Ties that bind: The Corporate Story (Сезон 1) - Глава 6

Линкове към предните глави: 1, 2, 3, 4, 5

ШЕСТА ГЛАВА

Вратите на асансьора се плзъзнаха настрани и Хънтър излезе от него със спокойна стъпка. Не беше изминал и няколко метра, когато задъханата Стефани го пресрещна с разтревожено изражение:
-Трябва да говорим. Бързо! Ела!
-Какво става?
-Ще ти обясня. Ела в офиса ми.
Хвана го за ръката и го задърпа към офиса си. Той не се възпротиви, но докато вървяха се огледа. Не забеляза нищо нередно. Стефани го замъкна в офиса си и веднага спусна щорите, тъй като вътрешните му стени бяха изцяло от стъкло и целият етаж можеше да види какво става вътре. Няколко пъти на жена му й беше идвала странната идея да правят секс в офиса й на заключена врата, но той не се бе съгласявал. Ако Винс разбереше щеше да го обезглави.
Сега обаче бе ясно, че Стефани не иска секс. Хънтър беше доволен. Не му беше до това. Искаше да я изслуша набързо, да иде до офиса си, да поговори с хората си и да им даде инструкции, след което да поспи.
-Какво има? – попита отново.
-Може би беше прав, че се тревожеше за Дейв.
Батиста. Хънтър събра сърдито вежди.
-Тоест?
-Одеве влетя на етажа като луд. Дори не ме поздрави, както обичайно прави. Влезе в стаята на татко, който пък беше казал, че не иска никой освен Батиста да го безпокои. Говориха двайсетина минути, след което Батиста излезе с усмивка на лице, качи се в асансьора и изчезна. Преди това обаче ме поздрави...
-Знаеш ли за какво са говорили?
-Не. – тя млъкна – Или поне не знаех. Пропуснах да ти кажа, че преди Дейв да иде в офиса на татко там имаше и друг човек.
Хънтър я погледна още по-строго.
-Добре, защо мълчиш? Кой беше?
-Крис. Беше Крис.
-Джерико?
-Да.
-Какво е правил той тук? Мислех си, че се вясва само от време на време.
-Появява се само когато е нужно да говори с проблемен клиент. Знаеш, че го бива в убеждаването...
Хънтър се засмя. Това беше твърдение, което не считаше за вярно. Не харесваше Джерико и Джерико не харесваше него.
-Тогава за какво е бил тук сега?
-Не знам точно. Но след като Батиста си тръгна видях Джерико да излиза от офиса на татко. Отидох да го поздравя. Знаеш, че се разбираме.
Естествено. Хънтър бе убеден, че Джерико не би имал нищо против да е на неговото място – чукайки неговата жена, имайки позицията, която Хънтър имаше.
-Знам.
-Попитах го какво става. С усмивка, естествено. Каза, че е имал новини за татко.
-А какво е правил Батиста там?
-Това попитах и аз. – каза Стефани и замълча. Чудеше се как да продължи – Крис каза, че Дейв е бил тук за информация и след като я е получил е бил изпратен да залови CM Punk.
-Моля?
Зениците на Хънтър се разшириха и той я сграбчи за раменете. Стисна я малко по-силно от необходимото и лицето й се присви от болка.
-Боли ме...
-Какво още ти каза?
-Нищо. Не говорихме повече. Хънтър, боли ме!
Пусна я, а тя се отдръпна настрани.
-Съжалявам, изпуснах си нервите. – посегна да я погали, но тя се дръпна – Прости ми, не исках. Просто това са новини, които не ми харесват.
-Знам. Мислех, че Дейв ще ти се обади, но ти ми писа съобщение час след това, че пътуваш насам. Не спомена нищо за Пънк и предположих, че не знаеш. Изглежда съм била права.
Искаше му се да я нахока, че не му се е обадила, за да му каже, но притъпи това свое желание.
-Трябва да говоря с Джерико. Още ли е тук?
-Да, в офиса си е. Ползва го както обикновено.
Хънтър кимна, опита се да се усмихне на съпругата си и излезе от стаята. Затвори вратата възможно най-внимателно, макар че имаше чувството, че ако я затръшне така както иска ще я откъсне от стъклената стена.
Потегли по коридора, като по пътя нервно оправи вратовръзката си. Целият последен етаж на Titan Towers, централата на World Entertainment, бе пълен с офиси на главните лица в компанията. Той и Стефани бяха сред тях, също и Шейн. Колкото и да не му харесваше на Хънтър, Джерико също имаше офис тук, макар да го ползваше само при редките си посещения. Офисът беше близо до този на Стефани и Хънтър стигна бързо. Дори не си направи труда да чука – отвори вратата и влетя вътре.
Посрещна го силна музика. Джерико бе превърнал това място в пародия на офис, поне според Хънтър. Тонколони навсякъде, мощна аудиосистема. Когато беше тук най-често усилваше музиката на максимум и уж работеше. Сега изглежда правеше същото.
Коженият стол зад бюрото се завъртя и Джерико погледна Хънтър. Една самодоволна усмивка веднага цъфна на лицето му, а с едно натискане на бутон на дистанционното в ръката му музиката спря. Беше облечен с елегантен тъмносин костюм, по-добре изглеждащ от този на Хънтър, а русият му перчем стърчеше весело над челото му.
-Очаквах те. – каза тихо Джерико без да се лишава от усмивката.
Хънтър затвори силно вратата зад себе си и удари с юмруци върху масата.
-Кажи ми какво е станало днес! Веднага!
Джерико потърка задната част на главата си в облегалката на стола.
-Откога съм длъжен да ти давам рапорти, Хелмсли?
-Веднага, Джерико! – от устата на Хънтър излетяха слюнки докато крещеше. Джерико бутна стола си по-назад към стената и огледа бюрото си с погнуса.
-Отвращаваш ме, знаеш ли?
Хънтър не си направи труда да отговаря. Чувстваше желанието да скочи зад бюрото и да смачка Джерико като гнида, за каквато го и считаше. Това обаче щеше да е неразумно и затова се въздържаше.
-Виж, Крис – каза по-спокойно – Последните няколко дни...
-Не ме интересува, всъщност. – каза Джерико все така ухилен – Спести си приказките. Колкото до въпросите ти – ще ти обясня. Достатъчно те гледах как страдаш заради невеженството си. По-рано днес поговорихме с Винс и Батиста, след което някогашното ти пале бе изпратено на мисия. Най-вероятно ще се върне с Пънк до края на деня.
-Как го е открил?
-Пънк направи грешката да посети един от клубовете ни, изглежда, за да навести стара своя любов. Дори самият аз се разминах с него, но не успях да го позная. След това обаче нещо ме тормозеше. След като проверих охранителните камери лицето му грейна на мониторите. Естествено постъпих както трябва и донесох информацията на Винс, включително с адреса на мястото, където е отседнала приятелката на Пънк.
-Трябваше да дойдеш при мен! – каза Хънтър с гърлен глас.
-Не, не трябваше. Не отговарям пред теб за нищо. Ти си служител, също като мен. Не толкова добър, но... – Джерико вдигна рамене и направи утешителна физиономия – не всеки може да си върши добре работата.
Нервите на Хънтър не издържаха и с едно движение на големите си ръце измете всичко от бюрото на Джерико. Листове, химикалки, CD-та и канцеларски материали... всичко отиде на пода. Джерико не трепна. Само погледна хаоса на пода, след което погледът му се върна върху Хънтър, а след него се върна и усмивката. Хънтър се сдържа за пореден път да не го удари.
-Защо не съм бил осведомен? Защо Батиста е бил изпратен при условие, че залавянето на Пънк беше моя задача? Защо дори не ме информирахте?
-Ще трябва да попиташ Винс за това, не мен. Мисля, че още е в офиса си, така че ако искаш... – Джерико посочи вратата.
-Той ли нареди да повикат Батиста?
-Да. – отвърна Джерико – Накара ме да разкажа всичко и на Батиста, след което му дадохме нужните материали и Винс го изпрати да свърши твоята работа. – нарочно наблегна на „твоята” – Дори не те спомена. Нито пред мен, нито пред Батиста.
-А Батиста? Не попита ли дали да ме потърси?
-Не мисля, че въобще му е минало през ума да те търси. – засмя се Джерико – Изглежда си го обучил добре. Поздравления. Един от малкото ти успехи.
-Майната ти, Джерико!
Хънтър отвори вратата и излезе без дори да си направи труда да я затвори. Докато вървеше надолу по коридора чу вратата да се затваря, като най-вероятно Джерико беше станал да го направи. Хънтър се бе насочил към своя офис, но на половината път размисли. Нямаше никаква работа там. Върна се към асансьорите и влезе в единия. Искаше да се прибере и да поспи. Ако Батиста успееше сигурно щяха да го повикат тук. Ако Батиста се провалеше, както Хънтър се надяваше, също щеше да е нужен наоколо. И в двата случая обаче искаше да е отпочинал, за да е готов за всичко, което може да последва.

Следва продължение...

FUW Clash - 28.03.10 (Week 13)


+ Шоуто ни започва с яко яки пироефекти. Хората в залата са на крака, само аз си седя зад коментаторската маса, защото съм готин. Още в самото начало NMP излиза на ринга, хвърля шапката си на феновете, и взима микрофон. Той казва, че преди няколко месеца не е предполагал докъде ще стигне - да има PPV мач за титлата на FUW, мач, който има намерение да спечели. NMP е прекъснат от Дмитрий Ангелов. Другарят казва, че има намерение да си върне титлата и да направи рейна на Reaper по-къс и от своя. И нито Зото, нито NMP ще му попречат. NMP казва, че няма намерение да пречи на никого... а да стане FUW шампион. Ангелов обаче му обяснява, че рапърът все още не е готов за титлата и ще трябва да почака, защото сега е моментът на Ангелов да стане първия в историята двукратен шампион и да донесе величие на себе си, братята комунисти и Серго. НикитУ ЛазарУв, в обичайния му стил, прекъсва и двамата. Той казва, че е имал интересен план за тази вечер - Ангелов и NMP да се изправят в мач по двойки срещу Reaper и Зото, но докато е гледал спора на двамата на ринга му е дошла по-добра идея. Мач-реванш на сблъсък отпреди няколко седмици - NMP срещу Дмитрий Ангелов, 1 на 1. Ангелов се усмихва и казва, че с удоволствие ще си върне за загубата от NMP. Рапърът също приема и се прибира зад кулисите. Имаме си главен мач!

+ Биров и BK влизат в съблекалнята си и я намират разбита, а на стената написано със спрей Finally... Champions. Двамата побесняват и се насочват към ринга. Биров взима микрофон и казва, че иска онези две лекенца веднага да дойдат на ринга, защото ще имат мач точно сега. Finally Real отвръщат на предизвикателството и се появяват на рампата с надъхани изражения! Седмица преди мачът със стълби за отборните титли на When the sky falls ще видим двата отбора един срещу друг!

-Birov and BK vs. Finally Real (без победител) - Мачът се превръща в тотално меле още от самото си начало. Всеки бие някой, хвърчат тела над въжетата... Четиримата излизат извън ринга, където Биров и BK се опитват да използват масата ми като оръжие. Finally Real обаче дават отпор и се измъкват. Нещо повече - те измъкват по една стълба изпод ринга и ги ползват като оръжие срещу шампионите. Биров и BK бързо са повалени, а Finally Real се оттеглят по рампата с една от стълбите в ръце. Те я вдигат нагоре в знак на победа, докато повалените шампиони ги гледат с ненавист от района около ринга.

+ Дон Жуан Нужа стряска Силвия зад кулисите, изкачайки неочаквано пред нея. Той й подарява роза, след което я пита дали би приела да е специален съдия на мача му срещу Dark Lords of the Sith на When the sky falls. Тя пита какво печели от цялата работа и той казва, че може да се измисли нещо, след което я поглежда с палавия си донжуановски поглед. Силвия се засмива и го подминава. Ииии... сегментът свършва. Хъхъ.

+ DH Pezeveng излиза на ринга с микрофон в ръка. Той казва, че е пожелал малко време на ринга, за да разясни някои неща. Отново казва, че сътоянието на Xtreme по никакъв начин няма да се влоши, ако ще и разкритието за това какво е станало с него да се забави с месеци. Пезевенг също казва, че няма нищо общо с изчезването - просто по някаква случайност се е добрал до важна информация и сега знае повече отколкото му се иска, но е доволен, че тази информация му е осигурила шанс да си спечели договор с компанията, както и мисли да направи. Бож излиза на рампата и казва, че с удоволствие би отишъл на ринга, би пребил Пезевенг и би изкопчил така нужната му информация... но няма да го направи. В договора, който са подписали за мача пише, че ако Бож докосне дори с пръст Пезевенг преди мачът им такъв няма да има и затова двамата трябва да избягват конфронтациите. Бож обаче казва, че ако след като победи следващата седмица се окаже, че Пезевенг не знае нищо за Xtreme, то ще има трупове... Пезевенг се усмихва и казва "А дали вече няма?". Бож се намръщва и тръгва към ринга, но DH доста разумно се маха оттам и бавно се оттегля сред публиката.

+ Саша беснее зад кулисите! Той разхвърля апаратура, блъска Алекс Благия, а когато пред очите му изскача Поникс му се нахвърля с невиждана злоба и го просва върху цимента. Саша вдига Поникс от пода и го помъква нанякъде, а през това време Накрен се приближава с усмивка до Алекс Благия. Репортерът ни пита Накрен дали знае защо Саша е в такова състояние, а Накрен обяснява, че за всичко е виновен "Шефът". След като миналата седмица Саша не е помогнал на Накрен срещу Bulletproof "Шефът" го е наказал... и го е оставил цяла седмица без трева и хапчета. Затова състоянието на Саша е такова сега и най-вероятно ще се влоши до .... Алекс пита "Искаш да кажеш, че този ваш Шеф, който се обажда на Саша, всъщност е дилърът ви?". Отговорът: "Естествено, смотан". Поне това разбрахме. Прехвърляме се обаче в залата, където Саша домъква Поникс на ринга! Той иска мач! Саша заплашва съдията и той дава начало на мач между двамата.

-Sasha defeated Ponix - Саша просва Поникс с няколко поредни DDT, след което го вдига и поваля с Powerbomb преди да го тушира. След мача Саша взима стол и се връща на ринга, но там идва и Bulletproof! Bullet се нахвърля върху Саша, но изпадналият в абсистенция тревоман му бърка в очите, след което го просва със стола и дори нанася още няколко удара преди да се прибере зад кулисите. Сериозно предимство преди PPV-то за Саша...

+ Курдавее е зад кулисите и ни информира за решение на GM-ът НикитУ ЛазарУв. Вследствие на края на миналоседмичния мач при жените, на When the sky falls ще има троен мач, който трябва да сложи край на враждата Шарлът-Вероника-Ети. Трите ще се изправят една срещу друга за колана, като загубилите няма да имат право да искат нов мач от победителката, било то и реванш в случай, че Шарлът загуби титлата. На Уинтър е било предложено място в мача, но тя е отказала.

+ Валето излиза на ринга с микрофон и казва, че е искал разпадането на AVP да мине мирно и тихо, а не като всеки отбор да се стига до раздяла с бой. Асото се е опитал да промени това с атаката си миналата седмица, но Валето казва, че няма да се поддаде и няма намерение повече да се занимава с БИВШИЯ си партньор. Той оставя микрофона и се прибира зад кулисите. Няма вече AVP? Садпанда.

+ Зото е в офиса на НикитУ ЛазарУв и гледа намръщено. GM-ът му подхвърля един голям шоколад и му казва "На, яж!", но Зото не реагира. Все още е намръщен. Той пита дали това, че Ангелов ще се бие с NMP значи, че той трябва да се бие с Reaper. НикитУ се засмива и му казва, че не би причинил подобно нещо на лицето на компанията и затова Зото ще получи свободна вечер, за да си е отпочинал за мача за титлата следващата седмица. Зото се ухилва и пита няма ли да има някакъв мач и за Reaper. НикитУ казва, че ще има. По молба на двама интересни младежи Reaper ще се изправи срещу бившия си партньор Don Juan Nuja. Зото се ухилва още по-широко и започва да гризе от шоколада с кеф. Двамата "младежи" стават ясни моментално - връщаме се в залата, където се появяват Darth Rado и Darth Goper. Двамата сядат на моята коментаторска маса. Гопер си оправя грима, Радо наглася маската. Изглежда ще наблюдават отблизо мача на опонента им за When the sky falls.

-Reaper defeated Don Juan Nuja - FUW шампионът среща съпротива, все пак бившия му партньор тежи почти 100 килограма. Двамата дават всичко от себе си, но агресивността на шампиона му помага - той успешно забива Копие, а след това успява да вдигне Нужа за Jackhammer! Секунди по-късно мачът вече е приключил, а Рийпър стои с титлата над главата си на ринга. DLOS стават от коментаторската маса и удрят по един юмрук на Дон Жуан Нужа, след което се прибират зад кулисите.

+ Ети чука на вратата на Шарлът. Шампионката отваря и когато вижда кой я търси трясва вратата пред лицето на Ети. Тя се намръщва първоначално, след което тръгва надолу по коридора. Стига до врата с надпис "Вероника". Чука там и отвътре се чува "Влез". Ети се усмихва и влиза вътре, но не разбираме защо.

+ Време е за главния мач. Дмитрий Ангелов излиза пръв на ринга, а след него и NMP. Двамата си стискат ръцете. Нека ви припомня, че NMP победи другаря в мач НЕ за титлата преди няколко седмици. Въпросът е ще успее ли отново.

-Comrade Dmitrii Angelov defeated NMP - е, NMP не успява да повтори успеха си. След дълъг и изтощителен мач той се опитва да заключи Crossface, но Ангелов го преобръща в туш. NMP успява да се повдигне преди 3, но веднага след като двамата се изправят Ангелов успява да хване ръката на противника си и да заключи Hammer and Sickle (Armbar). NMP не издържа и се предава.

След мача съдията вдига ръката на Ангелов, но Reaper идва на ринга и просва в гръб бившия шампион с шампионския колан. Той не губи време, ами издебва изправящия се NMP и го просва с Копие. Шампионът повали и двамата! Той вдига титлата и за втори път тази вечер показва кой е номер 1 в компанията, когато Зото се промъква зад него и го просва с Chocolate Spinebuster! Зото вдига титлата, която загуби преди почти 2 месеца от Ангелов и се заглежда в блестящата й повърхност с усмивка на лице. Кой ще си тръгне с колана от When the sky falls?

Ties that bind: The Corporate Story (Сезон 1) - Глава 5

Линкове към предните глави: 1, 2, 3, 4

ПЕТА ГЛАВА

Таксито спря и Галоус даде няколко банкноти на шофьора. Той само махна с ръка.
-Не, няма да ми плащате. За мен беше чест.
Пънк се надигна от задната седалка и докосна с ръце обръснатата глава на шофьора.
-Това са силни думи, Джейми. Но ти благодаря.
-Ти си вдъхновението на всички ни, ние трябва да ти благодарим. Да ви изчакам ли тук?
-Не, тръгвай. – каза Пънк. Качулката все още скриваше лицето му – Може да се забавим.
Шофьорът кимна. Изчака ги да слязат, след което потегли. Пънк проследи таксито с поглед, докато Люк оглеждаше наоколо.
-Струва ми се чисто. – каза той.
-Искаш да кажеш, че го няма?
-Искам да кажа, че няма ченгета.
-Това е добре. – промърмори си Пънк, и с ръце, прибрани в джобовете на сиучъра, тръгна предпазливо към North Avenue Bridge. Коли минаваха по моста и той се постара да застане така, че никой от шофьорите или пътниците им да не може да види лицето му. В случай, че някой се загледаше. Когато стигна до самия мост се спря и изчака Галоус, който вървеше по-бавно отзад, да го настигне. Люк се оглеждаше на всички страни. Беше облечен с късо яке, а на главата му имаше най-обикновена тънка зимна шапка. Лицето му бе открито и Пънк се притесняваше, че някой може да познае и него. А това не трябваше да става.
Когато Галоус стигна до Пънк, вторият му кимна да се спусне под моста. Люк продължи напред по затревения участък и се спря близо до брега. Гледаше надясно, към моста. Пънк забеляза, че Галоус се спря рязко и лицето му придоби изненадан вид, но все пак даде знак, че всичко е наред. Пънк продължи надолу под тревата, докато охранителят му вече се бе скрил под моста и разговаряше с някой. Пънк се усмихна, тъй като това беше знак, че Мат Харди е дошъл на срещата. Усмивката обаче слезе от лицето му когато се озова под моста. Харди беше там, но не беше сам. Слаб мъж с тъмна кожа и смешна коса, облечен с кремав костюм, стоеше от лявата му страна. До него имаше друг мъж. Много висок, както отбеляза на себе си Пънк. Беше над 2 метра, може би гонеше 2 метра и половина, имаше широки рамене и дълга, но рядка коса. Интересно бе откъде е успял да си намери дрехи с негов размер, тъй като гигантът носеше яке и панталони, които не изглеждаха кой знае колко тесни въпреки размерите му.
Галоус видя изненадата по лицето на Пънк и се върна няколко метра назад при него.
-Имаме малък проблем.
-Виждам. – промълви лидера на straight edge обществото и се приближи още малко.
-CM Punk, - каза Харди високо – искам да те запозная с приятелите ми – това е Раджин Сингх, – мъжът с кремавия костюм се поклони – а това е брат му, познат като Великия Кали.
-Моля?!? – Пънк не успя да сдържи смеха си. Не знаеше дали смехът се появи заради името на гиганта или заради недоволството от факта, че Харди е домъкнал компания.
-Двамата работеха в цирка. – прошепна Галоус на ухото му – Напуснаха малко преди ти да ме измъкнеш оттам. Някакви проблеми с визата.
Пънк му даде знак с ръка, че информацията е достатъчна, след което се обърна отново към Мат:
-Мат, приятелю, мислех, че ще сме сами.
-Съжалявам, CM. Вече не мога да поемам рискове. Разбуних духовете и може би имам нужда от защита. Точно като теб. – той погледна Люк.
-Мат, Мат… Люк е с мен, защото му имам пълно доверие, а предполагам и ти. Все пак той беше свръзката между нас, помниш ли?
-Не се тревожи. – отвърна Харди – Приятелите ми не са тук да ме пазят от вас, а по принцип. Както казах вече не е безопасно.
-Какво си направил? – попита Пънк с любопитство.
-Сутринта публикуваха интервю с мен в “Chicago Tribune”. Разказах им всичко – за смъртта на Джеф, подозренията на полицаите, че дрогата, която е купувал е част от стоката на Корпорацията. Във вестника има смели журналисти, оказа се, че някои и преди са разследвали тази организация без успех. Изгълтаха историята като топъл хляб и сега всички ще разберат, че някъде там разни костюмирани нещастници организират продажбата на наркотици и карат семейства да страдат.
CM Punk пребледня и заклати глава невярващо.
-Не, не, не… глупак! – изкрещя в лицето на Харди. Гигантът до Мат се размърда и Пънк се дръпна рязко – Нормален ли си? Отговори ми! Знаеш ли какво си направил? Привлякъл си вниманието им насам, към Чикаго. Те вече ме търсят, знаят, че съм тук, но се надявах след време да спрат да душат из града. Сега обаче ще засилят присъствието си тук, търсейки и теб! Глупак!
-Аз поне предприемам някакви действия, докато ти се криеш и проповядваш от сенките. А и откъде си толкова сигурен, че те търсят?
Пънк замълча и погледна Харди с ненавист. Опита се да се успокои и тонът му стана по-мек:
-Имам си източници. Но те едва ли ще могат да ми помогнат сега, когато ти си раздул историята за брат си и си поставил светлината на прожекторите право върху нас. Не можеш да си представиш колко рискувам с това, че съм тук сега. Но дойдох заради теб! Дойдох, за да ти помогна! Дойдох, защото Люк ме помоли да го направя. – Галоус погледна Пънк едва не издавайки лъжата. Люк знаеше, че причината е не той, а молбата на Ейми - Не искам някой невинен човек като теб да пострада, заради това, че се закача с неправилните хора, Мат. А ти постъпи толкова глупаво…
-Мястото е безопасно. Никой няма да тръгне да ни търси тук. – защити се Мат – Подбрах внимателно местата, на които вече да мога спокойно да се показвам. Сега трябва да се крия като теб и да дебна, докато някой дойде да ме потърси.
-И какво ще направиш? Ще го вържеш и ще го накараш да ти каже кои са шефовете на Корпорацията ли? Разбирам, че си наранен заради смъртта на брат си, Мат, но действаш адски, адски глупаво!
-Добре, разбрах! – извика Харди отсреща – Мислиш, че съм глупак. Но все пак ме потърси и след като вече сме тук поне ми кажи защо. А ако ли не да си вървя…
-Чакай, чакай… - Пънк махна с ръка към него, гледайки настрани. Беше забелязал обаче, че през цялото време мъжът с костюма, Сингх, обясняваше нещо на гигантския Кали. Може би Кали не знаеше английски? – Виж… искам да поговорим насаме. Става ли?
Харди кимна след секунда и даде знак на гигантския охранител и преводача му да останат на място. Пънк кимна на Галоус, след което с Мат се отдалечиха на десетина метра от останалите, все още стоейки обаче в сянката на моста. Мат мълчеше с кръстосани ръце, една от които бе вдигнал и бавно галеше тънката ивица брада под брадичката си. Пънк мина пред него, погледна назад към останалите трима, след което се премести до Мат и постави ръка върху рамото му, почти прегръщайки го.
-Съжалявам, че избухнах, човече. – каза тихо – Но разбираш, че ситуацията не е лесна за мен.
-Разбирам напълно.
-Вече е така и за теб. И искам да знаеш, че аз и моето straight edge обществото ще направим всичко, за да ти помогнем. Можеш да ми имаш пълно дов…
-Мат, обърни се! – изкрещя Сигнх отзад с гаден индийски акцент. Харди се дръпна рязко и острието поряза само гърба му, като раната беше по-скоро повърхностна. Пънк завъртя малкия нож в ръката си толкова бързо, колкото го бе извадил от ръкава, и замахна отново, този път към лицето на отдръпналия се Мат. Той обаче отскочи назад и падна по гръб, след което започна лазейки да се отдръпва.
Пънк хвърли едно око към останалите. Кали моментално бе тръгнал към него, но Люк се бе намесил и в момента висеше върху гърба на гиганта, увил гаротата си около врата му. Пистолетът му беше на земята. Така се бяха разбрали – никакви огнестрелни оръжия освен в краен случай, но пък щеше да е по-добре ако Люк не бе изпуснал пистолета си. Сингх скачаше отстрани около Кали, опитвайки се да свали гологлавия охранител на Пънк от гърба на брат си.
“Ще имам достатъчно време”, помисли си Пънк и се обърна към все още отдръпващия се назад Харди. В очите му се четеше страх.
-Мат, Мат… щеше да е толкова просто ако беше дошъл сам. Толкова просто ако стоеше мирно и слушаше сладките ми приказки. Дори нямаше да усетиш пробождането.
-Ти… ти… - изхриптя като ранено животно Харди – Защо го правиш?
-Ти си проблем, Мат. – усмивката на Пънк блесна между космите на гъстата му брада, докато подхвърляше малкия нож от ръка в ръка – За нула време се превърна в наистина сериозен проблем.
Хвърли се в атака. Харди беше по гръб, трябваше да е лесно. Трябваше, ако не се беше намесил Сингх. Индиецът изскочи от дясната страна на Пънк и го повали върху цимента. Удари го в зъбите с юмрук. Ударът не беше силен, но пък се оказа достатъчен, за да зашемети Пънк и той да изпусне ножа. Пънк започна да опипва цимента около главата си, търсейки оръжието, но Раджин даваше всичко от себе си да хване и обездвижи ръцете му. Пънк надигна рязко глава и удари индиецът в слепоочието, след което се завъртя по корем. Моментално зърна ножа, грабна го и се завъртя тъкмо когато Сингх отново се опита да прикове ръцете му към цимента. Острието се заби в слънчевия сплит на индиеца и спря устрема му. Тялото му се отпусна с цялата си тежест и се стовари върху Пънк. Последните опити на Сингх да си поеме въздух бяха съпроводени с кашляне. Струйка кръв текна от устните му и покрай ухото на Пънк, след което индиецът спря да се движи.
Пънк избута тялото му встрани и извади ножа. Огледа се. Мат го нямаше наоколо. Погледна към Галоус и го видя затиснат точно на брега. Кали бе впил ръцете си във врата му и стискаше с все сила. Пънк стана на крака и се засили към тях, но индиецът го видя с периферното си зрение и се обърна навреме, за да го пресрещне и повали с ръка. Ножът отново изхвърча от ръката на Пънк. Кали тръгна след него, а Пънк се насили да стане възможно най-бързо и скочи към пистолета на Галоус, който все още стоеше на земята. Взе го, обърна се и натисна спусъка, но пистолетът засече. Пънк изруга и го захвърли настрани в същия момент, в който Кали протегна ръце към него. Преди грамадните лапи на индиеца да се доберат до Пънк, нещо се размърда зад Кали. Галоус отскочи възможно най-високо и заби ножа на Пънк във врата на гиганта. Кръвта моментално си проби път през раната и потече по дрехите на Кали, както и върху лежащия пред него Пънк. Индиецът обаче отказваше да умре. Извади ножа от врата си, но не можа да го задържи в ръката си и го изпусна на цимента. Пънк го сграбчи мигновенно. Когато се надигна видя, че Галоус е впил пръсти в отворената рана във врата на гиганта. Кали падна на колене, но все още не се предаваше. Пънк застана изправен пред него и започна да ръга с ножа. Острието влизаше и излизаше от плътта за части от секундата. След половин минута Пънк също падна на колене от изтощение, а Галоус, все още държейки пръстите си в раната във врата на Кали, бутна безжизненото тяло на гиганта настрани. Кръв покриваше цимента под тях от раните на индиеца, а самото тяло също бе покрито от нея, тъй като тя все още бликаше от множеството прободни рани.
-Добре ли си? – попита Галоус задъхано.
-Да, добре съм. – отвърна Пънк и разтресе глава. Изтощението се опитваше да вземе контрол и над неговото тяло – Трябва да вървим. Обади се на Джейми.
Пънк се сви на топка на метър от тялото на вече мъртвия Кали. Задоволството от това, че бяха надделяли над този уникален природен екземпляр бързо бе изместено от гняв. Гняв, породен от това, че Мат Харди бе избягал.
-Джейми, – каза Люк по телефона в ръката си. За техен късмет устройството не бе пострадало при борбата – трябваш ни бързо при North Avenue Bridge. Да, там където ни остави. Ела възможно най-бързо! Добре, чакаме. – Галоус затвори и погледна към Пънк – Има клиент. Каза, че ще го изхвърли от колата и потегля насам. До две минути ще е тук.
Пънк все още гледаше тялото на Кали. Погледна и към това на брат му, няколко метра встрани.
-Колкото по-бързо, толкова по-добре. Дай ми телефона! – Люк му го подхвърли и Пънк започна да набира. Знаеше номера наизуст – Ейми! Не, спокойно, всичко е наред. Просто съм леко изтощен. Не, не, не са ме гонили. Не се тревожи. Още ли си в Чикаго? Кажи ми хотел и стая. Защото искам да те видя! Добре. Да, запомних. Не отваряй на никого, идвам веднага. – погледна се. Целият беше в кръв от двамата мъртви индийци – Всъщност ще си взема един душ и след това ще дойда при теб. Няма да се забавя повече от половин час. После ще ти обясня.
Затвори телефона без да каже нищо повече и го подхвърли обратно към Галоус. Погали нервно брадата си и заби поглед в земята. Нещата бяха станали прекалено сложни и то толкова бързо...

Следва продължение...

Ритник в главата, брой 18: WrestleMania 26 Preview - Мейн-ивентова епичност

Ето ви и последния изцяло WM 26 ориентиран брой на “Ритник в главата”. Този път ще разгледаме трите главни мача, това, което всъщност ще накара палавите американци да бръкнат в джобовете си и да купят PPV-то. Ние ще го гледаме със закъснение на компютрите си, но така е като живеем в страна, в която PPV услугите са рядкост (Bulsatcom ако предложат излъчване на WWE ППВ-та за по 50 лв. парчето ще става луд купон на разни PPV партита – кеч, бира, картофки и кола. Ех, мечти...).

World Heavyweight Championship: Chris Jericho © vs. Edge

Историята: Джерико и Острието сформираха изненадващо Team EGO през лятото на миналта година, печелейки още същата вечер отборните титли. След това обаче Острието се контузи, а Джерико си намери нов партньор (Грамадата) и започна да говори против Edge. Острието се завърна на Royal Rumble и елиминира Джерико от там, след което в няколко поредни сегмента двамата си разменяха обиди. Сякаш, за да се нагласят нещата Джерико спечели световната титла в Elimination Chamber-a и Острието не загуби време, за да обяви, че Джерико ще е негов опонент на Мания, като последваха отново множество нападки и разменяне на удари между двамата.

Бировото мнение: Този мач като че ли е най-маловажен от главните, въпреки участието на Royal Rumble winner-a. Причината естествено е, че в другите мачове имаме сблъсък на най-големите draw-ове за последните 5 години и сблъсък на двама от гигантските имена в света на кеча. Така че колкото и приятно мачле да се очертава все пак остава леко на заден план. Това обаче въобще не му пречи да е сред първите като възможност за качество. Джерико и Острието могат да направят велики неща на един ринг заедно, в това съм сигурен, но това доколко се е възстановил Edge може да е фактор за качеството на мача. Иначе билда на мача леко куцаше, сигурно повече отколкото Острието е куцал през последната година. Не се случи нищо кой знае колко интересно след като мачът вече бе назначен и седмица след седмица гледахме едно и също (Spear, spear… spear). Именно факта, че Острието доминираше буквално до последните няколко седмици, ме кара да мисля, че няма да успее да спечели титлата и Джерико ще запази.

WWE Championship: Batista © vs. John Cena

Историята: Батиста, тръгнал да търси отново светлината на прожекторите, нападна Брет Харт от името на Винс МакМеън. На помощ се притече Сина, който бе брутално пребит. Преди това пък, на Royal Rumble, Сина елиминира Батиста и даде началото на явното им взаимно нехаресване. На EC, след като Сина бе станал WWE шампион, излезе Винс и буквално подари на Батиста мач за титлата... и то на момента. Сина бе смлян, а Батиста си тръгна със златото. Последва наистина силно промо, в което Батиста каза една камара истини – как двамата със Сина са най-големите звезди от Attitude ерата насам, как WWE умишлено са помагали на Сина да стане лице на компанията за сметка на Батиста и т.н. Това, заедно с една камара побои, оформи сблъсъка на top draw-овете на компанията доста добре.

Бировото мнение: Голям мач. Не съм фен на нито един от двамата, но това не променя факта, че това е голям мач, който определено има потенциала да се запомни. Почти съм сигурен, че това ще е мачът, който ще приключи тазгодишната Мания, а може би и така е най-добре в случай, че Тейкър-Майкълс няма да е МЕ (а ме съмнява да е). Хлапаците гледат кеч заради тези двамата, една камара женски гледат кеч заради тези двамата, възрастни, не особено умни мъже, гледат кеч заради тези двамата. Е, как да не са доволни всички тези хора, при условие, че любимците им застават един срещу друг в главен мач на най-голямото шоу на годината? Подплътен от един наистина приятен build (промото на Батиста го чувам в главата си все едно аз съм го казал) и от факта, че въпреки ограничените си умения на ринга двамата могат да направят добър мач, това определено си е много важен мач. Залагам на победа за Сина. Той е добрият, той е лицето на компанията, както каза Батиста, той бие и всички са щастливи. А и WWE няма да рискуват да не сменят поне една световна титла на Мания, нито пък ще направят така че и двете да се сменят. И тъй като Джерико най-вероятно ще запази, то Сина почти сигурно ще спечели. Враждата най-вероятно ще я гледаме до лятото, а защо не и догодина (все пак това е Остин-Скалата на това поколение, ще ме извиняват хората, на които не им допада сравнението).

Career vs. Streak Match: Shawn Michaels vs. Undertaker

Историята: Миналата година Шон Майкълс даде всичко от себе си, за да победи Гробаря на Мания, но не успя. В края на 2009-а отправи предизвикателството си за мач-реванш. Направи какво ли не да убеди Гробаря, като накрая дори му коства световната титла. Тейкър прие, отново заложи стрийка срещу Майкълс, но поиска от него да заложи кариерата си. И всички треперим...

Бировото мнение: Няма да има мач на тази Мания с по-голям емоционален заряд от този. Миналогодишния ще бледнее сега, когато стрийка е в още по-голяма опасност (това, че Майкълс получава втора възможност е достатъчна заплаха), а е заложена и кариерата на HBK. Перфектен build, интересен, с много добри сегменти и обрати (Mайкълс елиминиран от Rumble-a, прецакването на Тейкър), адски добри видеота, които надъхват страхотно за мача. Абе... бижу. Шибано кеч-мачовско бижу. Това е мачът, който чакам с нетърпение, мачът, който ще гледам на нокти. Това е МАЧЪТ. Стига ли ви толкова хайп или да продължавам? За феновете на Гробаря стрийка е свещен, за феновете на Майкълс край на кариерата му звучи като нещо ужасно. Залогът е достатъчно висок, че да заинтригува дори хората, които не харесват двамата кечисти. Наскоро обяснявах на приятелката ми (която по принцип не ме слуша като говоря за кеч, но този път незнайно как направи изключение) за този мач и за залозите. Първоначалната й реакция бе, че Майкълс залага много повече, но като й разясних ситуацията около стрийка (17 победи на 17 Мании в 17 различни години) май мнението й се промени... макар сигурно вече да е забравила. С други думи стрийка на Тейкър е голяма част от неговата кариера, от неговия образ. И двамата с Майкълс могат да загубят много и точно това прави мачът толкова непредсказуем и толкова очакван. Страх ме е да дам прогноза, честно казано. Като фен на Тейкър (поне донякъде) съм твърдо зад негова победа. Факт е обаче, че Майкълс наистина има сериозен шанс да е първият прекратил стрийка. Според мен обаче това не трябва да става. Не от него, а може би и не от когото и да било. Така че ще рискувам – залагам за победа на Тейкър и една дълга почивка за Шон Майкълс като активен кечист... преди някой ден да се завърне за един последен мач срещу ННН.

Това беше последното от моите preview-та за WrestleMania 26. Пожелавам приятно гледане на всички, които ще гледат турнира. Аз лично ще се запася с чипс и кола и ще се отдам на четири часа кеч удоволствие, за които после (ако имам сили и желание) ще напиша едно солидно ревю.

PS: Ако Майкълс бие ще псувам. Много.

Препоръчани песни - Част 45

Тъй като съм готин, а и не сме в някакъв сух период за песни, пускам нова част на "Препоръчаните..." доста скоро след предната. Черешката в тортата този път е уникалното изпълнение на Empty Walls от Серж и един симфоничен оркестър, част от албума "Elect the dead Symphony" (който си струва да чуете изцяло). Другите песни са по-скоро за пълнеж, но това не значи, че не са добри. Всяка си има достойнства и лично на мен ми допадат. Стига приказки.

ЛИНК ЗА СВАЛЯНЕ НА АРХИВ С ПЕСНИТЕ

И разбира се плейлист:

Guano Apes - Koombaya
It's alive - Pieces
Serj Tankian - Gate 21
Serj Tankian - Empty Walls (Symphony Version)
Shinedown - Her name is Alice

Приятно слушане. Скоро нови препоръчани песни едва ли ще видите :D Задава се сух период май...

Ритник в главата, брой 17: WrestleMania 26 Preview - Залози, зрелище, забавление

Миналата събота почнах да буботя на тема WrestleMania. Кой с кога, къде, кога, как. Е, тази седмица WM 26 отново е основната (и единствена) тема на „Ритник в главата”, само че този път се насочваме от сочните undercard мачове към мачовете от т.нар. група ЗЗЗ – Залози, зрелище, забавление. Стига излишни приказки, прехвърляме се на първия от тях!

Unified Tag Team Championship: ShoMiz © vs. R-Truth & John Morrison

Историята: Доста постна, но все пак я има. Миз и Морисън бяха отбор, при това доста добър, и дори на миналата Мания се биха срещу Карлито и Примо Колон в мач за отборните титли. След това обаче бяха пратени в различни шоута и на отбора беше сложен край. Двамата започнаха стабилни сингъл кариери (Миз стана американски шампион, Морисън – интерконтинентален) и съвсем очаквано се стигна до вражда между двамата. Към края на 2009-та тя утихна и двамата се заеха с други неща – Морисън се зае с това да пада редовно от Дрю Макентайър, а Миз отново се върна към отборните страсти, направи отбор с Грамадата и най-неочаквано двамата спечелиха отборните титли от DX. Moрисън и ТрутФ (е как да го напиша?) пък спечелиха No1 Contender’s Match след това и сега на Мания ще имаме един що-годе приличен сблъсък за златото.

Бировото мнение: Случващото се в този мач е част от разсъжденията ми по-долу, но и дотам ще стигнем. Иначе за самия мач какво да кажа – оказа се, че идеята да се събират разни хора и да правят отбори не е чак толкова лоша. ShoMiz се оказаха една нелоша комбинация, а Морисън и ТрутФ с няколкото им събирания в отбор из разните Smackdown-ове също могат да бъдат преглътнати, че и приети добре. Даже смея да заложа на тях двамата, поради една единствена причина – Грамадата има една победа на WrestleMania и 8 загуби. Да, победата му е от мач за отборните титли (с Кейн срещу Карлито/Крис Мастърс, WM 22), но все пак е една срещу осем загуби. Такива злощастни стрийкове гонят човек цял живот, а Шоу е прекалено голям, че да скрие. Има надежда и да запазят, но лично аз ще заложа на Морисън/Трутф. Морисън определено има нужда от някаква победа след като враждата му с МакЕнтайър изобщо не му повлия добре.

Money in the bank Ladder Match: Christian vs. Shelton Benjamin vs. Evan Bourne vs. Jack Swagger vs. Dolph Ziggler vs. Drew McIntyre vs. Matt Hardy vs. Kane vs. MVP

Историята: Ъъъъ... кур. Нема. Няколко квалификационни мача, последвани от нищожна интеракция между участниците в мача. Може би най-слабо билднатия Money in the bank мач досега.

Бировото мнение: Определено мога да попсувам WWE за това, че съсипват една от най-добрите си концепции през последните години. Първият MITB беше перфектна демонстрация на това, което трябва да е този мач – шестима участници, трима бивши шампиони с леко позападнали кариери (Беноа, Кейн, Джерико), трима млади кечисти, борещи се да стигнат до върха (Острието, Крисчън, Бенджамин). След това обаче WWE увеличиха бройката на 8, започнаха да вкарват хора с минимални шансове за победа (Финли, anyone?), a сега отново увеличават бройката и вкарват още повече филъри. Евън Борн, Джак Суагър, Мат Харди, MVP, Долф Зиглър, че и Кейн, са хора с почти нулев шанс за победа. Бенджамин има някакъв въображаем шанс за победа, само защото е участвал в почти всички MITB-ита и накрая сигурно ще му дадат да спечели един като подарък за вярната служба. МакЕнтайър също има солидни шансове за успех, но в момента е ИК шампион, тепърва почва да печели вниманието на феновете и процесът по издигането му ще е бавен. Точно затова остава единственият ми истински фаворит – Крисчън. Прецакаха го миналата година, дано не го прецакат и тази, защото наистина му е време да се добере до ME сцената на WWE. Очаквам идната седмица да добавят и Кофи Кингстън към MITB мача, като той също е с някакви шансове за победа, но с оглед на положението му в последно време не са особено големи. Ако бяха продължили със солидния му пуш от враждата с Ортън щеше да е доста по-сериозен фаворит. Трябва да отбележа факта и че MITB мача тази година е билднат ужасно и съм най-недоволен от неговото развитие (или липсата на такова). И тук е момента да поговоря за нещата, които споменах горе в часта за отборния мач. Преди това само да спомена – ако не сте разбрали залагам на победа за Крисчън.

Та... исках да споделя моята идея, за това как MITB мачът тази година щеше да изглежда с пъти по-добре. Шестима участници, вместо 10 или 8, при това почти всеки с някакъв шанс за победа. Нещо от рода на John Morrison vs. The Miz vs. Drew McIntyre vs. Koffi Kingston vs. Christian vs. R-Truth/MVP/Jack Swagger (но тримата на шеста позиция да са добре пушнати преди мача). Така щеше да се подчертае желанието на WWE да създават нови звезди – шестима млади кечисти, борещи се за пътя към световната титла, която никога не са имали (не броим ECW титлите на Морисън и Крисчън). Не знам за вас, но според мен моя вариант за MITB мач е с пъти по-добър от това, което получаваме сега – MITB мач пълен с нещастници (не са виновни те) и мач за отборните титли, който отнема от MITB-то двама потенциални фаворити за спечелване на куфарчето. Казах каквото ми тежеше, продължавам нататък.

No Holds Barred Match: Vince McMahon vs. Bret Hart

Историята: Дълга история си е.. Montreal Screwjob-a преди 12 години, в който Винс напълно реално прецаква Брет Харт, преди втория да напусне WWE. Завръщането на Харт и унижението, което изтърпя от Винс, въпреки желанието си да се помирят. Намесата на Батиста на страната на Винс, подигравките с бащата на Брет и инсценирата катастрофа, която подлъга Винс да се съгласи на този мач и тези правила.

Бировото мнение: ...е добро. Преди 2-3 седмици си мислех, че можеше враждата да протече доста по-добре, че редките появи на Харт вредят много, но след подписването на договора съм повече от надъхан. Историята, че катастрофата е била инсценирана, само за да може Брет да получи мач срещу Винс, определено ме зарадва и ми хареса като обрат. А и като чета краткото описание на враждата, което сам направих горе, осъзнавам, че беше приятна за гледане и горе-долу успешно билдна един сблъсък, който ако беше реален (т.е. ако това беше ММА, а не кеч) щеше да е един от най-чаканите мачове в историята. Очаквания от мача нямам – Брет бие Винс с каквото му падне, само от време на време втория успява да направи някаква било то и минимална офанзива. Харт побеждава, уж си „отмъщава” за прецакването, феновете са щастливи, бля-бля. Но пък обичам да гледам мачове с Винс на Мания. Изненадващо забавни са.

Това беше за този брой и за тази група мачове. Останаха последните три – солта на WrestleMania – MОЩНИТЕ main-events. За тях обаче следващия път. Аз вече броя дните до Мания като някакво хлапе, за вас не знам...

Ties that bind: The Corporate Story (Сезон 1) - Глава 4

Линкове към предните глави: 1, 2, 3

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Хънтър паркира взетото под наем BMW пред църквата и слезе от колата. Огледа сградата. Не бе голяма, но скоро бе направен добър ремонт - стените бяха боядисани в бяло, а кръстът отгоре като че ли бе позлатен. Странно за такава малка църква, помисли си Хънтър. Махна слънчевите очила и ги прибра във вътрешния джоб на сакото си, след което пооправи вратовръзката си. Рядко се случваше се да посети подобно място, но винаги държеше да изглежда спретнат. Имаше нещо в църквите, което всяваше респект в него.
Мина през отворената врата и се зарадва, че сянката на църквата го е спасила от горещото тексаско слънце. Ремонтът личеше и отвътре. Сградата бе подсилена с няколко допълнителни колони, пейките бяха наскоро лакирани. И въпреки това в църквата нямаше почти никой, но може би късния следобеден час бе причината за това. Хънтър все пак продължи напред и приближи единствената фигура в пустата зала. Мъжът бе седнал на една от пейките и се бе привел напред към друга, с поклонена глава и хванати една за друга ръце пред нея. Светлата му дълга коса бе завързана на опашка. Хънтър се приближи и седна до него.
-Здравей, Шон.
Мъжът въздъхна.
-Здравей, Хънтър. - говореше тихо, но пак можеше да се усети, че гласът му бе гърлен и ръмжащ.
-Как си?
-Добре съм. Моля се, както виждаш.
-Да, ти в последно време май отделяш доста време за това.
-За какво си дошъл, Хънтър? - мъжът продължи да говори без да надига глава и да поглежда събеседника си.
-Исках да поговорим.
Това вече привлече вниманието на другия и той надигна глава и погледна Хънтър. Леко набола брада, светла като косата му, покриваше лицето му. То пък изглеждаше някак изтощено. Примирено, може би. В очите му Хънтър видя спокойствие. Спокойствие и смиреност, думи, които някога дори не бяха част от речника на Шон Майкълс.
-За?
-Доброто старо време. - усмихна се насила Хънтър.
-Не ме баламосвай. Кажи ми защо си тук.
-Така да бъде. Става дума за работа.
Майкълс се обърна отново напред и впери очи в статуята на Исуус Христос.
-Това е свято място, Хънтър.
-Знам, но реших, че е по-добре да дойда тук, отколкото да те чакам у вас. Съпругата ти, Ребека, ме изпрати насам. Браво на теб, между другото. Тя е много красива и учтива жена.
-Тя е ангел. Благодаря на Бога, че ми я прати.
-Да, може и така да е. Виж, Шон... имам леко затруднение.
-Ако искаш пари не мога да ти помогна. Но като гледам костюмът не е това.
-Не става дума за пари. Старият ми даде задача, с която не мога да се справя. Имам нужда от помощта ти.
-Пенсионирах се. Знаеш го.
-Не говори глупости. - отсече Хънтър - Знаеш, че никога няма да се откажеш. Не ти ли липсва тръпката? Не ти ли липсват старите времена?
-Старите времена... - Шон се усмихна - Времена на секс, наркотици и алкохол. Времена, в които съм извършил повече грехове от всички хора, посещаващи тази църква и молещи за опрощение. Не, Хънтър, не ми липсват старите времена. Открих покой и съм щастлив.
-Как може да си щастлив? Беше щастлив някога, когато работеше. Когато дивеехме заедно. Когато никой не можеше да застане на пътя ни.
-Това остана в миналото. Минало, което се опитвам да забравя.
-И какво правиш сега? Имаш си спретната къща и жена, молиш се по цял ден? Какво работиш? Мияч?
-Съветник по охраната съм. Работя за "Лейфилд Енърджи". Изготвям плановете за охранителните системи на заводите им за напитки, както и върша някои други дребни неща за собственика от време на време.
-Тоест си се превърнал в роб на някое дебело тексаско копеле?
-Млъкни, Хънтър! - изкрещя Шон - На теб може да ти се струва невероятно, но в момента имам живот, който харесвам. Имам почтена работа, красива и добра жена, ходя на църква и помагам за поддържането й при всяка възможност. Животът ми е прекрасен без...
Шон замълча за секунда и Хънтър реши да довърши вместо него:
-Без убийства. Разбирам.
-Надявам се...
-Разбирам, че само един провал бе достатъчен, за да те сломи. Да сложи край на онзи Шон Майкълс, който познавах, и да те превърне в това... това, което си днес.
-Не можеше да не ми напомниш, нали? – усмихна се насила Шон.
-Да, защото ти не се провали наистина. Никой не считаше, че си се провалил, освен самия ти. Той умря, Шон. Всички го видяхме.
-И всички видяхме лицето му из новинарските емисии ден след това. Видяхме го жив и здрав. Не, Хънтър, не успях. Той не умря. Каквото и да ми говориш това си беше провал. Единственият ми провал, най-големият ми провал. Но повярвай ми... това не е единствената причина да се пенсионирам.
Хънтър замълча. Не знаеше какво да каже, не знаеше как да подходи. Реши, че ако признае поражението си може би Шон ще премисли.
-Така да бъде, приятелю. – каза – Съжалявам, че те помолих за подобно нещо. Не трябваше.
-Не ме карай да те съжалявам, Хънтър. Няма да ти помогна.
-По дяволите, Шон! – нервите на Хънтър не издържаха след като малката му игричка бе разгадана – Нямаш никаква идея на какво съм подложен, нали? Нямаш никаква идея на какво напрежение съм подложен от стария.
-Имам. – отвърна все така спокойно Майкълс – Работих за него доста години. Знам какво е да си най-любимият му човек на света, знам какво е и да те обвиня за всичко, което не му харесва. Кажи ми... тази твоя задача... каква е?
-Винс иска CM Punk.
Майкълс отвори очи по-широко.
-CM Punk… Значи все пак Корпорацията се чувства застрашена от Straight Edge обществото...
-Виждал, че си мислил по въпроса.
-Малко. Наркотиците са проблем на цялото общество. Тази... тази секта също.
-Ти на чия страна си? – попита Хънтър.
-Има ли значение? – Майкълс погледна Хелмсли и се усмихна, този път по-искрено. Хънтър го усети – Трябва да вървя. Имам някои работи за вършене вкъщи, а и утре ме чака тежък ден.
-ОК.
Хънтър стана от пейката и Майкълс мина покрай него.
-Ако искаш може да останеш за вечеря. Но ще те помоля да не говориш за работа.
-Благодаря, Шон, но ще откажа. Ще се върна в Стамфорд, а след това може би ще ми се наложи да пътувам до Чикаго.
Майкълс поклати глава.
-Да. По-добре. Имаш работа за вършене.
-Шон... длъжен съм да попитам за последно. Сигурен ли си, че не можеш да ми помогнеш?
Майкълс се спря в средата на пътеката и се обърна.
-Съжалявам, Хънтър. Едва ли има нещо на този свят, което би ме накарало да заменя този си живот за предишния. Съжалявам.
След тези думи той се обърна, продължи по пътеката и излезе от църквата. Хънтър постоя изправен, хвърли едно око назад към статуята на Исуус и й се усмихна измъчено.
-Има ли смисъл да моля теб за помощ?
Засмя се тихо, след което тръгна към вратата на църквата. Вече нямаше работа тук.

Следва продължение...

FUW Clash - 21.03.10 (Week 12)


+ Започваме FUW Clash с поява на новият FUW шампион Рийпър. Той идва на ринга придружаван от Уинтър, която носи микрофон. Тя казва от негово име, че спечелването на титлата е най-големия успех в кариерата му, но няма да е последен. Reaper взима микрофона от нея и казва, че е първият човек, успял да спечели FUW титлата на седмично шоу. И е прав, за почти 2 години титлата никога не се бе сменяла на FUW Stricken или FUW Clash, а само на event-и или PPV-та. Рийпър обаче е прекъснат от Rammstein! Другарят Ангелов, бившия шампион, идва на ринга. Той казва, че е бил шампион само 4 седмици, но пък те са били адски сладки и няма търпение да започне следващото му шампионство. Ангелов предлага ръката си за поздрав на новия шампион и казва, че на When the sky falls двамата ще се срещнат в мач реванш. Рийпър гледа злобно бъдещия си опонент и само му се изсмива, след което вдига титлата над главата си. В този момент на рампата се появява "любимия" ни главен мениджър - НикитУ ЛазарУв е там с микрофон в ръка. Той е с усмивка на лице и казва, че се радва да види Ангелов без титлата, но има новината и за него, и за шампиона. НикитУ казва, че по негово нареждане Зото ще бъде включен в мача на When the sky falls, т.е. мачът ще е Triple Threat. ЛазарУв пожелава "лека вечер" на двамата на ринга и се прибира засмян зад кулисите.

+ Накрен влиза в съблекалните при Саша и му казва, че по заповед на "Шефа" тази вечер Накрен ще се бие с Bulletproof, за да го отслаби за мача му със Саша на When the sky falls. Малката друсалка казва, че няма да е лошо Саша да излезе на ринга и да му помогне, защото така ще помогне и на себе си. Саша казва, че ще си помисли, на което Накрен отговаря с "Няма какво да мислиш. "Шефът" каза, че ако не ми помогнеш те чака наказание.".

-Valeto defеated Darth Goper - победата идва след като Валето успява да направи Swanton Bomb. След мача на ринга идват Асото и Доби Т. Доби Т подбутва Асото и той се извинява на Валето за издънките си и казва, че не иска да бъде слаган край на AVP. Aсото предлага ръка за ръкостискане, но Валето само поклаща глава и го подминава. Асото се опитва да спре партньора си, но получава юмрук в лицето! Асото е проснат, а Валето се прибира зад кулисите.

+ Вероника среща Шарлът зад кулисите и й казва, че не се е отказала все още - нито от тялото й, нито от това да стане шампионка, и ще направи всичко, за да получи поне едно от двете. Шарлът й казва, че вече няма намерение да мисли за нея, защото тази вечер ще стане ясна официалната претендентка за титлата.

-Bulletrpoof defeated Nakren - Саша се появява край ринга в средата на мача и има няколко възможности да се намеси, но не го прави. След не 1, а 2 Stunner-a Bullet тушира Накрен, след което казва на Саша "Ти си следващия". Саша само се усмихва, но точно преди да се прибере зад кулисите телефонът му отново звъни. "Шефът" не е доволен?

+ Валето тъкмо излиза от съблекалнята си със сак на рамото, когато Асото го напада в гръб! Двамата започват да се бият на пода, преди да се намесят хора от техническия ни екип и охрана. Доби Т е тази, която успява да успокои Асото, докато охраната изкарва Валето от залата. Хаос!

+ Бож и DH Pezeveng се подписват на договор за мача си в офиса на НикитУ. Това е нужно, тъй като Пезевенг все още не е работник на FUW и компанията е сигурна, че той няма да я осъди ако пострада, когато Бож се докопа до него. Двамата подписват, след което Бож казва, че след 2 седмици ще разбере истината за Xtreme, а Пезевенг никога няма да бъде част от тази компания. DH пък се усмихва и казва, че вече е написал на един лист това, което е нужно на Бож, за да открие Xtreme и е много жалко, че Бож няма да може да се добере до него. На това Бож отговаря с три неща: усмивка, среден пръст и излизане от офиса.

+ Дарт Радо излиза на ринга, а след него идва и държащия се за ребрата Гопер. Радо казва, че загубата на партньора му е нищо в сравнение с величието, което ги чака, след като смажат Нужа в хендикап мач на When the sky falls... стига той да има смелост да се изправи срещу тях. Дон Жуан Нужа веднага излиза на ринга и казва, че с удоволствие ще се изправи срещу двамата, за да защити честта на Силвия. Това води до нейна поява на рампата. Силвия им обяснява, че не иска да я замесват в "гийкските си глупости". Нужа й обяснява, че тя просто е в шок след кофти държанието на DLOS миналата седмица и не осъзнава какво говори. Силвия въздиша отчаяно, показва един среден пръст на тримата на ринга и се прибира зад кулисите. Там Нужа пита DLOS защо да бавят нещата още седмица. Те казват, че той има друг предвиден мач и е жалко, че не знае. На рампата се появява Лука Пейн, който отново маха лесния си за сваляне костюм и е готов за бой, въпреки явното телесно преимущество на Дон Жуан.

-Luka Pain defeated Don Juan Nuja - Лука неколкократно отвлича вниманието на съдията, за да получи помощ от Радо и Гопер, които не изпускат възможност да наранят Нужа. Стига се дотам, че дори му костват мача след като Радо забива удар с каската си в главата на Нужа. Лука го довършва с Backstabber и взима втората си победа тук. Изглежда схемата му с маменето върши работа.

Той напуска ринга, а Радо и Гопер се качват там. Гопер вдига Нужа, а Радо се готви да го удари за втори път с каската си, но Нужа се подмества и Радо за малко не нацелва партньора си. Спира се навреме, но когато се обръща двамата с Гопер стават жертва на мощен clothesline от ядосания Нужа. Нужа излиза извън ринга, подарява роза на една фенка и задъхан се прибира зад кулисите, докато ситите се опитват да осъзнаят какво стана току що.

РЕКЛАМА: Ако цялото ви семейство, всичките ви познати и дори предполагаемият ви най-добър (макар и въображаем) приятел твърдят, че сте супер смотан, значи най-вероятно сте. Не искате това да е така? Елате в нашия оръжеен магазин и на най-евтини цени изберете оръжието, с което да сложите край на мизерния си живот. За контакти и адрес се обадете на телефон 1-800-ШИБАНИЕМОТА

+ Биров, BK и Нели са на ринга с усмивки на лица. Тримата изглежда са намислили нещо. Шампионите канят Finally Real да се присъединят към тях. Младоците идват на ринга. Биров и BK казват, че са чули за разговор на Finally Real с НикитУ ЛазарУв през седмицата. Йо се усмихва и казва, че наистина е имало такъв. Двамата с Файнъл са приложили схемата "дай бутилка уиски на шефа и го помоли за услуга" и в следствие на това сега мачът за отборните титли на When the sky falls ще е мач със стълби! Феновете избухват в овации. Биров оглежда залата и им казва да паднат мъртви, което предизвиква силни освирквания. BK взима микрофона и казва, че Йо и Файнъл наистина са възприели издигането на върха доста буквално, щом искат мача да е със стълби, но няма проблем, защото BK и Биров също са поговорили с НикитУ. Той се е съгласил с тях, че Finally Real са пропиляли адски много възможности да станат шампиони през последната година и са се превърнали в тежест за отборната девизия. Затова мачът им за титлите на When the sky falls ще е последният им шанс за цялата 2010-а година да станат шампиони. Ако го загубят повече няма да получат мач за титлите. Йо и Файнъл изглеждат разочаровани за секунда, но бързо се вземат в ръце... и нападат шампионите! Изненадващата атака обаче не е успешна - Нели се намесва и помага на изненаданите Биров и BK да поемат контрола. Йо получава PunX_n0t_DeaD, а Йо - Копие. Шампионите вдигат коланите си високо и с усмивки се прибират зад кулисите.

+ Дойде време и за главния мач, който по незнайни причини не се състоя миналата седмица. Преди 2 седмици Уинтър не можа да вземе участие в големия мач за женската титла, защото NMP мислеше да я хвърли от моста на Марица. Сега обаче тя ще получи шанс да си спечели мач за титлата, но пък ще трябва да се справи с надъханата да се сдобие със златен сутиен Ети. Уинтър вече е на ринга, а ето я и Ети, гордо вирнала глава, с учебник по биология в едната ръка и учебник по химия в другата.

-No1 Contender's Match: Winter vs. Eti - Двете правят един равностоен мач, но в един момент на ринга идва Вероника и просва й двете с clothesline, след което започва да налага Уинтър. Идва Шарлът и напада Вероника, но Ети я напада в гръб и изхвърля шампионката оттам. Вероника започва да налага с юмруци Уинтър, а този мач изглежда завършва без победител.

Рийпър идва! Шампионът на FUW идва към ринга и рита Шарлът право в лицето, след което хваща Вероника за косата и я маха от приятелката си. Ети през това време е излязла извън ринга. Ангелов обаче щурмува ринга и се нахвърля върху шампиона! Choking Spinebuster за Рийпър! Зото идва на ринга и издебва Ангелов... Chocolate Spinebuster за другаря! NMP обаче също идва и просва Зото с германски суплекс. NMP взима микрофон и казва, че иска да използва услугата, която НикитУ му дължи, за да бъде включен в мача за титлата на When the sky falls. ЛазарУв се появява с полунамръщена физиономия на рампата, след което казва, че NMP прави "селски номера", но все пак не може да му откаже и услугата си е услуга. Следователно на When the sky falls ще има Fatal 4 Way мач за титлата - Ангелов срещу Reaper срещу Зото срещу NMP! Шоуто завършва с ухиления NMP и телата върху и извън ринга.

Препоръчани песни - Част 44

Хм, нещата се промениха в последно време и определено има доста нови (за мен) песни, които да въртя постоянно. И тъй като съм готин няма как да не ги препоръчам. Основен повод за поста е факта, че вчера открих, че Серж Танкиан (вокалът на някогашните SOAD и мой любим изпълнител) е записал студийна версия на песента "Charades". Слушал съм я само на един live от 2004-а, но изглежда, че най-накрая й е дошло времето и Серж е решил, че трябва да бъде записана. Е, трябваше! Браво и благодаря! Наистина ми допада, а и засилва глада ми за нов негов албум.

Но стига празни приказки. Песните този път са отново 5:

Serj Tankian - The Charade (Rock Mix)
Jedi Mind Tricks - On the eve of war
Godsmack - Cryin' like a bitch
Bullet for my valentine - Your betrayal
Gary Jules - Mad World (Frangellico Mix)


ЛИНК ЗА СВАЛЯНЕ НА АРХИВ С ПЕСНИТЕ

Имаме вече спомената песен на Серж, едно много приятно рапче, което ме радва най-вече с музиката си, нови песни (отново казвам - поне за мен) на Godsmack и BFMV и за финал - хаус. Да, хаус. Микс върху бруталната песен Mad World от саундтрака на "Дони Дарко". Приятно слушане :)

Ритник в главата, брой 16: WrestleMania 26 Preview - Сочните undercard вражди

WrestleMania е след седмица, есе. Миналата година по същото време изтормозих бедните читатели на блога, не гледащи кеч, с една камара постове на тема WrestleMania 25. Ако не се лъжа имаше пост за всеки един от мачовете. Да, обаче се получи така, че WrestleMania 25 смучеше яко (с изключение на един велик мач). Да се надяваме, че сега, когато мисля да отделя само 2-3 поста на събитието (този и още 2 през следващата седмица), ще се получи обратното и WrestleMania 26 ще е нещо върховно. Дявол да я вземе, с този кард определено има потенциала за това!

Мейн-ивентова епичност:
-WWE Championship: Batista vs. John Cena
-World Heavyweight Championship: Chris Jericho vs. Edge
-Career vs. Streak Match: Shawn Michaels vs. Undertaker

ЗЗЗ – Залози, зрелища, забава:
-No Holds Barred: Vince McMahon vs. Bret Hart
-Money in the Bank Ladder Match
-Unified Tag Team Championship: ShoMiz vs. John Morrison & R-Truth

Сочните undercard вражди:
-CM Punk vs. Rey Mysterio
-Triple Threat Match: Cody Rhodes vs. Randy Orton vs. Ted Dibiase
-Triple H vs. Sheamus

Дааа, кардът за тазгодишната Мания определено е мощен. И тъй като споменах, че ще разделя превюто за турнира на три части, ще е добре да спомена, че в този брой на „Ритник”-а ще разгледам последната група мачове – „Сочните undercard вражди”. Да започваме!

Triple H vs. Sheamus

Историята: Хънтър стана жертва на атака от Шеймъс по време на билда за Elimination Chamber мача през февруари. В самия Elimination Chamber мач след 1 педигри ННН елиминира Шеймъс, коствайки му по този начин WWE титлата. Шеймъс си отмъсти със злобна атака 2 седмици след това и оттогава двамата си разменят удари, закани и обещания за победа на Мания.

Бировото мнение: На пръв поглед този мач е по-скоро някаква извратена проява на хомосексуализъм. Имаме Хънтър и малката му кучка на един ринг и то на най-голямото шоу на годината. Но като оставим настрана задкулисните истории за това, че Шеймъс (заедно с Дрю МакЕнтайър) е протеже на ННН и Шон Майкълс, мачът все пак е нещо интересно, което си струва да се види. Защо? Двамата имат сходни стилове, по-brawl ориентирани, следователно може да се надяваме, че ще има химия между двамата на ринга (не, не говоря за хормони и размяна на телесни флуиди). Също така е важно да се отбележи, че това е първият мач за Хънтър на Мания от 2001-ва година, в който той няма да се бие за световна титла. Евала! Време беше! (Чакаме догодина и със Сина да се случи същото, btw) Ясно е, че го прави, за да подпомогне своя човек Шеймъс, но на кой му пука? Важното е, че Хънтър няма да е в МЕ на Мания! Вместо това ще е в undercard мач, който на всичкото отгоре се очертава интересен. Залог? Честно казано мисля да заложа на Шеймъс. Хънтър може да обича да е на централно място на всяка Мания, в която участва, но пък и се навива да падне когато и срещу когото трябва. Ако иска да подпомогне кариерата на Шеймъс наистина ще е най-добре да загуби от него. Естествено, не изключвам варианта HHH да спечели. Историята „лошия бие добрия до големия им мач, който добрия печели”. И все пак мисля, че победата ще отиде при Шеймъс. Червенокоското има нужда от тази победа.

Triple Threat Match: Cody Rhodes vs. Randy Orton vs. Ted Dibiase

Историята: През октомври 2008 Ортън създаде Legacy, група от кечисти чиито бащи също са били кечисти. Роудс и Дибиази помагаха на Ортън през цялата 2009-а по пътя му към няколко WWE титли. Той, от своя страна, не помагаше особено на тях двамата и през 2009-а те не видяха никакво злато. Това се отрази на групата и към края на годината Роудс и Дибиази започнаха да се опълчват често на своя ментор. В началото на 2010-а проблемите в групата се засилиха. Първо Роудс коства няколко мача на Ортън, а след това Дибиази застана на пътя му към поредна WWE титла. Двамата явно се обърнаха срещу Ортън и последваха няколко мача между тях и него, някои 1 на 1, а също така и един хендикап мач, спечелен от младоците.

Бировото мнение: ...е, че яко преебаха Legacy. Тази група имаше с пъти по-голям потенциал, но WWE решиха да държат Роудс и Дибиази по-надолу отколкото трябваше. Нещо повече – те не позволиха на групата да стане доминиращ стейбъл, какъвто беше Evolution. Има логика обаче – както споменах в историята Ортън печелеше от съдружието си с Роудс/Дибиази. Те печелеха... кур (съжалявам, но това е най-подходящата дума). Така че може би това е била идеята, стояща зад Legacy, от самото начало. И все пак – враждата между тримата можеше да е нещо много по-добро. Проблемът е, че се развиваше много бавно на моменти (макар да е една от враждите с най-дълга история за тазгодишната Мания), а и не разбирам защо мачът трябваше да е Triple Threat? До този момент почти не е имало конфронтации между Роудс и Дибиази. Двамата изглеждат като добре сработена машина, фокусирани са изцяло върху това да пребиват Ортън. Нужно е на следващия RAW да има някаква конфронтация между двамата, дори минимална, за да има логика в Triple Threat условието за Мания. Въпросът сега е ще докаже ли Ортън, че е повече от тях или някой от двойката Дибиази/Роудс (отново казвам – без хомо забележки!) ще блесне и ще се насочи към по-важни неща? Раздвоен съм. Роудс продължава да не ми е приятен, а и Дибиази бе човекът, който имаше участие в Elimination Chamber мача, следователно съм склонен да изключа победа за Коуди като възможност. Колкото до самия Дибиази – той наистина получава малко повече внимание отколкото партньора си, така че не изключвам вероятността за негова победа. И все пак, в края на краищата, залагам на победа за Ортън. След като миналата година падна в МЕ-та от ННH ще му дойде малко в повече да падне и тази година. Точно в момента мисля, че той повече има нужда от подобна победа, отколкото Роудс/Дибиази, чиито издигания към върха ще са дооооста бавни и могат да бъдат поотложени за лятото.

CM Punk vs. Rey Mysterio

Историята: Пънк загуби от Мистерио малко преди Elimination Chamber, след което го преби брутално. В El.chamber мача за World Heavyweight титлата Мистерио си го върна, елиминирайки Пънк. В Smackdown Пънк се опита да злепостави Мистерио пред семейството му, ужасявайки малката му дъщеричка с дългата си брада и мазната си коса. Пънк също така предизвика Рей на мач за Мания. Мистерио прие и изяви желание мачът да е Street Fight. Можеше да си спечели това условие, но след като загуби мач от Люк Галоус мачът ще е 1 на 1, като допълнителното условие е, че ако Пънк спечели Мистерио ще трябва да се присъедини към SES.

Бировото мнение: Това е една от любимите ми вражди от последните няколко години. Всеки сегмент е добър, всяка поява на двамата е интересна. За пръв път май съм толкова заинтригуван от вражда с участието на Мистерио, но голям фактор е и факта, че негов опонент ще е Пънк. Колкото до самия мач – отново я има възможността за „добрия печели големия мач на Мания”. Мистерио в последните години се представя доста добре на Мания (21 би Еди Героро, 22 победи Енгъл и Ортън, 23... не помня, 24 – контузен, 25 победи JBL в последния му мач за някакви си 20 секунди), така че е напълно възможно да победи и тази година и героят на мало и голямо, англо и испаноговорящо да е с вдигната ръка в края на мача. И все пак мисля, че ще победи Пънк. Защо? Обяснявам веднага – за да има логика от допълнителното условие. Точно това допълнително условие направи враждата още по-„сочна”. Ако Мистерио загуби и наистина се присъедини към SES има толкова много възможности за истории, че просто се побърквам от кеф като се замисля. Враждата им ще може да продължи едва ли не до SummerSlam. Победа на Мистерио обаче ще убие нещата доста по-рано или поне няма да ги направи толкова интересни, колкото ако Пънк победи и стане „Спасителят на лучадора” (и ебящия лучагорката, но това е майтап, който малко от вас ще схванат). Таааа... победа за Пънк.

Това е за този брой на ритник в главата, първият от поредицата броеве, въртящи се единствено около WrestleMania 26. Следващите два броя ще може да прочетете през идната седмица, а след това (към средата-края на април) ще си говорим за рейтинги и за това колко ли им е приятно на TNA в момента...

Ties that bind: The Corporate Story (Сезон 1) - Глава 3

Линк към първа глава
Линк към втора глава

ТРЕТА ГЛАВА

Reggie's Rock Club бе горе-долу известно място за всички почитатели на тежката музика. Тук можеше да се чуе почти всеки жанр, в който китарите бяха от основно значение. Проблемът му обаче бе, че ръка в ръка с музиката вървяха и алкохол, цигарен дим и наркотици. Това караше Пънк да се чувства изключително некомфортно на това място. Потни рокери със съмнителна хигиена, стояха редом с надрусани или пияни тийнейджъри, дошли да се забавляват тук, карайки телата си да се борят с отровата в тях. Ако имаше оръжие Пънк не се съмняваше, че щеше да открие стрелба. В този момент не искаше да се опитва да спаси никой от тези хора. Искаше просто да спаси света от тях.
Осветлението бе загасено и той се раздвижи на неудобния дървен стол. Поне беше сам на масата. Прожекторите осветиха сцената и я видя. "Все така красива", помисли си. The Luchagors изчакаха овациите да притихнат и започнаха с изпълнението на "Already Gone". Пънк не слушаше кой знае колко внимателно, тъй като се бе съсредоточил в това да наблюдава Ейми. Беше сигурен, че тя не го е видяла, а дори да беше качулката на суичъра му пречеше тя да го разпознае. Заслуша се в песента...

She might be an angel
If she could breathe to preach
She's fallen so far under
And she still scratches to reach

Усмихна се. Поне тази част от текста му хареса. Замисли се за това какво точно да й каже и как да го поднесе. Знаеше, че ще се разстрои. Докато мислеше песента вече бе свършила и сега вече трябваше да привлече вниманието й. Свали качулката и се загледа право в нея без да мърда, докато пияниците и наркоманите около него пляскаха като луди. Тя се поклони няколко пъти и огледа публиката. В този миг го забеляза. Той го усети по изражението й. Докато другите от бандата се прибираха зад кулисите, Ейми слезе от сцената и се насочи към него. Преди той да успее да реагира, ръцете й вече го бяха обгърнали, а устните й се впиха в неговите. Една сладка целувка, която определено си струваше висенето в този клуб сред всички тези грешници.
-Къде, по дяволите, беше? - каза тя, а долната й устна трепереше.
-Трябваше да се покрия. Нещата станаха... сложни. Има ли някое по-скришно място, където да поговорим?
-Да, има няколко стаички отзад за бандите. Ще изчакам останалите да съберат нещата ни и ще дойда да те извикам. Ще бъдем сами.
Пънк кимна.
-Няма да си тръгнеш, нали? - попита тя.
-Не. Ще изчакам.
-Ок. - Ейми се усмихна и с все още треперещи ръце се върна на сцената, а оттам и зад кулисите. Съпроводиха я скандирания "Лита! Лита! Лита!" от пияната публика. Харесваха я, а това не се харесваше на Пънк. Тя бе негова.
След около половин час тя се появи отново и го хвана за ръката. Пънк бе доволен. Стоенето след цигарения дим и всички тези хора не му понасяше добре, а и се страхуваше, че може да бъде разпознат от погрешния човек. Не биваше да рискува. Ейми го повлече из някакви коридори в залата. Минаха през двама охранители и изглежда стигнаха до вратата, която им трябваше. Малка табелка с надпис "Съблекалня - участници" стоеше закачена на вратата. Ейми бръкна в джоба си, извади някакъв ключ и се зае с отключването на вратата. В този момент обаче се отвори друга врата и в коридора излезе русоляв мъж, с къса коса и смешно разрошен бретон. Беше облечен с дънки и кожено яке, а малък синджир бе прилепнал плътно по врата му. Пънк го позна на секундата и реагира веднага. Придърпа с една ръка качулката пред лицето си, след което избута Ейми, хвана дръжката на вратата и влезе в съблекалнята. Онзи тъкмо минаваше покрай тях.
-Хей, Ейми, страхотно шоу! - каза той докато Пънк вече бе в съблекалнята с гръб към вратата.
-Благодаря ти, Крис. Постарахме се. Доволен ли си?
-Повече от доволен. Ще ви потърся за ново участие възможно най-скоро.
-Ще се постарая да те вмъкна в графика.
-Знам, че ще го направиш. - засмя се мъжа. -Кой е късметлията?
Ейми погледна вътре в съблекалнята към все още стоящия с гръб Пънк. Той го видя благодарение на голямото огледало пред себе си. Качулката все още беше пред лицето му, така че се надяваше онзи да не види него.
-Стар приятел.
-Не го карай да чака, изглежда доста бърза да останете насаме. - Крис се разсмя и продължи по коридора.
Ейми влезе в стаята и затвори вратата.
-Какво беше това?
Вместо да й отговори Пънк се обърна, отиде до вратата и я отвори. Огледа коридора, след което отново я затвори.
-Какво правеше той тук?
-Кой?
-Джерико! - каза го прекалено силно.
-Той е мениджър на клуба.
-Какво?!?
-Да. Започна наскоро след като клубът беше продаден. Симпатичен мъж е, но не е мой тип, бъди спокоен.
-Не, не... не е това. Просто... кой е собственик на клуба?
-Мисля, че фирмата се казваше WE. Не знам какво означава.
-World Entartainment. Toва обяснява всичко. - каза той замислено.
-Какво обяснява? За какво говориш? Каква е тази параноя?
-Знаеш, че ме търсят.
-Търсят те от полицията, не мениджърите на клубовете, в които пея.
-Повярвай ми, ако беше разбрал кой съм Джерико щеше да е доста по-заинтересован от мен отколкото биха били ченгетата.
-Защо?
-Защото работи за неподходящите хора. Ще те помоля да не споменаваш на никого за мен. Поне за момента.
-Казвал си ми го и преди. Не съм казвала на никой. - прозвуча тъжна. Седна на един стол и посегна към кутийка с бира, стояща на шкафчето пред огледалото. Усети погледа на Пънк върху себе си, остави кутийката и притисна ръце до лицето си.
Пънк коленичи пред нея и пое ръцете й в своите.
-Съжалявам. Просто нещата са сложни, както ти казах. Рискувах много идвайки тук.
-А защо дойде?
-За да те видя естествено.
-О, сетил си се. - иронична усмивка плъзна по устните й, а в очите й се бяха струпали сълзи.
-Не говори така. Ако нещата бяха нормални щях да съм с теб постоянно. Просто сега не е възможно.
-Да, знам. Обществото преди всичко, нали?
-Не ме обвинявай.
-Не те обвинявам. Това, което правиш е добро. Помагаш на хората да се оттърват от пороците си, да водят по-добър живот. Бориш се за промяна. Това е едно от нещата, които харесвам. Просто ми се иска да можехме да сме по-често заедно.
-И аз искам същото, но...
-...в момента нещата са сложни. - довърши тя. Пънк разбра, че в момента не е особено убедителен. И все пак трябваше да продължи.
-Ейми, има нещо друго, което трябва да ти кажа.
-Слушам те.
Той изчака. Трябваше да е внимателен.
-Джеф Харди е починал.
Ръцете й застинаха в неговите. Дъхът й спря. Сълзите най-накрая си проправиха път навън.
-Но... как? Откъде знаеш?
-Брат му дойде при мен. Джеф е починал от свръхдоза.
-Мат е идвал при теб?
-Да, вчера.
Тя замълча и се отдаде на завладялата я тъга. Заплака и се сви, а Пънк я прегърна. Бяха се запознали в нощта, когато той бе посетил цирка, в който участваха Мат и Джеф. Беше му направила впечатление още тогава, но Фестъс, сегашния Люк Галоус, тогава се бе оказал основната му цел. Той беше душа, жадуваща за спасение, а Ейми нямаше нужда от такова. Можеше да се оправя сама. Пънк го бе осъзнал още докато я гледаше как скача от въже на въже заедно с братята Харди. Прецизност, точност, страст във всяко едно движение. Да, определено го бе впечатлила. Само че тогава тя бе обвързана с Мат Харди и Пънк реши да притъпи желанието си за флирт и да се съсредоточи в това да измъкне Люк от ада, в който живееше. След това обаче съдбата го срещна отново с Ейми, която бе част от един от първите концерти в подкрепа на straight edge движението. Мат вече не бе част от живота й и нямаше пречка за двамата да бъдат заедно. Връзката им стана факт, макар и да се виждаха рядко. Сега обаче тя беше до него, а той трябваше да дели вниманието й с паметта на мъртвец... и спомена за бившо гадже.
-Джеф не трябваше да умира... – каза тихо тя през сълзи.
-Не трябваше.
-Той беше добър...
Беше наркоман и то такъв, който не искаше да признае проблема си. Според Пънк те трябваше да умират, защото не си струваха усилията.
-Предполагам. Виждал съм го само веднъж.
-Помня. - каза Ейми, видимо по-спокойно. Бузите й бяха почервеняли от сълзите - Запознахте се в нощта, когато ние с теб се запознахме.
-Да. Спомням си, че бяхте колеги и приятели. Реших, че ще искаш да знаеш.
-Благодаря ти.
-Няма нужда да ми благодариш.
-А какво е правил Мат при теб?
Въпросът, който се стараеше да отбегне все пак дойде.
-Искаше... помощ.
-За какво?
-Мисли си, че знае кой е снабдявал брат му с наркотици.
-И?
-Иска отмъщение.
Ейми се отдръпна.
-Мат не е такъв.
-Смъртта променя хората. Особено когато е на близък човек.
-Аз също съм наранена от смъртта на Джеф, но няма да тръгна да убивам наркодилъри.
-Може би с Мат не сте чак толкова еднакви. - грешка. Не трябваше да казва това - А и той не иска дилърите. Той се цели по-нависоко. Иска тези, от които тръгва дрогата.
-Хора, които познаваш?
-Хора, за които имам информация. Хора, които от известно време ме искат мъртъв.
-Значи за това се криеш... не заради полицията, а заради наркобосове.
Пънк се изправи и седна на друг стол, точно пред огледалото.
-Наркобосове, шефове на тютюневи фабрики, производители на алкохол. Доста хора не ме искат сред живите, но наркобосовете са най-опасни. Разбираемо е.
-Ще му помогнеш ли?
Този въпрос го изненада.
-Не.
-Защо не?
-Защото това, което иска да направи е глупаво. Може да струва много не само на него, но и на мен, а и на цялото Общество.
-Обществото преди всичко...
-Не говори така. - Пънк се ядоса - Просто то е по-важно от желанието за мъст на един наранен брат.
-А една наранена приятелка на покойника? Нейното страдание не е ли важно?
-Важно е. Но сама каза, че не искаш отмъщение и няма да тръгнеш да убиваш когото и да било.
-Няма. Но поне мога да дам съвет на Мат. Да го откажа от тази налудничава идея. Той има нужда от някого до себе си и това мога да бъда аз. Мога да му помогна. Заради приятелството ни... заради Джеф...
"Заради някогашната ви връзка", помисли си Пънк и стисна юмрук. Стана от стола и отново коленичи до нея.
-Не искам да пострадаш. - каза го убедително, но чуваше истинските думи в главата си. "Не те искам до него."
-Няма да пострадам. Мога да се пазя, а и ако успея да го разубедя той няма да се забърка в неприятности.
-Може би вече се е забъркал.
Тя го погледна изплашено.
-Тогава трябва да му се обадя възможно най-скоро.
-Не, не, не. Позволи ми аз да се погрижа. Съжалявам, че му отказах помощта си. Ако знаех, че би искала да му помогна щях да го направя. Позволи ми да ти се реванширам. Ще го намеря и ще говоря с него. Ще го откажа от идеята да търси отмъщение. Обещавам!
-Благодаря ти, но може би е по-добре да го видя. Нещата между мен и него не приключиха добре. Дължа му извинение. Ако съм до него сега ще мога да му се реванширам.
-Не трябва да се реваншираш на никого, Ейми. Успокой се и остави на мен да се погрижа. Ще се постарая да те информирам за това как е протекъл разговора ни. Става ли?
Тя си пое дълбоко въздух и затвори очи.
-Става. Но моля те бъди внимателен.
-Ще бъда. Разбирам какво му е в момента. - Пънк погледна часовника на масичката пред огледалото - Става късно, трябва да вървя. Има ли някакъв заден изход? Не искам да минавам отново през клуба.
-Има. – тя забърса очи - Излизаш в коридора и продължаваш в обратната посока на тази от която дойдохме. След това свиваш в коридора вляво. Последната врата е изход. Пазачът отвън няма да ти направи проблем щом се опитваш да излезеш, а не да влезеш.
-Ок. - той я целуна отново. Първо по устните, след това по челото - Тръгвам тогава.
Стана и излезе от съблекалнята. Преди да затвори вратата, Ейми също излезе в коридора до него, дръпна качулката му назад и го целуна, сграбчила с длани косата му.
-Обади ми се възможно най-скоро.
-Ще го направя. - усмихна се той.
-И още нещо... не си казал на Мат за нас, нали?
-Не съм.
-Благодаря ти.
Сега тя отвърна на усмивката му, след което се прибра обратното в съблекалнята и затвори вратата. Пънк се огледа, след което вдигна качулката и тръгна към изхода. Това, което не забеляза, бе малката охранителна камера, разположена в края на коридора.

Следва продължение...

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...