Общежитие - една истинска история (Част 3)

И неусетно първата академична седмица, която трудно може да бъде наречена "седмица", мина. Знам за жаждата на феновете да научават все повече и повече детайли от битието на един студент, така че ето ме - спускам се в описания на това, което се случи, как, къде и защо.

Да започнем със съквартиранта ми. Мимолетните ми опасения, че мога да попадна в една стая с долен алкохолик/наркоман/отрепка се разсеяха напълно - той е свестен повече от нормалното и няма никакви видими недостатъци, които си струва да бъдат отбелязани. Мисля, че ще се разбираме добре през идната година, а нека го признаем - това е жизнено важно за успешното съжителствуване на две лица. Имам странното чувство, че "съжителствуване" е прекалено сложна дума за голям брой от читателите ми, но ще се престоря, че имам вяра в интелектуалните ви способности и ще я оставя така. Но да се върнем на съквартиранта. С родителите му се бяха погрижили да почистят стаята преди ние да стигнем дотам, за което им благодаря. След като миналата събота моето легло (класическо русенско, fuckers) беше постегнато и багажът беше подреден, животът можеше да започне.

Сега малко по-сериозно за стаята. Споменах ли миналия път за това, че от чешмата постоянно тече топла вода? Не? Да? Както и да е, ще го кажа пак. Поради някакъв проблем (предполагам с батерията на самата чешма) от крана не спира да тече слаба, но чуваща се струя с топла вода. Постоянно, 24 денонощието, 7 дни в седмицата. Ако пренасочиш водата към душа струята просто започва да тече от там. Е, какво толкова. Все пак в Софийския университет плачкат за топла вода, ходят на протести, аз сега да се оплаквам ли? Всички, които останах без топла вода в общежитието си, са добре дошли в нашата скромна стая за един бърз душ. Не, всъщност, треперете, къпейки се със студена вода и проклинайте деня, в който се записахте в СУ, хахаха. Зъл съм, да, обичам се, два пъти "да". Та течеше си топлата вода още когато видях стаята за пръв път, течеше си топла вода, когато отидохме да чистим, тече си топла вода и сега. Макар още в събота да написахме в тетрадката, че е нужен ремонт, никой така и не дойде за четирите дни, които прекарах в общежитието. Честно казано да спиш, докато от банята се носи звук на удряща се в мрамора струя вода не е особено приятно. Трудното, както казва съквартирантът, обаче е да заспиш веднъж. После не е никакъв проблем, а и заглужава леко певческите опити на някои хора от блока.

Хората от блока... хммм, не срещнах много, не, че и желая. Засичанията в клатушкащият се асансьор са по-скоро неловки и неприятни, отколкото запомнящи се с добро. Така е най-добре. Но да се върна на стаята, хората са незначителна подбробност. Сега, след като е умерено чисто, има килимче, багажът ни е на място и ние също, мястото е доста приятно за живеене. Все още не мога да употребя думата уютно, макар че и това е постижимо. Де факто стаята ни е доста празна, което я кара да изглежда големичка, но това е детайл, който малко хора забелязват. Лично аз съм доволен от стаята, а когато и топлата вода спре (постоянният теч, а не изцяло) ще съм още по-доволен.

Сега очаквате да прочетете нещо за какво? Напивания? Оргии? Кхъм-кхъм, във всеки пост досега бе ясно упоменато, че съм верен на една жена. Колкото и ужасно да е за всички околни аз не спирам да говоря за нея, опитвайки се да прехвърля своето страдание върху тях, макар и неуспешно. Следователно оргиите отпадат. Виж за напиванията имаше надежда. След първата бира на пловдивска почва (бележка до самия мен: спри да пиеш между лекции!) почувствах в себе си изгарящо желание за нещо по-твърдичко или пък поне за по-голямо количество бира. С голяма надежда поканих на посещение в китната квартира "познатите", лицата, на чието присъствие разчитам в Пловдив, за да се чувствам с една идея по-добре. Явиха се те и разочарованието настъпи - никой, ама никой не пожела да си купим алкохол. Ах, студенство, променило ли си се през това лято или просто хората са се извратили? Ах... Лицата И.К. и М.Д. се оправдаха, че са болни, докато М.М.1, В.Д. и М.М.2 просто не желаеха. И аз останах тих и самотен, жадуващ за чаша отрова, която да прогори жадното студентско гърло.

И все пак стаята трябва да бъде полята и това ще стане в най-скоро време, поне доколкото зависи от мен. Може би следващата седмица, стига съквартирантът и "Познатите" да имат желание. На това разчитаме, на това разчитаме... Зачудих се дали да ви занимая и с други страни на моето леко скучновато студенство, но за този момент това е достатъчно. Нямаше инциденти, нямаше хвърчащи тела през неостъклените краища на коридорите, нямаше зрелища. Но има хляб в нас, това е важното. До следващият път, до следващата седмица или до когато дойде моментът.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...