Приказка за файла

Много коварна е ситуацията, в която имаш огромно желание да пишеш, да твориш, а просто се взираш в белия лист на Word и не можеш да измислиш каквото и да било. Не добро, не лошо… нищичко. Просто натискаш копчетата на клавиатурата и се надяваш, че изпод ръцете ти ще се появи текст, който ако не друго то поне ще става за едно четене, за едно двеминутно прехвърляне с поглед. Имам странното усещане, че този текст е точно такъв, тъй като все пак е написан от мен докато в него обяснявам, че нямам какво да пиша. Де факто има голяма шанс този текст никога да не види бял свят, да остане просто един файл, забравен из харда на един компютър. Един файл, който едва ли ще стигне до нечии очи. Просто един файл. И все пак го пиша с любов и желание, надявам се, че ще рано или късно, пишейки глупости ще захапя нещо добро, нещо интересно… Нещо като идеята, която ми дойде в този момент. Приказката за файла. Хм, звучи задоволително малоумно, да видим какво ще се получи като се заема с изграждането й. Откъде да започнем… От “имало едно време” естествено!

Значи….

ПРИКАЗКА ЗА ФАЙЛА

Имало едно време един стар и изнемощял компютър. При компютрите “стар” е доста широко понятие, така че да речем, че бил вече на 3 години, а във времената когато бил купен се е водил част от бюджетна серия, т.е. “продаваме ви компютър, ама да знаете, че вече имате нужда от по-нов”. И така – компютърът бил стар. Бил и леко претоварен, не толкова с програми, игри и други глупости, колкото с тъпички американски сериали и сравнително голяма колекция от чалга песни. Хард-дискът му бил доволно фрагментиран, Windows-ът бил тотално изнемощял (XP рано или късно сдава багажа, колкото и добре да се държиш с него), но нямало кой да се погрижи да извърши една скромна профилактика. И така, състоянието на компютъра се влошавало все повече и повече, но дори той нямал време да си обърне внимание на здравето – бил зает с това да възпроизвежда аудио и видео файлове, сякаш не бил компютър, а аудио-уредба и видео в едно. Това от време на време го карало само да се замисли колко ужасно се е извратила техниката и що за ужасна рожба-хибрид е самия той. И все пак не оставало време да се замисли за себе си, за здравето си и правилното си функциониране.

Един ден на този компютър седнал нормално изглеждащ (ха, сега де!) индивид, който от скука решил, че все още става за писач на разни неангажиращи литературни произведения. Първоначално опитите му не дали успех и успял да напише само няколко малоумни реда, свързани с това как му се пише, но всъщност е некадърен и не вдъхновен и това му пречи. Тогава обаче се появила Идеята. Тези, които са се докосвали до творчеството на Платон, най-вероятно знаят, че според него Идеите са по-важни от Мненията. Хората, при които разумното начало на душата е водещо, използват идеите, разбират ги, докато по-нисшите имали само мнения. И ето – като едно по-висше същество, индивидът пред компютъра бил осенен от идея. Идеята да напише приказка. Започнал той с това свое занимание и текстът неусетно нараствал все повече и повече. При това приказката се получавала интересна. След като стигнал до това, което можело да мине за край, авторът на приказката си казал, че тя е достатъчно интересна, за да види бял свят някой ден. Затова той отворил “File” менюто и направил нещо историческо, от гледна точка на нашия разказ. Всъщност само от гледна точка на нашия разказ. Какво направил ли? Запазил вече написаната приказка в един .doc файл. Кръстил го “File.doc”. Да, името било странно, но в него се криела голяма част от идеята на файлът и неговото съдържание.

След като приключил с това индивидът станал от компютъра, а файлът с известни мъки намерил свободно място по хард-диска, където да се приюти. Съседи му били mp3-ката, носеща името (и съдържанието) “Azis – Ledena kralica”; група иконки, чиято работа била да представят Firefox и един голяяяяям видео файл, в който се съдържал последният епизод от третия сезон на “Грозната Бети”.

Тук трябва да разясним някои неща за живота на файловете, които вие, драги читатели, може да не знаете. Когато даден компютър бъде включен започва нов ден за всички файлове в него. Те започват да си комуникират, да се занимават с техни си, файловски работи, но винаги стоят готови за работа, защото всеки един от тях може да бъде призован във всеки един момент. Понякога има ситуации, в които файловете са отишли в някоя папка да запиват, без собственикът на компютъра да го осъзнава, и когато някой от тези файлове бъде привикан му отнема повече от нормалното време да се появи. Не е лесно да си файл, още по-трудно е да си пиян файл. Най-често, докато пияният файл се опитва да се яви на работа навреме, собственикът на компютъра решава, че той е забил и го рестартира, пращайки всички файлове в страната на сънищата. Когато те отново се събудят всички гледат сърдито пияния файл, затова, че заради него е трябвало да заспят принудително докато са вършели работата си.

И така. На второто събуждане на файлът от нашата приказка, носещ гордото име File.doc, той решил, че трябва да поразузнае нещата около себе си, особено ако му било отредено да съществува повечко време. Той поразпитал файловете около себе си какви са и какво съдържат, кога ги ползват и т.н. От тях разбрал, че човекът, който го е написал и създал не бил собственик на компютъра на който живеели, а просто временен ползвател, сядащ на машината от време на време и занимаващ се с негови си, творчески работи. Това накарало File.doc да осъзнае защо бил толкова различен от съседите си. Всъщност, обяснили му те, компютърът бил собственост на братовчедката на създателят на File.doc и следователно бил пълен със сълзливи сериали и чалга. File.doc попитал колко често идвал създателя му и те му отговорили, че едно на десет събуждания е негово дело. File.doc се зарадвал от тази новина (1 от 10 не му се струвало малко) и зачакал да дойде момента, в който създателят му отново ще го отвори и ще допълни нещо в него, или може би ще го използва по друг, по-значим начин. И зачакал.

Минали няколко събуждания, но File.doc така и не бил извикан на работа. Той предположил, че не неговият автор, а братовчедка му е на компютъра, тъй като “Грозната Бети” била извикана на работа веднъж, а “Azis – Ledena kralica” направил една двучасова смяна, в която трябвало през 3 минути да прави едно и също. Иконките на Firefox пък дремели от скука до File.doc, но не им се обяснявало защо е така.

Когато още няколко пъти File.doc се събуждал без да дочака зов за работа се замислил, че може би има някакъв проблем. Може би авторът му не се е появявал или му бил сърдит и не искал да го използва отново. Обърнал се за помощ към иконките и те му обяснили каква е ситуацията. “Не си първият”, казали те, “който минава оттук. Авторът ти често пише на компютъра, създал е много твои братя, повечето от които обаче бяха изпратени за унищожение в Кошчето в един или друг момент.”. File.doc не знаел какво е Кошчето и когато му обяснили за този своеобразен ад за компютърните файлове страх обзел всичките му битове. “А защо авторът ни ни пренебрегва така?”, попитал File.doc. Oбяснението било просто – преди около месец компютърът на който живеели бил изолиран от всички международни пътища. Нямало вече интернет, а файловете, създадени от автора на File.doc заминавали на някакво друго място, само когато имало интернет. Иконките на Firefox обяснили, че липсата на интернет била причина и за тяхната безработица. Никой не се нуждаел от тях, защото никой не се нуждаел от Firefox на компютър без интернет. Те също чакали да бъдат пратени в Кошчето, колкото и да не им се искало.

Цялата тази информация депресирала жестоко File.doc. Той започнал да се чуди ще иде ли на работа отново преди да бъде пратен в Кошчето, ще се сети ли авторът му за него или просто ще го забрави. Тези мисли натъжили дотолкова File.doc, че той решил да се обърне към служебните файлове на Windows Explorer, най-големите алкохолици в целия компютър. Те с удоволствие приели нов другар на своите “папка партита” и така започнал алкохолната част от съществуването на File.doc.

Един слънчев ден, повече от месец след създаването си, File.doc бил привикан на работа. Махмурлукът малко забавил отварянето му, но все пак успял да свърши работата си. По пътя към Microsoft Word му съобщили набързо, че отново има интернет. Това му дало надежда. И имало защо.

Създателят му изсмукал съдържанието му, след което изтрил празната обвивка. Усещането било странно, сякаш вътрешността на File.doc била измъкната от него, сякаш загубил своето тяло и се превърнал в един висящ дух... Този дух се озовал временно в RАМ паметта, където бачкали някои от пияните му приятели - системните файлове на Windows. По време на краткия си престой в RAM паметта му разяснили какво се е случило с него - превърнал се е просто в една голяма и подредена редица текст, чието предназначение още не било ясно. Имало два варианта - или да бъде забравен и при следващото заспиване на компютъра да изчезнае безславно или да бъде преместен някъде другаде. Файлът не искал това да му се случва. Страхувал се от унищожението още от мига, в който бил създаден. За негово щастие обаче бил привикан много скоро и от RAM паметта се озовал в Firefox. Firefox бил огромен портал, където множество файлове пристигали и заминавали нанякъде постоянно, поне в случаите когато имало интернет. Сега имало интернет и нашият файл се озовал на пътеката за едно непознато място...

Пътят бил кратък. Когато се огледал осъзнал, че текстовото му съдържание вече се намирало в друго бяло поле, но не това на Word, а на редакторът на постове в Blogger. Няколко клика, няколко редакции по-късно и натискане на бутонът "Публикуване" и трансформацията вече приключила. Файлът вече бил блог-пост. Неговото пътуване приключило. Еволюцията му достигнала крайната си точка и сега светът можел да му се наслаждава. А на него това му харесвало, защото осъзнал, че всъщност е ексхибиционист.

И ето го сега пред вас, драги читатели. Гол, разкрит напълно. File.doc, извървял пътя от създаването си, през забравата и файловия алкохолизъм, през качването в интернет и новият живот под формата на блог-пост. И бе прочетен от вас. Дали това го е направило щастлив? Не знам. Дали го е накарало да потръпне от удоволствие пред очите ви? И това не знам. Но знам едно - той намери своя нов дом в този блог, намери своите нови приятели из интернет и сега е уверен - уверен, че ще продължи да съществува.

Поне докато авторът му не реши да напише "Приказка за изтриването на един блог-пост"...

3 коментара:

  1. Мога само да посъветвам автора му да не пише "Приказка за изтриването на един блог-пост" защото тази е страхотна!!Мн ме изкефи :P Браво

    ОтговорИзтриване
  2. Това ти беше най-доброто написано нещо. Простите неща винаги са най-хубави.

    ОтговорИзтриване
  3. Е, па що ще е просто...това е Идеята - да бъде идеално! Браво, наистина е много яко! :) Поздравления, и зад "простите" неща, стои някой гений...

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...