Публикации

Показват се публикации от 2010
Обичам сивото си яке. Наистина. То си е моето яке. Всеки мъж трябва да има свое си яке. Както обяснявам на много хора напоследък, то е пригодено да ме защитава от всякакви опасности. В единия джоб се намира разтварящо се, остро приспособление, с което да се защитавам от физически опасности. В един от вътрешните джобове има магическа кутия, чието съдържание ми помага да не се сдобия с наследници преди съзнателно да съм ги пожелал. В наистина големия ми външен джоб са Тефтерът ми и две химикалки - средството за спасяване на идеи от възможността да потънат в забрава заради отнесеността ми. И за финал, тъй като аз целогодишно съм хремав, трябва да отбележим, че винаги има място за пакет носни кърпички. Обичам сивото си яке. Моето яке.

Видео лог - Коледно за децата

Първи прогнози за WrestleMania 27

Първите ми прогнози за WrestleMania 27, макар тя да е на повече от 3 месеца разстояние и да мразя да я прогнозирам преди Royal Rumble:

~ Wade Barrett vs. Undertaker
~ John Cena vs. CM Punk
~ Triple H vs. Sheamus
~ Randy Orton vs. Chris Jericho
~ Edge vs. Christian

 За един мач е ясно, че някога ще се случи, макар че може и да е преди Манията (Punk/Cena). Със спечелването на King of the Ring от Шеймъс мисля, че стана ясно и че ННН ще си отмъщава като се върне, така че и те най-вероятно ще имат мач, който обаче също може да е преди Мания. За другите мачове аз лично виждам някакви признаци и възможност да се случат, но няма да ги обяснявам сега. GG.

Писмо до Дядо Коледа

Скъпи Дядо Коледа,
Не знам дали така трябва да започват писмата до теб, защото не съм писал такова от... повече от десетилетие, ако изобщо някога съм писал. Сигурно се чудиш защо намираш това тук, а не в старата си дървена пощенска кутия. Просто е - 2010 г. е. Защо да пиша писмо на хартия и да го пращам на някакъв измислен адрес, когато мога да напиша пост в блога си. Когато тръгнеш да google-ваш имената на всички деца по света (девствен съм, честно, можеш да ме броиш за дете) и напишеш "Антон Биров", ще изскочи блога ми, ти ще видиш импровизираното ми писмо и всичко ще се нареди. Да си го признаем - няма откъде другаде да събираш информация за толкова много хора, освен от Google. Или може би от WikiLeaks, но ме съмнява те да се занимават с такива въпроси.
Какво искам от теб... За разлика от малките големоглави и сополиви кретеноиди не искам нищо материално. Знам, че ако поискам нещо такова едва ли ще можеш да ми го осигуриш, а и днес качеството не е на почит и сигурно щеше да…

За блогването

Дремейки вчера се замислих по един доста сбъркан и може би неинтересуващ ви въпрос - блогването като цяло. Стигнах до извода, че това животно не е за всеки, а дори тези, които намират място за него в живота си не подхождат еднакво. Какво имам предвид: следя няколко блога на готини хорица, пишещи интересни неща. Някои по-сериозни от простотиите, които пиша аз, други подобни на моите, трети дори по-зле. "Следя" обаче е силно казано - макар Blogger да ме информира за всичко ново в блоговете им при всяко мое влизане, рядко намирам време и желание да вляза и да прочета нещо. Защо?
Защото може би не съм четящият типаж блогър. Това според мен е най-пълният, а може би и най-добрият вариант на тази... зараза. Не само водиш и поддържаш свой блог, но четеш много други такива и активно участваш в дискусиите под постовете на колегите. Да, но не на всеки му се получава. Отговорът на въпроса "защо?" откривам в причините, които накараха мен да започна този блог преди вече над 3 год…

"Свръхнатурално"

Изображение
Зори прикри очите си с длани и заплака. Вратата не спираше да се тресе, блъскана от нещото отвън. Удар след удар, всеки следващ по-силен от предния. Зори изпяща. Вдигна глава и се огледа за друг изход, но малкия килер имаше само един такъв – заключената врата. Същата тази врата обаче бе и единствената защита от нещото вън. Пантите вече поддаваха. Още няколко удара и вратата падаше. Зори отново прикри лицето си и се сви на колене, но тогава, ей така – от нищото, блъскането спря. Зори погледна вратата и изчака няколко секунди. Започна бавно да се приближава към нея, когато отвън се чу глас: -Хей! Отвори вратата! Тя се дръпна рязко и се подпря на стената. -Отвори проклетата врата! Тук сме, за да ти помогнем, но няма как да го направим ако ще стоиш вътре цяла нощ! -Пич пич, по-спокойно, може да е изплашена. – скастри го друг глас. -Може би и аз съм изплашен и не искам да стоя тук, чакайки да й дойде настроението да излезе. Онзи плешивец може да се върне много скоро и ти добре го знаеш. -Добре, …

Препоръчани песни - Част 56

Пак съм аз, тоталният музикален инвалид. Тази седмица се научих как се държи китара, а също така изпълних няколко пъти "Eye of the tiger" пред подбрана публика, но за съжаление (ваше, не мое) няма да ви предоставя видео материалите. Достатъчно е да кажа, че са снимани в нетрезво състояние (както споменах преди няколко поста беше тежка седмица) и съм по-артистичен от обикновено. Така... стига глупости. Песните, които ви предлагам да чуете, в случай, че не сте:
Seether - FMLYHM Bruno Mars - Grenade Limp Bizkit - Sour Foreigner - Cold as ice Cindarella - Nobody's Fool
Какво имаме този път? Песен на Бизкит (сърчице), новата адски смазваща песен на Бруно Марс, една класика от Seether и две същински класики, по-стари от мен. Cold As Ice предполагам ще е позната на повече хора, докато Nobody's Fool може би не чак толкова. В последните седмици слушам доста рок, което може би е добре. GG за мен.

Вино, уиски, бира - кой разбира все някога спира

Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия. Тази вечер няма да пия.
Така... дано съм се самоубедил. Опасността е малка, тъй като вече съм си вкъщи, но винаги някой от нашите може да предложи да пием по една малка ракия по време на вечеря. Предложение, което ще трябва да откажа, ако уважавам поне малко черния си дроб, че и сърцето си, което изглежда не понася добре тридневния ми маратон.
Чували ли сте как се говори за повечето студенти, че са долни алкохолици и записват висше само, за да пият и да не работят, но не и да учат? Чували сте. За съжаление това в България е може би най-преобладаващото мнение за нас, тази така гадно определена прослойка. Е, не е вярно. Има хора като мен, които учат с кеф и трудно биха се задържали в големия град (ех, тази романтична селска душа...) ако нещо смислено (като ученето) не ги задържаше там. Хора, които н…

WWE Survivor Series 2010 - Preview

Изображение
В последно време изобщо не гледам кеч. Ама изобщо. Да, знам обичайните коментари по темата: "Детинско е", "Време ти е да пораснеш", бля-бля-бля. И вие знаете - "Саквайте ми кока, ще правя каквото искам". Точно в момента обаче самия аз нямам никакво желание да гледам WWE (да не говорим за разни други... неща) и не съм гледал цяло седмично шоу сигурно повече от месец. Преди малко прехвърлих последния Smackdown като успях да изгледам с едно око 2-3 мача и по-интересните сегменти, но това пак не събуди някакъв голям интерес в мен, че да почна да гледам редовно всичко от следващата седмица. Но едно нещо ще се гледа и това е Survivor Series, който е тази неделя и на Нели въобще не й пука, че това чудо ще се състои! Защо казах последното? Не знам, но е факт. Не й пука.

Но да се върнем на мен и гледането на кеч. Survivor Series поне на хартия си заслужава трите часа висене пред компютъра (а и какво да правя в понеделник до 3 часа? Да уча по микроикономика? Божеее…

Път, пот, протест

Интересно как при толкова неща, случващи се в живота ми и в интересуващите ме области, блогът стои празен. Може би не ми се занимава да пиша, може би не виждам смисъл да обяснявам разни неща на вас, въображаемите ми читатели, или може би просто съм прекалено стар и зрял вече, за да поддържам личен блог. Коментар за последното ми изказване: „хаеахеахеха”. За блоговете пределна възраст няма, има обаче една долна граница на интелигентност, на която блогърът трябва да отговаря, за да не бъде четен само от себе си и в редки случаи от баща си (Здрасти, тате!).
Естествено, както винаги, мога да пълня главите ви с абсолютно неинтересуващи ви неща, занимание, така любимо на мен, майселф и Айрийн. Едно такова нещо е фактът колко много пътуване ми се насъбра през последната седмица. В табличен вид за ваше улеснение:
Събота: Виноградец – Пазарджик - Виноградец Неделя: Виноградец – Пазарджик – Пловдив – Пазарджик - Виноградец Понеделник: Виноградец – Септември – Пловдив – София Вторник: Пловдив – Софи…

Препоръчани песни - Част 55

Хайде пак силни песни. Напълно възможно е някои да сте ги чували много преди да ги препоръчам, но както и да е. Имаме новата песен на Графа (която е хипер яка като за българска песен, btw); една от най-мъжките песни в лицето на "I'm a man" (момци, качвайте я на плейърите/телефоните и направете една разходка през деня. Чувството е яко мачовско, ок?); силна балада от Scorpions, която доста слушам от няколко дни насам; единствената песен от новия албум на Linkin Park, която харесах (за старите им... фенове: абстрахирайте се от идеята, че това са LP и се наслаждавайте на гениалността на това чудо); и за финал - една песничка на Red, които макар да не могат да достигнат Already Over (най-големият ми шедьовър) пак правят силни песни.

Графа - Невидим
Black Strobe - I'm a man
Scorpions - Lonely Nights
Linkin Park - When they come for me
Red - Fight Inside

Невидим... за тебе сякаш съм невидим! Rly, Графе? Rly, Влади Ампов? Вадиш още три такива песни и ти влизам във фен-клуба. А в…

Halloween 2010 - Снимки

Изображение
"Heads - you live. Tails - you die."
Подробният ми коментар за тазгодишния Хелоуин по-късно през седмицата. Сега само малко снимки, защото взе да става традиция.



За снимки от предни години цъкнете тук за 2008 и тук за 2009. Ако бях отделил няколко дни да обмисля как точно да направя грима си на Two-Face щеше да се получи по-добре, но и така съм доста доволен. Догодина повече.

Как си направих тиквен фенер за Хелоуин

Изображение
Проблемът за американизацията изобщо не искам да го обсъждам. Мисля, че и преди съм споменавал в блога, че Хелоуин като празник, в буквалното значение на тази дума, изобщо не ме влече. Няма общо нито с мен, нито с България. Това, което му харесвам обаче е, че за една вечер човек може да прояви творчество и да се превърне в тотален изрод, имайки някакво горе-долу смислено оправдание за това. Интересното е, че с всяка година все повече млади хора обръщат внимание на "празника" и се възползват от възможността да се маскират, а с тях и доста клубове и дискотеки намазват парички, организирайки т.нар."Хелоуин партита". Но се отплеснах. Важното е, че тази година отново ще... играя с външния си вид за Хелоуин, но преди това реших да позагрея с друга хелоуинска традиция, която ми се струва забавна - правенето на тиквен фенер, т.нар. Jack-o'-lantern. Речено сторено. Едно бързо обяснение (за интересуващите се) как става номерът.

Не е кой знае колко сложно, даже напротив -…

Препоръчани песни - Част 54

Този път не толкова весели песни, освен може би донякъде тази на Switchfoot. Веселите песни са за определени периоди, но през повечето време музиката трябва да депресира. Шегувам се, това, че моят плейлист може да откаже някое божество от съществуване не значи, че всички трябва да слушат такива песни.
Big B feat. Everlast - Before I leave this place Nonpoint - Frontlines Seether - Broken Switchfoot - Your love is a song Five Finger Death Punch - Far from home
Първата и третата са големи лични фаворити. Едната заради личния заряд, който носи и тъжната усмивка, която може да създаде, другата... защото е просто въздействаща. За мен де, на вас може нито една да не ви хареса. Ваш проблем. Приятно слушане иначе :)

Няколко random неща...

-Skype 5.0 ме вбеси тотално неколкократно за едва няколко дни ползване. Да, има си и добри страни (като така желаната от мен някога опция за история на статусите), но повечето неща в него са недоклатени, недовършени и бъгнати. Забива дразнещо често (т.е. много пъти през малък интервал от време за по доста време), което е върхът на сладоледа. Радвам се, че не написах подробно ревю за него, както обмислях. Боклук е.
-Skype 3.8 пък е съкровище. Изтрих гореспоменатия тровител на нерви, свалих си от data.bg старата версия, инсталирах си я (като естествено забраних да се ъпдейтва) и сега съм щастлив и спокоен потребител на Skype. Докога ли...
-"It's my life" на Бон Джоуви е най-любимата песен на повечето чалгари и DJ-и в чалга дискотеки в България. Факт.
-Ракия, уиски и водка в този ред в умерени количества с нарастващ порцион (т.е. най-малко от първото, повечко от второто и така) не е чак толкова страшна комбинация колкото си и мислех. Като че ли прекаляването само с едно от тях…

Общежитие - Special Edition: Студентски град

Студентски град. Мечтата на всеки умствено ограничен индивид, който е решил да се помъчи да запише висше само и само, за да изживее одисеята да живее на това място, да се радва на благата и удобствата, които то му предлага, както и на солидното количество чалга, алкохол и разврат. Отвращавате ме, отрепки, проклинам ви на вечни страдания в ада на боговете, в които вярвате. Кхъм-кхъм, след това така жизнерадостно начало, в което наблегнах на не малка част от българските студенти, нека преминем към основното, скъпи мои читатели. Нека преминем към краткия Биров преглед на Студентски град, столицата и моето мнение за тях. Ще попитате защо това е част от поредицата "Общежитие"? Ами де факто аз отново бях в общежитие, само че не моето, а това, в което живее скъпата ми жена. Но поясненията по-надолу. Простете, че в началото се отдадох на личната си неприязън към малоумната сган по света, но... няма как. Да продължим...

Да започнем с това, че не харесвам София. Никога не съм я харесв…

Общежитие - една истинска история (Част 4)

Неделя е, а аз най-мързеливо пиша колкото да оползотворя времето пред компютъра. От една страна усещам липсата на PC-то ми в Пловдив, както и на постоянния достъп до интернет, но от друга ми е много по-добре така - имам време и желание за четене, а донякъде чета и от липса на правене на друго. Пък и след има няма четири месеца ме чака сесия. Трябва да съм готов. Но да видим как се разви изминалата втора седмица в общежитието...

Алмаматерски циркове

Двоумя се при започването на този пост. Не съм студент на СУ "Климент Охридски", нямам планове и да бъда такъв в близките една-две години и това донякъде ме поставя в позицията на човек, който се опитва да размишлява, или по-скоро да бърбори, за тема, която не го засяга пряко. И все пак вроденото ми нахалство, клюкарското изкушение и младата ми политологична душа сякаш надделяват и ме карат да обърна внимание на така интересната ми тема с бъдещето на Софийския университет.
В така проблемната за мен ситуация, дали да пиша или не, има една положителна страна - това, че не съм студент на СУ ми дава един по-страничен поглед върху нещата, макар безпристрастността ми също да е застрашена от някаква необяснима привързаност и лоялност към ПУ. Никога не съм разбирал как човек може да се привърже към една учебна институция и да я защитава срещу конкуренцията, но ето, че е възможно. Изпитвах го в гимназията, изпитвам го донякъде и сега. Задоволството да гледаш как "онези там" …

Общежитие - една истинска история (Част 3)

И неусетно първата академична седмица, която трудно може да бъде наречена "седмица", мина. Знам за жаждата на феновете да научават все повече и повече детайли от битието на един студент, така че ето ме - спускам се в описания на това, което се случи, как, къде и защо.

Да започнем със съквартиранта ми. Мимолетните ми опасения, че мога да попадна в една стая с долен алкохолик/наркоман/отрепка се разсеяха напълно - той е свестен повече от нормалното и няма никакви видими недостатъци, които си струва да бъдат отбелязани. Мисля, че ще се разбираме добре през идната година, а нека го признаем - това е жизнено важно за успешното съжителствуване на две лица. Имам странното чувство, че "съжителствуване" е прекалено сложна дума за голям брой от читателите ми, но ще се престоря, че имам вяра в интелектуалните ви способности и ще я оставя така. Но да се върнем на съквартиранта. С родителите му се бяха погрижили да почистят стаята преди ние да стигнем дотам, за което им благода…

Общежитие - една истинска история (Част 2)

Преди да започна да ви доставям духовна наслада с втория пост от своя разказ, искам да се извиня за това, че в предния пост бях пропуснал едно много важно нещо, свързано със студентския живот, което си струва да се отбележи: студентските столове! Та:
6.Хранене в студентски стол - checked.

Сега да продължим оттам, където предният ми творчески напън свърши, а именно на момента, след като вече се бях сдобил с настанителна заповед. Следващото нещо, от което се нуждаех, бяха снимки. Толкова бях радостен от идеята, че ще живея в общежитие, че даже бях забравил да се снимам и то от самосебе си бе останало за последния възможен момент. Е, дадох 8 лв. за четири компактни снимки, които обаче станаха за три минути. Тъй като не съм се бръснал от повече от две седмици можете да си представите как изглеждах. Някой да не си помисли "зле"? О, не, не, не... Глупци. Аз много рядко изглеждам зле, а дори да е така не го признавам. Да речем, че на снимките изглеждах по-възрастен от обичайното и…

Общежитие - една истинска история (Част 1)

О, музо, къде си ти? Не виждаш ли, че ме боли? Сутрин, обед, вечер ням, мислите си собствени аз ям. И мъча се и мъча нещо да творя, бурните фенове да усмиря. Успявам ли, провалям ли се? Кой ще каже? От моето творчество всеки може малко мъдрост да намаже...

Ра-та-та-таааааааа! Силно начало, а? Цар съм на подобни интрота. Скоро ще почна да ги правя на клипове, така и така записвам какви ли не простотии. Но да не се отплесваме (as always) от основната тема на този пост - началото на студентския ми живот в общежитие! Както пише горе - част първа. GG, част втора ще я получите съвсем скоро, тъй като знам, че изгаряте от нетърпение да четете все повече и повече детайли около личния ми живот. Това ще е една сърцераздирателна (моля?) история за това как се сблъсках за пръв път с общежитието, а може би и за това как е започнал (защото все още не е) животът ми там. Но да започнем с това, че още от миналата година ми се обяснява, че щом не съм живял в общежитие не съм видял нищо от студентския жи…

"Predators" - Нещо като кратко ревю

Изображение
"Predators" бе един от филмите, които чаках с известна доза интерес тази година, макар и да не ми беше особено важно да го гледам. Фактът, че изчаках свестен Blue-Ray Rip, за да го видя, май говори достатъчно. Впечатленията ми? Повече от солидни. Предупреждавам за възможни спойлери (даже почти сигурни спойлери) надолу, така че ако не сте го гледали, имайте едно наум преди да четете.
Да започнем с основната идея - група опасни човеци, захвърлени на джунглеста планета от банда "хищници", желаещи да ги ловуват. Толкова просто и толкова гениално едновременно. Действие, което може да се очаква от Predator, имайки предвид вече създадената история на вида. Макар сред героите да имаше известна доза филъри, повечето имаха място във филма и изиграха някаква, макар и малка роля. Голяма изненада бе за мен колко добре се справи Ейдриън Броуди в ролята на мълчалив и опасен наемник. Тофър Грейс, който незнайно защо недолюбвам, също бе повече от приличен. Още от самото начало на фи…

Новият TV сезон за мен

Дойде месец септември и множество стари и нови сериали налазиха с новите си сезони телевизиите в Щатите. Тъй като живеем във времената на торентите, не ни се налага да чакаме българска телевизия да купи даден сериал, а просто да изчакаме да се появи в някой тракер, някой добър човек да ни направи/преведе субтитрите и сме готови да гледаме. Не съм от хората, които следят сериали по цял сезон. Нямам нерви за това, лесно забравям какво е станало в предните епизоди, че и кой епизод съм гледал последен. Пък и това, че ежеседмично гледам по (поне) две кеч шоута ми стига. Но тук ще говорим за сериали или по-точно за тези, които следя, какво е мнението ми за началото на новите им сезони и кои ще следя за пръв път целогодишно и кои ще гледам през лятото на 2011-та.
Започваме с комедийните. How I met your mother и Two and a half men започнаха изключително силно този път, особено втория. Two and a half men S08E01 предложи много смях (особено около историята с опита на Чарли да си прати дънките в …

Birov - The Time is Now

WWE Night of Champions 2010 - Коментар

ВНИМАНИЕ: ПОСТЪТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТУРНИРА. ОКЕЙ?
Miz и Daniel Bryan направиха един от най-яките мачове, които съм гледал в WWE в последно време. Имаше история на мача (концентрирането на Миз върху ръката на Браян), имаше доста близки до 3 тушове, имаше напрежение, подходящо използване на Алекс Райли, имаше реакция от публиката и най-вече - имаше химия между двамата. Много приятно съм изненадан от двамата. Знам, че Браян може да направи силен 30 минутен и нагоре мач без много sell-ване - хареса ми да видя, че се е пригодил към WWE стила и хем селваше адски много контузената ръка, хем не прекаляваше с бързите ставания, усмивките към публиката (макар че се забелязва още да я прави тази грешка) и прекалено разнообразните движения, които биха направили повечето му опоненти да изглеждат зле. Миз пък ме изненада с timing (или както там го наричат умните хора) - знаеше кога и какво да направи, за да повиши напрежението, хареса ми да го видя и концентриран върху крайника на оп…

Тих

Животът е сцена, като безвластни актьори играем без спир.
Мир и любов, война и кръв, мир и любов, война и кръв...

Стих недовършен,
крехък и вял,
в главата ехти.

Огорчение описва,
неясно и с уплах,
разбираш ли ти?

Въпроси нелепи,
веч отговорени,
сляпа ярост разгарят.

Думи студени,
тихо изречени,
дълбоки рани оставят.

...накрая пак мир.
Но най-вече любов.

WWE Night of Champions 2010 - Preview

Изображение
БУМ! Голямото завръщане! Епохален момент в историята на кеч-журналистиката! Бляяяя, говоря глупости. Да се концентрираме върху важното - тази неделя е WWE Night of Champions, едно уж не особено важно PPV, което обаче впечатлява (лично мен) с добрите неща в карда си и което чакам с интерес, може би дори повече от SummerSlam. Плюсовете тук определено са повече от минусите, но това ще стане ясно по-нататък.

Да започнем с най-интересното нещо за мен на това PPV (може би) - дългоочакваният от мен сблъсък между Кейн и Гробаря. Двамата отново са един срещу друг след една впечатляваща история започнала в началото на лятото с изчезването на Гробаря. Въпреки че Кейн търсеше кой е нападателят на брат му, основното мнение, което се въртеше е, че е силно вероятно WWE да изкарат Кейн нападателя. Те така и направиха, но го направиха така добре, че да не сме разочаровани. От SummerSlam насам историята между двамата братя беше развита добре с множество промота от двамата и клипове от миналото им. Тейк…

'начиии соли ми се Facebook.

Изображение
'начииии Facebook ми се отваря, обяснявайки ми, че статусите ми не могат да са по-дълги от 420 символа. Това, естествено, супер много ме дразни, защото аз може да искам да напиша нещо малко по-дълго (като това отдолу) и да ми е нужно повечко пространство. Това да не е Twitter, че да се ограничавам в статусите си и да пиша неща от сорта на "Отивам да сера.", "Срах.", "Пак отивам.", "Може би имам някакви проблеми със стомаха...", "Не, не излезе нищо.". Та тъй като статусите там ме ограничават, ще си пиша тук и после ще дам линк там, за да покажа на Facebook, че не може да ме види. Окей?

'начиииии харесах едно много умно нещо за харесване (не знам как се наричат), което описва как понякога пиша романи със съдържание от типа на "Блъскам си главата в клавиатурата, пишейки ти това с носа си... Искам да ти откъсна главата и да се уча да я играя на волейбол с нея", ноооооо винаги го трия и пиша просто "Окей", като да…