Ритник в главата, брой 4: Breaking Point Preview, The Rise and Fall of ECW

Eто, че дойде време за четвъртото издание на „Ритник в главата”, радвам се, че все още има интерес към него. Вчера/онзи ден (зависи как гледате нещата) избухна скандал, който не мога да подмина. Джеф Харди, любимецът на толкова много... жени и деца (и Генев), сякаш търси начин да се набута отново в моята кеч колонка след като казах, че повече за него няма да пиша. Говоря за скандала с арестуването му и намерените в дома му хапчета, стероиди и (внимание!) кокаин! Не искам да съм лош, зъл и гаден (тъй като бях лейбълнат така от някои от редовните читателки :D ), но това май ни връща на темата „Наркоман ли е Джеф Харди?”. Не, спокойно, не започвайте да плюете, няма да повдигам този въпрос отново. Следващата седмица мисля да пиша относно ситуацията на Джеф, след като вече има по-сериозна яснота. Т.е. няма да му се нахвърлям от сега. Дотук с Джеф Харди и колекционерската му мания за забранени вещества, продължаваме нататък.

Темите днес са донякъде обичайните. Естествено имаме This Week In Review, както и превю на Breaking Point, часове преди то да започне в Щатите. След като миналата седмица говорих за новото DVD Тhe Rise and Fall of WCW, реших, че няма да е зле да изгледам считаното за по-добро The Rise and Fall of ECW. Е, наистина се оказа по-добро и днес ще е нашата мини-тема. Да започваме...


-DVD Review: THE RISE AND FALL OF ECW



ЕCW е легенда. За тези, които не са запознати с историята, нека поясня – ECW не е творение на WWE, но пък сходството в името на компанията и на третия настоящ бранд на WWE не е излишно. ECW, някога Eastern Championship Wrestling, a след това Extreme Championship Wrestling, беше компания, която фалира в началото на 2001-а и бе купена (също както WCW) от Винс МакМеън. През 2006-та името ECW бе върнато към живот за третото шоу на WWE, което въпреки различната успеваемост през годините в момента е на едно много прилично ниво. Но да се върнем към DVD.

То разказва историята на компанията, откъсването и от NWA, началото на властта на Пол Хеймън и всичко, което е последвало. Предизвикателните истории са нещо нормално за ECW, както и по-високото ниво на риск и насилие в мачовете, и това я прави нещо специално. В DVD-то има интересни разкази за по-стряскащите и запомнящи се истории от историята на компанията. Историята с Рейвън и синът на Сандман, който прецаква на няколко пъти собствения си баща, както и разпването на кръст на самия Сандман са просто уникални неща, които няма как да видим в WWE днес. Аз, като виден girl-on-girl фен, гледах с отворена уста кадри от историята между Томи Дриймър, Бюла и някаква азиатка, чието име не запомних. Историята накратко – Бюла казва на Рейвън (приятеля си), че е бременна от Дриймър (техен враг). След това Шейн Дъглас съобщава на Дриймър, че Бюла никога не е била бременна от него и даже му е изневерявала. Когато Дриймър пита „Кой е той?”, искайки да знае името на любовника, Дъглас отвръща „Не е ТОЙ.”, при което се оказва, че Бюла е имала афера с друга жена и двете започват да се целуват на ринга. Каква мислите (за негледалите го) бе реакцията на Дриймър? Той ги хвана за косите и на въпроса на Дъглас „Какво ще правиш?” отговори с „I’ll take them both. I’m hardcore!”, след което започна да се целува с Бюла (приятелката си), след това с любовницата си, а накрая и с двете. No, The Miz is not awesome. THIS is awesome!!!

За разлика от DVD-то за WCW в това присъстват голяма част от имената, свързани с развитието и растежа на ЕCW. Най-забележимото отсъствие бе Рейвън, но мисля, че по това време е работил за TNA, така че е обяснимо. Не бях добре запознат с историята на „третата компания”, но след като изгледах този материал мисля, че съм на едно добро ниво откъм знания. Какво ми направи силно впечатление? Докато почти всички интервюирани казаха, че Пол Хеймън просто не е имал силите и възможността да запази ECW живо, то самия Хеймън обвинява неща като липсата на ТВ сделка. След като толкова много хора те сочат с пръст и казват „ти беше”, а и историята донякъде го показва, ми се струва, че щеше да е по-правилно Хеймън да признае, че е правил грешки като глава на ECW. Както каза Таз (мисля) Хеймън изглежда е страхотен wrestling writer и много слаб бизнесмен.

Финална присъда: Много добро, много интересно и много поучително DVD. Наистина приятен и пълен (поне за ECW леймър като мен) разказ за историята на компанията, който те поглъща от-до. Провокативните истории, мъчителното съществуване и неизбежния край са неща, които си струва да бъдат разказани и това DVD прави точно това. Горещо го препоръчвам на всеки кеч фен, повече дори от това за WCW.

И в случай, че не може да намерите линк за свалянето му сами (и имате регистрации в XWT) специално за вас го давам тук (даже е free leach):

XWT

За съжаление това го няма в Замунда, където обаче може да намерите The Rise and Fall of WCW, ако все още не сте. Документалните кеч DVD-а са нещо наистина добро за убиване на време. Който не вярва може да си... кхъм, кхъм. Съжалявам.

-Тhe Week In Review: Няма нужда от излишни приказки... да започнем с...

RAW: Tазседмичният RAW ме остави със смесен вкус в уста. Преди две седмици RAW-ът по моя преценка бе ужасен. След това миналата седмица се получи едно никак нелошо шоу. Сега положението бе средно. От една страна Боб Баркър изобщо не беше от най-лошите водещи досега. Човекът получи уникална реакция и идеята да предлага награди за победителите от мачовете бе добра, но просто си личеше, че той не чатка нищо от кеч. Брутална издънка беше сегментът с Кали и Грамадата. Просто трябва да се разаснява на водещите как трябва да се развие даден сегмент, а не половин час той да пита дали Сантино е спечелил Bodyslam challange, след като Big Show току що го е проснал. Мини-интервюто с Боб също бе излишно, но не ужасно дразнещо.

Чаво-Борн беше хем прекалено кратъ, хем слаб мач. Надявах се Хорни да стои настрана от враждата, но това май няма да стане. Кофти. Не помагат на Борн така. Мачовете иначе бяха поносими, въпреки че доста хора (тези от F4W миналата седмица например) ги нямаше. Мастърс поне получи шанс да се появи в RAW, при това в МЕ... и какво стана? DX го използваха като тренировка за неделя. Чудя се защо WWE го наеха след като не знаят какво да го правят. Мачовете на Jericho/Show с Henry/MVP пък дадоха предимство на вторите, което според мен явно показва, че няма (и не трябва) да имаме нови отборни шампиони след Breaking Point. Сегментът (не мога да го нарека мач) между Грамадата и Хенри бе ужасен. Наистина. От друга страна MVP и Джерико направиха добър мач, като публиката помогна доста с атмосферата, която създаде.

Като за финал искам да спомена доброто промо на Коуди и това, че добре обясни защо не е действал срещу Ортън. Нещата около Legacy сега са малко по-интересни, въпреки че Коуди нещо се позагуби що се отнася до друго освен побои над DX. Случилото се след МЕ-та с атаката и бягството на Легаси беше едно от най-добрите неща в последно време. Навява ми спомени.

Best Match: Chris Jericho vs MVP

ECW: Много добър opener и предполагам blow off за враждата между Hurricane и Бърчил. Ето така се развива една прилична TV-only вражда – няколко сегмента, победа за единия, победа за другия, пак няколко сегмента и накрая трети мач. И всичко това – free TV. Мачът определено беше на ниво и наистина ми хареса. Това беше начинът The Hurricane да получи някакво предимство след своя re-debut. Интересното е и че донякъде Бърчил спечели, тъй като това беше най-развитата му история в WWE до момента. Да се надяваме, че ще започнат да използват този човек по-добре.

Другите мачове също бяха добри. Малко се подразних, че след като враждата между Голдъст и Шеймъс уж приключи двамата бяха сложени един срещу друг в отборен мач, но изглежда цялата история беше, за да може да се започне вражда между Шеймъс и Шелтън Бенджамин. Подобни истории със скандали след мач не са ми от любимите, но като не могат да им намерят по-смислена причина да враждуват. Интересното е колко бавно върви фейс търна на Бенджамин. Което е добре, не търна за едно шоу, а процесът продължава вече месец. Доскорошният му опонент Зак Райдър пък бе забит в онзи порочен кръг от мачове с джобъри, което не е никак добре. Единственото слабо нещо в ECW.

Задкулисните сегменти на мен лично ми допаднаха. Вкарват дълбочина в историята с Ригъл и ко срещу Крисчън/Дриймър. Самият ME беше доста приличен мач, като явното превъзходство на Козлов/Джаксън беше правилния подход ако искат да ги изградят като солиден отбор. Като цяло добър финал (макар и малко муден) за поредното добро шоу.

Best Match: The Hurricane vs Paul Burchill

SMACKDOWN: Това шоу откъм сегменти беше супер добро. Като за начало откриващия сегмент. Да! Ето от това имат нужда враждите на Тейкър! Той да каже няколко „страшни”, заплашителни реплики, да има интеракция с противника му не само на физическо, но и на вербално ниво. Определено го постигнаха с този сегмент с CM Punk. Интервюто с Мат Харди също бе добро, номерът на Мишел МакКуул със Зиглър беше в известна степен интересен, а сегментът със самия Зиглър и Джон Морисън беше нещо наистина свежо и добро, без някоя втръснала мутра в него. Морисън определено намира подходящата среда за един добър фейс, а пък Зиглър като хийл си се справя в границите на доброто. Интервюто с R-Truth и атаката на Дрю Макентайър (изглежда хипер странно на кирилица) също беше един добър сегмент и добро развитие на една midcard вражда.

Мачовете не бяха кой знае колко впечатляващи. Не разбрах каква полза има Финли от победата над Нокс, като вторият определено щеше да спечели повече ако бе победител в мини-враждата им. Морисън-Хаас направиха приличен мач, като новият вид на Хаас е интересен. Този човек заслужава по-голям шанс, но за съжаление не го получава. Мелина-Лейла беше „хм”, като победата за втората си беше изненадваща, но трябва да развиват по някакъв начин историята между Мелина и Мишел МакКуул. Тези двете трябва да имат PPV мач. Което ме подсеща – женската девизия в SD в последните седмици е малко по-приемлива през последните седмици. Третата поредна загуба за Cryme Tyme от ръцете на Джерико/Грамадата беше малко кофти за тях, но поне този път предложиха един добър мач, подобно на този на SummerSlam. И все пак три поредни загуби не са добри за нито един отбор.

Мат Харди изглежда е обречен да защитава неуспешно честта на брат си навсякъде. Този SD не беше по-различен и в един умерено добър мач той бе даден за храна на Пънк. Фокусът след мача беше забавен. Хоп, изгасват лампите, някое бързо момче се качва на ринга, взима титлата от Пънк и я носи на Тейкър на рампата за по-малко от 10 секунди. Сигурно е бил онзи... Болт. Споменах ли колко се изкефих на това, че Тейкър излезе със старите си одежди? Maлък марк-аут! Това облекло е с пъти по-добро от шапката и шлифера, IMO.

Best Match: Cryme Tyme vs Chris Jericho/Big Show

Като за финал: Отново приемлива седмица. SMACKDOWN и ECW продължават да са на високо ниво, като RAW отново имаше най-много слабости. Надявам се следващата седмица, когато отново ще имаме кеч личност за guest host нещата да са по-добри.

-PPV Preview: WWE BREAKING POINT 2009 (Тема на броя)



Дойде време за това уж революционно PPV, което замести Unforgiven в септемврийският слот и е първото от поредица нови PPV-та, които хем се осланят на някакво специално правило или тип мач, хем заместват стари и познати PPV имена. Лично аз съм ОК с идеята, а и кардът определено не е от най-лошите възможни. Има интересни неща, които ще разгледам поотделно надолу.

WWE Championship - I Quit Match: Randy Orton (c) vs John Cena - Самата идея Супер Сина да каже I Quit и да падне за втори пореден път от злия Ортън е леко нелепа. През годините Сина бе изграден като един от онези образи, които са свръх-издръжливи и никога не се предават срещу лошия. Победа на Ортън би била много голяма изненада, поне за мен, тъй като всичко (дори краят на последния RAW) сочи Сина като по-вероятен победител. Залагам на Сина и поредно унижение за Ортън.

World Tag Team Championship: Chris Jericho and Big Show vs Mark Henry and MVP - Идеята да съберат MVP и Хенри първоначално не ми изглеждаше лоша, но просто Хенри в последните си изяви на ринг е отчайващ и вече не съм сигурен в първоначалното си впечатление. Мисля, че двамата просто ще послужат за PPV храна за шампионите, които после по-нататък ще се насочат към някой друг отбор. Точно в момента MVP/Henry не са показали с нищо, че са готови за това да са tag team шампиони и тяхната победа би била голяма грешка. Залагам на победа за Джарико/Грамадата и се надявам на един поне приятен мач.

Submissions Count Anywhere Match: Degenaration X vs Legacy - Тук вече положението е сериозно. Наистина добър мач от двата отбора видяхме още на SummerSlam, така че сега качеството не е от чак такова значение. Важен е резултата. DX победиха в предишния мач, макар и измъчено. На следващата вечер в мач 3 на 3 заедно с Винс победиха цялото Legacy. Ако сега отново победят това ще значи начало на закопването на Роудс и Дибиази. Една победа за младоците е с пъти по-добра идея, защото ще помогне на тях повече отколко ще е от полза на DX. Искрено се надявам и WWE да мислят така. Залагам за правилното нещо - победа за Legacy и може би продължаване на враждата.

US Championship: Koffi Kingston vs The Miz – Ок, този мач се появи буквално от нищото, ден преди PPV-то. Защо? Какъв е смисълът? Ами смисъл няма. Просто осъзнаха, че той е по-изграден за PPV отколкото първоначално предвидения за карда мач между Морисън и Зиглър, които тепърва трябва да имат конфронтации, за да изградят вражда. Не, че тази между Кофи и Миз е изградена де. Само няколко промота от страна на Миз за това как ще вземе титла, Fatal 4 Way мача от преди две седмици и срещата им в отборен мач на Superstars. Няма да имам нищо против този мач ако изпълни две изисквания. Първото е да е добър, а двамата могат да го направят, и второто е Миз да вземе титлата, защото ми писна да я гледам в Кофи. С други думи – залог за Миз. Аман от защитите на Кингстън!

ECW Championship: Christian vs William Regal – Искрено се надявам този мач да е по-дълъг от 8 секунди. Не, не се шегувам. След като им дадоха престъпно малко време на SummerSlam, а след това в ECW показаха какво могат, сега е моментът за един средно дълъг PPV мач. Могат да направят нещо наистина добро. Докато допреди 2 седмици бях сигурен в победата на Ригъл сега съм малко разколебан. И все пак ще заложа на него, въпреки че съм явен Крисчън марк. Намесите от Козлов/Джаксън/Дриймър ми изглеждат почти сигурни и се надявам това да не развали мача.

Singapore Cane Match: The Great Khali vs Kane – Много съм недоволен за това. Направиха ужасен мач на SummerSlam (познайте заради кого), а сега им дават втори PPV мач. Защо? Няма логика, по дяволите! Какво като е Singapore Cane мач? Няма да използват кендо стиковете кой знае колко и без това. Този мач трябва отново да завърши с победа на Кейн и да намерят по-добро приложение за този човек. Кали е просто недоразумение и освен за midcard TV атракция за друго не става. Интересно ми е дали в Индия се продават WWE PPV-та и дали той вдига buyrate-a. Само това би обяснило присъствието му във второ поредно PPV…

World Heavyweight Championship – Submission Match: CM Punk vs The Undertaker – С толкова малко build-up ще е солидна грешка да дадат титлата на Тейкър още сега. Личният ми залог, колкото и е да е странен, е, че мачът няма да завърши с ясен победител. Пънк ще избяга, ще намери начин да приключи мача без предаване и т.н. Това е правилния подход, защото не виждам как биха му дали победата, а той просто не трябва да губи титлата толкова рано. Стига с тези едномесечни рейнове.

Финални думи за предстоящото PPV: Има доста интересни неща в кардът на първия в историята Breaking Point, има и някои слаби. Като цяло обаче имам интерес към почти всички мачове в карда и едва ли ще скипна нещо освен Кали-Кейн, поне на първо гледане. Ситуацията с това PPV е, че е трудно за предвиждане, защото не знаеш какво ще решат да правят от WWE. Почти всеки мач има два възможни изхода, като човек просто може да избере кой му харесва повече и му се струва маааалко по-вероятен.

-Това беше за тази седмица. „Ритникът” трябваше да бъде пуснат още снощи, но просто не бях в настроение да го пиша, а и нямах и времето за това. Надявам се да успеете да видите прогнозите ми за Breaking Point преди турнира. Следващата седмица темите май са ясни: „Принц Джеф в страната на хапчетата”, ревю на вече преминалият Breaking Point с ревюта за мачовете (както направих за SummerSlam в първия брой) и естествено поглед към предаванията от седмицата. Дано съм ви осигурил няколко приятни минути с четенето на това, лек ден и дано Breaking Point задоволи изискванията ви за добро PPV.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...