Как си направих тиквен фенер за Хелоуин

Проблемът за американизацията изобщо не искам да го обсъждам. Мисля, че и преди съм споменавал в блога, че Хелоуин като празник, в буквалното значение на тази дума, изобщо не ме влече. Няма общо нито с мен, нито с България. Това, което му харесвам обаче е, че за една вечер човек може да прояви творчество и да се превърне в тотален изрод, имайки някакво горе-долу смислено оправдание за това. Интересното е, че с всяка година все повече млади хора обръщат внимание на "празника" и се възползват от възможността да се маскират, а с тях и доста клубове и дискотеки намазват парички, организирайки т.нар."Хелоуин партита". Но се отплеснах. Важното е, че тази година отново ще... играя с външния си вид за Хелоуин, но преди това реших да позагрея с друга хелоуинска традиция, която ми се струва забавна - правенето на тиквен фенер, т.нар. Jack-o'-lantern. Речено сторено. Едно бързо обяснение (за интересуващите се) как става номерът.

Не е кой знае колко сложно, даже напротив - елементарно е, просто се срещат затруднения в обработката на самата тиква. Да, като за начало ще ви трябва тиква. Изненадани? Хайде да ви дам насоки какво ви трябва, защото знам, че може и да не се оправите сами... Хъхъ.

1.Тиква (ХА!)
2.Нож (второ ХА!)
3.Лъжица
4.Вестници (за да не оплескате пейзажа)
5.Купа за месото... на тиквата
6.Малка кръгла свещ, от тези, които са в малки метални кошнички

Такаааааа... Ето, специално за гражданчетата, незапознати с флората и фауната на земята, която ни храни, снимка на една тиква:


Първото нещо, което трябва да направите е да направите кръгов разрез около дръжката на тиквата. В зависимост от размера на тиквата може да е по-голям и по-малък, но ви препоръчвам диаметъра да е достатъчен, че като махнете този кръг с дръжката, да можете да пъхнете ръката си в тиквата. След като направите този кръгов разрез както вече казах махате кръга с дръжката. Може да го запазите за по-късно. След това с помощта и на ножа, и на лъжицата почиствате вътрешността на тиквата от месото и семките, което всъщност не е никак лесна работа. Очаквах да е по-елементарно, но особено по-близо до кората месото е по-твърдо и по-трудно се маха. Ето така трябва да изглежда вече изтърбушената тиквичка:


За какво ви е купата? Ами все някъде трябва да слагате семките и месото. Някой побъркан фен на тиквите може да се опитва да ги сготви (възможно е), но аз лично не харесвам тиквения вкус, така че гледах с погнуса пълната с тиквено месо купа.


Другата трудна част - лицето. Като за начало с нещо (за препоръчване молив) рисувате някъде по тиквата очите и устата, след което много внимателно започвате с ножа да пробивате по нарисуваните линии. Защо с пробиване? Ами тъй като кората е дебела и ако тръгнете да режете с ножа най-много да спукате и съсипете тиквата. Затова лекичко - вкарвате ножа, вадите го, вкарвате го до предната дупка и така. Звучи kinda перверзно. При мен се получи това:


По желание може да си поиграете и да гримирате готовия Джак. Аз използвах малко от черното червило, което ще ползвам утре за себе си (садпанда? Туу гей?), но внимавайте, защото червилото се размазва лесно. Перманентен маркер, че дори обикновен химикал, май се маха по-трудно, така че може и с него. Гриминирания Джак:


Финал: слагате свещта вътре и я палите бързо (аз ползвах кибрит и естествено пламъкът за малко не ми изгори пръстите). И си имате як тиквен фенер. Аз лично много се кефя на произведението си, макар че ще го хвърля след 2 дни. Беше забавно. Ей го на:


Браво на мен. Загубих пет минути от живота си, за да ви обяснявам как да си направите тиквен фенер, при условие, че в нета има една камара статии за това, при това може би по-ясни от моята. Нищо, аз да се похваля. Пък с някои утре може да се засечем я в Младежкия дом в Пазарджик, я някъде другаде. Живот и здраве в понеделник, вторник - снимки. Приятно прекарване на Хелоуин и дано творческата ви муза е на ниво.

Препоръчани песни - Част 54

Този път не толкова весели песни, освен може би донякъде тази на Switchfoot. Веселите песни са за определени периоди, но през повечето време музиката трябва да депресира. Шегувам се, това, че моят плейлист може да откаже някое божество от съществуване не значи, че всички трябва да слушат такива песни.


Първата и третата са големи лични фаворити. Едната заради личния заряд, който носи и тъжната усмивка, която може да създаде, другата... защото е просто въздействаща. За мен де, на вас може нито една да не ви хареса. Ваш проблем. Приятно слушане иначе :)

Няколко random неща...

-Skype 5.0 ме вбеси тотално неколкократно за едва няколко дни ползване. Да, има си и добри страни (като така желаната от мен някога опция за история на статусите), но повечето неща в него са недоклатени, недовършени и бъгнати. Забива дразнещо често (т.е. много пъти през малък интервал от време за по доста време), което е върхът на сладоледа. Радвам се, че не написах подробно ревю за него, както обмислях. Боклук е.

-Skype 3.8 пък е съкровище. Изтрих гореспоменатия тровител на нерви, свалих си от data.bg старата версия, инсталирах си я (като естествено забраних да се ъпдейтва) и сега съм щастлив и спокоен потребител на Skype. Докога ли...

-"It's my life" на Бон Джоуви е най-любимата песен на повечето чалгари и DJ-и в чалга дискотеки в България. Факт.

-Ракия, уиски и водка в този ред в умерени количества с нарастващ порцион (т.е. най-малко от първото, повечко от второто и така) не е чак толкова страшна комбинация колкото си и мислех. Като че ли прекаляването само с едно от тях или пиенето на две от тях, но в големи количества, е много по-лошо за вас и вашия организъм. Грижете се за здравето си.

-Винаги след Хелоуин си казвам, че имам една година да мисля костюма/вида си за следващия Хелоуин, но винаги става така, че накрая импровизирам. Успешно, за щастие. Тази година същата работа - остава една седмица, а единствената ми идея е неосъществима, защото не мога да си намеря конопена торба за кафе. Ще се импровизира... с много черно червило и блясък в очите.

-Имам съмнения, че съм придобил честото главоболие на баща ми. Боли, но все пак си е родова черта, така че по-скоро се радвам. Всичко в името на фамилията, дори пиене на аспирин.

-Първите два епизода от новия mid-season на South Park не бяха така забавни, както очаквах. That makes me a sad panda.

-Трябва да давам пари за учебници (9 лв. за сборник по теория на икономиката, 15 лв. за учебник по стопанска история, 20 лв. по информатика, 7-8 за пресниман по геоикономика (криза е), също и за няколко книги). Не искам. Да, стиснат съм. Осъдете ме.

-Писането на подобно малоумни постове не е от полза нито за мен, нито за вас. И все пак аз ги пиша, а вие ги четете. Какво му става на този свят?

Общежитие - Special Edition: Студентски град

Студентски град. Мечтата на всеки умствено ограничен индивид, който е решил да се помъчи да запише висше само и само, за да изживее одисеята да живее на това място, да се радва на благата и удобствата, които то му предлага, както и на солидното количество чалга, алкохол и разврат. Отвращавате ме, отрепки, проклинам ви на вечни страдания в ада на боговете, в които вярвате. Кхъм-кхъм, след това така жизнерадостно начало, в което наблегнах на не малка част от българските студенти, нека преминем към основното, скъпи мои читатели. Нека преминем към краткия Биров преглед на Студентски град, столицата и моето мнение за тях. Ще попитате защо това е част от поредицата "Общежитие"? Ами де факто аз отново бях в общежитие, само че не моето, а това, в което живее скъпата ми жена. Но поясненията по-надолу. Простете, че в началото се отдадох на личната си неприязън към малоумната сган по света, но... няма как. Да продължим...

Да започнем с това, че не харесвам София. Никога не съм я харесвал, не знам дали някога ще я харесам. Хората, родени там, може би обичат родния си град, също така може да има много пришълци, които след преселването си в столицата да се чувстват като у дома си. Радвам се за тях, но не споделяме едни и същи виждания. Какво може да се очаква от селянче все пак? Големият град ме плаши и подтиска, а оттам и провокира омразата ми. Така че не очаквайте нищо кой знае колко положително и ако сте фенове както на София, така и на моята нескромна особа, по-добре спрете да четете.

Общежитие - една истинска история (Част 4)

Неделя е, а аз най-мързеливо пиша колкото да оползотворя времето пред компютъра. От една страна усещам липсата на PC-то ми в Пловдив, както и на постоянния достъп до интернет, но от друга ми е много по-добре така - имам време и желание за четене, а донякъде чета и от липса на правене на друго. Пък и след има няма четири месеца ме чака сесия. Трябва да съм готов. Но да видим как се разви изминалата втора седмица в общежитието...

Алмаматерски циркове

Двоумя се при започването на този пост. Не съм студент на СУ "Климент Охридски", нямам планове и да бъда такъв в близките една-две години и това донякъде ме поставя в позицията на човек, който се опитва да размишлява, или по-скоро да бърбори, за тема, която не го засяга пряко. И все пак вроденото ми нахалство, клюкарското изкушение и младата ми политологична душа сякаш надделяват и ме карат да обърна внимание на така интересната ми тема с бъдещето на Софийския университет.

В така проблемната за мен ситуация, дали да пиша или не, има една положителна страна - това, че не съм студент на СУ ми дава един по-страничен поглед върху нещата, макар безпристрастността ми също да е застрашена от някаква необяснима привързаност и лоялност към ПУ. Никога не съм разбирал как човек може да се привърже към една учебна институция и да я защитава срещу конкуренцията, но ето, че е възможно. Изпитвах го в гимназията, изпитвам го донякъде и сега. Задоволството да гледаш как "онези там" страдат и са измъчвани от проблеми, както и леката усмивка породена от невъзможността им да се справят с тези проблеми. Пък после студентите били по-интелигентни и духовно извисени хора... Хах, злобата не е чужда никому.

Но на въпроса. СУ се нуждае от пари. От много пари. Как се е стигнало до тази ситуация не е особено ясно, но не са много и хората, които да повдигат този въпрос. Гласност се дава на факта, че пари няма, че бюджетът им за следващата им година е по-малък от този за предната, и че властта, в лицето на Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите, не им влиза в положение и не отпуска повече пари. Стигна се дотам, че много рано днес излезе новина, че сред мерките, които проф.Иван Илчев, ректор на СУ, е преустановяване на работата на университета в периода от Нова година до 31 януари 2011.

Хах! Какво очарователно решение! Другите споменати мерки (дал съм линк в самия текст малко по-нагоре, можете да ги прочетете сами) бих оценил като идейни, донякъде добри. Спирането на работата на ВУЗ-а обаче не знам как да коментирам. От една страна се радвам за студентите и фактът, че тези, които са мързеливи ще получат една стабилна едномесечна почивка. Дори аз ще спечеля от този факт, имайки предвид, че приятелката ми учи там. От друга обаче студентите са там, за да учат, плащат си, за да учат, и ваканциите не би трябвало да ги радват толкова, колкото биха зарадвали някой ученик в прогимназията. Също така споменатото приключване на зимния семестър още в края на декември значи сгъстяване и промяна в учебните планове, претупани лекции и упражнения и следователно поосран... кхъм, простете - понаакан учебен процес, което, естествено, е лошо. Да, обмисляйки отново нещата, по-скоро съжалявам СУ в момента.

Не съжалявам обаче ръководството им. Нямам за цел да оправдавам Игнатов и Дянков (сътоветно министри на образованието и финансите, за незнаещите), но в последните месеци с цирковете около проблемите на университета неговото ръководство загуби симпатиите ми. Като се започне от невероятната публичност по въпроса, преминем през безвкусно подарената тухла на Игнатов и достигнем до откритото критукуване на него и Дянков. Не казвам, че са перфектни, не така е идеята ми. Казвам само, че не можеш да получиш от властта нещо, което желаеш, с нападки, подигравки и обиди. СУ се самозакопават в последният месец все повече и повече и сякаш това става умишлено. Последният ход, гореспоменатата новина за планираните от проф.Илчев мерки, е доста интересна. Дали всъщност ръководството на университета не цели просто още повече публичност? Сякаш търсят някакъв мъченически образ, търсят съчувствието на хората и се опитват по този начин да притиснат Дянков/Игнатов за пари. Или поне на мен така ми се струва. Естествено, напълно възможно е мерките да са вследствие на абсолютна безизходица, но все пак аз виждам някакъв трик в цялата работа, който не знам дали ще проработи.

Ясно е, че от мен и от вас, скъпи читатели, не зависи нищо. И все пак ако зависеше аз не бих бил особено отстъпчив. Защо? Първо, вече споменатото нещо - защо се е стигнало дотам СУ да има задължения, правилно ли са използвани парите до сега и защо не са взети мерки по-рано? Второ, има едно златно правило, че ако нахраниш едно агне, всички други ще отворят усти. Простете неправилното цитиране, но го сглобих по памет. Ако не схващате идеята нека разясня - ще се дадат пари на СУ сега, при което другите университети ще поискат същото. И още, и още, и още. Ако им бъдат дадени пари (а едва ли има откъде) това ще натовари бюджета много. Ако не им бъдат дадени пари с основание правителството ще бъде обвинено в пристрастия, тъй като е помогнало само на СУ. Средно положение няма, а ако има, се надявам, че двамата засегнати министри ще го открият и приложат.

Проблемът не е само в СУ. Има го навсякъде. Дори на нас, в ПУ, ни бе съобщено, че най-вероятно зимната ваканция ще бъде с една седмица по-дълга, като това е едва първата съобщена мярка, а може да има и други. Причината - няма да има пари за парно. Множество други университети най-вероятно са изправени пред същите проблеми, но за момента се дава гласност най-вече на проблемите на СУ, тъй като са най-сериозни и тъй като ръководството му знае как да реве за пари.

Лично аз се забавлявам. Забавлявах се докато в общежитията на СУ нямаше топла вода (знам, че е гадно и съжалявам, но прочетете началото на поста и обясненията за всеприсъщата злоба); забавлявам се всеки път, когато поискат пари и им бъдат отказани; ще се забавлявам най-много ако започнат да хвърчат главите на тези, които е трябвало да се погрижат по-отрано СУ да не стига до това положение, защото е най-малкото срамно най-големият университет в страната да стига до подобно мъченическо положение. Не се забавлявам само за братята и сестри студенти, които са принудени да търпят какво ли не, заради неспособността, а може би и нежеланието, на някои хора да си вършат работата. Макар да приемам с усмивка проблемите на университета ви, аз ви подкрепям и съм с вас, знаейки че сте си платили за пълен семестър, топла вода, топли стаи и спокойно и гладко обучение.

С надеждата, че ситуацията около СУ ще спре да ме забавлява, и нещата ще се оправят по някакъв начин (макар и да не ми е ясно в момента как) приключвам този пост и обещавам следващия път да притъпя клюкарското в себе си и да не говоря за неща, които не ме засягат. Или поне да опитам.

Общежитие - една истинска история (Част 3)

И неусетно първата академична седмица, която трудно може да бъде наречена "седмица", мина. Знам за жаждата на феновете да научават все повече и повече детайли от битието на един студент, така че ето ме - спускам се в описания на това, което се случи, как, къде и защо.

Да започнем със съквартиранта ми. Мимолетните ми опасения, че мога да попадна в една стая с долен алкохолик/наркоман/отрепка се разсеяха напълно - той е свестен повече от нормалното и няма никакви видими недостатъци, които си струва да бъдат отбелязани. Мисля, че ще се разбираме добре през идната година, а нека го признаем - това е жизнено важно за успешното съжителствуване на две лица. Имам странното чувство, че "съжителствуване" е прекалено сложна дума за голям брой от читателите ми, но ще се престоря, че имам вяра в интелектуалните ви способности и ще я оставя така. Но да се върнем на съквартиранта. С родителите му се бяха погрижили да почистят стаята преди ние да стигнем дотам, за което им благодаря. След като миналата събота моето легло (класическо русенско, fuckers) беше постегнато и багажът беше подреден, животът можеше да започне.

Общежитие - една истинска история (Част 2)

Преди да започна да ви доставям духовна наслада с втория пост от своя разказ, искам да се извиня за това, че в предния пост бях пропуснал едно много важно нещо, свързано със студентския живот, което си струва да се отбележи: студентските столове! Та:
6.Хранене в студентски стол - checked.

Сега да продължим оттам, където предният ми творчески напън свърши, а именно на момента, след като вече се бях сдобил с настанителна заповед. Следващото нещо, от което се нуждаех, бяха снимки. Толкова бях радостен от идеята, че ще живея в общежитие, че даже бях забравил да се снимам и то от самосебе си бе останало за последния възможен момент. Е, дадох 8 лв. за четири компактни снимки, които обаче станаха за три минути. Тъй като не съм се бръснал от повече от две седмици можете да си представите как изглеждах. Някой да не си помисли "зле"? О, не, не, не... Глупци. Аз много рядко изглеждам зле, а дори да е така не го признавам. Да речем, че на снимките изглеждах по-възрастен от обичайното и с една идея по-зъл. Хъ-хъ-хъ. Нататък...

WWE Battleground '17 - поредна доза предвидимост или пълна торба с изненади?

Ето, че минаха две седмици от последното PPV на WWE и е време за следващото. С " WWE Battleground 2017 " обаче ще подходя раз...