Публикации

Показват се публикации от Октомври, 2010

Как си направих тиквен фенер за Хелоуин

Изображение
Проблемът за американизацията изобщо не искам да го обсъждам. Мисля, че и преди съм споменавал в блога, че Хелоуин като празник, в буквалното значение на тази дума, изобщо не ме влече. Няма общо нито с мен, нито с България. Това, което му харесвам обаче е, че за една вечер човек може да прояви творчество и да се превърне в тотален изрод, имайки някакво горе-долу смислено оправдание за това. Интересното е, че с всяка година все повече млади хора обръщат внимание на "празника" и се възползват от възможността да се маскират, а с тях и доста клубове и дискотеки намазват парички, организирайки т.нар."Хелоуин партита". Но се отплеснах. Важното е, че тази година отново ще... играя с външния си вид за Хелоуин, но преди това реших да позагрея с друга хелоуинска традиция, която ми се струва забавна - правенето на тиквен фенер, т.нар. Jack-o'-lantern. Речено сторено. Едно бързо обяснение (за интересуващите се) как става номерът.

Не е кой знае колко сложно, даже напротив -…

Препоръчани песни - Част 54

Този път не толкова весели песни, освен може би донякъде тази на Switchfoot. Веселите песни са за определени периоди, но през повечето време музиката трябва да депресира. Шегувам се, това, че моят плейлист може да откаже някое божество от съществуване не значи, че всички трябва да слушат такива песни.
Big B feat. Everlast - Before I leave this place Nonpoint - Frontlines Seether - Broken Switchfoot - Your love is a song Five Finger Death Punch - Far from home
Първата и третата са големи лични фаворити. Едната заради личния заряд, който носи и тъжната усмивка, която може да създаде, другата... защото е просто въздействаща. За мен де, на вас може нито една да не ви хареса. Ваш проблем. Приятно слушане иначе :)

Няколко random неща...

-Skype 5.0 ме вбеси тотално неколкократно за едва няколко дни ползване. Да, има си и добри страни (като така желаната от мен някога опция за история на статусите), но повечето неща в него са недоклатени, недовършени и бъгнати. Забива дразнещо често (т.е. много пъти през малък интервал от време за по доста време), което е върхът на сладоледа. Радвам се, че не написах подробно ревю за него, както обмислях. Боклук е.
-Skype 3.8 пък е съкровище. Изтрих гореспоменатия тровител на нерви, свалих си от data.bg старата версия, инсталирах си я (като естествено забраних да се ъпдейтва) и сега съм щастлив и спокоен потребител на Skype. Докога ли...
-"It's my life" на Бон Джоуви е най-любимата песен на повечето чалгари и DJ-и в чалга дискотеки в България. Факт.
-Ракия, уиски и водка в този ред в умерени количества с нарастващ порцион (т.е. най-малко от първото, повечко от второто и така) не е чак толкова страшна комбинация колкото си и мислех. Като че ли прекаляването само с едно от тях…

Общежитие - Special Edition: Студентски град

Студентски град. Мечтата на всеки умствено ограничен индивид, който е решил да се помъчи да запише висше само и само, за да изживее одисеята да живее на това място, да се радва на благата и удобствата, които то му предлага, както и на солидното количество чалга, алкохол и разврат. Отвращавате ме, отрепки, проклинам ви на вечни страдания в ада на боговете, в които вярвате. Кхъм-кхъм, след това така жизнерадостно начало, в което наблегнах на не малка част от българските студенти, нека преминем към основното, скъпи мои читатели. Нека преминем към краткия Биров преглед на Студентски град, столицата и моето мнение за тях. Ще попитате защо това е част от поредицата "Общежитие"? Ами де факто аз отново бях в общежитие, само че не моето, а това, в което живее скъпата ми жена. Но поясненията по-надолу. Простете, че в началото се отдадох на личната си неприязън към малоумната сган по света, но... няма как. Да продължим...

Да започнем с това, че не харесвам София. Никога не съм я харесв…

Общежитие - една истинска история (Част 4)

Неделя е, а аз най-мързеливо пиша колкото да оползотворя времето пред компютъра. От една страна усещам липсата на PC-то ми в Пловдив, както и на постоянния достъп до интернет, но от друга ми е много по-добре така - имам време и желание за четене, а донякъде чета и от липса на правене на друго. Пък и след има няма четири месеца ме чака сесия. Трябва да съм готов. Но да видим как се разви изминалата втора седмица в общежитието...

Алмаматерски циркове

Двоумя се при започването на този пост. Не съм студент на СУ "Климент Охридски", нямам планове и да бъда такъв в близките една-две години и това донякъде ме поставя в позицията на човек, който се опитва да размишлява, или по-скоро да бърбори, за тема, която не го засяга пряко. И все пак вроденото ми нахалство, клюкарското изкушение и младата ми политологична душа сякаш надделяват и ме карат да обърна внимание на така интересната ми тема с бъдещето на Софийския университет.
В така проблемната за мен ситуация, дали да пиша или не, има една положителна страна - това, че не съм студент на СУ ми дава един по-страничен поглед върху нещата, макар безпристрастността ми също да е застрашена от някаква необяснима привързаност и лоялност към ПУ. Никога не съм разбирал как човек може да се привърже към една учебна институция и да я защитава срещу конкуренцията, но ето, че е възможно. Изпитвах го в гимназията, изпитвам го донякъде и сега. Задоволството да гледаш как "онези там" …

Общежитие - една истинска история (Част 3)

И неусетно първата академична седмица, която трудно може да бъде наречена "седмица", мина. Знам за жаждата на феновете да научават все повече и повече детайли от битието на един студент, така че ето ме - спускам се в описания на това, което се случи, как, къде и защо.

Да започнем със съквартиранта ми. Мимолетните ми опасения, че мога да попадна в една стая с долен алкохолик/наркоман/отрепка се разсеяха напълно - той е свестен повече от нормалното и няма никакви видими недостатъци, които си струва да бъдат отбелязани. Мисля, че ще се разбираме добре през идната година, а нека го признаем - това е жизнено важно за успешното съжителствуване на две лица. Имам странното чувство, че "съжителствуване" е прекалено сложна дума за голям брой от читателите ми, но ще се престоря, че имам вяра в интелектуалните ви способности и ще я оставя така. Но да се върнем на съквартиранта. С родителите му се бяха погрижили да почистят стаята преди ние да стигнем дотам, за което им благода…

Общежитие - една истинска история (Част 2)

Преди да започна да ви доставям духовна наслада с втория пост от своя разказ, искам да се извиня за това, че в предния пост бях пропуснал едно много важно нещо, свързано със студентския живот, което си струва да се отбележи: студентските столове! Та:
6.Хранене в студентски стол - checked.

Сега да продължим оттам, където предният ми творчески напън свърши, а именно на момента, след като вече се бях сдобил с настанителна заповед. Следващото нещо, от което се нуждаех, бяха снимки. Толкова бях радостен от идеята, че ще живея в общежитие, че даже бях забравил да се снимам и то от самосебе си бе останало за последния възможен момент. Е, дадох 8 лв. за четири компактни снимки, които обаче станаха за три минути. Тъй като не съм се бръснал от повече от две седмици можете да си представите как изглеждах. Някой да не си помисли "зле"? О, не, не, не... Глупци. Аз много рядко изглеждам зле, а дори да е така не го признавам. Да речем, че на снимките изглеждах по-възрастен от обичайното и…