20 години спомени

Вчера, втори април, ей така, леко случайно, взех че станах на 20. На човек не му се случва всеки ден да стане на 20, така че ми се струва, че е важно да го отбележа. Всъщност човек не всеки ден има рожден ден, но това е прекалено задълбаване в темата. Или не? Не знам... Трудно ми е да мисля, на годинки съм вече...

Не бях особено доволен, че остарявам, това е сигурно. Вече официално не влизам в графата "тийнейджър", което е малко стряскащо. Стряскащо е на фона на множеството ми детински интереси, стряскащо е имайки предвид държанието ми в определени (чести) моменти. Абе стряскащо си е, общо взето. Спомням си, че миналата година получих sms от бившата ми съученичка Снежи, който гласеше нещо от рода на "радвай се на всеки миг от последната ти година като тийнейджър". Да, беше поздравителен sms за 19-тия ми рожден ден. Ето, тази година вече отмина и сигурно е време за равносметка. Няма какво да го мисля - порадвах се на последната си тийнейджърска година. Напих се наистина жестоко няколко пъти (както правят младите), влязох в университет (което правят най-вече младите), занимавах се с простотии като милия ми блог цяла година (както правят младите) и се разминах с това да предложа брак на Нели (защото младите не правят така). Е... да очаква предложение тази година. Хаха.

Прекарах рождения си ден с нея, между другото. Направихме си една наистина приятна разходка из Пловдив и за пореден път осъзнах колко безнадеждно влюбен съм. Хм, безнадеждно се влбюбват младите, нали? Изглежда някои неща не се променят с годините... Та за разходката. Докато обикаляхме в главата ми по една или друга причина започнаха да се появяват спомени, най-вече от детството ми. Един магазин с надпис "Cafe Adams" ми напомни за същия магазин, само че на кръстник ми и в София, в който съм бил през 1994-а, още като хлапе. Макар спомена да е ужасно далечен горе-долу ясно си спомням как стоях в склада, заобиколен от торби с кафе на зърна. Спомням си аромата на кафето и как си играех с малкия ми Transformer, който ако не се лъжа се превръщаше в жълт багер. Да, тогава имаше качествено изработени играчки, макар и доста скъпи за онова време. Обичам играчките, обичах и своите, така че ми беше доста трудно да ги дам в един дом за сираци миналата година (мисля). Дано хлапетата не са ги разбили на парчета, ами са им се радвали подобаващо, така както аз им се радвах толкова много години. Ако не друго, то поне съм се убедил в това, че играчките могат да помогнат адски много на детето да развие фантазията си. А фантазия е нужна навсякъде.

Като казах играчки се сетих, че вчера докато се разхождахме попаднах на една доста интересна в един магазин - 75 сантиметров "Хилядолетен сокол" (за неграмотните - космически кораб от старите "Star Wars"). Погледът ми буквално се залепи за кутията и само мога да си представя какъв кеф ще е за някое хлапе да обикаля с толкова голям макет на кораба из апартамент, къща или двор. Завиждам на децата, наистина.

Може би това, а може би и леко дъждовното време, ми напомни как като хлапета с Пачо облепихме няколко гладки тояги с изолирбанд. Черен за дръжките, а за остриетата - червено, зелено и синьо. Да, правихме си джедайски мечове, с които после се получавах епични дуели. Докато разказвах това на Нели ме гледаше някак съжалително, но това е просто защото тя е един от множеството млади хора (да, тези под 20 имам предвид), които като че ли са бързали да пораснат и продължават да бързат, което пък им пречи да оценят богатствата, които детството (когато то е в стабилно семейство) може да предложи.

Звуча ли като стар човек? Дано не. Не се чувствам стар. Въпреки всички приказки за недоволството ми, че ставам на 20, се чувствам добре. Чувствам 20-те като ново начало, шанс да започна да водя един по-сериозен живот. Или поне по-сериозен в известна степен, защото твърдо заявявам, че няма да се откажа от повечето си детински интереси. Не защото не мога. Защото не искам. Да са ми честити 20-те години, да сте живи и здрави и вие. А догодина пък пиенето за мен ще стане легално в целия свят. Хаха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...