Ритник в главата, брой 12: Доброто/лошото в "новото" TNA, Най-добрите образи: Острието

Пф... пак е време за "Ритник в главата", пак е време за няколко никому ненужни реда бръщолевене на кеч тематика. Никому ненужни ли казах? Простете, фенове. Знам, че всеки материал на тема "кеч" си струва прочитането за наистина зарибените. Но да се съсредоточа и да ви ориентирам какво ще четете този път - малко random мисли за "новото" TNA след пристигането на Хълк Хоган и компания, както и малка част от новата ми рубрика "Най-добрите образи за последните години". Но всичко по реда си. Започваме с TNA, тъй като опитите им да водят война с WWE са ни забавни и ни вдъхновяват...

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: В постът се съдържат неща, свързани с резултати и събития от TNA Genesis. Ако не сте го гледали, а искате да го направите без да си спойлвате, моля не четете надолу. Знам колко гадно е да ти спойлнат. Благодаря.

ДОБРОТО И ЛОШОТО В "НОВОТО" TNA ДОСЕГА

Eстествено, че ще започна с плюсовете. Доброто, като за начало, е че седмичните шоута на TNA (iMPACT, да) вече са доста по-непредвидими. Не съм гледал кой знае колко редовно иМПАКТИ-те в края на 2009-а, но пък ми се струва, че не бяха толкова интересни и пълни с обрати, колкото са вече миналите 2 от администрацията на Бишоф и Хоган. Множество сегменти от една история в едно шоу, изненади от рода на мач за световна титла 3 дни преди PPV, новите и свежи сблъсъци (макар и само на места).

+ Друг плюс определено са множеството дебюти, които специално в шоуто на 4-ти януари оставиха хората с провиснали уста (това май е правилната форма за мн.число, хъхъ). Появата на Рик Флеър и неговата наистина интересна роля като зъл ментор (изглежда) за AJ Styles, очакваната поява на Скот Хол и X-Pac, появите на Вал Винъс и Орландо Джордан. Черешката на тортата лично за мен е Мр.Кене... опа, Андерсън, който най-накрая дебютира в TNA. Искрено се надявам те да го използват по-добре от WWE и да му позволят да се превърне в звездата, която всички очаквахме да стане. Човекът има страхотен образ, страхотна харизма и средни, но повече от достатъчни умения на ринга, за да стане суперзвезда. А да, щях да забравя - има ли някоя заблудена Харди фенка, която да не е разбрала, че друсалката Джеф Харди се появи в TNA на 4 януари? Не съм сигурен дали е подписал с тях, но появата му може да е някакъв намек за нещо за в бъдеще. Това, което ми хареса около неговата поява е, че беше хипер неочаквана и освен това не се сби с някой главен тип, а с Хомисайд, което може би значи, че ще го видим като X-Division кечист. Лично според мен това е по-добрият вариант. Човек като Харди, който през миналата година достигна пика на своята популярност може да направи доста за позападналата девизия, пък и има други хора в TNA, които си чакат заслужения ред за World титлата и съм твърдо против Харди или който и да е друг току що дебютирал в компанията кечист да бъде набутан в main event-a.

+ Хълк Хоган. Човекът просто привлича феновете към себе си. Годините не правят почти нищо на името "Хълк Хоган" и той си остава все така популярен. Това е голям плюс за компанията, тъй като привлича вниманието към нея. Проблемът с Хълк е, че започна с прекалено много промени, които може би ще отблъснат част от досегашните фенове на компанията. Образът му засега е неизяснен - ту е добрият нов шеф, ту прави каквото според него е правилно и не му пука за феновете (смяната на ринга и изказването му по темата). Мисля, че на образа "Хоган" трябва да се сложат някакви граници, а не да е толкова... разпилян.

+ ЕРИК БИШОФ! Бог! Невероятен образ, чак сега разбрах колко много ми липсваше да го гледам като злия шеф. Може би по време на престоя му в RAW не го оценявах толкова защото не бях прочел книгата му, но след нея всичко се промени. Всеки сегмент с Бишоф е златен, евала, че му се занимава с on-screen роля.

И... тук май плюсовете свършиха. Има неща и които не са добри според мен и не мога да ги пропусна. Все пак TNA искат да са сериозна конкуренция, а за да стане това трябва да се постараят за други неща. Примерно:

- Да си изпълнят обещанието и да пушват млади таланти. Не "новопристигнали таланти", а млади. Мат Морган и Хернандез след добре започнатите пушове миналата година, сега бяха събрани като изкуствен отбор и набутани в таг девизията. Това... това не ми харесва. Насти Бойз, които лично според мен са ужасно скучни за съвременния кеч зрител, губят ефирно време. Кевин Неш, Екс Пак и Шон Морли получават PPV мачове, а Motor City Machine Guns и Самоа Джо не. Съгласен съм, че нови фенове ще бъдат привлечени със стари, известни имена, но пък това не трябва да става за сметка на младоците.

- ППВ продукцията. Genesis лично според мен беше по-слабо като шоу от предхождащите го 2 седмични предавания. Мачовете не бяха нищо особено като за ППВ, някои от тях бяха откровенно набутани колкото да се запълни бройка. Странно ми се струва решението женската титла да се сменя през 2 седмици. Странно ми се струва да правиш ППВ мач между Шон Морли и Даниелс след само 1 сегмент в седмично шоу. Скот Хол за пореден път се издъни като не участва в мача, в който трябваше да участва. В общи линии малкото неща, които ми харесаха бяха: победата на Дезмънд/Найджъл, дебютите на Кендрик и Андерсън (само появите, мачовете не чак толкова), краят на мача Стайлс-Енгъл. PPV-то не беше нищо, което истински да си заслужава. Надявам се да започнат да пазят някой друг голям мач за ППВ-тата занапред и да ги билдват добре.

- Цялостния вид на шоуто. С мизерното надписче Genesis в началото PPV-то изобщо не ме надъха. Клипът преди това също не беше от най-добрите. Музиката на някои "нови" кечисти е добра, но на други (Кендрик) е ужасна. Смяната на ринга, дошла така от нищото, по-скоро е добър ход според мен. Видът на iMPACT Zone обаче се нуждае от промени. Бъба Любовната гъба трябва да бъде разкаран, а не обичан образ като Джеръми Бораш. Както казах - някои от промените, които Хоган и Бишоф правят не ми допадат.

Да се надяваме, че нещата ще тръгнат към по-добро занапред и TNA наистина ще се превърнат в една сериозна конкуренция за WWE. В момента ги превъзхождат като истории и идеи, но не и като цялостна продукция, а това като че ли е най-важното. Стискаме палци.

МАЧ НА БРОЯ: Triple Threat World Heavyweight Championship: Triple H (c) vs Edge vs Chris Benoit

Не знам дали ще има такъв във всеки брой, но реших този път да има, тъй като днес качих мача в bgshare. Не е от най-лесните за откриване, повярвайте ми. Мачът е важен, тъй като доведе до интересни неща, но няма да пояснявам точно какви.

ЛИНК ЗА СВАЛЯНЕ НА МАЧА ОТ BGSHARE

Пожелавам ви приятно гледане и съм сигурен, че незапознатите със случая ще останат леко объркани след края на мача, хаха. Това е едно от нещата, които харесвам в кеча.

НАЙ-ДОБРИТЕ ОБРАЗИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ: EDGE/OСТРИЕТО - "The Rated R Superstar"

Oбразът на млад и забавен тип, носещ лъскави дрехи, не може да те докара до върха. Питайте Крис Джерико. Изглежда WWE осъзнаха това и за Острието. Промяната в него започна още с началото на heel turn-a му през 2004. Нямаше вече веселяк, който да се старае да забавлява феновете. Имаше кечист, който бавно започна да се побърква на тема "световна титла". Острието беше обсебен. Бореше се за всяка възможност да получи мач за титлата. Щеше да получи такъв много по-рано, ако контузии не бяха попречили на сингъл пушовете му през 2002-а и 2003-а. Участва в мачът, който постнах горе, участва в третия в историята Elimination Chamber в началото на 2005. Получи 1 на 1 мач срещу ННН през февруари, но го загуби. И тогава дойде куфарчето.

Малко след спечелването на Money in the bank Острието започна да показва пълния си потенциал. Rated R Superstar образа бе създаден, а във времена, когато хората се кефеха на тениските на Джон Сина, наистина бе нужен образ на злодей, който да обяснява, че насилието и секса са неща към които е пристрастен. Този образ наистина прилегна добре на Острието. Това как спечели първата си световна титла в началото на 2006 и последвалия Live Sex Celebration (макар да не бе кой знае какво това е един от най-запомнящите се сегменти за 2006-та) затвърдиха образа на мръсник. Частта за насилието бе потвърдена в страхотната вражда с Мик Фоли и последвалия им съюз. Враждата със Сина през лятото на 2006-та отново изстреля Острието на върха. Едни от най-добрите сегменти през последните години са от тогава - шамарът за бащата на Сина, боят на кея. Последвалите няколко световни титли, спечелени по някакъв долен начин също допринесоха за завършването на образа на Острието.

А какъв точно беше той? The Rated R Superstar е самовглъбен, побъркан на тема "световни титли" кечист, който явно показва, че обича да се наслаждава на живота. Не само на секс, но и на насилие. На собствените си измами и лъжи. Човек, готов да предложи дори тялото на собствената си приятелка, за да запази златото си. Човек, готов да спи с дебела (пълничка? Неее) главна мениджърка, само и само, за да я използва като средство за измъкване от потенциално опасни мачове и за вмъкването в такива за световни сили. Без съмнение един от най-интересните образи, които съм гледал някога. Може би леко отдалечаване от образа беше периода преди SummerSlam 2008, когато Острието се побърка и започна да сее хаос, изнервен от предстоящия си Hell in a Cell мач с Гробаря. И все пак това може да бъде разгледано и като засилване на маниакалността, а пък и беше толкова добре изиграно от Острието, че все още сегментите стоят не само в моята, но може би и във вашите глави.

От 2005 до 2009 обаче мина много време и образът постепенно загуби първоначалната си инерция, а и след като мина маниакалния период от средата на 2008 (и който може би трябваше да бъде продължен) Острието сякаш загуби инерция. Започна да прави същите стари неща, спря да бъде истински интересен. Точно затова може би след завръщането му тази година (когато и да е то) най-вероятно ще го гледаме като фейс, но пък нямам нищо против. Сигурен съм, че ще се справи добре и с тази роля. Но в крайна сметка The Rated R Superstar образа на гадния хийл остава в историята, като един от най-добрите wrestling gimmicks за последните 10 години.

* Това е за този път. Дано ви е било интересно. Следващият път (може би след около седмица и половина) е ред на следващия от най-добрите образи за последното десетилетие. Също така ни очаква превю за Royal Rumble, чиито кард за момента не изглежда кой знае колко добре. До тогава ви пожелавам всичко най-добро. Биров аут.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...