Биров представя "Тъмночервената шапчица" - Част трета

През това време...

Шапчицата най-накрая стигна до къщата на баба си. Понякога се чудеше как може разстоянието да е толкова голямо, но си припомни, че живееха насред гора – разстоянията винаги бяха дълги. Тя стигна до вратата и тъкмо преди да почука забеляза, че къщата е потънала в мрак. През прозорците не се виждаше никаква светлина, но все пак почука.

-Влез. – чу се приглушен глас отвътре и Шапчица отвори. Мракът я обгърна. Лунната светлина освети само пода пред нея, където имаше някакво голямо петно.

-Бабо, аз съм. – провикна се тя надясно, към мястото, където се намираше леглото на бабата. –Защо е толкова тъмно?

Отговорът се забави. Все пак след малко се чу дрезгав глас.

-Светлината дразни очите ми в последно време. По-добре ми е на тъмно...

-Какво ти има на гласа? – попита Шапчица, взирайки се в тъмното. Все още не беше затворила вратата.

-Настинка. Сериозна при това.

-Майка не спомена нищо. – каза Шапчица и остави кошницата на масата пред себе си. Поне нея успя да види. Петното на пода обаче не й излизаше от ума. –Бабо, тук на пода има някакво петно...

-Разлях сок. Не му обръщай внимание. Ела насам.

Шапчица се намръщи, но реши да не спори. Затвори вратата и тръгна по посока на звука. Само леката светлина от Луната, проникваща през прозорците, осветяваше къщата. Шапчица се спъна в нещо, точно на свода между помещенията. Беше на няколко метра от леглото на баба й.

-Тук има нещо...

-Не обръщай внимание. – каза отново баба й. Този път обаче Шапчица се стресна. Звучеше наистина дълбоко и дрезгаво.

-Бабо, що за настинка е това? Ти едва говориш.

-Нищо сериозно, чадо мое.

-Чадо мое?!? Настинката те е направила доста мила. – усмихна се Шапчица и се вгледа в тъмнината, за да види баба си. –Не може ли да запаля някоя свещ или нещо подобно. Този мрак ме дразни.

-Не, светлината дразни очите ми, казах ти. – каза бабата и леглото изскърца. Този толкова прост звук накара Шапчица да изтръпне. Нещо в нея я караше да се чувства неспокойна. Тя се огледа. На прозореца зад нея видя една свещ.

-Бабо, ще преживееш една свещ. Този мрак ме подтиска, наистина. - Шапчица се приближи до свещта, извади кибрит от джоба си и запали свещта. Леката светлина освети помещението. –Така е по-добре. – каза тя и се обърна към баба си. В този миг изпусна кибрита и ръцете й притиснаха червените й устни. В противен случай щеше да изпищи.

В леглото лежеше усмихнат Езикиел, когото бе видяла час по-рано, с разкъсана риза, покрита с черни петна. Цялото легло бе покрито от огромно петно кръв. Малко пред леглото пък лежеше разкъсаният труп на баба й, в чийто крак се бе спънала преди малко.

Сълзи се появиха в очите на Шапчица и тя бавно заотстъпва назад. Шокът започна да контролира тялото й, не знаеше как да реагира. Езикиел стоеше все така спокойно върху леглото, ближейки внимателно кръв от единия си пръст.

-Глупаво момиче... – каза той. –Поне не ме попита защо зъбите ми са така искрящо бели. – той се засмя и оголи същите тези зъби, които сега изглеждаха ненормално дълги. Изведнъж тялото му започна да расте. Ръцете, краката... гъста козина покри цялото му туловище, а лицето му се издължи напред. –Да видим дали си толкова вкусна, колкото бяха баща ти и баба ти. – изсмя се Езикиел и се изправи на два крака върху леглото.

Шапчица падна назад, обърна се и възможно най-бързо се засили напред. Спъна се точно навреме – Езикиел прелетя над нея и се блъсна в масата. Ако не беше паднала щеше да я сграбчи. Само ноктите на едната му лапа обаче успяха да одраскат гърба й. Тя не обърна внимание на болката и влезе в кухнята, която се намираше по-навътре в къщата, между входа и спалнята на баба й. Първото нещо, което се изпречи пред очите й бе един огромен шкаф. Отвори вратата му и влезе вътре. Затвори след себе си, макар да не вярваше, че това ще е от някаква полза. Малко след като затвори нещо блъсна вратата толкова силно, че тя се огъна навътре. Шапчица успя само да изкрещи, докато сълзите размазваха грима по лицето й.

-Мислиш, че тази вратата ще те спаси от мен ли? – попита Езикиел. –Хаха, мога да вляза при теб за секунда и да те разкъсам. Но се чудя... дали да не изчакам. Дали да не те измъча още малко... отдавна имах планове за теб, Шапчице. Още преди да стана такъв. Е, не бяха свързани с изяждането ти, но може да се каже, че пак щях да те разкъсам. – той се разсмя, като смехът бе примесен с ръмжене. Ужасената Шапчица успя да изкрещи отново, преди гласът й да заглъхне от страх.

Отвън...

Дезмънд тичаше към вратата. Кучето тичаше до него, но не издаваше звук. Така бе обучено. Дезмънд изрита вратата и тя се отвори шумно. Кучето веднага се шмугна в къщата и се насочи към централната й част. То се ориентираше по-добре сред слабата светлина. Дезмънд обаче също не бе сляп – в къщата гореше една свещ, която прогонваше почти пълния мрак. Рязаната пушка вече бе в ръцете му. Чу се рев и кучето се озова в краката му... на две части. Дезмънд го погледна и секунда след това надигна глава, само за да види чудовищната вълкоподобна фигура пред себе си. Вълкът изръмжа и скочи към него. Дезмънд вдигна пушката и натисна спусъкът. Двата патрона отвориха дупка в главата на звяра и кръвта пръсна по стените наоколо. Вълкът се олюля и тялото му се наклони настрани. Падна върху едната стена и се подпря с лапите си на нея. Опита се да се надигне, а кръвта не спираше да тече. Дезмънд хвърли рязаната пушка и свали ловната такава от гърба си. Прицели се и стреля в сърцето на звяра. Беше на едва метър от него и сачмите пробиха безброй малки дупки в гръдния кош на вълка, след което излетяха назад. Чудовището отвори уста и оттам прокапа кръв. Миг по-късно туловището му се просна на пода. Беше мъртъв.

Дезмънд презареди пушката и се отдръпна към вратата. Беше му нужно време преди да се осмели да се доближи до вълка. Ритна го, за да провери дали е жив. Звярът не помръдна. Дезмънд седна на един стол и се опита да се успокои. Не беше очаквал, че ще се сблъска с подобно нещо, не и тук. Знаеше, че това, което убива хората в околността, е нещо невиждано, но не беше способен да си представи звяр с такива размери. Но сега се сблъска с него... и го уби.

След като се успокои той направи бърз оглед на къщата, използвайки запалената свещ. Намери трупа на старицата. Зачуди се дали беше чул нейния писък докато приближаваше къщата. Не видя никой друг наоколо, така че реши, че е била тя. Докато оглеждаше касапницата, която вълка бе причинил чу шум отвън. Вдигна пушката и я насочи към вратата. В къщата влетя Суейн.

Беше задъхан и изпотен. Изглеждаше по-жалък от обикновено.

-Къде... къде... какво е станало тук? – каза Суейн, взирайки се в трупа на вълка.

-Убих звяра. Изглежда беше дошъл да навести тъща ти. Чух я как вика докато идвах насам. Когато влязох вече бе мъртва. Ако нямах късмет аз също щях да бъда. Изглежда планът ти проработи по-добре от очакваното, Суейн. Няма да ни се наложи да лъжем. – Дезмънд срита торбата, която беше донесъл. В нея бе трупът на убит от него вълк, този, който щяха да ползват за измамата. –Аз наистина убих Вълка-убиец, а тъща ти е мъртва – какъвто беше и плана

Суейн все още не изглеждаше спокоен.

-А къде е тя? – попита той.

-Кой?

-Доведената ми дъщеря! Къде е Червената шапчица? – изкрещя той.

-Нямам никаква ид... – Дезмънд замлъкна, а зениците му се разшириха. Погледна надолу и видя стърчащото от гърдите си острие. Кръв потече от устните му. Острието се върна там откъде бе дошло и тялото на ловеца падна на пода. Суейн впи очи в доведената си дъщеря, държаща окървавения кухненски нож. Гримът й бе размазан, а черната й коса се подаваше на кичури изпод качулката й.

-Шапчице... ка... какво направи? – той сякаш бе глътнал дебелия си език, въпреки че това бе физически невъзможно за него. Шапчицата не сваляше поглед от него.

-Същото, което ще направя и с теб... „татко”. – каза тя и свободната й ръка се протегна към масата, притисна пламъка на горящата свещ и я изгаси. Светлината в къщата изведнъж изчезна. Суейн усети приближаването на Шапчицата само по светещите в тъмнината зъби. Усмивката й бе широка, а те... необичайно дълги. Входната врата отново се затвори, а викът на Суейн проряза нощта. Птичките, които допреди малко щастливо пееха в гората, замлъкнаха отново.

КРАЙ.

3 коментара:

  1. thunder: ей готина приказка се е заформила :)Поздравления :D

    ОтговорИзтриване
  2. Идеята за върколака ми напомня за TwilightXD
    Jacob XD

    ОтговорИзтриване
  3. Мeрси, thunder. Оля... TMI. Няма да сравняваш творчеството ми с разни истории за педерасти.

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...