FUW: Новият главен мениджър обявява края на компанията

На стълбите на Театъра в центъра на Пазарджик се е събрала тълпа от двайсетина зяпачи, на които сме платили, за да са там, плюс пет-шест човека, чудещи се какво толкова ще става. Постепеноо тълпата нараства, а под звуците на "Stricken" на Disturbed се появява целият ростър на FUW - от BK, през Бож до Xtreme. Всеки един от работещите в компанията е там. След като те са се събрали и нервно чакат да разберат за какво са там, започва "Medicate" на Flaw и Биров излиза при тях и застава зад малката трибуна, направена за случая. Нели стои с усмивка от лявата му страна. Биров оглежда колегите си, след което се доближава до микрофона.

Биров: Добър вечер, отрепки! Добър вечер, скъпи зяпачи! Както виждате тук се е събрал целият ростър на FUW - всички кечисти до един бяха извикани тук от ръководството поради една единствената причина - голямото съобщение, което аз имам честта да обявя. Но първо малко предистория... както някои от вас знаят на BeachBattle III миналата неделя аз нападнах, пребих и сериозно контузих НикитУ ЛазарУв. След като докторите потвърдиха, че той е аут за неопределено време, в сила влезе клауза от договора, който той подписа с мен и Нели преди две седмици. НикитУ не знаеше, но според този договор ако нещо се случи с него и не може да изпълнява задълженията си, то позицията на главен мениджър на FUW се заема от... мен!

Тълпата освирква по даден от нас знак, насъбралите се неутрални хора се увличат и също започват да освиркват. Кечистите гледат невярващо.

Биров: Да бе, можете ли да повярвате? Този малък план беше по идея на Нели и проработи повече от добре - нападнах НикитУ преди няколко месеца на Second Anniversary Show, накарах го да се изнерви до такава степен, че да се съгласи да подпише договор с мен без дори да го гледа, след което го разкарах от картинката. И сега... е време за голямата новина. През последните месеци рейтингите на компанията спадаха постоянно, покупките за PPV-та също. Време е за промяна, но тя не може да дойде ей така, а ако дойде постепенно това ще продължи да носи загуби. Точно затова, след двугодишно съществуване без прекъсване, считано от днес FUW излиза в почивка за неопределено време и няма да провежда свои шоута и PPV-та.

Oще по-голям шок за кечистите, още повече освирквания от публиката.

Биров: Положението е такова... започнахме силно преди години, но заради лошото управление нещата въобще не са на нивото, на което можеха да бъдат. С прекратяването на шоутата ще бъдат замразени и всички титли, считано от днес. Т.е. ако някога FUW се завърне в ефир, чак тогава ще започнат да се броят нови дни към шампионствата на четиримата текущи шампиони. Прекъсва и Gold Rush турнира, макар и да е едва по средата си. Пак казвам - ако се върнем в ефир, ще продължим там, откъдето започнахме. Това е. Колкото и да не ми се иска ме карат да благодаря на всички, които са ни подкрепяли досега и да си пожелаем някой ден тази компания да се завърне отново в бизнеса, по-силна от преди.

Биров се ухилва широко, след което хваща Нели за ръката и двамата се прибират с тълпа охрана вътре в Театъра. Кечистите на компанията още стоят шокирани, разбрали, че вече нямат работа, а насъбралата се вече солидна тълпа освирква с пълна сила.

---------------------------------------------------

Бел.автор: Ами... това е. Чудих се, чудих, реших да го спра. Приятно е да го пиша, приятно е да измислям истории, но какъв е смисълът като почти никой не го чете. Освен Шефката и Пачо и Ани от време на време, не знам кой чете FUW през последните месеци. Коментари отдавна няма, а честно казано и не искам (знам, че няма какво толкова да се коментира), че да разбирам от тях колко са читателите. Радвам се, че един подобен проект просъществъва цели 2 години и отгоре, гордея се с глупостите, в които описах, че са замесени участващите. Дали някой ден ще го пиша пак? Може би. Не знам, а и не зависи само от мен. Пак благодаря на всички, които са чели поне едно шоу и са се забавлявали.

FUW BeachBattle III - 29.08.2010 (Week 35)

Theme songs:
Limp Bizkit – Walking Away
B.o.B. ft. Hailey Williams and Eminem – Airplanes

Пак сме в колодрума на Острова в Пазарджик, защото тази вечер отново ни чака шоу на открито. Гръмват малко фойерверки, дарени ни от „ФойерверкС”, от колоните (взети назаем от верен фен, на когото благодарим) звучи единият theme song на PPV-то – “Airplanes” на B.o.B. Да, твърде гей е за кеч-шоу, но имаме право да правим каквото пожелаем, така че... Чака ни страхотно шоу – два отборни мача, от които един за титла, два женски мача, от които един за титла, един Street Fight и естествено главният мач, в който ще са заложени FUW титлата и Money in the bank куфара. Също така ни чака нещо друго и доста важно – Биров и Нели обещаха миналата седмица, че ще успеят за една седмица да разкрият кой нападна НикитУ ЛазарУв на Second Anniversary Show преди точно 2 месеца. Но всичко по реда си! Започваме със сблъсък, чиято история започна преди още повече време – BK срещу другаря Дмитрий Ангелов.

Оправдания

Три дни след като се завърнах от море най-накрая се наканих да напиша нещо в блога, макар и постът да няма да е нещо особено. Да, мейтс, бях на море за една седмица и просто нямаше как да пиша каквото и да било тук, а единственият подготвен пост беше постналото се автоматично в неделя FUW Clash. Затова е така празничко тук, но пък като се има предвид колко на брой постове могат да бъдат открити отдясно в категориите не мисля, че една празна седмица е какъвто и да било проблем. Хм, оправдавам се... ще кръстя поста "оправдания". Вие най-вероятно вече знаете, че се казва така, защото сте видяли първо заглавието, но ето ви малка тайна - най-често кръщавам тези свои постове едва след като съм ги написал, защото честно казано техните имена се измислят по-трудно и от имената на разкази.

Та да продължа с оправданията... не мога да кажа, че нямам време за писане, особено през последните три дни, тъй като по цял ден вися вкъщи, спя до обяд, ям, зяпам кеч (като болест е в дадени моменти...) и цъкам NFS. Врътнах "Carbon" за два дни, почнах "Most Wanted". По-лошото е, че съм превъртал и двете, но пък това са последните NFS-та, които ми вървят без проблеми, а докато бях на море се надъхах за малко street racing пред компа след като цъках "Carbon" на PSP-то на брата на приятелката ми. PSP е доста забавна джаджа, между другото. Да, знам, че звуча дяволски детински... Но това съм си аз, не вярвам някой (дори тези от вас, които не ме познават лично, а само от блога) да се изненадат.

И все пак намирам и време да попиша по малко, макар че пиша нещо, което малко от вас четат, а именно FUW и по-точно предстоящото (тази неделя) PPV "BeachBattle III". Тези дни мислех, че май е време FUW да получи почивка. Мислех си да го спра завинаги (нито четенето му вече е такъв кеф, нито писането му), но просто не мога. Превърнало се е в навик. Тези дни ще реша какво ще правя, като през това време ще дописвам PPV-то, което се получи доста добре според мен. Точно задоволството ми от историите, които измислям, ми пречи да го спра. Също и факта, че го пиша от вече над две години. Поклон за мен? Усмирителна риза? Може би и двете едновременно. Това ще да е правилния подход към мен. Всички гении са малко луди, всички луди са поне малко гениални.

Тази седмица освен този пост и "BeachBattle" в неделя друго в блога няма да има. Другата седмица може би нещата ще са малко по-добре, а може би не. Зависи дали ще ми се пише/записва, дали ще имам нещо за казване, описване или пък муза, за да сътворя нещо. Жегата пречи, знаете. Може пък да ви разкажа впечатленията си от морето. А може и да не го направя. Обърках се прекалено много... Чао.

FUW Clash - 22.08.10 (Week 34)


+ Започваме шоуто с картина от офиса на НикитУ Лазарув, който неуспешно се опитва да оправи вратовръзката си пред едно огледало. В офиса влизат Биров и Нели и се разполагат удобно на столовете.

НикитУ: Какво правите бе, уоу?
Биров: Дошли сме да говорим. (Нели само повдига вежди с усмивка)
НикитУ: За какво?
Биров: За твоя проблем с нападателя. Онзи, който те нарита доста брутално на Second Anniversary Show. Мисля, че с Нели можем да ти помогнем да го откриеш.
НикитУ: Ти си сбъркан... може и да е от полза точно ти да се заемеш с търсенето. Добре, кажи какво искаш в замяна?
Биров (ухилвайки се): Познаваш ме доста добре. Искам мачът ми с Асото на BeachBattle да е Street Fight.
НикитУ: Нищо по-лесно от това. Считай го за направено. Само че искам резултати в търсенето ви. Бързо!
Нели: Всъщност... ние мислим, че ще можем да ти посочим нападателя до седмица, т.е. на BeachBattle.
НикитУ: Ако това стане получавате два дни на морето за моя сметка.
Нели: Ще минем и без двата дни, които ни предлагаш, но има една подробност – както знаеш имам намерение да ставам адвокат, затова съм подготвила договор, който да подпишеш, за да са ясни нещата между нас.
НикитУ (гледайки недоверчиво): Договор?!? Какво пише в него? Не трябва ли да извикам някой разбирач... примерно Бож... да го разгледа?
Нели: Не, естествено. В договорът пише, че ние поемаме задължението да разкрием кой те нападна на Second Anniversary Show, а ти, в замяна, уреждаш мача на мишо с Асото да е Street Fight.
НикитУ (подписвайки договора): Готово. Сега вън от офиса ми, имам важна работа... (поглежда незавързаната си вратовръзка)

Биров и Нели се споглеждат, усмихват се и излизат от кабинета, а НикитУ продължава да се мъчи с проклетия възел.

+ След този интригуващ разговор се прехвърляме в залата, където фойерверките дават същинския старт на тазседмичния Clash. Чака ни солидно шоу – Bulletproof ще се изправи за втори път срещу Зото, Биров и BK имат отборен мач срещу опонентите си за BeachBattle Асото и Дмитрий Ангелов. Но това по-късно тази вечер – започваме с мач от груповата фаза на Gold Rush турнира – двама партньори, имащи доста проблеми в последно време се изправят един срещу друг – Саша е вече на ринга и се зарежда с енергия, сецайки здраво от един приятно закръглен масур, а Накрен слиза по рампата, пъхайки хапчета в устата си и преглъщайки с много вода. Всеки има начин да се надъха, кои сме ние, че да ги виним? Саша vs. Накрен започва сега!

Какво чета в момента (16.08.10)

Минаха две седмици от последния пост на тази тема, така че ситуацията е малко по-различна. Още преди седмица приключих най-накрая с втората книга от "Лисици в лозето/Оръжия за Америка" и тя вече остава в миналото. "Юлиан", за която предният път писах, че има лек дефект и горе-долу 20 липсващи страници, се оказа доста интересна и в момента наблягам най-вече на нея. Животът на императора, както и бележките на двамата му приятели върху мемоарите му, са наистина интересни и времето ми минава наистина бързо с книгата. Пък и след един бърз преглед не установих други липсващи страници напред, които да ми развалят четенето, а това, което го няма не е от съществено значение.

Пробвах "StarCraft II: Heaven's Devils", първата книга по новата игра на Blizzard. Книгата разказва за младежките години на Tychus Findlay и Jim Raynor (две от главните лица в кампанията на играта). Може би заради това не ме очарова особено и я оставих на третата глава - книгата разказва за периода на Guild Wars, когато човечеството все още не се е сблъскало нито с протосите, нито със зергите. Честно казано не ми се задълбава чак толкова в миналото на героите и щях да се радвам повече ако книгата бе по-солидно свързана с настоящата история на играта. Примерно ако разглеждаше периода от 4 години между края на Brood War и началото на Wings of Liberty. Да се надяваме, че в следващите книги ще има нещо подобно.

Книгата обаче ме надъха да обърна внимание на историята на самата StarCraft. Порових се за manual-a на първата игра и както и очаквах там намерих доста подробни истории на трите раси. Разбрах неща, които изобщо не съм подозирал и които мисля, че или не се споменават в играта, или пък ако се споменават то е прекалено бегло. Евала на Blizzard, че винаги са отделяли такова внимание на далечната история на расите и световете в игрите си, макар тази информация да представлява интерес само за малцина ентусиасти като мен. След като приключих с инфото от manual-a (което е около двайсетина страници) почнах The Story So Far - бърз преглед на случилото се от началото на първата игра до началото на втората. Така не ми се налага да играя кампанията на SC I, която съм почвал няколко пъти, при това неуспешно.

Прочетох "Легенда за Сънната долина" на Ървинг Уошингтън. Винаги съм харесвал легендата за Конника без глава (да, за това става дума) и се зарадвах като открих оригинала в библиотеката на дядо ми, макар от анимациите и екранизациите по темата да знам как точно протича всичко. Легендата е кратка и приятна за четене. В книжката са сложени и другите разкази на Уошингтън, като и те си струват четенето. В началото на живота си той е наблягал повече на разкази с фантастична тематика, като се говори най-вече за призраци, занимаващи се с разни холандски преселници в Щатите. Понататък обаче творчествтото на автора се премества към индиандските легенди, може би защото е развил интерес към индианската култура. Честно казано първите му разкази ми харесаха много повече от индианската част от книжката.

Започнах и "За кого бие камбаната" на Ърнест Хемингуей. Ако трябва да съм честен началото не ме впечатли особено и затова книгата в момента е на изчакване. Направи ми впечатление само гадната сложност на изреченията, причинена от многото съюзи в тях. Т.е. има прекалено много "и"-та. Едва ли преводачът е виновен, така че съм склонен да обвиня Хемингуей. Като прочета повече или направо я приключа ще говоря пак. Но засега четенето й се отлага.

Утре заминавам за Черноморието и имам намерение да взема със себе си "Юлиан" (която има още доста странички за изчитане), както и да си купя третата книга от "Hellgate" поредицата. Не, че предните две бяха нещо особено, просто искам да видя и "края", доколкото това може да се нарече край. GG, мейтс, и четете повече!

FUW Clash - 15.08.10 (Week 33)


+ Преди дори да започне шоуто виждаме запис от по-рано днес – Xtreme тренира на ринг с някаква неназована боксова круша, когато изведнъж на ринга се появява NMP с куфарче в ръце и маниакална усмивка. Рапърът се поклаща нервно, а когато шампионът се обръща към него, леко тръгва напред. Това стряска Xtreme, който моментално се измъква от ринга и грабва титлата си, стояща върху един стол до момента. NMP се разсмива на ринга и крещи „Шегувах се! Шегувах се бе! Няма да го използвам, нали ти казах?”. Въпреки това, невъзприелият шегата Xtreme си тръгва от залата бесен. И тук записът свършва и фойерверките започват – време е за Clash.

И как само ще започнем това шоу – Ети ще получи обещания си мач-реванш за Bra Championship-a, който Шефката й отне преди две седмици. Ети вече е на ринга и загрява за мача. След като вече официално е студентка (както и още две от нашите „работнички”, а именно Нели и Силвия), на нея й остава само да си върне титлата и всичко в животът й ще е на шест. Но на рампата със златният сутиен в ръце и доста весело изражение излиза Шефката, новата шампионка. Тя се качва на ринга и дава знак, че е готова мача да започне.

-FUW Bra Championship: Eti vs. Shefkata © - Ети в самото начало на мача рита дясното коляно на Шефката, след което излиза извън ринга, дърпа крака на Шефката и започва да го удря в металната колона. Тя се опитва да я контузи, колко очевидно! Шефката се измъква от ръцете на претендентката и отива в средата на ринга, но вече накуцва леко. Ети се връща на ринга и продължава атаката над крака. Шефката крещи от болка и се измъква от ринга, за да се спаси. Ети обаче продължава с атаката си и рита крака й отново и отново. Накрая се налага съдията да се опита да я спре. Тя обаче не спира със злобната си атака и съдията я дисквалифицира! Ети се самопрецака (яка дума, а?)! Тя се обръща към рефера и разбрала решението му бясно се нахвърля върху него. Удар след удар за съдията, докато Шефката не се опитва да се намеси. Това обаче е грешка – Ети отново се обръща към крака й и заключва Ankle Lock! Шефката крещи от болка, а идват служители на компанията и други рефери, които откъсват Ети от плячката й.

Те я прибират зад кулисите, а други помагат на шампионката да се прибере зад кулисите, накуцвайки. Пак силно начало. Добри сме в силните стартове на шоутата... да видим дали ще запазим темпото.

Сутрешни видео излияния aka "Да попсуваме Дикси"

Днешният ден започна с уеб-камера и микрофон. Първо направих един клип на... обща тематика, колкото да се разбудя, а след това в рамките на десет минути изливах жлъч и омраза по посока на Дикси Картър, президент на TNA. Т.е. който не се интересува от кеч да не гледа второто клипче, съншайнс!

СУТРЕШНИ ИЗЛИЯНИЯ

БИРОВ ГОВОРИ ЗА... ДИКСИ КАРТЪР

WWE SummerSlam 2010 - Очаквания

В последните няколко дни се двоумя как да представя мнението си и прогнозите за SummerSlam - с текст или с видео. Предпочетох първия начин поради няколко причини, най-важната от които може би е, че прекалено сериозно гледам на това PPV, че да говоря простотии, които пък биха направили едно видео гледаемо. Затова превюто на SummerSlam достига до вас под формата на букви. Насладете му се и ме обичайте затова, че ви занимавам дори с такива, неинтересни за вас неща.


Като за начало мога да кажа, че не съм особено доволен от карда. Хора като Джак Суагър, Крисчън и Дрю МакЕнтайър останаха извън него, а можеше да им се намери място. Миз се очертава да има мач, но ако и той бе останал "навън" нещата щяха определено да са по-зле. Също така WWE така и не намериха време да изградят някаква приятна вражда за отборната титла и пак оставаме без мач за нея. Недоволството ми си личи и от факта, че в продължение на 2-3 седмици rebook-нах целия SummerSlam с поредица от постове тук, превръщайки го в това, което ми се искаше да видя. И все пак макар кардът да не ми хареса, WWE билднаха доста добре някои от мачовете, така че ще отбележа поотделно къде билдът ми е харесал и къде не. А сега - в детайли!

Guest Booker: Как протича моят SummerSlam 2010


Постове за build up-a на мачовете:
-US Championship: Miz vs. R-Truth
-Five-Way IC Championship: Dolph Ziggler (c) vs. Christian vs. Matt Hardy vs. Drew McIntyre vs. Koffi Kingston
-Big Show vs. CM Punk
-6-on-6 Tag Team Match: NEXUS vs. RAW Superstars
-Lumberjack Match: John Cena vs. Wade Barret

-Triple Threat World Heavyweight Championship: Rey Mysterio vs. Jack Swagger vs. Kane (c)
-WWE Championship: Edge (c) vs. Randy Orton

След като описах в рамките на 6 поста как аз бих развил мачовете и враждите за SummerSlam, реших, че трябва да дам завършен вид на работата си и да опиша как според мен трябва да протече и самия SummerSlam – къде трябва да идат победите, какво трябва да се случи, колко време трябва да са мачовете (макар това да е само приблизително). Естествено, този пост ще е най-субективен от всички, въпреки че се опитвам да book-на нещата рационално, а не по лични пристрастия. So… here… we… go!

Guest Booker: Моят SummerSlam 2010 - World Heavyweight Championship

Последният мач, който съм предвидил за моя кард на тазгодишния SummerSlam, е вторият main event - мачът за World Heavyweight Championship-a, който Кейн спечели на Money in the bank.

Защо не Кейн-Мистерио 1 на 1?: Абе... не знам. Честно казано след второто промо на Кейн след спечелването на титлата, в което каза, че (уж) Рей е нападателят на Тейкър, това мачът да е 1 на 1 ми се стори добро и даже го очаквам с известен интерес (даже може да се каже, че това е единственият мач за SummerSlam, който чакам с наистина голямо нетърпение). От друга страна обаче съм на мнение, че набраната инерция от Суагър не трябва да се губи и така и така той е постоянно замесен около Мистерио, заслужава да бъде в мача. Точно затова се опитах да попроменя нещата така, че и той да е част от карда на SummerSlam. Как? Надолу пише.

FUW Clash - 08.08.10 (Week 32)


ЛИНК ЗА ОБНОВЕНАТА СТРАНИЦА С МИНАЛИ РЕЗУЛТАТИ
ЛИНК ЗА ОБНОВЕНАТА СТРАНИЦА С ИСТОРИЯ НА ТИТЛИТЕ

+ Седмица след PPV-то HEAT/HATE (или беше обратно? Мисля, че доста пъти го обърках...) сте отново с FUW Clash! Без да губим време преминаваме към първия ни мач. Той донякъде е реванш от преди няколко месеца, когато тези двамата се срещнаха за пръв път. Сега обаче мачът е част от Gold Rush турнира и първия от неговата втора фаза. Пръв на ринга излиза The Face of Honesty Лука Пейн, който, както и да го погледнеш, досега няма загубен мач. Да, има само победи в 1 на 1 мачове, но пък нито една от тях не е била честна. Нито една. Той ще трябва да се завърне към корените си, така да се каже, защото на рампата се появява противника му – NMP! Той излиза с бавна походка и куфарчето си в ръце, а съдията е готов.

-Gold Rush Tournament Phase 2 Group A: Luka Pain vs. NMP – Мачът започва с видимото предимство на NMP, който се старае всеячески да нарани бившия си враг. Пейн обаче предвидливо излиза извън ринга, като това му донася и успеха – докато NMP се опитва да се докопа до него, съдията се опитва да спре рапъра и така е бутнат леко встрани. Точно този миг е използван от Пейн – той удря NMP със собственото му Money in the bank куфарче, след което се качва на ринга и го тушира с помощта на въжетата.

Пейн веднага бяга от ринга с усмивка на лице. Той вече записа две победи в Gold Rush турнира. NMP се изправя бавно под окуражаващите аплодисменти на феновете и се заглежда в куфарчето си, което за съжаление му костваше мача този път. Добро начало... не за него де. Както и да е, продължаваме нататък!

Limp Bizkit - Walking Away


Доживяхме! На повечето фенове на Limp Bizkit сигурно им е ясно, че излизането на новия албум се бави повече от предвиденото. Аз лично се надявах през април (да, този, който мина) вече да го имам, но не - вече сме в началото на август, а няма изгледи "Gold Cobra" да излезе поне още месец. Фред Дърст прехвърли вината на издателя, но аз нямам намерение да се занимавам с това кой е виновен - искам само евентуално "Gold Cobra" да стигне до мен, като колкото по-бързо това стане, толкова по-добре.

На Дърст, който стана доста общуваща с феновете личност чрез Twitter и Facebook (даже ми отговори на едно кратко писмо в Skype с три думи - "Thanks buddy. Sincerely." :D), изглежда му стана ясно, че албумът се бави прекалено много и че ние, феновете, губим търпение и пуснаха ей така, безплатно, Why Try за слушане в сайта. Беше приятна песен, надъха ме, но не ме накара да я кача в плейъра си и да я слушам постоянно. Тази нощ обаче (седми срещу осми август) той реши, че е минало прекалено много време от Why Try и пусна нова песен - чаканата от мен Walking Away, в чийто семпъл преди мноооого месеци чух едно доста приятно крещене от страна на Дърст (който, нека признаем, не е велик певец).

Първоначално не можах да чуя песента в сайта, в който Дърст я качи, тъй като сървърът му се срина почти моментално. Някакъв много добър и готин човек (немец, изглежда) обаче бе успял да я запише и качи в YouTube. Евала за което. Приятно слушане на всички, фенове или не, дано песента ви хареса. Аз я слушам за девети път в момента и нямам намерение да спирам скоро.

Guest Booker: Моят SummerSlam 2010 - Big Show vs. CM Punk

Това всъщност си е реална история, просто ще направя някои промени, които да я направят по-приемлива за мен, по-пикантна и логична. Да, имаше някои грешки, като например това защо Пънк не си направи просто нова маска, а започна да ходи без такава, както и начина, по който Джоузеф Мъркюри (кефи ме цялото име) също остана без маска. Е, ще се опитам да ги пооправя (защото, представете си, се взех за по-велик booker/writer от тези в реалното WWE). Само да отбележа, че е взета предвид контузията на Пънк и той излиза с превръзка за ръката си. Билдът за CM Punk vs. Big Show започва тук.

Guest Booker: Моят SummerSlam 2010 - IC Championship Match

Лично на мен „враждата” (макар това да е доста силна дума) между Кофи Кингстън и Долф Зиглър изобщо не ми допада. Двамата имаха цели три мача помежду си досега само през последните 2 месеца, а този петък ще имат още един. Не знам дали ще намерят място в карда на SummerSlam, но според мен е важно IC титлата да бъде защитавана на PPV-то, като по този начин се даде шанс за изява и на други хора. Какво имам предвид ще стане ясно в описанието на build-a около IC титлата, който съм подготвил.

Кратки впечатления от StarCraft II

"Не, Тоньо.. Не... не и star craft 2... тъкмо си говорихме с Нела, че все още не си из-nerd-ял толкова щом все още не играеш star craft... но ти явно си напреднал, докато ние се тъпчехме в Скорпио :D"

Този коментар под мой статус в Facebook описва доста добре ситуацията. Фен съм на игрите на Blizzard, няма спор. Обожавам "WarCraft 3 TFT", прекарал съм доста (но не прекалено) приятни часове с Diablo I, WarCraft II и World of Warcraft (но на пиратски сървър, разбира се, пари за глупости нямам), а Diablo II LoD до ден днешен си остава любимата ми игра и от време на време се сещам за нея и я разцъквам с удоволствие. StarCraft обаче бе играта, която така и не ме грабна. Пробвал съм skirmish няколко пъти, два или три пъти съм започвал кампанията, но играта така и не ме очарова до такава степен, че да я довърша. Ето защо не очаквах с огромно нетърпение StarCraft II. Докато Мирчев (съквартирантът ми) цъкаше бетата се впечатлих от някои неща (разнообразните единици, примерно), но пак не бях кой знае колко надъхан. Това се промени след като видях ето този трейлър:





Видях го в блога на Strangera, за което му благодарим най-тържествено, разбира се. Този толкова надъхващ трейлър ме накара да се заинтересувам от излизането на StarCraft II и ето, че дори пиша за нея. Вчера (3 август) я качихма на лаптопа на Пачо (защото е почти сигурно, че няма да тръгне на шестгодишните ни настолни бракми), минахме 5 мисии от кампанията, оставихме я. След това снощи от 22:00 до 2:00 минахме още 7 мисии, обаче сънят ни надви. Въз основа на тези 12 мисии и видяното досега ми се ще да хвърля няколко похвали по играта и да кажа какво точно ми направи впечатление в нея.

Ще наблегна на това, което ме впечатли най-много - историята и това как тя е вградена в самия геймплей на кампанията. Историята в StarCraft II е представена с голямо количество клипове, показващо разговори между членовете на кораба Hyperion. Има по един преди и след всяка мисия. Освен това между мисиите играчът има възможност да обикаля (не свободно, но пък задоволително) чрез главния герой на Terran-ската кампания Джим Рейнър из различни помещения в кораба - барът, лабораторията, ъм... "ковачницата" ( :D) и мостика. Основното в бара е наемането на наемници, които са малки групи от елитни unit-и (примерно елитни Firebat-и), които може да "викате" чрез специална сграда по време на мисия. В лабораторията се проучват събраните по време на мисия зергски или протоски "research"-ове, с които могат да се правят специални ъпгрейди на някои сгради. Ковачницата пък служи за закупуване на ъпгрейди за както на сградите, така и на единиците. Мостикът пък е мястото където се избират следващите мисии. Точно така - в един момент кампанията не върви мисия след мисия, а дава избор измежду няколко планети, където може да поемете определена мисия. Това е адски свежо и определено разчупва геймплея. Може и да го е имало в някоя друга реалновремева стратегия, но аз го виждам за пръв път. Също така съществува възможност за избор - макар още да не сме минали и половината мисии вече на два пъти ни се наложи да избираме между една или друга възможност (всъщност кого да послушаме и как да подходим към дадена мисия). Не знам какво влияние оказват на историята тези избори, защото ако ще преиграваме мисии с различен избор, ще е след доста време, но наличието на самата възможност да избереш е приятно. Дори историята да е линейна, по начина, по който е представена, това въобще не се усеща.

За наистина приятното усещане по време на игра спомагат и добре изградените герои - Jim Raynor (главен герой, повечето играли единичката знаят по-добре от мен кой е той), Tychus Findlay (badass marine), Matt Horner (дясната ръка на Рейнър), Dr.Ariel Hanson (която е доктор и си мисли, че може да открие лек за зергската инфекция) и още много други. Приятна изненада за мен бе появата на Nova, която бе замислена като главна героиня на непросъществувалия проект StarCraft: Ghost. Разнообразието от герои, постоянната комуникация помежду им и фактът, че отношенията помежду им еволюират по някакъв начин прави кампанията още по-увлекателна.

Друго нещо, което ми направи силно впечатление, е фактът, че мисиите не са ограничени в това да строиш база и да изнасяш противник. Напротив - има голямо разнообразие, като дори обикновени мисии като правенето на конвои, са направени по-разчупени и интересни. С други думи вдигам всичките си четири палеца нагоре за старанието и фантазията, която Blizzard са вложили в тази игра. Тъй като не виждам как много от нещата в тази кампания могат да бъдат приложени при Protoss-ите и Zerg-ите, предполагам, че в идните два експанжъна ще могат да се видят още много нови и впечатляващи неща.

Да, определено съм почнал да говоря като тотален nerd. Просто от доста време не бях попадал на игра, която да ме впечатли и очарова така. Като се замисля, аз всъщност от доста време не съм играл каквато и да е игра, но това е друг въпрос. Изглежда Нели и Ети (авторката на коментара в началото на поста) наистина са сгрешили и аз все пак съм се nerd-нал достатъчно, че да се радвам на StarCraft II. Не, че има значение. Минем ли кампанията с Пачо най-вероятно ще забравим за играта... до момента, в който някой ден не си изкарвам парите сам. Тогава едно оригинално копие (естествено, че играхме пиратска версия) ще ми се струва доста приятна покупка. True story.

Препоръчани песни - Част 52

Лято е, бандите ги мързи да правят къртещи песни, а дори да правят мен ме мързи да ги търся. И все пак събрах цели 5 песни, които не съм споменавал, а си заслужават. Enjoy!

Mystique - Blue Stahli vs Korn - Freak on a leash (Remix) (ПесенТА на това издание на препоръчаните. Радва ме адски много, както и клипа, който съм дал. Трудна е за намиране, ако някой я иска да почва да се моли).
Skillet - You should've when you could've (Пак Skillet-ова песен с яко солещ текст)
Serj Tankian - Borders are (Новият сингъл на Серж, първи от предстоящия нов албум. Доста интересно и различно звучене, зарибява много)
Rammstein - Mein Herz Brennt (Покрай жена ми прослушах Rammstein... или поне някои техни песни. Хайде сега и вие покрай мен.)
Flaw - Wait for me (Тази е бавна, оу! Баладичка... за нежните.)

И нещо като новина: Бизкит уж са започнали снимките на новия си видеоклип, но все още не се знае кой ще е сингълът, нито кога ще излезе. А като се замисля, че в началото на годината се надявах, че за рожденния си ден (т.е. в началото на април) ще съм си купил албума... Ужас.

Guest Booker: Моят SummerSlam 2010 - US Championship Match

Както около щатската, така и около интерконтиненталната титли могат да се изградят достатъчно интересни истории, че да си заслужат мачове на PPV. Пък и така се обръща внимание на младоците, затова мисля, че е важно да има PPV мачове за тези две титли. Този път ще разгледам ситуацията около US титлата (за да приключа с буукването на RAW частта на SummerSlam), a по-нататък ще обърна внимание и на интерконтиненталната. Преди това обаче малко отклонение, а именно няколко думи за отборните титли и отсъствието им от моя SummerSlam:

Tag team девизията страда в последно време, а най-вероятно няма да има мач за титлите на (истинският) SummerSlam. При мен също няма поради факта, че е нужно малко повече време за работа по този въпрос. Да речем, че примерно The Hart Dynasty продължават историята с The Usos, като може да се намесят Сантино и Козлов по някакъв комедиен начин, правейки мачове както с The Usos, така и с шампионите. Това става през четирите седмици до SummerSlam. Изкушавах се да буукна Zack Ryder/Vance Archer vs. The Hart Dynasty, но това е мач, който според мен ще подхожда повече на Night of Champions. WWE прекалено са оплескали девизията в момента, а и фактът, че NEXUS не могат да се бият за титли усложнява нещата допълнително. Та да... SummerSlam oстава без мач за отборното злато. Но това не е темата на този пост, а враждата за US титлата. Започваме!

FUW HATE/HEAT - 01.08.10 (Week 31)


Theme song: Hollywood Undead - City

+ Аааа, неее! Стигаааа! Фойерверки, пот, жега! Това PPV, за разлика от всички остнаали, се провежда на Колодрума на Острова в Пазарджик. Т.е. на открито сме копелета, а тъй като още не се е стъмнило, проклетото слънце пече в очите ми. Това обаче не ми пречи да чуя бученето на Имперския марш. Отборните шампиони Дарт Радо и Дарт Гопер идват на ринга, а след тях, все така разпуснати и весели се появяват The Sharp Lovers – Дон Жуан Нужа и Роузи Порязов. Двамата ще се опитат да приключат няколкомесечната си вражда с Dark Lords of the Sith, вземайки от тях отборното злато. Ще успеят ли?

-FUW Tag Team Championship: Dark Lords of the Sith (Darth Rado/Darth Goper) © vs. The Sharp Lovers (Don Juan Nuja/Rosey Poryazov) – Мачът започва изключително бързо – Нужа и Порязов веднага се нахвърлят върху шампионите и започват да ги налагат в средата на ринга. Шампионите са изхвърлени от ринга, но бъркат под него и... вадят от там светлинните си мечове (които всъщност са дървени пръчки, облепени с червен левкопласт)! Нужа започва да се кара със съдията, че те не могат да използват пръчките и те се възползват, за да бутнат Нужа върху рефера, след което започват да налагат Порязов с пръчките. Нужа обаче изхвърля Гопер с clothesline извън ринга, след което взима неговия... меч. Почва дуел! Радо и Нужа се дуелират с пръчките... да де, мечовете! Радо се оказва по-добър и успява да удари меча на Нужа достатъчно силно, че да го изхвърли от ръката му, след което го удря със своя в главата! Пръчката се чупи на парчета! Съдията не видя нищо, защото е зает да разтървава Гопер и Порязов извън ринга. Радо обаче го вика, тъй като опитва туш – съдията се качва и отброява до три, с което шампионите запазват титлата си.

Радо и Гопер взимат коланите си и се прибират зад кулисите, а Порязов се опитва да изправи на крака партньора си. В този миг на ринга идва DH Pezeveng и застава лице в лице с Роузи, но не го напада, а само се усмихва. Хей! От публиката изскача маскирания със синя маска таен партньор на Пезевенг, който му помогна срещу Накрен преди 2 седмици. Той напада в гръб Порязов и го просва с back suplex, след което двамата с Пезевенг наритват и него и проснатия Нужа. Зли хора, зли. Но това беше само първият ни мач - има още четири! Напред!

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...