Ties that bind: The Corporate Story (Сезон 1) - Глава 9

Линкове към предните глави: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8

ДЕВЕТА ГЛАВА

Джерико не можеше да повярва на очите си. Хелмсли лежеше в безсъзнание почти в краката му, а Батиста се бе обърнал към Винс и чакаше за още нареждания.
-Разкарай го оттук. Знаеш какво да правиш. – каза МакМеън.
-Ами Пънк?
-Не мисля, че представлява някаква опасност в момента. – каза Винс и потупа Пънк по гърба. Ръцете на лидера на SES все още бяха вързани зад гърба му.
Батиста се наведе и с не малко усилия вдигна Хънтър на гърба си. Двамата имаха почти еднаквано телосложение и бе нормално Батиста да е затруднен с вдигането. Когато обаче тялото на Хънтър се озова на гърба му и Батиста вече беше прав, за него сякаш не представляваше проблем да се разхожда, носейки бившия си ментор на гърба си.
-Беше ми приятно, момчета! Ще се обадя като приключа с него, шефе. – каза той и излезе през все още отворената врата на офиса.
-Крис, би ли затворил вратата? – попита Винс.
Джерико се надигна и изпълни молбата/заповедта на МакМеън, все още невярвайки на това, което бе видял. Хънтър Хърст Хелмсли, един от най-противните му хора на този свят, току що бе разкрит като предател, унизен повече отколкото Джерико бе очаквал и изхвърлен като боклук.
-Сега какво? – попита Шейн, който също като Джерико бе стоял мълчалив досега.
-Сега ще продължим приятния разговор с господин Пънк, нали така? – усмихна се Винс, сядайки зад бюрото си.
-Не може ли просто да го убием? – попита Шейн. Джерико забеляза как Пънк рязко обърна глава към МакМеън младши.
-Не и преди да се насладя на победата си, Шейно. – каза Винс – Ето така се прави, момчето ми, ето така се решава проблем. Със замах. Трябва да ти благодаря, Пънк. Вече може да ти говоря на ти, нали? – Пънк само обърна глава от Шейн обратно към Винс, без да казва нищо – Все пак сме си близки. – продължи МакМеън – Знаеш ли, странно е, че си толкова мълчалив. Едва ли убеждаваш с мълчание хиляди долни наркомани да зарежат дрогата и да започнат нов живот. Едва ли с мълчание убеждаваш пияниците да оставят бутилките и да си намерят работа. Говори, говори. Впечатли ме!
Пънк се усмихна.
-Просто... – започна той – не си представях срещата ни така.
-О, интересно. – Винс се раздвижи в стола си – Ти си очаквал да се срещнем?
-Да, очаквах. Но не при такива обстоятелства. Не си се представях с вързани ръце, коленичил като животно, чакайки да ме убиеш. Представях си нещо по-... дипломатично.
-Хахаха, забавен си! – разсмя се Винс, а лицето му почервеня. Джерико се усмихна. В момента и на него цялата ситуация му се струваше забавна – Че това е дипломатична среща, Пънк. Що за име е CM Punk, между другото? Не ги разбирам тези нови моди, които се проявяват дори в имената...
-Не ти и трябва.
-Надявам се не изразява същността ти? Като изключим факта, че работиш против мен и моя бизнес, ти изглежда имаш някои таланти.
-Определено имам. Но понякога правя и грешки. – поклати глава Пънк.
-Да, наистина. Сигурно се чудиш как Батиста те откри? – попита Винс.
-Имам няколко предположения, но нека чуем.
-Господинът вляво от теб – Крис Джерико...
-Знам кой е. – каза Пънк и погледна Джерико. Крис му се усмихна. Чувстваше се горд с това, че е помогнал за залавянето му.
-Той е мой верен служител. – продължи Винс – Наскоро ти си направил грешката да посетиш едно момиче, една певица на име Ейми Дюмас в един от клубовете, които аз притежавам.
-Чрез World Entertainment Inc. – усмихна се Пънк.
-Да, точно така. Освен с основната си работа, Крис се занимава и като управител на някои от баровете и клубовете, които притежавам. Музиката му е нещо като хоби.
-Пея от време на време. – обясни с още по-голямо задоволство Джерико.
-Сигурен съм, че се справяш добре. – отвърна му Пънк. Наглостта му не се хареса на Крис.
-Господа, моля ви... – прекъсна ги Винс – Та както казах Крис работи и като управител на някои от тези клубове. Случайно сте се засекли зад кулисите. Той не те е познал, за което не го виня, но се е усъмнил и е проверил охранителните камери. По-нататък беше лесно. Намерихме адреса на госпожица Дюмас и пратих Батиста там възможно най-бързо. Доколкото разбрах всичко се е наредило доста добре и лицето Мат Харди също е било там.
-Батиста го уби. – каза тихо Пънк.
-Да, с един куршум два заека. А трябваше просто да залови теб. Интервюто, което този Харди беше дал в някакъв си чикагски вестник ме подразни доста. Споменаваше Корпорацията ми, обвиняваше ни, че сме виновни за смъртта на брат му. Така както аз разбирам нещата обаче всеки, който доброволно взима дрога, сам търси смъртта.
-В известна степен мога да се съглася с това... – отвърна Пънк.
-Наистина ли? – ухили се Винс – Човекът, който се стреми да спаси човечеството от пороци, всъщност вярва, че хората, които им се отдават заслужават да умрат?
-Тези, които го правят доброволно и не искат да им се помогне. Те са слаби.
-Точно така. Слаби са. И от тяхната слабост печеля аз. – Винс се изправи отново от стола си, мина пред бюрото и седна върху него – А твоята дейност, Пънк, ми донесе много загуби. Време е това да спре, а какъв по-добър начин, освен да обезглавя straight edge обществото. Ти си движещата част според мен. Ако те няма теб скоро няма да го има и него. И сега... след като вече се разправих с партньора ти, този предател Хелмсли, мога спокойно да се оттърва от теб. Лично.
Винс отново застана на крака и отиде зад бюрото. Отвори един от шкафовете. Джерико предвкуси шоуто.
-Знаеш ли, Винс... – каза Пънк без да отлепя очи от пода – Факт е, че имаше някой в Корпорацията, който ми помагаше, но това не беше Хънтър Хърст Хелмсли.
Джерико отвори широко очи, същото направи и Винс, поглеждайки към Пънк. В този момент Шейн, който бе стоял мълчаливо досега, бръкна в сакото си и извади пистолет. Насочи го към Пънк. Джерико реагира мигновенно и скочи върху Шейн, като отби ръката му встрани. Пистолетът обаче изгърмя. Крис нямаше време да гледа какво е станало, въпреки че знаеше, че оръжието стреля към Винс. Бореше се с Шейн на пода и се опитваше да му вземе пистолета. Докато се бореха оръжието изхвърча някъде под бюрото. Джерико беше отгоре и успя да поеме контрол. Нанесе няколко удара с юмрук в лицето на Шейн, но тогава Пънк го удари с глава в ребрата и го бутна встрани. Вместо да продължи с атаката си обаче той започна да рита Шейн.
-„Защо не го убием още сега”, а? Знаех си, че не мога да имам вяра на някой от семейство МакМеън... – крещеше Пънк и риташе Шейн с все сила. Джерико стана на крака, засили се и бутна Пънк. Онзи все още беше с вързани зад гърба ръце.
Чу се тропане и вратата се отвори. Шейн бягаше. Джерико се опита да се фокусира върху Пънк, но тогава видя кръвта по пода. Мисълта за състоянието на Винс го порази за секунда и това го разсея. Пънк го удари в лицето с глава и го избута встрани. Докато Джерико все още бе замаян, Пънк успя да стане на крака и да избяга през вратата. В това време отвън се чу бученето на „Порше”-то на Шейн. Той вече се бе измъкнал.
Джерико разтресе глава и се изправи. Трябваше да реши какво да прави. Колебанието му не трая дълго и той мина зад бюрото. Пънк можеше да почака. Ако имаха късмет нямаше да стигне далеч. Винс обаче може би нямаше време за губене. Джерико коленичи до него и му помогна да се изправи. Куршумът от пистолета на Шейн се беше забил в лявото му рамо и раната кървеше силно.
-Дръж се, Винс. Само се дръж! – каза Джерико и извади телефона си, за да се обади за помощ. МакМеън от своя страна трепереше и оглеждаше стаята с празен поглед.
-Собственият ми син... – каза Винс – Собственият ми син.

Следва финалната глава за сезона...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...