Ties that bind: The Corporate Story (Сезон 1) - Глава 6

Линкове към предните глави: 1, 2, 3, 4, 5

ШЕСТА ГЛАВА

Вратите на асансьора се плзъзнаха настрани и Хънтър излезе от него със спокойна стъпка. Не беше изминал и няколко метра, когато задъханата Стефани го пресрещна с разтревожено изражение:
-Трябва да говорим. Бързо! Ела!
-Какво става?
-Ще ти обясня. Ела в офиса ми.
Хвана го за ръката и го задърпа към офиса си. Той не се възпротиви, но докато вървяха се огледа. Не забеляза нищо нередно. Стефани го замъкна в офиса си и веднага спусна щорите, тъй като вътрешните му стени бяха изцяло от стъкло и целият етаж можеше да види какво става вътре. Няколко пъти на жена му й беше идвала странната идея да правят секс в офиса й на заключена врата, но той не се бе съгласявал. Ако Винс разбереше щеше да го обезглави.
Сега обаче бе ясно, че Стефани не иска секс. Хънтър беше доволен. Не му беше до това. Искаше да я изслуша набързо, да иде до офиса си, да поговори с хората си и да им даде инструкции, след което да поспи.
-Какво има? – попита отново.
-Може би беше прав, че се тревожеше за Дейв.
Батиста. Хънтър събра сърдито вежди.
-Тоест?
-Одеве влетя на етажа като луд. Дори не ме поздрави, както обичайно прави. Влезе в стаята на татко, който пък беше казал, че не иска никой освен Батиста да го безпокои. Говориха двайсетина минути, след което Батиста излезе с усмивка на лице, качи се в асансьора и изчезна. Преди това обаче ме поздрави...
-Знаеш ли за какво са говорили?
-Не. – тя млъкна – Или поне не знаех. Пропуснах да ти кажа, че преди Дейв да иде в офиса на татко там имаше и друг човек.
Хънтър я погледна още по-строго.
-Добре, защо мълчиш? Кой беше?
-Крис. Беше Крис.
-Джерико?
-Да.
-Какво е правил той тук? Мислех си, че се вясва само от време на време.
-Появява се само когато е нужно да говори с проблемен клиент. Знаеш, че го бива в убеждаването...
Хънтър се засмя. Това беше твърдение, което не считаше за вярно. Не харесваше Джерико и Джерико не харесваше него.
-Тогава за какво е бил тук сега?
-Не знам точно. Но след като Батиста си тръгна видях Джерико да излиза от офиса на татко. Отидох да го поздравя. Знаеш, че се разбираме.
Естествено. Хънтър бе убеден, че Джерико не би имал нищо против да е на неговото място – чукайки неговата жена, имайки позицията, която Хънтър имаше.
-Знам.
-Попитах го какво става. С усмивка, естествено. Каза, че е имал новини за татко.
-А какво е правил Батиста там?
-Това попитах и аз. – каза Стефани и замълча. Чудеше се как да продължи – Крис каза, че Дейв е бил тук за информация и след като я е получил е бил изпратен да залови CM Punk.
-Моля?
Зениците на Хънтър се разшириха и той я сграбчи за раменете. Стисна я малко по-силно от необходимото и лицето й се присви от болка.
-Боли ме...
-Какво още ти каза?
-Нищо. Не говорихме повече. Хънтър, боли ме!
Пусна я, а тя се отдръпна настрани.
-Съжалявам, изпуснах си нервите. – посегна да я погали, но тя се дръпна – Прости ми, не исках. Просто това са новини, които не ми харесват.
-Знам. Мислех, че Дейв ще ти се обади, но ти ми писа съобщение час след това, че пътуваш насам. Не спомена нищо за Пънк и предположих, че не знаеш. Изглежда съм била права.
Искаше му се да я нахока, че не му се е обадила, за да му каже, но притъпи това свое желание.
-Трябва да говоря с Джерико. Още ли е тук?
-Да, в офиса си е. Ползва го както обикновено.
Хънтър кимна, опита се да се усмихне на съпругата си и излезе от стаята. Затвори вратата възможно най-внимателно, макар че имаше чувството, че ако я затръшне така както иска ще я откъсне от стъклената стена.
Потегли по коридора, като по пътя нервно оправи вратовръзката си. Целият последен етаж на Titan Towers, централата на World Entertainment, бе пълен с офиси на главните лица в компанията. Той и Стефани бяха сред тях, също и Шейн. Колкото и да не му харесваше на Хънтър, Джерико също имаше офис тук, макар да го ползваше само при редките си посещения. Офисът беше близо до този на Стефани и Хънтър стигна бързо. Дори не си направи труда да чука – отвори вратата и влетя вътре.
Посрещна го силна музика. Джерико бе превърнал това място в пародия на офис, поне според Хънтър. Тонколони навсякъде, мощна аудиосистема. Когато беше тук най-често усилваше музиката на максимум и уж работеше. Сега изглежда правеше същото.
Коженият стол зад бюрото се завъртя и Джерико погледна Хънтър. Една самодоволна усмивка веднага цъфна на лицето му, а с едно натискане на бутон на дистанционното в ръката му музиката спря. Беше облечен с елегантен тъмносин костюм, по-добре изглеждащ от този на Хънтър, а русият му перчем стърчеше весело над челото му.
-Очаквах те. – каза тихо Джерико без да се лишава от усмивката.
Хънтър затвори силно вратата зад себе си и удари с юмруци върху масата.
-Кажи ми какво е станало днес! Веднага!
Джерико потърка задната част на главата си в облегалката на стола.
-Откога съм длъжен да ти давам рапорти, Хелмсли?
-Веднага, Джерико! – от устата на Хънтър излетяха слюнки докато крещеше. Джерико бутна стола си по-назад към стената и огледа бюрото си с погнуса.
-Отвращаваш ме, знаеш ли?
Хънтър не си направи труда да отговаря. Чувстваше желанието да скочи зад бюрото и да смачка Джерико като гнида, за каквато го и считаше. Това обаче щеше да е неразумно и затова се въздържаше.
-Виж, Крис – каза по-спокойно – Последните няколко дни...
-Не ме интересува, всъщност. – каза Джерико все така ухилен – Спести си приказките. Колкото до въпросите ти – ще ти обясня. Достатъчно те гледах как страдаш заради невеженството си. По-рано днес поговорихме с Винс и Батиста, след което някогашното ти пале бе изпратено на мисия. Най-вероятно ще се върне с Пънк до края на деня.
-Как го е открил?
-Пънк направи грешката да посети един от клубовете ни, изглежда, за да навести стара своя любов. Дори самият аз се разминах с него, но не успях да го позная. След това обаче нещо ме тормозеше. След като проверих охранителните камери лицето му грейна на мониторите. Естествено постъпих както трябва и донесох информацията на Винс, включително с адреса на мястото, където е отседнала приятелката на Пънк.
-Трябваше да дойдеш при мен! – каза Хънтър с гърлен глас.
-Не, не трябваше. Не отговарям пред теб за нищо. Ти си служител, също като мен. Не толкова добър, но... – Джерико вдигна рамене и направи утешителна физиономия – не всеки може да си върши добре работата.
Нервите на Хънтър не издържаха и с едно движение на големите си ръце измете всичко от бюрото на Джерико. Листове, химикалки, CD-та и канцеларски материали... всичко отиде на пода. Джерико не трепна. Само погледна хаоса на пода, след което погледът му се върна върху Хънтър, а след него се върна и усмивката. Хънтър се сдържа за пореден път да не го удари.
-Защо не съм бил осведомен? Защо Батиста е бил изпратен при условие, че залавянето на Пънк беше моя задача? Защо дори не ме информирахте?
-Ще трябва да попиташ Винс за това, не мен. Мисля, че още е в офиса си, така че ако искаш... – Джерико посочи вратата.
-Той ли нареди да повикат Батиста?
-Да. – отвърна Джерико – Накара ме да разкажа всичко и на Батиста, след което му дадохме нужните материали и Винс го изпрати да свърши твоята работа. – нарочно наблегна на „твоята” – Дори не те спомена. Нито пред мен, нито пред Батиста.
-А Батиста? Не попита ли дали да ме потърси?
-Не мисля, че въобще му е минало през ума да те търси. – засмя се Джерико – Изглежда си го обучил добре. Поздравления. Един от малкото ти успехи.
-Майната ти, Джерико!
Хънтър отвори вратата и излезе без дори да си направи труда да я затвори. Докато вървеше надолу по коридора чу вратата да се затваря, като най-вероятно Джерико беше станал да го направи. Хънтър се бе насочил към своя офис, но на половината път размисли. Нямаше никаква работа там. Върна се към асансьорите и влезе в единия. Искаше да се прибере и да поспи. Ако Батиста успееше сигурно щяха да го повикат тук. Ако Батиста се провалеше, както Хънтър се надяваше, също щеше да е нужен наоколо. И в двата случая обаче искаше да е отпочинал, за да е готов за всичко, което може да последва.

Следва продължение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...