Сватбата (Част 6)

-И мислиш, че е заради удара? Заради това как Нели те прасна с вазата? – продължаваше да пита Валето, докато вървяхме към ресторанта.

-Да, предполагам, че това е причината и по-късно ще ти обясня защо. Сега просто искам да ида в онзи проклет ресторант и да получа храна и алкохол. Имам нужда след всичко, което преживях днес.

-Не си единствен, баче. Не бих отказал малко пържолки, хаха.

Това му е хубавото на Валето. Винаги е бил оптимист и рядко усмивката слиза от лицето му. В онзи момент определено имах нужда от това. Вече бе започнало да се стъмва и светлините на уличните лампи ме дразнеха. Поне главоболието пак се бе изпарило след хапчето. Стигнахме до ресторанта, който не бе никак далеч от ритуалната зала, и влязохме вътре. Двамата омърлушени кумове с раздърпани костюми, единият от които и с рана на главата. На вратата ни посрещна някакъв сервитьор, малко по-млад от нас. Изглежда не очакваше точно такива гости в ресторанта.

-Добър вечер. – каза притеснено той.

-Ние сме кумовете. – каза авторитетно Валето, потупа го по рамото и влязохме вътре. Седнехме на първата маса, която ни спря погледите.

-Храна! И алкохол, моля! – извиках аз с не особено доволно изражение. Дойде някакъв мъж.

-Мисля, че е станала грешка, очакваме гости на сватба...

-Не, няма грешка. Ние сме. Други гости от онази сватба освен нас едва ли ще видите.

-Оу...

-Да, кофти, нали? – опитах да се усмихна аз. –Извинете, но... всичко е платено, нали? Храна, напитки?

-Да, всичко бе платено предварително.

-Прекрасно! – сега вече се усмихнах. –Донесете ни нещо за хапване, моля. И някакъв алкохол.

-Но... само двамата ли ще сте...

-Той ти каза, баче. – обади се Валето. –Други гости на сватбата няма да видиш тази вечер.

Мъжът постоя замислен няколко секунди и изглежда мислеше какво да каже. В крайна сметка доста разумно реши да мълчи и се върна там откъдето бе дошъл.

-Е, разказвай! – каза настървено Валето.

-Чакай... нека донесат храна и алкохол. Ти все още ли не помниш нищо?

-Абсолютно. – отвърна той. –Но да ти кажа не съм си правил и труда да се опитвам. Занимавах се с шаферки и гостенки през по-голямата част от деня...

-Евала за което.

Тъкмо свалих сакото си (леко нацапано с кръв и мокро от водата, изсипала се от вазата), когато две симпатичните сервитьорки започнаха да ни носят храна и пиене. Бяхме повече от доволни. Когато те оставиха всичко, което имаха за оставяне и се отдалечиха, Валето пак започна:

-Е, разказвай! Какво е станало през последните 3 дни и защо не го помнехме?

Въздъхнах тежко и започнах разказа си. От време на време бодвах от храната и си вдигахме наздравици с уникално глупави пожелания. Да не сме повече кумове на подобна „сватба”, да се пазим от нервни булки, да стоим далеч от бивши приятелки с вази в ръце. Такива глупости. Беше ни весело. Сега ще разкажа и на вас историята, която Валето чу онази вечер.

Всичко започна в сряда вечерта. За тогава бе запланувана ергенската вечер на Тошо. Ние с Валето бяхме подбрали интересен списък за гости на партито – няколко приятеля на Тошо, които двамата с Валето почти не познавахме; трима от съучениците на Тошо в гимназията, които ни видяха докато висяхме пред апартамента на Тошо в Пазарджик и за които решихме, че трябва да дойдат; Поникс (прякор), стар познат, който въпреки напредналата си възраст все още изглеждаше като петнадесет годишен; и... Цецка. Цецка бе много забавно момиче, което след като разбра, че ще има ергенско парти заяви „Идвам с вас” и не успяхме да я разубедим. Списъкът свършва тук. Ситуацията беше следната – познатите на Тошо стояха на една страна и си говореха някакви уж забавни неща, а аз, Валето, Поникс, Цецка и тримата бивши съученици на младоженеца се наливахме с бира и шампанско отстрани. Бяхме взели няколко каси бира и 5-6 бутилки с шампанско, които шофьорите на такситата с неособено голямо удоволствие качиха в колите си. Та изчакахме Тошо пред тях, изчакахме и Ети да дойде да ни дръпне една реч, завършила с „Искам го тук навреме и не повреден”, след което се запътихме към първата дестинация. Пловдив.

Докато стигнахме с такситата до там вече бяхме умерено пияни. Крещяхме и пеехме по главната, като появата на ченгета доста ни стресна. Обяснихме им ситуацията и ни пуснаха да продължим. Довлякохме се една дискотека и се отдадохме на чалга и зяпането на разни танцуващи момичета. След като излязохме от там посред нощ, съобщихме на Тошо, че имаме изненада за него. Бяхме му уредили доста скъпа проститутка. Наш Тошо обаче заяви, че няма да направи подобна глупост първо, защото Ети щяла да разбере и да го убие, и второ, защото имал чувството, че нещо ще се обърка покрай сватбата и не искал той да е причината за това. Тогава изобщо нямах никаква идея колко прав ще се окаже. Спомена нещо и от рода на „аз не изневерявам”, но покрай обясненията за Ети и убийство на нас ни стана ясно. И така. Планът с проститутката пропадна. За наш късмет един от приятелите на Тошо (тези от другата групичка, с които ние с Валето и компания не общувахме) реши, че има достатъчно пари да си позволи няколко часа с жрицата на любовта (богато момче, наистина) и го зарязахме в Пловдив. Не, не се върнахме в Пазарджик. Отидохме на гарата. О, да.

На някой му хрумна брилянтната идея, че ще пътуваме. Е, пътувахме, запасени с много алкохол (вече доста разнообразен) и търпение, тъй като пътуването се проточи. След известни премеждия, които заради алкохола и до днес не помня, се озовахме в Слънчев бряг. Бяхме дузина, но наехме едва две стаи в един хотел, след което започнахме с глупостите. Заровихме един от другите приятели на Тошо на брега на морето и честно казано – не го видяхме повече. Сигурно се е справил, не е като да нямаше кой да го забележи там. По едно време осъзнахме, че и Тошо го няма. Върнахме се в хотела и го открихме да реве сам в една стая. Беше сериозно натряскан и изброяваше имената на момичетата, с които е ходил или дори само харесвал. След всяко име и кратка информация за това кога, къде, как и защо, следваше малко рев. Наложи се да го изчакаме. Тримата му бивши съученици от гимназията се затвориха в другата стая под предлог, че имат нужда от душевна релаксация. Да, напушиха се много здраво. Ние трябваше да последваме примера им, но вместо това решихме да се погрижим за Тошо. Решението – скъпа проститутка!

Добре, така и така парите за целта все още бяха в нас и го бяхме обмисляли, какъв беше проблемът да го направим? Упътихме момичето към стаята, в която беше Тошо и отидохме пак на плажа. След това на дискотека. Когато се върнахме тя си беше тръгнала вече. Все пак нямахме кой знае колко пари, за да й платим за дълго време. Тошо обаче беше доволен. Мотаеше се из стаята по боксерки и благодари на всеки от нас поотделно. Изглежда всичките притеснения, които бе имал в Пловдив, бяха изчезнали и се бе насладил на подаръка ни. Вече беше късната вечер на четвъртък срещу петък. Легнахме си. По едно време мен ме прихвана нещо, за което не знам дали бе виновен алкохолът или самия аз. Звъннах на Нели, тъй като знаех, че тя ще е кума, но все още не се бяхме виждали, а сватбата беше преди няколко дни. Спомням си, че я излъгах за местонахождението ни, спомням си и че й казах, че мисля, че трябва да се видим. Тя се съгласи. Рано сутринта Поникс, който бе най-трезвен от всички ни, ни събуди и каза, че е време да си ходим. Тримата тревомани от съседната стая казаха, че ще останат още няколко дни, пожелаха всичко хубаво на Тошо и ги оставихме. Време беше за автобуси, влакове...

С голяма доза късмет успяхме да се приберем в ранния петъчен следобед. Не е нужно да обяснявам, че бяхме продължили с пиенето по пътя, а един от приятелите на Тошо си бе намерил нова дружка на морския бряг – едър чернокож мъжага, който не говореше български. Двамата обаче намериха общ език, така да се каже, и г-н Не-помня-името-му-но-беше-плашещо-здрав-за-гей тръгна с нас. Понасяхме го, въпреки че Поникс повърна няколко пъти. Тошо пък ги гледаше как се целуват с някаква странна усмивка на лицето. Защо не се замислих тогава...

Веднага щом пристигнахме се разпръснахме и се разбрахме, че това ергенско парти ще свърши в Пазарджик същата вечер. Разбрахме се за час и място, а аз отидох на уговорената среща с Нели. Бях закъснял, но тя прие това по-добре отколкото видът ми. Два дни пиене не се отразяват добре на човек. И тогава аз, идиотът, направих голяма глупост. Глупост донякъде. В Слънчев бряг се сдобих с някакви интересни хапчета, едно от които пуснах в Coca-Cola-та на Нели. Половин час по-късно ние бяхме решили, че ще се женим. Озовахме се пред ритаулната зала и убедих всички там, че не трябва да ни спират. Казаха, че ни трябват свидетели. В този момент звънна Тошо. Ети му се беше разкрещяла за това, че го е нямало толкова много време и не сме се обадили. Каза, че не иска да е близо до нея в момента и попита къде сме. Казах му и след само десетина минути пристигна с почти всички останали. Обяснихме му какво мислим да правим, той каза, че сме луди и се опита да ни спре. Тогава обаче пристигна и Ети. Не знам как го беше открила. Покараха се още малко. Той смени темата, казвайки за идеята ни да се женим. Ети се разкрещя на нас за това, че ден преди сватбата й се опитваме да й откраднем момента, но след като Валето и даде хапче, за да се успокои, изведнъж стана много по-разбрана. Да, хапчето беше от онези, които бяхме купили в Слънчев бряг.

Половин час по-късно с Нели излязохме от ритуалната зала като съпруг и съпруга, въпреки че преди около два часа се бяхме видяли за пръв път от месеци. Всички наоколо бяха толкова пияни или друсани, че само ръкопляскаха и се радваха на нашата импровизирана сватба. И тогава пак се разделихме. Едни отидоха да продължат да купонясват (така и не ги видяхме на сватбата), аз и Нели отидохме у тях, а Ети завлачи Тошо на някъде с една доста интересна искра в очите. Той изглеждаше хем щастлив, хем уплашен, от надрусаната си приятелка. На сутринта се събудих и осъзнах какви неща се бяха случили през последните два дни. Измъкнах се от апартамента на Нели възможно най-тихо и звъннах на Валето. Беше заспал на масата на някакво кафе. Когато стигнах до него вече не помнеше нищо. Причината: абсент с няколко от онези хапчета. Почудих се как е жив, но бях щастлив, че не аз бях на негово място. Докато го изчаквах да се съвземе покрай кафето минаха онзи приятел на Тошо и неговия чуждестранен гей-приятел. Да, масивният негър. След един неуместен коментар от моя страна относно сексуалността им (вече съзнавах какво виждам) бях ударен с нещо тежко по главата. Предполагам стол. И тук спомените свършваха.

-Доста дълга история. – промълви Валето. –Доста дълга.

-Да, нали? – казах аз и най-накрая се заех с една масивна пържола. В ресторанта беше все така празно. Бяхме прави. Друг гост на сватбата не бе дошъл.

-Да. Поне не сме правили нещо кой знае колко ненормално.

-Споменах ли за стриптийза в „Mania”?

-Моля? – отвори широко очи Валето.

-Нищо, забрави. Ти все още ли не помниш нищо?

-Не, изглежда тези хапчета са били доста яки. Ще ми се да си спомням какви са били.

-По-добре, че не помниш. Аз предпочитам да не си бях спомнял повечето неща.

-Имам въпроси. – каза Валето. –Какво е станало след това? След като онзи те е ударил?

-Не знам. Мисля, че заради това не си спомнях нищо. Ти заради хапчетата и пиячката, аз заради удара в главата. Ударът с вазата ми подейства опресняващо на паметта.

-А халките? Как сме загубили тях?

-Аааа... – поклатих глава аз. –Халките. Ами ние, незнайно защо, ги взехме с нас в Слънчев бряг. Доколкото помня решихме, че така е по-безопасно.

-А какво стана с тях?

-След като наехме проститутка за Тошо нямахме достатъчно пари хем за пиене, хем за транспорт към Пазарджик, хем за хапчета. Откъде мислиш дойдоха парите за хапчетата?

Валето поклати глава след като вече и това му се изясни. Аз продължих да си дъвчам пържолата. Беше вкусна, беше платена, бях си я и заслужил. Докато аз си дъвчех, а Валето мислеше, пиейки бира, вратата на ресторанта се отвори, младият сервитьор падна по гръб и вътре влезе Ети. Бялата булченска рокля все още беше върху нея, макар и леко скъсена. Сега стигаше едва до бедрата й, докато по-рано през деня се влачеше по земята. Изглежда я бе разрязала сама и то набързо, защото тук там висяха разни парцали. Но не само роклята бе претърпяла промени. Гримът на Ети бе сериозно размазан, по-скоро с ръце, отколкото от сълзи. Косата и стърчеше във всички посоки, по напълно различен начин от този, който бяхме видели с Валето през деня. Тя огледа сърдито ресторанта, забеляза ни и дойде при нас. Седна и погледна една от сервитьорките:

-Храна! И алкохол! Много алкохол!

Бедното момиче само кимна. Изглежда след нас в този ресторант вече очакваха всичко.

–Е, вкусно ли е? – попита ме Ети. Кимнах. –Радвам се.

-Как си? – попита Валето.

-Много, много добре. Бях зарязана на собствената си сватба, но се чувствам просто прекрасно. Чувствам се свободна. Чувствам се... – тя спря за секунда, след което рязко се обърна към сервитоьрките. –КЪДЕ МИ Е АЛКОХОЛЪТ?

Те се разтичаха наляво-надясно, а Ети ни погледна и се усмихна.

-Животът продължава. – каза Валето. –Гледай напред.

-Вале...

-Да.

-Млъкни! Нямам нужда от проповеди. Имам нужда да се напия. – една сервитьорка донесе отворена бутилка с червено вино и започна да реди чаши по масата, но Ети взе бутилката от таблата и започна да пие от нея. Сервитьорката, все още стресирана, се отдръпна без да каже нищо. Аз продължавах да си ям пържолата без да се обаждам.

-Добре де... – започна пак Валето. –Какво ще правим сега?

Ети вдигна рамене, аз оставих ножа и вилицата и въздъхнах отново.

-Ами... като за начало ще се наядем и може би ще се напием. След това аз ще трябва да говоря с Нели, за да изясним отношенията си. Надявам се, че поне един брак, сключен тази седмица, ще се окаже успешен. Извинявай, Ети. – тя не ми се разсърди, ами само махна с ръка, докато надигаше отново виното. –Ти, Вале, може да се възползваш от телефоните на шаферките и гостенките на сватбата. Също така предполагам, че ще отделиш доста време, за да разбереш какви са били онези хапчета. Ети пък... след като свърши с виното сигурно ще поспи, а утре ще тръгне на лов за главата на Тошо.

-Няма да се занимавам с него. – каза тя. –Имам съвсем други планове. Утре наистина тръгвам на лов, но не за Тошо, а за някой по-добър от него. Все ще си намеря някой, който да не ме зареже преди да подпишем. А може би вече съм го намерила.... – тя хвърли един поглед към Валето и усмихвайки се надигна виното.

-Хехехехе... – Валето ни озари с приятни си смях само за няколко секунди, след което отново стана сериозен. –Не. Съжалявам. Много крещиш.

Ети се нацупи, но не пропусна да му покаже и среден пръст.

-В крайна сметка едно е сигурно. – казах аз. –И тримата дълго ще помним този ден. И не само ние. Историята ще се разказва дълго време и дано хората си вземат някаква поука. Да пием за това!

Другият кум и булката кимнаха и вдигнахме тост. Тъкмо бяхме отпили, когато нов сервитьор застана до нас. Беше здравичък, като това личеше дори под униформата. Късо подстриган, с тъмна кожа и зеленикави очи. Не, не го забелязах аз. Валето по-късно ми обясняваше.

-Добър вечер! – каза сервитьорът.

-Добра да е. Къде отидоха момичетата?

-Шефът ни ги освободи, тъй като нямало да идват други гости. Аз ще ви обслужвам до края на вечерта. Какво ще желаете?

-Теб. – каза Ети с усмивка на лице, прегърнала вече почти празната бутилка с вино. Ние с Валето се засмяхме и надигнахме чашите с бира. И тук историята свършва. Сигурно някой ще попита „Ами какво става по-нататък?”, „Какво се случва с Тошо, Нели и останалите?”. Това, драги мои, е една съвсем различна история, в която за моя радост няма никакви сватби.

THE END

1 коментар:

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...