Общежитие - една истинска история (Част 2)

Преди да започна да ви доставям духовна наслада с втория пост от своя разказ, искам да се извиня за това, че в предния пост бях пропуснал едно много важно нещо, свързано със студентския живот, което си струва да се отбележи: студентските столове! Та:
6.Хранене в студентски стол - checked.

Сега да продължим оттам, където предният ми творчески напън свърши, а именно на момента, след като вече се бях сдобил с настанителна заповед. Следващото нещо, от което се нуждаех, бяха снимки. Толкова бях радостен от идеята, че ще живея в общежитие, че даже бях забравил да се снимам и то от самосебе си бе останало за последния възможен момент. Е, дадох 8 лв. за четири компактни снимки, които обаче станаха за три минути. Тъй като не съм се бръснал от повече от две седмици можете да си представите как изглеждах. Някой да не си помисли "зле"? О, не, не, не... Глупци. Аз много рядко изглеждам зле, а дори да е така не го признавам. Да речем, че на снимките изглеждах по-възрастен от обичайното и с една идея по-зъл. Хъ-хъ-хъ. Нататък...

Връщам се аз в университета и с моят дарител на номерче и вече появилият му се съквартирант, тръгваме към "Царевец". Момчетата обаче са стари лисици - живяли в "Чайка" 3 през изминалата година, но се запознали отвътре и с останалите общежития, видяли къде е най-добре и решили, че ще са в "Царевец". Доволен съм, че ги послушах. Всъщност "Чайка 3" е страхотно общежитие, ходих да го видя с тях, правен е ремонт скоро и определено всичко беше на ниво, като изключим факта, че в стаите и най-вече в коридора бе ужасно задушно. Not cool, indeed. Та напуснахме общежитието с вид на хотел и име на изключително противна ми морска птица, и се насочихме към новото царство божие - "Царевец 2". Наредихме се на опашка, естествено. По едно време те осъзнаха, че трябвало документи да се попълват преди това, а аз, тъй като съм неопитен кретен в записването в общежитие, не знаех за това. Попълнихме документите и се върнахме на опашката, като убивахме времето с моите просташки закачки за това, че стаята им е розова. Да, бяха успяли да погледнат през шпионката (което е леко тревожещо) и бяха видяли, че цялата стая е боядисана с розов латекс. Хаха, момичетата са забавни същества, особено когато не се замислят какво наследство остават на потенциалните двуглави обитатели на тази стая.

Дойде най-накрая реда ни и се озовах при управителката, която за мое учудване бе разбрана жена и без да ми крещи ми посочи къде (естествено) бях оставил непопълнени полета в документите. На забележката ми, че на снимките, които предоставям (да, гореспоменатите) приличам на затворник, тя учтиво отсече, че съм хубав и който не ме харесва няма вкус. Правилно посрещане, правилно. Следващият етап бе плащането на таксата - дарих общежитията с около 80 лв., като междувременно забавлявах себе си, говорейки простотии пред останалите хора, които се бяха наредили на опашка. Забавно ми е като се замисля колко хора ще имат желание да се запознаят с мен и да помня имената им, без на мен изобщо да ми пука за тях и тяхното съществуване. Хей, това съм аз! Роденият да бъде бог! Не мога да ангажирам вниманието си с разни незаслужили ново-познати, при условие, че искам да го ангажирам с хората, които са ми наистина близки. Такъв е живота.

Тук идва забавното - стаята. Но преди това да спомена колко бях удивен от факта, че балатумите в коридора бяха буквално на парчета, а остъклението в края на коридора липсваше. Всеки пиян студент може да се хвърли преспокойно, стига да реши. Жалка работа. Както и да е, влизаме в стаята. Две легла, русенски или както там се водят. Едно дъъъълго бюро. Два стола, които скоро ще се разглобят во веки. Един доволно голям гардероб. Наличие на електричество - браво! Даже и крушки имаше. Банята не беше особено впечатляваща, но беше доста по-добре в сравнение с тази в катакомбите, в които с Мирчев живяхме миналата година (да, знам, повтарям се), борейки се със зли демони и обладаната от Сатаната хазяйка (това вече е ново, окей?). Честно казано не бях особено стреснат, даже мисля, че с малко старание мястото ще стане приятно за преспиване. Защо не живеене? Нека поясня:

Аз няма да живея в Пловдив. Не, не, не. Нямам такава идея или намерение, а изключително айляшката ми програма (хубава дума...) ми позволява това. Лекциите ми започват в понеделни от три следобяд, а последната свършва малко пред шест в четвъртък. О, да, доста време ще прекарвам вкъщи, доста време пред компа, радвайки ви с такива забавни постове. А от време на време предвиждам да отскачам до София при тъй скъпата ми женичка (стига да ме желае) и в свободното време ще мога да отделя внимание на всеки фен/фенка, живеещ в столицата и желаещ да се запознае на живо с мен. За контакти пишете на предоставения Skype. Хахаха, окей?

Но историята с общежитието не свършва тук, неееее. Все още не съм занесал багажа си (или може би го нося в момента, в който четете това) и не съм се впуснал в приключенията, които общежитието ще ми предостави. Да, предполагам, че говоря за пиене. Курвите ще бъдат предупредени - аз все още съм женен! И така... до скоро писане.

To be continued... probably.

6 коментара:

  1. Охооо, най ме впечатли това, че ще идваш до София - аз съм един от 'шопите', с които трябва да се видиш! :)

    Иначе и моята стая беше розова като се нанесохме /говоря за квартирa, не за общежитие/, но прилежно си я боядисахме в прасковен цвят.

    Продължавай, много ми е интересно дали някой студент ще падне през липсващото остъкление ;D

    ОтговорИзтриване
  2. Long time no read... Важното е, че си добре. А всъщност добре ли си?!

    ОтговорИзтриване
  3. Не, не е добре. Не искаш да живееш в Пловдив? WTF?

    ОтговорИзтриване
  4. хахах Бире, култ :) с голям интерес прочетох и двете части и с голям интерес ще чакам следващите :) Ще си поговорим лично и по подробно :) Shefkata

    ОтговорИзтриване
  5. @Punkass: Добре, ще бъдеш добавена в краткия, но съдържателен списък с хора, които трябва да видя. Но както е ясно, мисля, ще идвам, за да прекарвам време с прекрасната си приятелка. Останалите (прости ми, че те слагам под общ знаменател) ще можете да се насладите на присъствието ми само когато имам тази възможност. А и ако не се лъжа в един свой пост бе споменала, че лесно общуваш с хора онлайн, но когато трябва да се видиш с тях на живо не се получава... заради теб самата.

    @Mammon: Добре съм, добре съм. Времето тече около мен, а аз държа на все същите ценности, но все повече и повече. И се уча, при това с желание. Определено съм добре.

    @gopero: Млад си, скъпи братовчеде, и не разбираш, че човек може да цени дома и близостта на любимата жена повече от който и да е град, компания, клуб. Някой ден ще разбереш и ще бъда много щастлив за теб.

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...