The Naughty Spider-Man: Here comes the laino

Bireto Publishing, някои прави запазени.
Spider-Man и външният вид на някои от злодеите са собственост на Marvel Inc..
Мутрите на актьорите са си тяхна собственост.

THE NAUGHTY SPIDER-MAN (#2)
HERE COMES THE LAINO

Тялото на Спайдър-мен се разби в асфалта, карайки героят ни да изкрещи от болка. „Пеем кур за носорoзите! Пеем кур за носорозите!”, повтаряше си той наум, докато се опитваше да се надигне. „Чичо Бен каза да стоя с тях и да гледам телевизия, докато не са решили да се е**т, но аз не. Тръгнах да спасявам града от престъпници! И на втората пресечка – кур!”. Потокът от мисли в главата на Спайдър-мен спря в същия момент, в който злият му враг буквално го прегази. Приличаше на... на нищо не преличаше всъщност. Много, много едър добитък, порода хомо сапиенс (мейби), облечен в кафяв (важно е, че е кафяв) костюм с рог на главата.

 Злодеят в атака!!!

Най-забележимото му качество бе, че размяташе новоизлюпени супергерои като прашки из пералня.
-Хей, хей, хей... – полуизкашля Спайдър-мен, докато се изправяше, държейки ребрата си – Виж, як си, готин си, харесваш ми. Ти си първият супер-злодей, който срещам в кариерата си. Но защо ти трябва да ме биеш така лошо? Защо ти беше да крадеш от банката? Не можеш ли да си намериш друга работа? Може да станеш бияч?
-Много говоРиш, палячо! Ще те смажа! – изрева кафявият гигант и се засили към нашия герой. Спайди успя да се усети навреме, изстреля паяжина към най-близкия стълб (бият се на улицата, близо до една градинка, сори, че не споменах досега, но съм кофти разказвач), след което я използва, за да се засили и да изрита гиганта в лицето. Ударът отхвърли Паячко назад, а костюмираният злодей само се олюля. Въпреки това след кратък, но изглежда продуктивен размисъл, злодеят реши да изплюе няколко зъба от устата си и погледна Спайди още по-агресивно.
-Мълтъв си!
-Я пак?
-Казах, че си мълтъв!
-Чакай, чакай... – Спайдър-мен отново реши да го забаламоса с разговор, за да има време да си вдигне задника от асфалта – Как така ще ме заплашваш бе? Аз се опитвам да върша добро за обществото! Не аз те накарах да вземеш тези пари! Аз ли те накарах? Кажи ми бе? Аз ли те накарах? Не, нали? НЕ! Всъщност, за да има как да те наричат вестниците... кой си ти изобщо?
-Аз съм Лайно! – каза с гордост гиганта.
-К... кой? Моля? Кой?!?
-Лайнооооо!!! – повтори злодея. Чак сега Спайди се замисли, че костюмът му трябваше да напомня вида на носорог.
-Искаш да кажеш Райно, а?
-Лайно, да.
-Р-то нещо ти се губи... – хилейки се каза Паячко, но преди да успее да довърши трябваше да отскочи встрани от поредната атака на носорога. Лайно (нелепо е да го наричам така, но...) обаче не се бе прицелил в него – той разби вратата на един микробус, изхвърли шофьора на петнайсетина метра назад, оставяйки жена му най-вероятно вдовица, и подкара возилото в неизвестна посока.
Спайди остана вторачен в него за няколко секунди, когато го приближи млад мъж.
-Няма ли да го последваш? Той избяга с парите!
-Да не съм луд! – измся се Спайдър-мен.
-Ти си супер-герой!
-Виж, човече, в момента съм пич с няколко охлузени ребра и много проблеми, който трябва да се прибира вкъщи, за да учи за тест.
„Тази супергеройска работа може би не е за мен”, мислеше си Спайдър-мен докато прехвърчаше като младо, буйно паяче от блок на блок. В крайна сметка все пак пристигна вкъщи и много внимателно влезе през прозореца и се преоблече. Погледна се в огледалото и с усмивка видя лицето на Бире Бирев, не маската на Спайдър-мен.
-Да, още може! Да! Да! Другата дупка! Другата! Да! – чуваше се гласът на леля Мей от семейното им ложе с чичо Бен. Бирев беше свикнал и реши да послуша малко музика докато учи (нали е мултифункционален), сложи слушалките и седна да чете.

Събуди се 2 часа по-късно, след като чичо Бен го плесна по главата.
-Ей, трябва да говорим.
-За какво? – попита сърдито Бирев.
-Последните няколко седмици нещо става с теб. Оценките ти падат, изморен изглеждаш, имаш синини. Да не си станал мъжка проститутка?
-Какв... не! Не, по дяволите!
-Добре, щях да се разтревожа ако имах мъжка курва вкъщи... Щом не е това да не са наркотици?
-Чичо Бен... – Бире го хвана за рамото – не взимам наркотици и не правя секс за пари. Всъщност... не правя секс изобщо.
-Вярвам ти. Поне за секса. – чичо Бен се насочи към вратата на стаята, след което се обърна с псевдо-загрижено изражение на лицето – И все пак леля ти искаше да ти намерим някакво допълнително занимание, което да те държи настрана от проблеми.
-И да ме изтощи още повече?
-Мълчи, че ако те чуе аз ще страдам. Отивай към лабораторията „Тошко Попов”. Ще си новия асистент на д-р Конъров и колежката му с големите гърди.
Бире изпуфтя недоволно, но нямаше избор – нарами раницата си и тръгна към „Тошко Попов”.

По пътя обаче се случи нещо неочаквано – сблъска се с Цветелин Озмарков, своя най-добър приятел, и Нели Джейн, любовта на живота си. Двамата се държаха за ръце и сила ревност парна Бирев както лавата парнa Ам-Гъл (сори, 20-годишен супер зарибен гийк разказва :D ).
-Бире! Къде се губиш? – изрева щастлив Цецко – Не съм те виждал от инцидента в лабораторията. Идвах няколко пъти, ама чичо ти каза, че те няма.
-Да, да, бях зает. Ъм... вие как сте?
-Ами добре. Ще се помотаем малко по магазините.
Бирев се усмихна на приятеля си и се обърна към Нели Джейн. Тя обаче зяпаше прилепналата му тениска с невиждан до момента интерес.
-Нели Джейн, здравей! – каза той притеснено.
-Ъ... а... здравей! – отвърна смутено тя – Тренирал ли си скоро?
-Не. Аз... ям Нескуик... с мляко.

Бире Бирев среща Цветелин Озмарков и Нели Джейн

Цветелин усети, че нещо не върви в негова полза и дръпна Нели Джейн за ръката.
-Трябва да вървим, мила. Ще се видим, Бире, и се пази, защото улиците са опасни!
-За какво говориш?
-Не си ли чул? Спасимир Терзович, онова якото руско хлапе, с което дружахме като малки, е станал някакъв супер-крадец. Днес са го видяли да се бие със Спайдър-мен в центъра на града.
-Колко тъп трябва да си, за да се правиш на супер-герой и да се биеш с престъпници? – попита Нели Джейн.
-Пф, той е герой. – отвърна Озмарков - Ти не разбираш. ‘Айде, Бире, ние потегляме!
-Хайде... – каза тихо нашия герой и се загледа в отдалечаващите се силуети. И тук разказът взе да става прекалено сълзлив, затова прекъсваме за един по-интересен момент.

ЛАБОРАТОРИИ „ТОШКО ПОПОВ”

-Трябва да ми кажеш върху какво работиш бе! – каза сериозно Ети Октавиети и тропна с ръка по бюрото на колегата си д-р Красимир Конъров.
-Мъмъмъмъ? (Как очакваш да ти кажа като съм ням, ма?) – отвърна той в типичния за него стил на няколкото звука.
-Добре де, да ми го напишеш. Аз ти разбирам мънкането, но... – докато тя казваше тези думи, той се натъжи и покри очите си с длан – Не, не, не плачи! Не исках да те обидя. Знам колко ти е трудно без език, но... животът все пак е хубав, нали?
-ПЛОСТОТИИ! – се чу чужд глас. Ети и Красимир погледнаха към остъклената врата на лабораторията и видяха силуета на хипер напомпания крадец в града – Лайно! Той без никакво усилие разби стъклената врата на парчета с рога на главата си и влетя в лабораторията.
-Ти нормален си? Как може да нахлуваш така? – изперчи му се Октавиети, но той я удари с глава и я прати в несвяст може би за вечни времена (кур, PG-13 сме и не можем да убиваме герои.... поне засега). Д-р Конъров скочи от стола си и започна бавно да отстъпва назад.
-Конълов, дошъл съм за теб! Знаеш кой ме изплаща. Човекът ти е дал много пали и е на мнение, че ги използваш за нещо лазлично от наледеното!
-Чудя се кой е по-труден за разбиране – немият доктор или ти с твоето впечатляващо Р? – каза Спайдър-мен секунди преди да скочи в гръб на гиганта.
-Ах, ти, насекомо! Млазя те! Умли! – крещеше Райно (чакай, чакай... не беше ли с Л?) докато се опитваше да разкара Спайди от главата си.
-Съжалявам, но за да умра ще ти трябва навит вестник или чехъл.
-Слаб хумол имаш! – изрева Лайно (така е по-добре) и успя да хване Паячко, след което да го махне от главата си и да го запрати към най-близката стена. – Плиготви се да умлеш!
-Пич, наистина не разбирам какво говориш... – каза Спайди, а гигантската буца мускули вече се бе засилила към него. Нашият (супер)герой обаче използва невероятните си рефлекси (и още по-невероятния си късмет), за да скочи над него. Точно като по филмите главата на Лайно нацели кутията на електрозахранването и тялото му започна да се гърчи от нахлулото вътре топличко електричество. Само след секунди Лайно лежеше на пода в несвяст.
-Докторе, добре ли сте? – попита Спайди.
-Мхм. – отвърна Конъров, но Паячко го подмина. Беше говорил на Октавиети. Нашият герой й помогна да се изправи и, въпреки нежеланието й, изтупа дрехите й.
-Добре ли сте? – попита отново.
-Да, добре съм. Благодаря ти. – отвърна тя.
-Радвам се, че са добре. – каза Спайди, зяпайки гърдите й.
-Моля?!?
-Нищо, трябва да вървя. Викнете полиция! – Спайди скочи към един от прозорците на лабораторията и излетя навън. Октавиети пък се обърна към колегата си.
-За какви пари говореше този големия?
-Ммммммм – вдигна невинно ръце Конъров и почна да подрежда разбутаната мебелировка.

Епичната битка в "Тошко Попов"

Половин час по-късно Бире Бирев излезе за втори път в този ден от лабораторията „Тошко Попов”, този път обаче през вратата и в цивилни дрехи. Първият му работен ден се беше оказал доста кратък, защото д-р Конъров и професор Октавиети бяха заети с това да обясняват на полицията (която вече бе арестувала Лайно) за случилото се. „Каква е логиката Лайно сутринта да обира банка, а няколко часа по-късно да се опитва да вземе пари от Конъров? Но каква е и логиката да се обличам в тънък червено-син костюм и да търкам гениталиите си в стените на сградите?”, запита се Бире, но бързо разклати глава, за да махне мислите от нея. Бе доволен, че се е справил така добре със задълженията си днес и това бе най-важното. Тъкмо обаче бе започнал да се наслаждава на умерено чистия въздух (ако не броим изпаренията от колите, носещият се във въздуха тютюнев дим и миризмата от близката дюнерджийница), когато някой го блъсна.
-Хей, внимавай! – изрева Бирев и се обърна. Беше го блъснал някакъв фотограф.
-Оу, извинявай... уау... ама че си хубав! – каза фотографа и се усмихна насреща на Бирев. – Педи Брок, приятно ми е.
-Ъм... хетеросексуален ученик, на мен също.
-Хехе, шегаджия! Искаш ли свирка?
-Моля?!?
-От „Дейли ШОК” имаме инициатива да раздаваме свирки на млади, съвестни граждани, за да информират околните, когато станат свидетели на нещо нередно. – Брок изкара малка пластмасова свирчица от джоба си.
-Аз... ъм... ще се въздържа.
-Не, не. Задръж я. – Брок му я пъхна в ръката. -Ако минаваш през редакцията някой ден само ми свирни!
Бирев се усмихна смутено на тръгващия си от сцената на събитието фотограф, но усмивката му се стопи като видя изписания на свирката телефонен номер, последван от надпис „HARDER!”. И така с победа над първия малоумник решил да се прави на много як, опипване на циците на професорка, среща с гаджосалите се Цветелин и Нели Джейн и свирка с номера на хомосексуален фотограф приключи този ден от живота на Бире Бирев/Спайдър-мен. „Най-лошото е”, помисли си той, „че май предстоят доста такива. Пеем...”.

В РОЛИТЕ В ТОЗИ РАЗКАЗ (независимо дали на хората им се иска или не):

А.С.Биров в ролята на Бире Бирев
Яката какичка в ролята на леля Мей
Бате в ролята на чичо Бен
Нели в ролята на Нели Джейн
Краси в ролята на Красимир Конъров
Ети в ролята на Ети Октавиети
Цецка в ролята на Цветелин Озмарков

+ интродусинг:
Пачо в ролята на Л(р?)айно

1 коментар:

  1. Хаха, добре, добре, Спайдърчо се усъвършенства - щом Лайно изпадна в несвяст :)

    Селф-мейд рисунката ти ме сцепи, честно ;D

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...