още си е негова и ще прави каквото си иска. И ако Остин, Флеър или който и да е друг има проблем с това, то Винс има решението. N-W-O. Флеър му казва, че връщането на който и да е от бившите членове на групата е лудост, но Винс не се отказва и казва, че чрез nWo, което той нарича "негов инструмент за запазване на контрол", ще се справи с враговете си - Остин и Флеър. Става ясно, че ще се завърнат Неш, Хол и Хоган, като това още повече разтревожва Флеър. Това обаче не му пречи да удодлетвори молбата на Остин за мач срещу Букър Ти на No Way Out. Остин неколкократно казва, че не му пука за "нещастни задници от миналото (nWo)", а е концентриран върху Винс и Букър. В последния Smackdown преди No Way Out обаче точно видео за nWo разсейва Остин и го прави жертва на Book End и Scissors Kick.

NO WAY OUT 2002:
-Hardcore Championship: Kane defeats The Undertaker (c) - New Champion
-Rob Van Dam defeats Goldust
-European Championship: Christian (c) defeats Matt Hardy
-WWF Tag Team Championship: The Dudley Boyz (c) defeat Billy & Chuck
-IC Championship - Brass Knuckles On A Pole Match: Edge defeats William Regal (c) - New Champion
-Stone Cold Steve Austin defeats Booker T
-WrestleMania Undisputed Title Shot on the line: Chris Jericho defeats The Rock
-WWF Undisputed Championship: Triple H (c) defeats Kurt Angle

Бележки по No Way Out или "Турнирът с намесите":

*В първият мач на рампата се намесва Скалата, който дърпа металните стъпала от ръцете на Тейкър, секунда преди той да удари с тях Кейн. Това разсейва Гробаря достатъчно, за да стане жертва на Chokeslam върху същите тези стъпала. Тейкър обаче се повдига, но не успява след втория Chokeslam, този път върху апаратурата край рампата.
*Тест и Джеф Харди на няколко пъти взимат участие в мача между Мат и Крисчън.
*Стейси пък се опитва да помогне на Били и Чък в мача им срещу Дъдли, но шампионите все пак запазват титлите. След мача Стейси е заклещена на ринга от Дъдли и вика за помощ, но Били и Чък се отдръпват, показвайки, че нямат намерение да й помогнат. Стейси получава 3D върху маса.
*Рик Флеър и Винс МакМеън си спретват бой около ринга по време на мача Остин и Букър. Боят се пренася сред публиката, а след това и зад кулисите преди съ-собствениците да бъдат разтървани. След като Остин приключва мача, побеждавайки Букър, започва музиката на nWo и Хоган, Неш и Хол идват на ринга докато Остин все още е там. Тримата правят промо за това, че в този свят всичко е бизнес. За тях е било бизнес да причинят хаос в WCW и да спомогнат за края на компанията, както имат намерение да направят с WWF. Хоган (който получава много добра реакция) казва, че са убеждавали Винс, че ще вървят по свирката му докато не е подписал договорите им, в които е ясно написано, че трябва да им бъдат платени много пари ако бъдат уволнени. Сега обаче те са решени да правят каквото пожелаят и нямат намерение да следват ничии заповеди, така че Остин е "свободен да си върви". Реакцията на Ледения е да покаже среден пръст на всеки поотделно, като минава първо през Хол, след това през Неш, а накрая и през Хоган. Остин си тръгва, а Хоган спира Неш и Хол, които се опитват да тръгнат след него.
*В мача между Скалата и Джерико съдията е проснат и в този момент Тейкър връща "услугата" - излиза на ринга и просва Скалата с метален стол. Джерико го довършва с Lionsault и печели мача.
*Главният мач също не минава без намеси - Стефани се опитва да помогне на Енгъл да я задържи в ефир и да спечели титлата, но не успява. След победата на ННН тя се разплаква пред него, след което тича зад кулисите, като на рампата се разминава с Джерико. Оттам той поглежда към ринга и PPV-то свършва с staredown между него и ННН.

Star Trek (2009) - Ревю


Изгледах Star Trek. На компютъра си. Не поради фактора пари, това няма общо. Причината беше по-важния фактор "Няма кино в Пазарджик". Ако някой познат на кмета чете - моля, предайте на господин Попов, че има млади хора в града, които биха си дали парите, за да гледат някой филм. Мисля, че той ще се справи с намирането на хора, заинтересовани в това да поддържат кино в града. Отплеснах се...

Та гледах Star Trek, тъй като най-накрая излезе DVD Rip-a. Не очаквах много поради ред причини, най-основната от които е факта, че не съм фен на нито един от сериалите. Всъщност не съм фен на целия Star Trek франчайз. Изглежда някои Star Wars фенове изграждат омраза към Star Trek без да са се интересували особено от материята, същото важи и в обратния случай. Изглежда също, че аз съм от първите защото винаги съм считал Star Trek за колекция от няколко смешни sci-fi сериали, които не заслужават вниманието ми. Да, гледал съм някои епизоди на The Next Generation (или каквото беше там) като хлапе, помня плешивата глава на Жан Люк Пикард, но само дотам. Никога Star Trek не е успявал да ме зариби както го направи много отдавна вселената, създадена от Лукас.

Т.е. не съм горял от нетърпение да гледам новия филм, нито пък съм изпадал в някакви луди mark-оut моменти, в която и да е сцена. Повечето имена ми бяха неизвестни, тези, които знаех, ми бяха познати от обща култура. Но да кажа нещо за самия филм всъщност. Време е...


В началото бях малко разочарован от факта, че не разказват подробно как се е стигнало до това хората да са открили нови светове и раси, какви са тези раси и аджеба кой за какво живее и за какво се бори. Първа черна точка, при това голяма. Макар в голяма степен да разяснява някои неща на хората, които за пръв път се сблъскват сериозно с Star Trek, на места като това филмът те оставя с усещането, че е правен донякъде за фенове и се очаква да знаеш тук-там нещичко. Но всъщност филмът не е правен за фенове... Правен е за пари.

J.J. Abrams, Мр.Изгубен и намерен от Кловърфийлд, го режисира, така че ситуацията не може да е по-различна. Star Trek е замислен да носи пари и доколкото знам го прави, но това не значи, че е лош филм. Даже напротив - добър е. При това много. Интересна история, интересни герои, добра актьорска игра, интересни ефекти (в днешно време да се говори за каквито и да е специални ефекти с думи като "впечатляващи" е малко условно). Филмът дава всичко това и си струва двата часа гледане. Струва си и парите да идеш да го гледаш на кино, ама като няма кино... както и да е.

Приятно бях изненадан от горе-долу важната роля на Карл Ърбън (Еомер от Lord of the Rings и Reaper от DooM), както и от присъствието на Джон Чо. За Закари Кинто няма какво да говоря - той е една от причините да ИСКАМ да гледам филма. Най-вече, за да видя как изглежда Сайлър без вежди. Той се справя много добре с ролята, същото се отнася и до Крис Пайн. Честно казано при него съм малко раздвоен - както казах се справя добре с това да е убедителен на екрана, но от друга страна актьорът, който изпълнява ролята на баща му в откриващите сцени за няколкото си минути на екран ми се стори по-харизматичен. Може подсъзнателно да не харесвам Крис Пайн, не знам.

Важна част от филма е хуморът. Пълно е с забавни моменти, които правят филма по-лесно смилаем и които не го вкарват в категорията на комедиите. Просто освежават продукта. Интересно е да видиш в един филм както смешки, така и човек, който е буквално изпепелен, или как слагат буболечка в устата на друг. Получило се е де, не се оплаквам.

За да не разтягам много - филмът се е получил доста добре. Не знам какво мислят заклетите трекита (или както там се наричат феновете на Стар Трек), но лично на мен, като човек, който изобщо не го *** за франчайза, филмът е доста приятен. Въпреки неизяснените неща, за които писах в началото, историята грабва дори хората не запознати с вселената на Стар Трек, а това май е идеята - да бъдат спечелени нови фенове. Е, аз фен не станах, но се насладих на филма и ако има продължение (а то е явно, че ще има) ще го гледам с удоволствие. На кино, надявам се. Пък по чудо може да е на кино в Пазарджик... някой ден, може би.

FUW Новини - Мачове за Enslaved, контузии, Gold Rush подготовка

Включваме се за поредната доза FUW новини, този път в очакване на следващия event, FUW Enslaved. За разлика от миналогодишното издание този път няма всички мачове да са в клетка, а само някои от тях. Потвърдено е за мачът между ZoTTo и Саша за FUW титлата, както и за мачът за отборните титли между No More Bullets и Dark Lords of the Sith. A eто и останалите новини...

-Finally Real са в Окръжна болница, град Пазарджик, и при сравнително мизерни условия се опитват да се възстановят след атаката на Дарт Радо и на Дарт Гопер над тях на When the sky falls. И двамата имат наранени ребра, като при Chokeslam-a върху пода Йо е получил и леко сътресение. Не е ясна датата на завръщането им.

-Дидо, който не сме виждали от доста време, реши да ни информира къде е. Изглежда след като се е поразмотал няколко седмици из родната Пещера той е заминал за Щатите на работно-туристическа визита. Вярно е, че не плащаме много, все пак е криза, но пък чак да иде да бачка в Щатите?

-Бож също все още няма да се връща на ринга след бруталния побой, който Пороци ООД му хвърлиха на BeachBattle. Въпреки че той уж го очакваше не намери начин да се предпази. Както и да е, пожелаваме му бързо оздравяване.

-BK сподели в интервю с евтиното списаниe "Punk-ар", че има намерение отново да се насочи към титлата на FUW, след като намери начин да се откъсне от Биров чрез ограничителна заповед. Други теми, които той засяга в интервюто, са разни простотии като любими банди, песни, секс-поза, как се поддържа толкова гладко обръснат и други такива.

-Шефката изпрати потвърждение, че КоЦкаР ще получи нов шанс да си върне работата на FUW Enslaved, като този път негов противник няма да е Рийпър. Кой ще е все още не се знае. С този мач кардът става доста по-ясен. Засега той включва:

FUW Championship - Steel Cage Match: ZoTTo vs Sasha
FUW Tag Team Championship - Steel Cage Match: No More Bullets vs Dark Lords of the Sith
FUW Bra Championship: Nelly vs Silvia (Special Guest Referee: Eti)
Charlotte vs Winter
KоЦкаР vs -?-

Остава да стане ясен противникът на КоЦкаР, както и последния шести мач, но това най-вероятно ще стане на самия event.

-Започна подготовката за тазгодишния Gold Rush турнир. Повече детайли се очакват на FUW Enslaved, но засега стана ясно, че турнирът ще започне с 16 участници, които ще се бият в общо 15 мача, за да определят кой ще получи мач за титлата на FUW на най-голямото ни шоу - FUW Ultimate 2009, което ще се проведе през декември.

Това бяха новините от FUW този път, очакваме ви на и за FUW Enslaved 2009, на който ще можете да станете свидетели след 2 седмици тук в блога!

Guest Booker: Birov rebooking WWF 2002 (January 2002)

Така. Пояснение. Това, което започвате да четете е свързано с кеч и ще е интересно само на кеч фенове, даже не на всички. Просто начин да си упражнявам писането и да убивам време, но пък реших, че няма лошо и да го има публикувано. Първоначално реших да е само в BWC, но пък защо да си пренебрегвам хубавото блогче? И така. За какво става дума:

Ще опиша идеите си за това как според мен можеше да се развие WWE в периода след Vengeance 2001, т.е. края на 2001-началото на 2002. Засега имам идеи само до WrestleMania, които ще поствам в месечен формат с описание на случващото се по шоутата (най-общо, без точни резултати), както и резултатите от PPV-то за месеца + бележки по него. Не карам никой да го чете, нито пък да коментира. Това е просто начин да убивам време, вдъхновен (както личи и от заглавието) от едно от Guest Booker DVD-тата.

Резултати от Vengeance 2001 (реалните WWF резултати):
-Scotty 2 Hotty & Albert defeated Test & Christian
-IC Championship: Edge © defeated William Regal
-Jeff Hardy defeated Matt Hardy
-WWF Tag Team Championship: The Dudley Boyz © defeated Big Show & Kane
-Hardcore Championship: Undertaker defeated Rob Van Dam - New Champion
-Women's Championship: Trish © defeated Jacqueline
-WWF Championship: Steve Austin © defeated Kurt Angle
-World Championship: Chris Jericho defeated The Rock © - New Champion
-WWF Undisputed Championship: Chris Jericho defeated Steve Austin - First Undisputed Champion


Активни шампиони след Vengeance (спрямо реалните резултати на WWF):
-WWF Undisputed Champion: Chris Jericho
-Intercontinental Champion: Edge
-Hardcore Champion: Undertaker
-WWF Tag Team Champions: The Dudley Boyz
-European Champion: Christian
-Women's Champion: Trish
-WWF Cruiserweight Champion: Tajiri

Така. Това е основната, върху която аз почвам работа. Първото шоу е от 10 декември 2001-а (RAW). Всичко описано от мен се движи в интервала от 10 декември 2001-а до 20 януари 2002-а по начинът, който аз реших, че би ми бил по-интересен. So here... we... go!

Guest Booker: Birov rebooking WWF 2002

DECEMBER 2001-JANUARY 2002


Tag Team Division: Дъдли Бойз са шампиони от Survivor Series и в момента са хийлове. След като на Vengeance са се справили с Кейн и Грамадата те правят backstage промо, в което казват, че няма отбор, който да ги уплаши. На това предизвикателство отговарят Скоти и Албърт, които пък на Vengeance са записали победа над Крисчън и Тест. Дъдли Бойз първоначално им се присмиват, като заявяват, че няма да дадат шанс титлата на смешници като тях. Скоти и Албърт обаче успяват да победят в non title мач на 17 декември, като така си спечелват шанс за титлата на следващата седмица. Губят го в оспорван мач, след който Дъдли Бойз поздравяват опонентите си за представянето, с което се дава начало на техния фейс търн. Стейси не е доволна от това и на първото шоу за 2002 се скарва с Дъдли. Скоро след това плаща на APA да пребият шампионите. Дъдли го приемат навътре, заформя се една обичайна отборна вражда и двата отбора трябва да се срещнат на Royal Rumble, като Стейси успява да убеди Мр.Макмеън да е гост-съдия на мача.

През това време Тест и Крисчън успяват да запишат няколко победи, в последните седмици на 2001-ва срещу Били и Чък и APA, както и срещу Кейн и Грамадата, които правят още един опит да просъществуват като отбор. Това обаче се оказва неуспешно и след скандал и сбиване между двамата, Тест и Крисчън успяват да грабнат победата. В началото на 2002 те започват да споменават и факта, че си личи откъде са опонентите им (Щатите), започвайки по-сериозно да наблягат на анти-американския гимик. Последният отбор, на който искам да обърна внимание, са Джеф и Мат Харди, които с помощта на Лита се опитват да изгладят проблемите помежду си в серия от промота, като дори с помагат в няколко singles мача в началото на 2002-а.

Midcard Situation: Основно наблягаме на Кейн и Грамадата. След загубата от Дъдли Бойз на Vengeance отново се забелязват търкания между тях и в следващите седмици. Все пак опитват да се сработят (както споменах) в мач срещу Тест и Крисчън, но не успяват и това води до скандал, последван от бой. Началото на 2002-а ги сварва вече враждуващи. Грамадата обяснява, че той е доминиращият гигант в WWF и ще даде нагледен пример с Кейн. Намесва се в няколко негови мача. Двамата са обявени за част от Royal Rumble мача, но Грамадата пък казва, че това не му е достатъчно и ще докаже превъзходството си в мач 1 на 1 на PPV-то. Двамата започват feud-a като спорещи фейсове, като Грамадата пръв започва да показва признаци на търн, каквато е и идеята.

Тейкър го слагам тук заради титлата, която печели на Vengeance, а именно Hardcore Championship-a. Той концентрира промотата си около това как е от най-много време тук, как заслужава уважение и как ще издигне титлата покрай себе си, защото е най-hardcore от всички в компанията. Първият му акт е да убеди Винс да премахне 24/7 правилото и така титлата да бъде защитавана само в официално обявени мачове. Малко след това показва нов колан, който да замести стария, който изхвърля на боклука (буквално). Успешно го защитава в реванш срещу RVD в края на 2001-ва, а в началото на 2002-а се концентрира в предстоящия Royal Rumble, като 2-3 пъти се среща backstage с Кейн и се гаври с него, заради "новият му партньор", а след това и заради загубите, които Кейн търпи заради Грамадата. Та както казах - в началото на 2002-а основно вниманието на Тейкър пада върху Royal Rumble-a, но не спира да обръща внимание и на титлата си, като прави 1-2 успешни защити срещу midcard кечисти като Мат Харди и наскоро спечелилия си работа в WWF DDP (негов стар познайник).

Ситуацията около European Championship-a е такава, че Крисчън успешно защитава титлата си, благодарение на намеси от партньора си Тест. Нищо по-интересно около тази титла, поне до Royal Rumble. Oколо интерконтиненталната титла нещата се развиват между Острието и Ригъл. Почти нищо по-различно от оригиналния feud, като отново е назначен мач между двамата за Royal Rumble. В моя вариант обаче в мача участва и Рикиши. Ситуацията е следната: той партнира на Острието в отборен мач срещу Ригъл и Вал Винъс (примерно). Така се получава обаче, че след мача Винъс и Рикиши решават, че и те искат шанс за титлата на Острието, докато враждата му с Ригъл тече. Двамата искат мач от Флеър и МакМеън (поотделно) и собствениците започват спор, кой да получи такъв мач. Ригъл побеждава Острието едно на едно обаче и получава своя шанс, така че МакМеън и Флеър назначават мач между Рикиши и Винъс, победителят от който да участва в мача за ИК титлата, правейки го троен. Рикиши печели и си осигурява място в мача на RR.

Main Event Situation: Тук е ясно, че всеки, който не се навърта около титлата и Джерико, ще се подготвя за Royal Rumble с промота и мачове, отборни или сингъл. Да. Но какво всъщност става с Джерико и титлата. Той естествено започва с това да обяснява колко велик е, че е постигнал нещо непостигано досега и т.н. Остин решава, че иска реванш, като същото иска и Скалата. Първият получава своя реванш пръв, както и беше - в метална клетка, но го губи след намеса на Букър Ти и Винс. Скалата решава, че е дошъл неговия ред, но Флеър застава на страната на Остин и казва, че той е бил прецакан в своя реванш и заслужава нов. Така се стига до главния мач на последния Smackdown за 2001-ва - Джерико защитава титлата в троен мач срещу Скалата и Остин. И по-важното - печели го, при това честно, затвърждавайки статуса си на шампион.

През това време, в седмиците след Vengeance започват видеота за предстоящото завръщане на ННН. В един сегмент Винс казва, че заради глупостите на дъщеря му (която за момента не е в ефир) може да не успее да върне "едно от най-силните си оръжия". В сегмент в следваща седмица пък той казва, че е сключил много важна сделка. В Smackdown на 3 януари Джерико започва да се хвали за победата си над Остин и Скалата, когато се появява Винс и казва, че вече е ясен новият претендент за титлата, но той не може да каже името му. Въпреки че всички са се досетили (което е и идеята - дразниш с предположения и накрая потвърждаваш) на 7 януари в МSG (както си беше) HHH се завръща и се оказва, че той е претендентът. В това шоу, както и в следващите три, има солиден build около двамата и вече назначения им мач за Royal Rumble, като историята се върти около факта, че Джерико е контузил ННН предната година и сега се заканва да го повтори.

Oстаналите главни лица - Тейкър, Остин, Енгъл, Скалата, включително Кейн и Грамадата, и дори Букър Ти, който е върнат на работа от МакМеън, спорят за това кой ще спечели Rumble-a и ще получи шанс за титлата на Мания. Букър продължава да се меси в мачовете на Остин, като това, включително с изявлението на Винс, че докато той е съ-собственик на компанията Остин няма да получи нов шанс за титлата, все повече го вбесява. Енгъл пък получава подкрепата на Винс и в серия от промота обяснява, че всичко, което е правил до сега е било за доброто на феновете, на WWF... и на самия него. Toй дори на няколко пъти отказва подкрепата на Винс, с което се разводнява хийл образа му.

ROYAL RUMBLE 2002 (20 януари):

-WWF Tag Team Championship: Dudley Boyz © defeat APA
-Triple Threat Intercontinental Championship: William Regal defeats Edge ©, Rikishi - and wins the title
-Kane defeats Big Show
-WWF Undisputed Championship: Triple H defeats Chris Jericho © - and wins the title
-Chris Jericho wins the Royal Rumble match, last eliminating Stone Cold Steve Austin


Бележки за RR:

*Преди самия Rumble мач Рик Флеър обявява, че човекът, който е елиминиран последен също ще получи шанс за титлата, само че на No Way Out.
*Стейси е просната в мача за отборното злато и победният туш е отброен от друг съдия. След мача тя се нахвърля върху APA и започва да им крещи, като Дъдли им правят услуга и й правят 3D. APA реагират... вдигайки наздравица с шампионите и помагайки им още в прогресиращия търн.
*Острието просва Рикиши с Копие в тройния мач, но след това Ригъл го удря с металния бокс и го изхвърля извън ринга. Ригъл тушира Рикиши и печели титлата.
*Грамадата се опитва да мами в мача си с Кейн и това му спечелва хийл хийт. Кейн печели, а след мача зад кулисите Тейкър го поздравява с известна доза сърказъм за победата и му пожелава успех в Royal Rumble мача.
*В един РАВНОСТОЕН мач (не като този, който видяхме на WM X-8) ННН успява да спечели титлата от Джерико.
*В Royal Rumble мача доминира Тейкър, до момента в който Кейн и Скалата не го елиминират задружно. Грамадата също е елиминиран от Кейн, който обаче става жертва на Остин. Друга жертва на Ледения е Букър Ти, тъй като двамата най-накрая застават на един ринг и Остин си го връща за досегашните неприятности. Крис Джерико изненадващо се появява в мача, просвайки Скоти Ту Хоти преди той да се качи на ринга и взимайки мястото му. Джерико успява да се задържи до финалната четворка, като последните четирима в мача остават Кейн, Остин, Джерико и Скалата. Гробаря се връща около ринга в самия край на мача и разсейвайки Кейн и Скалата им коства участието в мача - двамата са елиминирани съответно от Джерико и Остин. Двамата продължават поне пет минути сами, но намеси от Букър Ти и Винс отново костват на Остин победата. Крис Джерико го елиминира, печели Rumble-a и title shot за WrestleMania.

NMP Home Project

Таа от доста време в главата ми се мотат някакви мисли, рисунки и какви ли не простотии. И днес беше такъв ден. Всъщност се почна от вчера. В главата постоянно ми се моташе картинка представляваща едно сърце с 2 цветя в него, а над него трето цвете. Интересна работа. Реших да го начертая и да видя дали не мога да направя нещо по въпроса. Та тук ще споделя с вас какво направих. :D Ето го и резултата: Pic1 . Таа 2-те дето са в сърцето би трябвало да са цветя, отгоре има също цвете, а както виждате има 2 линии, които създават впечатлението за цвете в сърцето. А това малко дето съм написал.. Това е бонус :D Та продължавам нататък.

Таа запалих колата и се отбих вчера (19.09.2009) във вторични суровини. След дълго мотане в търсене на материал и след закупуването му (един от работниците (циганин), нищо лично де, излъга шефката му, че материалите са 2 килограма, а те бяха цели 2 и 400..спести ми 35 стотинки. Пу, жив и здрав да е) се думнах у нас в готовност да пускам материалите в действие. Ето ги и тях: Pic2 . Пълна кочина. Струваха 1 и 40. Купчина железа.. :X Таа тъкмо се готвех да почвам, но дойде един палав съученик на гости, та положението остана за следващия ден (т.е. днес). :D

Та днес (20.09.2009) станахме рано, изпратих гостенина и се почна. Приготвих музиката и масата в гаража и почнах. И настана кочината. След дълъг процес на огъване, рязане и чукане (теглих си малко снимки тип емо: Pic3, Pic4, правете си изводи деца, работата сутрин не е на хубаво :D ) от 8 сутринта до 10 получих ТЕЗИ части умножени по 2 + - две, три други. Дори наредих на земята как трябва да изглежда положението, ноо няма да ви давам още снимката, че то направо ще изглежда готово. :D Таа приготвих частите, но реших да хвана малко да изтъркам железата, че бяха бая ръждясали. Е..поне опитах. Една снимка от опита: Pic5 (Снимките са лудница). Е, не стана. Няма смисъл от гърча. Направо минах на следващата фаза, която е голям ... зор. :D Следва заваряване. Не съм заварявал от 1 година и направо заварките бяха от тип 10 пъти. На 10-тия път не се отчупваха. :D Тук е време за още една снимка тип "самоубиец": Pic6 . И като се подхвана това заваряване. Сигурно имаше 3 часа. Сега е време да покажа макета, който не бях заварил и бях сложил на земята: Pic7 . Добре е. Ама ела го завари ти. Очите станаха тип "Дингилева, когато не е правила секс" (т.е. винаги). Кръв, огин.. :X Но трябваше да се почне. Така и така преглътнах срама, когато се човърках из вторичните, така и така се хванах на хорото, не върви да го оставям по средата. Та започнах: Pic8 . Бързата работа срам за майстора. Та бавничко.

Най-големият зор беше при заварките на цветята. Ужас. :D Не мина и без кръв, опърляне на космите по ръцете и краката и няколко леки затискания на менгемето, докато огъвах цветовете на горното цвете. Всъщност те бяха най-лесната част. Режеш равни части желязо, затискаш ги по средата на менгемето и огъваш ту от едната, ту от другата страна. Таа след дългите мъки, стигнах до ето това: Pic9 . Мисля че се получи добре. Малко посмених някои детайли. Обърнах цветята, не са както бяха на земята и както са на картинката. И малко им придадох по-хубав вид. Май става. Вие кажете. Затова пиша тук. :P Е не само за това де . :D Та дойде време за боядисването, а то не минава без снимка: Pic10 (хаха, личи си, че очите са кървясали). :D Е, след дълго пипане тук-там и играчка да не изпусна празно местенце, получих ето това: Pic11 .

Е това е. Главната ми цел беше да покажа на всички, които ще прочетат този пост, че в живота нещата опират повече до желание и по-малко до възможности. Защото вече хващам да се дразня на хора, които твърдят, че нямат възможност, а всъщност нямат желание. И аз нямах 2 лева да пия кафе, но отидох и взех купчината железа. И ги превърнах в нещо, което дано го бива (вие кажете). Може и това нещо за нищо да не става, но е по-хубаво от купчина железа. Та следващия път някой като ми каже "не мога", да се замисли дали е "не мога" или "не искам".

Поздрави: NMP :P

За дъжда и брането на грозде...

Отварям си очите тази сутрин, поглеждам през прозореца и леко се усмихвам. Причината? Не вали. Може небето да е покрито от масивни облаци, може всичко да е мрачно и неприветливо, но поне не вали. А вчера валеше... Оооо, и то как само валеше. Докато бях навън ме хвана просто ужасен дъжд, същински порой. Наложи се да прескачам гьолове, отвсякъде се лееха някакви мини-реки, а единственото сухо нещо по мен (както споделих и с всички люде в Facebook) останаха боксерките ми. Маратонките ми бяха пълни с вода, дънките ми тежаха повече от нормалното, суичърът и тениската ми бяха подгизнали. И всичко това въпреки наличието на чадър. Ураааа! Един голям средняк към облаците и ми олеква...

Но за капак след като се прибрах у милата ми братовчедка и си взех душ, първото, което видях след като излязох от банята бе... че навън не вали. Дъждът беше спрял. Честно ли е, искам да знам? Докато съм навън започва да вали и точно в тези 20 минути, които са ми нужни да се прибера (а съм в забутани улички, из които не можеш да намериш такси), дъждът се сипе като из ведро, а няколко минути след като съм вече на сухо и нямам намерение да излизам той спира. Нахално, проклето време. Не, обичам дъжда. Особено когато съм на сухо и го слушам как си тропа весело. Но когато съм навън и шибаната вода се опитва да ме умаломощи, смачка и удави... го ненавиждам.

Но стига... днес все още не е валяло, а ако облаците ползват интернет и прочетат тази статия може да стане така, че като изляза следобяда да последва нов опит да бъда умаломощен, смачкан и удавен. Вместо това мога да се радвам на факта, че в момента даже се опитва да грейне малко слънце, пробило си път през гадната облачна завивка. Не, нямам намерение да напиша стихотворение по случая и даже се чудя защо предишното изречение се получи така.

Най-забавната част: доколкото разбрах от утре вашият верен държател на блога (:D) го чака сериозна работа, нещо, което се прави из родните земи от мноооого години. Думата е една: гроздобер. За човек от село, носещо китното (всъщност доста малоумно, IMO) име Виноградец, сигурно е нормално да бере грозде. Е да, ама аз не съм се занимавал с тази дейност от няколко години, а за всичките ми 19 лета само в края на 2 или 3 съм извършвал тази дейност. Но все пак трябва да се помага. Дядо е решен да прибере продукцията си и да я използва по един или друг начин (наздраве!), а аз като един добър внук не мога да не помогна. Единственото, което ме плаши е дъждът.

Това да береш грозде, драги мои градски читатели (селянчетата като мен знаят), не е чак толкова сложно занимание. Вървиш с една ножица, режеш дръжката на грозда и го прибираш в нещо си, да речем в кофа. Като батериите ти паднат сядаш да починеш и да презаредиш с каквото си си донесъл. Течности от всякакъв вид, даже и храни. Не се препоръчва да си носиш кой знае какво просто защото има опасност то да бъде изядено не от вас, а от мравки (зависи къде сте го прибрали, разбира се). Лично аз за утре замислям следното - бутилка вода, някакво безалкохолно, едно или две плодови млека и няколко банана. Все едно съм на тенис мач, хаха.

Отплеснах се. Та след като си си починал си вдигаш задника, взимаш лозарската ножица (която е перфектна за рязане на пръсти btw) и се захващаш отново със схемата "режеш и прибираш". След като си натрупал достатъчен брой кофи можеш да се откажеш и да изчакаш другите да приключат. Същото може да се случи ако се преумориш или ако ти свършат бананите/водата/млеката. Така че нищо кой знае колко сложно не е, даже ако има с кой да говориш времето минава неусетно (да бе...). Та щях да кажа защо ме притеснява дъждът. Ако береш грозде и Слънцето те напича отгоре е леко кофти, да. Но още по-кофти е ако береш грозде и върху теб се изсипва някакъв ужасен порой. Убива ти всякакво желание да вършиш каквато и да е работа. Особено пък да береш грозде.

А какво следва след като гроздето бъде обрано? За нас, верните помощници, вариантите са два. Вариант номер едно - пари. Никой не ги отказва. Това ме подсеща, че вчера си намерих 2 лева на улицата. Изглежда времето ми се отплати затова, че се опита да ме удави, но пък можеше да даде повече... Вариант номер 2 на това какво можем да получим след обирането на гроздето - домашни вино и ракия за Нова година, 8-ми декември (кой ще го празнува тази година? Ааааз!) и всякакъв друг тип студентско събиране.

Но стига брътвежи. Нито ще накарам времето да се оправи (въпреки че този пост го пиша на части от около 4 часа и навън вече е даже приятно), нито пък ще накарам гроздето да се обере само утре. Така че ви оставям на спокойствие и ви пожелавам сух ден.

Ритник в главата, брой 5: Ревю на Breaking Point, Харди арестуван за дрога

No time for bullshit. Време е за петия брой на "Ритник в главата", в който случаващото се в WWE отново продължава да е в центъра на събитията. Съжалявам, че пренебрегвам WWE и TNA, но в момента просто не ги гледам. Няма време, няма и кой знае какво желание. Темите днес: ревю на Breaking Point (при това доста положително се очертава), поглед към изминалата седмица в WWE и за пореден път съм принуден да се върна на темата "Джеф Харди", за да позлорадствам след случилото се в през последните 10-ина дни. Но всичко по реда си. Започваме с...


PPV Review: WWE BREAKING POINT 2009


Като за начало малко общи приказки: приятен дизайн на сцената, наистина приятни графики и нелош theme song. Все неща, които нямат общо с кеча като цяло, но правят продукта по-приятен, смилаем и задоволяващ вкусовете на закупилия PPV-то. Палци горе, WWE определено не се дънят по този параграф. Сега мачовете подред на номерата...

Unified Tag Team Championship: Chris Jericho/Big Show defeated MVP/Mark Henry – Винаги съм бил на мнение, че в едно кеч шоу отборните мачове трябва да са в началото, в main event-a или точно преди него. Те носят правилния заряд точно за тези моменти. Така че съм доволен, че това беше opener-a. Въпреки че не бе събмишън мач пак видяхме няколко такива движения, които засилиха концепцията на Breaking Point. Като качество не видяхме кой знае какво, но като за мач с Марк Хенри си беше добре. Не можем да очакваме петзвездни класики от този човек, нали? Той си беше най-слабото нещо в целия мач (каква ирония... а ми бил The World’s Strongest Man, пхаха), но останалите трима, и най-вече Джерико, замазаха представянето му. Правилна победа за шампионите, доста очаквана, но пък трябва да отбележа, че тези победи след юмрук на Big Show прекалено зачестиха. Не искаме еднообразие.

Добро промо на Коуди и Дибизази. Двамата определено стават все по-добри на микрофона, особено г-н Вроден-говорен-дефект Коуди Роудс. Просто му се отдава, изглежда е по наследство :D Което ме подсеща за глупавия превод, който са лепнали на Legacy по GTV. Чух (не съм гледал), че бил „Наследниците”. Извиняйте, ама как може бе? Какъв е този свят? На GTV им трябва Робин Кафалиев. Точка. Отплеснах се.

US Championship: Koffi Kingston defeated The Miz – Лошо решение за победител, Кофи е просто ужасен шампион, защото не прави друго, освен да излиза и да печели мачове. Да, знам, че това е идеята, но при него просто не е интересно вече. А и Миз заслужава тази титла, заслужава шанс за нещо повече. Мачът беше малко по-муден от очакванията ми, но към края определено стана по-сериозен, по-интензивен. Определено един от най-добрите single мачове на Миз. Да се надяваме, че скоро ще успее да вземе титлата.

Submissions Count Anywhere: The Legacy defeated DX – Да, да, да. Правилното решение, евала! Legacy имаха крещяща нужда от тази победа, а това, че я постигнаха в такъв страхотен мач помага още повече. Лично за мен това е най-добрият мач на PPV-то. По мое мнение започна малко бавно, малко хаотично, с всичкото това мотаене сред публиката и т.н. После обаче мачът протече страхотно. Имаше история в него, ясно личеше стратегията на Роудс и Дибиази. Имаше драма, напрежение и добър кеч. Топ моменти: двойната събмишън хватка, която DX приложиха на Коуди извън ринга, след това уникалния submission hold (не помня да съм го виждал), с който пак Роудс разпъваше Майкълс и разбира се края, в който Майкълс се предаде след двойния submission hold на Legacy. Определено запомнящи се моменти, които най-сериозно ми се набиха в главата. Лично за мен този мач надмина дори онзи от SummerSlam и дори да бях малко скептично настроен в момента враждата между DX и Legacy е едно от най-интересните неща за гледане.

Сегментът с Ортън ставаше. Дотам. Не ми се мислят повече неща за казване.

Singapore Cane Match: Kane defeated The Great Khali – Беше кратък, това му беше хубавото. Признавам, че не го гледах при първото гледане на PPV-то ами отделих няколко минути, за да не остане незасегнат тук. Втората поредна победа на Кейн адски много ми се нрави като решение и ако от този feud започне един пуш за него няма да имам чак толкова против, че цели 3 месец ни занимаваха с тази история. Кали беше зле, Кейн даде всичко от себе си. Толкова.

Пак ставащ сегмент с Punk. Отново малко promo goodness, а пък побоя над Джими Уанг Йанг (лейм...) му спечели ооооще малко хийт. Има ли накъде повече? Бърза бележка: В момента Пънк получава наистина добра хийл реакция, което го прави най-мразения добър на ринга и с микрофона хийл в компанията. Евала.

ECW Championship: Christian defeated William Regal – Честно казано този мач ми се стори с една идея по-слаб от мача им в ECW. Още повече, че не очаквах победата на Крисчън. Не че се оплаквам, просто беше малко странно. Изглежда имат намерение да задържат титлата още малко в Крисчън, въпреки че спечелването й от Ригъл ми се вижда неизбежно. Но може и да греша, винаги може да греша...

Сегментът с Пат Патерсън и Зиглър лично според мен беше просто запълване на време. Време, което можеха да оставят за главния мач. И все пак дадоха някаква по-сериозна основа за вражда между Морисън и Зиглър, нещо, което липсваше. С подобни сегменти се създава интерес към предстоящия сблъсък между двамата (който ще е на PPV-то Hell in a Cell може би?).

WWE Championship – I quit Match: John Cena defeated Randy Orton – New Champion – И все пак Супер Сина не е способен да каже I Quit, а? :D Някой ден, когато Сина търне хийл (когато и да стане това) усещам как ще започне да се предава, да quit-ва и т.н. Просто защото вече няма да е любимецът на хлапетата, този, който никога не се отказва. Но до тогава има време. Относно този... „мач”. Това не беше мач. Беше мъчение за Сина. Ортън през почти цялото време го тормозеше по какви ли не начини, това с белезниците и ключа бе замислено много добре. И все пак Сина не се отказа. Тук искам да го похваля първо за доброто sell-ване. Eдно от най-добрите, които съм виждал от него. Викането и физиономиите свършиха добра работа, за да повярва човек, че го боли. Да, накрая пак се излекува по някакъв магичен начин, но пък през по-голямата част от мача умело sell-ваше побоя, който Ортън му даваше. Втора похвала – евала, че е позволил да му бъде причинен боя с кендо стиковете. Белезите си бяха абсолютно истински и не може да се съмнява човек, че не е боляло. Болка е имало и браво на Сина, че я е понесал за доброто на мача. Честно казано не съм недоволен от победата му, все пак не сме го гледали от края на април като шампион и ако задържи титлата малко време (не до WrestleMania) ще съм ОК. За момента обаче е факт, че рейна на Ортън не вървеше добре и трябваше да се освежи. Последно вметване: Ортън в този мач (поне до края) беше по-устремен, по-злобен. Точно както беше след завръщането му миналата година.

Тук искам да вмъкна забележка. Защо претендентите излизаха след шампионите? Да не би защото шампионите са хийлове? Винаги съм мислел, че трябва да е обратното, но изглежда тук не беше. Както и да е.

World Heavyweight Championship: CM Punk defeated The Undertaker – Tретият пореден (но втори по сценарий) Montreal Screwjob не беше чак такава изненада. Казах ли ви, че мачът няма да свърши чисто? Казах ви. Това беше най-правилното решение, а и дава възможност за по-сериозно развитие на тази иначе леко слаба за момента история. Теди Лонг хийл не ми се връзва нещо, но ако наистина ще търнва може и да свикна. Колкото до самия мач – доста добър, като за пръв мач на Тейкър от няколко месеца. Той беше доста бърз и подвижен, а Пънк си беше на обичайното добро ниво. Ритниците му просто къртят. Сега въпреки слабия build ще ги гледаме на Hell in a Cell в Hell in a Cell. Неизбежно е.

Обща оценка: Доста добро PPV, което определено си струваше гледането. Малко изненади, но не бяха и нужни. Повечето мачове бяха на ниво и определено направиха PPV-то добро. Няколкото backstage сегмента също спомогнаха. Липсата на женски мач за втори пореден месец най-вероятно също. Мразя да оценявам с цифри, но да го кажем така – хареса ми. А имаше голям шанс да не ми хареса. Дано и на вас е харесало.

-От тук веднага се прехвърляме на краткия преглед на седмичните шоута. Реших, че е излишно да пиша кой знае колко дълги ревюта, затова ще наблягам на основните си впечетления от всяко. Почваме с...

RAW, разбира се. Прилично издание с добри мачове. Майкълс-Дибиази лично на мен ми хареса най-много, въпреки нечистия край. Някак идеята да видим два RAW-ски Hell in a Cell мача в началото на октомври не ми се нрави. По-добра идея според мен щеше да е Legacy vs Cena/DX, 3 на 3. Като казах Сина – появи се само два пъти за цялото шоу. Впечатляващо за Сина след спечелване на титла. Основното нещо в шоуто като че ли беше завръщането на Батиста. Не отричам, бе добре направено и замислено, въпреки че след тези две контузии между него и Ортън можеше да бъде направена история, която да доведе до PPV мач. Не отричам също, че се надявах да се откаже наистина, но изглежда това ще стане след още една-две контузии в рамките на идните 12 месеца. Отиването му в Smackdown е нещо, което не ме радва никак, защото се страхувам, че ще развали хубавото шоу. Последно нещо, но не по важност: МЕ-тът беше ужасен. Батиста просто мачкаше (и то не особено добре) Ортън, който има сериозна нужда от победа преди HIAC мача си със Сина, иначе образът му ще пострада още повече. Да, възможно е.

ECW-то беше добро. Изглежда ще забавят следващия мач за титлата, който Ригъл ще получи. Райдър просто не може да бъде възприет като сериозен претендент, особено след като преди да спечели Battle Royal-a падна чисто от Йоши Татсу. Крисчън ще го изяде, за да може после да нахрани Ригъл. Или Ригъл ще се намеси в мача им. Не знам. Добро ECW, въпреки че не харесах кой знае колко Battle Royal-a. Бърчил продължава да има важно място в шоуто и изглежда враждата с Hurricane не е свършила. Това леко ме радва. Особено ако Бърчил грабне още някоя победа.

SMACKDOWN-ът беше доста... филмов тази седмица. Сегментът с Теди Лонг и Тейкър бе ужасно явно режисиран, като това малко го развали. Никога не съм харесвал особено такъв начин на режисура в кеча, имайки предвид, че така се набляга на това, че всичко е по сценарий. И все пак историята върви добре, макар обяснението на Лонг да беше слабо. Промото на Пънк обаче замаза положението. Батиста не пречи кой знае колко, ами даже веднага се вписа в интересна история с Джерико и може би Грамадата. Дали пък няма да намери партньор и да стане tag champ? Другите истории (Мелина-МакКуул-Мария), Зиглър-Морисън и Кейн-Кали също получиха развитие и съм доволен. Минус: личи, че не знаят какво да правят с Cryme Tyme и Hart Foundation. Лошо.

Oбщи приказки за тазседмичната WWE одисея: Всяко едно шоу си струваше гледането. За пореден път SD май беше на най-голяма висота, като RAW този път успя да надмине лично за мен ECW най-вече защото второто бе по-слабо от обикновено. Май това беше седмицата на Батиста (завръщане, два МЕ и две победи срещу главни лица), дано обаче това не продължи така. Но за него ще говорим друг път.

-След като прехвърлихме тази тема да се върнем към лицето Джефри Неро Харди. Честно – не искам да пиша за този човек! Просто не искам! Писах достатъчно за него и т.н. Казах си мнението за него в едно от предишните издания, при това писах доста обширно. Е, бях решил да забравя, че той съществува и да се радвам на живота, но неееее. Джеф трябваше да направи една огромна глупост, която пак да го вкара във всички новини (не само кеч ориентирани при това) и дори и в малкия ми wrestling column. Иде реч за „Джеф Друсалката в страната на хапчетата”, епизод не-знам-си-кой.

Душевно сране: „ДЖЕФ ДРУСАЛКАТА В СТРАНАТА НА ХАПЧЕТАТА”

За непросветените: някъде малко след средата на миналата седмица (не помня точния ден) полицията е направила обиск в дома на Харди където е намерила 262 хапчета Vicodin, 180 хапчета Soma, 555 милилитра анаболни стероиди, кокаин на прах (!!!!!!) и оборудване за съхранение или създаване на наркотични вещества. Това са фактите. Повдигнатите обвинения срещу него включват: притежание на кокаин, притежание на лекарства с цел продажба, трафик на наркотици или опиум, притежание на апаратура за създаване и използване на забранение вещества. Това също са факти. Още факти (за тези, които не ги знаят, а пък знаещите ще усетят как билдвам изказването на броя...): Мат Харди е платил 150 бона гаранция, за да изкара брат си от затвора; WWE са спряли работата по DVD-то за Джеф; има вероятност ако бъде признат за виновен по всички обвинения Джеф да прекара до 14-15 години в затвора.

Всичко казано до тук са факти. Не съм ги измислил, има ги навсякъде из нета, проверете ако желаете. Не искам никой да спори с мен или да ми обяснява „че това не е така”. Това са факти. Край. От тук насетне следва коментара ми по темата. Ще кажа какво мисля аз и тук вече имате разрешението ми да спорите с мен (ако не изпитвате срам, разбира се). So… once again: here… we… go!

ДЖЕФ ХАРДИ Е ШИБАН НАРКОМАН!!! Моля, разберете го.

В последните седмици покрай споровете в този блог (и на други места, като BWC например) се замислих: „Човече, може би го съдиш прекалено строго. Може би феновете му са прави и той е нов човек. Наистина е жертвал тялото си за кеча, направил е много запомнящи си spot-ове, носеше пари на WWE…”. Бляяяях... кажете ми какво направи Харди сега? С извинение: изсра се върху компанията, която направи толкова много за него, едва седмица след като реши, че ще гони „други творчески планове”. Риалити шоу? Нееее, трафик на наркотици, може би. Преди да почнете да мрънкате „това му е личния живот”, „какво те бърка като вече не е в WWE” – нека поясня. Бърка ме, защото с тази глупост той лепна още едно голямо черно петно на цялата индустрия. Сега на всеки ще се гледа като на потенциален drug dealer, ако не с кока, то поне с хапчета. И това, драги читатели, е ужасно.

Не казвам, че всички обвинения са верни. Това ще го каже съда. Даже малко ме съмнява Харди да е обмислял да стане наркотрафикант. Но все пак... имал е тези хапчета в дома си, имал е кокаина. Поне ги е ползвал. Спрете да го защитавате. Моля ви. Аз лично ще продължа да коментирам ситуацията около Джеф, както и това дали ще се отрази на WWE по някакъв начин. Струва ми се малко вероятно обаче едно: в идните няколко години отново да го видим на ринг.

ПП: И ми писна брат му да си гради кариерата на гърба му – враждува с Джеф, защитава Джеф, прави това за Джеф, онова за Джеф... да седне да потренира с промотата пред огледалото, защото има нужда. Джеф може и сам да се оправи... I suppose.

-Сигурно сега някои са ми толкова бесни, че бързат да ме напсуват. Е, нищо. Има ги и такива. За останалите ще обърна внимание на нещо, за което споменах, че мисля да говоря преди известно време: мястото на Даниелсън и МакГинес в WWE. Започваме с първия.

Сега накъде?: БРАЯН ДАНИЕЛСЪН В WWE – KЪДЕ, КАК, СРЕЩУ КОГО

За незнащите кой е предлагам бърза справка с Wikipedia, както и една от невероятно харизматичните му снимки. Хахахаха. Знам, Драгън не е харизматичен. Никак даже.

Имайки предвид, че това е един от най-техничните (ако не и най-техничния) кечист в момента в света някои ще кажат, че трябва да получи ИК титла или US такава. Не, не. Грешен вариант. Най-добрият вариант за него според мен е дебют в ECW, няколко добри мача, след което една продължителна програма с Уилям Ригъл. Двамата могат да направят страхотни мачове, убеден съм в това, просто трябва да им бъде даден шанс. Доколкото знам са приятели, така че едно подобно развитие на нещата не е чак толкова странно. След тази вражда може да направи добри истории и с хора като Козлов, Джаксън, Шелтън, дори и Крисчън. Не само мачове - направо истории. Той има нужда от интересни неща, които да се случват около него, не само добри мачове. Може да се насочи и към ECW титлата (дори е задължително да направи един рейн с нея), а някой ден, най-рано след поне година, може да бъде прехвърлен в друг бранд. Защо?

Защото престоя му в ECW ще му даде време да развие това, което в момента му липсва – образ. Хем ще е по телевизията, за да могат хората да свикнат с лицето му, хем ще има възможност да направи няколко страшни мача с Ригъл, хем ще получи шанс да поработи върху създаването на един продаваем образ. Може да си най-добрия, но в WWE ако не продаваш не ставаш. Така че преди Даниелсън да бъде вкаран в RAW или Smackdown, преди да бъде гласен за световни титли, той трябва да измине много тежък път. Искам да отбележа, че всичко, което казвам го казвам с идеята, че той няма да бъде пратен в FCW, а ще дебютира веднага в main roster-a. Също така се надявам, че няма да му лепнат някое идиотско име (въпреки че шансът е просто огромен). Това са важни неща за успеха на Даниелсън, поне според мен. Като не смениха името на Punk определено не сгрешиха.

-Стига, стига, стига. За тази седмица. Следващата дали ще има ритник в под въпрос, защото започва студенството. Аз ще дам всичко от себе си да има, но дали ще стане е друг въпрос. Мога само да ви кажа, че съм супер доволен, че приключих с писането на това и да ви пожелая приятен ден. Мир!

Препоръчани песни - Част 37

-Three Days Grace - Break
Чуй в YouTube
Дебютният сингъл от новия, дългоочакван от мен албум на TDG. Да живее MySpace, че ме информира. Песента не е никак лоша и носи заряда и звученето на One-X, което може само да ме радва.

-Blue October - Calling You
Чуй в YouTube
Изключително приятна песен, която се превърна в химн за част от живота ми. Щом усетиш, че си припяваш някоя песен докато се занимаваш с нещо значи вече ти е влязла под кожата. Дано и при вас се получи.

-AFI - Fallen Like The Sky
Чуй в YouTube
Яко е да намираш приятни песни на любима банда, които по незнайни причини си изпускал. Тази е такава. Няма какво повече да коментирам.

-AFI - Morningstar
Чуй в YouTube
И тук ще се въздържа от коментар. AFI = greatness.

-Alter Bridge - In loving memory
Чуй в YouTube
You're a part of me and it's your song... that sets me free.

Този път толкова. Тъй като съм добър човек и искам да ви спестя търсенето им, ето линк за архивът с mp3-ките в mediashare:

ЛИНК ЗА АРХИВ С ПЕСНИТЕ

Приятно слушане :)

Ритник в главата, брой 4: Breaking Point Preview, The Rise and Fall of ECW

Eто, че дойде време за четвъртото издание на „Ритник в главата”, радвам се, че все още има интерес към него. Вчера/онзи ден (зависи как гледате нещата) избухна скандал, който не мога да подмина. Джеф Харди, любимецът на толкова много... жени и деца (и Генев), сякаш търси начин да се набута отново в моята кеч колонка след като казах, че повече за него няма да пиша. Говоря за скандала с арестуването му и намерените в дома му хапчета, стероиди и (внимание!) кокаин! Не искам да съм лош, зъл и гаден (тъй като бях лейбълнат така от някои от редовните читателки :D ), но това май ни връща на темата „Наркоман ли е Джеф Харди?”. Не, спокойно, не започвайте да плюете, няма да повдигам този въпрос отново. Следващата седмица мисля да пиша относно ситуацията на Джеф, след като вече има по-сериозна яснота. Т.е. няма да му се нахвърлям от сега. Дотук с Джеф Харди и колекционерската му мания за забранени вещества, продължаваме нататък.

Темите днес са донякъде обичайните. Естествено имаме This Week In Review, както и превю на Breaking Point, часове преди то да започне в Щатите. След като миналата седмица говорих за новото DVD Тhe Rise and Fall of WCW, реших, че няма да е зле да изгледам считаното за по-добро The Rise and Fall of ECW. Е, наистина се оказа по-добро и днес ще е нашата мини-тема. Да започваме...


-DVD Review: THE RISE AND FALL OF ECW



ЕCW е легенда. За тези, които не са запознати с историята, нека поясня – ECW не е творение на WWE, но пък сходството в името на компанията и на третия настоящ бранд на WWE не е излишно. ECW, някога Eastern Championship Wrestling, a след това Extreme Championship Wrestling, беше компания, която фалира в началото на 2001-а и бе купена (също както WCW) от Винс МакМеън. През 2006-та името ECW бе върнато към живот за третото шоу на WWE, което въпреки различната успеваемост през годините в момента е на едно много прилично ниво. Но да се върнем към DVD.

То разказва историята на компанията, откъсването и от NWA, началото на властта на Пол Хеймън и всичко, което е последвало. Предизвикателните истории са нещо нормално за ECW, както и по-високото ниво на риск и насилие в мачовете, и това я прави нещо специално. В DVD-то има интересни разкази за по-стряскащите и запомнящи се истории от историята на компанията. Историята с Рейвън и синът на Сандман, който прецаква на няколко пъти собствения си баща, както и разпването на кръст на самия Сандман са просто уникални неща, които няма как да видим в WWE днес. Аз, като виден girl-on-girl фен, гледах с отворена уста кадри от историята между Томи Дриймър, Бюла и някаква азиатка, чието име не запомних. Историята накратко – Бюла казва на Рейвън (приятеля си), че е бременна от Дриймър (техен враг). След това Шейн Дъглас съобщава на Дриймър, че Бюла никога не е била бременна от него и даже му е изневерявала. Когато Дриймър пита „Кой е той?”, искайки да знае името на любовника, Дъглас отвръща „Не е ТОЙ.”, при което се оказва, че Бюла е имала афера с друга жена и двете започват да се целуват на ринга. Каква мислите (за негледалите го) бе реакцията на Дриймър? Той ги хвана за косите и на въпроса на Дъглас „Какво ще правиш?” отговори с „I’ll take them both. I’m hardcore!”, след което започна да се целува с Бюла (приятелката си), след това с любовницата си, а накрая и с двете. No, The Miz is not awesome. THIS is awesome!!!

За разлика от DVD-то за WCW в това присъстват голяма част от имената, свързани с развитието и растежа на ЕCW. Най-забележимото отсъствие бе Рейвън, но мисля, че по това време е работил за TNA, така че е обяснимо. Не бях добре запознат с историята на „третата компания”, но след като изгледах този материал мисля, че съм на едно добро ниво откъм знания. Какво ми направи силно впечатление? Докато почти всички интервюирани казаха, че Пол Хеймън просто не е имал силите и възможността да запази ECW живо, то самия Хеймън обвинява неща като липсата на ТВ сделка. След като толкова много хора те сочат с пръст и казват „ти беше”, а и историята донякъде го показва, ми се струва, че щеше да е по-правилно Хеймън да признае, че е правил грешки като глава на ECW. Както каза Таз (мисля) Хеймън изглежда е страхотен wrestling writer и много слаб бизнесмен.

Финална присъда: Много добро, много интересно и много поучително DVD. Наистина приятен и пълен (поне за ECW леймър като мен) разказ за историята на компанията, който те поглъща от-до. Провокативните истории, мъчителното съществуване и неизбежния край са неща, които си струва да бъдат разказани и това DVD прави точно това. Горещо го препоръчвам на всеки кеч фен, повече дори от това за WCW.

И в случай, че не може да намерите линк за свалянето му сами (и имате регистрации в XWT) специално за вас го давам тук (даже е free leach):

XWT

За съжаление това го няма в Замунда, където обаче може да намерите The Rise and Fall of WCW, ако все още не сте. Документалните кеч DVD-а са нещо наистина добро за убиване на време. Който не вярва може да си... кхъм, кхъм. Съжалявам.

-Тhe Week In Review: Няма нужда от излишни приказки... да започнем с...

RAW: Tазседмичният RAW ме остави със смесен вкус в уста. Преди две седмици RAW-ът по моя преценка бе ужасен. След това миналата седмица се получи едно никак нелошо шоу. Сега положението бе средно. От една страна Боб Баркър изобщо не беше от най-лошите водещи досега. Човекът получи уникална реакция и идеята да предлага награди за победителите от мачовете бе добра, но просто си личеше, че той не чатка нищо от кеч. Брутална издънка беше сегментът с Кали и Грамадата. Просто трябва да се разаснява на водещите как трябва да се развие даден сегмент, а не половин час той да пита дали Сантино е спечелил Bodyslam challange, след като Big Show току що го е проснал. Мини-интервюто с Боб също бе излишно, но не ужасно дразнещо.

Чаво-Борн беше хем прекалено кратъ, хем слаб мач. Надявах се Хорни да стои настрана от враждата, но това май няма да стане. Кофти. Не помагат на Борн така. Мачовете иначе бяха поносими, въпреки че доста хора (тези от F4W миналата седмица например) ги нямаше. Мастърс поне получи шанс да се появи в RAW, при това в МЕ... и какво стана? DX го използваха като тренировка за неделя. Чудя се защо WWE го наеха след като не знаят какво да го правят. Мачовете на Jericho/Show с Henry/MVP пък дадоха предимство на вторите, което според мен явно показва, че няма (и не трябва) да имаме нови отборни шампиони след Breaking Point. Сегментът (не мога да го нарека мач) между Грамадата и Хенри бе ужасен. Наистина. От друга страна MVP и Джерико направиха добър мач, като публиката помогна доста с атмосферата, която създаде.

Като за финал искам да спомена доброто промо на Коуди и това, че добре обясни защо не е действал срещу Ортън. Нещата около Legacy сега са малко по-интересни, въпреки че Коуди нещо се позагуби що се отнася до друго освен побои над DX. Случилото се след МЕ-та с атаката и бягството на Легаси беше едно от най-добрите неща в последно време. Навява ми спомени.

Best Match: Chris Jericho vs MVP

ECW: Много добър opener и предполагам blow off за враждата между Hurricane и Бърчил. Ето така се развива една прилична TV-only вражда – няколко сегмента, победа за единия, победа за другия, пак няколко сегмента и накрая трети мач. И всичко това – free TV. Мачът определено беше на ниво и наистина ми хареса. Това беше начинът The Hurricane да получи някакво предимство след своя re-debut. Интересното е и че донякъде Бърчил спечели, тъй като това беше най-развитата му история в WWE до момента. Да се надяваме, че ще започнат да използват този човек по-добре.

Другите мачове също бяха добри. Малко се подразних, че след като враждата между Голдъст и Шеймъс уж приключи двамата бяха сложени един срещу друг в отборен мач, но изглежда цялата история беше, за да може да се започне вражда между Шеймъс и Шелтън Бенджамин. Подобни истории със скандали след мач не са ми от любимите, но като не могат да им намерят по-смислена причина да враждуват. Интересното е колко бавно върви фейс търна на Бенджамин. Което е добре, не търна за едно шоу, а процесът продължава вече месец. Доскорошният му опонент Зак Райдър пък бе забит в онзи порочен кръг от мачове с джобъри, което не е никак добре. Единственото слабо нещо в ECW.

Задкулисните сегменти на мен лично ми допаднаха. Вкарват дълбочина в историята с Ригъл и ко срещу Крисчън/Дриймър. Самият ME беше доста приличен мач, като явното превъзходство на Козлов/Джаксън беше правилния подход ако искат да ги изградят като солиден отбор. Като цяло добър финал (макар и малко муден) за поредното добро шоу.

Best Match: The Hurricane vs Paul Burchill

SMACKDOWN: Това шоу откъм сегменти беше супер добро. Като за начало откриващия сегмент. Да! Ето от това имат нужда враждите на Тейкър! Той да каже няколко „страшни”, заплашителни реплики, да има интеракция с противника му не само на физическо, но и на вербално ниво. Определено го постигнаха с този сегмент с CM Punk. Интервюто с Мат Харди също бе добро, номерът на Мишел МакКуул със Зиглър беше в известна степен интересен, а сегментът със самия Зиглър и Джон Морисън беше нещо наистина свежо и добро, без някоя втръснала мутра в него. Морисън определено намира подходящата среда за един добър фейс, а пък Зиглър като хийл си се справя в границите на доброто. Интервюто с R-Truth и атаката на Дрю Макентайър (изглежда хипер странно на кирилица) също беше един добър сегмент и добро развитие на една midcard вражда.

Мачовете не бяха кой знае колко впечатляващи. Не разбрах каква полза има Финли от победата над Нокс, като вторият определено щеше да спечели повече ако бе победител в мини-враждата им. Морисън-Хаас направиха приличен мач, като новият вид на Хаас е интересен. Този човек заслужава по-голям шанс, но за съжаление не го получава. Мелина-Лейла беше „хм”, като победата за втората си беше изненадваща, но трябва да развиват по някакъв начин историята между Мелина и Мишел МакКуул. Тези двете трябва да имат PPV мач. Което ме подсеща – женската девизия в SD в последните седмици е малко по-приемлива през последните седмици. Третата поредна загуба за Cryme Tyme от ръцете на Джерико/Грамадата беше малко кофти за тях, но поне този път предложиха един добър мач, подобно на този на SummerSlam. И все пак три поредни загуби не са добри за нито един отбор.

Мат Харди изглежда е обречен да защитава неуспешно честта на брат си навсякъде. Този SD не беше по-различен и в един умерено добър мач той бе даден за храна на Пънк. Фокусът след мача беше забавен. Хоп, изгасват лампите, някое бързо момче се качва на ринга, взима титлата от Пънк и я носи на Тейкър на рампата за по-малко от 10 секунди. Сигурно е бил онзи... Болт. Споменах ли колко се изкефих на това, че Тейкър излезе със старите си одежди? Maлък марк-аут! Това облекло е с пъти по-добро от шапката и шлифера, IMO.

Best Match: Cryme Tyme vs Chris Jericho/Big Show

Като за финал: Отново приемлива седмица. SMACKDOWN и ECW продължават да са на високо ниво, като RAW отново имаше най-много слабости. Надявам се следващата седмица, когато отново ще имаме кеч личност за guest host нещата да са по-добри.

-PPV Preview: WWE BREAKING POINT 2009 (Тема на броя)



Дойде време за това уж революционно PPV, което замести Unforgiven в септемврийският слот и е първото от поредица нови PPV-та, които хем се осланят на някакво специално правило или тип мач, хем заместват стари и познати PPV имена. Лично аз съм ОК с идеята, а и кардът определено не е от най-лошите възможни. Има интересни неща, които ще разгледам поотделно надолу.

WWE Championship - I Quit Match: Randy Orton (c) vs John Cena - Самата идея Супер Сина да каже I Quit и да падне за втори пореден път от злия Ортън е леко нелепа. През годините Сина бе изграден като един от онези образи, които са свръх-издръжливи и никога не се предават срещу лошия. Победа на Ортън би била много голяма изненада, поне за мен, тъй като всичко (дори краят на последния RAW) сочи Сина като по-вероятен победител. Залагам на Сина и поредно унижение за Ортън.

World Tag Team Championship: Chris Jericho and Big Show vs Mark Henry and MVP - Идеята да съберат MVP и Хенри първоначално не ми изглеждаше лоша, но просто Хенри в последните си изяви на ринг е отчайващ и вече не съм сигурен в първоначалното си впечатление. Мисля, че двамата просто ще послужат за PPV храна за шампионите, които после по-нататък ще се насочат към някой друг отбор. Точно в момента MVP/Henry не са показали с нищо, че са готови за това да са tag team шампиони и тяхната победа би била голяма грешка. Залагам на победа за Джарико/Грамадата и се надявам на един поне приятен мач.

Submissions Count Anywhere Match: Degenaration X vs Legacy - Тук вече положението е сериозно. Наистина добър мач от двата отбора видяхме още на SummerSlam, така че сега качеството не е от чак такова значение. Важен е резултата. DX победиха в предишния мач, макар и измъчено. На следващата вечер в мач 3 на 3 заедно с Винс победиха цялото Legacy. Ако сега отново победят това ще значи начало на закопването на Роудс и Дибиази. Една победа за младоците е с пъти по-добра идея, защото ще помогне на тях повече отколко ще е от полза на DX. Искрено се надявам и WWE да мислят така. Залагам за правилното нещо - победа за Legacy и може би продължаване на враждата.

US Championship: Koffi Kingston vs The Miz – Ок, този мач се появи буквално от нищото, ден преди PPV-то. Защо? Какъв е смисълът? Ами смисъл няма. Просто осъзнаха, че той е по-изграден за PPV отколкото първоначално предвидения за карда мач между Морисън и Зиглър, които тепърва трябва да имат конфронтации, за да изградят вражда. Не, че тази между Кофи и Миз е изградена де. Само няколко промота от страна на Миз за това как ще вземе титла, Fatal 4 Way мача от преди две седмици и срещата им в отборен мач на Superstars. Няма да имам нищо против този мач ако изпълни две изисквания. Първото е да е добър, а двамата могат да го направят, и второто е Миз да вземе титлата, защото ми писна да я гледам в Кофи. С други думи – залог за Миз. Аман от защитите на Кингстън!

ECW Championship: Christian vs William Regal – Искрено се надявам този мач да е по-дълъг от 8 секунди. Не, не се шегувам. След като им дадоха престъпно малко време на SummerSlam, а след това в ECW показаха какво могат, сега е моментът за един средно дълъг PPV мач. Могат да направят нещо наистина добро. Докато допреди 2 седмици бях сигурен в победата на Ригъл сега съм малко разколебан. И все пак ще заложа на него, въпреки че съм явен Крисчън марк. Намесите от Козлов/Джаксън/Дриймър ми изглеждат почти сигурни и се надявам това да не развали мача.

Singapore Cane Match: The Great Khali vs Kane – Много съм недоволен за това. Направиха ужасен мач на SummerSlam (познайте заради кого), а сега им дават втори PPV мач. Защо? Няма логика, по дяволите! Какво като е Singapore Cane мач? Няма да използват кендо стиковете кой знае колко и без това. Този мач трябва отново да завърши с победа на Кейн и да намерят по-добро приложение за този човек. Кали е просто недоразумение и освен за midcard TV атракция за друго не става. Интересно ми е дали в Индия се продават WWE PPV-та и дали той вдига buyrate-a. Само това би обяснило присъствието му във второ поредно PPV…

World Heavyweight Championship – Submission Match: CM Punk vs The Undertaker – С толкова малко build-up ще е солидна грешка да дадат титлата на Тейкър още сега. Личният ми залог, колкото и е да е странен, е, че мачът няма да завърши с ясен победител. Пънк ще избяга, ще намери начин да приключи мача без предаване и т.н. Това е правилния подход, защото не виждам как биха му дали победата, а той просто не трябва да губи титлата толкова рано. Стига с тези едномесечни рейнове.

Финални думи за предстоящото PPV: Има доста интересни неща в кардът на първия в историята Breaking Point, има и някои слаби. Като цяло обаче имам интерес към почти всички мачове в карда и едва ли ще скипна нещо освен Кали-Кейн, поне на първо гледане. Ситуацията с това PPV е, че е трудно за предвиждане, защото не знаеш какво ще решат да правят от WWE. Почти всеки мач има два възможни изхода, като човек просто може да избере кой му харесва повече и му се струва маааалко по-вероятен.

-Това беше за тази седмица. „Ритникът” трябваше да бъде пуснат още снощи, но просто не бях в настроение да го пиша, а и нямах и времето за това. Надявам се да успеете да видите прогнозите ми за Breaking Point преди турнира. Следващата седмица темите май са ясни: „Принц Джеф в страната на хапчетата”, ревю на вече преминалият Breaking Point с ревюта за мачовете (както направих за SummerSlam в първия брой) и естествено поглед към предаванията от седмицата. Дано съм ви осигурил няколко приятни минути с четенето на това, лек ден и дано Breaking Point задоволи изискванията ви за добро PPV.

FUW When the sky falls - Night 2 (12.09.09)

"Златен колан на въже се люлее, а двама юнаци под него със стълби се борят..."

Постер: ЦЪК!
Theme song: Thousand Foot Krutch - Falls Apart

Започваме тазвечершното шоу с отборните шампиони No More Bullets, които се насочват към ринга под овациите на феновете. Bullet е с бронирана жилетка, а NMP е с тениска с надпис "I'm the best Peshtera has to offer". Двамата са готови за мача си с Finally Real. Но къде са те?

На титантрона е показан образа от камера. Оператор тича зад кулисите и стига до мястото на действието - Yo The Real тъкмо получава Chokeslam върху циментовия под от Дарт Радо! Файнъл е ударен в една стена от тъмна, неидентифицирана от коментаторското ми око фигура. След сблъсъка със стената Файнъл е вдигнат на крака от Радо и също получава Chokeslam върху пода! Радо изсъсква няколко пъти през металната си маска, след което тръгва към ринга, а облечения му в черно съдружник тръгва след него. Сигурно е ученикът, за който чухме наскоро.

Отново виждаме стоящите на ринга Bullet и NMP, които не са много доволни от това, което видяхме току-що. Започва Имперския марш! Радо се появява на рампата с вече свалено дълго наметало (спокойно, все още е с късото) и микрофон в ръка.

-Искахте свежи противници? Кхъъъ-кшшш. Ще ги получите, но няма да са онези две хлапета. Ще сме аз и моя ученик. Кхъъъъ-кшшшш, Тъмната страна на Силата е с нас и след като ви смажем тази вечер ще покажем, че заслужаваме мач за отборните титли. Кхъ-кшшш. Защото аз съм Дарт Радоооо... и Силата е силна в мен. Кхъ-кшшш.

Радо хвърля микрофона, а протежето му се показва зад него, все още с черно наметало и качулка. Не можем да видим лицето му. No More Bullets им дават знак да дойдат на ринга и мачът вече може да започне.

No More Bullets (Bulletproof & NMP) vs Dark Lords of the Sith
(aко DLOS победят получават мач за титлата)

Bullet моментално се засилва към качилия се на ринга Дарт Радо, но той го улавя за гърлото и го просва с Chokeslam още в самото начало! NMP обаче спасява мача докато е време. След това изненадващо начало DLOS поемат контрол над мача и Bullet, не му давайки шанс да се смени с партньора си. На няколко пъти при влизания на ученика на Дарт Радо Bullet се опитва да свали качулката му, но не успява. В крайна сметка масивния отборен шампион успява в един момент да просне Радо с Samoa Drop и да се добере до ръката на NMP. Той набързо разхвърля ситите и дори заключва ученика на Радо в Crossface. Ситът обаче вместо да мисли за това как да се измъкне държи качулката над главата си... Радо спасява мача за себе си и партньора си, но Bullet се връща на ринга и се нахвърля върху него. Радо го прехвърля през рамо извън ринга, след което aтакува NMP, но той го отблъсква право в съдията. Реферът е проснат, а ученикът на Радо се качва със стол на ринга. През въжетата обаче Bullet хваща стола, след което дърпа качулката! И това е... Гоперо! Младият оператор-воайор е ученикът-сит на Дарт Радо! Той се озъбва на изненадания Bullet, след което го обесва на въжетата. Bullet пада извън ринга, а Гоперо просва NMP с удар със стола в задната част на главата. Радо вдига отборният шампион, просва го с Chokeslam и ляга за туш. Гоперо хвърля стола, съвзема съдията и скача върху изправящия се извън ринга Bullet. Съдията брои до три и DLOS печелят мача.

Радо и ученикът му се оттеглят по рампата с вдигнати ръце и тежко дишане (особено Радо...). Те току що си спечелиха мач за отборното злато на следващия ни event - FUW Enslaved, след като първо нападнаха Finally Real, а след това съумяха да победят и отборните шампиони. А и вече знаем кой е ученикът на Радо!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Прехвърляме се зад кулисите при репортера ни Алекс "Благия" Блангев.

-Здравейте бе! - ухилва се той. -Гостите ми тази вечер са две от най-големите звезди на компанията - главният претендент Xtreme и шампионът на FUW Зото! - публиката вдига оглушителен шум. -Момчета, тази вечер ще се изправите един срещу друг в мач със стълби. Титлата ще виси високо и доста ще трябва да поскачате, за да я хванете, хехе.

-Виж, Саше... - поклаща глава Xtreme. -...знам, че не си от най-умните, затова ще ти обясня. Мач със стълби означава, че можем да използваме тези стълби, за да стигнем до титлата и да спечелим мача. Това мисля да направя тази вечер. Да кача стълба на ринга, да се покатеря по нея и да си върна титлата.

-Да, да, ясно. - отвръща Алекс. -Зото, ти нещо да кажеш?

-М.

-М?

-Мммм... няма да стане. Сега аз съм шампионът. Борих се дълго и упорито за това да спечеля тази титла и няма да я дам толкова лесно.

-Да, да, ясно. - отново показва, че е разбрал Благия. -Саша е вече ясен като претендент след вашия мач тази вечер. На следващия event той ще се бори срещу шампиона, независимо кой от двама ви е. Притеснява ли ви това?

-Аз приключих със Саша. - казва Xtreme. -Не искам да се занимавам повече с него, но щом се налага - след като стана шампион тази вечер ще го победя за пореден път.

-След като аз защитя титлата си... - казва Зото, гледайки право в Xtreme. -...ще мина на едномесечна диета да сваля някой друг килограм. После ако съм в настроение ще мисля какво ще правя със Саша.

-Благодаря ви, момчета. - Алекс ги тупа по рамената. -Прекрасно интервю, най-доброто ми досега мисля, но пък така се гледате, че ме е страх да не ме удари някоя искра, хехе. Знам, тъпа шега. Съжалявам.

Той излиза от кадър, а противниците за тази вечер продължават да се гледат съсредоточено.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Курдавее се завърна! Не сме го виждали от известно време, а сега се набива на очи зад кулисите с микрофон в ръка, гонейки Ети, която се готви да напусне спортната зала, в която се провежда When the sky falls.

-Ети, Ети... Здравей. Приятно ми е, аз съм Курдавее!

-Мммм... забелязвам.

-Имаме въпрос към теб, който трябва да бъде зададен. Защо беше покрай ринга в мача между Нели и Силвия снощи?

-Имам интерес към титлата. Искам да получа нов шанс да я спечеля, но това не може да стане преди реванша им. Силвия обаче прецака всичко и сега ще трябва да чакам до Enslaved, за да видя коя ще победи. Хубавата новина обаче е, че аз ще бъда съдия на следващия им мач, така че победителка ще има.

-А ще се опиташ ли да отмъщаваш за неща от миналото?

-Може би да, може би не... - Ети се усмихва и продължава по пътя си, а ние се връщаме на ринга.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

В центъра на тепиха е застанал КоЦкаР размахващ бяла кърпа над главата си.

-Ооооо, Пазарджик, не ви чувам? - публиката не реагира. Всички го гледат тъпо. -Къде са ръцете вииии? Бая сте смотани. Но важното сега е друго - сега аз ще спечеля мача си, който НикитУ ми е подготвил и ще се върна на работа в FUW! Айдееееее!

КоЦкаР хвърля микрофона и скача уверено няколко пъти. Готов е! Дали противникът му е готов? Оу... май да.

На рампата се появява Уинтър с усмивка на лице, а веднага след нея излиза Спасимир "Reaper" Филипович. КоЦкаР изглежда най-малкото шокиран, а феновете ни са леко развеселени от това какъв противник ще има КоЦкаР в опита си да си върне работата.

КоЦкаР vs Spasimir "Reaper" Filipovic
(ако КоЦкаР победи получава обратно работата си в FUW)

KoЦкаР си удря няколко шамара, за да се подготви за мача, след което се засилва към Reaper... и е посрещнат с брутално Копие! Той започва да се гърчи по ринга, държейки се за корема, а Филипович не губи време, а го вдига и го довършва с Jackhammer! Опит за туш и този мач приключва за минута и нещо след само две движения.

Рийпър остава вторачен в тялото на смазания си противник, а Уинтър се качва на ринга и вдига ръката му. По рампата обаче се задават Пороци ООД. Шефката, Торо, Саша и Накрен се качват на ринга, ръкопляскайки на победата на Филипович. Саша и Накрен изритват тялото на КоЦкаР от ринга, а Шефката взима микрофон. Освиркванията на феновете ни са повече от оглушителни.

-Освирквате или не моят човек Рийпър току-що разби мечтите на КоЦкаР да се върне на работа. Спокойно, може би аз ще бъда тази, която ще му даде нов шанс. Другите обаче няма да получат такъв. Хора като Xtreme, Зото, Бож... хора, опълчващи се на най-доминиращата група тук. Хора, опълчващи се на нас.

Торо взима микрофона.

-Може понякога да има проблеми сред нас, но това не ни прави по-слаби. Ние сме Пороци ООД и ще ви облеем с...

Шефката взима микрофона обратно преди да е довършил.

-Точно така, Торо. Точно така. Нека ви обясня защо това име ни приляга толкова. Нещата, които ни свързват са точно нашите т.нар. слаби страни. Неща, които вие и НикитУ ЛазарУв, мислите за пороци, за слабости. Ние двамата с Торо обожаваме да се наливаме с бира. Накрен и Саша си падат по нещата за пушене, смъркане и т.н. Това пречи ли на някой от нас? Не, дори ни прави по-добри и по-весели. Що се отнася до Рийпър и Уинтър... Как мислите, че този военен, тази машина за убиване поддържа формата си? Само с тренировки? Не, Рийпър блъска не само във фитнеса, но и в банята, където си приготвя и използва най-различни стероидни субстанции, за да е животното, което виждате. Блъска и Уинтър от известно време и това е причината тя да е тук при нас. Тя е леко пристрастена към... някои неща, а една нимфоманка никога не пречи. И какво се получава накрая? Най-впечатляващата група тук. Групата... която ще ми помогне да се оттърва от НикитУ ЛазарУв и приятелчетата му и да си върна компанията. Сега... отиваме да пием. Лека вечер, смотаняци!

Шефката хвърля микрофона и цялата група Пороци ООД слиза от ринга и се прибира зад кулисите.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Виждаме другаря Ангелов да стои пред залата и да гледа вече смрачаващото се небе.

-Другари и другарки, погледнете това небе! Не става само с ядене, трябва и акъл, за да разбереш какво ни говори природата. Злите капиталистически сили на Шефката и нейните западно-развратени приятели се спускат над FUW като тъмна нощ. Титлата на FUW попада в млади, неподготвени ръце, на един несигурен шампион. Другаря ви Ангелов обаче ще чака... ще чакам момента, за да почна в името на народа, партията и държавата да пръскам справедливост по главите на неправедните. Като един голям, мощен, съветски...

Прекъсваме за реклама...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
РЕКЛАМА

"Скъпа, къде ми е колата? В ЕЗЕРОТО?!?"
Не може да спите заради кошмари от миналото? Сънувате потопения си автомобил и тялото на току-що убитата ви от вас жена? Не се тревожете. Вземете "Заклансън", новото средство за спокоен сън. В аптеките без лекарско предписание. Може да се използва и за самоубийство.

КРАЙ НА РЕКЛАМАТА
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Отново сте с FUW, a главната титла в компанията в момента виси над ринга, а няколко стълби стоят сгънати отстрани до барикадите за публиката. Xtreme и Зото ще трябва да ги използват, за да се доберат до колана и да го свалят, ако искат да си тръгнат с прозвището "FUW шампион". Xtreme слиза пръв по рампата и сваля коженото си палто и очилата. Вперил е поглед в титлата, която държа до преди няколко седмици. След него се появява и човекът, който много разумно използва своето Money in the bank куфарче, за да стане шампион. Зото идва на ринга, хвърля няколко мини-десертчета на публиката, за да им подслади живота и дава знак, че е готов за мача.

FUW Championship - Ladder Match: Xtreme vs ZoTTo (c)

Двамата дълго се взират един в друг преди да слязат от ринга и да качат две стълби на ринга. Блъскат ги една в друга. Дуел със стълби! След няколко удара Зото пуска своята и рита тази на Xtreme, поваляйки го по гръб. Зото разпъва своята стълба върху тялото на Xtreme и започва да се катери, но бившият шампион избутва единия й край с ръце и Зото пада първо върху въжетата... като първото нещо докоснало ги е чаталът му. Кофти. Xtreme решава преди да се опита да се добере до стълбата да умаломощи шампиона и започва да го третира като куче – ритник след ритник, удар след удар. Дори го просва с bodyslam върху една неразпъната стълба. След това движение Xtreme вече разпъва една стълба и започва да се катери към висящата над ринга стълба. Зото обаче успява ад се съвземе достатъчно, за да хване краката му и да го дръпне от стълбата право в ръцете си за Chocolate Spinebuster! Toва обаче не може да му донесе победата, защото няма тушове. Той сгъва стълбата на Xtreme и я хвърля върху него с всичка сила, след което качва на ринга друга стълба и я разпъва. Докато е между двете й страни обаче Xtreme хваща двата крака на стълбата и свива, сплесквайки Зото по средата. Следва коляно в лицето на Зото и той, заедно със стълбата е изхвърлен от ринга. Xtreme разпъва нова стълба и започва да се катери по нея, когато се появява Саша! Той сваля Xtreme oт стълбата с една ръка, след което му прави DDT (без масур в уста). Саша си тръгва под освиркванията на феновете, а Зото се връща на ринга. Той така и не видя нищо от намесата. Зото започва да се катери по стълбата, която все още е в центъра на ринга, но Xtreme успява да стане и да се покатери по другия край. След размяна на удари на върха, Xtreme слага главата на Зото между краката си! Ще опита MMVДБА (Педигри) от върха! Зото обаче успява да го прехвърли над главата си и Xtreme пада по гръб от стълбата... право върху друга стълба, лежаща на ринга! Зото се добира до пояса и го сваля, с което успешно защитава пояса си след спечелването му на BeachBattle.

Xtreme се превива на ринга, държейки се за гърба, а Зото вдига титлата си на върха на стълбата. След това обаче той слиза от нея и помага на Xtreme да се изправи. Двамата си стискат ръцете и поглеждат към рампата, където Саша отново се е появил... вече с масур в уста. Ясно е, че той е следващия противник на шампиона. Кой ще победи? Чакайте Enslaved и ще разберете.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...