За дъжда и брането на грозде...

Отварям си очите тази сутрин, поглеждам през прозореца и леко се усмихвам. Причината? Не вали. Може небето да е покрито от масивни облаци, може всичко да е мрачно и неприветливо, но поне не вали. А вчера валеше... Оооо, и то как само валеше. Докато бях навън ме хвана просто ужасен дъжд, същински порой. Наложи се да прескачам гьолове, отвсякъде се лееха някакви мини-реки, а единственото сухо нещо по мен (както споделих и с всички люде в Facebook) останаха боксерките ми. Маратонките ми бяха пълни с вода, дънките ми тежаха повече от нормалното, суичърът и тениската ми бяха подгизнали. И всичко това въпреки наличието на чадър. Ураааа! Един голям средняк към облаците и ми олеква...

Но за капак след като се прибрах у милата ми братовчедка и си взех душ, първото, което видях след като излязох от банята бе... че навън не вали. Дъждът беше спрял. Честно ли е, искам да знам? Докато съм навън започва да вали и точно в тези 20 минути, които са ми нужни да се прибера (а съм в забутани улички, из които не можеш да намериш такси), дъждът се сипе като из ведро, а няколко минути след като съм вече на сухо и нямам намерение да излизам той спира. Нахално, проклето време. Не, обичам дъжда. Особено когато съм на сухо и го слушам как си тропа весело. Но когато съм навън и шибаната вода се опитва да ме умаломощи, смачка и удави... го ненавиждам.

Но стига... днес все още не е валяло, а ако облаците ползват интернет и прочетат тази статия може да стане така, че като изляза следобяда да последва нов опит да бъда умаломощен, смачкан и удавен. Вместо това мога да се радвам на факта, че в момента даже се опитва да грейне малко слънце, пробило си път през гадната облачна завивка. Не, нямам намерение да напиша стихотворение по случая и даже се чудя защо предишното изречение се получи така.

Най-забавната част: доколкото разбрах от утре вашият верен държател на блога (:D) го чака сериозна работа, нещо, което се прави из родните земи от мноооого години. Думата е една: гроздобер. За човек от село, носещо китното (всъщност доста малоумно, IMO) име Виноградец, сигурно е нормално да бере грозде. Е да, ама аз не съм се занимавал с тази дейност от няколко години, а за всичките ми 19 лета само в края на 2 или 3 съм извършвал тази дейност. Но все пак трябва да се помага. Дядо е решен да прибере продукцията си и да я използва по един или друг начин (наздраве!), а аз като един добър внук не мога да не помогна. Единственото, което ме плаши е дъждът.

Това да береш грозде, драги мои градски читатели (селянчетата като мен знаят), не е чак толкова сложно занимание. Вървиш с една ножица, режеш дръжката на грозда и го прибираш в нещо си, да речем в кофа. Като батериите ти паднат сядаш да починеш и да презаредиш с каквото си си донесъл. Течности от всякакъв вид, даже и храни. Не се препоръчва да си носиш кой знае какво просто защото има опасност то да бъде изядено не от вас, а от мравки (зависи къде сте го прибрали, разбира се). Лично аз за утре замислям следното - бутилка вода, някакво безалкохолно, едно или две плодови млека и няколко банана. Все едно съм на тенис мач, хаха.

Отплеснах се. Та след като си си починал си вдигаш задника, взимаш лозарската ножица (която е перфектна за рязане на пръсти btw) и се захващаш отново със схемата "режеш и прибираш". След като си натрупал достатъчен брой кофи можеш да се откажеш и да изчакаш другите да приключат. Същото може да се случи ако се преумориш или ако ти свършат бананите/водата/млеката. Така че нищо кой знае колко сложно не е, даже ако има с кой да говориш времето минава неусетно (да бе...). Та щях да кажа защо ме притеснява дъждът. Ако береш грозде и Слънцето те напича отгоре е леко кофти, да. Но още по-кофти е ако береш грозде и върху теб се изсипва някакъв ужасен порой. Убива ти всякакво желание да вършиш каквато и да е работа. Особено пък да береш грозде.

А какво следва след като гроздето бъде обрано? За нас, верните помощници, вариантите са два. Вариант номер едно - пари. Никой не ги отказва. Това ме подсеща, че вчера си намерих 2 лева на улицата. Изглежда времето ми се отплати затова, че се опита да ме удави, но пък можеше да даде повече... Вариант номер 2 на това какво можем да получим след обирането на гроздето - домашни вино и ракия за Нова година, 8-ми декември (кой ще го празнува тази година? Ааааз!) и всякакъв друг тип студентско събиране.

Но стига брътвежи. Нито ще накарам времето да се оправи (въпреки че този пост го пиша на части от около 4 часа и навън вече е даже приятно), нито пък ще накарам гроздето да се обере само утре. Така че ви оставям на спокойствие и ви пожелавам сух ден.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...