Ties that bind: The Corporate Story (Сезон 1) - Глава 3

Линк към първа глава
Линк към втора глава

ТРЕТА ГЛАВА

Reggie's Rock Club бе горе-долу известно място за всички почитатели на тежката музика. Тук можеше да се чуе почти всеки жанр, в който китарите бяха от основно значение. Проблемът му обаче бе, че ръка в ръка с музиката вървяха и алкохол, цигарен дим и наркотици. Това караше Пънк да се чувства изключително некомфортно на това място. Потни рокери със съмнителна хигиена, стояха редом с надрусани или пияни тийнейджъри, дошли да се забавляват тук, карайки телата си да се борят с отровата в тях. Ако имаше оръжие Пънк не се съмняваше, че щеше да открие стрелба. В този момент не искаше да се опитва да спаси никой от тези хора. Искаше просто да спаси света от тях.
Осветлението бе загасено и той се раздвижи на неудобния дървен стол. Поне беше сам на масата. Прожекторите осветиха сцената и я видя. "Все така красива", помисли си. The Luchagors изчакаха овациите да притихнат и започнаха с изпълнението на "Already Gone". Пънк не слушаше кой знае колко внимателно, тъй като се бе съсредоточил в това да наблюдава Ейми. Беше сигурен, че тя не го е видяла, а дори да беше качулката на суичъра му пречеше тя да го разпознае. Заслуша се в песента...

She might be an angel
If she could breathe to preach
She's fallen so far under
And she still scratches to reach

Усмихна се. Поне тази част от текста му хареса. Замисли се за това какво точно да й каже и как да го поднесе. Знаеше, че ще се разстрои. Докато мислеше песента вече бе свършила и сега вече трябваше да привлече вниманието й. Свали качулката и се загледа право в нея без да мърда, докато пияниците и наркоманите около него пляскаха като луди. Тя се поклони няколко пъти и огледа публиката. В този миг го забеляза. Той го усети по изражението й. Докато другите от бандата се прибираха зад кулисите, Ейми слезе от сцената и се насочи към него. Преди той да успее да реагира, ръцете й вече го бяха обгърнали, а устните й се впиха в неговите. Една сладка целувка, която определено си струваше висенето в този клуб сред всички тези грешници.
-Къде, по дяволите, беше? - каза тя, а долната й устна трепереше.
-Трябваше да се покрия. Нещата станаха... сложни. Има ли някое по-скришно място, където да поговорим?
-Да, има няколко стаички отзад за бандите. Ще изчакам останалите да съберат нещата ни и ще дойда да те извикам. Ще бъдем сами.
Пънк кимна.
-Няма да си тръгнеш, нали? - попита тя.
-Не. Ще изчакам.
-Ок. - Ейми се усмихна и с все още треперещи ръце се върна на сцената, а оттам и зад кулисите. Съпроводиха я скандирания "Лита! Лита! Лита!" от пияната публика. Харесваха я, а това не се харесваше на Пънк. Тя бе негова.
След около половин час тя се появи отново и го хвана за ръката. Пънк бе доволен. Стоенето след цигарения дим и всички тези хора не му понасяше добре, а и се страхуваше, че може да бъде разпознат от погрешния човек. Не биваше да рискува. Ейми го повлече из някакви коридори в залата. Минаха през двама охранители и изглежда стигнаха до вратата, която им трябваше. Малка табелка с надпис "Съблекалня - участници" стоеше закачена на вратата. Ейми бръкна в джоба си, извади някакъв ключ и се зае с отключването на вратата. В този момент обаче се отвори друга врата и в коридора излезе русоляв мъж, с къса коса и смешно разрошен бретон. Беше облечен с дънки и кожено яке, а малък синджир бе прилепнал плътно по врата му. Пънк го позна на секундата и реагира веднага. Придърпа с една ръка качулката пред лицето си, след което избута Ейми, хвана дръжката на вратата и влезе в съблекалнята. Онзи тъкмо минаваше покрай тях.
-Хей, Ейми, страхотно шоу! - каза той докато Пънк вече бе в съблекалнята с гръб към вратата.
-Благодаря ти, Крис. Постарахме се. Доволен ли си?
-Повече от доволен. Ще ви потърся за ново участие възможно най-скоро.
-Ще се постарая да те вмъкна в графика.
-Знам, че ще го направиш. - засмя се мъжа. -Кой е късметлията?
Ейми погледна вътре в съблекалнята към все още стоящия с гръб Пънк. Той го видя благодарение на голямото огледало пред себе си. Качулката все още беше пред лицето му, така че се надяваше онзи да не види него.
-Стар приятел.
-Не го карай да чака, изглежда доста бърза да останете насаме. - Крис се разсмя и продължи по коридора.
Ейми влезе в стаята и затвори вратата.
-Какво беше това?
Вместо да й отговори Пънк се обърна, отиде до вратата и я отвори. Огледа коридора, след което отново я затвори.
-Какво правеше той тук?
-Кой?
-Джерико! - каза го прекалено силно.
-Той е мениджър на клуба.
-Какво?!?
-Да. Започна наскоро след като клубът беше продаден. Симпатичен мъж е, но не е мой тип, бъди спокоен.
-Не, не... не е това. Просто... кой е собственик на клуба?
-Мисля, че фирмата се казваше WE. Не знам какво означава.
-World Entartainment. Toва обяснява всичко. - каза той замислено.
-Какво обяснява? За какво говориш? Каква е тази параноя?
-Знаеш, че ме търсят.
-Търсят те от полицията, не мениджърите на клубовете, в които пея.
-Повярвай ми, ако беше разбрал кой съм Джерико щеше да е доста по-заинтересован от мен отколкото биха били ченгетата.
-Защо?
-Защото работи за неподходящите хора. Ще те помоля да не споменаваш на никого за мен. Поне за момента.
-Казвал си ми го и преди. Не съм казвала на никой. - прозвуча тъжна. Седна на един стол и посегна към кутийка с бира, стояща на шкафчето пред огледалото. Усети погледа на Пънк върху себе си, остави кутийката и притисна ръце до лицето си.
Пънк коленичи пред нея и пое ръцете й в своите.
-Съжалявам. Просто нещата са сложни, както ти казах. Рискувах много идвайки тук.
-А защо дойде?
-За да те видя естествено.
-О, сетил си се. - иронична усмивка плъзна по устните й, а в очите й се бяха струпали сълзи.
-Не говори така. Ако нещата бяха нормални щях да съм с теб постоянно. Просто сега не е възможно.
-Да, знам. Обществото преди всичко, нали?
-Не ме обвинявай.
-Не те обвинявам. Това, което правиш е добро. Помагаш на хората да се оттърват от пороците си, да водят по-добър живот. Бориш се за промяна. Това е едно от нещата, които харесвам. Просто ми се иска да можехме да сме по-често заедно.
-И аз искам същото, но...
-...в момента нещата са сложни. - довърши тя. Пънк разбра, че в момента не е особено убедителен. И все пак трябваше да продължи.
-Ейми, има нещо друго, което трябва да ти кажа.
-Слушам те.
Той изчака. Трябваше да е внимателен.
-Джеф Харди е починал.
Ръцете й застинаха в неговите. Дъхът й спря. Сълзите най-накрая си проправиха път навън.
-Но... как? Откъде знаеш?
-Брат му дойде при мен. Джеф е починал от свръхдоза.
-Мат е идвал при теб?
-Да, вчера.
Тя замълча и се отдаде на завладялата я тъга. Заплака и се сви, а Пънк я прегърна. Бяха се запознали в нощта, когато той бе посетил цирка, в който участваха Мат и Джеф. Беше му направила впечатление още тогава, но Фестъс, сегашния Люк Галоус, тогава се бе оказал основната му цел. Той беше душа, жадуваща за спасение, а Ейми нямаше нужда от такова. Можеше да се оправя сама. Пънк го бе осъзнал още докато я гледаше как скача от въже на въже заедно с братята Харди. Прецизност, точност, страст във всяко едно движение. Да, определено го бе впечатлила. Само че тогава тя бе обвързана с Мат Харди и Пънк реши да притъпи желанието си за флирт и да се съсредоточи в това да измъкне Люк от ада, в който живееше. След това обаче съдбата го срещна отново с Ейми, която бе част от един от първите концерти в подкрепа на straight edge движението. Мат вече не бе част от живота й и нямаше пречка за двамата да бъдат заедно. Връзката им стана факт, макар и да се виждаха рядко. Сега обаче тя беше до него, а той трябваше да дели вниманието й с паметта на мъртвец... и спомена за бившо гадже.
-Джеф не трябваше да умира... – каза тихо тя през сълзи.
-Не трябваше.
-Той беше добър...
Беше наркоман и то такъв, който не искаше да признае проблема си. Според Пънк те трябваше да умират, защото не си струваха усилията.
-Предполагам. Виждал съм го само веднъж.
-Помня. - каза Ейми, видимо по-спокойно. Бузите й бяха почервеняли от сълзите - Запознахте се в нощта, когато ние с теб се запознахме.
-Да. Спомням си, че бяхте колеги и приятели. Реших, че ще искаш да знаеш.
-Благодаря ти.
-Няма нужда да ми благодариш.
-А какво е правил Мат при теб?
Въпросът, който се стараеше да отбегне все пак дойде.
-Искаше... помощ.
-За какво?
-Мисли си, че знае кой е снабдявал брат му с наркотици.
-И?
-Иска отмъщение.
Ейми се отдръпна.
-Мат не е такъв.
-Смъртта променя хората. Особено когато е на близък човек.
-Аз също съм наранена от смъртта на Джеф, но няма да тръгна да убивам наркодилъри.
-Може би с Мат не сте чак толкова еднакви. - грешка. Не трябваше да казва това - А и той не иска дилърите. Той се цели по-нависоко. Иска тези, от които тръгва дрогата.
-Хора, които познаваш?
-Хора, за които имам информация. Хора, които от известно време ме искат мъртъв.
-Значи за това се криеш... не заради полицията, а заради наркобосове.
Пънк се изправи и седна на друг стол, точно пред огледалото.
-Наркобосове, шефове на тютюневи фабрики, производители на алкохол. Доста хора не ме искат сред живите, но наркобосовете са най-опасни. Разбираемо е.
-Ще му помогнеш ли?
Този въпрос го изненада.
-Не.
-Защо не?
-Защото това, което иска да направи е глупаво. Може да струва много не само на него, но и на мен, а и на цялото Общество.
-Обществото преди всичко...
-Не говори така. - Пънк се ядоса - Просто то е по-важно от желанието за мъст на един наранен брат.
-А една наранена приятелка на покойника? Нейното страдание не е ли важно?
-Важно е. Но сама каза, че не искаш отмъщение и няма да тръгнеш да убиваш когото и да било.
-Няма. Но поне мога да дам съвет на Мат. Да го откажа от тази налудничава идея. Той има нужда от някого до себе си и това мога да бъда аз. Мога да му помогна. Заради приятелството ни... заради Джеф...
"Заради някогашната ви връзка", помисли си Пънк и стисна юмрук. Стана от стола и отново коленичи до нея.
-Не искам да пострадаш. - каза го убедително, но чуваше истинските думи в главата си. "Не те искам до него."
-Няма да пострадам. Мога да се пазя, а и ако успея да го разубедя той няма да се забърка в неприятности.
-Може би вече се е забъркал.
Тя го погледна изплашено.
-Тогава трябва да му се обадя възможно най-скоро.
-Не, не, не. Позволи ми аз да се погрижа. Съжалявам, че му отказах помощта си. Ако знаех, че би искала да му помогна щях да го направя. Позволи ми да ти се реванширам. Ще го намеря и ще говоря с него. Ще го откажа от идеята да търси отмъщение. Обещавам!
-Благодаря ти, но може би е по-добре да го видя. Нещата между мен и него не приключиха добре. Дължа му извинение. Ако съм до него сега ще мога да му се реванширам.
-Не трябва да се реваншираш на никого, Ейми. Успокой се и остави на мен да се погрижа. Ще се постарая да те информирам за това как е протекъл разговора ни. Става ли?
Тя си пое дълбоко въздух и затвори очи.
-Става. Но моля те бъди внимателен.
-Ще бъда. Разбирам какво му е в момента. - Пънк погледна часовника на масичката пред огледалото - Става късно, трябва да вървя. Има ли някакъв заден изход? Не искам да минавам отново през клуба.
-Има. – тя забърса очи - Излизаш в коридора и продължаваш в обратната посока на тази от която дойдохме. След това свиваш в коридора вляво. Последната врата е изход. Пазачът отвън няма да ти направи проблем щом се опитваш да излезеш, а не да влезеш.
-Ок. - той я целуна отново. Първо по устните, след това по челото - Тръгвам тогава.
Стана и излезе от съблекалнята. Преди да затвори вратата, Ейми също излезе в коридора до него, дръпна качулката му назад и го целуна, сграбчила с длани косата му.
-Обади ми се възможно най-скоро.
-Ще го направя. - усмихна се той.
-И още нещо... не си казал на Мат за нас, нали?
-Не съм.
-Благодаря ти.
Сега тя отвърна на усмивката му, след което се прибра обратното в съблекалнята и затвори вратата. Пънк се огледа, след което вдигна качулката и тръгна към изхода. Това, което не забеляза, бе малката охранителна камера, разположена в края на коридора.

Следва продължение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...