Ритник в главата, брой 9

Нов „Ритник в главата” ви сполита в този момент поради ред причини. Първо: малкото свободно време, което си отделих. Второ: предстоящия Survivor Series, на който не мога да не обърна внимание. Трето: доста интересната седмица в WWE, която определено ме накара отново да имам някакъв интерес към продукта на компанията. Но всичко по реда си – сега ще се опитам да подредя мислите в главата си, след което да я ритна (възможно е, между другото) и да излея същите тези мисли в блога. Звучи гадничко...

Като за начало искам да спомена колко възхитен бях от RAW. Не си спомням от кога не съм гледал RAW от начало до край без почти никакво превъртане. Е да, имаше и слаби моменти, но силните бяха много повече. Започваме първо с интересната история около Роди Пайпър (поне за мен). Да, промотата му не бяха кой знае какви, но се справи по-добре от повечето еднакво-хийлстващи младоци. Предизвикателството към МакМеън, разговора им, появата на Ортън. Всичко от-до ми допадна и ме навежда на мисълта, че може да видим МакМеън-Пайпър за в бъдеще. Няма да е много добър мач или много голям такъв, но ще имам някакъв интерес към това. Иначе в шоуто се обърна внимание и на шампионите, Кингстън бе издигнат по интересен начин, атмосферата в Гардън-а беше страхотна. А главният мач ми допадна много поради една причина – беше фрашкан с големи имена, а и се получи добре. Малко не ми допадна Tombstone-a за Сина (който дойде от нищото), но карай да върви. Като цяло добро шоу със солиден МЕ, което ме върна в добрите времена, когато гледах кеч с кеф. Ех...

Продължаваме с добрите впечатления, този път от SD. МЕ беше чук – Кейн и Тейкър срещу Джерико и Биг Шоу. Отново солиден МЕ с големи имена, НО! Замислих се, че този мач преспокойно можеше да е главен мач на шоу от 2001-2002 година. След това се запитах „Абе за 7 години така ли и не се появиха хора, които да заместят тези на ринга?”. Изглежда не и това е тъжното. И все пак яка носталгия ме хвана от този МЕ. Отделно Морисън и Зиглър направиха един приятен мач за интерконтиненталната титла, който обаче леко бледнееше на фона на предишните им. Развитието на Мистерио-Батиста бе добро, това на Мики-Мишел пък беше... леко странно, но да речем, че поне имаше някакво развитие и това е задоволяващо. Промото на Пънк беше добро, но продължавам да се чудя защо го занимават с R-Truth. Дано скоро този проблем бъде поправен. И все пак и SMACK-ът беше добър, което пък направи двете шоута, които изгледах с интерес, едни от най-добрите в последните месеци. А, не споменах педигрито за Хорни... ЙЕС УЕ, КОПЕЛЕ!!! Усмивката на Хънтър докато правеше = Priceless.

След като похвалих седмичния продукт на WWE е време за малко критики относно предстояшия Survivor Series. Като за начало е ясно, че не съм доволен от главните мачове. Мисля си, че по-млади кечисти трябва да бъдат вкарвани в борбата за титлата, за да има някакво разнообразие, а не да продължаваме да гледаме едни и същи хора. При главния мач на SD нещата са малко по-добре, защото получи известен build, при това бих казал сносен, както и предостави един first time ever мач (Джерико-Тейкър). Тейкър лееееко развали нещата. Явно е, че вече не може да прави дълги мачове, а това пречи и ме кара да мисля, дори като негов фен, че е време за няколкогодишна почивка. От другата страна имаме МЕ-та на RAW, който беше билднат ужасно зле. Беше ли билднат всъщност? Сина и DX се споеманаха в едно-две промота и всичко беше дотам. Да, знам, че имената на хората в мача го продават сами, но това е кеч и е нужна солидна история, за да ти запука за мача. Дори си мисля, че има шанс за смяна на титлата в SD, защото имаше добър билд, докато в RAW въобще не очаквам подобно нещо. Кофти е главните ти мачове да са хем със стари лица, хем не особено добре замислени. Кофти е. WWE, засрамете се. Искаме Суагър и Морисън в МЕ-та. Точка.

Недоволен съм и от традиционните елиминационни мачове. Първо от няколко години се дразня на това как ги назначават ей така от нищото, със смесени отбори от всички шоута, само по критерий „хийлове и фейсове”. Предпочитам зад всеки отбор да има история и да е представен само от кечисти на дадено шоу. Примерно Team Orton vs Team Kingston да си беше само от RAW кечисти. Толкова ли е трудно да се даде време за това и да се запишат няколко сегмента с вербуване на членовете за всеки отбор? Не е. Просто не го правят. Това убива тръпката от тези мачове и ги прави по-скоро безинтересни и безидейни. Дали ще ги има или не ти е все тая, защото просто леко развиват някоя-друга вражда.

Против съм и идеята Батиста и Мистерио да се изправят толкова рано 1 на 1. Можеше да проточат малко нещата, да речем до Royal Rumble. Има много потенциал както във враждата, така и в търна на Батиста, който го направи интересен за гледане (а това е чудо), и не си струва нещата да бъдат захвърляни набързо. Интересно докъде ще стигне всичко. В общии линии това са оплакванията ми. Прогнози? Ами хайде и прогнози да има...

Сина запазва, при Тейкър не знам. Тимът на Ортън побеждава (така трябва), както и този на Мики. При Миз-Морисън отборния мач не мога да определя победители. Батиста смазва Рей. И се надявам на някоя приятна изненада. Това е. Колкото и да съм недоволен от разположението на хората в карда, той пак изглежда добре и прави SS един задължителен за гледане турнир, за който имам някакви надежди да ми е интересен. Другата седмица ще разберем.

Прехвърляме се малко на TNA вълна, за да споделя мнението си за двата главни мача на Turning Point и единствените, които си направих труда да гледам. Desmond Wolfe vs Kurt Angle беше приятен и солиден мач, който определено си струваше гледането. Добър PPV дебют за Найджъл, като идеята да загуби може би беше правилна. И въпреки всичко беше леко муден като за моя вкус, но пък може би не бях в настроение. Уатевър... дано следващите им мачове ме заинтригуват още повече. Мачът за титлата между Стайлс, Джо и Даниелс пък беше точно обратното - множество спотове, неспирен екшън. Допадна ми малко повече, отделиха му и солидно внимание. Публиката също помогна за атмосферата. Не си спомням добре мача от Unbreakable 2005 и не мога да сравнявам, но този им мач определено беше добър. Въпреки че не следя добре iMPACT мисля, че май билдът малко куцаше, но се преживява. Наистина добър main event, браво на тримата, браво на TNA.

И с това и този "Ритник" приключва. Каквото имах за казване казах го. В следващия брой нямам никаква идея какво ще има, но се надявам да имам причина отново да хваля и WWE, и TNA.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...