Какво чета в момента (16.08.10)

Минаха две седмици от последния пост на тази тема, така че ситуацията е малко по-различна. Още преди седмица приключих най-накрая с втората книга от "Лисици в лозето/Оръжия за Америка" и тя вече остава в миналото. "Юлиан", за която предният път писах, че има лек дефект и горе-долу 20 липсващи страници, се оказа доста интересна и в момента наблягам най-вече на нея. Животът на императора, както и бележките на двамата му приятели върху мемоарите му, са наистина интересни и времето ми минава наистина бързо с книгата. Пък и след един бърз преглед не установих други липсващи страници напред, които да ми развалят четенето, а това, което го няма не е от съществено значение.

Пробвах "StarCraft II: Heaven's Devils", първата книга по новата игра на Blizzard. Книгата разказва за младежките години на Tychus Findlay и Jim Raynor (две от главните лица в кампанията на играта). Може би заради това не ме очарова особено и я оставих на третата глава - книгата разказва за периода на Guild Wars, когато човечеството все още не се е сблъскало нито с протосите, нито със зергите. Честно казано не ми се задълбава чак толкова в миналото на героите и щях да се радвам повече ако книгата бе по-солидно свързана с настоящата история на играта. Примерно ако разглеждаше периода от 4 години между края на Brood War и началото на Wings of Liberty. Да се надяваме, че в следващите книги ще има нещо подобно.

Книгата обаче ме надъха да обърна внимание на историята на самата StarCraft. Порових се за manual-a на първата игра и както и очаквах там намерих доста подробни истории на трите раси. Разбрах неща, които изобщо не съм подозирал и които мисля, че или не се споменават в играта, или пък ако се споменават то е прекалено бегло. Евала на Blizzard, че винаги са отделяли такова внимание на далечната история на расите и световете в игрите си, макар тази информация да представлява интерес само за малцина ентусиасти като мен. След като приключих с инфото от manual-a (което е около двайсетина страници) почнах The Story So Far - бърз преглед на случилото се от началото на първата игра до началото на втората. Така не ми се налага да играя кампанията на SC I, която съм почвал няколко пъти, при това неуспешно.

Прочетох "Легенда за Сънната долина" на Ървинг Уошингтън. Винаги съм харесвал легендата за Конника без глава (да, за това става дума) и се зарадвах като открих оригинала в библиотеката на дядо ми, макар от анимациите и екранизациите по темата да знам как точно протича всичко. Легендата е кратка и приятна за четене. В книжката са сложени и другите разкази на Уошингтън, като и те си струват четенето. В началото на живота си той е наблягал повече на разкази с фантастична тематика, като се говори най-вече за призраци, занимаващи се с разни холандски преселници в Щатите. Понататък обаче творчествтото на автора се премества към индиандските легенди, може би защото е развил интерес към индианската култура. Честно казано първите му разкази ми харесаха много повече от индианската част от книжката.

Започнах и "За кого бие камбаната" на Ърнест Хемингуей. Ако трябва да съм честен началото не ме впечатли особено и затова книгата в момента е на изчакване. Направи ми впечатление само гадната сложност на изреченията, причинена от многото съюзи в тях. Т.е. има прекалено много "и"-та. Едва ли преводачът е виновен, така че съм склонен да обвиня Хемингуей. Като прочета повече или направо я приключа ще говоря пак. Но засега четенето й се отлага.

Утре заминавам за Черноморието и имам намерение да взема със себе си "Юлиан" (която има още доста странички за изчитане), както и да си купя третата книга от "Hellgate" поредицата. Не, че предните две бяха нещо особено, просто искам да видя и "края", доколкото това може да се нарече край. GG, мейтс, и четете повече!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...