Биров представя "Тъмночервената шапчица" - Част втора

Недалеч от къщата на Шапчицата...

Гъстата гора винаги е давала възможност за правене на тайни сделки, добри сделки. Това си мислеше Суайн, докато чакаше своя довереник. Не беше удобно за човек с костюм, а и с размерите на Суайн, да стои в гората дълго време, за това се надяваше, че скоро ще може да се разкара оттук. Щеше да се прибере, да хапне и ако доведената му дъщеря отново си позволеше да го обижда щеше да я пребие. Отново. Пред очите на майка й, за да знае и тя мястото си. Щяха да забравят бързо. Все пак още на следващия ден щяха да разберат за едно по-голямо нещастие в семейството... в тяхното семейство.

Дезмънд се появи сред дърветата и появата му накара Суайн да се усмихне. Ловецът уверено крачеше сред дърветата, а вярното му куче го следваше внимателно по петите. Дезмънд стигна до Суайн и с умора заглади дългите си, оформени като подкова мустаци. Потта личеше по маскировъчните му дрехи.

-Дано имаш основателна причина да ме накараш да бия целия този път, Суайн.

-Имам. – каза Суайн и дебелото му лице се опита да сътвори нещо като усмивка. Той отвори чантата си и вътре Дезмънд видя няколко дебели пачки. –Могат да бъдат твои.

-Ако направя какво? – попита Дезмънд, вече изглеждащ по-отпочинал след вида на толкова много пари.

-Познаваш тъща ми Инес, нали?

-Искаш да убия старата бабка?

-Доста си прям. – захили се Суайн.

-Не забравяй, че последния път, в който пихме заедно, ти ми каза, че само тя не иска да продаде имота си в онази част на гората, която се опитваш да пробуташ на дърварите. Не си от най-добрите зетове, така че бързо направих връзката.

-Добре, умнико. – каза Суайн по-сериозно. –Сделката е такава. Цялата околност е луднала заради нападенията на проклетия вълк. Нито ти, нито твоите приятелчета ловци успяхте да го убиете. Сега ти предлагам нещо, което ще е полезно и за двама ни.

-Слушам те.

-Знам, че убивате вълци всеки ден, но не може да откриете правилния. Ще вземеш някой по-пресен труп на някой по-големичък екземпляр и ще отидеш в къщата на тъща ми. Постарай се да бъде изкормена, за да прилича на атака на животно. След това хвърли трупа на вълка. Аз ще дойда към 10 вечерта, уж, за да намина да видя как е майката на жена ми, и ще те открия там с труповете на бабичката и вълка. Ще обявим, че си чул викове, влязал си и си намерил вълка докато яде Инес. Убил си го и тогава съм се появил аз.

-Интересно. Това обаче няма да спре нападенията на вълка. – отбеляза Дезмънд.

-Няма, но нищо не пречи да кажем, че има втори вълк убиец. Може пък наистина да са два, никой не знае. Всички ще мислят теб за герой, Инес ще умре и жена ми, т.е. аз, ще наследи имота. Когато убийствата продължат ще набедим „втория” вълк-убиец.

-Звучи добре. Но след свидетелствата за някакво огромно животно дали хората ще се вържат, че един от вълците, които аз съм убивал, е причинил толкова щети.

-Хората вярват на това, в което им кажеш да вярват. Остави мисленето на мен и ми кажи приемаш ли?

-Естествено, че приемам. Но искам половината от парите сега.

-Така да бъде. – каза Суайн, взе няколко от пачките и ги сложи в ръката на ловеца. –В 10 часа ще дойда с жена ми до къщата на бабката. Постарай се да си приключил.

-Ще бъда. Приятен ден, Суайн.

-Приятен ден и на теб, Дезмънд, и приятна работа. – каза Суайн, след което се засмя. –И внимавай... из гората броди страшен вълк. Уби много хора.

-Защото никой от тях не е имал такава. – отговори Дезмънд и извади рязаната си пушка. Ловната стоеше закачена на гърба му.

-Добре, добре, смелчага. – продължи да се смее Суайн и се насочи към дома си. Време беше да изиграе своята част от пиесата.

В същото време в дома на бабата...

Инес тъкмо довършваше пуловера за внучка си, когато чу някакъв шум отвън. Вече се бе стъмнило и не можеше да види какво е. Само няколко свещи осветяваха къщурката й и тя реши да вземе една и да иде да провери. Може би беше Шапчица, време беше да пристигне. Тъкмо преди да отвори вратата обаче някой почука. Старицата се стресна, но все пак отвори. Не беше Шапчица, а някакъв млад мъж.

-С какво мога да ви помогна? – попита Инес, оглеждайки объркания младеж. Луната осветяваше гърба му, а светлината от свещта едва огряваше линиите на лицето му.

-Като ми отговорите на един въпрос, мила госпожо. – усмихна се той, а зъбите му блеснаха в тъмнината.

-Какъв въпрос? – попита старицата. Младежът погали нервно рошавата си коса с ръка и се усмихна още по-широко. Сега тя го позна... беше виждала това момче във вестника. Беше изчезнал. Името му бе...

-Страх ли ви е от вълци? Хахаха... – смехът му се превърна в рев за секунда, докато той се нахвърли върху нея с отворена уста. Кръвта от сънната й артерия опръска стената, а последният й стон бе заглушен от ръмженето на нападателя. Вратата се затвори.

Половин час по-късно...

-Как беше днешния ден?

-Труден. – отговори Суайн на жена си, докато дъвчаше месото от вечерята. –Имам проблеми с един имот. Но скоро всичко ще е наред.

-Радвам се. – кажа жена му. Той знаеше, че не е така. Не й пукаше. Но й на него не му дремеше за това какво прави тя. Изпита някакво желание да стане и да я удари за това, че го е излъгала. А след това да се качи горе и да набие и онази проклетница... Шапчица. Насили се да притъпи това желание. Разкопча панталона си и шкембето му изпъкна още повече. Опита да говори с по-мил глас. –Мислех си... искаш ли след като се нахраним да отидем до майка ти? Да видим как е.

-Но... мислех, че не я харесваш.

-Неее, глупости. Тя не харесва мен. Искам да стопя леда между нас, все пак е моя тъща. Понякога си мисля, че никога няма да одобри, че заживя с мен след смъртта на... както и да е. – усети, че отново е ударил болното място. –Е, искаш ли? Ще вземем и Шапчица с нас.

-Тя вече трябва да е там. – каза жена му и бодна от храната си. Суайн изпусна вилицата.

-Моля?

-Казах, че вече трябва да е там. Днес я пратих да занесе продукти на баба си. Може би ще остане да спи там. Не знам.

Суайн се опита да си поеме въздух и се задави с храна. Закашля се продължително и това накара жена му да иде до него и да го потупа по гърба.

-Скъпи, добре ли си?

-Трябва... – каза той. –Трябва да вървя. – той стана от масата, грабна палтото си и излезе през вратата, възможно най-бързо за човек с неговите размери. Трябваше да стигне до къщата на тъща си колкото се може по-скоро. Трябваше да стигне преди Дезмънд.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...