Ties that bind: The Corporate Story (Сезон 1) - Глава 7

Линкове към предните глави: 1, 2, 3, 4, 5, 6

СЕДМА ГЛАВА

Таксито спря пред “The Drake Hotel” и Пънк слезе. Шал и качулката на сиучъра прикриваха лицето му от лекия вятър и от любопитни погледи. Галоус и Серена също слязоха от колата, и двамата с шапки, а Джейми подкара таксито си нанякъде. Такива бяха нарежданията, които Пънк му беше дал. Тримата погледнаха първо към хотела, а после и един към друг.
-Ще вляза сам. – каза Пънк през шала – Искам от вас да стоите наоколо и ако видите нещо съмнително веднага да ме уведомите. Най-вероятно ще се наложи да останем някъде около хотела, в случай, че Харди се опита да се свърже с нея.
Люк и Серена кимнаха без да казват нищо, след което се насочиха в противоположни посоки, за да огледат около хотела. Пънк се обърна и влезе вътре с тълпа младежи, вероятно туристи, защото говореха на език, който не разбираше. Облеклото им обаче, комбинации от дънки, суичъри и леки якета, подхождаше на неговото и той лесно можеше да се вмъкне заедно с тях. След като вече бе вътре се откъсна от хлапетата и продължи към асансьорите. За негов късмет хотелът не бе пълен и имаше удоволствието да е сам в асансьора. Въпреки това през целия път нагоре дори не си помисли да свали качулката или шала. Знаеше, че е опасно и че камери има навсякъде. Понякога дори се укоряваше, че не беше достатъчно предпазлив, въпреки че моментната ситуация изискваше точно това.
Асансьорът спря на шестия етаж и Пънк влезе в коридора. Стигна до врата 619 и почука. Не се чу нищо. Почука втори път, този път малко по-силно.
-Влез! – чу се гласът на Ейми отвътре – Отворено е.
Помисли си колко глупаво е от нейна страна да оставя отключено. Ами ако беше дошъл някой друг? Отвори вратата, затвори я след себе си и премина с две крачки през късия коридор на хотелската стая. Вратата на спалнята бе отворена и той влезе вътре. Светлината обаче бе слаба навсякъде. Щорите като че ли бяха спуснати, нямаше осветление. Пънк опипа стената на спалнята за ключа, но в този миг лампите светнаха. Ейми стоеше седнала на дървен стол до прозореца, а ръката й беше докоснала ключа, намиращ се на стената зад нея. Гримът й беше размазан, беше плакала скоро. Пънк веднага тръгна към нея.
-Какво е станало?
-Не ме доближавай! – изсъска тя и вдигна ръка – Стой далеч от мен!
-Какво правиш? Това съм аз. – той свали качулката и дръпна шала, захвърляйки го на пода. В този миг почувства как една ръка обхваща целия му врат си и как нещо остро бе допряно в дясния му хълбок.
-Знаех си, че ще дойдеш. Знаех си... – каза сякаш в просъница Мат Харди. Гласът му беше отнесен, треперещ. Лицето му беше толкова близо до това на Пънк, че вторият можеше да почувства от дясната си страна потта по лицето на Харди.
-Мат... свали ножа.
-Да сваля ножа? Чу ли го, Ейми? Иска да сваля ножа. А не искаш ли да ти го дам и да се опиташ да довършиш това, което започна по-рано днес?
-Не знам за какво говориш. – каза спокойно Пънк, макар да не беше спокоен. Не го очакваше тук. Не толкова бързо.
-Много добре знаеш! – изкрещя Мат – Гърбът ми все още кърви от раната, която днес ми нанесе. Ако Ейми не ме беше превързала можех да умра от загуба на кръв.
-Съжалявам, Мат, но наистина не знам за какво говориш. Нека не замесваме Ейми в това.
-„Да не замесваме Ейми в това”? – обади се тя от стола, а сълзите отново започнаха да се стичат по лицето й – И как очакваш да успеете? Ти ме излъга.
-Ейми, не знам какво ти е казал...
-Ти ме излъга! – изкрещя тя, скочи от стола и му зашлеви шамар. Той дръпна цялото си тяло, при което острието на ножа леко го бодна от дясната страна.
-Казах й всичко, Пънк. – продължи Мат - Казах й как дойдох в Чикаго, за да те намеря, вярвайки, че помагаш на хората. Вярвайки, че си добър и се бориш за добро. Казах й как ме баламосваше и как след това хладнокръвно се опита да ме убиеш.
Ейми се обърна с гръб и подпря глава на стената. Заплака с глас. Пънк усещаше, че ръката на Мат трепери. Можеше да направи фаталното движение във всеки един момент.
-Как я намери?
-Как намерих бившата си приятелка? Хахаха.. – смехът беше пресилен, идваше от обърканото съзнание на един уплашен човек – Следя изявите на бандата й от деня, в който реши да се занимава с музика. Дори след като се разделихме, дори след всичко, което преживяхме двамата с нея, аз продължавах да се интересувам от живота й. Може би... може би все още я обичам, разбираш ли? – Ейми зарида още по-силно, а говорът на Мат също стана по-трептящ, като на човек, който скоро ще заплаче – Много добре знаех, че ще е тук преди да дойда в Чикаго. Обмислях дори да й се обадя да се видим, но нещата станаха прекалено сложни след интервюто ми. Не исках да застрашавам и нейния живот, а виж къде съм сега?
-Мат, не е нужно да правиш глупости...
Ейми изведнъж се обърна и го удари отново.
-Ти си този, който прави глупости! Истина ли е? Кажи ми истина ли е? Че си го излъгал и си се опитал да го убиеш? Отговори ми!
Пънк прехапа устни и затвори очи.
-Отговори й! – изрева Мат в ухото му.
-Вярно е. Опитах се да го убия.
Отвори очи, за да види как Ейми се отдръпва и отново сяда в стола. Прикри лицето си с длани.
-И за малко да успееш. – довърши Мат.
-Ако бях успял сега нямаше да сме тук. Нямаше да сме в тази ситуация. Тя нямаше да страда. Защо след като знаеше, че е опасно за нея дойде тук? Защо не се скри другаде?
-Защото тя е единственият човек на когото можех да се доверя тук. След малката ти игричка обикалях улиците с прорезна рана на гърба и не смеех да ида дори в болница от страх, че присъствието ми там може да се разчуе. Обадих й се, дойдох тук. Тя ми помогна и й разказах всичко, което бях преживял. А тя плачеше. Сълза след сълза. Мислех, че се тревожи за мен, а се оказа, че е наранена заради това, което чува за теб. Оказа се, че истината за новият й приятел, който разбрах, че си ти, я е наранила по-силно от това, че нейн дългогодишен приятел е мъртъв, а брат му, бившето й гадже, лежи кървящ в ръцете й. Мразя те, Пънк. Мразя те повече от наркотиците, които убиха брат ми, от дилъра, който му ги продаде, дори от скапаната Корпорация. Ти си зло. Ти трябва да умреш.
-Казвам ти... не прави глупости, Мат. Имаш живот пред себе си, не го пропилявай по такъв глупав начин. Не прави моите грешки.
-Няма ли да се опиташ да утешиш Ейми?
-След като се разберем с теб.
-След като се разберем с теб, Пънк, ти ще си мъртъв.
Пънк потръпна. Усети сърцето си, което вече биеше на пълни обороти. Погледна Ейми.
-Ейми... – тя отвърна на погледа – Съжалявам.
Оттук насетне нещата се случиха бързо. Чу как бравата изтрещява преди да бъде разбита, а захватът на Мат се отпусна и той се опита да се обърне. Пънк избута ръката му нагоре, след което бутна гърба му към коридора и се опита да извади малкия нож от ръкава си. Чу изстрел, след това втори, последвани от писъка на Ейми. Мат падна на колене с гръб към тях, а третият куршум отнесе дясното му слепоочие. Кръв, кости и най-вероятно мозък пръснаха около главата му.
Мъжът влезе в стаята с уверена стъпка, подминавайки строполяващото се на пода тяло. Беше едър, с големи татуирани ръце и гола глава. Носеше кожени панталони и кожено елече, облекло неподходящо за времето в Чикаго. Пистолетът в ръката му все още беше насочен напред, като се подместваше ту към Ейми, ту към Пънк, като след няколко придвижвания се фиксира само върху Пънк.
Дейв Батиста. Така беше името му. Пънк знаеше кой е, както и с какво се занимава. И най-важното – за кого работи. Както всеки от важните членове на Корпорацията Батиста също бе известен на Пънк. Имаше намерение някой ден да се срещнат, но не по този начин и не когато Батиста е насочил оръжие към него.
-Здравей, Пънк! – каза Батиста и се усмихна – Какво ще кажеш да се повозим?
Пънк погледна тялото на мъртвия Мат Харди, след което пусна ножа, който вече бе успял да изкара от ръкава си, и се изправи с вдигнати ръце.
-Имам ли избор?
-Умно момче! – усмихна се Батиста – Този ли е Мат Харди?
-Да.
-Знаех си, че имате нещо общо. Е, да вървим и да оставим госпожицата да оплаква покойника.
Ейми се бе свила на стола, вперила навлажнените си очи в тялото на Мат, треперейки сякаш в стаята температурата бе минусова.
-Ейми... – повика я Пънк – Ейми, чуваш ли ме?
Тя не отговори.

-Мисля, че е в шок, приятелю. Не я тормози. Да вървим.
Батиста махна с пистолета и подкани Пънк да тръгне напред. Той точно това направи. Нямаше намерение да противоречи на професионален убиец, не и на такъв с репутацията на Батиста.
Стигнаха до вратата на апартамента и Пънк я отвори. Батиста протегна ръка и натисна вратата, за да го спре.
-Първо си сложи качулката.
Пънк вдигна качулката и я придърпа пред лицето си. Не прикриваше добре брадата му, но вършеше работа, пречейки на всеки срещнат да го познае. Излязоха в коридора и тръгнаха към асансьорите.
-Сега, приятелю – каза Батиста зад него – Искам да се държиш сякаш сме първи приятели. Вече прибрах пистолета, но едно грешно движение и ще те убия на място. С голи ръце.
Пънк се усмихна. Щом досега не го беше убил значи не това беше задачата му. И все пак реши да играе по свирката му. Нямаше избор. Не беше планирал подобна ситуация, не знаеше какво да прави. Предпочете да остави нещата на течението.
Слязоха на първия етаж и излязоха с бърза стъпка от хотела. Батиста му посочи към дясната страна и тръгнаха натам. Не бяха вървяли дълго време пеша, когато свиха в малка уличка. Там бе паркиран един чисто нов черен Hammer. До него, прикрито от слънцето под купчина кашони, лежеше тяло. Пънк се приближи и подмести единия кашон. Сърцето му се сви, когато позна Люк.
-Плещивецът май ти е бил приятел, а? Заподозрях, когато го видях да души около хотела. Умря бързо, ако това ще те успокои. Сега се качвай в колата.
Пънк притисна юмрук до устните си, след което докосна рамото на Галоус за последен път и седна на мястото до шофьора в масивната кола. Батиста зае шофьорската позиция, усмихна му се широко и запали двигателя. Излязоха от уличката и потеглиха. Пънк не беше сигурен къде, но едно предположение се въртеше в главата му. Не обичаше летенето кой знае колко, а до Стамфорд се стигаше най-бързо със самолет.

Следва продължение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...