Ties that bind: The Corporate Story (Сезон 1) - Глава 4

Линкове към предните глави: 1, 2, 3

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Хънтър паркира взетото под наем BMW пред църквата и слезе от колата. Огледа сградата. Не бе голяма, но скоро бе направен добър ремонт - стените бяха боядисани в бяло, а кръстът отгоре като че ли бе позлатен. Странно за такава малка църква, помисли си Хънтър. Махна слънчевите очила и ги прибра във вътрешния джоб на сакото си, след което пооправи вратовръзката си. Рядко се случваше се да посети подобно място, но винаги държеше да изглежда спретнат. Имаше нещо в църквите, което всяваше респект в него.
Мина през отворената врата и се зарадва, че сянката на църквата го е спасила от горещото тексаско слънце. Ремонтът личеше и отвътре. Сградата бе подсилена с няколко допълнителни колони, пейките бяха наскоро лакирани. И въпреки това в църквата нямаше почти никой, но може би късния следобеден час бе причината за това. Хънтър все пак продължи напред и приближи единствената фигура в пустата зала. Мъжът бе седнал на една от пейките и се бе привел напред към друга, с поклонена глава и хванати една за друга ръце пред нея. Светлата му дълга коса бе завързана на опашка. Хънтър се приближи и седна до него.
-Здравей, Шон.
Мъжът въздъхна.
-Здравей, Хънтър. - говореше тихо, но пак можеше да се усети, че гласът му бе гърлен и ръмжащ.
-Как си?
-Добре съм. Моля се, както виждаш.
-Да, ти в последно време май отделяш доста време за това.
-За какво си дошъл, Хънтър? - мъжът продължи да говори без да надига глава и да поглежда събеседника си.
-Исках да поговорим.
Това вече привлече вниманието на другия и той надигна глава и погледна Хънтър. Леко набола брада, светла като косата му, покриваше лицето му. То пък изглеждаше някак изтощено. Примирено, може би. В очите му Хънтър видя спокойствие. Спокойствие и смиреност, думи, които някога дори не бяха част от речника на Шон Майкълс.
-За?
-Доброто старо време. - усмихна се насила Хънтър.
-Не ме баламосвай. Кажи ми защо си тук.
-Така да бъде. Става дума за работа.
Майкълс се обърна отново напред и впери очи в статуята на Исуус Христос.
-Това е свято място, Хънтър.
-Знам, но реших, че е по-добре да дойда тук, отколкото да те чакам у вас. Съпругата ти, Ребека, ме изпрати насам. Браво на теб, между другото. Тя е много красива и учтива жена.
-Тя е ангел. Благодаря на Бога, че ми я прати.
-Да, може и така да е. Виж, Шон... имам леко затруднение.
-Ако искаш пари не мога да ти помогна. Но като гледам костюмът не е това.
-Не става дума за пари. Старият ми даде задача, с която не мога да се справя. Имам нужда от помощта ти.
-Пенсионирах се. Знаеш го.
-Не говори глупости. - отсече Хънтър - Знаеш, че никога няма да се откажеш. Не ти ли липсва тръпката? Не ти ли липсват старите времена?
-Старите времена... - Шон се усмихна - Времена на секс, наркотици и алкохол. Времена, в които съм извършил повече грехове от всички хора, посещаващи тази църква и молещи за опрощение. Не, Хънтър, не ми липсват старите времена. Открих покой и съм щастлив.
-Как може да си щастлив? Беше щастлив някога, когато работеше. Когато дивеехме заедно. Когато никой не можеше да застане на пътя ни.
-Това остана в миналото. Минало, което се опитвам да забравя.
-И какво правиш сега? Имаш си спретната къща и жена, молиш се по цял ден? Какво работиш? Мияч?
-Съветник по охраната съм. Работя за "Лейфилд Енърджи". Изготвям плановете за охранителните системи на заводите им за напитки, както и върша някои други дребни неща за собственика от време на време.
-Тоест си се превърнал в роб на някое дебело тексаско копеле?
-Млъкни, Хънтър! - изкрещя Шон - На теб може да ти се струва невероятно, но в момента имам живот, който харесвам. Имам почтена работа, красива и добра жена, ходя на църква и помагам за поддържането й при всяка възможност. Животът ми е прекрасен без...
Шон замълча за секунда и Хънтър реши да довърши вместо него:
-Без убийства. Разбирам.
-Надявам се...
-Разбирам, че само един провал бе достатъчен, за да те сломи. Да сложи край на онзи Шон Майкълс, който познавах, и да те превърне в това... това, което си днес.
-Не можеше да не ми напомниш, нали? – усмихна се насила Шон.
-Да, защото ти не се провали наистина. Никой не считаше, че си се провалил, освен самия ти. Той умря, Шон. Всички го видяхме.
-И всички видяхме лицето му из новинарските емисии ден след това. Видяхме го жив и здрав. Не, Хънтър, не успях. Той не умря. Каквото и да ми говориш това си беше провал. Единственият ми провал, най-големият ми провал. Но повярвай ми... това не е единствената причина да се пенсионирам.
Хънтър замълча. Не знаеше какво да каже, не знаеше как да подходи. Реши, че ако признае поражението си може би Шон ще премисли.
-Така да бъде, приятелю. – каза – Съжалявам, че те помолих за подобно нещо. Не трябваше.
-Не ме карай да те съжалявам, Хънтър. Няма да ти помогна.
-По дяволите, Шон! – нервите на Хънтър не издържаха след като малката му игричка бе разгадана – Нямаш никаква идея на какво съм подложен, нали? Нямаш никаква идея на какво напрежение съм подложен от стария.
-Имам. – отвърна все така спокойно Майкълс – Работих за него доста години. Знам какво е да си най-любимият му човек на света, знам какво е и да те обвиня за всичко, което не му харесва. Кажи ми... тази твоя задача... каква е?
-Винс иска CM Punk.
Майкълс отвори очи по-широко.
-CM Punk… Значи все пак Корпорацията се чувства застрашена от Straight Edge обществото...
-Виждал, че си мислил по въпроса.
-Малко. Наркотиците са проблем на цялото общество. Тази... тази секта също.
-Ти на чия страна си? – попита Хънтър.
-Има ли значение? – Майкълс погледна Хелмсли и се усмихна, този път по-искрено. Хънтър го усети – Трябва да вървя. Имам някои работи за вършене вкъщи, а и утре ме чака тежък ден.
-ОК.
Хънтър стана от пейката и Майкълс мина покрай него.
-Ако искаш може да останеш за вечеря. Но ще те помоля да не говориш за работа.
-Благодаря, Шон, но ще откажа. Ще се върна в Стамфорд, а след това може би ще ми се наложи да пътувам до Чикаго.
Майкълс поклати глава.
-Да. По-добре. Имаш работа за вършене.
-Шон... длъжен съм да попитам за последно. Сигурен ли си, че не можеш да ми помогнеш?
Майкълс се спря в средата на пътеката и се обърна.
-Съжалявам, Хънтър. Едва ли има нещо на този свят, което би ме накарало да заменя този си живот за предишния. Съжалявам.
След тези думи той се обърна, продължи по пътеката и излезе от църквата. Хънтър постоя изправен, хвърли едно око назад към статуята на Исуус и й се усмихна измъчено.
-Има ли смисъл да моля теб за помощ?
Засмя се тихо, след което тръгна към вратата на църквата. Вече нямаше работа тук.

Следва продължение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...