Болен...

...съм. Яко такова. Едва преглъщам, трудно дишам, всичко ме боли, вие ми се свят. Това е сумирано. Ако трябва да се оплаквам пункт по пункт мрънкането ми ще е нещо от рода на:

1.Трудно преглъщам - всеки опит да запратя събралата се в устата ми слюнка обратно в гърлото ми е съпроводен с болезнена гримаса, също толкова болезнена болка (болезнено съчетание на думи) и болезнен дискомфорт в областта на цялото гърло (макар и по-концентриран в дясната част). Опитите да плюя слюнката (хей, селянче съм все пак!) не са кой знае колко по-успешни - при необходимите за плюене движения на устата гърлото пак почва да ме боли. Епик фейл? Indeed. Мразя да ме боли гърлото.

2.Трудно дишам - Венъм се е настанил в белите ми дробове и... да, ще спирам комиксите. Вдетинявам и идиотизирам се повече от необходимото. Забравете това за Венъм... да речем, че Хълк ми е стъпил върху гърдите ми, при което всеки опит да си поема въздух е съпроводен с толкова усилия, че чак се адъхвам. Проблемът е, че като не можеш да дишаш спокойно задъхването е силно проблемен процес.

3.Всичко ме боли - Да съм се бил скоро - не помня. Да са ме били скоро - не помня. И все пак чувствам цялото си тяло ужасно тежко, тромаво и болящо. Сега оценявам сладката болка на мускулната треска, която е с пъти по-приятна от състоянието, в което тялото ми се намира в момента.

4.Вие ми се свят - по-скоро ми се виеше. Пък и май е защото прекалено рязко ставам всеки път като съм легнал или седнал някъде. А днес ми се случва доста често... бляяя, този пункт отпада.

Причината: миналата седмица милата ми приятелка беше болна и аз, тъй като съм най-върховното гадже на света (сори, претенденти за поста. Сори, момичета с недостатъчно добри гаджета.) отидох до тях, за да се опитам да се грижа за нея. Така е правилно! Човек трябва да рискува здравето си за хората, които обича! Но пък после се чувства като мен, хъхъ. Прихванах палавото вирусче и днес от сутринта до вечерта се превърнах от все така усмихнатия и жизнерадостен Биров ("По-добър от вас" TM) в ходещ парцал, мрънкащ за това колко зле се чувства и колко лош е света. Даже и пост написах, за да се оплаквам. Иначе ако някой е виновен то това съм си аз - не защото отидох при Нели когато беше болна (btw моят настинков погром дойде точно седмица след нейния), а защото не взех мерки след това (прахчета, чайчета, боклуци).

Вече обаче почнах с лечението - яко чай, яко Tylol Hot, след около 50 минути (Бирово време това значи 23:00) ще почна супер мощно Ospamox-че, което буквално ще ме разтърси (Антибиотиците ви тровят! Лекувайте се с чист въздух и бабини рецепти, тип "увий ме, майко, в чаршаф, който е бил потопен в оцет, за да хвана, майко, бронхо-пневмония"). И най-важното - МЕД! Шибан мед! Да живеят пчелите, честно ви казвам. Още след първата лъжица болката в гърлото стана много по-търпима и също така си възвърнах гласа. Което ме подсеща - мрънках ли, че за час не можех да говоря? Не? Е, мрънкам. Нищо, мина ми. Хайде, пазете се от настинки и от глупави блогове.

С обич: Биров

1 коментар:

  1. Спайдърмен не умира!
    Пожелавам ти скорошно оздравяване :) И аз бих направила същото на твое място /за грижовността говоря/ ;Р

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...