Halloween по пазарджишки...

Вечерта на 31 октомври е Денят на Вси Светии, за непросветените. Празникът, в който хлапета от разни католически страни се маскират като най-разнообразни изроди, ходят по къщите на хората и просят бонбони. Поне това е най-популярната практика. Когато говорим за тази практика най-често се сещаме за САЩ, заради множеството филми на подобна тематика. Но... майната им на САЩ, няма да пиша за тях.

Когато бях хлапе ме беше малко яд, че в България празникът не се празнува. Не ме интересуваха традициите, не ме интересуваха бонбоните, не ме интересуваше идеята, която стоеше зад този празник. Това, което ме вълнуваше всъщност, бе фактът, че на този ден можеш да се маскираш напълно спокойно и това няма да се счита за странно. Но тъй като в България мнозинството само бе чувало думата "Хелоуин", подобно нещо бе трудно осъществимо. Интересното е, че сега, през 2009-а, бях на Хелоуин парти. А вече отдавна не съм онова замечтано за маскирано хлапе... вече съм замечтан за маскиране 20 годишен. Но за партито...


Младежки парламент, град Пазарджик, имат навика да организират разни събития от време на време с цел да радват малкото млади хора в Пазарджик, незаети с напиването в някое кафе или на някоя пейка. Честно казано съм присъствал за кратко на само няколко подобни мероприятия и не се получаваха кой знае колко добре. Тази вечер обаче, на организираното от тях Хелоуин парти, нещата стояха по по-различен начин. Много, ама много хора (между които голям брой деца, което е нормално, но имаше и набори, че и по-дърти), безплатна храна и нещо за пиене (алкохол нямаше, но е нормално и оправдано), безплатен вход, приятна музика (първи етаж - house, dance, втори етаж - представиха музиката там като ъндърграунд, но си беше чисто dnb, поне когато проверих). Все хубави неща бе. Сега бележки...

Евала на Младежкия парламент за положения труд. Бившето кино Лъки, въпреки ограниченото място, бе пооправено, за да се създаде подходяща атмосфера. Откъм светлини, ефекти и т.н. всичко беше на ниво като за подобно парти на ентусиасти. От сладкишите, които опитах, не мога да се оплача - дойде ми настроението от стабилното количество захар, пък и май бяха домашно правени. Музиката беше доста поносима, да не кажа приятна. Абе от организаторска гледна точка нещата бяха на ниво. Ако някой от Младежкия парламент чете това - кажи на колегите си, че велик човек като мен е оценил труда ви във велик блог като този. Благодаря.

От друга страна е впечатляващо колко много ентусиазирани хора бяха дошли, при това с костюми и маски. Не само това - те дори се забавляваха. Някои танцуваха, други просто си лафеха. Аз лично имах затруднения с познаването, на който и да било, но мисля, че хората имаха проблеми да разпознаят и мен. Наистина се впечатлих от броя на присъстващите им и ентусиазма им за това парти. Но това, което ми направи най-силно впечатление и може би е основната причина за написването на този пост.

Стоя си аз и оглеждам ситуацията. Едно празно помещение, без почти никакви мебели, голям брой хора с костюми, танцуващи на някаква музика, паяжини (изкуствени) по тавана, светлини, свещи, шведска маса (не знам как да го опиша) със сок и храна... и тогава ми светна. "Копеле, ти си в американска тийн комедия." Да, странна мисъл, но животът е странен, ние, хората, сме странни, защо не и мислите да са такива? Та както и да е. Точно това ми дойде наум. Сякаш се бях озовал на едно от онези партита, които гледах по филмите като хлапе, мислейки си колко ще е яко "ако и в България" беше така. Е, тази нощ беше. Дали обществото ни се американизира (трудно ми е да дефинирам "американизира", но ми се струва подходящо) или просто хората си търсят причина да се забавляват - не знам. Но нещо ме кара да клоня повече към първото.

Не казвам, че е лошо. Не съм от хората (Гого, Гогоооо), които обвиняват хората в чуждопоклоничество. Това е простотия. Не се кланям на никого. Просто се възползвам от факта, че 31 октомври е възприет на някои места по света като ден, в който можеш да се направиш на изрод и това ще е напълно нормално. Все още не ме ебе за традициите, не ме ебе за Всите светии, не ме ебе за trick or treat глупостите. Важното за мен е възможността да дам воля на фантазията си и да съм в образ без това да срещне неодобрение. Разбирам и хлапетата, които се радват на същото. Не им дреме чий е празника, не им дреме за традициите. Просто искат да се забавляват, да са облечени като някой супер-герой или нещо подобно. Нека се радват децата, бре! Чуждопоклонници били...

Но да не задълбавам. Най-важното е, че беше забавно. Освен това парти в Лъки Синема, е имало поне още едно - в Cosmopolitan, за него разбрах със сигурност, като според приятелката ми в може би още едно място е имало парти по случай Хелоуин. Евала. Хората търсят начин да изкарат пари, като също така има и някакво разнообразие. Догодина съм просто убеден, че ще е още по-масово и ще има още повече подобни тематични партита. И в това няма нищо лошо. Децата ще се радват, че имат възможност отново да се направят на изроди. Аз също.

PS: Скоро ще кача и снимки, за да се насладите на цялата ми прекрасност.
PS2: Линк към поста със снимките от миналогодишната ми гавра със самия мен по случай Хелоуин. Хъхъхъхъ.

2 коментара:

  1. Хей, искам да ти благодаря за добрия пост. Случайно попаднах на него от гугъл... и да ти кажа мн се изненадах страшна оценка си направил,
    благодаря ти за критиката тъй като тя е най-важна за нас и както си познал ще има догодина пак парти за хелоуин и ще е по-добро ;)

    П.С.: Относно "американизацията",незнам кой за какво е дошъл,но мога да ти кажа,че ние го направихме за да се забавляваме всички ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Значи ще се видим догодина :D Колкото до това за "американизацията" - просто констатация след наблюденията ми, няма нищо общо с организацията ви.

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...