Комикси, Vol.4 - Въздигането на Норман Озборн

Най-нахално преставам с постването на The Amazing Spider-Man. Причината е, че в последно време чета нещо с пъти по-добро, а именно ситуацията около Норман Озборн. Без съмнение той се превърна в новият ми най-любим комикс герой с невероятните схеми и планове, които замисля, с почти политическото си държание и разбира се с така познатите ми психични проблеми. Да, за оригиналният Green Goblin става дума. Както и да е. Това, което ви предлагам е едно ново, мрачно начало в Марвъл вселената - въздигането на Норман Озборн от самото му начало! Малко предговор - Озборн, доскоро в психиатрична клиника, е назначен за новия директор на програмата Thunderbolts, в която супер-злодеи получават втори шанс в живота. В случая - да преследват нерегистрирани супер-герои (в Marvel вселената бе прокаран закон, че всички трябва да се регистрират). От тук започва Thunderbolts #110. След като започнете с четенето всичко ще ви стане ясно. Започнете още сега със свалянето на архива с всички комикси от

ТОЗИ ЛИНК ТУК

но продължете да четете, защото следват още разяснения. Тъй като в днешно време всеки комикс на едно издателство е свързан с другите се получава леко (абе бая голямо си е) объркване, ето редът, в който би трябвало да четете комиксите (или поне който аз препоръчвам)

1) Четете Thunderbolts от 110 до 127 (тези, които ги има в архива). В тях започва командването на Озборн и екипът е свръх мощен.
2) Четете Secret Invasion: Dark Reigh (one-shot).
3) Започвате Dark Avengers от 1 до 6, който проследява историята на екипа Thunderbolts от предните броеве. Дотук са по-интересните.

Гарантирам много интересни минути (всъщност стават направо часове) на всеки решил да се захване с това. Бях впечатлен от уникалните взаимоотношения между героите, от това, че всеки има личен интерес и се опитва да го гони, от това как Озборн ги контролира... Но най-важното е, че става дума за злодеи, гадни, долни, извратени (ооо, да) копелета, които се опитват да се държат като герои, защото това иска Озборн от тях, тъй като е част от целите му. Пожелавам приятно четене на всички нърдски другари!

The Naughty Spider-Man идва!

Дойде моментът! Почти две години след като проектът The Naughty Spider-Man бе започнат (и после брутално заебан) е време да започнем всичко от начало. С този пост официално се обявява завръщането на ПалавЕЕЕ в българското блог пространство! Концепцията остава същата - аз мисля простотии и ги пиша, после някой балък влиза в блога и се прецаква да прочете какво съм написал. Има обаче разлика в структурата - преди 2 години Spider-Man бе замислен като разказ с отделни глави, т.е. историята да е една цяла и да върви глава след глава. Изглежда съм поумнял обаче, а и разбрах, че мразя да спазвам срокове, затова сега вече TNSM (мисля, че се разбира какво е съкращението) ще се състои от отделни разкази тип "всеки за себе си, за другите не ме ебе". Да, ще има някаква основна история, ще има развитие на герои от част на част, но няма да е задължително всеки да чете всичко, за да схване кой кого иска, как го иска и защо. Нещо като "Хрониките на Мирчев", макар сравнението да не е от най-добрите.


Основната страница на "The Naughty Spider-Man" може да откриете под логото на блога, точно след "Разкази". Там ще откриете горният встъпителен текст в по-сбит формат, както и имената и снимките на всички, участващи с някаква роля в проекта. Там ще бъдат публикувани и новини по темата, както и ще бъдат добавяни линкове към вече написаните разкази, както и снимки на новопоявилите се герои. Недейте да ревете, че не може да разберете нищо, не съм аз виновният, че образованието в България е на ниско ниво и хората се чувства объркани, когато в едно изречение има повече от 10 думи. Сега

ЦЪКНЕТЕ НА ТОЗИ ЛИНК!!!

за да отидете на страницата, за която ви говоря и се запознайте с героите, преди да е дошло време за първия разказ. THE NAUGHTY SPIDER-MAN ДОЙДЕ! ТРИ ПЪТИ УРА!

FUW Clash - 25.04.10 (Week 17)


+ Вие сте с FUW Clash за не-знам-си-кой път, а Бож започва шоуто (звезда се води, че е), качвайки се на ринга. Той обаче нито е ухилен, нито музиката му е пусната. Носи само един микрофон.

Бож: Предполагам, че чакате обяснение защо нападнах Reaper миналата седмица. Хъх... ще бъда кратък. Когато миналата седмица открих Xtreme, вързан в някакъв склад, ужасно изтощен, той ми каза кой го е подредил така. Каза ми... че е бил Reaper. Затова го нападнах миналата седмица, затова и сега го предизвиквам на мач. Точно така. Човекът, който пръв ме победи тук, срещу мен за титлата на Enslaved. Искам само „да” или „не”, оправдания не ми се слушат.
(Reaper се появява на рампата с лепенки по раните си. Уинтър е зад него)
Рийпър: Като за начало мога да потвърдя нещата, които каза. Да, аз съм отговорен за изчезването на Xtreme. Аз бях този, който го нападна малко след като той се махна от тук. Направих го, защото търсех начин да се изявя. Нападнах го, защото той беше човекът, който ме тушира на FUW Ultimate 2009, той беше човекът на когото имах да отмъщавам. Но... когато го пребих осъзнах, че това леке не може да ме направи звезда. Ти и твоята победна серия обаче се справихте перфектно.
Бож: Не ми се слушат обяснения, казах. Не ми се слушат оправдания. Не ми се слушат истории. Ти и аз за титлата на Enslaved. Да или не?
Рийпър: Не ти се слушат оправдания? Така да бъде. Отговорът е да. (Бож се усмихва от ринга) И когато приключа с теб, когато те бия за втори път, ще ти се иска да си бил на мястото на Xtreme през последните няколко месеца.
(Бож показва среден пръст на Рийпър)
Бож: Едно последно нещо... Xtreme все още е в болница. Но следващата седмица ще дойде тук и ми е интересно да видя дали ще имаш смелостта да го срещнеш очи в очи. Смотаняк.

Рийпър се прибира зад кулисите без да каже нищо, а Бож поглежда феновете ни, които го изпращат с аплодисменти.

+ Зад кулисите сме, а там Алекс Благия стои до Биров. Той търка главата си с ръце и не изглежда никак наред.

Алекс Благия: Чух, че искаш да кажеш нещо, та...
Биров: Да, имам нещо за казване. Вале, не знам за кого се мислиш, но да целуваш приятелката ми беше най-голямата грешка в живота ти. Ще те накарам да страдаш заради това, което си позволи. Искате мач срещу нас? Получавате го нищожества! Тази вечер! И за да съм сигурен, че ще приемете... ако победите ще получите мач за титлите на Enslaved!
(BK се появява до партньора си)
ВК: Трябва да говорим, човек...
Биров: Стига говорене.
ВК: Трябваше да обсъдиш това... предизвикателство с мен...
Биров: Ако искаш може да не се появяваш. В такъв случай ще има повече за мен.

Биров излиза от кадър, а BK не изглежда доволен от решението на партньора си.

+ NMP излиза на ринга с подскачащо Волво! Той е сложил хидравлика на колата си и тя се движи нагоре-надолу докато той я кара до ринга. Рапърът се качва развеселен на ринга и хвърля шапката си към публиката. След него се появява и противникът му Файнъл, отново без партньора си Йо Дъ Риъл, който не сме виждали от 2 седмици.

-NMP defeated Final – Младокът дава всичко от себе си, като дори опитва салто от третото въже, но е хванат от NMP и става жертва на серия от германски суплекси. След шестия суплекс NMP заключва Crossface и печели мача.

Докато победителят празнува на ринга, там идва Bulletproof и застава очи в очи с бившия си партньор. NMP не знае какво да очаква.

Bullet: Жорка... знам, че в последно време не се разбираме кой знае колко добрe. Знам, че покрай твоите проблеми и покрай моите се появиха някои търкания. И все пак мисля, че все още можем да разчитаме един на друг. Точно затова искам да те помоля следващата седмица да си ми партньор срещу онези лешпери Саша и Накрен.
NMP: Ти луд ли сиииии? (Булит се стряска) Там съм! (NMP се засмива и прегръща партньора си, когато започва музиката на новака Лука Пейн)
Лука Пейн: Дано не развалям интимния момент, но исках само да кажа, че бих желал един от вас да се изправи срещу мен на Enslaved. Не съм решил кой от двама ви да предизвикам, не съм решил кой искам да е първото голямо име, което съм победил, но когато реша... ще се постарая да ви информирам.
NMP: Мри уе!

NMP и Bullet вдигат ръце към публиката, а Лука Пейн ги наблюдава сърдито от рампата. Пренебрегнаха те, сладур. На всеки се случва.

+ Другарят Дмитрий Ангелов влиза в офиса на НикитУ.

НикитУ: Ти ли бе? Да се страхувам ли за здравето си?
Ангелов: Не, Ник, не. Откакто спря да помагаш на онази капиталистическа свиня Зото не си ми толкова противен. Но има нещо, за което искам да говорим, другарю. (Ангелов сяда на стола пред бюрото на GM-a) Искам да приключа Зото веднъж завинаги.
НикитУ: Да приключиш? Още ли имате проблеми?
Ангелов: Ще имаме докато не се разправя с него веднъж завинаги. Той ми коства титлата, коства ми втория шанс за златото, а миналата седмица с долното си видео-обръщение ме разсея преди мача ми, заради което загубих отново. Трябва да се оттърва от него.
НикитУ: Знаех си... Преди десетина дни Зото дойде при мен. Беше сигурен, че няма да спечелиш титлата от Рийпър и затова поиска същото от мен – още един мач с теб. Да приключите, защото захарта му се вдигала само като си помисли за теб.
Ангелов: Тоест тази вечер ще го получа?
НикитУ: Не, имам нещо по-добро. Миналата седмица споменах, че на Enslaved ще има специален мач. Е, ти си в него. Другарю, какво ще кажеш ти и Зото да се изправите един срещу друг в адската клетка, aka Hell in a Cell?
(Очите на Дмитрий светват)
Ангелов: Да! Така ще бъде! Мой е! Но има един проблем...
НикитУ: Слушам.
Ангелов: Enslaved е след няколко седмици. Искам Зото тази вечер.
НикитУ: Ами... окей. Тази вечер ще загреете. Ти и Зото, пак 1 на 1... в Flag Match! Който свали пръв противниковия флаг печели.
Ангелов: Харесваш ми, Ник... Поумнял си.
НикитУ: Толкова пъти ме удари в главата, все нещо трябва да е станало вътре в нея... Пък дали е за добро...

Ангелов се засмива, става от стола и излиза, а НикитУ вади една пура от шкаф в бюрото си и я пали, след което се обляга доволно на стола. Шоуто си върви перфектно и без да му се налага да работи много...

+ Силвия е зад кулисите с микрофон в ръка.

Силвия: Отново се отдавам на разнообразие и то не само в интимен план, но и в професионален. Ето защо отново съм с микрофон в ръка, а гостенката ми този път е Шарлът.
(Боксьорката застава до нея)
Шарлът: Защо избра точно мен?
Силвия: За интервюто ли? Ами чакай да видим. Няма никой друг, който да е губил FUW Bra титлата толкова унизително, колкото ти. Искаше ми се да разбера как се чувства някой толкова жалък...
Шарлът: Моля?!?
Силвия: Да. Чудех се – чувстваш ли се като пълна глупачка заради това как те прецакаха Ети и Вероника? Или се чувстваш само като курва, след като Вероника явно те бе употребила след мача?
(Шарлът забива десен прав в лицето на Силвия и я просва на пода, след което се отдалечава дишайки тежко. Силвия определено я ядоса)

+ Докато слушаме шибаната песен на шибаната Селин Дион от шибания Титаник към ринга се насочва Дон Жуан Нужа с новото си протеже Роузи Порязов. Червенобузестия Роузи е облечен в широка бяла риза като партньора си и изглежда е готов за мач след 2 седмици тренировки. След като те вече са на ринга започва ремиксираната версия на Имперския марш и Dark Lords of the Sith идват на ринга. Мачът може да започне!

-Darth Rado defeated Rosey Poryazov – Роузи атакува с мощни юмруци шлема на Радо, след което се засилва от въжетата, но е посрещнат с Big Boot! Следва Chokeslam и мачът приключва в полза на Тъмния лорд.

Каква победа, каква доминация! Радо гледа към Нужа (или поне натам му сочи маската), а Гопер се е озъбил през грима си. Двамата слизат от ринга, а Нужа проверява състоянието на партньора си. Изглежда 2 седмици не са били достатъчни.

+ Уинтър е зад кулисите и се прегръща с Рийпър, който тръгва нанякъде. Тя вижда оператора ни, който ги снима и го хваща за камерата. Завлича го... към женските тоалетни! Какво по дяволите? Ети си оправя грима вътре, когато Уинтър я напада в гръб, а операторът ни снима екшъна! Уинтър блъска главата на Ети в огледалото, след това в мивката и я хвърля на пода.

Уинтър: Ще ме баламосваш, а? Ще ме караш да чакам до Enslaved? Ще превърна живота ти в един замръзнал Ад дотогава! Като за начало искам да те усведомя, че преди малко бях в съблекалните и се порових из твоите учебници, които толкова обичаш. В момента пътуват по пощата за Сибир. Оооо, да, може да тръгнеш да си ги търсиш ако искаш, но преди това ми остави титлата. Ако ли не... на Enslaved ще си я взема сама.

Уинтър излиза от тоалетните, а операторът ни оставя камерата, за да помогне на Ети да стане. Явно пропадаме щом вече и там снимаме...

+ Биров, BK и Нели идват на ринга, което означава, че е време за мач. Въпросът е дали АVP са приели предизвикателството от по-рано тази вечер. И отговорът е ДА! Двамата се появяват на рампата заедно с Доби Т, споглеждат се за секунда, след което малко неуверено чукват юмруци. Двамата се качват на ринга и Биров моментално връхлита върху тях!

-AVP (Asoto/Valeto) defeated Birov/BK – Биров прибързва с това си решение и макар в началото да ги понабива малко, те бързо успяват да се осъзнаят и поемат контрол над мача. Биров не желае да се смени с BK и това му докарва много бой. Когато BK най-накрая успява да влезе в мача нещата се обръщат, но не за дълго. Биров се нахвърля извън ринга на Асото, BK е разконцентриран и Валето го тушира с малък пакет!

Това обаче не е краят. Биров се качва на ринга при BK, а Валето излиза извън ринга и отново целува Нели! Доби Т пък проверява състоянието на Асото през това време. Биров полудява и скача над въжетата право върху Валето. Започва да го налага с юмруци, но Асото се намесва и го бута встрани, след което помага на партньора си да избягат зад кулисите. BK също е бесен заради загубата и тръгва след тях. Биров обаче се обръща към ринга... и вижда Доби Т зад себе си. Тя се качва на ринга, за да е по-далеч от него, но от другата страна е застанала Нели (която също е бясна, познайте защо). Доби Т е в капан. Биров се качва на ринга и започва да я дебне с побъркана усмивка. Бременната Доби изкрещява нещо срещу него, а същото прави и Нели, след като вижда погледа му. Късно е! Биров се засилва и забива едно от най-бруталните Копия, които съм виждал, в корема на Доби Т! Тя пада на ринга, а той си тръгва през публиката. Нели стои край ринга с отворена уста и не предприема нищо, а ние имаме нужда от шибани лекари тук!

РЕКЛАМА: Ама вие все още си мислите, че има кой да рекламира при нас? Хаха. Ако се излъже някой да се свърже с мен, чрез някой от профилите ми тук, Facebook, Skype... Eвтинко ще е.

+ Отново сте с FUW Clash. По време на рекламата медици изнесоха Доби Т на носилка и я откараха в болница „Хигия”. Надяваме се, че всичко с нея е наред. Сега обаче е време за главния мач тази вечер. Другарят Ангелов излиза на ринга под звуците на „Моscow” на Рамщайн, носейки гордо знамето на Съветския съюз. Той го закача в един от ъглите, а на рампата се появява Зото. Той не изглежда особено доволен, че е тук (по-скоро сякаш не му пука), но гледа Ангелов с голям интерес. Зото носи със себе си огромен плакат на Snickers, който най-вероятно ще е неговото знаме в този мач. Правилата на Flag Match? Двата флага се слагат в противоположни ъгли. Целта на всеки от участниците е да опази своя флаг и да свали флага на противника от ъгъла. Просто е.

-Flag Match: Comrade Dmitrii Angelov def. ZoTTo – Двамата показват, че наистина се мразят и са готови за Адската клетка след няколко седмици! В крайна сметка Ангелов се оказва по-хитър. Докато Зото се е покатерил в ъгъла със знамето на СССР и се опитва да го свали, Ангелов увива платта около лицето му и бута краката му, при което главата на Зото се удря в сглобката на ъгъла докато той пада оттам. Ангелов го просва с Choking Spinebuster, след което отива до отсрещния ъгъл и сваля плаката на Snickers оттам. Ангелов печели.

Той хвърля плаката извън ринга, след което взима знамето на СССР, повява го малко докато публиката го аплодира и го слага върху тялото на Зото. Дали ще видим това и на Enslaved в края на първата в историята на компанията Адска клетка? Ами гледайте (четете) и ще видите.

Ритник в главата, брой 20: Extreme Rules превю и глупостите на TNA

Extreme Rules чука на вратата и макар и с не най-силния build-up в историята на WWE PPV-тата пак е нещо, което си струва да се погледне. Ако не друго в карда има цели 4 мача от карда на WrestleMania 26, при това с някакви си "екстремни" (уж) правила. А и самият постер на Extreme Rules е толкова зарибяващ, че мен лично ме кара да погледна PPV-то, за да видя дали ще дадат на Шеймъс да кърви. Което май е малко вероятно...


Но да минем към мачовете, стига глупости. Всъщност целият пост е изтъкан от глупости, но как да е...

WWE Championship - Last Man Standing Match: John Cena vs. Batista - Докато до WrestleMania ми харесваше как развиват нещата и дори имах интерес към мача им сега по-скоро не ми дреме. Не направиха нищо запомнящо се през последните седмици, за да събудят интерес в мен. Честно казано мисля, че има равен шанс за победа, тъй като тези двамата да си подхвърлят титли е нещо обичайно. И все пак залагам на Сина, защото дърви повечко народ, следователно хората ще си идат щастливи от PPV-то като го видят шампион.

Extreme Makeover Women's Championship: Michelle McCool vs Beth Phoenix - Като изключим малоумното име на мача (какво по дяволите трябва да е Extreme Makeover мач? Ще се гримират чрез побой?) това е едно от малкото неща в женската девизия, които си струват гледането. Първо защото МакКуул е ужасно противно същество и винаги е удоволствие човек да гледа как я бият и второ защото има някаква история зад цялата работа, продължила повече от месец. Победа на Бет не ми звучи зле, дано стане.

Street Fight: Sheamus vs. Triple H - Е сега вече Хънтър трябва да легне. Би Шеймъс на Мания, сега трябва да върне услугата ако иска протежето му да изглежда сериозен в очите на феновете. Честно казано лошото вече започна за беличкия, защото ако не беше на постера едва ли щях да се сетя, че има мач на PPV-то. Не е като да се случи нещо кой знае интересно и тук...

World Heavyweight Championship - Extreme Rules Match: Jack Swagger (c) vs. Randy Orton - Тук вече виждам сигурна победа за Суагър, като всичко друго (разбирайте победа за Ортън) ще си е подигравка с него и ще го прецака много жестоко. И без това не разбирам начина, по който го билдват (в една седмица загуби и от Тейкър, и от Морисън). Суагър се нуждае от тази победа, повече отколкото Ортън се нуждае от титла в момента. Пък и историята с това как Ортън стана No1 Contender не беше кой знае колко лоша.

Steel Cage Match: Edge vs. Chris Jericho - Ха сега де... Никаква идея нямам. Може да е Джерико, може да е Острието. Леко клоня за победа на първия. Всичко живо из интернет си припомня мача им в клетка от 2002-а, който аз имам на видео касета и съм гледал 10-ина пъти и... ами надявам се на нещо поне толкова добро. Двамата имат потенциала тук да надхвърлят качеството на мача си от WrestleMania и се надявам да го направят. А историята между тях взе да ми става интересна чак в последните седмици, което на фона на останалите (които взеха да ми затъпяват) е доста добре.

Strap Match: JTG vs. Shad Gaspard - Макар това да е явен filler трябва да призная, че съм доволен, че е на PPV, а не в SMACKDOWN. Подобни истории тип "краят на отбор" заслужават малко PPV време и ми е интересно да видя дали двамата ще предложат нещо повече от обичайните си глупости на ринга. Да, не ги харесвам като стил, нито Шад, нито JTG, но пък може коланът да доведе до интересни неща. Победа за Шад и кратък мач, за да не губим време...

If Punk loses, his head gets shaved: CM Punk vs. Rey Mysterio - Не мога да си представя Пънк без коса, което автоматично ме кара да мисля, че той ще победи в мача. Надеждите ми тук са свързани откъм време - да им дадат 10-ина минутки и ще направят чудеса. С трите по-важни мача обаче (двата за титли и клетката), пък и с този на ННН, не знам дали ще има време за подобно нещо. И все пак ще е добре да ги гледаме повече от 5 минути. Все пак всеки мач между двамата радва максимално.

В общи линии повече мачове на този Extreme Rules си струват гледането, макар да е малко под въпрос колко Extreme са и колко Extreme е цялото PPV като цяло. От година на година изглежда се губи ефекта от цялата Extreme работа, след като WWE правят продукта си все повече family friendly. Ще отделим 3 часа на PPV-то де, стига да не изскочи нещо по-важно.

ГЛУПОСТИТЕ НА TNA: Oткъде да започна? А да, спрях да гледам TNA. Това да чета резултати от шоутата им ми причинява достатъчно мъка, така че няма нужда да ги гледам. Всъщност само като чета какво се е случило и се радвам, че не съм почнал да гледам... Но всичко по реда си. Да започнем с глупостите преди и на Lockdown ППВ-то:

-Взеха титлата на Doug Williams, само защото бил задръстен в Англия. Нещо, което в истински спорт никога не може да стане. Да, това е кеч, но тези титли не са за раздаване и взимене ето така. Страда и титлата, страда и кечистът (страдат в преносен смисъл). Глупостите, че кечист трябва да може да защити титлата си в рамките на 30 дни да не ми ги пробутват, защото мисля, че наскоро той имаше мач за титлата. Ако греша вече е друго и все пак прецакаха хубав title reign по идиотски начин.

-Развитието на Стайлс-Динеро. Динеро става главен претендент преди 2 месеца. Имат предостатъчно време да билднат една страхотна вражда между него и AJ, но какво правят те? Занимават AJ с Абис и Хоган, а Динеро се бие всяка седмица с Desmond Wolfe. Майната ви, TNA, майната ви! Опропастихте един потенциално страхотен ME, опропастихте изграждането на един от най-over кечистите ви. Майната ви отново! Не вярвам, че някой е очаквал Динеро да стане шампион след ужасния build на "враждата" (нямаше такава всъщност), следователно TNA направиха грешката да направят мача за титлата на едно от големите си PPV-та ужасно предвидим и без каквато и да е интрига.

А сега и на голямата глупост в iMPACT:

-РВД става шампион на следващата вечер след като преди това е бил Джеф Харди за шанс за титлата?!? Какво по дяволите? Нека се разберем - харесвам смените на седмични шоута, те са нещо важно. Но защо по дяволите всичко става без реклама? Как човек ще разбере, че Джеф Харди ще се бие с РВД за претендентско място като никой не го е рекламирал преди това? Какво целят от TNA - да изненадат хората, които са пред телевизорите? Така не се докарват нови зрители, особено като те гледат само малко над милион души. Втората глупост - мачът за титлата да е още същата вечер, пак без никаква реклама! Не съм очаквал човек като Бишоф да се съгласи на това. Рекламата е всичко! Рекламата привлича интереса на хората, рекламата е нужна, за да им пука на хората. TNA обаче разчитат просто на изненади. Кур за изненадите ви! Бесен съм. И за финал - РВД става шампион. Прецакаха няколко неща. 1) Динеро, защото уж с някаква вражда и мач на PPV не успя да бие AJ, а на следващата вечер РВД го бие ей така, при това е имал мач по-рано вечерта. 2) Самият AJ, който отново излиза прецакан. Противникът му е имал 3 мача за последните 48 часа, AJ е имал 1. И все пак AJ губи. 3) Рейнът на AJ с титлата, продължил една камара време (200 и кусур дни от септември насам). Подобен рейн заслужава да приключи на голямо PPV в голям мач, а не на iMPACT в тотално неракламиран мач. Майната ви, TNA!

Мисля, че трите глупости, които изтъкнах дават ясно да се разбере, че скоро TNA няма да гледам пак. Не и докато не прочета (!!!), че са почнали да правят нещата по един малко по-смислен начин. Дори бозавото (натам е тръгнало пак) WWE е по-приятно за гледане от това...

Хммм, кофти ми е, че брой 20 на "Ритник"-а се получи леко посредствен, но може би не съм в настроение да пиша непосредствени работи. Като се има предвид, че сега ще пиша неща за университета положението става лошо. Както и да е. Приятен уикенд, насладете се на поне един мач от Extreme Rules и нека TNA спрат да ми лазат по нервите!

Излияние

Понякога има ситуации, да ги наречем "моменти", в които мразя целият свят. Мразя всеки, мразя всичко. Сега например е такъв момент и тъй като е 2 и 47 през нощта и не виждам какъвто и да е начин да покажа тази своя емоция на света, реших, че ще използвам единственото място/нещо, което е винаги до мен, когато имам нужда да излея нещо от ямата на сбърканото ми в ранна детска възраст съзнание - блога. Е, изливам го откакто започнах с писането на този пост. Мразя, мразя, мразя. Искам да гледам как хора страдат, искам аз да съм причината за тяхното страдание, искам да се изпитам вината, че съм ги накарал да страдат. Не ми пука дали е правилно или не, искам го. Което ме подсеща, че ако някой ден постовете в блога секнат за много, много време без никакво обяснение, явно ще съм достигнал своята нирвана, ще съм преоткрил себе си (или може би трябва да кажа "открил") и ще съм се отдал на разрухата на човешки животи, от която така отчаяно се нуждая понякога, за да чувствам своя живот пълноценен.

Не, това не беше емо-откровение. Всички, които са направили това предположение да го набият на майките си, при невъзможност за това - на най-близкия жив (всъщност не е задължително) роднина.

Свят голям, луди всякакви, дори такива с блогове.

Мисия Лондон - или как понякога трейлърите лъжат...

Гледах "Мисия Лондон" и мисля, че имам пълното право да драсна едно непрофесионално ревю, за да оплюя филма. "Ама как?", "Ама защо?", "Това е най-значимият български филм от..."... Ако сте тръгнали да казвате нещо подобно ще ви помоля да се отдалечите, за да не чувам как от устите ви се разнася бълбукане от мърдащите вътре сперматозоиди. "Мисия Лондон" изобщо не е това, което рекламите на филма се опитваха да представят, нито пък това, което мнозинството зрители, отиващи в кината, очакват. Но да започнем бавно и спокойно... то жлъчта ще се натрупа.

Като за начало трябва да отбележа, че трейлърът на филма изглеждаше интригуващо, да не кажа забавно. Това е един от онези трейлъри, които те карат да си кажеш "Трябва да гледам този филм!". Аз така и не се научих обаче, че не трябва да се залъгвам по подобен начин, и ето ме сега, отново недоволен, че дадох 5 лв. за нещо, без което можех да мина.

Какъв ми е проблемът? Проблемът ми, драги читатели, е, че очаквах един наистина смешен филм, който да ме накара да се отпусна за 2 часа, да се посмея доволно, след което да изляза от киното и да си кажа "Брей, има надежда за българското кино!" (много неща взех да си казвам, трябва да посетя лекар). Но не. Ще го кажа така:

МИСИЯ ЛОНДОН НЕ Е ЗАБАВЕН ФИЛМ. ПОНЕ ЗА МЕН САМИЯ НЕ БЕШЕ. ЗАСМЯХ СЕ ТОЧНО ВЕДНЪЖ. ВЕДНЪЖ... ЗА ПОЧТИ ДВА ЧАСА.

Надявам се, че всеки е имал възможност да прочете текста с големите букви, защото това е основното от целия пост. Наистина аз лично не мога да категоризирам "Мисия Лондон" като комедия. Трейлърът ме остави с впечатлението, че ще гледам наистина забавен филм, но не беше така - през повечето време човек няма никаква основателна причина да се засмее на каквото и да било в този филм. Може би персонажът на Любо Нейков е трябвало да е забавната част в цялата работа, но репликите от рода на "Еба ли му майката", "Ебал съм му майката", "Ще ти еба майката" не са забавни. Не, наистина, не са. Особено като се чуват доста често. Не знам дали проблемът е в книгата, по която е правен филмът (така разбрах - бил по книга) или в преработката на текста на книгата в сценарий, но крайният резултат е нещо, което е далеч от комедия.

Както обясних и на приятелката си, най-вероятно някой очилат, многознаещ критик ще определи "Мисия Лондон" като "един съвременен поглед върху това колко прост народ сме българите и колко далеч от Европа сме всъщност". Примерно. Кур за критиците, но ми се струва, че едно такова определение няма да е далеч от истината. През целия филм имах чувството, че се подиграват с мен, с държавата, в която живея, и с нравите на хората в нея. Добре бе, скъпи филмови творци, разберете веднъж завинаги - знаем, че не сме най-образованата част от света, знаем, че не сме най-учтивите, най-милите, най-изтънчените. Знаем, че е пълно с простаци навсякъде около нас, но защо, по дяволите, трябва да ни го натиквате в лицата постоянно?!? Не може ли някой режисьор в тази проклета държава веднъж да реши да направи един забавен филм. Неангажиращ филм. Филм, който не изисква да си напрягаш чувството за хумор до краен предел, за да откриеш нещо забавно в него. Филм, който не се опитва да те учи на морал и обноски, който не се опитва да ти покаже колко долен, прост и задръстен си заради това, че си българин. Кога ще има такъв, кога?

Не се дразня за друго. Дразня се заради това, че станах жертва на реклама. Реклама, която ме накара да очаквам забавен филм, а ми предложи поредната доза "българско изкуство". Не исках това. Ако знаех, че ще получа това, нямаше да ида да гледам "Мисия Лондон". Надявам се, че процент от петта лева, които дадох за билет, са отишли в създателите на филма и те ще ги използват, заедно с парите от другите билети, за да се напият по нашенски и да се позабавляват доволно. Предпочитам да направят това, отколкото след 2 години да ми рекламират някое ново "приключение".

PS: За да вкарам някаква светла нотка в целия пост ще кажа само, че харесах играта и ролята на Юлиян Вергов. Ставам му все по-голям почитател (хайде, американофобски отрепки, кефете се, че не казах "фен"). А и докато гледах филма се чувствах като героя му в последните 20 минути на филма - силно засрамен и не на място.
PS 2: "Стъклен дом" е доста по-интересен и като идея, и като изпълнение. Ако все още не сте чели похвалите ми за него, ето - хваля го.
PS 3: Знам, че се отплесвам с тези послеписи, но ми се иска да кажа, че трябваше да послушам вътрешния си глас и да ида на "Kick-Ass". Поне да псувам американска простотия ако се окажеше зле, а не да пиша подобно ревю за български филм.

Моето творчество... Част 42: Рисунката, която бе замислена като автопортрет

Заглавието май я описва достатъчно добре. В една от поредните спокойни вечери в квартирата, лишена от задължения и шум на компютърен вентилатор, реших да порисувам. Първоначално почнах наблюдавайки една своя снимка от бала, но в един момент осъзнах, че разликите са вече прекалено големи и трудни за поправяне. Затова... добавих един мустак и официалното ми становище е, че това не е автопортрет. Това е просто една от малкото ми рисунки в последно време.

Комикси, vol. 3

Отново пост с комикси, да. Хората, които се интересуват предполагам ще са доволни, а и не мога да не поствам, тъй като постоянно напредвам с The Amazing Spider-Man и ми е кофти, когато не съм дал линк за някоя готина история. Та... този път комиксите са изцяло Spider-Man ориентирани (това чета в момента), но пък са и доста интересни. С невероятен интерес прочетох сторилайна New Ways to Die (ASM броеве от 568 до 573), който съм включил в архива, както съм дал и линк за своеобразното продължение на историята на Еди Брок - New Ways to live. Дано ви е интересно.

The Amazing Spider-Man 565-573 (Kraven's First Hunt + New Ways to Die) - Продължаваме хронологически с Паяка. Първите 3 броя (KFH) са прилична история за един доста близък роднина на Kraven The Hunter, който се опитва да убие Спайди за отмъщение. Броеве от 568 до 573 пък проследяват намесата на The Thunderbolts (Норман Осборн, настоящият Венъм (МакГаргън, бившият Скорпион), Radioactive Man, Bullseye и Songbird) в работите на Spider-Man. В историята е и завръщането на Еди Брок и неговия път към новото му аз, а именно...

Anti-Venom: New Ways to Live - Този комикс е от три броя и проследява историята на Еди Брок, някогашния Venom, който вече е променен човек - излекуван от рака си и напуснат от черния симбиот, Брок сега е борец за добро, "лекуващ" света от отрепки, възползвайки се от новото си амплоа - Anti-Venom. Този конкретен комикс проследява борбата на Anti-Venom и неочакваният му партньор The Punisher с един нарко-картел. Много насилие, много кеф.

Съжалявам, ако съм спойлнал на някой какво става с Брок, но просто New Ways to live е spin-off продължение на случилото се с него в New Ways to die, така че беше най-добре да ги сложа в един пост. Пожелавам ви приятно четене, мили гийк колеги, пък скоро може да пиша пак, тъй като май ще почвам и Thunderbolts :D

Мерки за справяне с кентавъро-минотавърския проблем

Днес бях сполетян от злощастни мисли за бъдещето на човешката раса, разсъждавайки върху проблематичното съществуване (все още) на анархистични идеи из нечии кухи глави. Това доведе до едно велико прозрение, което споделих в профила си в Facebook и което доведе до не особено значима, но поучителна по свой собствен начин дискусия с колежката Г.Р. (Punkass). Предоставям дискусията на вашето внимание.

Начало - моето първоначално изявление, показващо тревогата ми за бъдещето: При наличието на анархия може да се стигне до там, че жени свободно да изпълняват желанията си да правят секс с коне и бикове, което ще доведе до унищожаването на човешката раса - кентаврите и минотаврите ще ни завладеят.

Г.Р.: стига бе!
конете и биковете не могат да ни оплождат, така че няма как да се унищожи расата, щото ще трябва вие да правите секс с нас, за да има поколения ;Р

Аз: Нали знаеш страховете на всеки слабоумен българин - ГМО. Е, моите са ГМКиБ - генно-модифицирани коне и бикове, които ще могат да ви оплождат и ще ебат майката на всичко (и преносно и буквално). Питай природозащитниците. Те знаят!

Г.Р.: ааа.. не искам така, даже ми звучи доста притеснително :С
не че имам нещо против порното с животни, ама някакви дето могат да оплождат хора... now that's creepy ;X

Аз: Нямаш нищо против порното с животни? Ето за това говоря! Ако я нямаше държавата, спомагаща за спазването на законите и донякъде за морала то настъпилата анархия щеше да доведе до невиждан разврат, за който ще са виновни и двата пола. Анархистите са долни отрепки, казах.

Ето защо обмислям мерки, които да ни спасят - да унищожим конете докато можем и вместо тях да яздим добре охранени немски овчарки. Тъкмо е мекичко и няма да има нужда от седла. Виж... не съм измислил решение за биковете.

Г.Р.: Хахаха, а това, че има порно и с жени, които ги клатят добре охранени овчарки? По тази логика всяко едро животно с достатъчно голяма пишка и нагон трябва да бъде унищожено :)

Аз: Или можем да унищожим вас. Въпросът е от животните ли има по-голяма полза или от жените? Дефакто животните осигуряват храна, жените - шанс за възпроизвеждане. Тъй като жените също могат да осигуряват храна (канибализъм) е по-добро решение наистина да избием говедата и да оставим вас. Кажи сега, че не се държа добре с пола ти!

Г.Р.: И двете са нужни. Предлагам да оставите и нас, и животните, възпроизвеждането няма да спре, манджата също ;)

Аз: Но опасността ще остане! Не мога да спра да се тревожа. Човечеството е изправено пред такива могъщи заплахи като инвазия на инопланетяни, задушаване с вулканична пепел, масово-самоубийствени ритуали през 2012-а... но никой не забелязва истинските проблеми, като този, който забелязах аз. Нужни са ми доверени хора, с които тези проблеми да бъдат решени.

Г.Р.: Да, света претърпява безброй катаклизми, но ако избиеш могъщите животни и оставиш само жените при мъжете - това вече ще е най-големия катаклизъм. Повярвай ми, ти като мъж не искаш да си обграден САМО и ЕДИНСТВЕНО от жени. Really.

Аз: За да сложа някакъв привиден край на нелепата дискусия ще се съглася, че може би методът с избиването не е най-добър, но за момента не се сещам за друг. И все пак бих оцелял в изцяло женска среда - имам много приятелки (в чисто НЕ флуиднообменящия смисъл) и донякъде съм се научил как да маневрирам между настроенията ви и приумиците на странното ви поведение.

Г.Р.: Както някой беше казал и както аз ще се изразя супер изтъркано " С жени зле, без жени - още по-зле". Кофти, но факт. Гадно племе сме, но се чувствате някак по-добре когато сме около вас. Колкото минуси толкова и плюсове.

И двата пола сме пичове, успяваме някак си да живуркаме на една планета, животните спомагат за развитието й, я с храна, я с някоя платена продукция. Всичко 6.

Заключение от моя страна: Драги читатели, лично за мен опасността от кентаврите и минотаврите продължава да съществува и аз ще се постарая да открия начин за справяне с тази ситуация. Не само това - ще продължа да напъвам мозъка си в търсене на нови заплахи за човешката раса. Защото мога, защото искам и защото знам, че човечеството се нуждае от мен.

Благодаря на колежката Punkass за съвместния проект и ще чакам с интерес следващия такъв. Благодаря и на вас за отделените минути.

Искрено свой: А.С.Биров

ПП до майката на колежката (за презастраховане): уважаема госпожо, дискусията не претендира за сериозност. Честно.

Стъклен дом

Въпреки солидната рекламна кампания, която bTV така нагло набутаха в почти цялото си ефирно време (е, не е като изцепките на Нова ТВ с Big Boring Fuckers) не бях завладян или особено заинтересован от премиерата на "Стъклен дом". Дори не гледах първия епизод по-миналата неделя. Това най-вероятно е свързано с факта, че не гледам много телевизия през последните години, но пък и липсата на интерес трябва да се отбележи. През седмицата след пилотният епизод обаче чух някои добри мнения и оценки и си казах "Хайде, ще го пробвам, няма да боли... много.". И така вчера (неделя) за мой късмет се оказа, че ще има повторение, което ме спаси от мъката да тегля сериала от "Замунда" (не бях особено надъхан да си хабя коефициента, честно).


Изгледах първи епизод и... останах доволен. Да, изненада ми беше огромна. Останах доволен от български сериал. Тук следва момент за откровение - не следя българското кино и телевизионни продукции. Правил съм опити, но те само са ме отказвали отново и отново. Дори "Дзифт" не гледах, а може би трябваше. За сметка на това ще ида да гледам "Мисия Лондон", този път повлечен от солидната рекламна кампания на филма. Затова ми се струва толкова странно, че "Стъклен дом" ми хареса.

Какво толкова ми хареса? Ами... приличната игра на актьорите. Може би защото мозъкът ми е промит от американски бози и реч винаги съм считал опитите на български актьори пред камера за неуспешни. Няколкото ми посещения на театъра в Пазарджик (не са много, но не ми се нахвърляйте - млад съм, не разбирам от изкуство) са ме убедили, че на сцена българските актьори се справят много по-добре отколкото пред камера. Повечето актьори в "Стъклен дом" обаче играят на едно прилично ниво, което определено ми допада. Сега ще трябва да се поровя из Google за имената на актьорите, така че постът нахално ще бъде прекъснат с една стабилна пауза. Мразя пост-обработката, да живее писането на момента...

ПАУЗА...
...
..
.

Паузата приключва благодарение на официалния сайт на сериала (сайтът не ми допада, честно). Започвам прегледа с Калин Врачански (Камен), който изпълнява главната роля. Българският доктор Хаус :D Май и други хора са направили това сравнение, но в първия момент, в който го видях се сетих за Хю Лори. Приликата е само визуална, ама хайде. Не говоря за близост на образите, на гледалите сериала е ясно, че Камен няма нищо общо с разни куцащи доктори. Харесва ми как играе този неизвестен досега на мен г-н Врачански, допада ми поведението на героя и изпълнението. Определено добър избор за главно лице на сериал, защото някак ти става симпатичен.

Юлиан Вергов също ми е симпатичен като актьор (накрая ще излезе, че се кефя прекалено много на мъже актьори...) и въпреки че героят му все още е с неясен статут (добър ли е, лош ли е, по средата ли е) също му симпатизирам. Сиана (Радина Кърджилов), неговата дъщеря във филма, пък е доволна радост за окото на всеки 20-годишен блогър със сериозна връзка. И не само с външния си вид, но и с добрата си игра. Похвали за избирането й.

Другите също ми допадат в ролите си, макар на места някои от героите да изглеждат леко нелепо, но това го отдавам по-скоро на сценария, който на места е прекалено... стегнат като за сериал, разказващ за живота на българи. Но имам един голям проблем с този сериал и неговото име е Елена Петрова. Не ми пука дали я харесвате, не ми пука дали я считате за добра актриса. Не ми харесва като присъствие на екран, не ми харесва в ролята, която са й дали. Ако "Стъклен дом" има някаква явна черна точка, то това е присъствието на Елена Петрова. Лично мнение. Не съм запознат с актьорските среди в България, но съм убеден, че е имало и по-добър избор.

Имаше и някои неясноти по монтажа (мисля, че е свързано с него), които не ми харесаха. Фактът, че действието се развива на затворени пространства понякога малко ме обърква кой ден е, нов ден ли е почнал, вечер ли е... Но може би просто съм глупав? Не, сериалът е виновен. Не мога да не отбележа и изключително забавния момент, в който се показа гологлавия наемник с черен костюм и червен вратовръзка. Образът на Agent 47 от играта "Hitman" моментално ме удари в главата и се захилих като идиот. Това не може да е случайност. Не може. Ще наблюдавам дали в следващите серии ще покажат тила на наемника. Интересно ми е дали там ще има бар код...

Има неща, които ме притесняват - дали сериала няма да се разводни прекалено много. Все пак доколкото разбрах ще има цели 66 епизода от по час и половина. Ако се направи съпоставка с някой щатски сериал с дължина от 45 минути, това се равнява на горе-долу 6 сезона от по 22 епизода. Не знам много сериали (американски), които да са на сериозна тематика, да са започнали добре и интересно и да са задържали това ниво в продължение на толкова много епизоди. Честно казано не ми се вярва това да стане и с нашенския. Друга тревога, свързана с разводняването, е и сапунестата част. Лично според мен "Стъклен дом" не е точно сапунка, има и по-нелигава част, настрана от семейните драми. Пък и визуално изглежда по-добре от една нормална сапунка (тук се сещам за "Забранена любов", на който съм гледал цял 1 епизод, и това ме кара да харесвам "Стъклен дом" още повече). Проблемът е, че за тези 66 епизода може да се набутат прекалено много сапунести елементи в сериала. Нещо, което надявам се сценаристите няма да допуснат.

В общи линии (човек като прочете този израз и се чуди защо не е започнал статията/поста оттук) не целя да рекламирам "Стъклен дом". Започнах да харесвам bTV поради доста други причини и това ме спира да обяснявам как задължително трябва да гледате новата им продукция. Просто фактът, че изгледах 2 епизода на български сериал и имам желание да изгледам и останалите ме кара да съм леко превъзбуден от това, че все пак в България може да се види нещо на екран, което да ми хареса. Препоръчвам "Стъклен дом", това е сигурно. Това дали вие ще ме послушате и ще пробвате да го гледате е съвсем отделен въпрос :D И все пак: браво на екипа и благодаря.

PS: Сиана is hot!

FUW Clash - 18.04.10 (Week 16)


+ Започваме тазседмичното шоу без излишни приказки. Бож вече е на ринга и е готов за своя мач. А ето го и противника му – по рампата се задава DH Pezeveng, смъквайки старовремските си сако и риза. Още с качването му на ринга Бож му се нахвърля и мачът с предаване започва!

-Submision Match: Boj def. DH Pezeveng – Бож контролира нещата от началото, биейки Пезевенг на ринга и извън него. По едно време обаче малка грешка му коства контрола и Пезевенг поема нещата в свои ръце. Той последователно опитва Regal Stretch и Camilla Clutch, но Бож не се предава. Пезевенг решава да опита с armbar, но Бож го поваля по гръб, заключва Half-Boston Crab и Пезевенг се предава!

Бож обаче не пуска хватката и е на път да прекърши гръбнака на противника си. Все пак съдията успява да го накара да пусне захвата и да се отдръпне, но Бож просва рефера с БОЦ в лицето! След това той излиза извън ринга и взима един стол. Пезевенг още не се е изправил, когато стола се стоварва върху гърба му. Следват втори и трети удар, а накрая Бож притиска стола до врата му и иска микрофон. Подхвърлят му един.

Бож: Сега ще ми кажеш какво знаеш за изчезването на Xtreme. От до. Всичко.
Пезевенг (душейки се): Знам само къде е...
Бож: Ами кажи ми, за да не взема без да искам да те убия.
Пезевенг: ... Търговията... един малък склад зад срещу „Фойерверкс”... вътре е...
Бож: Сигурен ли си?
Пезевенг: Убеден...
Бож: ОК, защото сега отивам там и ако го няма ще се върна, за да продължа със задушаването ти.

Бож вдига стола от врата на Пезевенг, след което го стоварва върху лицето му и тичешком напуска ринга. Наш екип веднага тръгва след него, за да не изпуснем нещо. Качват се в един бус (взет под наем от „Спийди”) и поемат от Спортната зала към Търговията...

+ Шарлът е в офиса на НикитУ ЛазарУв.

НикитУ: Да ти кажа ако има повече лесбо-сегменти рейтингите ни сигурно ще се покачат...
Шарлът: Изобщо не ме интересува. Искам Вероника, но не в този смисъл, а в мач. На ринг.
НикитУ: Добре де, аз само отбелязвам.
Шарлът: Нали знаеш, че съм боксьорка?
НикитУ: Ахъм.
Шарлът: Е, в семейство ми има още няколко... по-здрави от мен. Та имам ли мач срещу Вероника тази вечер?
НикитУ: Е па естествено! Защо изобщо питаш. Приятен мач ти пожелавам!
Шарлът (усмихната): Мерси!

+ Показано е клипче от предния мач между Reaper и Другаря Ангелов, мачът, в който първия стана шампион. В клипчето има кадри с двамата опоненти. Дмитрий казва, че ще си върне титлата, Reaper казва, че няма да я загуби. Обичайните глупости.

+ Под звуците на “Medicate” на Flaw, Биров и BK идват на ринга. Нели също е с тях. BK взима микрофон, докато Биров гледа навъсено, прегърнат от Нели.

BK: Така... миналата седмица казах, че ще дойдем тук, за да отправим предизвикателство за мач. Все пак ние сме шампионите, искаме ако не друго, поне някой да ни държи във форма. Надявам се, че няма да губим много време и тук ще дойде някой здрав и единен отбор, който да приеме да се бие с нас следващата седмица.

Switchback! Асото, Валето и Доби Т се появяват на рампата. AVP се поглеждат за секунда, след което тръгват на ринга. Тримата се качват там и Асото вдига предизвикателно ръце.

BK: Уоу... вие не бяхте ли скарани?
Асото: Имахме търкания, даже все още ги имаме, но на дневен ред излезе въпроса за това, че ни нападнахте миналата седмица, а онзи келеш там (посочва Биров) удари бременната ми приятелка.
Биров (на микрофона на BK): Не пометна, нали? Хъхъхъ.
(Асото тръгва към него, но Валето го спира и взима микрофона)
Валето: Не тук и не сега. Казахте, че искате някой да приеме предизвикателството ви. Ние приемаме. Следващата седмица AVP срещу вас двамата в мач за титлите.
BK: Никой не е казал, че мачът ще е за титлите. Не само това... мач изобщо няма да има. Не знам за какви се мислите, но честно казано въобще не сте ни в категорията, нямаме какво да доказваме на хора като вас, така че беше ми приятно.

Той хвърля микрофона и излиза извън ринга. Биров е на път да направи същото, когато Асото го напада в гръб. Валето пък скача над въжетата върху BK, след което Асото хвърля Биров върху партньора му. Валето се връща на ринга, сграбчва Нели и я целува! Валето целува Нели в средата на ринга! Тя успява да се отскубне и бяга при Биров и BK, които още не могат да се съвземат, а АVP се оттеглят ухилени.

-Luka Pain def. Ponix – Бърз мач, изпълнен с напрежение. В края на мача обаче Лука Пейн започва да се преструва, че е контузил крака си. Докато съдията го проверява, той изневиделица бърка в окото на Поникс, след което го просва с и печели мача. След гонга той иска микрофон.

Лука: Поредна победа, но отново без особена полза. Искам някое голямо име, което да победя честно и почтено както победих противниците си досега. И много скоро... ще намеря някой от „големите” и ще го използвам, за да утвърдя името си тук.

+ Пуснато е видео, на което Роузи Порязов, който миналата седмица дебютира като новия партньор на Дон Жуан Нужа, тренира под звуците на “Eye of the tiger” и музиката от Роки. Лицеви опори над надуавема кукла, коремни преси върху бодливи рози и бягане около една автомивка с жени-миячки. След като видеото свършва виждаме мрачната съблекалня на Дарт Радо и Дарт Гопер, които са го гледали на един голям телевизор.

Гопер: Силата е с него.
Радо: Но не толкова колко е с мен, кхъ-кшшш. Кажи сега – “Невидима заплаха” или порно ще гледаме?
Гопер: Порно.
Радо: Знаех си, кхъ-кшшшш.

Той натиска нещо на дистанционното, а ние се прехвърляме на съвсем друго място.

+ Включваме се на живо от Търговията, където разбирам, че екипа ни и Бож са пристигнали в търсене на Xtreme. Бож нахлува в няколко склада, въпреки че собствениците им крещят някакви неща за майка му, като накрая достига до предполагаемото точно място. Нахлува в тъмна стая, в центъра на която... виси Xtreme! Вързан е с верига за ръцете! Бах майк... да, както и да е. Не съм очаквал подобно нещо. Изглежда измършявал и яко пребит. Бож го сваля от веригата и го пита нещо. Виждаме, че Xtreme процежда нещо в ухото на Бож, след което припада/заспива/не знам какво прави. Бож го занася до буса.

Бож: Качвайте се в буса и го карайте в болницата, аз се връщам в залата.
Оператор: С какво ще се върнеш?
Бож (хващайки един случаен минувач): Имаш ли кола бе?
Случаен минувач: Имам.
Бож (обръщайки се към оператора и посочвайки минувача): С него.

+ Уинтър е на ринга и загрява. На рампата се появява шампионката при жените Ети, но облечена с дънки и блуза, въобще не готова за бой.

Ети: Мммм, сладурано, не знам какво са ти казали, но ако си мислиш, че мачът за титлата ще е тази седмица си сбъркала. Как да ти кажа... заета съм. Имам да уча доста, а и честно казано не съм в настроение да защитавам това бебче (тя поглежда златния сутиен), затова... мачът за титлата ще е чак на следващото PPV – Enslaved. Чао!

Ети се прибира, а Уинтър стои с отворена уста на ринга. Изобщо не изглежда доволна.

+ И сега, за да ни развеселят/депресират, пускат видео със Зото. Той стои в сладкарница „Радост” и нагъва шоколадова торта с видимо задоволство.

Зото: Веше не съм депресиран. Шоколадът помогна, инаше... Казаха ми да обясня защо няма да съм в залата тази седмица. Просто е – няма смисъл. Комунистът Ангелов ще загуби и без моя намеса и после ще му се смеем задружно. По-добре да не ме беше прецаквал миналата седмица, аз поне щях да победя Reaper ако бях полушил тази възможност. Това е. Махайте се сега да си ям тортата.

Видеото приключва с кадър, в който Зото агресивно поглежда към малко момченце, осмелило се да се приближи до масата му и да погледне тортата. Бедните деца...

+ Шарлът бързо се качва на ринга, а по рампата се появява и Вероника, която е с поддуто лице след удара миналата седмица. Още с качването и на ринга палавницата е нападната от Шарлът и мачът започва!

-Charlotte def. Veronika – Брутален мач, продължил по-малко от 2 минути. Шарлът е бясна и разхвърля Вероника из целия ринг. Вероника опитва своя Lesbo Kick веднъж, но Шарлът й хваща крака и едва не го измъква от мястото му, след което изчаква Вероника да се изправи, просва я с десен прав и я тушира.

След мача боксьорката стои с доволна физиономия над победената си съперничка. Изглежда най-накрая се разправи с нея така както искаше.

+ Bullet се разхожда зад кулисите (а ние го снимаме съвсем случайно, даааа), когато Саша и Накрен го нападат в гръб. Двамата го налагат известно време, след което го хвърлят върху една маса с храна.

Саша: Не исках да се занимавам повече с теб, баче, но нямам избор. Затова ти препоръчвам да си намериш партньор, защото скоро ще имаш мач срещу двама ни.

+ НикитУ ЛазарУв се включва от офиса си, за да направи специално съобщение.

НикитУ: Драги зрители, зрителки и зрителченца, след 4 седмици е следващото ни PPV – Еnslaved и за него ми се искаше да направя нещо много специално, а именно – да назнача мач, който никога не се е случвал досега тук. А за тези 2 години, в които FUW съществува, не сме имали... Hell in a Cell. Хаха, точно така, правилно разбирате... Кой ще набутам вътре ли? Съвсем скоро ще разберете. Търпение. Пожелавам ви приятно прекарване с главния ни мач за титлата на FUW.

+ Време е за мача за титлата! Ангелов се качва на ринга с бавна крачка под звуците на Moskau на Рамщайн. Веднага след това шампионът Reaper се появява под звуците на Did my time на KoRn. Забавно, имайки предвид, че и двамата не слушат кой знае колко метъл... но това не е важно. Важното е, че имаме мач за титлата! Тук и сега!

-FUW Championship: Comrade Dmitrii Angelov vs. Reaper © – Получаваме солиден мач. Ангелов е разкървавен след сблъсък с една от предпазните огради, но това не му пречи да продължи мача. Напротив – той размазва кръвта по себе си и с още по-свирепа ярост се нахвърля върху Рийпър. Успява да го заключи в Hammer & Sickle (Аrmbar), но шампионът се измъква, след което се възползва добре от времето и ситуацията и забива Копие. Ангелов се повдига при опита за туш, но Reaper го вдига за Jackhammer. Ангелов обаче се измъква, хваща шампиона за гърлото и го вдига за Choking Spinebuster. Бъркане в очите и тази хватка е прекъсната! Второ копие от Reaper, последвано от успешен Jackhammer… и шампионът печели мача.

Уинтър идва на ринга и проверява състоянието на Reaper, докато съдии помагат на Ангелов да се отдалечи. В този миг обаче започва музиката на Бож и той се появява на рампата с метална тръба в ръка. Какво прави? Бож се качва на ринга и отнася главата на Reaper с металната тръба! Ужасената Уинтър се опитва да го спре, но той я блъска настрани, след което продължава да налага шампиона. НикитУ ЛазарУв се появява на рампата и праща на ринга охранители, които се опитват да спрат Бож. Той поваля няколко от тях, но в крайна сметка е свален на пода и ръцете му са закопчани с белезници. Уинтър плаче над разкървавения ни шампион, а феновете гледат с отворени усти. За какво беше всичко това?

Ties that bind: The Corporate Story (Сезон 1) - Глава 10 (SEASON FINALE)

Линкове към предните глави: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

ДЕСЕТА ГЛАВА

Хънтър се надигна и веднага усети как му се зави свят. Реши да остане на колене. Огледа се. Намираше се на брега на протока Лонг Айлънд, в един от краищата на Стамфорд. Мястото беше пуста земя с някоя друга тревичка тук там, а само на два метра пред него се намираше брега. Насили се да се обърне и зад себе си видя две неща – джипът на Батиста, а зад него като фон целият град. Дейв караше масивен черен Hammer, който сега лъскаше под силното слънце. Вратата на шофьорското място беше отворена и Батиста бе застанал там, занимавайки се с нещо. Хвърли това нещо вътре в колата и се обърна към стария си ментор. Тръгна натам.
-О, Хънтър. Радвам се да видя, че си се съвзел. Как е старата ми дружка? – Батиста го потупа по рамото и се приближи до брега. Той беше стръмен и се спускаше почти отвесно няколко метра надолу преди да достигне водата.
-Майн... майната ти... аз те създадох, кучи сине! Аз... аз съм причината да имаш всичко, което имаш сега. Иначе все още щеше да си бияч из вашингтонските клубове.
Хънтър присви очи. Колкото повече идваше в съзнание толкова повече в главата му се усилваше някаква пулсираща болка, най-вероятно от удара, който Батиста му нанесе в къщата на Винс. В къщата на неговия тъст, неговия шеф, неговия втори баща. Човекът, който Хънтър се бе надявал някой ден да наследи. Човекът, който го бе нарочил за предател и бе подписал смъртната му присъда. А сега Хънтър стоеше на колене, чакащ един от собствените му ученици да сложи край на живота му.
-Изключих телефона си току-що. – продължи Батиста, сякаш не беше чул казаното от Хънтър – Няма да ни безпокоят. А и не виждам причина да ни безпокоят, друже. Джерико ще се погрижи за онази отрепка Пънк, а Винс и Шейн ще могат да отворят малко шампанско и да полеят факта, че все пак истинският син ще наследи бащата, а не завареният зет.
-Не съм предател... Не съм. – промърмори Хънтър сам на себе си.
-Знам, че не си. Ти не си такъв. Ти предпочиташ да лъжеш хората около себе си, но не и да намесваш външни лица. Мамиш околните, без да използваш враговете им, защото един ден те могат да станат и твои врагове. Аз ли да не знам... Нали така си ме учил. „Учителю”... Хаха.
Батиста коленичи пред него и го огледа с усмивка на лице. Беше свалил очилата си и Хънтър можеше да види малките му хитри очи.
-Какви са заповедите, Батиста? Да ме убиеш?
-Всъщност да. Това и ще направя. И искам да знаеш, че няма нищо лично. Всичко е просто бизнес и аз си върша работата. Аз съм бизнесмен, Хънтър. Ти ме научи да бъда такъв. Имам заповеди и трябва да ги изпълня. Но преди това искам да ти благодаря.
-Затова, че не те убих докато все още беше никой? – озъби се Хънтър и стисна юмруци. Само ако можеше да е сигурен, че ще уцели, щеше да замахне към лицето на бившето си протеже.
-Затова, че ме обучи. Че ми даде шанс. Наистина ти дължа много. Но ще загубя всичко ако те оставя жив. А и ти ме обучи прекалено добре. Сега е моментът да покажа, че обучението си е струвало.
Батиста се изправи, а едната му ръка мина зад гърба му. Когато се озова отново отпред в нея имаше пистолет. Той махна предпазителя, след което бавно вдигна оръжието и го насочи към главата на Хънтър.
-Ще ме застреляш като животно? – попита Хелмсли - Докато все още не мога да се изправя и стоя на коленете си? На това ли те научих?
-Ако трябваше да действам както си ме учил щях да те застрелям в гръб. Сбогом, Хънтър.
-Дейв... едно последно нещо.
-Слушам те.
-Имам две думи за теб... – Хънтър още не се бе изказал и скочи напред. Последните няколко минути, които преминаха в разговор с Батиста, бяха от полза за тялото му. Макар болката в главата все още да беше силна, той се бе почувствал по-жизнен, а адреналинът в кръвта му бе достатъчен, за да го вдигне на крака и да го накара да опита да се бори. Пистолетът обаче изгърмя преди Хънтър да е успял да го насочи изцяло встрани. Куршумът буквално мина през дясното му бедро и го накара да изкрещи от болка. Батиста изви ръцете си встрани, но Хънтър отказваше да ги пусне въпреки болката. Използва инерцията на тялото си и заби главата си в челюстта на бившия си ученик. Батиста залитна назад и падна по гръб точно до ръба на брега. Пистолетът падна от ръцете му и се чу цопването от докосването му с водата.
Хънтър се стовари върху Батиста и пусна ръцете му, след което замахна към вече раненото лице. Един удар, втори, трети... Батиста се бореше, но тялото му още не се бе пригодило да се бори за оцеляване. Това на Хънтър се готвеше за тази ситуация откакто се бе съвзел. Той нанасяше удар след удар. Батиста обаче не се даваше лесно и успя да го избута настрани. Хънтър падна по гръб върху земята и усети как дясната му страна се удари в нещо твърдо. Камък. Батиста тъкмо бе застанал над него с вдигнат юмрук, когато Хънтър напипа камъкът и с все сила го вдигна към лицето на Дейв. Звукът от удара бе силен, ефектът също. Батиста се олюля и падна встрани. Движеше крайниците си без координация и се опитваше да се справи с болката, която бе застигнала главата му. Камъкът бе отворил рана над дясното му око и оттам сега течеше кръв.
Хънтър се надигна с мъка, помагайки си с ръце и внимавайки да не стъпва на простреляния крак. Погледна бившето си протеже, което се бореше да остане в съзнание.
-Още е рано ученикът да надмине учителя, а? Мислеше, че можеш да ме убиеш? Винс си мисли, че може да щракне с пръсти и аз да изчезна? Мисли си, че съм предател? Е, още нищо не е видял! – докато Хънтър крещеше Батиста се отпусна. Не бе в състояние да се бори – Ще го убия. Ще убия него, ще убия Шейн и ще взема със сила това, което ми се полага. А ти... Ти можеше да си до мен! Можеше да си дясната ми ръка години наред, но вместо това реши да слушаш някакъв изкуфял старец. Майната ти, Батиста! Няма да те убия обаче. Ще те оставя жив и нека старецът прецени какво да прави с теб сега, когато ти, неговото непогрешимо животно, се провали да изпълни задачата си. Колкото до двете думи, които имах за теб... – Хънтър се наведе с мъка и измъкна ключовете за Hammer-a от дънките на Батиста – хубава кола!
Хелмсли се изправи и влачейки ранения си крак се домъкна до черния Hammer. Отвори вратата и огледа какво има вътре. Видя пистолет на седалката до шофьора, видя също, че джипът има и само два педала.
-Автоматик... – каза тихо със задоволство. Нямаше да може да кара, ако колата беше с ръчни скорости – Дейв Батиста, долно животно, обичам те!
Не беше точно така, но не знаеше какво да си каже в този момент. Качи се и запали, след което даде газ към града. Нямаше обаче намерение да се задържа там. Щеше да изчезне възможно най-скоро. Трябваше му време да обмисли следващия си ход. Всичко бе станало прекалено бързо, но сега той щеше да използва времето си добре, за да обмисли какво да прави и как да постъпи за напред. И най-вече – как да си отмъсти.

* * *

Ейми изтри очи и се опита да се успокои. Беше се подпряла на едно дърво, недалеч от гроба на Мат Харди, нейният бивш приятел, където сега, за неговото погребение, се бяха събрали много от приятелите и роднините му. Макар Шарлът да бе изключително малко градче с малко над стотина жители, на погребението бяха дошли хора и от други градове, между които и много бивши колеги на Мат и Ейми. И повечето от тях сега я гледаха обвиняващо, вярвайки, че по някакъв начин тя е отговорна за смъртта му.
Ейми понечи да се приближи до церемонията, но нещо я спря. Не можеше да приближи ковчега. Не и след като няколко минути в хотела бе гледала тялото на Мат, с почти отнесената му глава от куршума, който го уби. Предпочиташе да стои по-назад. Чувстваше се длъжна да присъства на погребението, но определено не се чувстваше на място. От една страна всички я гледаха така, сякаш е виновна, от друга – трябваше да се сблъска и с гроба на Джеф. Мат Харди бе погребан точно до гроба на своя брат, а сега Ейми гледаше как един баща скърби, принуден да оплаква смъртта на децата си. Гледката не й понесе и тя се обърна. Заплака отново.
Една ръка докосна рамото й и тя се обърна рязко. Беше Грегъри Хелмс, приятел на братята Харди от детството им и нейн бивш колега от цирка. В очите му Ейми срещна същото, което виждаше в очите на всички останали – омраза.
-Не трябваше да идваш. – каза той – Ти си проклятие за това семейство. Просто трябваше да стоиш настрана...
-Аз... трябваше да дойда, Грегъри. – измъчено отвърна тя – Гледах го как умира. Загубих го по-малко от седмица след като разбрах, че съм загубила Джеф...
-Не! – изкрещя той – Ти загуби Джеф още когато си игра с него за назидание на Мат. Помниш ли? Помниш ли как скара двама братя? Помниш ли как скара най-добрите ми приятели? Разби сърцето на Джеф, а след това разби и това на Мат. Не можеш да си представиш колко щастлив бях когато си тръгна, Ейми. Надявах се, че ще започнеш нов живот, че ще стоиш настрана, но ето че пак се намеси... Джеф се обърна към наркотиците заради твоето отношение към него. Това го уби. Ти го уби!
-Не, Грегъри, не говори така...
-А сега Мат... Не знам в какво си се забъркала, но ченгетата ще разберат. Просто не трябваше да замесваш Мат. Той не заслужаваше да умре... не заслужаваше да умира заради теб. – Хелмс погледна настрани. Ейми отново забърса сълзите си и видя Шанън Муур, друг приятел на братята от детството им, и Джейми, приятелката на Хелмс. Двамата му дадоха знак, че е време да тръгват. Дори не погледнаха Ейми. Хелмс им кимна и отново се обърна към нея – Ти отне двамата ми най-добри приятели. Дано си доволна. Сбогом, Ейми Дюмас. Надявам се никога да не те видя отново.
Грегъри отиде при Джейми и Шанън и двамата се насочиха към алеята на гробищата. Ейми падна на колене и заплака отново с все сила. Капка по капка от небето започна да се спуска лек дъжд и скоро капките вода се сляха със сълзите й. Ейми се надигна от тревата и се подпря до същото дърво, на което бе плакала доскоро. Пое си дъх и извади телефона си. Прехвърли няколко номера и когато достигна търсения дълго се чудеше дали да набере. Все пак натисна зелената слушалка и допря телефона до ухото си.
-Здравей. Да, аз съм. Съжалявам, че ти звъня, може би не искаш... – чувстваше се неловко, не знаеше какво да каже – Радвам се, че не е проблем. Ти... чу ли за Мат? Да, бях там. Не, добре съм, спокойно. Просто... имам нужда от помощ и мисля, че ти си единственият човек, към който мога да се обърна сега. Добре, довечера става ли? Окей, ще ти се обадя отново. Благодаря ти.
Тя затвори и отпусна глава върху дървото. Дъждът бавно се усилваше и скоро нямаше да може да стигне до взетата под наем кола без да стане вир вода. А трябваше да се добере дотам. Вече нямаше работа в Шарлът. Отново погледна телефона си и си позволи съвсем леко да се усмихне. Може би имаше надежда най-накрая да направи нещо добро. Тръгна към колата и прибра телефона в джоба си. На дисплея му все още светеше малък надпис: „Last call (1:34): Adam Copland”.

КРАЙ НА ПЪРВИ СЕЗОН

Препоръчани песни - Част 46

Този път е време за нещо по-различно. Съвсем случайно попаднах на сайта LivingElectro и оттам свалих няколко доста интересни микса на метъл песнички. Зарибяващо е да слушаш любим текст с монотонна електро мелодия. Ако чуя нещо такова в клуб ще полудея от кеф, но да се оставя настрана за малко и да продължим нататък. Парчетата са само четири и се надявам да ви харесат. Вие ще видите от имената на файловете кой е правил ремиксите, като всички благодарности отиват за готините хорица, които са си играли, за да направят такива яки ремикси. А ето песните на които са ремиксите в архива:

Numb (Linkin Park)
Chop Suey! (System of a Down)
Rollin' (Limp Bizkit)

Ето ви и ЛИНК ЗА АРХИВА С ПЕСНИТЕ. Приятно слушане от мен :)

Комикси, vol.2

Още през далечната 2008 направих един пост, в който дадох линкове за някои комикси, които бях чел по това време. Естествено, постът се казваше "Комикси" (цъкнете тук, за да идете да го разгледате, но не знам дали линковете все още работят). Сега, година и половина по-късно, е време за втори пост по темата. Не знам колко от вас някога са чели истински комикс, но все пак някои може да прояви интерес. И да, "Мики Маус" не се брои.

Какво имаме тук този път? Отново предлагам някои неща, които съм чел в последно време, като съм събрал комиксите в .rar архиви и отново съм ги качил в DOX.BG. WinRar може да си намерите отвсякъде (ако нямате), а самите комикси се отварят с програмата CBReader. И нея може да си намерите из интернет без проблем, така че линкове няма да давам. А ето и комиксите, които ви предоставям:

The Amazing Spider-Man 546-564 (Brand New Day) - Това са 18 броя от най-най-най-основния Спайдър-Мен комикс и са горе-долу нови. Проследяват историята, наречена "Brand New Day", a именно какво се случва след като Питър Паркър слкючва сделка с демона Мефисто. Мефисто изтрива спомените на всички по света за това, че Спайдър-Мен е Питър Паркър (който се е разкрил преди това), но пък прави така, че все едно сватбата на Паркър и Мери-Джейн не се е случвало. Един вид това е едно ново начало за комикса и цялостната история на Спайди.

Spider-Man - Doctor Octopuss - Year One - Историята на Ото Октйевиъс, aka Doc Oc, от детството му през инцидента залепил механичните ръце за тялото му до първия му голям сблъсък със Спайдър-Мен. Харесвам подобни истории, защото разказват детайлно историята на определен злодей и така мотивите му стават по-ясни, държанието му по-обяснимо. Този комикс ми показа интересни неща за миналото на Док Ок, които не знаех от анимациите и вторият филм за паяка. Струва си четенето. 5 броя са, между другото.

Battle Chasers - Доста приятно комиксче, което някога се издаваше в България. Горд собственик съм на един от броевете, другите така и не ги намерих в Пазарджик. Не съм го прочел все още, но не е никак лошо, поне от това, което съм минал. Не съм сигурен обаче дали е завършено, тъй като оригинално броевете са излизали доста рядко. В архивът, който ви предоставям е всичко, което е излизало някога по темата.

Това е. Най-вероятно ще има и следващ пост защото съм се разчел. Дано има поне няколко души, които да съм зарадвал с линковете, другото не е важно. Гийкщината ще завладее света! Пхахахах.

Ties that bind: The Corporate Story (Сезон 1) - Глава 9

Линкове към предните глави: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8

ДЕВЕТА ГЛАВА

Джерико не можеше да повярва на очите си. Хелмсли лежеше в безсъзнание почти в краката му, а Батиста се бе обърнал към Винс и чакаше за още нареждания.
-Разкарай го оттук. Знаеш какво да правиш. – каза МакМеън.
-Ами Пънк?
-Не мисля, че представлява някаква опасност в момента. – каза Винс и потупа Пънк по гърба. Ръцете на лидера на SES все още бяха вързани зад гърба му.
Батиста се наведе и с не малко усилия вдигна Хънтър на гърба си. Двамата имаха почти еднаквано телосложение и бе нормално Батиста да е затруднен с вдигането. Когато обаче тялото на Хънтър се озова на гърба му и Батиста вече беше прав, за него сякаш не представляваше проблем да се разхожда, носейки бившия си ментор на гърба си.
-Беше ми приятно, момчета! Ще се обадя като приключа с него, шефе. – каза той и излезе през все още отворената врата на офиса.
-Крис, би ли затворил вратата? – попита Винс.
Джерико се надигна и изпълни молбата/заповедта на МакМеън, все още невярвайки на това, което бе видял. Хънтър Хърст Хелмсли, един от най-противните му хора на този свят, току що бе разкрит като предател, унизен повече отколкото Джерико бе очаквал и изхвърлен като боклук.
-Сега какво? – попита Шейн, който също като Джерико бе стоял мълчалив досега.
-Сега ще продължим приятния разговор с господин Пънк, нали така? – усмихна се Винс, сядайки зад бюрото си.
-Не може ли просто да го убием? – попита Шейн. Джерико забеляза как Пънк рязко обърна глава към МакМеън младши.
-Не и преди да се насладя на победата си, Шейно. – каза Винс – Ето така се прави, момчето ми, ето така се решава проблем. Със замах. Трябва да ти благодаря, Пънк. Вече може да ти говоря на ти, нали? – Пънк само обърна глава от Шейн обратно към Винс, без да казва нищо – Все пак сме си близки. – продължи МакМеън – Знаеш ли, странно е, че си толкова мълчалив. Едва ли убеждаваш с мълчание хиляди долни наркомани да зарежат дрогата и да започнат нов живот. Едва ли с мълчание убеждаваш пияниците да оставят бутилките и да си намерят работа. Говори, говори. Впечатли ме!
Пънк се усмихна.
-Просто... – започна той – не си представях срещата ни така.
-О, интересно. – Винс се раздвижи в стола си – Ти си очаквал да се срещнем?
-Да, очаквах. Но не при такива обстоятелства. Не си се представях с вързани ръце, коленичил като животно, чакайки да ме убиеш. Представях си нещо по-... дипломатично.
-Хахаха, забавен си! – разсмя се Винс, а лицето му почервеня. Джерико се усмихна. В момента и на него цялата ситуация му се струваше забавна – Че това е дипломатична среща, Пънк. Що за име е CM Punk, между другото? Не ги разбирам тези нови моди, които се проявяват дори в имената...
-Не ти и трябва.
-Надявам се не изразява същността ти? Като изключим факта, че работиш против мен и моя бизнес, ти изглежда имаш някои таланти.
-Определено имам. Но понякога правя и грешки. – поклати глава Пънк.
-Да, наистина. Сигурно се чудиш как Батиста те откри? – попита Винс.
-Имам няколко предположения, но нека чуем.
-Господинът вляво от теб – Крис Джерико...
-Знам кой е. – каза Пънк и погледна Джерико. Крис му се усмихна. Чувстваше се горд с това, че е помогнал за залавянето му.
-Той е мой верен служител. – продължи Винс – Наскоро ти си направил грешката да посетиш едно момиче, една певица на име Ейми Дюмас в един от клубовете, които аз притежавам.
-Чрез World Entertainment Inc. – усмихна се Пънк.
-Да, точно така. Освен с основната си работа, Крис се занимава и като управител на някои от баровете и клубовете, които притежавам. Музиката му е нещо като хоби.
-Пея от време на време. – обясни с още по-голямо задоволство Джерико.
-Сигурен съм, че се справяш добре. – отвърна му Пънк. Наглостта му не се хареса на Крис.
-Господа, моля ви... – прекъсна ги Винс – Та както казах Крис работи и като управител на някои от тези клубове. Случайно сте се засекли зад кулисите. Той не те е познал, за което не го виня, но се е усъмнил и е проверил охранителните камери. По-нататък беше лесно. Намерихме адреса на госпожица Дюмас и пратих Батиста там възможно най-бързо. Доколкото разбрах всичко се е наредило доста добре и лицето Мат Харди също е било там.
-Батиста го уби. – каза тихо Пънк.
-Да, с един куршум два заека. А трябваше просто да залови теб. Интервюто, което този Харди беше дал в някакъв си чикагски вестник ме подразни доста. Споменаваше Корпорацията ми, обвиняваше ни, че сме виновни за смъртта на брат му. Така както аз разбирам нещата обаче всеки, който доброволно взима дрога, сам търси смъртта.
-В известна степен мога да се съглася с това... – отвърна Пънк.
-Наистина ли? – ухили се Винс – Човекът, който се стреми да спаси човечеството от пороци, всъщност вярва, че хората, които им се отдават заслужават да умрат?
-Тези, които го правят доброволно и не искат да им се помогне. Те са слаби.
-Точно така. Слаби са. И от тяхната слабост печеля аз. – Винс се изправи отново от стола си, мина пред бюрото и седна върху него – А твоята дейност, Пънк, ми донесе много загуби. Време е това да спре, а какъв по-добър начин, освен да обезглавя straight edge обществото. Ти си движещата част според мен. Ако те няма теб скоро няма да го има и него. И сега... след като вече се разправих с партньора ти, този предател Хелмсли, мога спокойно да се оттърва от теб. Лично.
Винс отново застана на крака и отиде зад бюрото. Отвори един от шкафовете. Джерико предвкуси шоуто.
-Знаеш ли, Винс... – каза Пънк без да отлепя очи от пода – Факт е, че имаше някой в Корпорацията, който ми помагаше, но това не беше Хънтър Хърст Хелмсли.
Джерико отвори широко очи, същото направи и Винс, поглеждайки към Пънк. В този момент Шейн, който бе стоял мълчаливо досега, бръкна в сакото си и извади пистолет. Насочи го към Пънк. Джерико реагира мигновенно и скочи върху Шейн, като отби ръката му встрани. Пистолетът обаче изгърмя. Крис нямаше време да гледа какво е станало, въпреки че знаеше, че оръжието стреля към Винс. Бореше се с Шейн на пода и се опитваше да му вземе пистолета. Докато се бореха оръжието изхвърча някъде под бюрото. Джерико беше отгоре и успя да поеме контрол. Нанесе няколко удара с юмрук в лицето на Шейн, но тогава Пънк го удари с глава в ребрата и го бутна встрани. Вместо да продължи с атаката си обаче той започна да рита Шейн.
-„Защо не го убием още сега”, а? Знаех си, че не мога да имам вяра на някой от семейство МакМеън... – крещеше Пънк и риташе Шейн с все сила. Джерико стана на крака, засили се и бутна Пънк. Онзи все още беше с вързани зад гърба ръце.
Чу се тропане и вратата се отвори. Шейн бягаше. Джерико се опита да се фокусира върху Пънк, но тогава видя кръвта по пода. Мисълта за състоянието на Винс го порази за секунда и това го разсея. Пънк го удари в лицето с глава и го избута встрани. Докато Джерико все още бе замаян, Пънк успя да стане на крака и да избяга през вратата. В това време отвън се чу бученето на „Порше”-то на Шейн. Той вече се бе измъкнал.
Джерико разтресе глава и се изправи. Трябваше да реши какво да прави. Колебанието му не трая дълго и той мина зад бюрото. Пънк можеше да почака. Ако имаха късмет нямаше да стигне далеч. Винс обаче може би нямаше време за губене. Джерико коленичи до него и му помогна да се изправи. Куршумът от пистолета на Шейн се беше забил в лявото му рамо и раната кървеше силно.
-Дръж се, Винс. Само се дръж! – каза Джерико и извади телефона си, за да се обади за помощ. МакМеън от своя страна трепереше и оглеждаше стаята с празен поглед.
-Собственият ми син... – каза Винс – Собственият ми син.

Следва финалната глава за сезона...

FUW Clash - 11.04.10 (Week 15)


+ Камера ни показва офиса на НикитУ ЛазарУв. Главният мениджър е сложил ръце върху главата си и е забил поглед в бюрото пред себе си, докато около него Зото, другаря Ангелов и NMP се карат за това кой ще се бие следващ за титлата на FUW, след като и тримата бяха победени в четворен мач от Reaper миналата седмица на When the sky falls.

НикитУ: Млъкнете, пишлигари! Млъкнете! Така... искате мач за титлата, а? Заслужете си го. (Зото се опитва да каже нещо) Да, и ти, Зото. Писна ми да се опитвам да ти помогна, а ти все да се дъниш, така че и за теб става въпрос. Тази вечер вие тримата ще се биете в троен мач за определяне на новия главен претендент. Победителят ще се изправи следващата седмица срещу Reaper в мач 1 на 1 за титлата. Въпроси? Недоволни? (всички мълчат) Добре тогава, вън от офиса ми, защото ме заболя кратуната от вас.

+ След този силен начален сегмент ви казвам „добре дошли”. Вие сте с FUW Clash, а ние сме готови да започнем тазседмичното шоу с поява на Асото, който излиза на ринга придружаван от Доби Т.

Асото: Преди 2 седмици Валето каза, че не иска да се занимава вече с мен, но аз няма да оставя нещата така. Вале, трябва да разбереш, че приятелката ми в момента е най-важното нещо за мен. Затова сложих AVP на заден план, затова и говорих с НикитУ, за да уреди мач между двама ни за тази вечер. Така че ела тук и да излеем негативната енергия на ринга, а не зад кулисите и в съблекалните. Айде, баче... чакам.

Валето се появява с не особено надъхана физиономия и бавно се качва на ринга, а Доби Т слиза от там, за да наблюдава мача.

-Asoto vs. Valeto – no contest – Двамата започват неуверено мача, но в един момент нервите им си казват думата и започват да се налагат наистина зловещо. В средата на мача обаче по рампата слизат Биров и BK. Двамата бавно се качват на ринга и нападат AVP. Асото е повален с Копие, Валето става жертва на PunX_n0t_DeaD. Доби Т се качва на ринга, но Биров я просва с шамар. Преди да продължи обаче BK го спира с ръка. В другата държи микрофон.

BK: Да не прекаляваме... (обръща се към камерите) Кхъм, кхъм... Говорят звездите на компанията. След като миналата седмица сложихме край на надеждите за титла на Finally Real, аз и Биров искаме да съобщим, че си взимаме двуседмична почивка, в която няма да имаме мачове. Въпреки това обаче следващата седмица ще дойдем отново тук и ще предизвикаме някой все още цял и стабилен отбор, ако все още има такива тук, на мач за Clash след 2 седмици. Отбори и отборчета в FUW, помислете добре... не искаме другата седмица да се появим, да отправим предизвикателство и никой да не отговори. Благодаря и лека вечер!

BK хвърля микрофона, навежда се и оправя връзките на кецовете си. Биров все още гледа към Доби Т, която плачейки е застанала над Асото. Шампионите слизат от ринга и се прибират зад кулисите.

+ Алекс Благият е зад кулисите с Шарлът, бившата Bra шампионка.
Алекс: Шарлът, ти загуби титлата си по един наистина странен начин след едно впечатляващо три месечно шампионство. Би ли споделила как се чувстваш и какво точно стана между теб и Вероника след като тя те качи в таксито?
(юмрук в лицето на Алекс, като Шарлът взима микрофона от ръката му преди да е паднал)
Шарлът: Аз бях преебана. Буквално! Първо в мача, а след това... ( тя млъква ) Вероника ще си плати! Ооо, ще си плати. Знам, че правилата на мача за титлата гласяха, че няма да получа нов мач за титлата докато Ети е шампионка, но някой ден тя ще загуби титлата и аз ще получа своя шанс...
Вероника (която се появява отнякъде): Не бъди толкова ядосана. Онази вечер, докато беше в безсъзнание, получих всичко, което исках, и вече няма да те тормозя.
Шарлът: Ти може да си получила всичко, което си искала, но аз все още не съм.

Юмрук в лицето на Вероника и тя пада върху Алекс Благия! Шарлът хвърля микрофона и оставя проснати не един, а двама наши служители.

+ Файнъл е в една от съблекалните и се приготвя за мач, загащвайки гащетата си със светкавица на тях. Към него се приближава Йо Дъ Риъл, облечен с дънки и тениска.

Файнъл: А... защо не си с екипа си, мой ослепителни партньоре? Имаме мач.
Йо: Финале... не съм в настроение за мач. Няма да участвам.
Файнъл: Как така? Мачът е отборен. Двама на двама. Не мога да изляза сам. Мачът е отборен, по дяволите!
Йо: А що за отбор сме ние, да го...?

Йо се обръща и тръгва нанякъде, а Файнъл извиква няколко пъти името му след него, след което започва да се оглежда притеснено. Пот избива по челото му, долната му устна трепери. Но това не променя факта, че е време за мач. Той излиза на ринга, а след него се появяват и опонентите, които бяха предвидени за Finally Real тази вечер – Dark Lords of the Sith!

-Handicap Match 2-on-1: Dark Lords of the Sith (Darth Rado/Darth Goper) def. Final – Двамата сити буквално смилат Файнъл в продължение на няколко минути. В края на мача той става жертва не на един, a на два Double Chokeslam-a, след което е туширан от Радо. След мача той намества шлема си и взима микрофон.

Дарт Радо: Втора победа в хендикап мач за 2 седмици, кхъ-кшшш. Тъмна страната на Силата е с нас. Миналата седмица обаче, кх-кшшш, някаква бунтовническа отрепка се опита да се изправи срещу нас, нападайки ни след мача ни с Нужа. Кхъ-кшшшш. Отрепко... не знаем кой си, но аз съм баща ти. Кхъ-кшшшш. В смисъл... еб*л съм майка ти!
(В този миг на рампата се появяват Дон Жуан Нужа и червенобузестия му приятел)
Нужа: Радо, цвете мрачно, нека ти представя новия ми партньор – Роузи Порязов (translated for our English readers: Rosey Poryazov). Той е виден старозагорски сваляч и се запознахме преди няколко месеца във форума „Онлайн-любовници”. Миналата седмица беше на PPV-то по моя покана, за да погледа малко качествен кеч, а вие го превърнахте в жертва на побой.
Радо: Ако дойде на ринга ще срещне мощта ми отново и ще стане жертва на още по-голям побой... кхъ-кшшшш естествено.
Роузи (взимайки микрофона от Нужа): Голям мъж ли си, е? Така да е. Предизвиквам те на мач! Ти и аз, FUW Clash след 2 седмици!
Радо: Защо не сега?
Роузи: Защото ще имам нужда от тренировки. През тези 2 седмици Нужа ще ме вкара във форма, за да мога да ти разбия шлемчето... с любов.

Нужа се засмива и тупа приятеля си по рамото докато се прибират зад кулисите, а на ринга можем да видим как Дарт Радо се тресе от злоба. А на Гопер грима пак е тръгнал да се размазва...

+ Накрен е седнал на една маса в чисто новото барче на FUW, намиращо се в залата. Линия от бял прашец стои на масата пред него, а той я подравнява с ученическата си книжка, когато му звъни телефона.

Накрен: Ало? А, ти ли си... Да. Кога? Добре, значи има време. Да му кажа сега? Ще му кажа.

Накрен затваря телефона и тъжно поглежда бялата линия пред себе си, след което въздъхва и тръгва нанякъде. Влиза в една съблекалня, където Саша релаксира, слушайки реге и пушейки трева.

Накрен: Обади се... ти знаеш кой.
Саша: Какво иска?
Накрен: Каза, че иска да приключим работата с Bulletproof.
Саша: Няма да стане. Няма да се занимавам повече с него.
Накрен: Добре тогава. Ти ще обясняваш защо не сме свършили работата...
Саша: Добре уе, добре. Ще се погрижим...

+ Уинтър излиза на ринга с микрофон в ръка.

Уинтър: Цяла вечер гледам някакви глупаци да говорят за напълно безмислени неща. Дойде време да изляза аз и да обясня някои наистина важни такива. Като за начало защо отказах да участвам в мача за женската титла на When the sky falls. Просто е – по-добре е да получа мач 1 на 1 срещу шампионката и да имам 50 процента шанс за победа, отколкото да съм в четворен мач с 25 процента шанс да взема титлата. Така че, Ети, ела на ринга, за да...

Прекъсва я музиката на Силвия, която бързо се качва на ринга, оглежда Уинтър с видима неприязън и взима микрофона от ръцете й.

Силвия: Хубава история, жалко, че гласът ти е дразнещ и не си направих труда да я слушам. Чух само, че нещо важно ще бъде казано. Предполагам имаше предвид това, което ще кажа аз. След като ми се наложи да се занимавам с гийкски глупости през последния месец, мисля, че е време да се насоча към това, което ми бе отнето в края на миналата година – FUW Bra титлата. Taка че ако обичаш...

Ети! Шампионката се появява на рампата, ухилена до уши.

Ети: Ух, какви сте ми сладки! Приятно е не само да вземеш титлата, но и да гледаш как всички искат мач за нея срещу теб. Затова ви предлагам простичко решение – бийте се и която победи ще получи мач за титлата.

Силвия не чака и секунда повече и забива лакът в лицето на Уинтър, а на ринга се довлича съдия. Имаме мач!

-Winter def. Silvia – Въпреки началното предимство на Силвия, Уинтър бързо обръща мача в своя полза. В самия му край тя се готви за DDT, но Силвия я вдига на раменете си и опитва F-5. Уинтър обаче контрира и все пак забива DDT-то, след което качва краката си на въжетата и опитва туш. Съдията не вижда това и отброява до три, с което тя печели мач за златото при жените!

+ Отново се включва камерата от офиса на НикитУ и виждаме, че там е DH Pezeveng, който с леко високомерен поглед оглежда някакви листове хартия.

Пезевенг: Значи подписвам и вече съм част от ростъра на FUW?
НикитУ: За това се нарича трудов договор, олигофрен.
Пезевенг: Имаш късмет, че наистина искам да работя тук, иначе щях да си тръгна на секундата заради тона ти. След всичко, което съм видял през годините, работата в FUW ще е нещо интересно. (той подписва договора и го подава на НикитУ) Беше ми приятно... шефе.

В този миг вратата се отваря с гръм и трясък и вътре влиза Бож! Спортната легенда на Пазарджик се нахвърля върху Пезевенг, стискайки го за шала с едната ръка и налагайки го с другата. НикитУ започва да крещи „Охрана!”, което води група охранители в офиса. Те хващат Бож, а Пезевенг се измъква от офиса бягайки. Бож разхвърля охранителите из стаята, след което тръгва след него, но след минута се връща.

Бож: Избяга... (казва задъхано) Заради теб копелето избяга.
НикитУ: А ти какво мислиш, че правиш бе? Това е офис, тук се върши работа. Ти влизаш и почваш да налагаш този и онзи. А наказание искаш ли? А? А?
Бож: (хващайки НикитУ за гърлото, въпреки че охранителите пак са го сграбчили) Наказан ще е само Пезевенг. Прецака ме на When the sky falls, но това няма да стане повече. Искам го в мач... отново. И сам ще го накарам да ми каже какво знае за Xtreme, без да се налага да е част от условията на мача.
НикитУ: (тихо) Добре, добре. Имаш го. Само спокойно! Следващата седмица ти и Пезевенг, едно на едно...
Бож: Още може, Ник. Още може.
НикитУ: ... в Submision Match.
Бож (пуска го и се ухилва): Така те искам. Порадвай се на договора на новата си „звезда”, защото следващата седмица този договор вече ще става само за тоалетна хартия.

+ Reaper върви към ринга с титлата на рамо, а Уинтър е плътно зад него. Двамата сядат на коментаторската ми маса, готови да наблюдават мача. А към ринга вече се задават един по един и участниците в него! Другаря Дмитрий Ангелов е пръв, след него Зото. Двамата впиват погледи един в друг, когато на ринга пристига и NMP. Нека разберем кой ще се бие за титлата следващата седмица!

-Triple Threat No1 Contender’s Match: Comrade Dmitrii Angelov def. ZoTTo, NMP – Бърз мач, най-вече заради факта, че има трима участници. Във всеки момент някой бие някой от другите двама. В края на мача Ангелов е изхвърлен от ринга след един суплекс през въжетата от NMP. Зото обаче просва рапъра с Chocolate Spinebuster и се приготвя за Choco Elbow, но когато се засилва към въжетата Дмитрий ги дърпа и Зото изпада извън ринга. Там получава ритник в лицето, след който Ангелов се качва на ринга, довършва NMP с Choking Spinebuster и печели мача.

Reaper взима колана си и се качва на ринга след гонга, като опитва да повали Ангелов с удар с титлата. Ангелов обаче прикляка и тръгва в контраатака. Reaper е вече извън ринга, а Дмитрий сочи титлата. Следващата седмица ще видим така и несъстоялия се 1 на 1 реванш за златото!

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...