The Naughty Spider-Man: Лази (радиоактивна) буба

Bireto Publishing, някои прави запазени.
Spider-Man и външният вид на някои от злодеите са собственост на Marvel Inc..
Мутрите на актьорите са си тяхна собственост.

THE NAUGHTY SPIDER MAN (#1)
ЛАЗИ (РАДИОАКТИВНА) БУБА

Бире Бирев отвори очи и впери поглед в тавана на стаята си. Една гнусна и многокрака гадинка се бе спуснала оттам чрез паяжината си и точно над носа му размахваше косматите си крака, сякаш се опитваше да му покаже паяков среден пръст. Като всеки истински superhero-to-be левент, Бирето изпищя като малка кучка, инстинктивно замахна с лявата си ръка, тресна паяка и го запрати към отворения прозорец.
„Едно на нула за човечеството, долна гадино!”, помисли си по типично смотаняшки начин Бирето и се надигна от леглото. Нахлузи някакви що годе изгладени панталони (с някое друго мазно петно с неизяснен произход по тях), сложи типично нърдските си очила и се погледна в огледалото. Вдигна ръка и стисна бицепс, за да се наслади на изключителната си мощ и физическата си сила, след което се засмя, може би донякъде осъзнавайки колко жалко изглеждаше в този момент.


Тъй като прозорецът бе отворен леко потръпна от ниската температура в стаята и се сети да си сложи тениска. Надписът върху нея „Снощи ме отвлякоха извънземни и сега ме боли задника” не трябва да учудва никого, тъй като вече сте разбрали с какъв главен герой си имаме работа. Та... загря Бире, че трябва да ходи на даскало, грабна петнайсет килограмовата си раница и излезе от стаята. В коридора чу пъшканията/крясъците на леля Мей и се заблея в затворената врата на стаята й. „Щастливец е чичо Бен...” мина през главата му. А да, аз не споменах, че тъй като съм хипер готин разказвач ще ви обяснявам дори какво си мисли Бирев. Аз вече съм в главата му, ще помогна и на вас да влезете. Не е приятно. Но да продължим с това, което се случи в този ден на Бире Бирев...
След като излезе от къщата се случи нещо, което не се бе случвало никога досега – Бире най-инцидентно, непредумишлено и без да иска се блъсна в излизащата от своята къща Нели Джейн (сега ще питате как човек, излизащ от една къща, може да се блъсне в човек, излизащ от друга къща. Е, аз няма да ви отговоря. Майната ви, това е разказ).

-Мале, мърльо, ако бях паднала после щях да те счупя от бой! – сепна се Нели Джейн, докато се отдръпваше от Бире.
-Аз... аз... аз...
-Да, теб. Много бой щях да ти хвърля, честно. Хей... ние не сме ли в един клас?
-Аз... аз... аз... – продължи да пелтечи Бире. Истински мачо, indeed.
-Да, с теб. От 5 години ти гледам мутрата всеки ден в час и дори не те познавам.
-Бире Бирев! – успя да изстреля Бире и протегна ръка. Нели Джейн я изгледа с известна погнуса.
-Казах, че не те познавам, а не че искам това да се променя. – тя се усмихна лицемерно, след което се завъртя на една пета и отпраши към училищния автобус.
-...обичам те... – промълви Бире със сълза в окото. Това беше едва шестият път в живота му, в който Нели Джейн му казваше каквото и да било. По-късно щеше да го напише в дневника си, но сега го чакаше лекция при любимите му преподаватели и трябваше да побърза за автобуса, ако не искаше да се налага леля Мей отново да разголва крак на улицата, за да му хване такси.

В ТОВА ВРЕМЕ В ЛАБОРАТОРИЯТА „ТОШКО ПОПОВ”

Доктор Красимир Конъров усилено се взираше през микроскопа в последните проби, този път от ДНК-то на комодски варан. Бяха му изпратени по факса от мили люде от далечна страна, знаещи как да изпращат по факс цели предмети. За съжаление опитът да му пратят евтин хладилник през факса се бе провалил. Няма перфектни факсове, няма перфектни хора. Това обаче не беше нещо, в което Конъров вярваше. Той търсеше перфектността и бе готов на всичко да я открие. Причината? Ще ви отегча допълнително с историята на живота му: на младини Красимир Конъров бил плейбой. Имал в лапите си множество жени, коя от коя по-красива, и се стараел винаги да им доставя максимално удоволствие. Легенди се носели за конъровия език и нещата на които бил способен. Един ден обаче се случил злощастен инцидент – свалил се с момиче, което брутално бил зарязал година преди това (той е плейбой, не ги помни всичките). Когато дошъл момента да приложи езика си в действие станал жертва на брутален замисъл от страна на момичето – тя извадила малка брадвичка от чантата си (пак казвам – това е разказ, могат да се случват такива неща) и брутално отсякла прословутия език. Конъров повече не я видял, но това нейно действие сложило край на кариерата му на плейбой. За сметка на това му дало повече време за учене, той станал велик учен и започнал да се занимава със скъпо струващи проекти. Не, че това е някаква утеха...
Скъпоструващ беше и проекта, с който се занимаваше сега – Конъров изследваше регенериращите способности на различни видове гущери, за да открие начин да накара езика си да порасне отново.
-Какво правиш? – чу се женски глас зад него.
-Мимо, мобо ми бамбембах мбъба ма мимобоба – измънка Конъров, докато измъкваше пробата от микроскопа и я скри под бюрото. Да, той няма език, следователно не може да говори. Аз обаче превеждам – „Нищо, просто си разглеждах пръста с микроскопа от скука.”
-Защо? – попита го колежката му Ети Октавиети, която с бавна стъпка влезе в офиса му. Както се досещате тя също разбираше езика на мрънкащите.


-Момо мама. (Просто така.)
-Сигурен ли си? Нали не се занимаваш с нещо опасно?
-Мо-омамо об оба ба обуамбам баями м абиамия м иб бямой бубем ба бъбе ахабам и ба аме убебеой? (По-опасно от това да облъчвам паяци с радиация с риска някой ученик да бъде захапан и да стане супер-герой?) Меееее! (Нееее!) – поклати глава Конъров и се усмихна. Все още имаше чар в него, макар езикът да беше кът.
-Ох, милият ми колега – каза Октавиети, погалвайки го по гладко обръснатата буза – не мисли за такива неща. Те стават само в комиксите.
-Баааа. (Даааа.)
-Хайде идвай в залата за презентации, че от гимназията „Коцевеличк Ебебертолбре” са домъкнали една група ученици, за да ги позабавляваме.
-Буми им бомо (Пусни им порно). – измрънка недоволно Конъров.
-Предложих, но преподавателите им полудяха. Хайде, ще им покажем паяците и всичко ще е наред.

В ЗАЛАТА

Бирев почеса носа си. Чувстваше, че скоро там ще се появи масивна пъпка, която ще се нуждае от масивно изстискване. „Спри да мислиш за глупости, Бире. Слушай лекцията, все пак интересна. Жалко, че доктор Конъров няма език. Жал ми е да го гледам как само размахва ръце и кима, докато доктор Октавиети говори за разни неща. Сигурно са интересни неща, но гърдите й ми пречат да се концентрирам. Бля-бля-бля, паяци, бля-бля, радиация, бля-бля. На кой му пука? Гърдите са си там.”
-Бире! – гласът на Цветелин Озмарков, неговият най-добър приятел, го изкара от унеса. Цецко, за разлика от най-добрия си приятел, бе гъзарче, което също бе хвърлило око на Нели Джейн – Виж кой е тук, Бире! Нашата приятелка!
Бирев откъсна поглед от интелигентната страна на доктор Октавиети и погледна натам, накъдето сочеше Цецко. Пред очите му се озова Нели Джейн, разглеждаща последния брой на Cosmopolitan и тотално неебаваща за презентацията на която присъстваха.
-Прекрасна е... – промълви Бирев.
-Да, ама е моя. Няма да й се точиш. Ти имаш толкова много, трябва да остане нещо и за мен!
-За какво говориш? Какво ти липсва пък на теб? – погледна го смутено Бирев.
-Бащина обич, тъй като татко все е зает с компанията си; достатъчно пари за нещата, които искам; вана, пълна с бира ииии.... ииии самолет.
-Съжалявам, че ще разочаровам, приятелю, но аз живея с леля си и чичо си, никога не съм виждал собствения си баща, нямам пари за нови очила и ходя с едни и същи от шести клас, а бира съм пил за последно миналата година на Великден. За самолети да не говорим, виждал съм ги само на картинки.
-Да, да, да.... трагедията на твоя живот. – каза Озмарков без дори да се заслуша в това, което му говореше Бире. Беше се зазяпал в Нели Джейн. Бирев забеляза това, ревността му го жегна и реши да се отдалечи, за да не гледа как най-добрият му приятел точи лиги по момичето на мечтите му.
Мина няколко метра встрани и се отдръпна от останалите си съученици, които изглеждаха слушаха презентацията на Конъров и Октавиети по-внимателно или поне още не можеха да откъснат очи от гърдите на докторката. Бирев се облегна на една стена и притвори очи.
„Ех, защо съм толкова смотан?”, бе единственият, макар и силно реторичен въпрос, който изскочи в съзнанието му. В този момент жестока болка прониза ръката му и той опули очи, стисна длани и се изпъна като пилон в стриптийз бар. Погледна дланта си и видя как един малък паяк, досущ като онзи от стаята му, го бе захапал. Мястото бързо се зачервяваше, а светлината също така бързо изчезваше. „Дево Мария, умирам!”, изкрещя наум Бире, след което се строполи на пода в безсъзнание. И после всичко беше мрак...


Бирето се събуди и пак се взря в тавана на стаята си. Не знаеше как се е озовал отново там. Лицето на чичо Бен се показа пред очите му. Чичо му се почеса по брадата и се ухили.
-Най-накрая. Добро утрооо!
-Добро да е. - простена Бире. -Дълго ли спах?
-Няколко часа, ама не спря да ревеш насън. То не бяха сълзи, то не беше чудо. Леля ти Мей по едно време искаше да те удуши с възглавница.
-Благодаря ти, че си я спрял.
-Не съм я спирал, просто я мързеше да стане от леглото.
-Как стигнах до тук?
-Цветелин и онова момиче отсреща, Нели Джейн, те докараха с едно такси. Цветелин каза, че те ухапал някакъв паяк.
-О да, паякът. - спомените удариха главата на Бирев като тежък махмурлук. –Чакай малко, как така с Цецко е била Нели Джейн?
-Обещал й, че ще я води до мола да й купува дрешки, за да му помогне да те замъкнат до таксито. Нямало много желаещи да помогнат...
-Аха... – Бире се замисли за това къде ли са двамата сега – Нещо друго каза ли?
-Да, да ти сменя бельото, защото си се подмокрил.
-Моля?!?
-Шегувам се. - чичо Бен се усмихна доволно. -Аз ще те оставям, че леля ти Мей е ненаситна. Абе... да си ходил на фитнес и козметик скоро?
-Не, защо?
-Няма значение. Няма значение. - чичо Бен излезе със замислено изражение, а Бире бавно се изправи. Чувстваше се доста добре. По навик погледна огледалото и отново вдигна ръката си, за да провери как е бицепса. Отново по навик се засмя и отмести поглед от огледалото, след което осъзна какво е видял и отново погледна натам. От огледалото го гледаше различен човек. Бе наедрял. Имаше добре оформени гърди и плочки на корема. Можеше да види почти всички вени по врата и ръцете си. Кривогледите му очи сега сочеха в една посока и най-важното: нямаше и след от пъпки в зародиш! Бе дошла ерата на недефектния Бире.


„Ухапа ме паяк. Говореха нещо за облъчване с радиация, следователно може би паякът е бил облъчен. И ме захапа. Следователно ми е направил нещо. Като ме захапа. Това ми звучи толкова познато...”
Сякаш някакъв инстинкт го накара да вдигне ръка и да притисне със средния и безименния си пръст центъра на дланта си. Оттам полетя бяла субстанция (не такава, перверзници) и се залепи за стената.
„Край!”, помисли си Бире. „Аз съм станал Спайдър-Мен!”. И тук историята ни свършва... Защо ли? Защото на Бире му трябваха едва 2 часа да изгледа първия филм за Спайдър-Мен, за да разбере какви сили има, как да ходи по стени, как да се люлее на паяжината, която тялото му произвеждаше. Финалната щриха от подготовката му за супер-герой бе да иде до „Бум-Бум” магазина, за да си купи костюм на Спайдър-Мен и вече бе готов да започне с новата си кариера. И ето така, с брутална интелектуална кражба на сили, име и костюм палавостта започна...

В РОЛИТЕ В ТОЗИ РАЗКАЗ (независимо дали на хората им се иска или не):

А.С.Биров в ролята на Бире Бирев
Яката какичка в ролята на леля Мей
Бате в ролята на чичо Бен
Нели в ролята на Нели Джейн
Краси в ролята на Красимир Конъров
Ети в ролята на Ети Октавиети
Цецка в ролята на Цветелин Озмарков

4 коментара:

  1. Бирев откъсна поглед от интелигентната страна на доктор Октавиети и погледна натам, накъдето сочеше Тошо.
    тошо кфо общо има?

    а разказа си го бива ~
    щом се засмях повече от 3 пъти ;D
    ще го пишеш ли редовно или когато ти е кеф?

    ОтговорИзтриване
  2. Останало е от старата чернова, въпреки че пет пъти го гледах за грешки. Мерси. Иначе ще го пиша когато съм на кеф. Не е нещо, което да е задължително да се пише всяка седмица като Ties that bind или FUW, а и нямам време за това.

    ОтговорИзтриване
  3. Хахахаха, да ти имам лелята (inlove)...

    Хареса ми, много ми хареса. За разлика от мен ти поне описваш по-подробно.

    Края най-вече, тва с гледането на филма ме смаза ;D

    Айде, чакаме следващия епизод! ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Да си на мястото на чичото, u mean. Радвам се, че ти допада, но отново подчертавам, че не е епизодично, т.е. ще пиша отделни разкази когато ми е кеф. Да, ще има обща история, но ще са горе-долу самостоятелни :P

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...