"Daybreakers" - ревю


Рядко пиша ревюта за филми, защото рядко чета такива и знам, че чуждото мнение трудно може да те накара да гледаш някой филм ако нямаш вътрешното желание за това и трудно може да те откаже, в случай, че това желание е на лице. И все пак реших да напиша няколко реда за Daybreakers, най-вече защото бях сложил трейлъра му в един пост преди няколко месеца като един от филмите през 2010, които чакам с интерес. Филмът е изгледан и мнението ми за него вече е горе-долу добре оформено.

Откъде да започнем... Историята. За да не разкривам прекалено много от нея ще кажа само, че през 2019 (мисля) почти цялото население на планетата вече се състои от вампири. "Болестта" се е разразила като чума, тези, които са искали да живеят са били превърнати, а другите - тези, желаещи да останат хора, са се превърнали в плячка заради кръвта си. Този свят е на прага на криза и то не каква да е, ами криза за кръв. Няма хора, няма храна. Започват безредици, а вампирите, останали за по-дълго без кръв, започват да мутират в разни прилепоподобни същества без грам мозък. Тук се появяват двама от основните герои - Сам Нийл (този от Джурасик парк, да) играе ролята на злия шеф на корпорация, занимаваща се със снабдяването на обществото с кръв, а Итън Хоук (къде се беше загубило това момче?) се превъплащава в ролята на доктор, работещ за Нийл, който се опитва да създаде заместител на кръвта, за да спре световния глад. Оттук нататък вече няма да разкривам повече, но да речем, че събитията по-нататък във филма са достатъчно интересни и донякъде логични (логиката е нещо, което изчезна от филмите с вампири през последните години).

Така. Какво имаме? Приличен каст в лицето на Хоук, Нийл и Уилям Дефо. Останалите не ги запомних. Какво друго? Отново идеята за лекарство против вампиризма. Тук идеята е представена по малко странен, но интересен начин. И сега е време за вметка - ако историята на Daybreakers беше използвана дори частично в Blade Trinity, то вторият щеше да е с пъти по-добър филм. Да, в Trinity също се говореше за "лекарство", но нещата там бяха на едно по-...елементарно ниво, което ме кара поне малко да похваля сценария на Daybreakers. Знам, че е глупаво да сравнявам всеки филм с вампири с Blade, но нека си го признаем - през последните десетина години точно филмите за дампира, изигран от Уесли Снайпс, показаха нещо що годе приятно за гледане във филмите за вампири. Сега за съжаление пазарът е пренаситен с филми и сериали за вампири-педалчета, които едва ли ще видим убити от мускулест негър. Пф, отклоних се от темата. Това е ревю на Daybreakers.

Ами... очаквах малко повече. Или поне така си мисля. Какво повече ли? Повечко екшън, истински, див (Blade е виновен отново). Но пък липсата му донякъде е и хубаво нещо - филмът не е просто среляне наляво-надясно. Има прилична история. Има ИСТИНСКИ вампири, които забележете изгарят при излагане на слънчева светлина, а не започват да блестят като прекалила с броката по циците си чалга певица. Има някои наистина приятни идеи за свят, в който всички (почти) са вампири. Свят, потънал в тъмнина, в който всеки има достъп от къщата си до метрото, за да не излиза навън, колите имат предпазни черни стъкла и камери за през деня. Наистина голям плюс е добре пресъздаденият вампирски свят, нещо, което не помня да съм виждал другаде. Има и няколко много добри сцени, които са си същинско удоволствие за наблюдаване - наредените по големи колони човешки тела, от които се изсмуква кръвта (да, знам, имаше такова в Trinity); принудителното изкарване на слънчева светлина на вампирите, които са започнали да мутират от липса на кръв и са се превърнали в заплаха за обществото; войниците, чудещи се дали да изпълнят заповед или да налетят на човека пред себе си, защото са дяволски жадни. Добри сценки, наистина. Беше приятно да ги изброя.

Крайна оценка.. апф, това са глупости. Ако искате да гледате филма - гледайте го. Ако нямате интерес - пропуснете го, не изпускате някакъв шедьовър. Препоръчвам го само на всички фенове на гореспоменатите гей-вампирски истории, за да видят къде всъщност се крие чара на вампирите - не в красивите вампир и вампирка, в които може да се влюбиш нещастно (фак фак?), ами в непредвидимостта на тези същества и въпросът, който би тормозил съзнанието ви ако можехте да срещнете някое от тях - "В очите ли гледа или във врата ми?".

Щях да забравя другата причина да ги харесваме - заради бруталните количества кръв, които се изливат (би трябвало поне) във филмите за тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...