Препоръчани песни - Част 40

Отново съм подбрал 10 песнички, които мисля, че биха били интересни за меломаните. По-скоро за тези от тях, харесващи малко по-китарно ориентирана музика, но мисля, че вече сте свикнали и знаете какви песни може да очаквате да препоръчам. Интересното е, че този път в списъка се мяркат не само alternative, metal, nu-metal и тем подобни стилове, ами и едно... по-скоро поп парче (Ride to California) и един house-оподобен кавър на песен от златните годните (Totally Miss You). Естествено най-горещо препоръчвам личните ми фаворити - метъл ремикса на Paparazzi и "Fade to gray", кавър също на песен от епохата на диското. Ето го пълния списък с песни този път:

Lady Gaga - Paparazzi (Metal Remix by Bliix)
The Killers - Somebody told me
V-Sag feat. Alexandra McKay - Totally Miss You
Dead by April - What Can I Say
Static-X - So
Atreyu - Bleeding is a luxury
RA - Do you call my name
Paper Tongues - Ride to California
Eyes Set To Kill - The World Outside
Atrocity - Fade to gray (жица кавър на любимо парче <3)

А ето го и линка към архивчето, където можете да ги откриете (естествено само, за да ги прослушате. Не на пиратството! Хъхъ):

ЛИНК ЗА АРХИВ С ПЕСНИТЕ

Приятно слушане и до следващите "Препоръчани..." :)

Ревю на New Moon от човек, който не харесва Twilight простотиите.

"PS: Стискайте палци да не ме кара да гледам и продължението като излезе :D"

Това, скъпи читателю, е едно от последните изречения в поста, в който направих нещо като кратко ревю на Twilight - първият филм от поредицата за псевдо-вампири и псевдо-върколаци. Е... е... да беше стискал палци, скъпи читателю. Да беше стискал...

Попрекалих малко. Не е чак толкова лошо положението. В общи линии ситуацията е следната - при не знам какви обстоятелства през изминалата година аз обещах на приятелката ми, че след като New Moon (вторият филм от горепосочената поредица за псевдо... да, изяснихме се вече) излезе по кината аз ще я придружа, за да го гледаме заедно. На 27 ноември, в 00:00 часа беше предпремиерата и прожекциите продължиха през целия ден в приятното Cinema City в Mall of Plovdiv. И естествено аз, тъй като съм едно невероятно добро гадже, спазих обещанието си и гледахме филма. Ех... here we go.

Забележка 1: Защо трябваше да е толкова дълъг? Имаше сцени, които бяха уникално проточени, едва ли не само и само, за да чуем песните, които вървяха по това време, и да си купим после саундтрака (е па нема!). Имаше сцени, които ми се струваха и леко излишни, но не съм компетентен тъй като не съм запознат (и нямам намерение да се запознавам) с книжния оригинал.

Забележка 2: Имаше към 4-5 целувки в целия филм и никъде не видях език. Ок, знам, че това е филм за 12 годишни пикли, ама повечето и без това вече са имали езици (че не само) в устите си, какво толкова ще стане ако и главните герои го правят?

Забележка 3: Едно нещо ме тормози. Майър хубаво се беше подиграла с вампирите (тук те блестят на слънце още повече и от предишния), но изглежда е решила и да пооплеска малко върколашките истории. Върколаците всъщност се превръщат в гигантски вълци, не в смесица от човек и вълк. Ок, правено е и преди, може да се прости. Кофтито е обаче, че Глутницата от подобни изглежда по-скоро като гей-секта (ходят само по къси панталони, боричкат се из горичките и скачат от скали - нат гей инаф?). Лошо, лошо.

Забележка 4: Значи (за незапознатите) в Twilight има някакво кралско семейство, Волтури, които го раздават яко ренесансово. Ок, ама да бяха подбрали по-добре актьорите... Рус гей, дърт гей, Мартин Шийн, държащ се като гей, и Дакота Фанинг, която щеше да изглежда най-мъжествено, ако не беше един здрав изрод, приличащ на Лърч от семейство Адамс. Трябваше да са по-страшни. Кажете го на Майър и на продуцентите на филма. Мерси.

Забележка 5: Сюжетът пак се развиваше леко странно. Неща, които не ги чаткам. В крайна сметка като свърши филма си казах "И всичко стана заради едно "Мислех, че така ще е по-добре..."? Това не е хубаво.

Забележка 6: Ок, Джейкъб, човекът-нос, наистина се беше назобил, евала на момчето. Ама носът бееее! Носът! Голям такъв! Както и Нели отбеляза в една сцена с дъжд върху този нос се бяха застопорили три капки и нямаха намерение да падат, просто защото имаха достатъчно простор да си починат малко. Този нос е исторически, честно.

Забележка 7: Действията на парясницата са яко малоумни. Майър смуче в създаването на персонажи. Плюс това тази не я видях почти да реве, а щеше да е доста смислено през по-голямата част от филма да прави точно това.

Дотук със забележките. Като явен анти-твилигхт деец мога да измисля още много, но не искам да прекалявам. Това са първите неща, които ми дойдоха наум, тях написах. Сега обаче идва изненадващият момент, а именно няколкото добри думи за филма:

New Moon не е най-лошият филм на всички времена и никой не може да го твърди. Но New Moon и въобще не е толкова добър филм, колкото феновете му твърдят. Целият този хайп около него е изключително малоумен според мен, имайки предвид, че филмът не е абсолютно нищо специално. Разбивал рекорди, бля-бля. И "Хари Потър" май правеше същото, а сега не е този феномен, който беше. Аз лично не харесах New Moon. Имайки предвид явната ми предубеденост (която се постарах да преглътна) и факта, че през изминалата седмица гледах шедьовър като "Inglorious Basterds" нямаше как да харесам нещо подобно. За феновете този филм е събитие, за нас - нормалните хора, които въобще не ги ебе дали ще има още филми по книгите на Майър или не, това е просто поредния филм, който можем да изпуснем съвсем спокойно.

Няма да казвам "Стискайте палци да не ми се наложи да гледам третия", защото предполагам, че приятелката ми вече готви план за това как да ме накара да й обещая да гледаме заедно и третия. Аз дотогава ще продължавам да псувам франчайза и да мърморя за факта, че вампирите не е нормално да светят на слънце и че върколаците всъщност не са вълци, а са смесица между вълк и човек. Ще продължавам да обяснявам, че главнат героиня е парясница, ще продължавам да наричам всички герои с прякорите, които ми идват наум като ги видя (защото не мога и не искам да им помня имената) и ще продължавам да повтарям, че този филм е подигравка с всички хубави вампиро-върколашки легенди.

Пожелавам на всички скоро да се сдобием с четвърта част на "Blade", за да си припомним какво аджеба бяха вампирите! Лека вечер, Биров аут.

PS: Добро впечатление ми направи, че имаше 2-3 места във филма, които можеха да минат за бойни сцени и макар да не бяха нищо специално внасят малко разнообразие в цялостната атмосфера на ревлива история за депресирана тийнейджърка.
PS2: Количеството кръв беше плашещо малко за филм, в който се разказва уж за вампири. Извинявайте, ама... wtf?
PS3: Бях забравил колко хубаво е да пишеш по няколко PS-а.

Ритник в главата, брой 9

Нов „Ритник в главата” ви сполита в този момент поради ред причини. Първо: малкото свободно време, което си отделих. Второ: предстоящия Survivor Series, на който не мога да не обърна внимание. Трето: доста интересната седмица в WWE, която определено ме накара отново да имам някакъв интерес към продукта на компанията. Но всичко по реда си – сега ще се опитам да подредя мислите в главата си, след което да я ритна (възможно е, между другото) и да излея същите тези мисли в блога. Звучи гадничко...

Като за начало искам да спомена колко възхитен бях от RAW. Не си спомням от кога не съм гледал RAW от начало до край без почти никакво превъртане. Е да, имаше и слаби моменти, но силните бяха много повече. Започваме първо с интересната история около Роди Пайпър (поне за мен). Да, промотата му не бяха кой знае какви, но се справи по-добре от повечето еднакво-хийлстващи младоци. Предизвикателството към МакМеън, разговора им, появата на Ортън. Всичко от-до ми допадна и ме навежда на мисълта, че може да видим МакМеън-Пайпър за в бъдеще. Няма да е много добър мач или много голям такъв, но ще имам някакъв интерес към това. Иначе в шоуто се обърна внимание и на шампионите, Кингстън бе издигнат по интересен начин, атмосферата в Гардън-а беше страхотна. А главният мач ми допадна много поради една причина – беше фрашкан с големи имена, а и се получи добре. Малко не ми допадна Tombstone-a за Сина (който дойде от нищото), но карай да върви. Като цяло добро шоу със солиден МЕ, което ме върна в добрите времена, когато гледах кеч с кеф. Ех...

Продължаваме с добрите впечатления, този път от SD. МЕ беше чук – Кейн и Тейкър срещу Джерико и Биг Шоу. Отново солиден МЕ с големи имена, НО! Замислих се, че този мач преспокойно можеше да е главен мач на шоу от 2001-2002 година. След това се запитах „Абе за 7 години така ли и не се появиха хора, които да заместят тези на ринга?”. Изглежда не и това е тъжното. И все пак яка носталгия ме хвана от този МЕ. Отделно Морисън и Зиглър направиха един приятен мач за интерконтиненталната титла, който обаче леко бледнееше на фона на предишните им. Развитието на Мистерио-Батиста бе добро, това на Мики-Мишел пък беше... леко странно, но да речем, че поне имаше някакво развитие и това е задоволяващо. Промото на Пънк беше добро, но продължавам да се чудя защо го занимават с R-Truth. Дано скоро този проблем бъде поправен. И все пак и SMACK-ът беше добър, което пък направи двете шоута, които изгледах с интерес, едни от най-добрите в последните месеци. А, не споменах педигрито за Хорни... ЙЕС УЕ, КОПЕЛЕ!!! Усмивката на Хънтър докато правеше = Priceless.

След като похвалих седмичния продукт на WWE е време за малко критики относно предстояшия Survivor Series. Като за начало е ясно, че не съм доволен от главните мачове. Мисля си, че по-млади кечисти трябва да бъдат вкарвани в борбата за титлата, за да има някакво разнообразие, а не да продължаваме да гледаме едни и същи хора. При главния мач на SD нещата са малко по-добре, защото получи известен build, при това бих казал сносен, както и предостави един first time ever мач (Джерико-Тейкър). Тейкър лееееко развали нещата. Явно е, че вече не може да прави дълги мачове, а това пречи и ме кара да мисля, дори като негов фен, че е време за няколкогодишна почивка. От другата страна имаме МЕ-та на RAW, който беше билднат ужасно зле. Беше ли билднат всъщност? Сина и DX се споеманаха в едно-две промота и всичко беше дотам. Да, знам, че имената на хората в мача го продават сами, но това е кеч и е нужна солидна история, за да ти запука за мача. Дори си мисля, че има шанс за смяна на титлата в SD, защото имаше добър билд, докато в RAW въобще не очаквам подобно нещо. Кофти е главните ти мачове да са хем със стари лица, хем не особено добре замислени. Кофти е. WWE, засрамете се. Искаме Суагър и Морисън в МЕ-та. Точка.

Недоволен съм и от традиционните елиминационни мачове. Първо от няколко години се дразня на това как ги назначават ей така от нищото, със смесени отбори от всички шоута, само по критерий „хийлове и фейсове”. Предпочитам зад всеки отбор да има история и да е представен само от кечисти на дадено шоу. Примерно Team Orton vs Team Kingston да си беше само от RAW кечисти. Толкова ли е трудно да се даде време за това и да се запишат няколко сегмента с вербуване на членовете за всеки отбор? Не е. Просто не го правят. Това убива тръпката от тези мачове и ги прави по-скоро безинтересни и безидейни. Дали ще ги има или не ти е все тая, защото просто леко развиват някоя-друга вражда.

Против съм и идеята Батиста и Мистерио да се изправят толкова рано 1 на 1. Можеше да проточат малко нещата, да речем до Royal Rumble. Има много потенциал както във враждата, така и в търна на Батиста, който го направи интересен за гледане (а това е чудо), и не си струва нещата да бъдат захвърляни набързо. Интересно докъде ще стигне всичко. В общии линии това са оплакванията ми. Прогнози? Ами хайде и прогнози да има...

Сина запазва, при Тейкър не знам. Тимът на Ортън побеждава (така трябва), както и този на Мики. При Миз-Морисън отборния мач не мога да определя победители. Батиста смазва Рей. И се надявам на някоя приятна изненада. Това е. Колкото и да съм недоволен от разположението на хората в карда, той пак изглежда добре и прави SS един задължителен за гледане турнир, за който имам някакви надежди да ми е интересен. Другата седмица ще разберем.

Прехвърляме се малко на TNA вълна, за да споделя мнението си за двата главни мача на Turning Point и единствените, които си направих труда да гледам. Desmond Wolfe vs Kurt Angle беше приятен и солиден мач, който определено си струваше гледането. Добър PPV дебют за Найджъл, като идеята да загуби може би беше правилна. И въпреки всичко беше леко муден като за моя вкус, но пък може би не бях в настроение. Уатевър... дано следващите им мачове ме заинтригуват още повече. Мачът за титлата между Стайлс, Джо и Даниелс пък беше точно обратното - множество спотове, неспирен екшън. Допадна ми малко повече, отделиха му и солидно внимание. Публиката също помогна за атмосферата. Не си спомням добре мача от Unbreakable 2005 и не мога да сравнявам, но този им мач определено беше добър. Въпреки че не следя добре iMPACT мисля, че май билдът малко куцаше, но се преживява. Наистина добър main event, браво на тримата, браво на TNA.

И с това и този "Ритник" приключва. Каквото имах за казване казах го. В следващия брой нямам никаква идея какво ще има, но се надявам да имам причина отново да хваля и WWE, и TNA.

Guest Booker: Birov rebooking WWF (May 2002)

Искам да отбележа, че в началото на май започва кампанията “Get the F out” и промяната на името на WWF става факт, така че Judgment Day вече ще е с WWE инициали. А ето и списъка с шампионите в този момент:

WWF Undisputed Champion: Chris Jericho
IC Champion: Rob Van Dam (NEW)
WWF Tag Team Champions: Billy and Chuck (NEW)
Hardcore Champion: Goldust (NEW)
Canadian (European) Champion: Christian
WWF Cruiserweight Champion: Billy Kidman (NEW)

Още една забележка: Кейн и Скалата са аут и двамата след побои от страна на Брок Леснър. Единият, за да лекува контузия, вторият, за да снима филм. След тези бележки можем да продължим...

МАY 2002

Tag Team Division: Неш и Хол се отказват от правото си на реванш, заради другите си проблеми. Дъдли Бойз обаче са бесни заради това, че Били и Чък са ги лишили от това да си върнат титлите и искат мач за златото. Били и Чък oбаче отказват да им дадат мач и дори да се появяват в RAW. В SD обаче се появяват нови претенденти – Марк Хенри и Рикиши побеждават Скоти и Албърт и печелят мач за златото. След мача обаче са нападнати от шампионите и мениджъра им Рико. На помощ им се притичва Фарук. Става ясно, че той се е самоназначил за техен наставник и има намерение да ги направи отборни шампиони. След разговор с Рикиши и Хенри, Фарук е нападнат от Били и Чък и това води до мач 3 на 3 – шампионите и Рико срещу претендентите и Фарук. Печелят Рикиши/Хенри/Фарук. Те записват и победа срещу Ланс Сторм и Тест, след която успешно отблъскват атака на Били и Чък. Мисля, че Хенри/Рикиши е интересна, масивна комбинация и са добри PPV претенденти, особено при условие, че и те като Били и Чък си имат мениджър.

Midcard Situation: Започвам с вражда от RAW, която започва през миналия месец – Букър Ти vs nWo. Букър губи мач за отборните титли от Неш и Хол, след което на следващата седмица е пребит от групата, заради това, че е решил да им се опълчи. На Backlash се появява отново, коствайки на The Outsiders отборното злато. Неш и Хол са недоволни от този факт и предизвикват Букър на хендикап мач, но той казва, че ако го искат първо трябва да го намерят. Хол тръгва да го търси, въпреки че Неш се опитва да го спре. В края на шоуто Букър напада Хол в гръб и написва Sucka върху гърба му. След тази случка Неш инструктира Грамадата да охранява Хол, но Скот е твърдо против и напуска демонстративно съблекалнята. В in-ring сегмент между него и Букър Ти излиза Грамадата и просва Букър. Хол побеснява и блъска Big Show, след което и пристигналия Неш и отново си тръгва. Неш казва в съблекалнята на nWo, че Хол не отговаря на обажданията му, като Хоган му казва да е спокоен, а Неш се сепва, че не може да е спокоен, когато се опитва да задържи тази група единна. Показан е запис, пратен от Скот Хол, в който той предизвиква Букър Ти на мач за Judgment Day и казва, че проблемите в личния му живот са се прехвърлили и на ринга. Хол заявява, че ако не е способен да се справя в тези неща едновременно трябва да се концентрира само върху едно и казва, че ако загуби мача ще напусне WWF(E). Букър приема, стига Хол да е мъж и да се бори сам. Същата вечер Хол се насочва към ринга след мач на Букър. Тогава обаче Неш и Грамадата нападат Букър в гръб, но Хол ги спира. Неш изкрещява, че трябва да са единни, а Хол отговаря, че с някои неща трябва да се справи сам. Това е историята. Хол така и така излетя по това време от WWE, нека поне да е с мач, пък и намесване на реалните му проблеми (развод, пиене) прави нещата с една идея по-истински и... ъм... believable.

Прехвърляме се за малко в SD. Острието вече не е интерконтинентален шампион. Той се конфронтира с Крисчън зад кулисите и обяснява, че цялата тази про-канадска глупост с C-4 му се е набила в очите още миналия месец и според него това ще навреди повече на канадците в тази компания, отколкото да им помогне. След интервю на Острието по този въпрос, след негов мач той е нападнат от Тест, Крисчън и Ланс Сторм, които го пребиват. Крисчън обяснява, че бившият му партньор мрази да не е в светлината на прожекторите и не разбира идеята зад C-4 и ако на Острието му бъде предложено място в C-4 той бързо ще смени мнението си за това дали групата е добра идея или не. Острието идва на ринга и напада Крисчън, като го изхвърля извън ринга върху идващите Тест и Сторм. Edge взима микрофон и влиза сред публиката, откъдето предизвиква Крисчън на мач за неговата Канадска титла, който Крисчън приема.

Враждата Мат и Джеф Харди продължава. Джеф е бесен на Мат за това, че е нападнал Лита на Backlash и го иска отново в мач. Мат казва, че няма какво повече да доказва на брат си. Тогава зад него изскача Брок Леснър и го просва с F-5, смеейки се. Следващата седмица Джеф казва, че не го интересува защо Брок Леснър е нападнал брат му, не му влиза и в работата, но е бил доволен от видяното и все още не се е отказал от идеята да се изправи срещу Мат в мач 1 на 1. Тогава Леснър отново се появява на ринга и просва и Джеф с F-5. Мат по-късно същата вечер казва в интервю, че приема предизвикателството на Джеф и след като се разправи с него ще се разправя с Леснър. Стога се до мача между братята и този път Джеф побеждава. Лита се намесва и отива при Флеър с молба да усмири двамата братя. Той решава, че ако започнат отново да действат задружно ще загърбят проблемите си и назначава хендикап мач между Хардитата и Леснър за Judgment Day. През тези 4 седмици Леснър записва победи срещу Стивън Ричърдс, D-Lo Brown, Crash Holly и Bradshaw. След последния мач Мат напада Леснър, а след това се появява и Джеф. Братята просват Брок с двоен Twist of Fate… след което се сбиват в средата на ринга, преди Лита да успее да ги разтърве.

Пак в RAW продължава враждата между Роб Ван Дам и Еди Гереро. Тя се проявява най-вече в атаки след мачове и отборни мачове с участието на двамата, нищо специално. Гереро тръби навсякъде, че е повече от Ван Дам, РВД пък се пери с титлата и така. Подобно на враждата им, която си вървеше по подобен начин в WWE наистина, само че при мен РВД е шампион, а Гереро претендент. В крайна сметка е назначен PPV мач между двамата. Целта? Още издигане за Ван Дам естествено.

Oстава да спомена два feud-a, който няма да бъдат представени с мачове на PPV-то. Първият е в SMACKDOWN, където Таджири има проблем с това, че Били Кидман е спечелил титлата, която уж по право била негова. Стига се до мач в някой от SD-овете, който Кидман печели и защитава титлата си. В RAW пък продължават проблемите на Голдъст с хора от ECW. В първата седмица след Backlash той успява да победи Томи Дриймър, но след мача се появява Рейвън, който просва Голдъст с Raven Effect върху кофа, след което помага на Дриймър да се изправи. Двамата имат солидна история от ECW, която може да бъде използвана и тук. Голдъст след това побеждава Стивън Ричърдс, след като е отказал да даде на Рейвън мач за Hardcore титлата. След мача Рейвън и Дриймър идват на ринга, но Голдъст се отдръпва вместо да се сбие с тях. Жертва номер 3 от враждата на Голдъст с ECW е Джъстин Кредибъл. След този мач и атака от Дриймър и Рейвън, Голдъст приема да се бие с Рейвън на RAW-a след Judgment Day.

nWo: Както става ясно от инфото за Букър-Хол между Кевин Неш и Скот Хол се появяват търкания. Идеята е, че проблемите в живота на Хол (който по това време е в развод) могат да са причина за нестабилното му професионално поведение. Той иска да се докаже сам, като не иска помощта на Неш или пък Грамадата да му е бодигард. От друга страна продължават проблемите между Хоган и Неш. Хоган казва след Backlash, че докато на WrestleMania той е загубил, а The Outsiders са спечелили мача си, то на Backlash е станало обратното. Опитът му да изтъкне не се харесва на Неш, който пък се заяжда с Хоган за това, че е част и от двете шоута. Търкане има и нататък, когато Неш заявява на Хоган, че се опитва да задържи тази група като едно цяло. Хоган пък казва, че ако вече бе станал шампион (за това по-късно) нямаше да има проблеми в nWo. Двамата с Неш се разбират, че на Judgment Day, когато всички са заедно в една зала заедно с враговете си ще покажат, че nWo е все така единно. Друго, което си струва да се спомене е изказването на Неш, че атаката над ННН е била за наказание за това, че не взел правилното решение за кариерата си. През месеца има още няколко вербални атаки от Неш към Хънтър.

Дебюти: Mесец май е важен и с друго – дебютите на две от най-големите бъдещи звезди на WWE – Ранди Ортън и Батиста. Реално дебютът на Ортън бе в SD, като там започна кратка вражда с Хардкор Холи, а след това с Батиста и Дивон Дъдли. Дивон по това време беше с гимика на отец, а Батиста беше негов бодигард. В моята версия Ортън дебютира в RAW, представен от Джей Ар като син на Боб Ортън, бля-бля. През седмиците след дебюта на Ортън Джей Ар ще действа като негов личен анонсър и донякъде мениджър, хвалейки хлапето и така нататък. Първата история на Ортън ще е мини-вражда с Ригъл, която ще протече в рамките на няколко мача (сингъл и отборни). Ортън може да научи много от такъв човек, а пък и Холи е в SD… където го чака кратка история с новодебютиралото чудовище Дейв Батиста. Тъй като Леснър вилнее в RAW с подобен гимик Батиста ще бъде по-олекотена версия. Силен гигант, който излиза на ринга без да говори, приключва мача и си тръгва. Никакви undefeated streaks и за двамата, просто поредица от мачове, като по-голям акцент ще получава Ортън в RAW.

Main Event Situation: Енгъл и ННН са взаимно прецакани от намесата на nWo на Backlash. Преди обаче някой от тях да може да поиска мач за титлата се налага Хоган да получи своя. Това става в RAW, където Хълк среща Джерико. Енгъл и ННН се появяват в публиката преди мача с билети в ръце и се намесват, прекъсвайки мача с двоен DQ. В SD Енгъл побеждава ННН в No1 Contender’s мач, като вече започва и build-a за две от главните вражди. Енгъл, като горд американец, продължава развитието си като фейс и започва да говори против про-канадската насоченост на C4. Това му създава проблеми с групата и с Джерико, който пък през месеца е зает да обяснява, че един по един американските герои падат – ННН, Хоган, сега е ред и на Енгъл. Джерико обаче е прекъснат от реклама, свързана с предстоящото връщане на Скалата. Шампионът е бесен и казва, че Скалата не заслужава да прекъсва неговото ТВ време. За това обаче нататък. Двамата с Енгъл имат няколко спречквания, свързани с хватките им за предаване и това превръща мача им в Submission мач.

Другата вражда е тази между ННH и Хоган. ННН иска някой от nWo (конкретно Неш) заради намесата им в тройния мач и Хоган е единствения, до когото Хънтър може да се докопа в SD. След намесата на Хънтър в мача Хоган-Джерико, Хоган също има причина да иска мач с Играта. Той обвинява и Неш, за това, че върши негова работа, но все пак е решен да се изправи срещу ННН. Двамата се сблъскват няколко пъти, провеждат вербална война на тема „ти се месиш в мои неща, аз се меся в твои” и това в общи линии е враждата. Не е важна тя, важен е мачът. Отбелязвам, че ННН отвръща и на нападките, които Неш сипе по негов адрес в RAW и казва, че рано или късно двамата ще се срещнат.

В RAW Тейкър започва месеца, водейки със себе си на ринга пребития Арн Андерсън и вика Флеър, за да говорят. Вместо Рик излиза Остин и казва, че двамата имат недовършена работа. Тейкър се опитва да си тръгне, но когато Остин му обръща гръб Тейкър го напада, изхвърля го извън ринга и го блъска в металните стъпала. Следващата седмица Oстин нахлува в офиса на Рик Флеър и казва, че иска мач срещу Тейкър. Рик обяснява, че би бил доволен някой да пребие Тейкър, но на Backlash се е видяло, че те с Остин са прекалено неконтролируема комбинация, а пък и Остин има обещан title shot. Ледения заявява, че не му пука за title shot-a – иска Тейкър. Флеър казва, че ако Гробаря е съгласен това може да стане. Той обаче в следващите две седмици отказва да се съгласи на мач с Остин и казва, че иска да научи Флеър на урок да не се закача с него, като казва, че Андерсън е бил само началото. Рик отвръща, че за свое добро и за доброто на приятелите си, ще даде на Тейкър мач за титлата, ако той победи Остин на Judgment Day. Гробаря се съгласява, но след това разбира, че Флеър се е назначил за специален съдия, за да запази положението „под контрол”. Остин казва, че ще докаже на Тейкър, че няма нужда от помощта на Флеър, за да го победи. Той излиза на ринга с бира в ръка и казва, че не е избрал да дойде в RAW, за да е кученцето на Флеър, нито пък да се събразява с глупавите желания на Гробаря. Дошъл е да сее Ад. Тейкър излиза с верига и микрофон и информира Остин, че ще го научи на уважение още сега. Преди да се сбият са прекъснати от Флеър, който се разкрещява, че няма да им позволи да застанат един срещу друг преди турнира, за което получава Зашеметител. Остин си тръгва с усмивка, а Тейкър остава на ринга над тялото на Флеър.

Toва, в общи линии, представляват основните неща през май 2002, както и билда за Judgment Day. Тъй като реших, че ще правя промяна в описването на месеците тук ще сложа само готовия кард за турнира:

WWE Judgment Day – Final Card:

-Canadian Championship: Christian vs Edge
-Brock Lesnar vs Matt Hardy and Jeff Hardy
-IC Championship: Rob Van Dam vs Eddie Guerrero
-Booker T vs Scott Hall
-WWF Tag Team Championship: Billy and Chuck vs Rikishi and Mark Henry
-Hulk Hogan vs Triple H
-Undertaker vs Steve Austin
-WWF Championship – Submission Match: Kurt Angle vs Chris Jericho

Така. Историите са готови, кардът е ясен. Преминаваме към резултатите.

WWE JUDGMENT DAY
19 май 2002


1.Сегмент зад кулисите с nWo. Неш е организирал парти с момичета и алкохол, дърпа реч за това, че Хол и Хоган ще спечелят мачовете си тази вечер и групата ще е по-единна от всякога. Появява се Хоган с жълто-червен екип. Неш го поглежда и казва, че това е частно парти и това кара Хоган да смени потника с такъв на nWo. В края на сегмента Хол отказва питие от Неш и излиза да се подготви за мача си, като Кевин го уверява, че ще спечели.
2.Canadian Championship: Christian © defeats Edge – Сторм и Тест се намесват неколкократно в мача в полза на Крисчън, помагайки му да запази.
3.Handicap Match 2-on-1: Brock Lesnar defeats Matt and Jeff Hardy – Харди с мъка се опитват да работят заедно, но в края на мача се скарват. Мат опитва Twist of Fate, който обаче е направен от Джеф. Леснър обаче просва Джеф с F-5 върху Мат, след което го тушира. Мат също получава F-5 след мача.
4.IC Championship: RVD © defeats Eddie Guerrero – опит за измама от страна на Гереро, провал и следователно победа за Роб.
5.Интервю с Джерико. Той казва, че Енгъл е мрънкал на Винс и той е забранил на C-4 да се намесват в мача за титлата. Джерико отново се оплаква и заради вниманието, което се обръща на скорошното връщане на Скалата, при условие, че него го няма от едва няколко седмици. Винс минава в този момент покрай Джерико и го пита дали е видял стария си приятел. Джерико казва „Не, кой?”, но Винс само се засмива. Така и не става ясно за кой става дума.
6.Booker T defeats Scott Hall – По време на мача Неш и Грамадата излизат около ринга. По едно време Букър случайно просва съдията с ритник и Неш се качва на ринга, след което просва Хол с clothesline, а след това и с Jacknife powerbomb. Той си тръгва, а Грамадата, изненадан, го последва. Букър довършва Хол и го тушира. В следствие на правилата на мача Хол е уволнен от WWE.
7.WWF Tag Team Championship: Billy and Chuck © defeat Mark Henry and Rikishi – нищо кой знае колко важно освен бой около ринга между Фарук и Рико.
8.Хоган търси Неш зад кулисите с идеята да му иска обяснение за случилото се. Когато влиза в съблекалнята на nWo я намира разбита, а едно от момичетата е в ъгъла, плачейки. Хоган вика за помощ, след което тръгва към ринга.
8.Triple H defeats Hulk Hogan – чисто след Педигри. Никой от nWo не се появява. След мача Хоган стиска ръката на ННН и иска реванш.
9.Stone Cold Steve Austin defeats The Undertaker – Гробаря се скарва на няколко пъти с Флеър заради бавно отброяване. Остин прави същото. В края на мача Тейкър просва Остин с Chokeslam, но Флеър отказва да брои. Тейкър става и му удря шамар. Когато Тейкър се обръща Флеър пада на колене и го удря под пояса. Остин става на крака без да е видял това и просва Тейкър със Зашеметител. Флеър моментално отброява туша, след което се изнизва от ринга на секундата.
10.WWE Undisputed Championship – Submission Match: Chris Jericho defeats Kurt Angle – Джерико печели със Стените, като в мача няма намеси. Хийл шампионите се нуждаят от чисти победи. След мача C4 излизат и задружно обръсват главата на проснатия Енгъл в знак на превъзходство.

МАЛКО ПОЯСНЕНИЯ: Защо махнах HIAC-a между ННН и Джерико, а вместо това назначин 1 на 1 мач между Енгъл и Джерико? Поради ред причини. Искам Джерико поне за момента да бъде НЕсмазан от ННН, а и Хънтър да остане непобеден в този мач. Отделно искам ННН да се насочи в посока nWo, а и да продължа (че и завърша) фейс търна на Енгъл. Враждата ННН-Джерико винаги може да бъде завършена в по-късен етап, сега просто няма смисъл да се прекалява.

Брок - пушът, който получава той, е свързан с мачкане на опонент след опонент. Без ясна цел или мотив. Това ще се промени най-вероятно от следващия месец, когато започва промяната около Леснър и донякъде моя вариант да бъде билднат той като the next big thing.

nWo - изключително трудно е да им се намери правилно приложение, но мисля, че подхванах правилната посока. Искам да отбележа, че някои хора при мен ще се контузват или ще се махат маааалко по-късно от компанията, като се опирам на предполагаеми по-добри условия на работа. Примери: Неш, Хоган, Остин. Хора, при които това ще се забележи най-явно. Нужно е да се правят проблеми.

Последна и най-важна забележка - реших да не запазвам почти нищо от годината, а да я буукна както намеря аз за добре, съобразявайки се само с наличните кечисти и шоуто в което са. И пак е условно.

Биров представя "Тъмночервената шапчица" - Част трета

През това време...

Шапчицата най-накрая стигна до къщата на баба си. Понякога се чудеше как може разстоянието да е толкова голямо, но си припомни, че живееха насред гора – разстоянията винаги бяха дълги. Тя стигна до вратата и тъкмо преди да почука забеляза, че къщата е потънала в мрак. През прозорците не се виждаше никаква светлина, но все пак почука.

-Влез. – чу се приглушен глас отвътре и Шапчица отвори. Мракът я обгърна. Лунната светлина освети само пода пред нея, където имаше някакво голямо петно.

-Бабо, аз съм. – провикна се тя надясно, към мястото, където се намираше леглото на бабата. –Защо е толкова тъмно?

Отговорът се забави. Все пак след малко се чу дрезгав глас.

-Светлината дразни очите ми в последно време. По-добре ми е на тъмно...

-Какво ти има на гласа? – попита Шапчица, взирайки се в тъмното. Все още не беше затворила вратата.

-Настинка. Сериозна при това.

-Майка не спомена нищо. – каза Шапчица и остави кошницата на масата пред себе си. Поне нея успя да види. Петното на пода обаче не й излизаше от ума. –Бабо, тук на пода има някакво петно...

-Разлях сок. Не му обръщай внимание. Ела насам.

Шапчица се намръщи, но реши да не спори. Затвори вратата и тръгна по посока на звука. Само леката светлина от Луната, проникваща през прозорците, осветяваше къщата. Шапчица се спъна в нещо, точно на свода между помещенията. Беше на няколко метра от леглото на баба й.

-Тук има нещо...

-Не обръщай внимание. – каза отново баба й. Този път обаче Шапчица се стресна. Звучеше наистина дълбоко и дрезгаво.

-Бабо, що за настинка е това? Ти едва говориш.

-Нищо сериозно, чадо мое.

-Чадо мое?!? Настинката те е направила доста мила. – усмихна се Шапчица и се вгледа в тъмнината, за да види баба си. –Не може ли да запаля някоя свещ или нещо подобно. Този мрак ме дразни.

-Не, светлината дразни очите ми, казах ти. – каза бабата и леглото изскърца. Този толкова прост звук накара Шапчица да изтръпне. Нещо в нея я караше да се чувства неспокойна. Тя се огледа. На прозореца зад нея видя една свещ.

-Бабо, ще преживееш една свещ. Този мрак ме подтиска, наистина. - Шапчица се приближи до свещта, извади кибрит от джоба си и запали свещта. Леката светлина освети помещението. –Така е по-добре. – каза тя и се обърна към баба си. В този миг изпусна кибрита и ръцете й притиснаха червените й устни. В противен случай щеше да изпищи.

В леглото лежеше усмихнат Езикиел, когото бе видяла час по-рано, с разкъсана риза, покрита с черни петна. Цялото легло бе покрито от огромно петно кръв. Малко пред леглото пък лежеше разкъсаният труп на баба й, в чийто крак се бе спънала преди малко.

Сълзи се появиха в очите на Шапчица и тя бавно заотстъпва назад. Шокът започна да контролира тялото й, не знаеше как да реагира. Езикиел стоеше все така спокойно върху леглото, ближейки внимателно кръв от единия си пръст.

-Глупаво момиче... – каза той. –Поне не ме попита защо зъбите ми са така искрящо бели. – той се засмя и оголи същите тези зъби, които сега изглеждаха ненормално дълги. Изведнъж тялото му започна да расте. Ръцете, краката... гъста козина покри цялото му туловище, а лицето му се издължи напред. –Да видим дали си толкова вкусна, колкото бяха баща ти и баба ти. – изсмя се Езикиел и се изправи на два крака върху леглото.

Шапчица падна назад, обърна се и възможно най-бързо се засили напред. Спъна се точно навреме – Езикиел прелетя над нея и се блъсна в масата. Ако не беше паднала щеше да я сграбчи. Само ноктите на едната му лапа обаче успяха да одраскат гърба й. Тя не обърна внимание на болката и влезе в кухнята, която се намираше по-навътре в къщата, между входа и спалнята на баба й. Първото нещо, което се изпречи пред очите й бе един огромен шкаф. Отвори вратата му и влезе вътре. Затвори след себе си, макар да не вярваше, че това ще е от някаква полза. Малко след като затвори нещо блъсна вратата толкова силно, че тя се огъна навътре. Шапчица успя само да изкрещи, докато сълзите размазваха грима по лицето й.

-Мислиш, че тази вратата ще те спаси от мен ли? – попита Езикиел. –Хаха, мога да вляза при теб за секунда и да те разкъсам. Но се чудя... дали да не изчакам. Дали да не те измъча още малко... отдавна имах планове за теб, Шапчице. Още преди да стана такъв. Е, не бяха свързани с изяждането ти, но може да се каже, че пак щях да те разкъсам. – той се разсмя, като смехът бе примесен с ръмжене. Ужасената Шапчица успя да изкрещи отново, преди гласът й да заглъхне от страх.

Отвън...

Дезмънд тичаше към вратата. Кучето тичаше до него, но не издаваше звук. Така бе обучено. Дезмънд изрита вратата и тя се отвори шумно. Кучето веднага се шмугна в къщата и се насочи към централната й част. То се ориентираше по-добре сред слабата светлина. Дезмънд обаче също не бе сляп – в къщата гореше една свещ, която прогонваше почти пълния мрак. Рязаната пушка вече бе в ръцете му. Чу се рев и кучето се озова в краката му... на две части. Дезмънд го погледна и секунда след това надигна глава, само за да види чудовищната вълкоподобна фигура пред себе си. Вълкът изръмжа и скочи към него. Дезмънд вдигна пушката и натисна спусъкът. Двата патрона отвориха дупка в главата на звяра и кръвта пръсна по стените наоколо. Вълкът се олюля и тялото му се наклони настрани. Падна върху едната стена и се подпря с лапите си на нея. Опита се да се надигне, а кръвта не спираше да тече. Дезмънд хвърли рязаната пушка и свали ловната такава от гърба си. Прицели се и стреля в сърцето на звяра. Беше на едва метър от него и сачмите пробиха безброй малки дупки в гръдния кош на вълка, след което излетяха назад. Чудовището отвори уста и оттам прокапа кръв. Миг по-късно туловището му се просна на пода. Беше мъртъв.

Дезмънд презареди пушката и се отдръпна към вратата. Беше му нужно време преди да се осмели да се доближи до вълка. Ритна го, за да провери дали е жив. Звярът не помръдна. Дезмънд седна на един стол и се опита да се успокои. Не беше очаквал, че ще се сблъска с подобно нещо, не и тук. Знаеше, че това, което убива хората в околността, е нещо невиждано, но не беше способен да си представи звяр с такива размери. Но сега се сблъска с него... и го уби.

След като се успокои той направи бърз оглед на къщата, използвайки запалената свещ. Намери трупа на старицата. Зачуди се дали беше чул нейния писък докато приближаваше къщата. Не видя никой друг наоколо, така че реши, че е била тя. Докато оглеждаше касапницата, която вълка бе причинил чу шум отвън. Вдигна пушката и я насочи към вратата. В къщата влетя Суейн.

Беше задъхан и изпотен. Изглеждаше по-жалък от обикновено.

-Къде... къде... какво е станало тук? – каза Суейн, взирайки се в трупа на вълка.

-Убих звяра. Изглежда беше дошъл да навести тъща ти. Чух я как вика докато идвах насам. Когато влязох вече бе мъртва. Ако нямах късмет аз също щях да бъда. Изглежда планът ти проработи по-добре от очакваното, Суейн. Няма да ни се наложи да лъжем. – Дезмънд срита торбата, която беше донесъл. В нея бе трупът на убит от него вълк, този, който щяха да ползват за измамата. –Аз наистина убих Вълка-убиец, а тъща ти е мъртва – какъвто беше и плана

Суейн все още не изглеждаше спокоен.

-А къде е тя? – попита той.

-Кой?

-Доведената ми дъщеря! Къде е Червената шапчица? – изкрещя той.

-Нямам никаква ид... – Дезмънд замлъкна, а зениците му се разшириха. Погледна надолу и видя стърчащото от гърдите си острие. Кръв потече от устните му. Острието се върна там откъде бе дошло и тялото на ловеца падна на пода. Суейн впи очи в доведената си дъщеря, държаща окървавения кухненски нож. Гримът й бе размазан, а черната й коса се подаваше на кичури изпод качулката й.

-Шапчице... ка... какво направи? – той сякаш бе глътнал дебелия си език, въпреки че това бе физически невъзможно за него. Шапчицата не сваляше поглед от него.

-Същото, което ще направя и с теб... „татко”. – каза тя и свободната й ръка се протегна към масата, притисна пламъка на горящата свещ и я изгаси. Светлината в къщата изведнъж изчезна. Суейн усети приближаването на Шапчицата само по светещите в тъмнината зъби. Усмивката й бе широка, а те... необичайно дълги. Входната врата отново се затвори, а викът на Суейн проряза нощта. Птичките, които допреди малко щастливо пееха в гората, замлъкнаха отново.

КРАЙ.

Биров представя "Тъмночервената шапчица" - Част втора

Недалеч от къщата на Шапчицата...

Гъстата гора винаги е давала възможност за правене на тайни сделки, добри сделки. Това си мислеше Суайн, докато чакаше своя довереник. Не беше удобно за човек с костюм, а и с размерите на Суайн, да стои в гората дълго време, за това се надяваше, че скоро ще може да се разкара оттук. Щеше да се прибере, да хапне и ако доведената му дъщеря отново си позволеше да го обижда щеше да я пребие. Отново. Пред очите на майка й, за да знае и тя мястото си. Щяха да забравят бързо. Все пак още на следващия ден щяха да разберат за едно по-голямо нещастие в семейството... в тяхното семейство.

Дезмънд се появи сред дърветата и появата му накара Суайн да се усмихне. Ловецът уверено крачеше сред дърветата, а вярното му куче го следваше внимателно по петите. Дезмънд стигна до Суайн и с умора заглади дългите си, оформени като подкова мустаци. Потта личеше по маскировъчните му дрехи.

-Дано имаш основателна причина да ме накараш да бия целия този път, Суайн.

-Имам. – каза Суайн и дебелото му лице се опита да сътвори нещо като усмивка. Той отвори чантата си и вътре Дезмънд видя няколко дебели пачки. –Могат да бъдат твои.

-Ако направя какво? – попита Дезмънд, вече изглеждащ по-отпочинал след вида на толкова много пари.

-Познаваш тъща ми Инес, нали?

-Искаш да убия старата бабка?

-Доста си прям. – захили се Суайн.

-Не забравяй, че последния път, в който пихме заедно, ти ми каза, че само тя не иска да продаде имота си в онази част на гората, която се опитваш да пробуташ на дърварите. Не си от най-добрите зетове, така че бързо направих връзката.

-Добре, умнико. – каза Суайн по-сериозно. –Сделката е такава. Цялата околност е луднала заради нападенията на проклетия вълк. Нито ти, нито твоите приятелчета ловци успяхте да го убиете. Сега ти предлагам нещо, което ще е полезно и за двама ни.

-Слушам те.

-Знам, че убивате вълци всеки ден, но не може да откриете правилния. Ще вземеш някой по-пресен труп на някой по-големичък екземпляр и ще отидеш в къщата на тъща ми. Постарай се да бъде изкормена, за да прилича на атака на животно. След това хвърли трупа на вълка. Аз ще дойда към 10 вечерта, уж, за да намина да видя как е майката на жена ми, и ще те открия там с труповете на бабичката и вълка. Ще обявим, че си чул викове, влязал си и си намерил вълка докато яде Инес. Убил си го и тогава съм се появил аз.

-Интересно. Това обаче няма да спре нападенията на вълка. – отбеляза Дезмънд.

-Няма, но нищо не пречи да кажем, че има втори вълк убиец. Може пък наистина да са два, никой не знае. Всички ще мислят теб за герой, Инес ще умре и жена ми, т.е. аз, ще наследи имота. Когато убийствата продължат ще набедим „втория” вълк-убиец.

-Звучи добре. Но след свидетелствата за някакво огромно животно дали хората ще се вържат, че един от вълците, които аз съм убивал, е причинил толкова щети.

-Хората вярват на това, в което им кажеш да вярват. Остави мисленето на мен и ми кажи приемаш ли?

-Естествено, че приемам. Но искам половината от парите сега.

-Така да бъде. – каза Суайн, взе няколко от пачките и ги сложи в ръката на ловеца. –В 10 часа ще дойда с жена ми до къщата на бабката. Постарай се да си приключил.

-Ще бъда. Приятен ден, Суайн.

-Приятен ден и на теб, Дезмънд, и приятна работа. – каза Суайн, след което се засмя. –И внимавай... из гората броди страшен вълк. Уби много хора.

-Защото никой от тях не е имал такава. – отговори Дезмънд и извади рязаната си пушка. Ловната стоеше закачена на гърба му.

-Добре, добре, смелчага. – продължи да се смее Суайн и се насочи към дома си. Време беше да изиграе своята част от пиесата.

В същото време в дома на бабата...

Инес тъкмо довършваше пуловера за внучка си, когато чу някакъв шум отвън. Вече се бе стъмнило и не можеше да види какво е. Само няколко свещи осветяваха къщурката й и тя реши да вземе една и да иде да провери. Може би беше Шапчица, време беше да пристигне. Тъкмо преди да отвори вратата обаче някой почука. Старицата се стресна, но все пак отвори. Не беше Шапчица, а някакъв млад мъж.

-С какво мога да ви помогна? – попита Инес, оглеждайки объркания младеж. Луната осветяваше гърба му, а светлината от свещта едва огряваше линиите на лицето му.

-Като ми отговорите на един въпрос, мила госпожо. – усмихна се той, а зъбите му блеснаха в тъмнината.

-Какъв въпрос? – попита старицата. Младежът погали нервно рошавата си коса с ръка и се усмихна още по-широко. Сега тя го позна... беше виждала това момче във вестника. Беше изчезнал. Името му бе...

-Страх ли ви е от вълци? Хахаха... – смехът му се превърна в рев за секунда, докато той се нахвърли върху нея с отворена уста. Кръвта от сънната й артерия опръска стената, а последният й стон бе заглушен от ръмженето на нападателя. Вратата се затвори.

Половин час по-късно...

-Как беше днешния ден?

-Труден. – отговори Суайн на жена си, докато дъвчаше месото от вечерята. –Имам проблеми с един имот. Но скоро всичко ще е наред.

-Радвам се. – кажа жена му. Той знаеше, че не е така. Не й пукаше. Но й на него не му дремеше за това какво прави тя. Изпита някакво желание да стане и да я удари за това, че го е излъгала. А след това да се качи горе и да набие и онази проклетница... Шапчица. Насили се да притъпи това желание. Разкопча панталона си и шкембето му изпъкна още повече. Опита да говори с по-мил глас. –Мислех си... искаш ли след като се нахраним да отидем до майка ти? Да видим как е.

-Но... мислех, че не я харесваш.

-Неее, глупости. Тя не харесва мен. Искам да стопя леда между нас, все пак е моя тъща. Понякога си мисля, че никога няма да одобри, че заживя с мен след смъртта на... както и да е. – усети, че отново е ударил болното място. –Е, искаш ли? Ще вземем и Шапчица с нас.

-Тя вече трябва да е там. – каза жена му и бодна от храната си. Суайн изпусна вилицата.

-Моля?

-Казах, че вече трябва да е там. Днес я пратих да занесе продукти на баба си. Може би ще остане да спи там. Не знам.

Суайн се опита да си поеме въздух и се задави с храна. Закашля се продължително и това накара жена му да иде до него и да го потупа по гърба.

-Скъпи, добре ли си?

-Трябва... – каза той. –Трябва да вървя. – той стана от масата, грабна палтото си и излезе през вратата, възможно най-бързо за човек с неговите размери. Трябваше да стигне до къщата на тъща си колкото се може по-скоро. Трябваше да стигне преди Дезмънд.

Биров представя "Тъмночервената шапчица" - Част първа

Бел.Биров: Миналата седмица се замислих колко възможности за претворяване предлагат класическите приказки, които почти всички знаем. И преди съм мислил по въпроса, но не съм се захващал сериозно. Е, сега се захванах и първата ми цел бе "Червената шапчица". Една по-мрачна, по-сурова, по-...бирова версия на приказката. Приятно четене!

Шапчицата седна пред малкото си огледало и погали изображението в него, след което докосна с ръка лицето си. Там, където доведеният й баща я бе ударил, сега стоеше голяма синина. „Естествен грим”, помисли си Шапчицата и се насили да се усмихне. Взе черен молив и очерта линиите на очите си, след което сложи достатъчно сенки, за да не личи синьото. Гримирането приключи с малко червило, след което се зае с косата си. Хвана я на два кичура и ги върза на опашки. Един черен кичур се изплъзна и увисна пред лицето й. Тя не го оправи – хареса й. Вместо това стана от стола и отвори гардероба си. Едно до едно стояха червените наметала с висящи качулки. Най-различни форми и модели, но всички в червено. Не случайно я наричаха Червената шапчица. Тя избра едно наметало, което й се струваше подходящо, и го наметна, след което слезе по стълбите. Майка й се размотаваше из кухнята, пълнейки една голяма кошница с най-различни продукти. Шапчицата така и не си направи труда да ги разгледа, не я интересуваше.

-Къде е онова прасе?

-Кой? – попита майката.

-Как кой – милият ти съпруг. – усмихна се дъщеря й и посочи окото си.

-Той… той не бе виновен. Ти си го заслужи.

-Да, да. Знам. Ясно ми е. И все пак къде е прасето?

-По работа. Ще купува някакъв имот, доколкото разбрах. Той не ми казва нищо, но поне така чух, докато го слушах как мрънка сам на себе си…

-Стига. – прекъсна я Шапчицата. –Не ме интересува. Това ли трябва да занеса на баба? – тя посочи кошницата.

-Да, ще съм ти благодарна ако тръгнеш скоро. Не остава много време до смрачаване, а тази гора не е приятно място за разходки нощем. Може да останеш да спиш там…

-Ще реша в движение. – каза Шапчицата и грабна кошницата от масата. Майка й се опита да сложи още една ябълка, но Шапчицата я взе от ръката й, усмихна се и захапа плода, докато излизаше през входната врата.

В същото това време…

-Инес, стига глупости! – изкрещя Суайн. –Колко пъти трябва да те моля? Колко? Помисли за доброто на дъщеря си и внучка си!

-Не съм аз тази, която трябва да мисли за тяхното добро. Не беше ли това твоя задача?

-Не ми пробутвай проповедите си отново! Аз се грижа добре за тях, но ще мога да им осигуря още по-добър живот ако този договор бъде подписан. – той вдигна парчето хартия пред себе си. Старата госпожа огледа листа хартия без особен интерес, след което продължи със заниманието си – плетеше пуловер на внучка си. По лицето на Суайн изби пот, когато видя липсата на интерес в очите й.

-Инес, Инес, Инес… ще ме довършиш. Толкова ли е трудно да подпишеш? Ще получиш доста пари. Както и аз… и естествено ще ги похарча за доброто на дъщеря ти и внучката ти. За доброто на нашето семейство.

-Ти не си част от това семейство. Бащата на Шапчица беше част от моето семейство. Това, че дъщеря ми направи грешката да заживее с теб след смъртта му и да вгорчи своя живот и този на внучка ми не е мой проблем. Не съм ти длъжна, Суайн. Нямам намерение да продавам къщата си, нито земята си. Тази част от гората ще остане непокътната. Предай го на дървоубийците, които представляваш.

Очите на Суайн се изцъклиха и придобиха по-нормален размер, имайки предвид дебелото му лице. Той забърса потта от лицето си, прибра листа хартия в чантата си и тръгна към вратата.

-Дадох ти толкова много възможности, само защото имах нещастието да станеш моя тъща. Изборът е твой.

Той отвори вратата, излезе и я трясна след себе си. Щом старицата не искаше да поддаде той имаше друг начин да отнеме къщата й. Само не трябваше да позволява жена му или доведената му дъщеря да разбират.

Някъде из гората…

Шапчицата вървеше без да бърза. Вече се смрачаваше. Гората не беше светла по принцип, a сега, когато Слънцето се скриваше, още по-малко светлина се показваше през клоните на дърветата. Някакви птички пееха на своя език из дебрите на гората и разнообразяваха в известна степен скучната задача на Шапчица. Изведнъж обаче те спряха.

Шапчица се бе научила да обръща внимание на такива детайли. Животните можеха да са от полза, когато си сам из гората и нещо не е наред. На това я бе научил истинския й баща. Тя се спря и се огледа внимателно. Никакво движение, никакъв признак за опасност. Когато реши да продължи по пътя си обаче се блъсна в нещо и падна назад. Беше на косъм да извика преди да види познато лице. Беше Езикиел.

Той бе млад мъж, на около двадесет, с едва четири години по-голям от нея. Познаваха се от училище, от времето, когато тя все още си правеше труда да ходи там. Не го бе виждала от доста време и нещо в него определено се бе променило. Носеше широк панталон с разкъсани крачоли и бяла, доста голяма за него риза. Нямаше обувки. Няколкодневна брада покриваше лицето му, а косата му бе по-дълга от обичайното и странно разрошена. И все пак… й се стори по-симпатичен от последния път когато го бе видяла. Разтресе глава и разкара тази мисъл, след което се изправи и изтупа наметалото си.

-Езикиел… много странен начин да се появиш.

-Извини ме, не исках да се получи така. – каза той. Произнасяше думите бавно, сякаш със затруднение. –Отдавна не сме се виждали, Шапчице.

-Да, откакто изчезна. Не знаех, че си се върнал.

-Да съм се върнал? Хаха, не. Не съм се върнал. Нямам и намерение.

-Но… всички в околността те търсят от няколко месеца. Изчезването ти породи голяма суматоха. След като започнаха нападенията на Вълка решиха, че ти си бил първата му жертва.

-Така ли? Не знаех. – той се усмихна и белите му зъби просветнаха в смрачаващата се гора. –Е, както виждаш съм жив и здрав.

-Да. Разбрах го преди да те видя. Наскоро някой беше казал, че те е видял. Започнаха слухове, че може би ти отглеждаш вълка и го пращаш да напада хора.

-Хахахах, доста интересни неща са се говорили в мое отсъствие. – засмя се той на глас и се приближи леко до нея. Тя потръпна, но не се отдръпна. Езикиел бавно направи една обиколка около нея и поднесе носа си напред, сякаш за да я подуши, след което каза с тих глас: -А ти какво мислиш?

-Никога не съм те мислила за достатъчно умен да вържеш собствените си обувки, какво остава да отглеждаш такъв кръвожаден вълк. Просто ми е интересно къде си бил…

-Навсякъде и едновременно с това никъде. Но не аз съм важния. Не съм те виждал от толкова време, Шапчице, а сега се срещаме из гората, при това в този късен час. Къде отиваш?

Тя вдигна леко рамене и показа кошницата с храна.

-Отивам до баба ми. Майка ми й прати някакви продукти и трябва да й ги занеса. А и не искам да се задържам вкъщи.

-Разбирам те. Домът не е мястото за такава волна душа като теб. Природата ти дава спокойствие, нали?

-Да, когато не срещам хора като теб сред нея. Извини ме, Езикиел, но трябва да вървя. – тя вдигна кошницата и мина покрай него.

-До скоро виждане... червена шапчице.

-Да се надяваме, че не. – прошепна Шапчица, а Езикиел отвърна с едно „Моля?”. –Нищо, нищо. Довиждане. – каза тя, поглеждайки го през рамо и усмихвайки се. Зарадва се, че не я е чул.

Но грешеше. Той я чу. Чу я много добре.

Филми по игри или кои са сполучливите опити за адаптация според мен

Снощи съвсем случайно попаднахме на "Silent Hill" (филмът) по МSAT и това ме накара да се замисля за пореден път за филмите по игри. Това колко от тях са успешни и колко не са. За това колко успяват да вземат от магията на играта и да я покажат на киноекран и колко не успяват. Интересното е, че примерите, за които се сетих, лично на мен ми допадат много, макар някои да станаха жертва на масова критика от фенове и журналисти. Но преди да ги представя нека кажа няколко думи за това защо е трудно да се направи филм по игра според мен.

Като за начало игри към филми. Там основният проблем идва от факта, че се разказва дадена история от гледната точка само на играещия и героят, който той управлява. Рядко има други гледни точки, освен в някоя cut сцена може би. Така феновете на играта си изграждат някаква представа за това какво трябва да видят в дадения филм. Когато обаче им бъде представен един по-комплексен свят, с повече гледни точки, вече не са доволни от видяното. Също така е трудно да се пресъздаде усещането от някое RTS или пък от някой first person shooter с множество стрелба и малко говорене. Това може би е и основната причина хората да не харесат DooM (филма). Третото важно нещо е кой прави този филм. Почти всички бивши и настоящи геймъри знаем кой е Уве Бол (тези, които не знаят по-добре и да не разбират), всички желаем неговата смърт и т.н. Този човек е жив пример за това как не трябва да се правят филми по игри. Но пък Paul W. Anderson примерно се справя страхотно, поне според мен. За него малко по-късно... Сега малко линкчета и кратко мнение за няколко от филмите по игри, които са ми харесали.

Silent Hill - споменатият по-горе като причина за написване на статията. Не съм играл Silent Hill, само съм наблюдавал как я играят, гледал съм клипове и т.н., но от гледна точка на филмови качества филмът ми хареса. Не влиза изцяло в графата ужаси, по-скоро е някакъв леееек хорър. При условие, че не харесвам подобни филми фактът, че ми допадна е важен. Прилична история, идеи, ефекти, Шон Бийн, който е пич.

DooM - ОК, DooM не е това, което всички очакваха. Не е някакъв велик филм или т.н. Ако бяха следвали маааалко по-стриктно историята на DooM 3 (която колкото и клиширана да бе, не беше лоша) този филм щеше да има по-голям успех. Най-големият проблем бе това, че вместо изродите да бъдат представени като демони, те бяха представени като хора, жертва на някакъв вирус, което автоматично превърна DooM в "Resident Evil, ама на Марс". Aко просто бяха запазили оригиналната история нещата щяха да са по-добре. Иначе и Скалата, и пичът, който играеше Еомер (името ми се изплъзва, а Google е много далеч), се справиха прилично. Режисура - добра (фърст пърсън петте минути ме израдваха много, няма да крия). Сценарий обаче - кур, бате.

Mortal Kombat - ееее, спомени, спомени. Да се изясним - да се направи филм по fighting игра не е лесно. Не можеш да го направиш точно като турнир с поредица от битки между героите, трябва да има солидна история. МК поредицата можеше да предложи такава история и създателите на първия МК филм се бяха възползвали от това, създавайки един много добър филм, макар и малко пренебрегвайки (доколко помня) структурата на един подобен турнир. До ден днешен чакам трети филм, след като втория бе разочарование, но това не пречи от време на време да си спомням за първия с най-добри чувства.

Resident Evil - горният филм, както и този, са режисирани от Пол Андерсън, така че за това бяха хвалебствените думи в началото. Андерсън като се захване с подобен проект прави нещо доста приятно, след което заебава нещата в други ръце (и филмите стават бози). Та първият RE беше също много приятен филм, който ми допадна доста. Последвалите продължения ги гледах едва ли не насила. Този става. Казах.

Alien vs Predator - тук е малко трудно да се даде точно мнение. Зависи как погледнеш на филма. Има два варианта - като адаптация на играта или като просто комбинация на два филмови франчайза, като името по случайност съвпада с името на играта заради простичката си гениалност. Ако го разглеждаме като адаптация на играта - пак кур, защото екшъна беше на доволно ниско ниво, но ако погледнем по-освободено - мамка му, хареса ми. Беше интересен, приятен. Прилична история, която неизвестния каст изнесе добре на плещите си. Не мога да обвиня Андерсън за нищо - филмът според мен беше добър. Който не го е харесал просто е искал да гледа как разни маринци трепят извънземни в някоя лаборатория. Сори, майна.

Max Payne - да, знам, че много, много хора не харесват този филм. Историята наистина бе представена леко плоско, bullet time-a хич го нямаше (а може би трябваше), атмосферата бе в най-добрия случай близка. Но все пак на мен ми хареса. Имах големи очаквания, насилих се този филм да ми хареса, така и стана. Не съжалявам за това, че го гледах, а има много други американски простотии, за които ме е яд. Идеята, че ти се привиждат демони като се надрусаш с "Валкирия" също ми допадна. В общи линии - можеше да е много повече, но и така става. Подобно на DooM.

И... това беше. Доста кратичък списък, а? Е, всяко зло за добро. Препоръчвам на всеки, който няма какво да прави (защото такива хора бол), да си дръпне някой от филмите и да го изгледа. Струва си. Искам да отбележа също и няколко заглавия, които не са игрални, а са CGI или класически анимирани, които също са правени по игри и също си струват гледането. Това са:

-Dead Space: Downfall
-Final Fantasy VII Advent Children
-Resident Evil: Degeneration
-Final Fantasy: The spirits within

Да, и те си струват гледането. И за да завърша с позитивен тон тази статия, която изобщо не се получи така задълбочено и добре както исках (но за това съм виновен аз) ще спомена, че вчера беше премиерата на филма по Tekken, към който имам някакъв интерес, а отделно през 2010 се очертават премиерите на още няколко адаптации. Струват си да се отбележат високобюджетния проект Prince of Persia: The Sands of time (където само името Дисни леко ме тревожи); Resident Evil: Afterlife - четвъртият филм от поредицата, като Пол Андерсън се завръща на режисьорския стол; и уж излизащият през годината Mortal Kombat: Devastation, върху който не е сигурно дори, че се работи. Кой от тях ще струва и кой не - за това ще говорим като ги изгледаме. Приятно гледане

Ритник в главата, брой 8: Bragging Rights ревю, Хълк Хоган подписа с TNA, доброто и лошото...

Малък преглед на блога доведе до прозрението, че не е имало "Ритник..." от около 10-ина дни, а не е като да няма какво да се каже. Тъй като отсега нататък ще използвам само тази рубрика, за да пиша за pro wrestling (най-вероятно) не е лошо като се насъберат теми да пиша. Темите този път ги има и в заглавието, но нека повторя: ще обърна внимание на подписването на Хълк Хоган с TNA и мнението ми по този въпрос; ще дам оценка на Bragging Rights PPV-то и като за финал ще направя един подбор "добро-лошо" от нещата, които са ми направили впечатление тази седмица.

ХЪЛК ХОГАН ПОДПИСВА С TNA WRESTLING



Интересно как издържа толкова дълго време далеч от кеч-ринг. Изглежда операцията на гърба, която по неговите думи го е лишила от мач с Джон Сина на WrestleMania 25, е била наистина сериозна. Миналата седмица, за неразбралите, Хоган обяви, че вече е партньор с президентката на TNA Dixie Carter. Какво ще е това партньорство още не се знае. Може да иска мениджърска позиция (с която не съм сигурен, че ще се справи и че ще му я дадат), може да иска да направи още няколко мача. Не знам. Но да речем, че е второто... в такъв случай основното ми притеснение е, че Хоган ще скуошне някоя от потенциалните звезди, а това не е правилно. Вражда с Енгъл е добре дошла, нямам против да ги видя отново един срещу друг. Няма да имам проблем и с това кой ще е победител. Подобен сблъсък би бил добър от финансова гледна точка (мисля), предполагам и че ще е интересен, така че палци горе за сбъдването му. Но! Не това е важното, което Хоган може да направи в TNA.

Той трябва да направи дълга програма с някой от изгряващите таланти и дори да му позволи да го победи, за да го издигне още повече. Първото име, което ми изскача в главата, е това на Мат Морган. Морган би се възползвал много добре от подобна победа, но ще е нужно, за да стане акцента върху него по-силен. Друг вариант е AJ и може би и това ще стане някой ден, но не мога да си го представя срещу Хоган. А защо не Хоган и Фоли? Толкова комбинации, толкова възможности. Дано TNA ги оползотворят добре.

Другият вариант е Хоган да скуашне няколко звезди на TNA и да си иде, но тогава подписването му ще е ужасно безмислено, а и не мисля, че е в състояние да е regular кечист. 1 мач на 2-3 месеца ми звучи по-реалистично. Като цяло съм доста разводнен относно това подписване, защото ме е страх Хоган да не засенчи с присъствието си младите в компанията. Дано не стане така.

Трябва да отбележа и че моя wrestling гуру Ерик Бишоф също е част от сътрудничеството на Хоган и TNA. Мисля, че той може да е полезен на компанията в какъвто и да е аспект и не бих отказал и една негова поява по ТВ-то, т.е. монитора ми.

PPV REVIEW: WWE BRAGGING RIGHTS 2009



Хм... доволно. Повече от доволно бих казал. Да започнем подред обаче. Шоуто бе открито с мач между Джон Морисън и The Miz. Правилен ход, а и мачът между двамата се получи доста добре. Малко обаче съм недоволен от победителя. Морисън е следващия main eventer, една от следващите големи звезди. Трябва да побеждава на PPV-та и то големи противници, какво остава за Миз, чиито пуш едва сега започна. Да, Миз може би печели нещо от победата си в този мач, но Морисън имаше много по-голяма полза от победа тук.

Мачът на Diva кучките след това го пропускаме, тъй като... не ни дреме. Прехвърляме се на World Heavyweight Championship мача, който не бе един от най-добрите Fatal 4 Way мачове в историята, но все пак бе приятен за гледане. Победата отиде в правилните ръце, като аз лично се надявам, че Тейкър ще направи един солиден run с титлата. Търнът на Батиста след мача не го очаквах, но пък ми хареса адски много. "I'm not playin', Rey. I'm gonna rip your head off". И после му еба мамата! Така, повтарям - ТАКА, трябва да се държи човек, когото наричат "Животното". В този feud има много потенциал и се надявам, че ще го продължат повечко време. Тъкмо ще държи и Мистерио, и дядо Дейв далеч от ситуацията около титлата.

7 на 7 мача беше добре, като изключим факта, че имаше хора, които не прекараха кой знае колко време на ринга. Краят бе добре замислен, а и съм доволен, че победата отиде в SMACKDOWN. Не, че има някакво значение, но поне трофея за по-добро шоу да е в наистина по-доброто шоу. И стигаме до мейн ивента... 1 час от Сина-Ортън сапунената опера. Продължи наистина дълго (не мача, враждата) и се радвам, че най-накрая (уж) приключи. Писна ми да ги гледам един срещу друг на PPV-та. Maчът... беше добър като за едночасов такъв. Имаше и мудни моменти (нормално е), имаше моменти със солидно напрежение. Лично аз се надявах на победа за Ортън, но не - Сина трябваше да спечели и да започне поредния си скучен рейн. Този на Ортън поне имаше потенциал за свежест, имайки предвид очертаващите му се вражди (Кофи, рано или късно и Дибиази). И все пак мачът беше добър. Както и самото PPV. Доста съм доволен от всичко като цяло. Да, може и много повече, но определено WWE в момента е в един "добър" период. Имало е много лоши, така че и сега съм доволен.

ДОБРОТО И ЛОШОТО

ДОБРО: Randy Orton vs Koffi Kingston - feud с потенциал. Първо, защото Кофи е свежо лице на голямата сцена, а си личеше, че го готвят за солиден пуш. Тази вражда ще го издигне по един или друг начин, независимо дали ще успее да запише 1 на 1 победа срещу Ортън или не. Според мен нещата трябва да се развият бавно - да са капитани на отбори на Survivor Series и след това да ги видим 1 на 1, примерно на WWE TLC PPV-то през декември.

ЛОШО: Случващото се около Морган и Ернандез в TNA. Ситуацията никак не ми допада, защо двамата изглежда ще станат жертва на бъдещия стейбъл, съставен от Райно и Team 3D. Ок, нека стейбълът го има, но защо точно Морган и Ернандез трябва да са първите жертви? Морган, особено, може да бъде използвано за нещо по-голямо. Наистина подкрепям това добиче и се надявам, че TNA няма да съсипят труда си от последните няколко месеца.

ДОБРО: WWE изглежда ще намалят броя на PPV-тата си. Judgment Day е изчезнал от заглавната страница и на негово място е преместен One Night Stand, т.е. в края на май. Това може би означава, че има шанс догодина PPV-тата да останат по едно на месец, което според мен е крайно наложително в момента. Подмяната на старите PPV-та с нови няма да я коментирам, само ще кажа, че според мен е свежо и правилно решение. Ще видим.

ЛОШО: Главните мачове на Survivor Series. Два тройни, единият не е нещо, което да сме гледали кой знае колко често, но другият (този на RAW) е пълен с хора, които са се били нееднократно - НВК, ННН, Сина. Стига! Стига вече Сина и ННН в мейн ивент мачове, стига вече Сина и ННН с титли. Дайте шанс на някой по-млад, по дяволите. Да, знам, че това е голямо PPV и няма кой знае колко изградени хийлове в RAW, но затова са си виновни WWE. Този мач е наистина разочароващ и ужасно предвидим. Разочарован съм, наистина. Колкото до другия - донякъде не е лошо да видим Тейкър, Джерико и Грамадата в един мач, но пък и те са вече изпята песен. И тук трябва свежест. Освен това не ми допада отборните шампиони да пренасочват вниманието си. Тряваше да имат feud с DX за титлите, нещо, което определено щях да следя с интерес, а и имаше големи предпоставки за това. Сега ще получим два масивни, но идейно остарели и зле билднати главни мача на четвъртия по големина турнир за годината. WWE, suck my balls.

-И с това мило послание завършва този "Ритник в главата". Казах каквото ми беше на сърце, сега мога да се върна към хобито си и да преправя WWE през 2002-а, хъхъ. Лек ден на всички и се молете за по-малко простотии в света на pro-wrestling-a през идната седмица/месец/година.

South Park момент на седмицата - S13E11

Предишните South Park моменти бяха снимки от епизодите и затова бяха в категория "Снимки". Е, този също ще е в тази категория, за да не нарушаваме традицията, но вместо snapshot от последния епизод ви предоставям едно уникално изпълнение.

Оригинален изпълнител: Lady Gaga
Песен: Poker Face
Изпълнители на кавъра: Kyle (китари), Kenny (барабани) и естествено - Cartman (вокал)

PS: Благодарности на пича, изрязал и качил клипа в vbox. Заслугата не е моя, но се надявам, че няма против клипа му да бъде показван в такъв готин блог като моя.

Guest Booker: Birov rebooking WWF (April 2002)

Въпреки че хората, които се интересуват от pro wrestling освен в блога ми влизат и в BWC е малко излишно да публикувам тези постове тук, но все пак са си мое творение и имат място в блога. И така... Време е за месец април и Backlash да бъдат ребуукнати. Тук все още съм работил по стария модел на обяснение, макар че май с разделението на шоутата ще се наложи да измисля нещо ново и по-добро. Започваме с преговор на шампионите след WrestleMania:

WWF Undisputed Champion: Chris Jericho (NEW)
IC Champion: Edge
WWF Tag Team Champions: Scott Hall and Kevin Nash (NEW)
European Champion: Christian (NEW)
Hardcore Champion: Kane
Cruiserweight Champion: неактивна

Разясних как е протекъл Brand Extension-a, сега да се насочим към самите feud-oве...

Guest Booker: Birov rebooking WWF 2002

АПРИЛ 2002

Main Event Situation: Основната интрига естествено е около Безспорната световна титла. Още на първия RAW (все още общ и провеждащ се в Канада) Джерико излиза в началото на шоуто и казва, че той вече е лицето на WWF и всички фенове трябва да се гордеят, че имат канадец за шампион. Според Джерико обаче дори канадските фенове не заслужават да имат съгражданин като него. Той заявява, че е част от канадския елит, от най-успелите канадци в историята и не може да се принизява до нивото на всички останали. Тук се намесва Кърт Енгъл. За да получи Енгъл по-сериозна фейс реакция (и за да се даде официално начало на фейс търна му) той заявява, че харесва Канада, въпреки че е патриот. Не харесва обаче канадци, „който не знаят къде им е мястото”. Следва кратък спор, който приключва с размяна на удари. Енгъл след това посещава офиса на Винс и иска мач срещу Джерико за титлата. Винс обаче го отрязва, казва на Енгъл, че щом Кърт не иска вече да е на страната на МакМеън то и Винс няма да е неговата. МакМеън заявява, че ННН има мач-реванш и докато не го получи никой друг няма да се докосне до Джерико. В този момент влиза Хънтър и казва, че няма против да отложи мача за титлата за SMACKDOWN, за да има време да почине, а тази вечер да даде част от Джерико и на Енгъл. Назначен е мач по двойки – Джерико и Букър Ти срещу Кърт Енгъл и ННН. Два сегмента между партньорите в двата отбора разясняват отношенията им – ННН казва на Енгъл, че не му дреме за проблемите ми от преди месец, защото разбира, че Енгъл просто е искал да стане шампион и все още го иска. Букър пък (защото и при него се появява искрица за фейс търн) казва на Джерико, че не харесва хора, „които имат нещо против Америка”. Енгъл и ННН печелят мача с DQ след като маскиран мъж изскача от публиката и напада ННН. В SMACKDOWN Джерико казва, че негов стар приятел го е поздравил за големия успех на WrestleMania и му е обещал подкрепа тази вечер. По-късно, по време на самия мач-реванш за титлата, маскираният мъж отново се намесва. ННН този път го спира и го просва с Педигри. Маската е свалена – това е Ланс Сторм. Докато Хънтър го гледа Джерико го напада в гръб със стол и губи мача с DQ. Джерико и Сторм са на път да пребият Хънтър, когато се намесва Енгъл, който спасява ННН. В RAW Джерико дърпа промо, че въпреки някои търкания в миналото Ланс Сторм е бил негов верен приятел и достоен канадец. ННН напада и двамата с чук (неуспешно), след което казва, че иска нов мач за титлата. В този RAW, последен за всички, Енгъл и Букър Ти губят мач от The Outsiders и официално слагат край на враждата си. Brand Extension-a официално е в сила в следващия SMACKDOWN. ННН го започва съобщавайки отново, че иска мач за титлата. Той е прекъснат от Енгъл, който заявява, че Хънтър вече е получил шанс за титлата и е време някой друг да затвори наперената канадска уста на Джерико. Търкането между двамата приключва, когато Винс МакМеън съобщава, че ако двамата успеят да победят Сторм и Джерико в отборен мач то на Backlash ще има троен мач за титлата. Ако не успеят – нито един от двамата няма да е претендент. Енгъл и ННН печелят мача, но веднага след края му са нападнати от Тест и Крисчън, след което четиримата канадци пребиват новите главни претенденти. На следващата седмица, при своя поява в RAW, Джерико обявява създаването на C-4, съюз на успелите и заслужили канадци в WWF. В SMACKDOWN Енгъл и ННН отново са отбор, този път в мач срещу Тест и Крисчън. Губят го след като се скарват по време на мача, а след него отново стават жертва на побой от канадците. Няколко про-американски приказки от Енгъл и закани от ННН за това, че на Backlash приключва с Джерико са другите основни неща. Така приключва build-a за главният мач на Backlash. Тъй като и Хънтър, и Енгъл са в SD, може да се приеме, че мачът за титлата е изцяло на SMACKDOWN.

Главната вражда в RAW не е точно вражда. Както описах в предишния пост Скалата и Тейкър продължават търканията си и след като Тейкър разбира, че ще остане в RAW, а Скалата ще иде в SD иска мач срещу него във вечерта на Brand Split-a. Скалата печели. На следващата седмица в RAW Тейкър отново нахлува в офиса на Флеър и казва, че иска нов мач срещу Скалата. Флеър обаче съобщава, че това е невъзможно, тъй като Скалата вече не е в неговата юрисдикция. Гробаря решава, че в такъв случай заслужава мач за титлата, но Флеър отново го контрира, казвайки му, че Тейкър не е заслужил подобен мач. Явно е напрежението между двамата – Тейкър избухва и започва да троши кабинета на Флеър, казвайки, че „накара Рик да го уважава”. По-късно същата вечер nWo излизат на ринга. Хоган заявява, че не им харесва да следват ничии заповеди. Според него щом ще е и в двете шоута (под различно име) то в поне едно от шоутата трябва да го определят за главен претендент. Неш допълва, че нямат намерение да защитават титлите си в предвидения за следващата седмица мач срещу Дъдли Бойз. Тогава на ринга излиза Тейкър, който конфронтира nWo и им казва, че за чужденци са прекалено наперени. Според него дори той не получава привилегии (а ги заслужава), така че те също не трябва да получават такива. Това води до появата на Флеър на рампата. Флеър казва, че щом и Тейкър и Хоган искат мач за титлата ще се борят за правото да го получат. Рик назначава мач между двамата за Backlash, като победителят ще има подсигурен мач срещу Джерико. Двамата кимат в съгласие, след което nWo нападат Тейкър в гръб. Дъдли Бойз идват на помощ и прокуждат nWo от ринга, но когато се обръщат получават двоен Chokeslam от вбесения Тейкър. На следващия, последен RAW, Тейкър излиза на ринга и припомня как е спечелил първата си световна титла – с победа над Хоган. Казва, че не му пука от името на Хоган, пука му само за това как ще го победи и иска да му даде пример с някое от приятелчетата му. Хоган се появява на рампата и казва, че предложението е интересно, но ще стане както nWo решат. Тейкър се приготвя цяла вечер в съблекалнята си за мача. Когато идва време за него се оказва, че негов противник ще е... Big Show, новият член на nWo. Тейкър успява да победи Грамадата, но след мачът е проснат с big boot от Хоган, който приключва шоуто информирайки Тейкър, че „уважение не се печели така...”.

Третата основна история е в двете шоута и е свързана с Ледения. DDP убеждава Винс, че за доброто на SD Ледения е нужен на шоуто. В същото време Флеър иска Остин при себе си, защото го чувства „като човек на негова страна”. Двамата собственици неколкократно се опитват да проведат разговори с Остин. Накрая JR съобщава в RAW, че Остин е казал, че ще присъства на Backlash и ще реши в кое от двете шоута да иде. И Винс, и Рик се съобразяват с решението му и започват да кроят планове как да го примамят в шоуто си.

Midcard Situation: Започваме с интерконтиненталната титла. Ситуацията при нея е интересна – на Brand Split-a Роб Ван Дам печели No1 Contender позицията, но той е избран да остане в RAW, а Острието отива с колана в SD. Винс се съгласява в следващия SD да позволи на Острието да защитава титлата срещу законния главен претендент. В RAW обаче се случва нещо важно – Еди Гереро се завръща в WWF и напада Ван Дам. След сериозен побой над него той заявява, че РВД е имал своя шанс и сега е време за нов претендент. Острието казва в SD, че за него няма значение кой кечист от RAW ще се бори с него, защото при всички случаи титлата остава негова. В последния RAW РВД e бесен от атаката на Гереро и иска мач срещу него от Флеър. Той му го дава, но залага и претендентското място на РВД. Мачът завършва с двоен pin (двама съдии отброяват тушове за двамата противници) и се стига до скандал след мача. Флеър излиза на ринга и заявява, че прави мачът за ИК титлата троен и се надява, че поне един от двамата (Гереро или РВД) ще успее да върне титлата в RAW. В SD Острието дава ново интервю и казва, че рязко нещата са се обърнали против него, но е готов да приеме това предизвикателство, след което да се заеме с една групичка, която му се пречка (имайки предвид новосъздаденото C-4).

Прехвърляме се изцяло в SD, за да разгледаме ситуацията около Европейската титла, на която според мен не се обръща достатъчно внимание. След Mania Крисчън се хвали с постижението си – хем е победил американец на канадска земя, хем е станал европейски шампион. По-късно става ясно, че той и Тест вече са част от C-4, което кара Крисчън да направи нещо друго – той заявява, че е безмислено компания, в която няма европейци (умишлено пропускаме Ригъл за по-голяма тежест на думите), да има европейска титла. Точно затова Крисчън казва, че по примера на своя канадски съгражданин и нов партньор Ланс Сторм, ще прекръсти титлата си на Канадска титла. Това естествено цели повече хийт за групата. След предложение на лидера на C-4 Джерико за мач на Backlash, Крисчън решава да заложи титлата си срещу двама заслужили подобна възможност канадци – Тест и Сторм, като казва, че мачът няма за цел да разстрои току-що създадената организация, а да покаже, че в нея е събран елита както на Канада, така и на WWE. Повече build няма.

Сега идва времето да споменем един важен момент – дебюта на Брок Леснър. В първото шоу след WrestleMania Винс обсъжда с DDP новата си придобивка. Както той го описва „неконтролируем звяр, the next big thing around here”. На въпрос на DDP какво му е подготвил Винс казва, че е дал на новият правото сам да избере свой противник и да прави каквото пожелае. По-късно същата вечер Брок Леснър напада Кейн по време на негов мач и брутално го пребива. В SMACKDOWN отново атакува – този път просвайки Стивън Ричърдс. RAW отново го заварва с нова жертва – напада Брадшоу и Фарук зад кулисите, но докато се радва на успеха си е нападнат в гръб от Кейн, който го разхвърля зад кулисите. Леснър обаче успява да блъсне Кейн през една врата и се измъква. Тук е мястото да поясня – няма Хеймън. При мен Леснър е диво животно, на което Винс е дал свобода да разрушава. В SD той обяснява на DDP, че ще даде на Брок да набере инерция и след това ще го ползва срещу nWo, в случай, че му се наложи да ги избере и те да се озоват в SD. Това обаче не става – Винс успява да прецака Флеър с nWo, но по-късно Рик избира новия домашен любимец на Винс – Брок Леснър. Това обаче не попречва на Брок да се появи в SMACKDOWN след Brand Split-a. Винс казва, че Брок е негов човек и ще бъде в неговото шоу. Леснър се вживява и докато Скалата прави първото си SD-only появяване, Брок излиза на ринга и го напада. Следва брутален побой над Скалата, след който The One е изнесен с носилка. Вбесеният Винс излиза, разкрещява се на Брок и кара охраната да го изхвърли от залата. Те успяват, но не и без да дадат няколко жертви на неспираемия Леснър. Винс казва, че не го иска никога повече в SD, щом ще му коства такива големи звезди. Оттук нататък започва отсъствието на Скалата, нужно му за снимките на един от филмите му. Брок вече е официално в RAW. Там Голдъст е получил шанс за Hardcore Championship-a след победа в първия RAW на Манията над Джеф Харди (за това по-късно). Леснър отново напада Кейн по време на мача, коствайки му титлата. Голдъст става новият хардкор шампион. Кейн е бесен на следващата седмица за стореното от Леснър и когато Брок излиза, за да нападне Мейвън след мач, Кейн излиза след него и двамата се сбиват в средата на ринга. Леснър този път не успява да надделее и става жертва на Chokeslam. На следващата седмица става ясно, че двамата ще се срещнат на Backlash в първия мач на Леснър в WWF. Кейн обаче няма намерение да чака – излиза на ринга с верига с ръка в очакване на Леснър. Той се появява, нападайки го в гръб и концентрирайки се върху едната му ръка. Побоят не спира, докато не се намесва охраната, но е ясно, че Кейн е ранен.

Oтново RAW фюд – този път братята Харди са вече пред тотален разпад. Мат обвинява Джеф, че се е опитал да открадне титлата му на WrestleMania, а след като не е успял му я е коствал. Джеф се опитва да се оправдае, но Мат отказва да го изслуша. Джеф прибягва до услугите на Лита и я моли да иде и да говори с Мат, но той се скарва с нея и я пита докога ще се меси в отношенията му с брат му. След мач на Мат Джеф излиза на ринга и настоява да говорят като мъже, но Мат отказва. Джеф се опитва да го спре да слезе от ринга, за което получава удар в лицето. Лита излиза на ринга и застава между братята. След това тя отново посещава съблекалнята на Мат и го моли да се разбере веднъж завинаги с Джеф. Мат казва, че ще го направи – в мач на Backlash. Лита се опитва да го разубеди, но не успява. Джеф казва в интервю, че приема мача срещу брат си и ако това да се изправи срещу него е единственият начин да получи прошка ще го направи. В мач, в който Джеф е партньор с Томи Дриймър, а Мат с Голдъст братята така и не застават един срещу друг, въпреки че Мат разсейва Джеф, за да може Голдъст да тушира Томи. След мача Мат тръгва по рампата, а Джеф отново опитва да го спре. Мат отново го напада. Лита пак се опитва да ги разтърве, когато Мат без да иска я удря. Това вбесява Джеф и той се нахвърля върху брат си, като се налага Дриймър и двама съдии да ги разтърват.

Последната история, която започва преди Backlash, но не е представена в PPV мач е свързана с Голдъст. След Мания той успява да си спечели нов шанс за Хардкор титлата и дори след помощ от Леснър успява да я спечели. В промо зад кулисите обяснява, че е постигнал това, което цели откакто се е върнал в компанията – доказал е, че е най-хардкор от целия ростър. Тук се намесва Томи Дриймър, който казва, че в ростъра на RAW се намират неколцина бивши кечисти на ECW, които имат нещо против подобни твърдения. Голдъст го удря с колана и му казва, че ги чака, след което облизва титлата и си тръгва. Creepy Goldust vs ECW Originals фюд стартира в този момент с награда Hardcore титлата.

Cruiserweight Division: Да, най-накрая дойде време и за тях. След Brand Split-a Винс обявява, че много разумно е взел в SMACKDOWN едни от най-бързите и подвижни кечисти, които са ядро за всяка Cruiserweight девизия. Той обявява, че титлата ще има своя нов притежател, като в SD ще се проведат 3 квалификационни мача, победителите от които ще се изправят на Backlash в мач за титлата. Таджири е този, който оспорва тази идея, защото счита, че той трябва да е настоящия шампион. Винс го заплашва, че може да го изхвърли от турнира ако продължава да се оплаква. В квалификациите Таджири побеждава Скоти 2 Хоти, Урагана побеждава Спайк Дъдли и Били Кидман побеждава Мейвън (който умишлено съм набутал в девизията). Тримата имат кратко спречкване в SMACKDOWN, но нищо по-сериозно до мача им на PPV-то.

Tag Team Division: Tук нещата са под контрола на nWo естествено. Неш и Хол са доволни от новоспечелените си титли и казват, че е вече ясно коя е доминиращата група в WWF. Те обаче са конфронтирани от Дъдли Бойз, които желаят да получат реванша си. Неш и Хол им казват, че ще защитават титлите срещу когото те решат и Дъдли не са в списъка. Бившите шампиони се опитват да убедят Хол и Неш с бой, че заслужават реванш, но Хоган помага на приятелите си да се справят с Дъдли. В SD пък Чък и Били започват да подхвърлят, че може би е време една истинска „двойка” да вземе отборното злато. На Brand Split-a Букър и Енгъл получават шанс за титлите, но The Outsiders запазват коланите. Тогава вече в SD те са предизвикани на мач от Чък и Били. Неш и Хол отговарят със смях на това предизвикателство и казват, че Чък и Били имат нужда от още една солидна победа, за да докажат, че заслужават подобен шанс. За тяхна изненада гей двойката побеждава отбора на Рикиши и Марк Хенри, с което си печели мач за титлата. Неш и Хол казват, че са се разправяли цял живот с псевдо-педали и сега няма да имат проблем да се разправят с едни истински. В RAW обаче става ясно, че Флеър е предвидил да даде на Дъдли реваншът им за титлата. Неш и Хол обаче казват, че няма да защитават колана срещу тях и не се появяват за мача. Това вбесява Флеър, но той намира начин да се справи със ситуацията – включва Дъдли в мача за отборното злато между The Outsiders/Billy and Chuck за Backlash.

nWo: Стигнахме и до тях. След WrestleMania Неш и Хол, както казах, се радват на титлите си, но казват, че единствения провал за Новия световен ред е дошъл от загубата на Хоган. Той признава, че е така, но ги спира, когато те го призовават да тръгнат след Стив Остин. Хоган казва, че е приключил с Остин и няма намерение да се занимава с него. Той казва, че им трябва друга цел, а именно доминация над тази компания. Когато Хол го пита какво има предвид Хоган отговаря „Титлата с главно Т”. Така се появяват идеите на Хълк за мач за титлата. След Brand Split-a Хоган е принуден да се появява в RAW като Hollywood Hogan, а в SD като Хълк Хоган. Неш и Хол при едно от появяванията си в SD се опитват да говорят с него, но са пресрещнати от МакМеън, който им казва, че nWo не съществува в SD и ако види тях и Хоган заедно ще се постарае да ги унизи по всякакъв начин. Те приемат това на майтап, но Хоган се появява и им казва, че SD не е мястото, където да вилнее nWo и тук той има нужда да бъде сам, да бъде себе си. Тази раздвоеност на Хоган дразни съотборниците му, но те не казват нищо. В RAW обаче започват да се подиграват леко с него, но само дотам. Друго важно нещо е предложението на Неш към ННН. Неш отново посещава Хънтър и му казва, че е време за решение. ННН е бесен заради загубата си от Джерико и казва, че изобщо не му пука за nWo и казва на Неш да прави каквото той счита за правилно, но Хънтър си има свои проблеми, за които има намерение да се грижи сам и няма нужда от ничия помощ. Неш само се усмихва и си тръгва. След победата над Букър и Енгъл пък nWo не пропускат възможността да се изгаврят и с двамата. Това кара Букър да излезе на ринга и да каже, че ще ги държи под око. За тези негови думи той е нападнат зад кулисите и не се появява до Backlash, което обяснява и липсата му в карда. Последното важно нещо, свързано с nWo е присъединяването на Грамадата в последния RAW преди Backlash. В седмиците преди това той на няколко пъти се среща с тях зад кулисите, но уж обстановката е враждебна. Оказва се обаче, че се е присъединил към тях, когато се появява в RAW като противник на Гробаря и член на групата.

-Това е билдът за турнира в общи линии. Не всичко е перфектно, дори според мен, но просто това е най-доброто, което успях да измисля, а и ми се струва, че историите, че и карда за турнира са добри. А ето ги и резултатите:

WWE BACKLASH
21 april 2002

-Triple Threat Canadian Championship: Christian © defeated Lance Storm, Test
-Matt Hardy defeated Jeff Hardy
-Triple Threat Cruiserweight Championship: Billy Kidman defeated Tajiri, Hurricane – New Champion
-Brock Lesnar defeated Kane
-Triple Threat IC Championship: Rob Van Dam defeated Edge ©, Eddie Guerrero – New Champion
-Triple Threat WWF Tag Team Championship: Billy and Chuck defeated The Outsiders (Scott Hall and Kevin Nash) ©, Dudley Boyz – New Champions
-Hollywood Hogan defeated The Undertaker
-Triple Threat WWF Undisputed Championship: Chris Jericho © defeated Triple H, Kurt Angle

БЕЛЕЖКИ:
-Крисчън побеждава с туш над Сторм. След мача тримата канадци се прегръщат и напускат ринга, обиждайки публиката.
-Мат побеждава Джеф след като Лита се появява край ринга по време на мача. Тя отново се опитва да ги накара да спрат, но Джеф я убеждава, че този мач трябва да продължи. Мат се възползва и поваля Джеф, след което просва Лита с Twist of Fate. Същата е съдбата и на Джеф и Мат взима победата.
-Кидман тушира Урагана, за да стане новия Cruiserweight Champion. Tитлата вече е сред активните.
-Леснър не само, че побеждава Кейн в дебютния си мач, но и след мача продължава с побоя над него и дори чупи ръката му след F-5 върху металните стълби. Тук става дума за реална контузия на Кейн, като побоя над него е просто причина да получи почивка.
-РВД тушира Острието в тройния мач, за да стане новият интерконтинентален шампион. По този начин титлата се връща в RAW.
-Отборният мач протича интересно. Неш и Хол повече странят от ринга и оставят противниците си да се бият. В един момент обаче четиримата претенденти се насочват към тях. Към края на мача се появява Букър Ти, който напада Хол. Неш се притичва на помощ и се опитва да отблъсне Букър. Хол обаче става жертва на 3Д. Преди Дъдли да си върнат титлите обаче са изхвърлени от ринга от Били и Чък, които тушират Хол и взимат златото.
-След мача Неш и Хол се връщат бесни в съблекалнята на nWo, където Хоган им казва, че сега важното е да му помогнат да победи Тейкър. Неш пуска коментар, че поне Хоган „не е в тъпите си жълто-червени дрешки и може би заслужава помощ”. Тук се намесва Флеър, който застава на вратата с няколко души охрана и казва, че няма да допусне nWo до ринга. Грамадата и Хол се опитват да спорят, но Неш поглежда Хоган, след което се обръща към Флеър и казва, че няма нужда от охрана – nWo няма да се месят. Хоган отива на ринга сам.
-По време на мача Хоган-Тейкър съдията е проснат. Флеър идва на ринга, но не отброява достатъчно бързо опит за туш на Гробаря. Тейкър притиска Флеър в ъгъла и започва да се кара с него и когато се обръща става жертва на big boot и Atomic Leg Drop, след което с малко по-бързо отброяване Флеър дава победата на Хоган. Тейкър побеснява след мача, но охраната на Флеър го ескортира извън залата, а собственикът на RAW остава там. На ринга идва и Винс. Време е да се реши кой ще подпише Остин. Преди това Винс заявява, че не само Флеър може да взима мъдри решения и затова забранява на членовете на C-4 да се месят в главния мач. Остин излиза и двамата започват да се мазнят – Винс предлага title shot, Рик също, Винс обещава свобода на действието, Флеър също. Накрая Остин стига до извода, че и двамата могат да му предложат еднакви неща и ще се наложи да избира по симпатия. Секунди след това МакМеън е проснат със Stunner и Остин се здрависва с Флеър. Тогава обаче се появява Тейкър, ритайки опитващите се да го спрат гардове. Той стига до ринга и Флеър им казва да го оставят. Там Гробаря пита как може Флеър да обещава на Остин title shot, а Тейкър е трябвало да се бие с Хоган за това, като дори е бил прецакан от Рик. Флеър казва, че не му дължи обяснение. Остин обаче се намесва и започва спор с Тейкър, подигравайки му се за „искането на уважение”. Стига се до бой между двамата, като е нужно охраната да се намеси и да ги разтърве.
-В главния мач C-4 не се появяват, но за сметка на това се намесват други хора. Докато ННН е извън ринга е нападнат от своя приятел Кевин Неш, Скот Хол и Грамадата. Енгъл се опитва да се притече на помощ, но също става жертва на nWo. Това улеснява работата на Джерико, който успява да спечели мача с туш над Енгъл.

Обяснения: C-4 остават силни след турнира, донякъде и nWo – загуба за Неш и Хол, но победа за Хоган и намеса в главния мач. Остин е център на вниманието, Тейкър също. Брок расте. Отделно на Били и Чък се обръща внимание като на сериозна част от таг девизията, нещо, което забавих, но е добро, имайки предвид реакциите, които могат да получават. В общи линии всичко върви напред, поне според мен.

Препоръчани песни - Част 39

10 песни, направили ми впечатление през последните 1-2 седмици. "Cold" на Evans Blue ме зариби ужасно много. Дано някоя зариби и вас.


Slipknot - Snuff
Evans Blue - Cold (but I'm still here)
Evans Blue - Possesion
Evans Blue - Bulletproof
Skillet - It's not me it's you
Skillet - Monster
Skillet - Hero
Tantric - Coming Undone
Three Days Grace - Last to know
Breaking Benjamin - Fade Away

Promotional Purposes Only, нали знаете? А така. Приятно слушане :)

Halloween 2009











Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...